Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2021 08:00 - История с лабрадор
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 4527 Коментари: 22 Гласове:
30


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

 







                                          ИСТОРИЯ С ЛАБРАДОР

 

 

         Преди време влязох в блога на приятелка – привлече ме заглавието: „Малката ни топчица“. С кликването се втрещих – гледаха ме две толкова познати очи. Очите на лабрадор. Черен лабрадор. Оттогава нямам мира – мислите ми все се въртят около една история, която се случи, не, която се случва с мене и моето семейство сега, във времето на пандемията. История с лабрадор.

          Беше студена ноемврийска вечер. Помня, че гледах как отвън клоните се огъват под напора на вятъра, как вали като из ведро, и не се решавах да отворя прозореца. Не бързах - бялата котка с черните уши, която идваше вечер на перваза за храна, още я нямаше. Можеше и да не дойде, да предпочете да остане гладна, но суха в мразовитата нощ. Все пак отворих – ако се спотайва някъде, да ме чуе. Надникнах навън, огледах се, но нямаше и следа от съседската котка.

         И тогава го видях. Лежеше под корниза, притиснат силно до стената на къщата. Дигна муцуна и ме погледна – светлите му очи бяха и тъжни, и напрегнати, и толкова меки, добри! За миг останах като закована, после затръшнах прозореца, метнах презглава една шуба и излязох.

         С две думи, прибрахме бездомното куче. Със съпруга ми сме такива, малко ни трябва. Настанихме го на сухо в колибката на питбулката Джаки – тя самата, нали е късокосместа, в студените нощи предпочита да спи при нас, в къщата. Само че кучката го усети, излезе и – о, чудо, дали защото беше мъжки, или понеже бе кастриран, не се сби с него, подуши го, закачи го един-два пъти, близна го отстрани. В този миг разбрахме, че семейството ни се сдобива с нов член. Прибрахме Джаки, оставихме храна на песа и си влязохме.  

         На другата сутрин, пускайки навън питбулката, си имахме едно на ум да не се сбият, но нищо не се случи. Не за друго, просто черният беше изчезнал. Видях го, като отворих прозореца да нахраня бялата котка с черните уши – тя безстрашно стоеше на перваза, а отдолу, свит на геврек, дремеше черният. През ум не му мина да я нападне или да й вземе храната. И тогава го загледах – кастриран, с ярка червена маркировка на ухото, явно идваше от приют. Но беше чистокръвен лабрадор – и странно,  никак не изглеждаше изпаднал.

         Прибрахме го отново вкъщи. Влезе с готовност, поразходи се, поигра с питбулката, погледна равнодушно към животинския двор, където от снощи се заливаше в лай дворното ни куче Джони, и легна на прага. Залисана в работа, не разбрах кога пак е изчезнал. И се започна – ние го вкарваме в двора, той постои, постои и бяга на улицата под прозореца –  ден след ден, в слънце и дъжд, и сняг, цяла есен и зима. Примирихме се – направихме му къщичка отвън, под перваза, но той и в нея не влезе. По цели дни лежеше на тротоара до къщата или клечеше сред колите на отсрещния паркинг, но очите му оставаха винаги приковани към малкия ни кухненски прозорец и отворя ли го, веднага припваше към мене. Понякога отсъстваше по за няколко часа, най-често рано сутрин или привечер, но къде ходеше, никой не знаеше. Един съсед ни спомена, че го виждал в края на града, в новия комплекс, и аз реших да го проследя – но не ми оставаше време. А Черньо все повече свикваше с нас. Взе да се изживява като личен бодигард – където и да мръдна, той след мене. Вляза някъде по работа, той сяда отвън и чака. Изкараме ли колата, пръв скача в нея – а е голям, петдесет килограма, че и повече, тъй че се принудих да сядам на задната седалка. Чудех се какво ли е станало със стопаните му. Най-близко до ума беше, че се е загубил, че са го заловили на улицата и така е попаднал в приюта. Сърцето ме болеше, представях си как го търсят, как тъгуват за него. Вече сериозно обмисляхме със съпруга ми дали да не пуснем обява. И тогава се случи нещо, което ни разтърси из основи.

