Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2023 08:01 - Есенни посоки
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 3604 Коментари: 12 Гласове:
29

Последна промяна: 03.10.2023 10:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image
 



   
                       image







Гласувай:
29



Следващ постинг
Предишен постинг

1. valben - Привет, Вени!
05.09.2023 12:17
Една топло, хубаво стихотворение. Много ми хареса. И знаеш ли колко е ценно понякога - само понясога - мислите ни да са без цел и посока. Щом си го написала значи знаеш. А когато песъчинките зашушукат, какво повече да желаем? Трябва да се радваме, че все още ги дочуваме и тогава нека лятото да си отива.
Поздрави!
цитирай
2. emi1ts - Прекрасно
05.09.2023 12:40
описание красотата на лятото в стих ,картини и музика!Отминава вече но оставя красиви спомени, настроения...за до другото:)Очаква ни по - умерено време без летните жеги.Прекрасни септемврийски дни ти желая мила Вени!Прегръдки!
цитирай
3. donchevav - Една топло, хубаво стихотворение. ...
05.09.2023 13:11
valben написа:
Една топло, хубаво стихотворение. Много ми хареса. И знаеш ли колко е ценно понякога - само понясога - мислите ни да са без цел и посока. Щом си го написала значи знаеш. А когато песъчинките зашушукат, какво повече да желаем? Трябва да се радваме, че все още ги дочуваме и тогава нека лятото да си отива.
Поздрави!


Благодаря ти, Вал!
Да, така се чувствам - разнопосочна:)
Стоим с внучката зад изпотеното стъкло на терасата, гледаме сивия ден навън, дъжда, повлякъл пелени от мъгла, вълните, подгонени от вятъра като плашливи зайци из морето, гневния прибой - и сърцето ми се свива. Сега накъде? След щъркелите, събрани нагъсто-нагъсто из лъките между Равда и Поморие, в очакване още ден-два да отмине лошото време и да поемат на юг; или на запад - към родния дом. Или към морето, както сто пъти сме го правили цялото лято. Есенни посоки - несигурни, плахи, но неизбежни. И малко тъжни - накъдето и да поемеш. Защото я няма оная единствена - на обратно. Няма как - плажът вече прибира разпънатите си доскоро чадъри и шатри, вятърът прегрупира стократно зрънцата по пясъка, преди да ги запрати далече из дюните. Вярно, несебърската есен, прешарила вече дървета и чувства, ще ни събира още някой ден и ние ще се залъгваме, че още е лято, че имаме време. Докато една сутрин не се събудим сбогувани. И не тръгнем на запад с молитва морето да ни очаква и другата пролет. Без да знаем все още, че нито ние, нито то ще сме същите.
Такива едни посоки на мислите - дъждовни, предесенно морски.
А на теб, скъпи Вал, желая още много слънце в настъпващите септемврийски дни, здраве, успех и много усмивки.
Поздрави!
цитирай
4. zemela - Ще се върнат. И лятото, и птиците. ...
05.09.2023 14:04
Ще се върнат. И лятото, и птиците. Много хубаво, Вени!
цитирай
5. donchevav - описание красотата на лятото в с...
05.09.2023 14:09
emi1ts написа:
описание красотата на лятото в стих ,картини и музика!Отминава вече но оставя красиви спомени, настроения...за до другото:)Очаква ни по - умерено време без летните жеги.Прекрасни септемврийски дни ти желая мила Вени!Прегръдки!


О, бързо се сбогуваш, мила Еми, бързо го отписваш това лято! Септември, октомври, та чак до циганското лято през ноември, пък понякога и до самата Коледа - все слънце, все топло. Чак до началото на другата пролет - все с надежди, все в очакване.. . Така е устроен човек!
Успешни и здрави, красиви септемврийски дни, мила Еми!
Прегръдка!
цитирай
6. donchevav - Ще се върнат. И лятото, и птиците. ...
05.09.2023 15:04
zemela написа:
Ще се върнат. И лятото, и птиците. Много хубаво, Вени!


