Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2020 08:00 - Ваксиниране на гълъбите
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 7216 Коментари: 25 Гласове:
27

Последна промяна: 31.01.2021 21:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 
                                                                      image     

                                                                                          
                                                                


image

image


                            
                                        

                                            ВАКСИНИРАНЕ НА ГЪЛЪБИТЕ

 

 

          Мразеше да прави това, но се налагаше. Обикновено Динко ваксинираше гълъбите напролет, няколко седмици преди да вземат да мътят, но предишния ден бе намерил в една от клетките накокошинен гълъб и бе разпознал заразата. Орнитоза. Знаеше, че така ще стане, не искаше да дава птици за събора в Шумен, но го бяха убедили. Сам д-р Сейков му се обади, а думата му на две не ставаше. И сега първо за него се сети.

          –  Орнитоза. – отсече докторът. Ти дава ли им профилактично „Селед“ във водата в края на сезона? Е, а е трябвало. Аз като казвам, че витамините са важни, никой не слуша. Паднал им е имунитетът на твоите гълъби. Ще ти пратя ваксина – дано ги спасиш. Но да знаеш, всеки, който е бил заразен, който диша тежко, има назален секрет или кашля, при ваксиниране умира.

          Ваксината пристигна с куриерската служба още на другия ден – заедно с антибиотик и два вида витамини. Нямаше да дава сега антибиотика, но… такъв беше докторът, малко далавераджия, всеки го знаеше. И пак го търсеха.

          image                      

          Трябваше да се действа бързо. Мразеше сам да боде гълъбчетата. Когато вкарваше иглата между хрущящите раменца на птичето, нещо и в него хрущеше – чак му прилошаваше. Затова повика Мишо Бийтълса. Приятел отдавна и отскоро и той гълъбар, Бийтълса щеше да му свърши с радост неприятната работа. Че те и гълъбите не бяха малко – пет гълъбарника, а колко са вътре, не беше броил, но много се бяха нароили това лято. Раздаваше – пазар за продан нямаше, откак дойде пандемията, някои пускаше, на някои по-гаржести късаше главите още с излюпването и ги хвърляше на котките. Все едно, оставаха си стотици. И сега трябваше да хване в ръка всяко птиче и да го подаде на Мишо. Бийтълса си знаеше работата. С вещ, премерен мах забиваше иглата с поредната доза и изцеждаше лекарството. Пускаха разрошения гълъб и той, поклащайки се с патешка походка, се втурваше към скупчените, вече обработени птици, надживели стреса и отровата. Защото някои и не преживяваха. Първенецът на гълъбарника, плевенският качулат текир*, спечелил първа награда в Шумен, гордостта на Динко, вече лежеше безжизнен в ъгъла. В кофата до него тупаха нови и нови топли телца. Гледаш го здрав, весел, с пълна гуша, боднеш го, усети ваксината и – замъгли очи.

           – Така ще бъде. – гласът на доктор Сейков по телефона звучеше успокоително. – Заразени гълъби. При среща с ваксината нямат шанс да оцелеят. Поне здравите да спасиш.
                                                                                            
image

          Лицето на Динко все повече пребледняваше, а бялото на очите му доби цвета на алестия*, който сега инжектираха. Мъжкарят беше буен, не се даваше. Красавец! За миг в сърцето на Динко изпърха старата гордост. Гълъбът, тригодишен вече, беше лайкван поне сто пъти във фейса. Колко приятелства му беше създал! За миг Динко се разконцентрира, подаде неточно, пък и Мишо се беше отнесъл нанякъде. Гълъбът потрепна с криле и се изскубна. Бийтълса залитна и се опря в телените мрежи, опасващи гълъбарника. Десният му крак, куц по рождение, заметна във въздуха и се стовари върху хранилката. Мрежата, с която бе опасан целият гълъбарник, звънна и се огъна навън, но не поддаде. Беше здрава, електрозаварена и поцинкована. Щеше да издържи с години. Не и маските на лицата им. Бяха се смъкнали и човеците изглеждаха не по-малко беззащитни пред заразата от пернатите около себе си.

          Алестият плесна с криле и се залюля на металната кацалка. После сам, сякаш разбрал безсмислието на своя порив, слезе долу и прилетя в краката на хората. Динко бързо го хвана и прижумял, го подаде на Бийтълса, а той ръгна припряно, малко наслуки, инжекцията и се прекръсти.