         Накратко. Една сутрин, като разчиствахме тротоара от натрупалия през нощта сняг, край нас мина бавно, борейки се с буците лед, някаква кола. Не й обърнахме внимание, докато не свирна. Бяха познати на мъжа ми, семейство. Бегло се сещах и аз кои са, градът ни е малък, всички сме като роднини. Махнахме им за поздрав и продължихме да ринем. Но Черньо, като по сигнал, скочи, взе да лае по колата, да скимти, да се катери по капака. Автомобилът спря – явно хората не искаха да наранят разбеснялото се куче. Хвърлихме греблата и отидохме да помагаме. Черньо бе като луд – ще рече човек, че иска да строши стъклото и да влезе вътре. Жената, с маска до очите, отвори една идея прозореца и закрещя:

         – Декстър, Декстър, слез долу, марш, марш назад! Марш от тук, Декстър! Колко пъти ще се разправям с тебе! Изчезвай! Чиба!

         И колата отпраши през буците сняг с бясна скорост. Знаехме кои са – и какво от това?

         И сега, в този момент, когато пиша, Черньо лежи отвън под прозореца. Защо точно под нашия, не знам, може би заради бялата котка с черните уши. А от време на време, като му стане мъчно, се губи някъде из новия комплекс. С мъжа ми знаем точно къде, но се правим, че не се сещаме. И Черньо не натискаме вече да живее у дома – уважаваме лабрадорската му вярност към онзи, другия дом. Какво пък, нищо на този свят не трае вечно. Тази пандемия все някога ще свърши. В сърцата на хората ще се върнат старата обич, вярата и милостта, и кой знае, може уличният пес Черньо пак да се превърне в домашния любимец, лабрадора Декстър.






Гласувай:
30



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emi1ts - Ех ,мила Вени !
02.04.2021 10:28
Една история ще разкажеш но ще стигнеш право до сърцето...!Страхотна ,трогателна ,умилителна история.Благодаря ти и искрени адмирации за прекрасния ти стил и емоционалност в разказването на истории.Вълнуващо изживяване!Много ми хареса оптимизма, надеждата и вярата в хората ,в края на разказа ,което е прекрасно! Прегръдки!Хубав ден!
цитирай
2. katan - Здравей, Венетче!
02.04.2021 10:40
Четях и си представях Черньо на моята колежка.
Истински лабрадор!
Помня го едно малко паленце. Помня го и като голямо "момче":) - като се изправеше на прозореца беше наистина голям.
Много предан, обичлив и умен беше Черньо!
Обичаше всички, но най-много стопанина си.
Той се прибираше по-късно от работа от нас. Ченьо лягаше пред прозореца и чакаше.
Чуваше колата му и скачайки, се изправяше на прозореца. Лаеше, сякаш го канеше по-бързо да се прибере.
Знаеше точно кога да отиде до входната врата...
Бяха страхотен тандем!
Черньо нямаше проблема на Декстър. Бяха го изхвърлили на паркинга пред блока и той се сврял под колата на сегашния си стопанин.
Беше малък. По-малък от Точицата на Скарлет, но е усетил, че тук ще го обичат и ще му се радват.
Беше щастливо същество! Обичащо и обичано безкрайно.
Дълги години бяха заедно...
Не съм си представяла, че някога ще пиша за Черньо, но Скарлет ми напомни за него като малък, а ти ми описа големия Черньо.
Няма да описвам цялата му история и другата след него.
Пожелавам ви дълги години да сте заедно! И да сте щастливи!
Прегръдка от мен за теб и твоите живинки!

цитирай
3. ckarlet - Много тъжно. . . Много хора си изх...
02.04.2021 10:47
Много тъжно... Много хора си изхвърлиха домашните любимци, защото смятат, че могат да им донесат болестта вкъщи... А ние нашите си ги гледаме като дечица...
цитирай
4. donchevav - Една история ще разкажеш но ще ст...
02.04.2021 17:14
emi1ts написа:
Една история ще разкажеш но ще стигнеш право до сърцето...!Страхотна ,трогателна ,умилителна история.Благодаря ти и искрени адмирации за прекрасния ти стил и емоционалност в разказването на истории.Вълнуващо изживяване!Много ми хареса оптимизма, надеждата и вярата в хората ,в края на разказа ,което е прекрасно! Прегръдки!Хубав ден!


