Пътят ни през света – като всеки път, има своите знаци.
        Указателни, предупредителни, забранителни...
        Познаваме ли ги, спазваме ли техните предписания, движението ни напред е леко и безопасно.
        Пренебрегнем ли ги, рискуваме здравето си – и своето, и на ония, с които пътуваме.
        Трудността идва оттам, че пътните знаци в живота не са събрани в учебник, няма ги в книга, в правилник някакъв.
        Освен може би в Библията.
        Но кой в днешно време се разхожда с библия под ръка – телефонът е къде-къде по-нужен на съвремененната жена!
        Е, с такова мислене героинята от историята по-долу попада в затворена улица... Добре, че Бог е милостив и премъдър да прощава и отсява доброто от злото.
     
          

        ПО  ВЪЗКРЕСЕНИЕ 

 

        Великден идеше, а времето си оставаше все тъй студено и намусено. Нищо не вървеше по полето – ни есенниците, ни новите посеви. Даже дръвчетата, цъфнали сякаш насила в най-неподходящото време, поклащаха унило клони – и забравяха да завържат.

        Мария затърси с поглед телефона си. Искаше пак да погледне, да не обърка нещо. За утре даваха слънце – и после поне една седмица дъжд. Отдъхна си – така беше, нищо не бе се променило на сайта. Дано! Искаше да засеят и тикви, и царевица, и боб, и цвекло. Да наторят всичко поникнало и да напръскат против мана преди дъжда. Много работа… Бяха свикнали, молеше се само хубаво време поне за ден още да даде Господ. И да й прости, че залутана в работа, бе забравила делник и празник. А утре беше Лазаровден. Грешно бе на такъв свят ден кърска работа да се подхваща, пък и децата… Сигурно щяха да дойдат, бяха й пратили снимка на внучката в чудна народна носия – за пръв път щеше да лазарува. За миг се поколеба, но тръсна глава – няма как. Ако отложат, отиде април. Поне до Великден даваха дъжд. Посеят ли, всичко ще поникне. Не се ли наканят, спече ли се земята през май, усилията им отиваха на вятъра. Пък и то, нали за децата го правят. Всичко беше за тях – макар понякога да й се струваше, че никой не им го признава. Днешните млади все напираха от веригите да пазаруват, ако останеше на тях, по интернет щяха пици и дюнери да поръчват. Но те с Динко не отстъпваха. Сееха картофи и праз, домати и чушки, гледаха и по някое животно ей тъй, да не зависят от съмнителните меса на пазара – и вярваха, че в това е истината. Затова трябваше да се стягат за утре.

        На другия ден рано-рано бяха на градината. Слънцето, пролетно, весело, бе изгонило вече утринната мъгла и полето блестеше в някаква росна, трепетна празничност. Чу се звън на камбани, далече, сигурно от долната църква. Лазаровден! Мария въздъхна, но трябваше да почват – поне декар царевица я чакаше. После тиквите… седемдесет гнезда най-малко щяха да сложат тази година. После – торене и пръскане. Дано не забрави с изкуствената тор да хвърли и малко мезурол, че поповото прасе пак е върлувало.

         –  Ало, майко, къде сте? Виж сега, ние закусихме, само се обличаме и идваме. Какво? Как на градинката! Нищо де, тръгвайте си, ако ви изпреварим, ще ви изчакаме.

Трябваше нещо да каже, нещо решително.

         – Аз таквоз, сине, едни пъпки имам. Докторката каза, че не са опасни, но са силно заразни, особено за деца. Та затуй рекохме да сме далеч.

         – Ами... както решите. Щом трябва, добре, макар че... какво толкова? ... Окей, спорна ви работа!

Гласът на сина бе задрезгавял в ниското и на Мария й стана мъчно, но не отстъпи. Не беше излъгала, някаква екзема й беше излязла, нещо от животните май, но не в това бе проблемът – трябваше да засее. Прекръсти се ситно: “Прости ми, Боже!“ –  и продължи.

