Метла в метличено синьо…

 

        Някога, в ранното детство, беше чула някого да казва: „Каква прекрасна метличинка!“. Оттогава все чакаше да разцъфти, да се усмихне със сини очички, да омае пчелите и хората с ароматни послания. Но това с цъфтежа все не се случваше. Мина пролетта, после юни и юли, и август – снагата й се източи, косата й се издължи по-руса, по-дъхава, зъбите й се наредиха един до друг, равни и бели – но синьото все го нямаше.

          „Какъв висок папур!“ Този път беше чула добре. Пък и достатъчно зряла бе да се огледа и прецени. Наистина беше папур – дълго тънко стъбло, кухо и гъвкаво, и възловато, на върха с буйно развята метлица, с блеснало ситно, златно сорго. Метлица… Онзи човек бе възкликнал „метличка“, не „метличинка“, да!

          Беше вече септември и хладният повей на вятъра я огъваше до земята. Не можеше да я пречупи, не, нали беше метла – тънка и гъвкава. Прекрасна млада метла!

          Продължи да се любува на слънцето и да се гали на вятъра. А дните бяха прекрасни – хладни есенни утрини, топли следобеди с много слънце и бездънно синьо небе, в което все се оглеждаше. После дойде оня шум – бумтене, тътнеж… Усети прерязване през кръста. Когато се свести, беше вързана здраво с още стотина стръка метли.

          Не можеше да избяга. А и не искаше. За пръв път беше далече от корена и…се движеше лека, ефирна, свободна! Политаше в порив напред, дръпваше бързо назад, завърташе вляво, повтаряше вдясно – и пак. Премиташе купища жълти листа, почиваше малко под сухия, сенчест сайвант, после отново – все по-изящно, по-грациозно, в буйни пируети и плавни глисади, в същински балет с есента. Понякога въздишаше, че не е къщна метла – щеше да бръска в краката на онова малко момиченце, което беше виждала да претичва през пътеката и в сините му очи да се оглежда небето. Но се примиряваше – беше дворна метла и на нея по време на листопада най-много разчитаха.

          През зимата възложиха точно на нея, най-опитната, яка метла, да чисти снега по пътеката. Беше й студено, мокрият сняг полепваше по тънките й метлици и ги скубеше. Напъваше сетни сили и усещаше как нещо се чупи в нея, как снагата й изтънява и губи гъвкавостта си.

          После попадна в животинския двор. Премиташе разпиляната слама по пода, събираше сеното и разпръснатата от животните ярма. От гиздавата метла, мечтаеща да разцъфти в метличено синьо, не бе останала и следа. Полите й бяха одърпани, мокри, пълни със слама и тор, ситният шев, който пристягаше в едно стотиците стръкчета, бе изтънял и прокъсан, горната част, там, дето я бяха държали грубите селски ръце, беше протрита и мръсна.

          И дойде онзи момент, в който с грозната стара метла можеше само да се притикват към канала нечистотиите. Силната струя на маркуча биеше в нея и заедно с животинската тор изтласкваше към решетката и клечки, и цели метличени снопчета. Стопанката се уплаши, че ще задръстят канала – и изхвърли под навеса за дърва ненужната стара метла.

          „Заслужен отдих! – примири се уморената труженичка. –  Сега поне ще си отспя“.

           – Хей, виж каква хубава метла! Да я сложим на нашия снежен човек!

          Не й бе съдено да спи. Украсила гордата фигура на исполина от сняг, за пръв път от времето, когато бе млада метличка на нивата, метлата видя света отвисоко. Беше прекрасен! От чистото синьо небе грееше мартенско слънце, чуруликаха птички. Едно пъстро синигерче кацна на самия й връх, сред проскубаните й клечести метлици, клъвна нещо, някакво видимо само за него зрънце сорго, и запя: „Чичопей – чичопей!“. Старата метла се заслуша в песента, загледа се в дълбокото синьо на очите му и видя бухналата зеленина на новата пролет и себе си – малка метличка, разцъфтяла в метличено синьо.