Благодаря ти, Еми! Не знам, може би губя вече оптимизма си - след като говорихме с хората и те категорично отказаха да си приберат обратно кучето. Не беше наша работа да се месим наистина, те си знаят защо са го направили, сигурно им е коствало много - и ние им бръкнахме допълнително в раната. Страхуват се...това е основното. Разбирам ги, но пак ми е тъжно. И изпитвам чувство за вина - заради тях, заради себе си, заради нечовешката пандемия, която поставя на изпитание най-човешките чувства в нас - на милостта и състраданието.
Но... ще мине...вярвам в това. Все някога този ужас ще свърши и всичко ще си дойде на мястото!
Прегръдка, мила приятелко! Здрав и успешен месец април!
цитирай
5. donchevav - Четях и си представях Черньо на м...
02.04.2021 17:21
katan написа:
Четях и си представях Черньо на моята колежка.
Истински лабрадор!
Помня го едно малко паленце. Помня го и като голямо "момче":) - като се изправеше на прозореца беше наистина голям.
Много предан, обичлив и умен беше Черньо!
Обичаше всички, но най-много стопанина си.
Той се прибираше по-късно от работа от нас. Ченьо лягаше пред прозореца и чакаше.
Чуваше колата му и скачайки, се изправяше на прозореца. Лаеше, сякаш го канеше по-бързо да се прибере.
Знаеше точно кога да отиде до входната врата...
Бяха страхотен тандем!
Черньо нямаше проблема на Декстър. Бяха го изхвърлили на паркинга пред блока и той се сврял под колата на сегашния си стопанин.
Беше малък. По-малък от Точицата на Скарлет, но е усетил, че тук ще го обичат и ще му се радват.
Беше щастливо същество! Обичащо и обичано безкрайно.
Дълги години бяха заедно...
Не съм си представяла, че някога ще пиша за Черньо, но Скарлет ми напомни за него като малък, а ти ми описа големия Черньо.
Няма да описвам цялата му история и другата след него.
Пожелавам ви дълги години да сте заедно! И да сте щастливи!
Прегръдка от мен за теб и твоите живинки!



Кате, мила, този Черньо, на колежката ти, също е бил осиновен, така ли? Захвърлен на един паркинг и съпругът на твоята позната го е намерил под колата си! Какво щастие - да попаднеш на човек, който да отвори дома и сърцето си за тебе! Такива истории много ме въодушевяват. За съжаление нашият Черньо не иска да се откаже от предишното си семейство, всичко помни - и много страда. Сърцето ми се къса, като го гледам такъв тъжно-доверчив, добродушен и мил. Толкова ми се иска тази негова история да свърши щастливо... но не съм сигурна, че ще се случи...
Прегръдка, мила приятелко! Бъди здрава, пролетно усмихната, крилато въодушевена от чудотворствата на прекрасния месец април! Бъди благословена!
цитирай
6. donchevav - Много тъжно. . . Много хора си изх...
02.04.2021 17:24
ckarlet написа:
Много тъжно... Много хора си изхвърлиха домашните любимци, защото смятат, че могат да им донесат болестта вкъщи... А ние нашите си ги гледаме като дечица...


Скъпа Скарлет - дължа ти извинение, споменавам касаещи те факти без твоето разрешение. По тази причина не дадох и линк към блога ти. Ако ми позволиш, ще го направя. Постингът ти е прекрасен - и така зарежда!!! Благодаря ти! Бъди здрава и весела в този най-прекрасен пролетен месец април!
цитирай
7. mt46 - Поздрави, Вени!
02.04.2021 22:29
Ами той тежи почти колкото мен. И навярно яде почти колкото мен... :)
цитирай
8. tota - Поздрави и от мен, Вени!
03.04.2021 00:13
Вероятно знаеш, че кучетата разпознават добрите хора. Недей да се чудиш, защо идва при Вас, доловил е добротата Ви. Прочетох на един дъх твоята история с лобрадор, оказал се с име Декстър и със стопани, към които е привързан, въпреки изоставянето му. Именно неговата преданост го раздвоява, досега да се е прехвърлил при Вас, но и това ще стане. Той няма да стяне отново Декстър, те - стопаните му не са осъзнали нито грешката си, нито безотговорнастта си. Тези домашни любимци - кучета и катки, носят само добро на тези, които ги обожават и разбират. И то е за Вас! Бъди здрава, позитивна и щастлива през най - красивия месец! Прегръдка!
цитирай
9. donchevav - Ами той тежи почти колкото мен. И ...
03.04.2021 00:29
mt46 написа:
Ами той тежи почти колкото мен. И навярно яде почти колкото мен... :)


