Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01 07:00 - Агорафобия
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 2252 Коментари: 12 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 


image


АГОРАФОБИЯ
*

 

 

И не виждам, но все едно, знам, край мене вървят –

равнодушно, разсеяно моят ден, моят свят.

 

Спряла, чакам си времето, дето в мене пълзи,

да смахмузя от стремето, да препусна в искри.

 

С вятър бурен, сред птиците – жива, млада, добра,

да пречистя зениците, път напред да съзра.

 

Да, докарах го някак си в стих и песен – уви,

щом напуснах дома си – в страх сърцето се сви.






* фобия от големи открити пространства;
   страх от излизане навън, от смесване с тълпата.










Гласувай:
21



1. leonleonovpom2 - Здравей, Венета!
25.01 09:54
Как да го разбирам, страх от събиране с много хора или страх само от мястото за събиране!?
Да ,днешното отчуждаване или модерното-алиенация е факт, който беше одумван още от ученическите времена Бяхме задружни, защото бяхме еднакви, на едно социално ниво!
Да и това постижение на западната цивилизация, отчуждаването, е едно от първите нещо, дошли у нас!
Нормално е, богатият се гнуси от бедния и го презира, бедния пък го мрази и ненавижда, като източник за всички беди, отнели му и малкото радости в живота! Как да ходят заедно на агора?
Мина мремето на големите събрания, всеки се е затворил в себе си, знае, че той е единственият си искрен приятел! И внимава да не го предаде и той!
Сега, да ме закарат на агора или сам да отида там-абсурд! Разбера ли ,че я има ,през три улици далече от нея ще мина! Да не ме засече някой и да взема да отида!
Поздравления за стиховете!

Хубав ден!
цитирай
2. donchevav - /quote]Да, точно за тази агора ...
25.01 10:54
[quote=leonleonovpom2]/quote]

Да, точно за тази агора става дума, Лео - и като пространство, и като струпване на хора. Много хубави мисли си изразил в отговор, много верни разсъждения - благодаря ти! И аз мисля така. Някога майка ми казваше: "Станала съм в пет и половина да се приготвям да ида на магазина - вземам хапчета, меря кръвно...". След смъртта на татко беше получила нещо - страхуваше се да излезе на улицата и да се среща с хора. Получаваше от това обрив - копривна треска. Вдигаше кръвно. А трябваше да ходи на работа - хранеше две малки деца. С времето й се отрази - и на стари години излизането й стана проблем. Иначе беше толкова усмихната, толкова добра - всички я обичаха, но имаше някакъв страх. Аз й съчувствах, но... какво съм разбирала! По-късно, спомням си, дори се усмихвах - докато тя събереше кураж да излезе, аз вече бях пропътувала с рейса 10-те километра до местоработата, бях направила оперативка и провела 5-6 разговора по телефона, и пътувах вече на 30-тина километра до окръжието - да предам планове и отчети, да получа инструктаж. Правех го от 3 до 5 пъти в седмицата. Често ни викаха по курсове и квалификации - понякога за месец, веднъж дори за три. Такива бяха времената. Такива бяхме и ние - млади, отворени, доверчиви, енергични. Днес майка я няма, но природата не търпи празно пространство - май достойно взех да я замествам. Добре, че идва пролет, с нея - щъркелите, работата навън по полето, на чист въздух, и разбира се, чудесните летни дестинации за почивка и зареждане.
А времената днес са такива, каквито ги описваш - несигурни, плашещи - и здравословно, и социално, и политически. Човек да му се прииска да стане охлюв. Или костенурка. Моят дом - моята крепост.
Но все още се справяме - с агорафобията, с нихилизма, с отчуждението, нали?
Бъди здрав - и с по-малко негативни чувства, скъпи Лео!
Поздрави!
цитирай
3. emi1ts - Интересни
25.01 11:31
тълкувания,усет,емоции.За агорафобия съм чувала само като термин и не бях се замисляла до сега.Както и всяка фобия е свързана със собствени илюзии водещи до страхове но си е сериозен проблем както и ти споделяш.Далеч съм от това усещане и дори като че ли за мен ще е едно интересно предизвикателство такава агора:)Най- вероятно защото много рядко съм си я причинявала:)Хората са различни,уникални и това е интересно.Когато успее човек да приеме съществуването на тези различия като че ли е по- лесно и дори научава много ако има такъв стремеж.Хубави дни мила Вени!Прегръдки!
цитирай
4. donchevav - тълкувания, усет, емоции. За аг...
25.01 13:32
emi1ts написа:
тълкувания,усет,емоции.За агорафобия съм чувала само като термин и не бях се замисляла до сега.Както и всяка фобия е свързана със собствени илюзии водещи до страхове но си е сериозен проблем както и ти споделяш.Далеч съм от това усещане и дори като че ли за мен ще е едно интересно предизвикателство такава агора:)Най- вероятно защото много рядко съм си я причинявала:)Хората са различни,уникални и това е интересно.Когато успее човек да приеме съществуването на тези различия като че ли е по- лесно и дори научава много ако има такъв стремеж.Хубави дни мила Вени!Прегръдки!