правдиво,истинско- като живота!Спасението и според мен е да се "...види света от високо.."!С цялото ми уважение и респект пожелах да споделя с теб ,че този разказ ми напомни за Андерсен и "Елата"която явно е оставила трогателен, впечатляваш , незабравим спомен в мен!Поздрави мила Вени!
Честита Цветница днес !Хубав наш български празник който ценим и обичаме! Пожелавам ти здраве,щастие и все така с много вдъхновение!Прегръдки!

Бъдете здрави, цветни и щастливи приятели с имена на цветя, растения и дървета! Днес на Цветница заслужаваш от всичко по много, но най-вече много прегръдки, целувки и поздрави мили. Честит имен ден!
Весел празник! Прегръдки!

Много хубав разказ! Чудесно си одухотворила метлата!...
Благоцветни дни!...

Метличина за метлата!

Мноого мъничка съм била, може би на три, когато ми връчиха първата метличка в живота ми - бебешка метличка с дрънкалка вътре - специална поръчка от дядо ми на метличаря, за да ми е интересно като мета :) Оттогава съм си една щастлива Пепеляшка и относителна фейщица! Поздрави за тази възхвала на метлата, Вени!

Ханс Кристиян Андерсен? :)
Преди време Wonder имаше постинг за приказната класика, адресирана повече към възрастните, отколкото към децата. Помня, че я подкрепих много емоционално - и събрах негативите на читателската публика:)))
Открай време, още от дете, съм изпитвала смесени чувства към Андерсеновите приказки -- възторг от майсторството на разказвача и истински ужас от премеждията на неговите герои. "Малката кибритопродавачка", "Оловният войник", "Цветята на малката Ида","Огнивото", "Снежната кралица", "Грозното патенце", "Новите дрехи на царя", дори "Галошите на щастието" за мене са мъчително търсене на нещо, което и докрая, дори след един съмнително щастлив "хепиенд", си остава непостижимо за героите. Това особено важи за "Малката русалка" - моя същински кошмар от детството. Сънувах често разрязаната й на две опашка, жертвана в името на стройни момински крака, с които да се хареса на любимия, често плачех от болката и унижението, представях си я превърната в морска пяна, чувах надутото словесно пустолеене на неблагодарния жених. Страхувах се, като докоснех книжката, да не се отвори точно на тази приказка - и тя винаги там се отваряше:)))
И приказката "Елата" ми е мъчителна. Вярно, моралният й урок е много силен - да не преследваме химери, да се радваме на мига, защото следващият няма да ни донесе нищо друго освен съжаление по безвъзвратно отминалото щастие. Накрая еличката, изсъхнала, грозна, непотребна, изгаря в огъня, несъумяла да се порадва поне за миг на онова, което е имала.
Надявам се, че моята метла е по-различна. Тя открива смисъл във всеки момент от живота си, живее с мисълта за потребност, за дълг, но има и една синя мечта... която накрая се сбъдва. Прекрасно си го казала - всичко е постижимо, когато погледнеш "света от високо".
Благодаря ти, мила Еми! Честита Цветница - най-китният, най-жизнерадостен пролетен празник! С пожелание за повече смисъл и красота в живота! Прегръдка!

Благодаря ти, мила Или, за прегръдките и целувките, за сърдечността и приятелството ти! Имаш ги всичките и от мене! Честита Цветница! С пожелание за повече безоблачно сини, щастливи мигове в живота ти! Прегръщам те с обич! Светли празници!

Благодаря ти, Марине!
Тя, метлата, си е у дома - всеки ден си общуваме с нея, първа приятелка ми е, разбираме си от думата...
Светли, цветни, благодатни дни и на тебе!