         Полето бе пусто. Събота беше, че и празник. Само Динко се ветрееше някъде там, в края на градината, но на него не разчиташе много – още месец поне трябваше да се пази.

        Вече мръкваше, когато довърши и последния ред. Наторила бе всичко – грах и бакла, и малини, и ягоди, дръвчета и храсти. Полъхна ветрец, усили се. Мария огледа посятата градина и се усмихна доволно. Вече можеше да вали. Ако е рекъл Господ, за седмица всичко щеше да поникне. После се сети за отровата. Как щеше да я забрави! Поповите прасета щяха да си ядат на воля от всичко, а голите охлюви да им правят компания. Поръси грижливо мезурол, останалия  върна в синята полиетиленова торба. Няколко тюркоазени зрънца полепнаха по ръцете й и тя побърза да се измие – инсектицидът беше силно токсичен. Май не го и произвеждаха вече, бил, казват, опасен.

        Вкъщи я чакаше още много работа, но важното вече бе зад гърба й.

         – Да ме прости Господ, че беше празник, ама хубава работа свършихме!  То – за децата, ако беше за нас, колко му трябва на човек…

        – Ало, майко, а бе таквоз ... нямаме нищо за ядене, да приготвиш нещо и татко да го донесе, а?

        Доплака й се, но нямаше  как – не бяха виновни децата, тя ги беше научила ... Нали продуктите й бяха в ръцете, готвеше много, ей тъй, между другото. Навън вятърът бе прераснал в ураган, забръскаха и първите капки – едри, пресечени в сняг. Мария влезе вкъщи и затършува. Намери малко чушки със сирене, сложи ги в един буркан, добави друг със зелен боб на супа и трети –  с някакво консервирано месо, в тъмното даже и не видя какво. Прибави за боба и парче сланина и хляб, сложи всичко в една синя полиетиленова торбичка, изпречила й се пред ръцете, и прати мъжа си да я занесе.
        Легнаха рано. Преуморена, Мария веднага потъна в съня и спа непробудно до сутринта - като в гроб. 
Събуди я резкият звън на телефона.

        – Ало, майко, пращам ти снимка по Вайбър. А бе какво е това синьото, цяла шепа, на дъното на торбата. Ядох снощи от сланината, имаше някакъв особен вкус. Пък малката вика: „Мамо, мамо, на тати ръцете защо са му сини?“

        Мария погледна снимката и се смрази, безпогрешно разпознала тюркоазено сините зрънца на мезурола.  



        – Шегувам се, майче! Не сме го яли. Беше в малко синьо найлонче отстрани. Сигурно си го прехвърлила по погрешка от другия багаж, за градинката. Не, не сме, не сме, и ръцете ми не са били сини, измислих го, ей тъй, за шега. Шега бе, майко, ти от шега не разбираш ли? Да, добре сме, и малката... Няма каквво да ни стане, щом от снощи не е станало, нали? Хайде сега, добре ли си? Майко, майко!

        Мария пусна телефона и се затътри към близкия стол. Благодаря ти, Боже!
Знак, знак беше това. Можеше ли да е друго? Трябваше да се облече, да отиде до църквата, да запали свещ, да вземе клонка. Цветница е. Почваше Великата седмица.
        

Добра и в поезията, и в прозата!

Вики, благодаря ти, ти си добра приятелка:) Но аз просто записах тази истинска история, нямаше как да не го направя. Приех го като знак. Не всичко е в труда и не всеки труд е "на ползу роду". Има и други неща в живота, писани и неписани правила, по които да живеем, норми, които да спазваме. Празниците, дошли от памтивека, са сред тия знаци по пътя ни, с които трябва да се съобразяваме, трябва да зачитаме.
И днес е такъв празник. Черешова Задушница. Мир и покой, светлина по пътя на душите на нашите починали близки! Бог да ги прости и те на нас да прощават!
Прегръдка, приятелко!

