Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2022 07:00 - Отлюспване - интегритет
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 4691 Коментари: 16 Гласове:
26

Последна промяна: 23.10.2022 08:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg




image








      image
 


 image

 image
  



 






Гласувай:
26



1. zemela - Изкуство е да се опазим в жестокия ...
22.10.2022 09:18
Изкуство е да се опазим в жестокия свят. Браво, Вени!
цитирай
2. leonleonovpom2 - Здравей, Венета!
22.10.2022 09:19
Жестоко!
Но самата истина! В царството на парвенютата, ценности, свързани с морал?
Няма такова животно!
И интересното е, десетгодишни деца го знаят?
Отивах в института с градския транспорт На пътеката, близо до изхода, майка шумно се разправяше с детето си Беше направило някаква беля в училище и изглежда ,че в тази връзка я викаха там Тя го поучаваше, какво да прави в час и в междучасие, как да се държи с другарчетата и да внимава как отговаря на учителката!?
Лекция по поведение!
Детето слушаше, но накрая си каза тежката дума-Мамо ,ти ме учиш да бъда жертва като порасна, на тези , с които искаш да съм честен и почтен!? Защото те няма да са такива с мен и аз няма да мога да се защитя Защото няма да знам ,как?
Приближих се към тях. Наближаваше и спирката ми. Тихо попигах младата жена ,колко годишно е детето? Правилно бях преценил-десетгодишно Видимо потресена от току-що чутото, тихо и казах-Имайте предвид ,че детето е право! Прозряло е че в тази битка, която му предстои, с морала си, ще е безпомощно, освен ,че ще е удобно за разправа!Трябва му защита!

Хубав ден, Венета!

П.П. В осми клас, като се върнахме в Поморие, един съученик се заяде с мен ,че съм бил селянин? Казах му ,че той е селянин, аз съм софиянец! Посегна и ми удари шамар Побеснях Ступах го набързо , докато успеят да ни разделят !Но след малко историята се повтори! И отново яде бой!
Очаквах ,че ще търси реванш, насаме и бях нащрек1 Беше по-силен от мен физически Но, напротив? Стана уважителен, приятелски настроен! Минаха години В младежкия клуб той се състезаваше на американска борба Биеше всички Покани и мен Казах му ,че няма смисъл ,ще ме бие И той реагира спонтанно- забравил ли съм ,че веднъж, даже два пъти ,съм го набил? Казах ,че е било случайно Не, скочи направо, ти ме наби!
Така, че в хубавата манджа и пиперът, лютивият, е полезен!

цитирай
3. donchevav - Изкуство е да се опазим в жестокия ...
22.10.2022 09:21
zemela написа:
Изкуство е да се опазим в жестокия свят. Браво, Вени!


Казала си го много точно - изкуство е да оцеляваме днес. Благодаря ти, Земела!
Здрава и щастлива есен за теб! Прегръдка!
цитирай
4. donchevav - Ох, не ми стана по-леко от ...
22.10.2022 10:17
leonleonovpom2 написа:




Ох, не ми стана по-леко от този коментар, Лео!:))) Но е много истински - от живота! Да, децата изпреварват родителите си по адекватни умения за общуване - нали растат и се възпитават в социалните мрежи. Май и бебетата се появяват днес с такъв егоистичен, различен морал - засмукват го сигурно с първото мляко от майките, вперили поглед във ФБ и Истаграм.
Внучката ми е на 3,5 години, но вече ясно знае с кого, по какъв повод и до колко да бъде мила и добра - отрязва всички, които в момента не са й потребни, не я интригуват. А мене това ме тревожи - свикнала съм с модела "дете като славейче". Да, но не. Расте комерсиално поколение без всякакви илюзии за вчерашни добродетели. Тъжно и страшно. И жестоко, съгласна съм. Особено спрямо ония, които вече няма закога да се променяме. Ще си останем наивни, неприспособими, будали. Е, възрастта все повече ще ни извинява. Ще ни е достъпна от време на време и опцията да обръщаме поглед нагоре - и ще съжаляваме, че сме били възпитавани в атеизъм - все нещо не ни достига, за да повярваме напълно и да се кротнем. Между земята и небето - такава е съдбата на нашето поколение. Висим си така, кръстно разпънати, и чакаме... утеха от миналото ли, смисъл в бъдещето ли... кой да ти каже?
Благодаря ти за хубавия, съзвучен коментар, скъпи Лео! Бъди здрав и се радвай на топла и цветна, весела есен! Поздрави!
цитирай
5. mt46 - Поздрави, Вени!
22.10.2022 11:44
Силно стихо, иронично, реалистично...
Според мен "Отлюспване" е по-уместно за заглавие...
Топлодатни дни!...
цитирай
6. valben - Привет, Вени!
22.10.2022 11:51
Наистина жестоко! А е представено прекрасно. Отдавна не съм чел толкова силен старт на нещо написано. Да замениш смях от душа с присмех! Аз заменям подадена ръка със свита ръка в юмрук, но твоето е по-силно. Това ме провокира да напиша нещо топло, нещо, в което вярвам, но станало вече хипотетично и вече толкова рядко. Накара ме и да се замисля. Защо и какво ни накара да започнем да отлюспваме самите себе си. Нека не корим нашите деца и внуци. Те са нашето отражение. И нека отплюспваме. Но не смях, не подадена ръка, не мечти и усмивки, а омраза, свит юмрук, завист, безразличие... Вярвам, че ще ме разбереш. Благодаря, че представи нещо, което ме накара да мисля!
цитирай
7. donchevav - Силно стихо, иронично, реалист...
22.10.2022 18:38
mt46 написа:
Силно стихо, иронично, реалистично...
Според мен "Отлюспване" е по-уместно за заглавие...
Топлодатни дни!...


