С реверанс към ноември,
най-печалния от месеците на годината,
и към все по-дълбоката Сатурнова дупка,
в която ме вкарва :)))

 

 



       

       ***

        И тъй, понеже нямахме си хляб,

        ни ток, ни парно в ковидния ден,

        внушиха ни, че за духа ни слаб

        не хляб ни трябва, а смиреност, дзен.

 

        И отлепени от битийното, с копнеж

        затърсихме нетленен смисъл, път,

        по който без пълзене, в горд летеж

        да превъзмогнем грешната си плът.

 

        Но в бяг от уж всемирния потоп

        усетихме – с живота сме дотук.

        Магаре тъй, едва прояло боб,

        умира – на сайбията напук.

             

 

 

 

 

 

       ***

 

       Магарето днес в пожълтялата трева

       две ябълки намери за късмет.

       Подрипна с радост, вирна пак глава –

       и изрева в магарешки привет.

      

      

 

Така е, светец насила или по внушение не се става!

Хубав ден!

Благодаря ти, че намери отде да подхванеш, че да коментираш, Лео!
Всъщност и аз не знам какво искам да кажа.
Просто регистрирах едно настроение, нещо доста безидейно и невъзпитателно, както веднага отбеляза с минуса си една видна съблогърка и моя приятелка тук:)))
Причина за тези мрачни навявания сигурно са и тъжните, голи, заскрежени вече дървета навън, окапващата се сива влага, студът, но и нарастващата тревога как ще я караме.
Отопляваме се на газ, в къщата само цветята по прозорците не са на ток, а и газта, и токът поскъпнаха няколко пъти. И водата, и хлябът, и млякото... Животът ни... онзи безценен живот на пенсионирани учители с 300лв. пенсия. Е, вече са 420 - нали?
Знаеш ли колко струва едно мизерно отопление на газ през зимните месеци? Досега - 300 лв. на месец, сега сигурно ще е 3 пенсии:)))
Не се оплаквам - знаеш, работим. Не сме останали на държавната милостиня. Сполай и за нея, извоювали сме си я с по 40 години напрегнат труд в училищата - все с вятър в косите, с оптимизъм, с очакване.
Днес сме фермери - и къщата ни е пълна с всичко. Но това ли е справедливото решение... А ония, които нямат нашия късмет, упоритост и глупост?:)))
Поздрави, Лео! Бъди здрав, с бодър дух, с по-малко грижи - и се радвай на красивата есен!

Защо се чувстваме слаби, изнервени и сякаш не ни върви в нищо?
Месецът преди рождения ни ден е, когато транзитното слънце се намира в нашия 12-ти дом– домът на ограниченията, хаоса, тайните, на интригите, неочакваните реакции и изменения в организма, болници, затворените пространства.
Около рождения си ден всички се чувстваме слаби, по изнервени, имаме усещането, че сякаш не ни върви в нищо, депресираме се, лесно се ядосваме от дреболии. Имунитета ни намалява. Много често точно в месеца преди рождения си ден даже се разболяваме. С една дума човек наистина се чувства сякаш е попаднал в черна дупка. Оттам идва и израза Сатурнова дупка. А Сатурнова, защото месецът преди рождения ни ден е под управлението на Сатурн.
Прекрасно стихотворение си написала:)))
Обич и прегръдки за теб!
Илка

Отдавна съм чел "Хроника на една предизвестена смърт"...
Ето че си можела да пишеш и кратки стихотворения!... :)

Благодаря ти, мила Или - за прегръдките и разбирането. Какво друго му трябва на човек освен приятелско рамо, когато му е тежко.
Сигурно си права за Сатурновата дупка - беше ми много любопитно да прочета. Наистина се чувствам така един месец преди рождения си ден (10 декември). Но има и друго - не обичам ноември и заради това, че в него починаха и баща ми, и майка ми. Бях много малка, когато на днешната дата си отиде татко - и вече 51 години на този ден съм така, като болна...
Хубавото е, че след ноември идва декември, след тъгата - радост, след отчаянието - нова надежда.
Учим се в движение цял живот - и не преставаме да вярваме, че безхлебието само укрепва духа...
Топла прегръдка с обич и от мен! Здраве и леко сърце в ноемврийските дни!

