ДЕВЕТИЯТ КРЪГ НА ЖИВОТА – ИЛИ КОЙ ДА ТИ КАЖЕ

        Не бяха още девет живота, но сигурно наближаваха фаталното число. За четирите си невръстни години котката Маца имаше вече седем бременности – все тежки – и само едно оцеляло коте, това, което сега обгрижваше с такава страст. Като се прибави и чудото на собственото й оцеляване – единствена от котилото с пет котета, всички, начело с майка си, поразени от котешка чума, можеше да се каже, че осем пъти се бе разминавала със смъртта.

        Котето беше сиамче. Е, полусиамче, разбира се, като се има предвид, че майка му беше обикновена сива котка, порода улична превъзходна. Баща му обаче със сигурност беше всеизвестният квартален ухажор, сиамският котарак Симо Симич. Никой не знаеше нито откъде се бе появил, нито кой го бе нарекъл с това екзотично, определено руско име, и никой не искаше да се признае за негов стопанин – толкова поразии бе направил на хората. Застояваше се най-вече в градината на съседите – там нямаше кучета. Не беше чудно, че нашата палава Маца го бе намерила, явно й бе по наследство това предпочитание към чистата порода и кръв – майка й често ни изненадваше с всевъзможни дългокосмести, синеоки, рунтавоопашати котета и всеки път с поне едно сиамче сред тях.

        Всички котета на Маца измираха – някои се раждаха мъртви, други умираха след час или два, веднъж бе окотила дори коте с две глави. И двете глави мяучеха и искаха да сучат – страшна гледка!  Майката не търсеше новородените, не страдаше заради смъртта им – след всичките изпитания с ненормални болки, конвулсии, крясъци всеки път и двете бяхме доволни просто да стоим една до друга – аз да я галя по влажната козина, тя да мърка облекчено… Докторът беше казал, че има нещо, останало в нея от котешката чума, някакво срастване или израстък, можело да се оперира, но вероятността да умре от кръвоизлив била голяма.

        По тази причина не смеехме и да я стерилизираме. Не й давахме дори хапчета, нито й правехме инжекции против разгонване. Силна храна, добро отношение – и хормони на младо животно. И така – седем пъти. 

        Последният път в живота ни влезе сиамчето. Беше женско. Бяло, с едва загатнати по-тъмни сенки на муцунката, опашката и крачетата, с остра сиамска козинка и малки розови клепачета – картинка! Растеше бързо.

        Маца се оказа грижовна майка. Първите дни се налагаше насила да я откъсваме от рожбата й, за да се поразтъпче навън. Притичваше до купичката с храна или тоалетната – и беж при сиамчето. Когато то взе да проглежда, котката го замъкна зад леглото ми – и нямаше сила да я мръдне оттам. Така в безопасност от светлината дочака то да отвори очи – а очичките му – ах! – бяха най-сините, бисерно блестящи, кристално чисти сиамски очи! Маца се чудеше къде по-напред да го оближе – по тънките, изящни лапички, по кафенеещата вече сиамска опашка, по широко отворените, невинни очи. Не се откъсваше от рожбата си.

        Мъничето я следваше във всичките си откривателски подвизи под леглото, край шкафа, около масата. Хапваха заедно, после играеха, после заспиваха прегърнати – и сънят им продължаваше с часове.

         Миналата сутрин обаче котето се събуди настръхнало. Един поглед ми трябваше, за да разбера, че се случва нещо лошо. Очичките му се бяха смалили до цепки, нослето му беше сухо, горещо, ушите – и те.

        Дадох му някакви капки, които докторът бе назначил – и зачаках. Друго нищо не можех да направя. Явно майка му се чувстваше по същия начин. Лежеше близо до него, гледаше го тревожно в очите, предеше с уши, а муцуната й а-ха да докосне неговата. Сърцето ми се свиваше, виждайки опитите й да помогне на рожбата си – мъркаше нежно, ближеше час по час нослето му, от което действие мъничето отваряше рефлекторно розови устенца, самата тя зееше с отворена уста срещу него и сякаш му преливаше дъха си, вдъхвайки му надежда и сила.