Да, Марине, признавам, че от чувство за вина ли, от състрадание ли, все гледаме да го тъпчем с храна - прясно месо от транжорна на приятели, пържено пилешко от цех за протеини, попарки всякакви, суха храна. Определено е с наднормено тегло. Казват, че лабрадорите стигали до 40 кг., а Черньо е сигурно над 50. Може и от възрастта да е - бившите му стопани споменаха, че е някъде към 10-годишен. Така или иначе, нашият Черньо си е истински Мечо:)))
Поздрави, Марине! Нека месец април бъде за теб време на успешен труд и вдъхновение, на много здраве и късмет!
цитирай
10. donchevav - Вероятно знаеш, че кучетата раз...
03.04.2021 00:40
tota написа:
Вероятно знаеш, че кучетата разпознават добрите хора. Недей да се чудиш, защо идва при Вас, доловил е добротата Ви. Прочетох на един дъх твоята история с лобрадор, оказал се с име Декстър и със стопани, към които е привързан, въпреки изоставянето му. Именно неговата преданост го раздвоява, досега да се е прехвърлил при Вас, но и това ще стане. Той няма да стяне отново Декстър, те - стопаните му не са осъзнали нито грешката си, нито безотговорнастта си. Тези домашни любимци - кучета и катки, носят само добро на тези, които ги обожават и разбират. И то е за Вас! Бъди здрава, позитивна и щастлива през най - красивия месец! Прегръдка!


Мила Ати, добре дошла! Благодаря ти за приятелското доверие, за добрите думи! И аз знам, че Черньо няма да се върне вече в стария дом - и ми е тъжно и обидно от този факт. Стопаните му ни го казаха в прав текст. Било им трудно да го дадат в приюта, но събрали сили и го направили в името на здравето и спокойствието си. И слава богу, всичко се наредило. Но като погледнеш в очите на това същество - уж куче, животно някакво безсловесно, четеш толкова много. Мъка, болка, объркване, неразбиране - и в същото това време обич, дружелюбие, доверчива наивност - нещо, което често съм откривала в очите и на другите си домашни кучета колита, немски овчарки, боксери, дори у питбулката Джаки. Обичливост, доверчивост, преданост... но доколко я заслужаваме?
Прегръдка, мила Ати! Вдъхновена от хубости пролет, здраве и повече усмивки ти пожелавам, приятелко!
цитирай
11. inel379 - Развълнува ме и този твой разказ, скъпа Вени! Незнайни са пътищата на любовта...
03.04.2021 02:10
Вихрят се тъга и вяра,
разтопява се сърцето от умиление
за тази свързаност непоколебима
сякаш няма обяснение.
И питам се,
нима човек
е по-малко отдаден
на своя любим или любима,
че в слепия си егоизъм се забравя
и търси това, дето не го има.
Знаем за израза "кучешка вярност",
но тя в реалността ни изумява
с обич неподправена, истинска
и във времето трайна,
която никой не опорочава.
Стопля щедро и всеотдайно
без давност,
даже при липса на взаимност
и пълен отказ на вярност.
Имахме си у дома и ние
бяла Чайка със уши кафяви,
живеехме си с нея
в обич и привързаност,
с отношения любвеобилни и здрави.
Веднъж сама излезе да се поразходи
и комшията от ХЕИ я отрови.
Плакахме със сестра ми,
обхванати от мъка неутешима,
осъждайки постъпката
безсърдечна, жалка
и тази жестокост непростима.
Макар да минаха години,
не можем да забравим очите топли, верни
и оназ галъовност свята, несравнима,
сякаш пратена от небесата сини.
Представяхме си топчицата малка,
как порасна обгрижвана с обич,
с вярата, че сме екип непоклатим
и тя превърна се във най-добър приятел,
за чиято липса чак до днес скърбим.
За нас остана неповторима и незаменима,
макар че имахме и други любимци след нея,
но тази връзка силна, до днес непоклатима
не спира в мислите ни да живее,
да ни топли все тъй нежно
и в душите ни да грее.
Чудо ли е, аз не зная,
но наистина не виждам края
и съм благодарна на Бог за това!
От него е любовта безкрайна
на всяка живинка знайна и незнайна!
Да бъдем човеци,
да бъдем благодарни
за всяка обич неочаквана
и може би нежелана,
но получена даром!