Копнеж по непостижимото щастие, по онова, което никога не сме били и няма да станем. Упойваща тъга, светла печал... и вяра: цветното в живота не е сън.
Прегръдка, мила Доре! Благодаря ти за този прекрасен спомен. Метличка с дрънкалка:)))) Упрекват някогашните родители, че не са обръщали достатъчно внимание на децата си, поне не толкова, колкото днешните радетели на "свободното възпитание" си представят. А виж какви фини дидактически подходи са имали нашите майки и баби:)))
Весели и щастливи празнични дни, мила! Поздрави на твоите кокошчици и на стабилния петел - непременно!:)

Ех, миличка, мечтите не винаги се сбъдват, поне не в избрания от нас вид. Но пък можем да сме полезни до края, точно като твоята метла.

Да, Вики, и аз мисля, че винаги е приятно да чувстваш, че си потребен... И все пак. Има едни сини мечти, за които даже не сме и виновни - повечето са ни внушени от родители, от баби и дядовци някъде далече в детството ни. Моите роднини например винаги са мислили, че "ще стана професор". Няма значение по какво - но непременно в София. Така ми го бяха кодирали в детския мозък, че дори 15-годишна виждах пътя си към научната кариера като единствен - можех да го проследя стъпка по стъпка, да го опиша - и всичко ми се струваше лесно, просто, логично. После баща ми почина. Майка ми, жена домакиня с две деца на ръцете, бе героиня. Започна работа, спестяваше всяка стотинка, завъди помощно стопанство със зеленчуци, плодове и животни - само да оцелеем. Аз изкарвах в Търново с моите 35 лв. стипендия, на хазайката плащахме в картофи и тикви:))) Все още мислех, че пътят ми е предначертан. Омъжих се, случих на мъж и дете, та ме пуснаха в София - да се доуча. Стигнах до аспирантура - и изведнъж изтрезнях. Това синьото, дето цял живот ме бе мамило, нито бе синьо, нито толкоз високо. Или пък гроздето било ми е кисело:))) От високото на СУ видях моето "високо" не в катедра "Педагогика", а зад учителската катедра. И не съжалих - цели 40 години. Синьото в детските очи, вперени в мене, ми стигаше.
Полезни - да, но удовлетворени, окрилени, опиянени от красотата на високото - три пъти да!
Дори да сме малки
метлички, бръскалки,
живеем с мечти -
с тях светим, блестим!

Прегръдка, мила Вики! Май не съм ти идвала скоро на гости - а при теб винаги е едно такова... вълшебно! Приказна фея си ти - или самодива, наистина:)))
Весели и щастливи празници, приятелко!

Поздравления за хубавия разказ!
И по традиция, Честит Имен ден!
Идващ от венеца от върбови клонки!
Нека да имаш още един празник!

Всичко най- добро, Венета!

Приемам поздравленията за празника, скъпи Лео, от тебе - винаги!
Честита Цветница и на тебе!
Здраве и късмет и по-цветни, по-весели и късметлийски дни!
Щастливо посрещане на Великден!

ЗДРАВЕ И ЛЮБОВЕН ВЕНЕЦ ОТ ВЪРБОВИ КЛОНКИ!
СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ ЖЕЛАЯ!

Красиво пожелание! Амин, дай боже да се сбъдне за повече хора, за тебе най-много, Васи!
Светъл, весел, щастлив, запомнящ се Великден!

добре че се отбих тук. Ти си венче от върбови клонки (Леон го е знаел и по- горе го е написал), но може да си венче от цветя или корона от цветя 🌹 или царица роза 🌹

Разказът ти е толкова хубав, толкова емоционален,
че през цялото четене аз неволно възприемах метличката
като човек, който от малко детенце порасна пред очите ми
до прекрасна девойка, премина в житейския си път през
съзидателен труд и променяйки се външно, стигна до зрялата
си почтена възраст, до заслужена почивка и до сбъдване на мечтата си.
Това символично и късо образно разказче, пълно с чувства, емоции и копнежи...
заслужава да бъде оценено от читателите като ТОП РАЗКАЗ.
ДОГОДИНА ЩЕ ТЕ ВКЛЮЧА В ЕДИН АЛМАНАХ, ако желаеш. Сега вече е късно. Аз не се включих, защото не ми работи Word.
От мен: 👍 🌹 💖

приказния свят на Андерсен като на финала си реабилитирала тази чудна метлица - метличина - с пиленце за украса, компания и разкош :)

Умееш го сътворяването на шедьоври от най-обикновен материал. Алегорично погледнато това твое творение си е като картина на един човешки, житейски път с добър край...
Хубав, благодатен ден с много светлина в душата!