        И наистина – след час или два котето се посъвзе, спря да трепери и дори взе да отвръща на нежните родителски ласки. Заигра се с ухото на майка си, замърка, после затърси из козината й нещо, за което си мислех, че отдавна вече му е забранено. Сега обаче котката не се възпротиви – поддала се на сладостното докосване, продължаваше да мърка, а малкото намери, каквото търсеше, и лакомо засука. Поуспокоена и аз, оставих животинките да се радват една на друга.

        Едва привечер, отхвърлила дневната работа, потърсих котките. Намерих ги на същото място – сиамчето весело, закачливо, но сега пък – о, ужас, майката не беше нещо добре.

        Повиках Маца по име, но тя не реагира. Не, определено нещо й имаше. Коремът й беше подут и втвърден, устата отворена, козината разрошена и настръхнала. Обърна се да ме близне, но не успя, само от устата й излезе болезнен стон.

        Сърцето ми се сви. Погледнах котето, което весело припкаше наоколо и искаше да си играе, погледнах полузатворените очи на вцепеняващата се котка и кой знае защо си помислих: деветият живот! Беше го вдъхнала на котенцето си.

        Сякаш да потвърди налудничавите ми мисли, котката стана, заклати се към мене и се тръкна о краката ми. Вдигна бавно глава към съпруга ми, измяука нещо, но не намери сили да се качи при него на леглото, както обичаше да прави друг път. Измяука пак, сякаш се прощаваше и с него, и застана до вратата. Пуснах я навън и тръгнах прикрито след нея. С инстинкта на умиращо животно котката се заспуска бавно по стълбите към мазето, скри се в най-дълбокото под рафтовете и притихна.

        Оставих я да умре на спокойствие. Много любими животни бях изгубила през живота си, много сълзи бях проляла. Бях разбрала по трудния начин, че силата да живееш е в умението да посрещаш и изпращаш с любов това, което животът ти дава, а мъдростта – в благодарността, че си имал възможност да го преживееш.

        Така и не можах да заспя тази нощ. Тъгувах за котката. Спомних си толкова хубави мигове с нея. Намерих и най-точното място, където да я погреба – от южната страна на старата круша, сред цъфтящите огнени кани, любимото й място в градината.

        Едва дочаках сутринта. Станах и веднага се запътих навън. Щях да претърся цялото мазе, ако трябва, но да открия къде се е навряла, преди да умре.

        Отворих вратата и… тя бе пред мене. Нетърпелива и нервна се шмугна навътре, устремена директно към мястото за храна. Коремът й беше хлътнал, имаше дълбока рана на гърба – вероятно бе драла с нокти там, където болката е била най-нетърпима – но нямаше помен от снощната смъртна скованост.

        Може би бях объркала броя на котешките животи. Или някъде там, в нейния котешки рай, имаше опрощение за това, да дръзнеш да промениш предопределеното, спасявайки друг с цената на последния си живот. Може би нейната майчина жертвеност не се броеше за смърт, а за някакво ново, свято прераждане.
        Може би… Или не. Кой да ти каже?    

Вени, ти си чуден разказвач! Или ме умиляваш, или ме разплакваш, или докосваш изживяното в мен... все тънки струни в душата чувствителна.
Котките са мистични същества виждащи в отвъдното и в успоредните измерения. Ние си мислим, че ги избираме, но истината е, че те ни избират. Избират си Дома.

Благодаря ти, Дела! А ти си не само най-изкусният творец на образи и рими, чиято мъдра поезия някога съм чела, а и най-резонансният читател, когото съм имала.
Напълно си права - котките ни избират. И всеки път, когато ги изгубя - и тях, и любимите, верни кучета, когато си отидат от живота ми, всеки път оставам благодарна за всичко, което са ми дали - или Господ ми е дал, преплитайки живота им с един значим отрязък от моя живот. Съдба, предопределеност, мистика - кой да ти каже?
Честит празник, Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност!
Бъди здрава, светло духовна, високо устремна и космична - ти го можеш добре!
Поздрави!