Изключителен,вълнуващ разказ,който държи в напрежение до края.Като чета подобни творби все си мисля че не е възможно да не е преживяно лично. Прочетох в коментара ти по горе ,че в случая е така.Предала си доста емоционално преживяното но мисля ,че в момента на случващото се вероятно е било в пъти по- силно.На тези мои предположения само ти можеш да отговориш. Моите адмирации отново!Хубави юнски дни.Сигурно е доста натоварено при теб но ти винаги разумно и предвидливо намираш време и за почивка!Моите адмирации отново мила Вени!Прегръдки!

Мила Еми, чета твоя чудесен коментар и си мисля: колко добре вече се познаваме в този блог, не може да остане нищо скрито-покрито между нас. Познала си всичко - и за предисторията на този разказ, и за моето ежедневие. Да, беше жестоко изживявавне, стресиращо, смазващо, отрезвяващо. Още повече, че всъщност историята реално свършва до картинката. Последните, успокоителни думи от телефонния разговор не съм чула и досега. Просто сама реших, че щом до сутринта на никого нищо не е станало, ще се молим на Бога да няма някакви странични усложнения и ще благодарим, че ни е отминала тази горчива чаша. А иначе торбата, която по погрешка съм използвала, наистина била на мезурола и той естествено се е бил разпръснал навсякъде, включително по сланината и ръцете на сина. Чудо, знак, голямо предупреждение. Затова аз си обещах да спазвам правилата - щом кажат, че по празниците не се работи, няма да работим - ура!:)))
А иначе имам много работа, особено сега, след като съм си определила от края на идната седмица да започна летните си дву-триседмични морско-хисарски турове. Този дъжд, който тук, в Предбалкана, е особено силен и непрестанен, малко ми обърква работата, но - добър е Дядо Господ, все ще се намери някакъв колай да успея с всичко и в петък да се класирам на морето:)))
Весело, безгрижно, щастливо лято, мила приятелко! Прегръщам те с обич!

Бива те да разказваш... Трябва да се внимава с опасните препарати...

О, да, много внимаваме. Знам карантинния срок на всеки препарат за отделните култури и аз съм тази, която не позволява да се откъсне един плод, преди предписанието да изтече. А съпругът ми, сякаш напук, всяка година ми прецаква първата връзка от всичко: първи череши, първи ягоди, краставици, картофи, бакла - пръска до последния момент и аз после трябва да чакам и да продължавам да купувам от магазините. А там, естествено, всичко е екологично чисто, непръскано и с пълна прозрачност и съблюдаване на карантинните срокове:))) Имам приятелка, която получи тежко възпаление на черния дроб след консумация на зеле от пазара. Оказа се пръскано с Би 58 два дни преди брането:))) Опита се да осъди производителите - нищо.

Мразя да пръскаме. Опитвали сме без - не става, за две седмици всичко пожълтява и изсъхва. Опитвам се да компенсирам със засяване на растения, които пазят културите от вредители: невен, маточина и много, много земна ябълка (гулия). Ако ти ползваш подобни трикове, можеш да споделиш, ще ти бъда благодарна!
Поздрави, Марине! Успешно приключване на учебната година, весело лято!

взета от живота - кой да ни спаси от самите нас, само на Него се уповавам и разчитам да е всеблаг и всемилостив, все да прощава и закриля!

Майка пръска с всякакви отвари и билки, с копривена вода, с невен - има си цяла наука за това какви растения да се садят едно до друго, в какъв ред, за да си влияят добре и да се пазят взаимно...Ние си пръскаме лозята със син камък, сяра - пресява се през сито, и формалин - смесват се и се бърка здраво, като постепенно се добавя вода, за да се разтвори напълно ...иначе ползваме - ако бързаме да пръскаме използваме едно израелско, което изглвжда като шоколадени пръчици и даже мирише на мляко с какао...с годините занелязваме, че торовете стават все по-слаби, трябва все по-голяма количество - поне два пъти повече от указанато на кутиите, за да се стабилизира лозето :( уморявам се от лъжи...всички лъжат като в онази песничка от плочата "Пипи дългото чорапче" - "Аз лъжа тебе, ти лъжеш него, той лъже нас..."