Лека нощ ти желая, мила!
Отправяш послание
с всяко свое творение!
И ражда се съпреживяване,
съпроводено от разнопосочни мисли,
провокиращи духа към възвисяване!
Това е толкоз хубаво!
Погалвам те с душата си!
Спокойно да ти е!
цитирай
12. marrta - ох, големи сте кучелюби, Вени! Късметлия е този красавец!
03.04.2021 09:37
особено ми е отношението към лабрадорите - винаги съм искала точно такова куче, но не и в апартамента ( лабраДОРА - за мен е, видно е) ...племенникът ми споделяше моето желание и преди три години получи лабрадор за рождения си ден - вика - "лельо, ти откога искаш такова куче, а аз го имам преди теб!" - мноого е хубав Рико, черен и лъскав, кротък и разбран...Рядко ходя напоследък да ги видя и много ми е домъчняло за всички...Не искам да коментирам постъпката на бившите стопани. Бог да им прощава!
цитирай
13. donchevav - Кучешка вярност, Инел, това ...
03.04.2021 11:52
inel379 написа:



Кучешка вярност, Инел, това е най-точното определение. И ми е тъжно, и ми е съвестно - по едно време със съпруга ми мислехме да се свържем с някоя организация за защита на животните. Но могат ли оттам да задължат стопаните да си приберат кучето - и дори да успеят, ще го обичат ли те, щом веднъж са го прежалили, или само ще поставим животинката в по-голям риск? Дожаля ми, пък и свикнахме с него, обикнахме го.
Мисля, че да живееш с обичта и привързаността на животните край тебе е нещо прекрасно. С милост в сърцето по-лесно се оцелява. Съжалявам хората, които казват: "Мразя кучета и котки - те носят само зарази" - не знаят какво губят. Или по-скоро колко са загубили, какви дефицити носят в душата си:)
Прегръдка, мила Инел! Както винаги си толкова емоционална, така нежно поетична, толкова светло добра - благодаря ти! Иска ми се да потърся по-силни думи за благодарност, но като знам каква тиха, свенлива, ефирна душа си, не смея - да не прекаля! Прегръщам те с обич, мила приятелко! Светлоструйни, благодатни и здрави априлски дни!
цитирай
14. donchevav - особено ми е отношението към лаб...
03.04.2021 12:08
marrta написа:
особено ми е отношението към лабрадорите - винаги съм искала точно такова куче, но не и в апартамента ( лабраДОРА - за мен е, видно е) ...племенникът ми споделяше моето желание и преди три години получи лабрадор за рождения си ден - вика - "лельо, ти откога искаш такова куче, а аз го имам преди теб!" - мноого е хубав Рико, черен и лъскав, кротък и разбран...Рядко ходя напоследък да ги видя и много ми е домъчняло за всички...Не искам да коментирам постъпката на бившите стопани. Бог да им прощава!