много затрогваща и докосваща душевно и емоционално история мила Вени!Животните са също до голяма степен разумни същества и техните изживявания влияят и на нас хората.Възхищавам ти се как си успяла да отгледаш толкова много котки и други животинки въобще и да изпитваш всеки път тези емоции на съпричастност и състрадание освен немалкото грижи да са нахранени,обгрижени да се чувстват добре.Моите поздравления и адмирации мила Вени!
Честит 24 май днес - празник на българската писменост и култура и ден в почит на великото дело на светите братя Кирил и Методий.Прекрасно е ,че се запазва тази традиция и това е ценно за България и нас българите.Хубав празник днес!Прегръдки!

Нека всеки от нас осъзнае енергията на всяка буква, на всяка дума и да ги използва отговорно и по благородно предназначение!
Разказът е прекрасен!

Разказаното от теб много ме натъжи. В един от моите коментари ти бях споменал за едно котенце, което се появи в нашияя дом. В началото то беше сериозно болно. Диагнозата бе много сериозна - "котешка чума". Цял месец го лекуваха. Оживя, но вече не беше същото. Видимо само накуцваше и от време на време се олюляваше. Голямата промяна обаче настъпи в неговия характер. Вече беше много тъжно и видимо се чувстваше самотно. Все се опитваше да избяга. И само избра начин да си отиде. Живя само шест месеца и в един мрачен ден скочи от терасата. Когато го открихме не дишаше. Изпитах болка, която ще отмине, но внучката още не знае и не знам какво да й кажем, когато го потърси. Никога не съм предполагал, че ще се привъържа толкова много към едно коте...
Да не забравя да те поздравя с днешния велик истински български празник. Честито!

Честит празник, мила Еми!
Толкова чисто, лъчисто и цветно е всичко навън - само 24 май може да бъде толкова празничен! Честит най-българският празник на азбуката, просветата и културата ни, на хората, носещи писмовност и дух, на всички, които обичат, пазят, умножават и се гордеят с българското!
А за животинките си права - със съпруга ми се грижим за много и различни животни - и всички са за нас не просто "до голяма степен разумни същества", а равноправни членове на семейството ни. Често не само им угаждаме, а и пренебрегваме себе си, за да им е добре на тях. Например котката Маца обича да спи в леглото ми. Не ми е приятно, но понякога й позволявам. Тя умира от удоволствие и се държи точно като котката на Саймън в клипчето - изтяга се по средата, а аз цяла нощ се свивам в единия ъгъл и гледам да не я събудя:)))
Не разбирам хората, които не обичат животни - мога да бъда толерантна към много неща, но към подобни хора изпитвам само досада и недоверие.
Хубав празник и на тебе, мила Еми! Весели майски дни!
Прегръдка!

Благодаря ти, Васи!
Честит празник! За повече духовност и чиста светлина в умовете и в душите ни български!
Сърдечни поздрави с пожелание за хубави майски дни!

Честит празник и на тебе, скъпи Вал! Наистина е велик - и най-българският! Да е честит на всички българи, познали силата и светостта на българското слово, приели тайнството на българската писменост! Слава на братята Кирил и Методий, създатели, учители, разпространители на българската азбука, книжовност и култура.
Спомням си за твоето котенце. Много, много съжалявам! Котешката чума е страшна болест - започва внезапно, без предизвестие, и бързо стига до летален край. Котетата умират ей тъй, както си вървят. Така си отидоха майката на Маца - Бялата котка с черните уши, последвана от четирите братчета на Маца. Еднакво се опитвах да помогна на всички, но единствено женското коте се спаси. Но май болестта си остана в него - и не знам докога. Затова и този разказ - при тази котка всичко е на кантар.
Много е тежко, когато се привържеш, знам. С годините загубих толкова близки до сърцето ми животинки, все мъка. Затова сигурно съм си изградила тази защитна стратегия - благодарност към отиващите си мои любими котки и кучета за миговете, прекарани заедно. Мисля, че доста помага.
Бъди здрав! Весело посрещане на лятото!
Поздрави, Вал!