Целувки и се пазете!

Благодаря ти, Доре, за този чуден резонанс - за споделеното и съпреживяното! Все по-трудно се доверяваме и ние - агроаптеките и ветеринарните аптеки бълват ментета и продукти куча марка, а като цяло - права си, всички препарати са с намалена активна съставка в пъти - и не действат. Тази година има бум на измамите - разбира се, легализирани, узаконени, и в грамажите на пакетчетата семена. Нещо, което си ръсел с шепа, например царевица, цвекло, пъпеши и пр., сега го намираш на същата цена, но под брой - напр. 25 семенца - те се оказват 12, а от тях поникват не повече от 7:). И няма виновни.
Ние торим предимно с оборски тор, включително с калифорнийски червеи. Слагаме по много - произвеждаме си го, не ни е проблем - и ефектът е уау:))). Но пък въди много бурен:)))
За правилното разполагане на различните зеленчуци си права - иска много познания и опит. Например няма как да ядеш патладжан, ако си го посял до картофите - колкото и да пръскаш, не можеш го спаси от колорадския бръмбар.
Благодаря ти за споделеното за пръскането на лозята.Тук агрономите ни карат да сменяме всяка седмица препарата - и да правим всевъзможни коктейли. Например сега, след дъжда, ще пръскаме с Дека ЕК, Шавит и Шампион - за въшки, мана и гъбички:))) С бордолезов разтвор пръскаме чак накрая - след Петровден, било само профилактично, не лекувало...
А бе, я дай по-добре да си говорим за морето:)))
Ти ходила ли си си скоро в Бургас? Аз хем мечтая да тръгна, да се откъсна някак си, хем се ужасявам, особено за котките си:) Но... ще го измисля някак си - и до 4-5 дни мисля с Божията помощ да съм вече в Несебър:)))
Прегръдка, мила Доре! Оправяй се и ти с Мокси, разбери се с Лиско и компания и тръгвай и ти на изток! Щастливо, безметежно лято!

Приятен разказ и малко стресиращ накрая. Те лошите работи бързо стават и в един момент разбираш, че всичко е по божия воля. Колкото и да внимава човек винаги може да допусне грешка, а тя от неволна да стане фатална. Много те бива да разказваш истории от живота. Сигурно на внуците също си разказвала така сладко за лека нощ.:)
Беше ми приятно да се отбия при теб.:)
Пожелавам ти едно весело и вълнуващо лято, приятелко!

Слагам пролетен чесън до корените на доматите. Поне мога да го ползвам за готвене няколко години /ако го оставя/... :)
Естествената тор е благодатна за поповото прасе, а то прегризва доматите и пипера... Пръскане му е майката... И аз комбинирам – 2 препарата плюс течен тор... И пак има черни мушици тук-там...
Благоприятни дни!... :)

[quote=troia]Приятен разказ и малко стресиращ накрая. Те лошите работи бързо стават и в един момент разбираш, че всичко е по божия воля. Колкото и да внимава човек винаги може да допусне грешка, а тя от неволна да стане фатална. Много те бива да разказваш истории от живота. Сигурно на внуците също си разказвала така сладко за лека нощ.:)
Беше ми приятно да се отбия при теб.:)
Пожелавам ти едно весело и вълнуващо лято, приятелко![/quote0

Благодаря ти, Кате! Разсмя ме с това за внуците. Имаше една скулптурна композиция "Паметник на бабата" от Ижевск, Русия - баба, увлечена да разказва приказки на четирите си малки внучета и котката, която слуша унесено:))) Ех, сигурно това е най-сладката женска мечта! За съжаление (а от друга страна, голямо щастие ми е, че я имам), у меня только една внучка и ей всего 3 года:))) При това приоритетните й езици, на които слуша приказки, са полски, английски и руски, а българския го държи в резерв за детската градина:)))

А краят на историята не се оказа кошмар само по Божия милост. Бях оставила разказа с отворен финал, там, до репликата със сините ръце, но колкото повече го четях, по-зловещо ми се струваше - не издържах и прибавих текста след картинката с тюркоазения прах. Сполай на Бога, размина се! Но си е предупреждение, знак отгоре в смисъл: "Спри се! Имай страх от Бога!" А иначе, по-милостиво казано, винаги могат да станат грешки.