Вени, горе главата бистро гледай на живота!
И никакви Сатурнови дупки. Виж какъв хубав Ноември ни срещна слънчево тази година.

Ноември

Независим от зимния мраз
е Ноември през тази година.
Вълчи месец, копнеещ за власт
в предстоящата приказна зима.

Студ дори да скове, горестта
не е път нито плач на гората.
От Сатурн ще избягаш сега
с онзи кораб космичен - Земята.

Благодаря за Вдъхновението! :)))

И аз отдавна не съм я чела. Но винаги съм се чудила как всичко, станало минути преди дадено събитие, изведнъж става значимо и вълнуващо. Има нещо магично, нереално, дяволско дори в това неведение за мига, в който успоредните светове, в които живеем всеки сам за себе си, изведнъж съдбовно се пресичат и във фокуса остава един - герой и жертва едновременно.
Благодаря, че обърна внимание върху лаконизма - имам добри учители тук, включително ти, чудесните ти епиграми.
Поздрави, Марине! Успешен и здрав месец ноември!

Благодаря и аз за прекрасния съвет! Отидох да поработя в градината - а там едно слънце, едно синьо небе, не ноември, а май! Дори и розите разцъфтели по майски. И всичко чака мене: малините - да ги изрежа, арониите и овошките - да ги напръскам с карбамид, смокините и лозите - да ги покрия. И още моркови и пащърнак, и праз, и зеле. Е-хе, депресията излетя към Сатурн, зарових дуката! И получих ново вдъхновение - в отговор на твоето сигурно! Благодаря ти, Дела!

Ноемврийско

С анапест – ободряващ, звънлив,
ме прикани навън да изляза.
Имах нужда от порива жив,
че Сатурн ме бе лошо белязал.

Там, в градината – в слънце облян,
ме пресрещна светът ноемврийски.
Уж до болка познат, изживян,
а тъй нов и добър, късметлийски.

Здрав и късметлийски да е месец ноември и за теб, Дела! Прегръдка!

Чудно!
Да заровиш ръце в природата, докосвайки създание, родено в земята на тази Земя, наистина зарежда с оренда и ти дава душевен мир и покой, и радост в сърцето. ;)))

Не може ли да редактираш последните 2 стиха?...
ПП: И защо не се отоплявате на дърва?... :)

Да, Дела! Велико усещане! Ти имаш градина, сигурно знаеш. Живително е... и пълни душата с оренда. Много точно употребена дума за душевна сила - начало, желание, воля за живот... Благодаря ти! Изпраща послание от Онгъла чаак до Кордилерите:))) Прегръдка!

:))))
Преди няколко години направихме основен ремонт и обзавеждане на къщата. Стана като космически кораб:) Майсторите замениха и покрива с нов, система "Тондах". Приказен - само дето елиминираха всички комини:))) Но мисля, че и с дърва няма да е кой знае колко по-евтино - кубикът гони вече 150 лв.:)))

За финала. Какво точно те дразни в него?
Той е комбинация от приказката за Хитър Петър, който накарал надменните чорбаджии да му обърнат внимание, като поръчал на ханджията да занесе на магарето му в обора да яде боб - и легендата за Настрадин ходжа, който "тъкмо отучил магарето да яде и то взело, че умряло".
Разбира се, може да има всякакъв друг финал, но идеята ми е да използвам този - личи и от заглавието.
Безспорно финалът е най-важен - може всичкода развали:))). Спомням си колко ми се възмущаваха приятели от блога, когато завърших един нежен романс с:

...щом чувствам се желана и кокетна
дори когато ти варя чорба. /"Синджир с покритие от родиева сплав".
:)))
Все пак - когато намериш време, пиши ми какво точно имаш предвид. Ти си майстор, по му разбираш - и напълно се доверявам на усета ти.
Поздрави, Марине!