Благодаря ти, мила Еми! Фобиите са тежко заболяване - опазил Бог! Тук по-скоро иде реч за социалното общуване - все по-трудно, все по-компромисно. Студенина, безпричинна злоба, агресия - къде изчезнаха ония ведри лица, ония звънливи, весели гласове, които срещах някога на път за работа? Поздравявахме се и с непознатите, заговаряхме се със случайните. Взе да ме е страх да изляза извън дома - и пеша, и с кола... Знае ли човек на какво ще попадне - във всеки насреща дебне потенциален пияница, дрогиран или престъпник на свобода с богато криминално досие - поне така ни уверяват по всички медии от сутрин до вечер. Преди време реших да пътувам от Хисаря към дома с автобус - удобно, спирката му е почти до блока, два часа и съм вкъщи. Тъй и тъй пандемията понамаля, пък и прекарахме нашия си ковид. Единственото свободно място (автобусът идваше от Пловдив), беше до един мъж. Зализан такъв, гелосан - и с опашка. Е, нищо, какво пък? А и нямах избор. Заговори ме, аз с неохота мънках. Живеел в Германия - утре се връщал. Там било рай за такива като мене... ще ми намерел покровител, мъжът ми и с полиция да дойде, пак няма да може да ме вземе, ако аз не желая:))) Мислех, че се шегува - отрязах го и реших, че сме приключили. Уви, при една от почивките взе да ме дърпа - искал да ме черпи кафе. Не приемаше отказ, а-ха да ме извлече навън. Хората се втурнаха да ме спасяват, шофьорът искаше да вика полиция. До края на пътя ме настани до себе си - за по-сигурно:))) Голям страх брах - и то, на моите години. Е, ами ако бях 15-годишна?
Да, взех да се страхувам да излизам навън, да общувам със себеподобните... Иначе и аз изповядвам философията на позитивизма и доброто. Но реалният живот май е нещо по-различно... Дано да греша!
Прегръдка, мила Еми! Благодаря ти за интересния ракурс, за разсъжденията ти за различните.
Хубави зимни дни с много сняг, със здраве и веселие!
цитирай
5. mt46 - Поздрави, Вени!
25.01 17:50
Да, разбирам страха ти. И аз не обичам да се вра сред много хора...
Навярно стихото може да се подобри... Първият стих ми се струва претоварен...
По принцип не харесвам римувания като добра-да съзра /да съзрЪ/, свят-вървят
/върв"Ът/... :)
Свежи, спокойни зимни дни!...
цитирай
6. donchevav - Да, разбирам страха ти. И аз не об...
25.01 18:24
mt46 написа:
Да, разбирам страха ти. И аз не обичам да се вра сред много хора...
Навярно стихото може да се подобри... Първият стих ми се струва претоварен...
По принцип не харесвам римувания като добра-да съзра /да съзрЪ/, свят-вървят
/върв"Ът/... :)
Свежи, спокойни зимни дни!...


Прав си за римите. И за всичко останало - на това му викат "изсмукано от пръсти":)- така го чувствам. Но точно затова не мога да го подобря. Затова и тази ирония в края: "докарах го някак си":)

Впрочем стихчетата стоят от миналия февруари и сигурно никога нямаше да видят бял свят, ако брат ми не ме бе открехнал на горния клип на Пинк Флойд. Луднах по тази песен, слушам я месеци вече - и не ми омръзва. Може би само Comfortably numb ми е по-скъпа! :))) Та стиховете ми се сториха подходящ, макар и крайно нескопосан текст за илюстрация:))))

А, да, използвам да ти благодаря и за Simpathy на Юрая Хийп - бях я забравила, а толкова я обичах някога!