Мила Кате, не съм те виждала скоро в блога. Бързам да дойда при тебе, може да си публикувала нещо от твоите прекрасни приказни истории!
А мислите ми препускат още по-бързо към теб, към Бургас, към морето! Чакай ни скоро! Весело лято, ползотворни и ведри юнски дни!

[quote=mt46...
[/quote]

Благодаря ти, Марине! На един език говорим. И аз заравям по няколко главички чесън близо до доматите и в ъглите на фитариите с пипер.
Оборският тор, обработен от калифорнийски червеи, е чудо! Може и да го знаеш, тогава извинявай за досадата. Аз не го познавах и когато ми дадоха една кофа и разхвърлях сред лютия пипер, не можах да се начудя. Бялата шипка стана едра като камби - хората не можеха да повярват, че това е обикновена люта чушка. Много е особен - черен, тежък, мазен... и явно много хранителен. А и не допуска вредители в почвата. Ако не си пробвал, опитай! Мисля, че калифорнийски червеи продават в много магазини за рибарски принадлежности. Вземаш си една кутийка, пускаш ги в една торба тор - и забравяш за тях. Можеш и да ги подхранваш, като им слагаш зелени отпадъци отгоре и от време на време поливаш тора, да не пресъхва. След няколко месеца имаш прекрасно обработен тор, а червеите са се размножили дотолкова, че могат да ти преработят и цяло торище.
За оборската тор си прав - тя е рай за поповото прасе. Аз слагам жито с Би 58 - и решавам проблема. Все пак внимавам къде ползвам органична тор. Например отдавна се отказахме да сеем картофи с такава тор - използваме комбинирана - сулфат, калиева и амониева, защото картофите много лесно стават плячка на теления червей. И пак химия - за теления червей в последните години слагаме де мезурол, де другите му розови заместители Белем, Коломбо и пр.
А от черната мушица намерихме спасение в един препарат, който според мъжа ми е най-ефикасен и против колорадски бръмбар - Актара. Пробвай, карантинният срок за домати, краставици и пипер е много малък - 3 дни - и може да се пръска и в оранжерии.
Поздрави, Марине!
Успешни и благоприятни дни и на тебе, здраве и късмет - и хууубаво да си починеш през ваканцията!

Великолепен разказвач си!
И когато очаквах зловещия край, всички предпоставки сочеха към него, последва, като в приказките, щастливата развръзка! Отдъхнах си!
Напомни ми един случай, когато синът беше бебе още и там трябваше да действам бързо! Посред нощ!
Не обичаше живачния термоменър, такива бяха те тогава Държах сина, да не го пипа или хвърли, правеше такива опити! Измерихме температурата, жена ми остави временно термометъра на нощното шкафче Той веднага го докопа и го метна на паркета Счупи се Течността изтече в една по - широка цепнатина на паркета Не можеше да се извади, виждаше се , но и не биваше да остане там !
Какво да правя, всичките ми знания по химия бяха на кантара Пет пари не струваха , ако не измисля нещо И се сетих, че в избата имам сяра- за лозето Поръсих обилно паркета, въпреки ,че бях сигурен, че там няма, живакът е в най- ниското място- в цепнатината Нея натъпках стабилно и казах на жена ми ,че поне една седмица ще я търпи в този вид
Лошото става бързо!

С уменията си да разказваш увлекателно и непредвидимо, с изключителната си наблюдателност, ти можеш да напишеш книжка с приказки за деца, която със сигурност ще прикове ввниманието им!
Както и сериозна книга с разкази , за големите деца, възрастните!
Е, така виждам аз нещата, при положение ,че описаната от тебе случка изживях като действителна!