          Нищо не се случи. Алестият скочи на земята и се отърси, после бързо-бързо разбута скупчилите се пернати и скри глава в облака на перушините им.

          Битката с невидимото зло продължаваше. Чак когато сенките на бора направиха здрача плътен и непробиваем, двамата спряха. Избърсаха потни чела, без да свалят маските, че този вирус бе еднакво опасен и за птиците, и за хората, и се наканиха да си ходят. Кофата в ъгъла се бе препълнила с мъртви телца, но гълъбарникът беше спасен.
                                 image
          Динко погледна към омърлушените гълъби, после към Бийтълса, после пак към гълъбите и сви рамене. Сивата мрежа хвърляше гъсти сенки върху угриженото, състарено от умората лице на гълъбаря. "Боже, дано поне с това да се свърши!" – помисли си той и погледна нагоре.

          Ято пивги* в клоните на стария бор пърпореха нетърпеливо. Май се канеха вече да спят, само да стихнеше този шум откъм мрежите. Нямаха нищо общо със суматохата долу. За тях правилата на контролирания двор не важаха…  



                                                                                       
    

                                           

*текир/жарг./: разновидност плевенски гълъб със сивочервеникаво на цвят оперение, маслен гълъб

*алест/жарг./: плевенски гълъб със светлочервено оперение

*пивги /разг./: диви градски, улични гълъби    



https://www.youtube.com/watch?v=VoQL1E7skt8 






Гласувай:
27



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Здравей, мила Вени!
04.11.2020 10:15
Впечатляващ разказ... от тези, които крият посланието между редовете,
размислят и пренасят действието в реалния човешки мир, които болят
и откровено дълбаят в душите, карат те да затвориш очи от мъка
и същевременно да искаш да видиш и разбереш повече, въпреки болката.
Слушам песента и съпреживявам прочетеното, а два гълъба са спрели
до прозореца и сякаш очакват нещо от мен... иска ми се да ги прегърна...
Песента все още звучи... Свободата и Безвремието... и меката есенна тъга.
Поздравления за прекрасния пост, скъпа приятелко!
цитирай
2. stela50 - И още...
04.11.2020 10:20
от мен за теб...
https://www.youtube/watch?v=xp2d4xZS-gQ&ab_channel=IgorMarkovski
Прегръдки!
цитирай
3. donchevav - Впечатляващ разказ. . . от тези, ...
04.11.2020 10:27
stela50 написа:
Впечатляващ разказ... от тези, които крият посланието между редовете,
размислят и пренасят действието в реалния човешки мир, които болят
и откровено дълбаят в душите, карат те да затвориш очи от мъка
и същевременно да искаш да видиш и разбереш повече, въпреки болката.
Слушам песента и съпреживявам прочетеното, а два гълъба са спрели
до прозореца и сякаш очакват нещо от мен... иска ми се да ги прегърна...
Песента все още звучи... Свободата и Безвремието... и меката есенна тъга.
Поздравления за прекрасния пост, скъпа приятелко!


Мила Танче, здравей!
Благодаря ти за съпреживяването - представих си Пловдив, твоето тепе, терасата и прозореца, от който виждаш прешарената в злато липа, смълчаната есен - и обичливите гълъби. Благодаря и за това, че отвори линка. Съжалявам, че не можах да добавя клипа - има някакъв технически проблем, надявам се да е временен...
А историята е истинска - от преди няколко дни в нашия двор... Съпругът ми преживя малко болезнено тази принудителна ваксинация, макар да му напомнях колко по-страшни неща стават сред хората... Така паралелът си дойде сам, не съм го търсила. Но е тъжно и страшно - и предизвестено, и контролирано... Вярвам обаче, че краят е близо - дано само Господ запази повече хора, и нас сред тях:)))
Прегръдка с обич, мила Танче! Здрава и щастлива да си в прекрасния, любим сезон!
цитирай
4. donchevav - от мен за теб. . . https://www. yo...
04.11.2020 10:50
stela50 написа:
от мен за теб...
https://www.youtube/watch?v=xp2d4xZS-gQ&ab_channel=IgorMarkovski
Прегръдки!


Магична песен! Топлина, светлина и дълбока тъга... Колкото пъти я слушам,все плача... Койна Русева партнира невероятно на ангелогласния Миро! А накрая тия двамата... класика. Обичам и Меглена Караламбова, и Борис Луканов, да са живи и здрави и те, и всички, сътворили тази невероятна българска песен!
Прегръдка с благодарност, мила приятелко! Магично слънчево и песенно да ти е!