Да, Марине, съгласна съм с тебе. Това е заглавието - "Отлюспване." Но не можах да избягам от тази думичка "интегритет". Тя включва разни неща - знаеш, като цялостност, целокупност, честност, непоквареност" , както и "почтеност, честен начин на живот", а така също и "последователно и безкомпромисно спазване на силни морални и етични принципи и ценности" според речниците в мрежата:). Нещо не е дообмислено в това изреждане на антоними, съгласна съм - но ...това е. Усещане за пропадане, за за загуба, но и надежда за спасение, търсене на пътища, по които да се съберем в душите и телата си. Лично аз не се чувствам така драматично разлюспена, имам си моите темели и устои, имам и много любими, ценни за мене неща, които да ме придърпват навътре и да ме държат цяла, но противоречието с новия свят и ред си остава. И сигурно е прав Лео - за да оздравиш отношенията си със света и да оцелееш, трябва да притуряш и сол, и пиперец - някаква нова философия в кулинарията, която не е по вкуса ми:))).
Благодаря ти за оценката и съветите - знаеш, че те са ми най-ценни!
Поздрави, Марине!
Здрави, успешни, вдъхновени за творчество дни!
цитирай
8. donchevav - Наистина жестоко! А е представено ...
22.10.2022 19:09
valben написа:
Наистина жестоко! А е представено прекрасно. Отдавна не съм чел толкова силен старт на нещо написано. Да замениш смях от душа с присмех! Аз заменям подадена ръка със свита ръка в юмрук, но твоето е по-силно. Това ме провокира да напиша нещо топло, нещо, в което вярвам, но станало вече хипотетично и вече толкова рядко. Накара ме и да се замисля. Защо и какво ни накара да започнем да отлюспваме самите себе си. Нека не корим нашите деца и внуци. Те са нашето отражение. И нека отплюспваме. Но не смях, не подадена ръка, не мечти и усмивки, а омраза, свит юмрук, завист, безразличие... Вярвам, че ще ме разбереш. Благодаря, че представи нещо, което ме накара да мисля!