Всичко най- добро, Венета!

PbS, т.е. галенит? Я виж ти! Мислех, че само обратният процес е възможен...

Ех, Лео, обичам твоите образни, емоционални коментари - толкова живи, толкова истински! Благодаря ти! Този път няма да рекоментирам. Късмет са имали и моят, и твоят син. Ще ти подаря едно мое стихотворение от началото на пребиваването ми тук - 10.05.2014г. Благодаря ти за милите думи!

АЗ, КАПКА ЖИВАК, ОТКАЗАЛА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ОКСИД

Всичко, което докосна,
бяга встрани
като капка живак,
разпилян по погрешка.
Оказва се май
(ама че смешка),
че живакът съм аз.
Всички ме гледат
някак с насмешка
и няма грешка -
не се и съмнявам,
за тях съм глупак.
Няма как -
първа крачка
правя и скок!
На пода съм, хей!
Светът е широк!
Бягам от хората -
те бягат от мене.
Мен не ми дреме –
стига със себе си
да нямам проблеми-
да се събирам-
да комуникирам
със сърцето на съвестта си.
Да не виждам в съня си
потери химици,
със стъкленици
хукнали мен да ловят.
Отровен живак –
няма как,
някой накрая ще ме плени,
ще ме окисли –
ще стана червен живачен оксид-
или нещо подобно.
Безподобно
падение за мечтите
и за дните достойни.
Ръжда. Червена. Но пък другите –
ще бъдат спокойни.
Нищо, че аз
ще съм вече покойник.
Живачен оксид!
Ще кажа „Мерси!”
Мерси – друг път!
Чака ме път!
Търкул….под кревата.
Там, в цепнатината
на стария ламинат
оставам завинаги
лъскав и млад-
напук, на инат
и по воля собствена
да си живея!
Свободен – само така
ще оцелея…
Търкул… но защо…
Какво е това –
това малко петно –
аз ли съм – зла беда!
Изпарявам се, губя се.
Светът бил широк,
давал простор
на всички възможности…
Нека тогава покажа ви
малко способности!
Кой ви каза, че знаете-
можете да гадаете
какъв е цветът
на зловредните ми
изпарения!
Ето ви малко от тях-
наздраве – и честито преселение
на оня свят!
Отмъстен, макар прокълнат,
Дух свободен, честит,
смърт ще нося на смъртните –
аз- капка живак,
неприела да стане
червен живачен оксид.


:) Знам, че ще оспориш нещата от химична гледна точка, но идеята е друга - когнитивен дисонанс:)))
Щастливи и здрави юнски дни!

Благодаря, трогнат съм от подаръка!!!!!!!!
Нямам никакви възражения, наистина! А пък и да имам, подаръкът се приема като такъв, а не като обект за одумки!
Но, нямам!

Иначе ,на упражнения, случайно открих ,че петстотинкови монети с Живачен сулфат, разтвор, мога да ги правя 50 стотинкови- да станат бели Учителят бързо разбра и ме посъветва да спра с тези опити, вредя на здравето си! И да не казвам на другите, може да тръгнат измами! И ще се изложим!

Всичко най- добро, Венета!

Разказ които ще ви увлече, ще ви накарат да настръхнете, но и да се усмихвате през задаващите се празници. Тази история е вълнуваща и интересна по своему, с повече от изненадващ финал. Това е един наистина много хубав и интересен разказ.
Вие сте историите, които си разказвате. - Дженифър Зейнеб Джукхадар
Пожелавам ти да живееш в интересни времена! Бъди щастлива и сладкодумна! Прегръдки!

Пак научих нещо ново и интересно от тебе!:))) Благодаря ти, Лео!
Усмихнати и ползотворни, здрави дни ти пожелавам! Поздрави!

Благодаря ти за хубавата рецензия, мила Или! Благодаря и за чудесните пожелания! Нека имаш и ти едно интересно, вълнуващо, здраво и щастливо лято! Прегръдка и от мене!

