отново но баба Марта си е такава - непредвидима и с характер като част от великата майка природа!Най- доброто,което можем да направим е да се съобразяваме с този факт!Мисля обаче че поникващите кълнове и цветя по това време на годината знаят това и повечето са достатъчно устойчиви!Търпение мила Вени- вече е съвсем близо прекрасната пролет!:)Прегръдки!

Харесах повече първото стихо... Март е преходен месец – между зимата и пролетта... Все пак аз съм благодарен на меката зима... Сега е важно да оцелеят цветчетата на дръвчетата... :)
С пожелание за затопляне и благоприятно пролетно време!... :)

Напълно си права, мила Еми! Природата е непредвидима, а Баба Марта - знаем си я!
При нас един сняг - особено вчера. Сипе, сипе, сипе - сякаш януари се върна.
Днес е по-спокойно, макар и с една идея по-мрачно - но едва ли ще издържи да се муси така дълго време:))).
Сигурна съм, че и птиците мислят като тебе, позитивно! Ято квартални сойки пристигнаха рано-рано и започнаха да спорят с гугутките - нашата градина, двата бора и старата круша особено, всяка пролет стават арена на ожесточени битки между пернатите. Сойки с гълъби, скорци със синигери, свраки с врани - всеки с противници в категорията си, всеки иска да се докаже пред любимата, а и да завоюва пространство и сигурност за игри и тренировки на бъдещото потомство. Великолепна оратория от сутрин до вечер! А за растенията, за които и ти споменаваш, какво да говорим? Всяко се устремило нагоре, никне, пъпкува, разлиства, усмихва се, гали се на всяка капка влага и... чака Първа пролет.
А тя е на прага.
В понеделник, на 20 март, в 23ч.24 минути настъпва астрономическата пролет.
Да ни е честита, да ни носи здраве и успешни, усмихнати дни!
Прегръдка, мила Еми!

ще довтаса скоро скоро :)

Много ми хареса историята с птиците - ораторията с птиците - отделен постинг за тях!
Зеленото стихотворение ми е по вкус и цвят, макар мухите да не са мои хора ;)) Пролет кървавозелена! Иде - лападът и копривата са тръгнали!

Благодаря ти, Марине! Не знам - аз лично не бих застанала зад нито едно от двете. Имам и още едно - за птици:

Две птици в мен
предпролетно кръжат
и търсят своя брод и своя път.

Душата ми
след летаргичен сън
с прозявка вяла пуска ги навън.

Нехае тя,
че идва пролетта,
че птиците копнеят за гнезда.

Но знае, че
с пернати същества
не може да излезе на глава.

И тъй – отлитат
любовта и верността.
След тях си тръгва бавно младостта.

И трите са писани по едно и също време преди две-три години, и трите са израз на нещо случайно, спорадично, и трите чакат миг на вдъхновение от тях да се роди нещо смислено. Е, нямат шанс - далееко съм от подобни вдъхновения напоследък:)))) От няколко дни ги поглеждам под вежди - и ги отминавам. Не стават за публикуване, много са слаби. Но и няма как да ги подобря - не мога:)))
Тази сутрин, с този сняг, нещата отидоха на кантар: сега или никога. Май вече съжалявам за проявената фриволност.

Благодаря за чудесните пожелания!
Дано няма мразове - през последните години овошките се прецакват точно по това време:)
Здрави и весели пролетни дни ти желая, успех, поетическо вдъхновение и много късмет!
Поздрави!

Разсмя ме с тази копнееща муха.:))) Макар че се застуди чувството за хумор не те е напуснало. Имам хубава новина, че според професор Рачев другата седмица ще е топла. Дано да познае, защото макар и професор и той греши.:)
Беше ми приятно да се отбия при теб, Вени Радвам се, че музата не те е изоставила.
Приятни почивни дни и много усмивки!

О, да, аз правих вече и супа от лапад с прясно мляко, сирене и масло (за по-голяма диетичност:))), и кюфтета от коприва - с яйце, брашно и мноого черен пипер и кимион - изобщо не делят от тия с кайма:)))
А за стихотворенията и аз съм с твоя вкус. Съжалявам за мухата - реализъм... до натурализъм, т.е. до глупост :))) Но ми е главен двигател на действието в това мъртвило навън - нека живее!:)))
Иначе - да не се повтарям в извиненията... обяснявала съм се по-горе на Марин.
Не се гордея много-много с написаното - но и то като мухата - нека живее:)))
За птиците всичко е така, нищо не съм преувеличила. Голямо шоу - и голям концерт, особено сутрин.
Весело посрещане на пролетта, Доре!
Прегръдка!