Благодаря ти, мила Литатру! За хубавите пожелания за Цветница, за чудесния прочит и прекрасното предложение, за цялата ти сърдечност и обичливост!
Прегръщам те и аз с обич в сърцето!

С пиленце - о, да! Напоследък ми стана навик да надничам неканена в твоя блог - сигурно съм прихванала нещо от твоите кокошарници:))). Това за Андерсен го приемам за комплимент, макар че вече коментирах това-онова в отрицателен план:)
Великденските празници са вече тук. Пожелавам ти да ги посрещнеш в здраве и душевна ведрост, с радост в сърцето, с обич и щастие!
Прегръщам те, Доре!`

Благодаря, Оги! Не е трудно - ние, жените, притежаваме особена, вътрешна връзка с метлите, знаеш това. И аз си имам любима метла. Сякаш за мене е правена, просто лепне за ръката ми. Ползвах я известно време вкъщи, но там... мопове, подочистачки, прахосмукачки - оставих я навън. А когато трябваше за месец да заместя съпруга си в животинския двор, взех и нея - и едва не я похабих. Но оцеля. Здрава метла! Размислих се за съдбата й - и за съдбата на всички метли:)))) Така се роди идеята. А метлата още е в двора. Само че няма кой да мете с нея. Стои си под стълбището към плевнята и ме чака. Щом позаветря навън след дъждовете, ще я потърся - да поизчистим наоколо:)))
Весели празници, Оги!! Светлина и обич по пътя ти!

Не кой да е, а малкият син синигер е кацнал върху клончето рамо на твоята метличка - този син синигер живеещ високо по планинските върхове, който твърде рядко слиза при събратята си, но когато го стори, нещо необичайно се случва. Той знае двойно повече песни от песните на всичките видове синигери и една много специална - пее я при изключителни случаи. Казват, магическа била, възкръсваща, неземна...

О, Емелика, и ти ли знаеш за него? Така хубаво си описала синия синигер, с толкова подробности... А аз съм чувала, че на когото кацне на рамото, тутакси му се изпълнявало едно желание. Трудното ставало лесно, невъзможното - възможно.
Благодаря ти, приятелко от Балкана!
Весело посрещане на Великден!

Срещал съм и други твои в проза, и доста в стихове... И понеже съм искрен в субективността си, съм провокиран от "критико-оценъчното" поведение на тукашните коментатори. Всички, без изклюение /както и ти, искрен съм/ - именити в Сайта. И ме загриза "коварството" да споделя с теб лицемерието им. На всички, до един, въпреки извоюваните им достойнства в тукашнато Сайтово "надиграване". И в хубавия, и в порочния смисъл... Да, Сайтът е - като на хорото на мегдана отпреди столетие. И е хубаво да има как, кога и къде... да си показваме "зурличките" и да удовлетворяваме непобедимото си Его, било с (+), било с (-) емоции. И плюсът и минусът в страстите ни са храна за Развитието ни... Та сега, леко, ама леееко пристрастен заради бившите ни взаимоотношения, запазил уважението си към литературните ти безспорни способности, ще се одързостя да не спазвам протокола на хвалебствията.
Дончева В. - уважаема, разказът ти е с остаряла, тривиална до болка тема. Има успех в оригиналността - героинята да е метла, метличина, де... Но макар и хубаво описана, "героинята", не успява да излезе от поменатата тривиалност.
Времената са други, скъпа: песента на колелетата,... момчето, което говори с морето, ... и другите, да не бъда многословен, от онова време - са класика. И в повечето случаи недостижима, но въпреки това - с вкус на... вгранено... - няма връщане назад... Та в заключение: заради авторските ти способности - субективно не допускам да публикуваш и "неуспехите си"... Разбира се, че всички, абсолютно всички, в доста от случаите - "не успяваме". Но във всички случаи е задължителна - автоцензура... С уважение, скъпа.
ПП: Ако прецениш, изтрий.