Толкова близко го усетих, защото и аз съм майка и аз ги правя, макар по своя си начин, точно същите...
Вината на майката. Ех, нея винаги я има. Нправиш нещо - виновна си, не го направиш - пак си виновна...

Така е, Ваня. Майката винаги е виновна. Особено момчешката майка. Понякога ми се струва, че към майките на момичетата съдбата е по-милостива:).
Благодаря ти за хубавия, емоционален отзив!
Започват най-дългите юнски дни и най-светлите юнски нощи! Насити ги с много положителни емоции, с щастие и любов!

Затова така си мислиш. Оооо, не мога да ти опиша колко много е виновна и момичешката майка! Аз съм и момчешка, и момичешка. От две страни се конкурират кой ще е по по най...

Ха-ха, наистина ли? Успокои ме. А аз все ревнувах - и завиждах:) Е, значи всички майки са априори виновни! И странно, сякаш с годините усещането ми за вина се усилва:)
Прегръдка, Ваня!

Дъщерята следва модели на поведение на майката и ако се проваля в нещо, то виновен е моделът, който е дала майката. Освен това отношенията между две жени, които са в толкова силна кръвна връзка, са винаги сложни, а ако дъщерята има и в настоящето сериозни проблеми, не мога да ти опиша - колко силно я боли майката. Единственото, което малко омекотява ударите е, че самата дъщеря става майка и започва да разбира колко трудно е това.
И моята вина се засилва с годините, Вени. Понякога буквално ме поглъща в черната си дупка и аз се загубвам като човек.

Така като го казваш... Иначе на мене винаги ми се е струвало, че отношенията на моите близки с техните майки е песен... Пример ми е пак полската снаха и нейната майка - ами те, милите, през две минути се прегръщат и целуват. И все иска и с мене така - с прегръдки и целувки, пък аз се дърпам:))) И са едни такива възторжени, загрижени една за друга! Прелест... Впрочем и аз, мисля, бях такава с моята майка - внимателна, мила. Но тя как ли се е чувствала, дали и през нейните очи е било така? Вярвах го, но си права - сега, когато имаме деца, почваме да се съмняваме в това какви деца сме били ние самите, дали сме направили всичко по силите си, за да смъкнем от майчините плещи поне част от грижата и вината...
Прегръдка, мила Ваня! Весело лято!

първо ме настръхна, после усмихна.
Една свободолюбива живачна капка ме заслепи.
Сетне опънах тетивата и дадох полет на стрелата с нанизан поздрав сърдечен. Стрелците умеят не само да изпращат, но и улавят стрели. Знам го като майка на стрелец. А като свекърва на лъв, искрено се възхищавам на гордото благородство и ми е толкова топло, когато нежна грива, спонтанно и искрено ме прегърне.

Усещам те, мила Емелика, особено в последното, което пишеш - за стрелците и лъвовете, за радостта да откриеш нежността у един лъв. Моята снаха е Близнак и като Стрелец ми е малко трудно да я целя. Но тя пък винаги умее да ми се покаже откъм оная страна, която очаквам от нея - и на свой ред ме уцелва в сърцето:)
Много хубав, богат, поетичен коментар -
благодаря ти!
Честито лято! Слънчеви емоции, щастливи дни!

В живота има Вечни Принципи и много истински неща, които произтичат от тях. Научим ли се да ги ценим и прилагаме в житейския си път, животът се осмисля и се изпълва с радост, мъдрост и вдъхновение.
Твоят разказ подсеща за тези неща леко и деликатно.
Нека дните ти са винаги пълни със светлина и радост!

Благодаря ти, Оги!
Да, има неписани закони и правила. Нарушаването им води до дисхармония и несигурност. Но понякога е толкова трудно да разбереш кое е правилно и кое - не.
Моля се Бог да е милостив, да не допуска да научаваме отговора по трудния и мъчителен начин.
Поздрави, Оги! Щастливи и здрави летни дни!