Благодаря ти, Вики! Ще се върнат, вярвам и аз. Но ние дали ще сме същите:)
Слънчеви септемврийски дни и много усмивки!
Прегръдка!
цитирай
7. katan - Здравей, Венетче!
06.09.2023 09:54
Вчера прочетох стихотворението ти.
Нямах време за коментар. Извини ме!
Вал е написал: "топло, хубаво".
Така го почувствах и аз. При мен стават странни асоциации. Сигурно е от възрастта:).
Ти ми подари мои спомени от лятото с панделки - бели, сини, червени.
Ароматно късно лято с много лястовици, които цвърчат, говорят си за дългото пътуване...
Мислите ми се щуреха насам и натам.
Не знаех защо. А то било спомени от прекрасни отминали лета..
И очакване на нови - топли, ароматни, красиви и незабравими.
Благодаря ти за усещането!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

цитирай
8. donchevav - Вчера прочетох стихотворението ...
06.09.2023 19:16
katan написа:
Вчера прочетох стихотворението ти.
Нямах време за коментар. Извини ме!
Вал е написал: "топло, хубаво".
Така го почувствах и аз. При мен стават странни асоциации. Сигурно е от възрастта:).
Ти ми подари мои спомени от лятото с панделки - бели, сини, червени.
Ароматно късно лято с много лястовици, които цвърчат, говорят си за дългото пътуване...
Мислите ми се щуреха насам и натам.
Не знаех защо. А то било спомени от прекрасни отминали лета..
И очакване на нови - топли, ароматни, красиви и незабравими.
Благодаря ти за усещането!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!



Кате, нали? Спомени с цветни сатенени панделки:) Лято за дългите зимни дни!
Аз продължавам да упорствам в Несебър. Пълно е още с летовници, стоят си всички чадъри, капанчета и атракции - но само един дъжд като оня потоп от преди седмица или другия, по-малък, но превърнал се в бедствие на юг от Бургас от вчера, и вече е друго. Северен вятър, огромни вълни - и есен.
Обичам завръщанията си през есента. Чакат ме толкоз любими неща - градини и котки, и всичко останало. И онази тиха прелюдия към уютната зима. Светлини и очакване - празници, празници и ... нова предпролет. Кръговрат - в природата и в душите ни. И нова живителна сила в телата ни - ех, сладка заблуда!
Благодаря ти, мила приятелко, за начина, по който прочете, за голямото ти сърце!
Бъди здрава, пълни сетивата си с есенна хубост - ти имаш за нея и очи, и душа, и пусни духа си да твори. Блогът има все по-голяма нужда от глас като твоя.
Прегръщам те с обич!
цитирай
9. malchaniaotnadejda7 - Здравей, мила Вени!
26.09.2023 16:39
Толкова обичам Есента и се радвам, че Тя отново ме приюти в нейния дом и че отново съм тук и мога да чета хубавите и приказни напеви на Венета, които са като самородни тихи слънчица, винаги ме стоплят и извисяват. Истината е обаче, че въпреки цял живот да приемам есента за любим сезон, май обичм много Лятото, лятото... :) Ще ми липсва, ама много. Чак сега проумявам, че го обичам, прочитайки това твое прекрасно стихотворение. Благодаря ти, Вени, прегръдки! И няма да се сбогувам, ще се опитам да не роня сълзи по отиващото си лято, макар че май... Пак ще дойда, скъпа Вени, да знаеш, до скоро, приятелко! И поздрав с онова стихотворение "Наистина ли си отива лятото?" Днес явно си спомням внезапно Христо Фотев. Сигурно не е случайно, прегръдки!

НАИСТИНА ЛИ СИ ОТИВА ЛЯТОТО...

Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше.
С очите си отново ме целуваше.
А вятърът се блъскаше във роклята,
прегръщаше нозете й, докосваше
по устните й сянката на залеза
и цялата неспирно я люлееше -
завиждаха му може би ръцете ми...
Завинаги ли? Лятото ме гледаше.
Очите му отново обещаваха
завръщане, по-хубаво от първото -
ний, влюбените, вярваме на лятото.
Ний, влюбените, винаги потъваме
в очите му дълбоки -
в най-дълбокото,
където са зелените съзвездия
на сълзите... Ний вечно се усмихваме.
И устните ни вечно са уплашени.
И вечно, вечно, вечно искаме
да задържиме за минута лятото.
Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Бързо се притискаме.
И махаме с ръцете си... И гларуса,
и вятъра, и залеза тържествено
ще съобщят на всеки, че за София
със влака в десет си замина лятото.