цитирай
5. emi1ts - Поздрави мила Вени!
04.11.2020 11:14
Впечатляващ и вълнуващ разказ !Такава си майсторка Вени с голямо сърце ! С твоята наблюдателност и с внимание към детайлите историята е силно въздействаща емоционално , грабва вниманието и го държи до края!Благодаря ти!Пожелавам ти хубав месец ноември!Прегръдки!
цитирай
6. donchevav - Впечатляващ и вълнуващ разказ !...
04.11.2020 11:59
emi1ts написа:
Впечатляващ и вълнуващ разказ !Такава си майсторка Вени с голямо сърце ! С твоята наблюдателност и с внимание към детайлите историята е силно въздействаща емоционално , грабва вниманието и го държи до края!Благодаря ти!Пожелавам ти хубав месец ноември!Прегръдки!


Благодаря, мила Еми! Всъщност гълъбите са хоби на съпруга ми. Обикновена история - бил е запален гълъбар като момче и когато се пенсионира, се върна към тази си страст. Има ценни гълъби, постоянно нещо селектира, купува скъпи лекарства, храни, общува с такива като него из цяла България и по света. Заради гълъбите не смее да отиде ни на море, нито на екскурзия, лишил се е от всички други екстри на живота:) Затова и аз скитам сама по света като куче:))))))
Но не мразя гълъбчетата, не, както и той не мрази моите котки /даже, както стана дума по-горе, от време на време се пооблажават и те покрай него/. А кучетата са ни обща страст.
Познавам гълъбарството в детайли - няма как, когато на съпруга ми се наложи да пътува по служба или по лична работа, само на мене се доверява за подопечните си. А аз гледам да не го разочаровам - старая се повече и от него. Затова знам и болестите, и проявите им, и храни, и лекарства, проблеми - всичко. Не ми беше трудно да напиша това разказче - по-скоро ми беше мъчно, защото е по истински скорошен случай. А иносказанието си дойде само...
Прегръдка, мила Еми! Здрав и весел месец ноември!
цитирай
7. valben - Привет, Вени!
04.11.2020 14:05
Интересен постинг. Точно сега му е времето за подобен разказ. Много се замислих.Почти нищо не знам за гълъбите и написаното от теб ми се стори много интересно. А и ти си го описала майсторски.
Благодарности от Вал!
цитирай
8. donchevav - Интересен постинг. Точно сега му е ...
04.11.2020 20:25
valben написа:
Интересен постинг. Точно сега му е времето за подобен разказ. Много се замислих.Почти нищо не знам за гълъбите и написаното от теб ми се стори много интересно. А и ти си го описала майсторски.
Благодарности от Вал!


Аз ти благодаря, Вал! Мислех, че този гълъбарски пост няма да ти се понрави:)))
А гълъбчетата са много мили птички - и за разлика от другите кресливи пернати все си мълчат - или пеят влюбено:)))
Благодаря за хубавите думи - ти си приятел, простено ти е да ме хвалиш! Но нали знаеш - и неодобрението е стимул:)))
Хубави ноемврийски дни - здрави, успешни и весели!
цитирай
9. inel379 - За живота битката е вечна и докрай не спира!
06.11.2020 14:12
Не можем да сме толкоз щедри
като природата на дарове богата,
но можем да живеем по-разумно,
благодарни за плодовете на земята.
Доброто и красивото да ни подтикват
в стремежа чист към истинска хармония
и да не даваме възможност
на злото да постига хегемония.
Редуват се възходи и падения
на толкоз много поколения
и всяко следващо отчита миналите грешки,
но става ли живота по-човешки.
Не разбрахме ли, че егоизмът ни убива,
потиска ценностите и съвестта приспива...
Тъй върви светът...
Уж пътя верен все намира,
но отклоненията са безкрайни,
и да се лута той не спира,
а всеки гаден вирус да го унищожи напира.
Твоите гълъби са тъй прекрасни,
гальовни, смели, умни и "опасни"!
Те част от чудесата на света са -
блаженство живо за душата,
съжителството с тях облагородява
и приближава ни към истината свята,
че равновесието е постижимо
макар и бавно, почти незабележимо.
Болката засилва обичта и я разгаря,
тогава съвестта със сила проговаря.
Спасението видимо е,
то стои на прага
и връзката с живота ни притяга.
Резултати будят настроение оптимистично,
когато борим се и заедно, и поединично.
Човечеството вирусите побеждава
в единство със природата
и всяка живинка такава.
Създадени сме за съзиждане,
а не за разрушение.