Да, Доре, така е, големи сме кучколюби, права си. Кучколюби, коткофили и гълъбари мераклии:)))) Живеем сред кучета, котки и гълъби - и любовта ни е взаимна. Винаги съм мислила, че това общуване е несравнимо с никое друго изживяване - и е незаменимо. И децата ни са същите:) А за внучката - какво да отварям дума - още на годинка и нещо беше картотекирала всички котешки находища в Несебър и ни караше да спираме количката и да се оглеждаме за котки - нищо чудно, че сега всички несебърски котки са нейни:)))
И аз не искам да говоря за стопаните на Черньо. Какво да ги съдя, решили - направили го. Но знаеш ли - сега, като се замислих в тази посока... възрастни хора са вече, а нямат деца... Може би има някаква връзка... някакъв дефицит, както стана дума по-горе.
Както и да е. Доре, съжалявам, че засега не можеш да сбъднеш мечтата си, но знам, че рано или късно ще стане, едва ли цял живот ще живееш в апартамент, не е човешко:)))
А лабрадорът е наистина невероятно куче. Сутринта Черньо, въпреки че съпругът ми взе всички мерки да го разсее да не ме подири, все пак дойде с мене до "Кауфланд". Когато след повече от час излязох, на паркинга ме чакаха двама души - съпругът ми с колата и Черньо до колата. Прехвърлих торбите в багажника, Черньо се качи отпред, а аз - на задната седалка и ... това е. А докато разтоварвахме на улицата, той лежеше пред отворения багажник и пазеше. Не че имаше от кого, но така, за престиж:)))
Прегръдка, мила! Здрав, весел, успешен април!
цитирай
15. vania23 - Боже, Вени,
06.04.2021 18:46
покъртителна история! Милото, вярно куче! По хора са от нас някога кучетата. Ние никога не сме имали куче, само котки се е случвало да имаме. Но напоследък току подмятам на съпруга си да си вземем куче и за черен лабрадор си мисля. Имам един близък приятел черен лабрадор. Всеки ден по два пъти го разхожда, казва - голяма е грижа, но как се обичат само...
цитирай
16. donchevav - покъртителна история! Милото, ...
06.04.2021 22:47
vania23 написа:
покъртителна история! Милото, вярно куче! По хора са от нас някога кучетата. Ние никога не сме имали куче, само котки се е случвало да имаме. Но напоследък току подмятам на съпруга си да си вземем куче и за черен лабрадор си мисля. Имам един близък приятел черен лабрадор. Всеки ден по два пъти го разхожда, казва - голяма е грижа, но как се обичат само...


Лабрадорът не е куче - пред него ние сме кучета, права си. Имали сме различни породи, някои са били много умни, други - много привързани, но това куче е нещо съвсем различно. Напоследък Черньо отказва да се храни на наша територия - предпочита да получава храната си на тротоара. Подпъхвам му една чиния под външната врата - така, наполовина към нас, наполовина - към тротоара. Когато приключи с яденето, няма да повярваш - бутва с муцуна чинията навътре, към нас. И не е случайно - наблюдавах го, всеки път го прави съвсем съзнателно. Много добре знае какво е "мое" и "твое" - и всеки път сякаш казва: "Харесвам ви много, но не съм ваш."
Чудесна идея да си вземете лабрадор - но... там половинчати неща като "случвало се е да имаме котки" няма - обричаш се за цял живот:)))
Поздрави, Ваня!
Честита нова стихосбирка! Успех! Здраве, усмивки, късмет в чудесния месец април!
цитирай
17. vania23 - покъртителна история! Милото, ...
09.04.2021 12:17
donchevav написа:
vania23 написа:
покъртителна история! Милото, вярно куче! По хора са от нас някога кучетата. Ние никога не сме имали куче, само котки се е случвало да имаме. Но напоследък току подмятам на съпруга си да си вземем куче и за черен лабрадор си мисля. Имам един близък приятел черен лабрадор. Всеки ден по два пъти го разхожда, казва - голяма е грижа, но как се обичат само...


Лабрадорът не е куче - пред него ние сме кучета, права си. Имали сме различни породи, някои са били много умни, други - много привързани, но това куче е нещо съвсем различно. Напоследък Черньо отказва да се храни на наша територия - предпочита да получава храната си на тротоара. Подпъхвам му една чиния под външната врата - така, наполовина към нас, наполовина - към тротоара. Когато приключи с яденето, няма да повярваш - бутва с муцуна чинията навътре, към нас. И не е случайно - наблюдавах го, всеки път го прави съвсем съзнателно. Много добре знае какво е "мое" и "твое" - и всеки път сякаш казва: "Харесвам ви много, но не съм ваш."
Чудесна идея да си вземете лабрадор - но... там половинчати неща като "случвало се е да имаме котки" няма - обричаш се за цял живот:)))
Поздрави, Ваня!
Честита нова стихосбирка! Успех! Здраве, усмивки, късмет в чудесния месец април!


Много замислящ коментар си ми написала, Вени. Много! Прочетох го на глас на съпруга ми. Ще мислим.
Благодаря!
цитирай
18. donchevav - покъртителна история! Милото, ...
09.04.2021 22:26
vania23 написа:
donchevav написа:
vania23 написа:
покъртителна история! Милото, вярно куче! По хора са от нас някога кучетата. Ние никога не сме имали куче, само котки се е случвало да имаме. Но напоследък току подмятам на съпруга си да си вземем куче и за черен лабрадор си мисля. Имам един близък приятел черен лабрадор. Всеки ден по два пъти го разхожда, казва - голяма е грижа, но как се обичат само...