Че почти през целия разказ сърцето ми беше свито, очите насълзени, а накрая очаквах с мъка сутринта на ... Чудото!
Има котешки Рай! Сигурна съм, както, и че на добрите и изстрадали котета техният Бог им подарява още един живот - да отгледат малкото.
Кой знае дали Симич няма да ви погостува:) и ти отново да станеш баба:)?

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ВЕНЕТЧЕ! ЗА ТЕБ ТРОЕН:)))!

Благодаря ти, мила Кате!
Наистина беше чудо... двойно чудо.Толкова ми харесаха твоите думи за котешкия рай и за подаръка от котешкия Бог. А още по- чудно би било да има една сила над всички ни - и котки, и кучета, и хора, цветя и дървета и храсти, и червеи. Сила, която бди над хармонията в природата и над това, доброто да побеждава. Някой наскоро беше писал за пантеизъмм - явно ми е повлияло:)))
А за Симич не се моля да ми гостува. Веднъж беше влязъл тайно в къщата и се скрил под спалнята. Съпругът ми се пресяга за чехлите и оня се вкопчва със зъби и нокти в ръката му. Няма пускане - като тигър е. А колко нещо потроши! Накрая избяга в една стара пристройка и се напъха между двете стъкла на прозореца. Затворихме прозореца, уж да се поуспокои и да си отиде. Беше дървен прозорец, с гвоздейчета и маджун по стъклата:))) Вярвай ми, Кате, и днес настръхвам, като си спомня как този кот взе да вади със зъби гвоздайчетата. За минута си проправи дупка и изчезна яко дим. Та не ми трябва това дяволско изчадие. Не знам котките какво намират в него:))))
Прегръдка, мила Кате!
Един прекрасен празник отшумя...Нека са живи народната българска свяст и гордост навсякъде, където поминем, и бидейки все повече граждани на света, да запазим достойнството и чистотата на родния си език, писменост и духовност.
Здрави и весели пролетни дни, мила приятелко!
Прегръщам те с обич!

Мило и трогателно разказче. Хареса ми, че има щастлив край и завършва с надежда.
Животинките носят радост и тъга. Жалко, че живеят кратко и трудно се забравя любовта с която са ни дарили.
Всичко най-хубаво, Вени! Нека да има повече усмивки и по-малко тъга в очите ти!

Здравей, Кате!
Много се радвам, че моята котешка история ти е харесала. Да, така е, понякога и реалните житейски случки, а не само приказките, завършват с щастлив край:) Случаят е такъв, макар и толкова невероятен. Котката сама не си вярваше, че може да й се размине, и с верен инстинкт беше тръгнала да си търси място, където спокойно да умре. Както и да е, засега всичко се размина и това наистина е повод за усмивки.
Усмихнати и здрави пролетни дни и за тебе!
Прегръдка!

От коментарите разбирам, че това е съвсем реална история. Добра, обичлива, приказлива ти така добре владееш словото, че си създала поредното бисерче в проза. Разбирам с колко неприятни емоции е свързано издаването на книга, но все пак, когато си написал толкова хубави творби и в проза, и в поезия, заради тяхната стойност, си заслужава да останат и на хартия.

"Добра, обичлива, приказлива..." - как да те забрави човек!:)
Да, Ваня, истинска история е. И знаеш как е с животните, нали имаш куче - сервират ти такива истории всеки ден - само седи и записвай. А за книга не знам, не е за мене. Аз паметник не искам, като си отида от този свят, само зелена тревица, камо ли памет в сборници и стихосбирки:) А иначе имам доста вече, събирам ги в папки - цял един шкаф май напълниха вече.
Благодаря ти за хубавите думи- ценя ги много!
Пожелавам ти да си много здрава, много весела, с чудесни планове за лятото, с повече време за себе си!
Прегръщам те!