Благодаря ти, скъпи Вал. И те разбирам добре. И мене ме боли за предадената човечност, за неподадената ръка.
Напоследък често ми се налага да съм по морето. Бях до преди две седмици в Несебър, от петък май пак ще съм там. Тази есен градът е различен - незапомнено пълен с щъкащи насам-натам чужденци, и все пак необичайно тих. Украинци. Стотици, хиляди - предимно деца и старци. Но има и млади хора - интелигентни, находчиви, неуморни. Със сигурност не са бедняци. Голяма част от тях работят онлайн. Различни са - по възраст, професия, биография. Обединява ги страхът от неизвестността и чуждостта. Не се доверяват, приемат с досада всяко словоизлияние в подкрепа, с мълчание - дареното, с недоверие - протегнатата ръка. Като треснати от мълния са, като изгорели. Имам много познати вече - и от плажа, и от блока. Нашият блок и в момента е пълен с украинци, установили се за месец-два тук, докато намерят път към по-добър, по-сигурен пристан. Да, чувстват подкрепата ни. Но нищо не радва сърцата им, главите им остават наведени. Почти всяка нощ ги сънувам. Да пази Бог от такава участ, да не допуска да ни залее и нас унищожителната стихия на войната!
А децата... Какво децата? Разбира се, че са наше отражение... Нали ние сме възпитали техните родители?:)))
Поздрави, Вал! Щастливи есенни емоции!
цитирай
9. avangardi - Благодарим ти за споделяне на опит, Вени!
23.10.2022 07:42
Интегритетът е етична и правна концепция, свързана с екзистенциални и социални аспекти. Точно тази комплексност на неговите измерения прави трудна всяка една негова „кратка дефиниция“, каквато формалистите много биха желали.
От гледна точка на смисъла на съществуването (екзистенциална гледна точка), интегритетът е свързан с „цялостност на личността“.
Именно затова интегритетът най-често се разбира като почтеност – по отношение на себе си и на другите около теб.
Колкото е мрачно навън през есента, нека толкова да ти е весело на душата!
Поздрави и прегръдки, Вени!
цитирай
10. donchevav - Интегритетът е етична и правна к...
23.10.2022 08:09
avangardi написа:
Интегритетът е етична и правна концепция, свързана с екзистенциални и социални аспекти. Точно тази комплексност на неговите измерения прави трудна всяка една негова „кратка дефиниция“, каквато формалистите много биха желали.
От гледна точка на смисъла на съществуването (екзистенциална гледна точка), интегритетът е свързан с „цялостност на личността“.
Именно затова интегритетът най-често се разбира като почтеност – по отношение на себе си и на другите около теб.
Колкото е мрачно навън през есента, нека толкова да ти е весело на душата!
Поздрави и прегръдки, Вени!


Напълни ми душата, мила Или! Ето това ми се искаше да кажа, когато тръгнах да обяснявам на Тачков какво точно чувствам, защо и тази дума трябва да остане в заглавието:) Благодаря ти от сърце!
Навън вече разсъмва, облаците се разтикват и веселото октомврийско слънце все по-смело гали с лъчи жълтите листа на липите. Ще бъде чудесен есенен ден, предчувствам го! Посрещни го с усмивка, изживей го с радост, изпрати го с надежда за още много такива, подарени ни от естеството светли, красиви, здрави и обичливи дни!
А аз още мисля да се поскитам край морето - дните до Коледа там са чудно меки и слънчеви!
Прегръщам те с обич, мила приятелко!
цитирай
11. tota - Мила, Вени!
30.10.2022 23:38
Отново прекрасно стихотворение с актуално звучене. Замислих се, дали такова "отлюспване" е било потребно на нашите родители? Дали те, с годините са се променяли? Допускам, че не им се е разминало. Но, те бяха други хора. Владееха устоите на живота. Знаем, че опита учи, но обстоятелствата са тези, които заставят човек да губи по нещо от същността си - люспа по люспа. За съжаление. И за да продължи трябва, отново да е той самият!!! С доброто в себе си! Прегръдка, мила Вени!
цитирай
12. vania23 - Много силно
31.10.2022 11:51
за болезненото приспособяване в името на оцеляването ни. Важни люспи отадат като уж ненужни, Вени, но без тях светът ни озверява...
И добре, че все още някои от нас са способни да запазят онази малка люспичка добро, благодарение, на която не са разпадаме...
цитирай
13. donchevav - Отново прекрасно стихотворение с ...
31.10.2022 18:26
[quote=tota]Отново прекрасно стихотворение с актуално звучене. Замислих се, дали такова "отлюспване" е било потребно на нашите родители? Дали те, с годините са се променяли? Допускам, че не им се е разминало. Но, те бяха други хора. Владееха устоите на живота. Знаем, че опита учи, но обстоятелствата са тези, които заставят човек да губи по нещо от същността си - люспа по люспа. За съжаление. И за да продължи трябва, отново да е той самият!!! С доброто в себе си! Прегръдка, мила Вени![/quote

