Много сладко! А лятото... ще дойде пак и колкото повече ни е липсвало, толкова повече ще му се радваме. Поздрави и усмихнат ден, Вени!

Много хубаво стихо!... Леко се чете... Изразява оптимистичния ни светоглед...
Жива, здрава да си!...

Подейства ми странно. В началото ме напрегна, но в края ме успокои. И зимното подухване не ме плаши. "Само здраве искам/само да ни има".
Благодаря!
Поздрави!

Благодаря ти, Земела! Макар да имам целогодишен достъп и реално присъствие на морето:), изживявам все по-тежко раздялата с морското лято. Права си абсолютно - копнежът ще роди нова, по-голяма радост от младата пролет и слънце, и чакани летни емоции.
А лятото на морето става все по-дълго. Спомням си как жестоко изгорях цял ден без чадър под палещите лъчи на слънцето. За последно - беше събота, 1 октомври. В Несебър термометрите показваха 31 градуса на сянка. Впрочем май не за последно - на няколко пъти през октомври температурите стигаха 25-28 градуса. И сега, в началото на ноември, 20 градуса по морето си е истинска жега. Но идва есен, а скоро и зима. Зимите тук са меки, но пък пролетта... ех, няма стопляне до май месец! Затова за зимата Господ е създал Балкана, камините, чая и котките. Да топлят и да ни радват!
Прегръдка, мила Вики! Топлина и обич за тебе в студените дни, в дългите нощи! Бъди здрава!

Благодаря ти, Марине! Бях го започнала тежко-тежко, с вътрешна рима, но се отказах - задуши ме - а пък и с този текст...! Така стана малко в стил Лалю Маринов, от средата на миналия век, но... Разчитах на тебе да разбереш заигравката с ритъма тип "баба пише залъгалки за внуче", пък и реално такива са ми горе-долу днес и нагласата, и заниманията:)))

Поздрав за тебе с едно кратко стихотворение от Ламар, тъй и тъй съм се присетила за него. Поетът ми е земляк - роден е в с. Калейца, Ловешко, на трийсетина километра от родното ми село.

Стоя на тая планина, която
родила е водите и реките
и по тревите стъпва сухо лято,
намятало зелено по скалите.

Звездите спират в езерата.
Гората свири свойта песен,
и аз, унесен в синевата,
посрещам златната си есен!

И аз ти благодаря, Вал! Началото на този позитивизъм тръгна от тебе и последното ти стихотворение, за което ти напразно скромничиш, че не е "чак толкова оптимистично". В него има и радост от настъпващия нов сезон, и топлина, и любов "ръка в ръка", и много, много светлина. При мене нещата са по-скромни -само един лъч слънце в цепнатината. Вдъхнови ме този прекрасен текст на незабравимия Ленард Коен - светът днес и войната, и продажните правителства, и реалността, в която дори гълъбите не са свободни и в която всеки нормален човек се чувства бежанец, и тревожната камбана, която всеки от нас трябва да бие - докато тя още може да звъни, защото това е малката светлинка надежда в пукнатината на този стар, прогнил от злото свят.
Тия дни една приятелка ме подсети на "лични", че не съм публикувала скоро, и й обещах да го направя, но само ако се получи нещо позитивно. Че то около мене напоследък все едни неща - ковид и после постковид , и пост, и пост - и досега - вече трети месец. А уж след сума ваксини всичко бе минало за три дни. Та затова малко така започвам - такива са ми реалиите в момента, няма как да избягам от тях. Но котката! О, котката! Появи ли се котка в моите мисли - няма място за лошо настроение! Котката е велик лечител и на тялото, и на душата човешка. А край мене котки бол. Така че няма място за униние! Горе главата, скъпи Вал, вярвам, че една прекрасна бяла писана чака и теб зад ъгъла, за да те преведе през необятната зима с финес, нежно мъркане, котешка топлина!
Поздрави!

виждам в последния ти стих мила Вени:"Само здраве искам,само да ни има"
Пожелавам ти го от сърце,приятелски.Иначе на мен стихото ми звучи с тъга ,която не спестяваш - по любимият ти сезон - лятото!Ще дойде отново разбира се а нека сега се порадваме на наближаващите празници.Използвам случая (днес почит на св.Мина,закрилник на семейството)да пожелая здраве и щастие освен за теб и за цялото ти семейство!Прегръдки! Хубава вечер!

Всъщност светлият лъч е в песента - в мотива за камбаните, които трябва да разлюлеем, докато все още могат да звънят - за да изпълним пукнатините на този стар, пропукан отвсякъде свят със светлина и живот... Разчитах на акцента, който се надявах този текст да внесе:) Може би така и възприемането на стиховете, добавени от мене, би се изместило по посока на идеята за човешкото лято и есента в човешкия живот, за предчувствието на дълбока и студена зима. Може би трябваше да дам целия превод на песента "Химн", а не само да цитирам припева. Или пък... Няма значение. Тъгата пак щеше да си остане, не можеш да излъжеш читателя. А ти си прекрасен читател и добра приятелка - няма как, пък и не искам да те лъжа.
Благодаря ти за съпричастността, мила Еми! Благодаря от сърце и за чудесните пожелания! Нека свети Мина дари със здраве и просперитет и твоето семейство!
Прегръдки и от мене! Хубава вечер!