котките ме съпровождат и са наоколо вече 12 години, имам всякакви истории с тях, но такова чудо не се е случвало. Много се радвам за Маца и бебето и. Момченце ли е?
Нищо не знаем ние за котките и кучетата, или много малко знаем, въобразяваме си, че сме голямата работа - хора, видиш ли, венци природни...венци от буиниш и татул :( Добре, че Господ е тъй милостив, добре, че ни е дал възможност да имаме тези надчовеци окоо себе си. Дано научим нещо!
Многоми беше интересно да прочета за Симо - и ние сме имали сиамец, единствената котка, която майка ми пожела да гледаме и допусна в апартамента в детството ми - Готфрид. Беше кастриран, стана около седем килограма и не правеше бели, лежеше си.

Не знам, как да ти благодаря, но имах нужда да прочета точно това, точно сега! Ти си роден Пазител и спасител не само на домашните си любимчета, а така си избрала да се родиш и това говори достатъчно само по себе си. :) Радвам се, че отново те чета и съм тук. Толкова е хубаво да отвориш вратата на стария дом. Като в приказките. Прегръдки, целуни моля те Майка Маца и малкото сиамче от мен, радостна седмица!

Привет, Доре!
Много ми хареса твоят коментар! Да взема да ти отговарям, няма да ми стигнат и пет пъти по толкова знаци, особено за ония драматични по шекспировски мотиви за човека като венец на природата:)
Котенцето е женско - Сима. Много е интелигентно отсега, само да е живо и здраво, и то, и майка му.
От два дни съм в Несебър и вече толкова ми липсват. Добре, че и тук имам опашати приятели:)
Много неща не знаем за животните, за световете, които обитават. Например дворното ни куче Чочо миналата нощ дойде под прозореца ми и ме събуди с лай две минути преди алармата на часовника ми. Вярно, че вечер го пускаме да патрулира по двора, но как се е промъкнало до къщата и защо, си остава загадка за мене. Когато съпругът ми, помагащ ми с багажа до входната врата, искаше да се промъкне покрай мене само с едно "Хайде, довиждане!", точно Чочи му даде пример за любвеобилно прощаване. Е, и съпругът ми се поправи:)
Велики психолози, умници, душеприказчици и душеваждачи са животните, особено котките и кучетата. За мене човек, който ми каже, че не обича животните, престава да съществува.
Още веднъж благодаря за чудесния коментар, мила Доре!
Прегръдка с пожелание за весело, запомнящо се лято!

Ех, Наде, и на мене ми е толкова хубаво отново да си тук и да ми се обадиш!
Миналата сутрин си взех довиждането с мама Маца и нейната Сима, с персиеца Пърси и дворното куче Чочо и отпраших към морето. Повярвай ми, идеше ми да се върна, като видях посърналото лице на съпруга ми, терзан сигурно кой ще му прави салати в следващите две седмици:) - и особено като взеха да се примъкват една по една всичките ми котки, да се изпречват пред краката ми сякаш в желание да ме спрат.
Уф, вече ми липсват!:))) Но пък тук ме посрещна такъв разкошен черен котарак! Ако си пропуснала тази стихотворна, без претенции за поетичност история - "Несебърско спасено коте", можеш да прочетеш в архива ми от 18.06.2017г.
Впрочем ще се опитам да го копирам в коментар отдолу .
Прегръдка, мила Наде! Дух, живец и вкус на лято в идващите твои дни!

Несебърско спасено коте

(И ще ме чака той в Несебър)

Дали сърцето ми е меко,
или си идва с възрастта:
надушват сякаш отдалеко
в мен котките добра душа.

За миг приятели - и скоро
с претенции за пълна власт,
в дома, в градината и в двора
търпя ги аз, че са ми страст.

Но идва лято, морски саги
дори насън реди умът.
Изравям старите дисаги
и - котки, чао! - тръгвам в път.