Благодаря ти, Кате! Един да оцени ситуацията като комична:))) И симпатична - на мене тази закопняла за пролет муха много ми помогна, изтръгна ме от всеселенската ми скръб и ми показа, че има и други ракурси на нетърпеливата жажда за пролет, слънце и топлина:)))
И да - и Синоптик.бг така казва: другата седмица 25 градуса. Подредила съм си градинарските задължения по дни и часове - пекне ли, всичко лудва да расте, никой никого не чака:)))
Мила Кате, радвам се, че се обади! Затъжих се за тебе - и за морето! Идва лято и Бургас пак става център на света!
Бъди здрава и весела - и до скоро!
Прегръдка!

Ех, Вени, такава си е тя - добре, че любимите ми цветенца са устойчиви и не мръзнат - надничат от всяко кътче в гората и по поляните. Малко и остана, ще миряса :)

Да, Вики, свърши се вече! От другата седмица не само температурите ще се повишат, но и денят ще стане по-дълъг - като преместим часовниците един час напред. Пролетта ще си влезе във владение - а ние, нали човешкото око и душа са ненаситни, ще закопнеем за лято:)))
Прегръдка, приятелко!

Отдавна не бях поглеждал в блога. Заел съм се с един проект и не ми остава време дори да пиша. Днес когато погледнах видях отново нещо разкошно. Отдавна не се бях радвал на зимен стих. Стана ми малко тъжно за щъркелите, а да не говорим за мухата.
Тъжна ми е тази Баба Марта, но ти си споменала за реката. Тя се е свила под леда, но продължава да тече, значи е жива. Дано се успокои всичко до лятото и любимото ти море отново ще те посрешне. Сигурен съм, че това ще стане защото и ние като реката продължаваме да живеем. А ти пускай мухата и се радвай на живота.
Вал

Как беше: реката не минава край нас два пъти една и съща. Тъй и с дните - особено с мартенските - един с друг си не приличат. Мартенска работа! Казват, че до края на месеца ни очаква още един сняг. Още поне ден зъботраканица за щъркелиге!
Чудесен анализ, Вал, благодаря ти! През твоите очи и слова и най-нескопосните стихове заблестяват с добра, приятелска светлина!
Работиш върху проект... Успех! Чакам с нетърпение да се похвалиш с резултата!
Здрави, късметлийски, добри пролетни дни за теб и семейството ти!
Поздрави!

пролетта да разцъфти в пълната си сила край мен и да нямам очи за нейната хубост. Да не ме радва дори и тя.
Е, тогава вече здраво съм я закъсала...
На мен първото стихотворение ми хареса повече, но и второто е интересно.

Благодаря ти, мила Ваня! И двете стихотворения са депресантски:) ... в очакване на истинската пролет. Гледам календара - вече е 5 април. Гледам часовника - 14 часа е, най-хубавата, най-слънчева част от деня. Поглеждам навън - сняг. На телефона откривам актуалната температура за деня и часа в нашия град - 5 градуса С. Е, как да не се ядосваш!:)))
Това, за което ти споделяш, е друго. Не съм го преживявала до този момент, сполай на Бога! Спомням си, дни след като внезапно бе си отишъл татко, слизам от автобуса, а в лицето ми - едри, чисти, първи снежинки. Поемах ги жадно с устни, с очи - знаех, че идат отгоре. И в този миг на шок и покруса пак им се радвах. Но... съм била само на 15 години, простено ми е било.
Дано това, което споделяш, да не се е случвало с тебе. Да нямаш очи за хубостта на пролетта - това е страшно!
Желая ти много цветен и весел месец април!
Щастливо посрещане на празниците!
PS Аз преди това имам да посрещам и три рождени дни в семейството - стискай ми палци:)))

Прегръдка, мила Ваня!
Извинявай за закъснението! Като стигнеш моята възраст, ще разбереш:)))