Имах предчувствието ,че ще намеря при тебе нещо,което ще ми подейства успокоително! И не се излъгах !За преходността на материалното, че то е нищо пред здравето и да ни има!
И се замислих.... И на мен ,като на Август смокините ми са любим плод/ трябва да внимавам, да са далече от жена ми/Тези смокини би трябвало да са край морето? Има ли смокини при вас в Балкана? Не си спомням в Троян, да съм виждал? Или в Ловеч? Но, всичко е възможно!
Всичко най- добро!
Лека нощ!

Благодаря ти, Лео! Много ми хареса твоят прочит, най-близко е до това, което чувствам.
А за смокините - о, и аз ги обичам! Щастлива съм, че и в Несебър, и в Хисаря, където минава голяма част от живота ми, това вълшебно дърво расте и по оградите, и по тротоарите. При нас също се среща дори високо в Балкана, но само като храст. На есен, когато дойдат сланите, увиваме цялото растение в найлони и затрупваме с царевичак. В родното ми село, на трийсет километра на изток от Троян, не завиваме смокините - но там изложението е южно, слънчево, топло. В града сме като в казан и температурната инверсия ни носи често студове до минус 30 градуса, затова всичко се завива и заравя в земята - лози, рози, кореноплоди, ягоди и малини, лозя. Голяма хамалогия, цяла есен се занимаваме с това, но пък и ние като хората на лято можем да се хвалим, че имаме такива топлолюбиви плодове и зеленчуци. Виж, с кайсиите и прасковите е по-трудно - дават плод през 5-6 години и много бързо изсъхват. Тях не можеш нито да ги покриеш, нито да ги заровиш - и все ще мине някоя късна пролетна слана да ги порази. Но пък намерят ли някъде завет, растат и плододават като луди И череши имаме много, и ябълки, и круши. Изобщо - благословен регион - и благословена България - стига да има кой да работи.
Та така - имаме две смокини на градината и две на село. Правя сладко- особено поляците много го харесват. Всичко останало раздавам- бера през ден, през два с кофи. И миналия ден, когато покривахме, набрах цяла трикилограмова кофичка и ги разделихме между двама съседи:)
Ако имаш път към нас, скъпи Лео, да знаеш, че от юни до ноември имаме смокини - все ще откъснем някоя. Макар че едва ли си останал - в Поморие смокини бол. И не тия, по 15лв. в магазините, а другите, надвиснала над пътища и огради, които, както и в Хисаря, никой не бере, не събира поне за ракия:)))
Поздрави, скъпи Лео! Бъди здрав и бодър, радостен в сърцето и одухотворен в чудесните постинги, с които ни даряваш!
Хубави почивни дни!

мрачното на есента, след което идва и леденото на зимата. Влачат след себе си тъжното на още едно отминало лято, а то е и на още една година от кратките десетилетия, в които ни има.
И стигаме до това толкова важно за нас да ни има.
Да, все още ни има, Вени, със ситните ни и едри радости, тревоги, грижи...
Топлинка ти желая в сърцето и в къщата.

Ами... точно така го чувствам, както си го написала - и за есента, и за зимата, след която - хм, се надяваме пак да изпролетим:))) Е, не сме толкова престарели - говоря за мене и моите връстници, ти си си млада младина, но този Ковид май ни поразмести ценностите и подпорките - не знаеш кое е сигурно в този живот, да се облегнеш на него:)))
Не ми обръщай внимание - аз през ноември съм си така. Дълга тема, както видях, че си се изразила ти при една приятелка. И дълга, и тъжна. Трябва да мине поне първата десетдневка от декември, да наближи Коледа, да вземе денят да нараства, за да се отмахне малко от тъгата, с едно око - и със сърце да погледнем към идното.
Прегръщам те, приятелко!
Топлина и обич - и много уют в студените ноемврийски дни!

много мои хора са родени в този месец, а няколко вече изпратихме пак в ноември и са така пръснати в месеца датите - десетина дни с печални и усмихнати личица, особено от днес до 26 ноември...

Есента е цяла в пясъчна коприна! Здрави да сме, Вени, докато ни има!

И моят, Доре. Два рождени дни в първата десетдневка и после - помени. А след това почва моята Сатурнова дупка:))) Голям зор - кажи-речи до Игнажден. После почва да просветлява:).
Присъединявам се към твоето поетично пожелание - прекрасно е! Амин, дай боже!
Благодаря ти, скъпа приятелко! Прегръщам те!

Действа като глътка отлежал коняк в мъгливата, забулваща в хладен мрак всичко наоколо вечер.
Весели и благодатни празници за теб и всички около теб!

Коняк? Защо не:) А и ми напомня чудесните времена на "Плиска" и "Слънчев бряг " - не че сега ги няма, но не е същото. Чета днес в брошурата на една от веригите магазини: "Плиска" - спиртна напитка, 9,49лв." Не коняк, не бренди - "спиртна напитка ". Моят сват от Полша дълго време отказваше да пие домашна ракия, щом сме нямали сертификат, все за "Плиска" бълнуваше - бил пил на Слънчев бряг през 80-те. Е, купихме му - и оттогава пропи домашна ракия:)))
Виж, "Метаксата" сигурно е друго - предполагам по цената, иначе съм въздържател, не разбирам... Затова се радвам на хубавия домашно приготвен чай. А, да, и друго съм чувала - за чай с ром:))) Изобщо - наздраве, Оги!
Благодаря ти за чудесния коментар - стопля!
Светли коледни и щастливи новогодишни празници!