Тъй в седмица, откакто юни,
подкара слънчевия дрон,
сама в несебърските дюни
откривам летния сезон.

От котки никаква потреба
не чувствам. Тихо си лежа.
Море и пясък. И Несебър.
Над мене гларуси кръжат.

Но днес, по пътя ми обратен
към моя курортистки дом,
дочух познат - и непонятен,
глас котешки - като фантом.

Бе малко черно коте - хърбо,
трепереше от глад и страх.
Обърнах се към него гърбом,
закрачих твърдо - и се спрях.

До моята тераса скромно
ме следва - и се настани.
Щастлива съм - не е бездомно,
но как успя да ме склони?

Делим си пушеното пиле,
похапва Whiskas и бекон,
храна и ласки в изобилие
от мен изисква по закон.

Какво пък - нека! Щом наесен
си тръгна с щъркелите пак,
ще знам - тук чака ме чудесен
пораснал, верен котарак!

Хубав, увлекателен разказ си написала, посветен на котката!
Страхотни животни са Една четеше в очите ми, какво и казвам и покорно изпълняваше, друга, като студент ме изпращаше на спирката, сутрин!
И нещо непонятно, следобед, в часа на пристигане на автобуса, беше на спирката!?

Като майки са невероятни! Само с вас могат да се равняват!
Приятел имаше котка с малки Заварих я да ги облизва! Огледа ме изучаващо и след малко захапа едно и го замъкна на някъде Приятелят видя интереса ми към ставащото и обясни, че ги мести заради мен! Не ме познава, да не ги взема?
Като си тръгвах, видях , че ги връща , където бяха!
Обожавам котките!

Лека нощ!

Здравей, мила Вени, помня този постинг, благодаря ти, толкова е хубаво това стихотворение, всичко има в него и най-вече в него диша вълшебството да обичаш друго същество и да му помагаш и колко хубаво е това за самия теб! Спасеният те спасява завинаги! :) И Котарачето и снимчиците в този твой архив от 18.06.2017г. са незабравими. Спасила си го и Котаранчо е нямало как да те забрави и със сигурност те е търсил, но когато си си била тръгнала, вече е отхвръкнал, т.е., благодарение на теб, вече е бил силен да продължи живота. Хареса ми и твой коментар, как в същото време съпругът ти е спасил онова Кученце и го е приютил в дома ви, докато ти си била в Несебър. Прекрасно е, благодаря, че ми припомни! И ето ме вече в спомена, вървя по летните улички на старинния Несебър с надежда да срещна твоя "пораснал, верен котарак" и... най-вече теб! Хубаво и вдъхновено лято, мила Вени, радости и усмивки, прегръщам те, до скоро!

Благодаря ти, мила Вени, отново "вкъщи"! О, това е чудесно и те са във верни ръце! Съпругът ти, несъмнено ще се грижи за тях и те за него, ясно, а каква радост ще бъде, когато се върнеш! :) Но Вени, чакай сега, този "разкошен черен котарак", който те посрещна сега, това лято, твоето "Несебърско спасено коте" от стихотворението, за което говорим по-горе, (т.е., от постинга ти от 18.06.2017г.) ли е? Прегръдки, хубаво да си изкараш, поздрави на Несебър и на Морето! Не съм виждала Несебър отдавна...

Точно така е, Лео - и за посрещането и изпращането, и за майчинството. Където да отида, 5-6 котки ме следват. При това не мои, а на съседите - спасяват ги и ги пускат у нас да ги храним:))) При това котките не просто ме следват, а се редуват да се тръшкат отпред, в краката ми - голяма мъка!
Благодаря ти, скъпи Лео!
Здрави и весели морски дни, поздрави на Бургас! И да си вземете котка!:)))