По дяволите! Всичко е известно.
Известно е. Но все пак оставете ме
да се удавя в погледа на лятото.
Да ме вълнува беглото докосване
на медните й колене...
И в пръстите,
замрежили лицето ми изопнато,
да прозвучат тръстиките созополски.
Какво, че е известно. Оставете ме
да й говоря и да вярвам с някакво
забравено, детинско изумление,
че ме обича, че е много влюбена,
че винаги ще ме обича... Лятото
ми маха дълго със ръка...
Ах, лятото
не искаше да си отиде...

ХРИСТО ФОТЕВ
цитирай
10. donchevav - 9. malchaniaotnadejda7 - Здравей, мила Вени! 16:39
26.09.2023 21:55
Добре дошла, мила Наде!
Видях, запалила си камината на времето, и ти мислиш вече за зимата:)
Аз също съм вече далеч от морето, но не съм загубила надежда да го зърна още веднъж - па макар намусено и сърдито.
За вълшебния Фотев хиляди благодарности - препрочитам вече за кой ли път.
"Лятото ме гледаше... Не искаше да се отива." Толкова драматизъм в една уж простичка персонификация! И болка, обещание, надежда...
Три пъти вече казвам "Надя, надежда" - явно много си ми липсвала, ти и твоите извънземни, дошли сякаш от сънищата стихове.
Дано се позавъртиш тук:)))
След малко идвам при тебе - топлата камина, която си разпалила, привлича отдалеч. И свети.
Прегръдка, мила Наде! До скоро!
цитирай
11. malchaniaotnadejda7 - 10. donchevav - 9. malchaniaotnadejda7 - Здравей, мила Вени! 16:39
26.09.2023 22:46
donchevav написа:
Добре дошла, мила Наде!
Видях, запалила си камината на времето, и ти мислиш вече за зимата:)
Аз също съм вече далеч от морето, но не съм загубила надежда да го зърна още веднъж - па макар намусено и сърдито.
За вълшебния Фотев хиляди благодарности - препрочитам вече за кой ли път.
"Лятото ме гледаше... Не искаше да се отива." Толкова драматизъм в една уж простичка персонификация! И болка, обещание, надежда...
Три пъти вече казвам "Надя, надежда" - явно много си ми липсвала, ти и твоите извънземни, дошли сякаш от сънищата стихове.
Дано се позавъртиш тук:)))
След малко идвам при тебе - топлата камина, която си разпалила, привлича отдалеч. И свети.
Прегръдка, мила Наде! До скоро!

Прегръдка, мила Вени, благодаря ти, наистина съм си вкъщи! :) Върнах се. Благодаря ти за посрещането с това топло и искрено стихотворение, обичам твоята поезия. Добре заварила, мила приятелко и До скоро!
цитирай
12. donchevav - Добре дошла, мила Наде! Видях, ...
26.09.2023 22:52
donchevav написа:
Добре дошла, мила Наде!
Видях, запалила си камината на времето, и ти мислиш вече за зимата:)
Аз също съм вече далеч от морето, но не съм загубила надежда да го зърна още веднъж - па макар намусено и сърдито.
За вълшебния Фотев хиляди благодарности - препрочитам вече за кой ли път.
"Лятото ме гледаше... Не искаше да се отива." Толкова драматизъм в една уж простичка персонификация! И болка, обещание, надежда...
Три пъти вече казвам "Надя, надежда" - явно много си ми липсвала, ти и твоите извънземни, дошли сякаш от сънищата стихове.
Дано се позавъртиш тук:)))
След малко идвам при тебе - топлата камина, която си разпалила, привлича отдалеч. И свети.
Прегръдка, мила Наде! До скоро!


:))))
Идвах при тебе. Не се излъгах - камината ти наистина свети. И зарежда - определено зарежда с нещо извънземно, вселенско.
Благодаря ти!
Оставих ти коментар.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3131835
Постинги: 332
Коментари: 7890
Гласове: 54624
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031