Благодаря ти, Марине! Твоята подкрепа и съвети са ми много ценни, знаеш го!
Бъди здрав! Весели и ползотворни зимни дни!
цитирай
7. emelika - Често и без страх се отдръпваш, усамотяваш се.
26.01 10:12
Животът ми бе все сред много и различни хора. Адаптирам се бързо. Общувам.
Усамотих се преди 7-8 години. И буквално , и малко условно. Признавам, че ми е добре. Като дойдох на село се втурнах да обединя двете улички - горната и долната, които някак си живееха отделно. По ирония моя нов дом е на малката напречна, дето ги свързва. На долната има чешмичка и е нещо като селската агора. Дадох дъски, накарах съседа да скове масичка и пейки. Свиках "народа" /той се побира на една маса/. Запарих чай, кипнах кафе, забърках сладкиш, баница разточих, тръгнах по къщята, свиках народа. Хапнахме, пийнах ме, предложих всяка седмица да го правим и за съдбините на селото да мислим, дружни като дядовците си да сме. И наместника кметски поканих. Дай, човеко, за развитие на селските райони европейско проектче да спретнем - Тц, селото ни го нямало в регистъра. Колко му е - ще потропаме на някоя друга врата - ще го впишат. Нямало кой да се занимава. Да си я караме както сме свикнали. то управия нямало, ама като направиш баницата , викни ни.
Няколко години за Баба Марта плетох гривнички. Отивам в града и видя ли угрижен, тъжен, замислен човек, или не закичен още - връзвах мартеничка. Изумих се от разностранните реакции - какво целя, безплатен обяд няма, да не са някакви поръчани уроки, само това ми липсваше, от небето ли падам, туй с мартениците бош лаф, не ме занимавай с глупости, детинщини... Човекът днес е толкова пропит с неверие, че дори да му се усмихнеш търси зловещ смисъл. Хубавото е, че има и спонтанно усмихващи се души. Още по-хубавото е, че повечето са млади хора. Е добре ми е да общувам с тях, бързо мислят, бързо се мотивират. Само по тяхному да ги подхванеш, не със старческо съветване.
Агорафобията си има причини. По неведоми пътища, като прозявката е заразителна. Ще ми се да не е така и хората да не губят ценността да са заедно. По- често да се залавят за витото българско хоро млади и не толкова млади, не само по Нова година. От нас зависи. Да започнем от себе си.
цитирай
8. donchevav - https://donchevav.blog.bg/poezia/2016/05/21/mejdu-dve-vrati.1452862
26.01 18:32
Мила Емелика, от сърце ти благодаря за този толкова интересен, и чувствам - искрен, развълнуван, коментар!
Много добре разбирам това, което споделяш - и за реакцията на кметския наместник, за равнодушието, примирението и безхаберието му, и за спонтанните негативни реакции на хората, които даряваш с мартенички. Недоверието, студенината, агресията станаха нормален човешки рефлекс - а не бива да е така, боли ме, че е така.
Живея на главна улица в малък провинциален град. Мисля дори, че сме съседки, така съм си внушила. От 5ч. сутрин край нас е манифестация - градчето е средоточие на много заводи, предприятия, станали факт след промените. Съгражданите ми са изключително предприемчиви - вериги магазини, банки, театри, изложби, спорт. Магазините работят до късно вечер, а и винаги можеш да се обадиш, особено в частните магазинчета - и да дойде някой да ти отвори:) Цветя по улиците, социален живот, удовлетвореност. Аз затова се ядосвам винаги, когато съм в Хисаря - Господ дал на този град такова богатство, а хората са едни лениви, обезверени, омърлушени. Липсва им предприемчивост, примирили са се... А колко различно беше някога - преди 30-тина години:)))
Защо го споменавам?
Не знам. Може би защото искам да се оправдая - не съм от тези хора, озлобените, отчуждените. Животът ми, благодаря на Бога, е пълен с всички благости, които един човек, особено във втората половина на живота си, може да желае, че и повече!
Може би е нещо временно. В момента ближа рани след една тежка пневмония. Сигурно не само тялото боледува, духът също баавничко се възстановява след болнично лечение. Мисля, че е това. И пак - ако ми вържеше мартеничка, нямаше да си помисля, че е нещо за уроки - така съм устроена. Наивна и доверчива съм, дори ми се смеят, че минавам от себе си заради другите. Близките ни ни упрекват, че със съпруга ми много се раздаваме, било глупост. Отворили сме дома си за всеки, който просто ей тъй, минава покрай нас. Напомни ми твоята баница:))) А, да, имам и едно стихотворение на тази тема:


МЕЖДУ ДВЕ ВРАТИ

В далечните дни,
когато сами
се справяли хората дружно,
прадядо ни млад,
наперен, сърцат,
решил, че нов дом му е нужен.

И купил парцел
за тая си цел
накрай на града, край реката.
Захванал се сам,
но тутакси там
се сбрала сговорно родата.

И тръгнал строеж
без план и чертеж:
кой колкото, както, където…
Стена по стена,
прозорец, врата,
ей тъй – нашироко в полето...

Строили деди
без план. Две врати
оставили външни – с умисъл!
От изток врата–
да влиза денят.
От запад пък – зло да излиза.

От онзи момент
във тоз монумент
цял век вече внуци се раждат
и който реши –
набързо строи –
иззидва, пристройва, надгражда.

Години наред,
превзето отвред
в строителство ново, панелно,
полето- уви,
набързо се сви
до център на градска преденост.