Благодаря ти, Косев!
Абсолютно си прав - нищо ново, нищо оригинално не казва този текст, такова, че да му даде моралното право да съществува. Можех да си поиграя поне с композицията - мислех си го, но не го направих. Създаването му беше импулс, роден в един труден за мене момент, в който се наложи от китния, подреден свят на моя дом и градина да сляза в хаоса и грубата проза на животинския двор. С мене дойде и любимата ми, вярна метла. Истина е - имам една такава, със синя пластмасова шапчица на дръжката, кокетна и много удобна. Другото е измислица - тривиална, както правилно си усетил.
Честно казано, нямам и един прозаичен текст, който да си харесвам. Знам, ще е грешка, ако кажа, че не ми е приоритет да пиша добре. Давам си сметка за силата на писаното слово - и в положителен, и в отрицателен смисъл. Автоцензура - да! Бих могла да архивирам този пост, но и другите ми авторски публикации не са по-добри от него. Приеми, че една скучаеща пенсионерка, говедарка и градинарка по дух и занятие, между две хранения на телетата се е позабавлявала в писане:)
Имам добро самочувствие, но само за стойностните неща. Затова и никога няма да дръзна да издам писанията си в книга. Стойностни за мене в този блог са не толкова нещата, които публикуваме, колкото контактите, които осъществяваме. Сигурно затова приятелите ми коментират позитивно - не мисля, че се прехласват пред сътвореното от мене, просто усещат и подкрепят добронамерените ми усилия и ценят общуването ни чрез тях.
В тази връзка ме притесни малко изразът ти "бившите ни взаимоотношения":))) Такива, каквито бяха в моите очи - добронамерени коментари с приятелски поздрав и пожелание за "повече ведрост" в края, се надявам тези взаимоотношения да останат и в бъдеще.:)))
Поздрави, Косев!
Светли празници!

именно защото си достоен човек, въпреки, но не приемай това въпреки освен в смисъл - не сме съвършени, си позволявам отново да бъда искрен: Първият ми контакт с блога ти създаде у мен впечатление, че влизам в малък духовен параклис за духовно очищение. Имаш превъзходни творби в стихове... Та затова - ведра да си!.

Христос Воистина Воскресе от мъртвите!

И аз реших да ти честитя Воскресение Христово. Мислех, че имаш нещо ново, но уви!
*
Мила Вени,
този прекрасен блог е най- големия в България и ни е предоставил възможността и
СВОБОДАТА да публикуваме, общуваме и да се развличаме така,
както на нас ни харесва, без да тормозим останалите участници в блога по какъвто и да е начин.
Нито ти, нито аз се борим за надмощие в литературното творчество.
Но на мен ми е приятно да чета творбите ти, защото се обогатявам от тях, а и се "зареждам" с един приятелски разговор във виртуалното пространство.
Зная, че тук има и много други автори, но нямам време за всички, а и не ги познавам. (Постепенно ще ги опозная.)
Пиша ти всичко това, защото се притеснявам - дали не съм те обидила с нещо?
Моля да ме извиниш, ако е така.
Желая ти прекрасни предстоящи празници, ако не се "видим" преди това тук!
Литатру

Eх, Косев, не си ме разбрал. Ти си ми верен коректив, благодаря ти! То и поезията ми е като прозата, ама нейсе:) Помня, че сам ти я беше нарекъл "негава", обяснявайки защо не влизаш в блога ми:)))
Усетя ли се в трудна, тревожна ситуация, започвам да мисля в мерена реч - това ми е проблемът. И номерът - явно. С прозата е друго - кара ме да се чувствам улегнала, омиротворена :) Може би ще те разочаровам, но следващият ми пост отново ще бъде разказ - за една майка, която от престараване едва не убива детето си. Такива ми ти работи, женски:)
Опитвам се да бъда ведра:)
Благодаря ти, любимо ми е!
Връщам ти пожеланието с щедро сърце!
Поздрави!