И аз ти благодаря, мила Ати - за мъдрите разсъждения, за позитивния поглед. И за приятелството! Моите баби и дядовци, вуйчо ми, майка ми - близките около мене, които доживяха до преклонна старост, докрай останаха монолитни въпреки безбройните изпитания, през които по един или друг начин преминаваха. Сигурно са имали своите колебания, сигурно са оставяли по нещо встрани при преминаването си през света. Дядовците ми - единият едър земевладелец, другият - преуспяващ търговец на животни, след Девети бяха по-тихи от тревата. Работеха с бабите ми в ТКЗС-то - едните в тютюнджийската, а другите - в зеленчуковата бригада. Бяха много трудолюбиви, изпълнителни и ... мълчаливи. Дете съм била, не съм разбирала. След Десети брат ми стана бизнесмен, а аз все повече се умълчавах. Но бизнесът в онова мутренско време нямаше как да провърви - и постепенно всички приемахме мълчаливото отрицание и неодобрение като позиция. И отлюспвахме все повече неща от себе си - разпиляхме се по света, разнищихме се. Сега, след пенсиониране, се опитваме да се съберем, да позакърпим интегритета си - и да, доброто, на което нашите баби и дядовци са ни научили, е здрава основа. В това ми е надеждата, когато посрещам племенници от Англия, Словения, Малайзия и Австралия - и никой не говори български:))) Вярвам в онази сърцевина, останала в оголената родова луковица - ще пусне корени в родната почва, ще разлисти нови зелени стръкчета...
Прегръщам те, мила Ати! Бъди здрава, радвай се на красива есен! Бъди благословена!
цитирай
14. donchevav - за болезненото приспособяване в ...
31.10.2022 18:55
vania23 написа:
за болезненото приспособяване в името на оцеляването ни. Важни люспи отадат като уж ненужни, Вени, но без тях светът ни озверява...
И добре, че все още някои от нас са способни да запазят онази малка люспичка добро, благодарение, на която не са разпадаме...


Много точно! И много твое! И мое:))) Нищо чудно, за много неща сме сродни души с тебе, Ваня! Впрочем и аз се имам за някаква Ваня в известен смисъл - нали съм кръстена на баба си Иванка:)))
Добре, че доброто е здраво заложено в нашия ценностен интегритет. Онези приказки за млякото, с което сме закърмени, за родовите корени и т.н. не са само пожелания, не са мантри, които изричаме в особени случаи на екзалтация, не са нито оправдание, нито основание - те са факт. И ни завръщат - към себе си, към истинските неща, които сме позабравили, към патриархалните ценности, които единствени могат да ни опазят живи и цели. И които са толкова противопоказни - оказва се - на префърцунените, фалшивопозитивни, кухолиберални, камуфлажни западни истини и морал. Тъжна тема! У Ати (tota) има един разказ - за бутилката, хвърлена от българския бряг с адресат потомците ни след 100 години и намерена на Канарските острови още същия месец - алюзия за свитите граници. Световният океан днес не е нищо повече от едно блато край световното наше село. И в това блато потъва всичко - кристалната истина, зелената надежда, небесната синева на свободата и просперитета ни.
Все такива неща ми се въртят в последно време в главата, мила Ваня. От простотия и от сиромашия" - както би възкликнал оня Андрешко, Елин-Пелиновия. И от слободия, разбира се. Не го знаеш още, но да си пенсионер си е сладка работа в това отношение! Пожелавам ти го - когато му дойде времето!:))) А дотогава - радвай се на много здраве и добрини около тебе! Бъди и ти добра -твори красота и радост за читателите си! Прегръдка от мене! Весела есен!
цитирай
15. emelika - Не своите люспи отлюспваш,
20.01 16:35
а тия на луковица натрапена. Жалиш я, но сърцевина ѝ не пазиш. Другата, дето пак ще посееш си чака - да кълни и се с люспи сочни обвива. Ей го на - разлюляхя се кокичевите камбани. Лехите пак чакат.
цитирай
16. donchevav - а тия на луковица натрапена. Жалиш ...
20.01 17:19
emelika написа:
а тия на луковица натрапена. Жалиш я, но сърцевина ѝ не пазиш. Другата, дето пак ще посееш си чака - да кълни и се с люспи сочни обвива. Ей го на - разлюляхя се кокичевите камбани. Лехите пак чакат.


Права си, Емелика - отлюспваме уж важни неща, боли ни, страдаме. И не знаем, че най-важното си е в нас - и само чака пролетен повей да покълне! С нетърпение чакам и аз онзи почти сакрален момент, да положа първите луковици в земята, да се завърти новият кръг на природния кръговрат.
Поздрави, Емелика! Здрави и весели януарски дни!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 2669560
Постинги: 314
Коментари: 7523
Гласове: 48396
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728