Сред адския бум
на прашеци, шум,
днес къщата наша се гуши
с два декара двор,
с гугутки, простор,
с два бора, асми, стара круша.

А двете врати
от двете страни
отворени вечно стоят си.
На кръстопът
се спира светът
и влиза тук като в дома си.

Ех, с тез две врати
не можем спести,
натрупа имоти и злато.
Но чувствам, крила
са те за нощта
след залеза сетен на запад…

Благодаря ти, мила Емелика! Бъди здрава, усмихната, все така позитивна - и щастлива с хората около теб!
Прегръдка, приятелко!
цитирай
9. marrta - https://www.youtube.com/watch?v=g6yFM9JWYp0
27.01 07:21
Благодаря за песента, връщам жеста. Слушам два дни Висоцки и оставам без думи пред гения, всеки път откривам нови и нови песни и изумлението ми пред човешките възможности и необятността на таланта расте. Тук първата песен от албума е едно от откритията ми тези дни, откровение!
Прочетох коментарите, Вени, огорчението, дистанцирането от всички и затварянето на човек в себе си е логично следствие от събитията през последните три години. Знам, че може човек да се разочарова, особено ако има големи очаквания от човечеството, от хората. Затова от години нямам големи очаквания - търся доброто във всеки, защото, както казва Владимир Семьонович, човек сам си показва злото :)
Та, относно мартениците, правя всяка година за близки и далечни, подарявала съм на всякакви хора, пращала съм на хора, с които съм се запознала в блога. Ще се радвам да пратя и на вас двете с Емелика - ако ми пратите адреси! :) Оздравявай, Вени!
цитирай
10. donchevav - https://www.youtube.com/watch?v=qgi8ygzBcyA https://www.youtube.com/watch?v=BaoPq66X51o
27.01 17:06
marrta написа:
Благодаря за песента, връщам жеста. Слушам два дни Висоцки и оставам без думи пред гения, всеки път откривам нови и нови песни и изумлението ми пред човешките възможности и необятността на таланта расте. Тук първата песен от албума е едно от откритията ми тези дни, откровение!
Прочетох коментарите, Вени, огорчението, дистанцирането от всички и затварянето на човек в себе си е логично следствие от събитията през последните три години. Знам, че може човек да се разочарова, особено ако има големи очаквания от човечеството, от хората. Затова от години нямам големи очаквания - търся доброто във всеки, защото, както казва Владимир Семьонович, човек сам си показва злото :)
Та, относно мартениците, правя всяка година за близки и далечни, подарявала съм на всякакви хора, пращала съм на хора, с които съм се запознала в блога. Ще се радвам да пратя и на вас двете с Емелика - ако ми пратите адреси! :) Оздравявай, Вени!



Благодаря ти, Доре! Да, Нелеката и Кривата - колко точно!:)))
Висоцки винаги е бил изповедник и душеприказчик, котва и рул, свещица в тъмното и дяволски огън.

"Я до рвоты, ребята, за вас хлопочу!
Может, кто-то когда-то поставит свечу
Мне за голый мой нерв, на котором кричу,
И веселый манер, на котором шучу…"

Благодаря ти за припомнянето! На 25 януари щеше да навърши 85 години. Можеше още да е жив...

Попаднах на един запис на БНТ от преди много години... Припомних си чаровния Любомир Коларов в едни млади-млади години, артистите на"Таганка" и техния "Хамлет", Васа Ганчева и Михаил Белчев. Уникален документ за онова време! Ако имаш време, изгледай клипа.
Сред многото други имам и една такава любима песен на Висоцки: "Гул затих, я вышел на подмостки" :) - из репертоара на "Таганка".
Поздравявам те с нея!

Благодаря за пожеланията. Споделям разсъжденията ти за очакванията, но ние, Стрелците, сме така - или десетката, или нищо:)))
Прегръдка, приятелко!
цитирай
11. marrta - Вени, видях филма - сърдечно благодаря!
28.01 16:22
Текстовете са изумителни, без думи ме оставят...а колко много песни за тези броени години...За мартениците си помислете, може и до поискване, ако ви притеснява споделяне на адрес :)
цитирай
12. donchevav - Текстовете са изумителни, без думи ...
29.01 18:49
marrta написа:
Текстовете са изумителни, без думи ме оставят...а колко много песни за тези броени години...За мартениците си помислете, може и до поискване, ако ви притеснява споделяне на адрес :)


Благодаря ти за споделянето, Доре! И аз непрекъснато откривам нови и нови, неслушани от мене песни на Висоцки - и всяка ми се струва по-хубава от предишните ми фаворити:)
Не, не се притеснявам от нищо - нали така получавам новите книги на нашите приятели от блога. Благодаря ти!
Прегръдка, приятелко!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 2662624
Постинги: 314
Коментари: 7517
Гласове: 48320
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728