[quote=litatru]Христос Воистина Воскресе от мъртвите!

И аз реших да ти честитя Воскресение Христово. Мислех, че имаш нещо ново, но уви!
*
Мила Вени,
този прекрасен блог е най- големия в България и ни е предоставил възможността и
СВОБОДАТА да публикуваме, общуваме и да се развличаме така,
както на нас ни харесва, без да тормозим останалите участници в блога по какъвто и да е начин.
Нито ти, нито аз се борим за надмощие в литературното творчество.
Но на мен ми е приятно да чета творбите ти, защото се обогатявам от тях, а и се "зареждам" с един приятелски разговор във виртуалното пространство.
Зная, че тук има и много други автори, но нямам време за всички, а и не ги познавам. (Постепенно ще ги опозная.)
Пиша ти всичко това, защото се притеснявам - дали не съм те обидила с нещо?
Моля да ме извиниш, ако е така.
Желая ти прекрасни предстоящи празници, ако не се "видим" преди това тук!

Честито Възкресение Христово, мила Литатру! Здраве, душевно равновесие, мир и покой, светла благодат!
Скъпа приятелко, как можа да ти мине през ума такова нещо - аз да ти се обидя? Радвам се на чудесните ти стихове, дълбоко преживявам картините ти - като онази, есенната "Воденица", попивам думите ти, чувствата ти, тъгата ти, споделям ги. Напълно съм съгласна с това, което пишеш - за Блог.бг, за нас, за общуването ни. Гледам на престоя си тук - на публикациите, на коментарите си, на общуването в блога, много отговорно, опитвам се да бъда всеотдайна ... но в живота ми винаги е имало толкова динамика, такава плътност на ангажименти, задачи и цели, че не всичко успявам, особено тук, в блога:) Така че аз съм тази, която трябва да се извинява:)
Благодаря ти, приятелко - за това, че те има, че спря при мене, че реагираш така спонтанно и искрено - и така съзвучно с мен, сякаш с години сме общували! Благодаря ти за приятелството!
Прегръщам те!

Ти и друг път си олицитворявала и съпреживявала. Да, кръговрата в живота ни... Мята ни в неочаквани посоки и ни поставя в ситуации, които не сме очаквали, но нашата интерпретация за тях ги прави добри или лоши.

Благодаря за отговора!
Радвам се, че пак ще пишеш.
Харесвам късите ти разкази, защото са много поучителни, а
и човек не си губи времето, което на нас жените - все не ни достига :)
Даже - по някой твой разказ , може да напиша стих,
а най- отгоре - твоето име като вдъхновител и изречението,
което ме е вдъхновило. (Разбира се, ако "Музата" ми пошепне
и ако ти разрешиш.)

Приятелски поздрави!!!

Много мой, да, благодаря ти, Ваня! Старата метла, старата круша, лоза, старият нож. При всички случаи е съзвучно с възрастта, но има и друго - живея в наследствена къща, където преди мене са живели още три поколения. Макар всичко да сме преустроили така, че да е ново, функционално, модерно, запазили сме толкова неща от преди сто години - лимоните, ляновете, лозите, люляка, крушата и божурите, розовите храсти и дряна - много съдове, вещи. Трудно ми е да ги поддържам, понякога се налага да ги подновявам, подмладявам, дори реанимирам. Е, старата метла не е чак толкова стара:)
Съгласна съм с твоите разсъждения за кръговрата на природата и нашата интерпретация за него. Благодаря ти!
Приятно изкарване на празниците!
Прегръдка, Ваня!

Благодаря ти, Литатру!
Толкова си светла, възторжена, мила! Възхищавам ти се!
Разбира се, че съм съгласна - ще бъде много хубаво!
Бъди здрава и се пази!