Но трудно може да се направи такава асоциация... Докато гледах "Фермата", поразмислих за магареТО... :)

Прав си - асоциацията
е много далечна, особено за по-млад човек, незапознат с фолклора.
Благодаря за варианта на "лични".
Ка/к/то магарето, прояло боб,
умряло - на стопанина напук.

Това е естественото подреждане на думите и беше първият ми вариант. Този, който оставих като окончателен, дойде след много редакции:))) - и всяка заменена част носи своя смисъл - нечленуването, инверсия и особено "тъй", "едва" и "сайбия". Исках да заменя "едва" с "таман" и "умряло" - по някакъв начин с "пукнало", но ми се стори прекалено огрубено. Сигурно греша - но аз и с цялото стихотворение не съм на прав път - в него не съм точно аз :)))
Благодаря ти още веднъж, че отдели от времето си и ми обърна внимание!
Успех в кратките сатирични форми - много си добър! Поздрави, Марине!

Няма измъкване от тази сатурнова дупка. Може би само магаретата са доволни.

Прав си, Вал. Колко му трябва на едно магаре... А моята Сатурнова дупка свършва на Игнажден:) След 20 декември денят започва да нараства, а аз засявам първите доматени семенца:)
Благодаря ти, приятелю! Бъди здрав!

които винаги да са включени на позитивни приложения. И имаме, ех, само как си имаме правото да сме слаби, тъжни, нещастни и гладни - и телесно, и духовно. Ненавиждам лицемерната жажда за позитивност на съврменния човешки свят. Сигурно си го чела, но твоето стихотворение ми напомни за едно старо стихотворение на Станка Пенчева:

Искам да защитя правото да си тъжен.
Който казва, че трябва винаги да си весел –
лъже.
Не за сватба на тая земя сме калесани.
Може
като стара селянка да оплакваш своите мъртви.
Да пъшкаш, когато с длани премазани
зидовете във себе си къртиш.
Да те тресе от люта любов или люта омраза.
Да извикаш горестно като елен,
когато най-близкият те предава.
Да скърцаш със зъби, от зло повален.
Понякога да си сам.
Да си болен.
Забравен.

Но да поемеш върху си света такъв,
какъвто е –
и слънчев, и нощен.
Когато се биеш за него –
да плюеш солена кръв,
да плачеш от болка, но да се биеш още!
Тъгувай! Тъгата те прави човек,
тя дава цена
на победата,
на ласката.
Денят ти е пълен – затова не е лек.
А вечно се смеят само маските…

Поздрави и прегръдки!

Благодаря ти, мила Ваня! Чудесно стихотворение на Станка Пенчева! Но и тебе си те бива - "електронни устройства, позитивни приложения"... Спомням си едно от първите ти стихотворения - "Странно...". Там се жалваше точно от този кух позитивизъм. Ядосваше се, че днес се харесват само ведри, позитивни стихотворения, а това не е твоето светоусещане - положителното ти така или иначе си го имаш в живота, защо в поезията да не отразиш онова, което е отрицателно, което те дразни:)))
А тук положението е обратното... но пък е толкова схематично очертано, че пак звучи кухо, макар и реалистично. Объркана работа - магария в общи линии... И ябълките няма да разрешат този казус - дори да са златни...
Благодаря ти за чудесния коментар, за съзвучното стихотворение, за съпреживяването!
Прегръдка!
Здрави и топли, уютни есенни дни!

харесвам много и
кратките стихове, които говорят малко, а казват много.
Случаят с твоите два (по- горе ) е точно такъв!

Те са ясни, точни и идейни!

Мога само да се уча от теб!

С обич! Литатру

:)
Кратки стихове? Знаеш как е - пишеш, пък каквото излезе:)))
Благодаря ти за милите думи! Прегръщам те с обич!