[/quote]
Здравей, мила Вени, помня този постинг,...благодаря ти, толкова е хубаво това стихотворение, всичко има в него и най-вече в него диша вълшебството да обичаш друго същество и да му помагаш и колко хубаво е това за самия теб! Спасеният те спасява завинаги! :) И Котарачето и снимчиците в този твой архив от 18.06.2017г. са незабравими. Спасила си го и Котаранчо е нямало как да те забрави и със сигурност те е търсил, но когато си си била тръгнала, вече е отхвръкнал, т.е., благодарение на теб, вече е бил силен да продължи живота. Хареса ми и твой коментар, как в същото време съпругът ти е спасил онова Кученце и го е приютил в дома ви, докато ти си била в Несебър. Прекрасно е, благодаря, че ми припомни! И ето ме вече в спомена, вървя по летните улички на старинния Несебър ...

О, да, Наде, Несебър е прекрасен през всички сезони , обожавам да съм тук!
Благодаря ти, че ми напомни за Лиско - така се казваше онова куче. За съжаление живя само няколко години, все боледуваше. Сега спи под една туфа здравец в градината, а до него погребахме и приягеля му Черния заек с белия нос, каратиста.
Но знаеш ли, Чочо е брат на Лиско. И него така взехме - стопанинът му, наш познат, искал да се отърве от него, защото го ухапало и три дни бил в болница. Беше малтретирано животно - ухапа и съпруга ми, но той дори не му се скара. Много сериозно куче - и страшен приятел.
Благодаря ти за възкресенага емоция!
Прегръдка, мила Наде!

Благодаря ти, мила Вени, отново "вкъщи"! О, това е чудесно и те са във верни ръце! Съпругът ти, несъмнено ще се грижи за тях и те за него, ясно, а каква радост ще бъде, когато се върнеш! :) Но Вени, чакай сега, този "разкошен черен котарак", който те посрещна сега, това лято, твоето "Несебърско спасено коте" от стихотворението, за което говорим по-горе, (т.е., от постинга ти от 18.06.2017г.) ли е? Прегръдки, хубаво да си изкараш, поздрави на Несебър и на Морето! Не съм виждала Несебър отдавна... [/quote]

Здравей пак, мила Наде! Намери ми ти слабото място:)))
Да, същият котарак е. Тогава, в лятото на 2017 година, оставях на няколко пъти суха храна на охраната на нашия блок, но момчетата и сами му носеха нещо. После аз се разболях и се върнах в Несебър чак на следващата пролет. Котаракът го нямаше - били го осиновили някакви хора. И тримата бодигарди уж се радваха, пък ми разказваха все едни такива за лоши, жестоки стопани. Молех се животинчето да има късмет!
Но то се върна. Сигурно са го взели да ги забавлява само тук, докато са на курорт, и тръгвайки си, са го изоставили. Беше целият проскубан, на жълтеникави петна, пълен с лепка и репей, за бълхите да не говорим.
Но бързо се оправи - тук вече всички го познават, оставят му мляко, вода и храна. Украинката Сана му беше изплела елече за студените дни но Котьо бързо се разправи с него:) И честно казано, не е много благодарен - постоянно врещи и се оплаква. На тръгване бях изпекла пиле - за него и мен - близна-близна и изчезна. Чак снощи се появи. Сигурно обикаля квартала.
Още веднъж - весело лято навсякъде, където поминеш- в София и в Копривщица, и в Несебър, разбира се!
Прегръдка!

Здравей пак, мила Наде! Намери ми ти слабото място:)))
Да, същият котарак е. Тогава, в лятото на 2017 година, оставях на няколко пъти суха храна на охраната на нашия блок, но момчетата и сами му носеха нещо. После аз се разболях и се върнах в Несебър чак на следващата пролет. Котаракът го нямаше - били го осиновили някакви хора. И тримата бодигарди уж се радваха, пък ми разказваха все едни такива за лоши, жестоки стопани. Молех се животинчето да има късмет!
Но то се върна. Сигурно са го взели да ги забавлява само тук, докато са на курорт, и тръгвайки си, са го изоставили. Беше целият проскубан, на жълтеникави петна, пълен с лепка и репей, за бълхите да не говорим.
Но бързо се оправи - тук вече всички го познават, оставят му мляко, вода и храна. Украинката Сана му беше изплела елече за студените дни но Котьо бързо се разправи с него:) И честно казано, не е много благодарен - постоянно врещи и се оплаква. На тръгване бях изпекла пиле - за него и мен - близна-близна и изчезна. Чак снощи се появи. Сигурно обикаля квартала.
Още веднъж - весело лято навсякъде, където поминеш- в София и в Копривщица, и в Несебър, разбира се!
Прегръдка!