Лабрадорът не е куче - пред него ние сме кучета, права си. Имали сме различни породи, някои са били много умни, други - много привързани, но това куче е нещо съвсем различно. Напоследък Черньо отказва да се храни на наша територия - предпочита да получава храната си на тротоара. Подпъхвам му една чиния под външната врата - така, наполовина към нас, наполовина - към тротоара. Когато приключи с яденето, няма да повярваш - бутва с муцуна чинията навътре, към нас. И не е случайно - наблюдавах го, всеки път го прави съвсем съзнателно. Много добре знае какво е "мое" и "твое" - и всеки път сякаш казва: "Харесвам ви много, но не съм ваш."
Чудесна идея да си вземете лабрадор - но... там половинчати неща като "случвало се е да имаме котки" няма - обричаш се за цял живот:)))
Поздрави, Ваня!
Честита нова стихосбирка! Успех! Здраве, усмивки, късмет в чудесния месец април!


Много замислящ коментар си ми написала, Вени. Много! Прочетох го на глас на съпруга ми. Ще мислим.
Благодаря!


Отговорно е, наистина, но не е толкова страшно. Просто имате един нов член на семейството:) И е несравнимо с нищо друго като общуване. Ще се радвам да се решите - и да споделяме после преживявания:)))
Прегръдка, Ваня!
цитирай
19. batogo - !!!:))) Отдавна не бах се отбивал да чета при теб, Вени!
19.04.2021 11:05
Чудесни неща си натворила, изпълнени с много тъга, любов и мъдрост!
Бъди жива и здрава и нека Бог е с теб!
цитирай
20. donchevav - Чудесни неща си натворила, изпъ...
19.04.2021 18:23
batogo написа:
Чудесни неща си натворила, изпълнени с много тъга, любов и мъдрост!
Бъди жива и здрава и нека Бог е с теб!


Благодаря ти, Оги! Бог напред и ние след него! Бъди здрав - с бодър дух и ведрост в душата през пролетта! Поздрави!
цитирай
21. kolevdobri - Аз като по-практичен човек...
01.07.2021 08:12
...да задам простичък въпрос. След като е с чип, не може ли да се установи, кой е стопанинът? След това - не може ли да се търси отговорност от този стопанин? Иначе всеки може да си вземе куче, заради моментно състояние на духа и след това да го зареже, пък друг да се грижи за него. Знае се, че бездомните кучета, в повечето случаи преди това са имали дом, образно казано. Значи проблемът е в хората, а не в животните и трябва да има някакво решение, да се търси отговорност от собствениците. Иначе всичко ще си е по старому. Плюс от мен.
цитирай
22. donchevav - . . . да задам простичък въпрос. След ...
01.07.2021 23:09
kolevdobri написа:
...да задам простичък въпрос. След като е с чип, не може ли да се установи, кой е стопанинът? След това - не може ли да се търси отговорност от този стопанин? Иначе всеки може да си вземе куче, заради моментно състояние на духа и след това да го зареже, пък друг да се грижи за него. Знае се, че бездомните кучета, в повечето случаи преди това са имали дом, образно казано. Значи проблемът е в хората, а не в животните и трябва да има някакво решение, да се търси отговорност от собствениците. Иначе всичко ще си е по старому. Плюс от мен.


Да, това е изходът - да се търси отговорност. В случая ние познаваме хората, изоставили своето куче - живеем в малък град, нищо не остава скрито. Собствениците се издадоха, когато кучето подгони колата им. А и то често се губи и вече знаем къде ходи - опитва се да се прибере вкъщи. Стопаните са го дали в приют, а от приюта след обработка са го пуснали. Така животното се озовава пак пред тях, но вече не е тяхно. Не търсим някаква организация за защита, сами си защитаваме животинката - и много съседи са съпричастни. Проблемът е, че кучето страда - не приема безрезервно помощта ни, иска си своята къща и своите стопани - и ние не можем да помогнем. Може би ако някой го осинови надалече... Така дойдоха и осиновиха друго куче, за което се грижехме, но то бе много младо, дружелюбно, енергично - грамадно и много красиво - и сигурно бързо се е приспособило.
Благодаря за съпричастността! Весело лято!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3042349
Постинги: 329
Коментари: 7832
Гласове: 53377
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031