[/quote]
Спасен е значи! Хубаво е, че сте спасили и сегашното ви куче, Чочо, братът на Лиско и как, макар че е ухапал съпруга ти, когато сте го взели, защото е бил малтретиран си е вашето любимо куче и верен приятел. Благодаря за споделеното, мила Вени, вълнува и трогва и поздрави на безкрайното Море! Всичко хубаво от сърце, Радостно и незабравимо Лято, прегръдки, до скоро!

и се разплаках. много се разстроих, много е искрен...
Разбирам те напълно!
Винаги съм се чудела защо рускините обичат толкова много котките.
Но откакто се грижа за тях, разбирам, колко умни и невинни същества са
и колко много обичат живота, добрината и нежната ласка. А как тичкат по двора. Като балеринки. Подскачат по въображаеми пеперудки... Много са забавни и щастливи. Сега майката е с възпалени очи. Докторът дойде и си отиде, без да я прегреда, защото тя му избяга. Дадох му 10 лева. Сега козинката около сълзящите и кървящи очи е паднала и се оголва като плешивост. Познавам други двама, но и те нищо не разбират. Не изписват антибиотик. Щях да я инжектирам и до сега щеше да оздравее, а той не си помрадна пръста - да изпише. Сякаш нямаше да му платя. Болните хора умират от ненужни илачи... Разочарования - бол...
Много ми е мъчно за тях, тъй като природата не им дава възможност да си починат от ражданията и това съкращава живота им. Ние сме давали да кастрират 2 кучета. И двете умряха скоро вследствие неправелни операции. Сега не смея да дам котките си за кастрация. Нямам доверие на лекаското и сестринското съсловие. Познавам ги добре. Не виждам изход от ситуацията. От утре трябва да търся други ветеринари. Прегръдки, Вени. С обич и уважение!

Благодаря ти, мила Лита!
И аз на свой ред се разтревожих за твоите котки.
Що ветеринари съм посетила... нищо. Имам един сега - по-евтино взема, а то другите - почват от 50 лв., направиха лечебници и болници дворци от нашата мъка за нула време - а там, още по-скъпо...
Като правило, която котка заведа на лекар-умира. Брат ми имаше 17 котки - принуди се да кастрира - не помня точно колко, но бяха над 10. След месец имаше само 3 котки:) Може и друго да е било, болест някаква, но...
Знаеш ли, аз в неволята открих едни хапчета- съпругът ми ги използва безотказно и за гълъби, но в друга разфасовка и име. В основата им е широкоспектърен антибиотик - Енрофлоксацин. Специално тези за кучета и котки се наричат Биофлоксавет - но трябва да кажеш, че е за котки - за кучета е друг грамаж. "Биофроксавет С" е за котки (cat):) Дано не правя реклама:) По 1 хапче на ден - директно в устата или скрито в месце, може и на прах. Три дни по 1 хапче. Включително и за тази хрема, която им прави гноен конюнктивит. Но трябва да се реагира бързо, първо, защото като нямат мирис и вкус, престават да ядат и умират, и второ, много бързо заразяват останалите. За тази болест можеш да даваш и пет дни по 1 хапче. Оправят се.
И пак да ти кажа - аз на ветеринар не ходя- купувам си тия хапчета "Биофлоксавет С" - при моя ветеринар са по 12 лв., и церя наред кой от каквото е болен. Действат безотказно!:)
Успех!
Прегръщам те!