Вълнуващ разказ си написала, мила Вени!
Много пластове в душата се раздвижват.
Притихва егоизмът.
Събуждат се заспали чувства.
Емпатията жива е.
Това е важно.
Сърдечен поздрав
и приятелска прегръдка за теб!


цитирай
10. donchevav - Не можем да сме толкоз щедри като ...
06.11.2020 19:42
inel379 написа:
Не можем да сме толкоз щедри
като природата на дарове богата,
но можем да живеем по-разумно,
благодарни за плодовете на земята.
Доброто и красивото да ни подтикват
в стремежа чист към истинска хармония
и да не даваме възможност
на злото да постига хегемония.
Редуват се възходи и падения
на толкоз много поколения
и всяко следващо отчита миналите грешки,
но става ли живота по-човешки.
Не разбрахме ли, че егоизмът ни убива,
потиска ценностите и съвестта приспива...
Тъй върви светът...
Уж пътя верен все намира,
но отклоненията са безкрайни,
и да се лута той не спира,
а всеки гаден вирус да го унищожи напира.
Твоите гълъби са тъй прекрасни,
гальовни, смели, умни и "опасни"!
Те част от чудесата на света са -
блаженство живо за душата,
съжителството с тях облагородява
и приближава ни към истината свята,
че равновесието е постижимо
макар и бавно, почти незабележимо.
Болката засилва обичта и я разгаря,
тогава съвестта със сила проговаря.
Спасението видимо е,
то стои на прага
и връзката с живота ни притяга.
Резултати будят настроение оптимистично,
когато борим се и заедно, и поединично.
Човечеството вирусите побеждава
в единство със природата
и всяка живинка такава.
Създадени сме за съзиждане,
а не за разрушение.

Вълнуващ разказ си написала, мила Вени!
Много пластове в душата се раздвижват.
Притихва егоизмът.
Събуждат се заспали чувства.
Емпатията жива е.
Това е важно.
Сърдечен поздрав
и приятелска прегръдка за теб!




Мила Инел, моето разказче ли те вдъхнови за такива дълбоки, сериозни размисли?! В поетичния ти - и както винаги блестящ - коментар има толкова философия, толкова мъдрост, такава любов към живота и вяра в него и в силата на природата!
Благодаря ти, приятелко! Прегръдка и от мене! Бъди и благословена с доброто си сърце и с таланта си!
Здрав и весел месец ноември!
цитирай
11. mt46 - Поздрави, Вени!
07.11.2020 11:42
Хубав разказ... Навярно имаш и гълъби, щом разбираш от тях...
Благоприятни, безковидни дни!...
цитирай
12. donchevav - Хубав разказ. . . Навярно имаш и г...
07.11.2020 19:41
mt46 написа:
Хубав разказ... Навярно имаш и гълъби, щом разбираш от тях...
Благоприятни, безковидни дни!...


Благодаря, Марине! Имам гълъби, да - по-точно съпругът ми има. Пет специални къщички /гълъбарници/ с по 100-на и повече гълъбчета. Повечето са плевенски и варненски. И двете породи са много специални, особено плевенските. Например, когато се излюпи, малкото има човчица, по-малка от семенце на репичка. Родитетите пък са с папагалести, завитити надолу човки, удебелени в основата, огромни. Т.е. те по никакъв начин не могат да захранят новоизлюпеното. Тогава трябва да се намерят "храначи" - пощи, пивги и др. - гълъби с тънки дълги човки, които току-що са измътили. Взема се тяхното пиле /е, понякога и котките ми намазват/ и вместо него се "подлага" елитното плевенско. Понякога номерът минава - и щастливото пиле пълни гуша и расте с дни. Но най-често осиротелите родители се усещат и отказват натрапничето - тогава моят съпруг взема най-тънката спринцовка и започва да гуши мъничето сам - сещаш се, де уцели, де не уцели човчицата му:) Такива гълъбчета растат бавно, много боледуват, често умират. Затова птиците, оцелели и носещи всички белези на породата - точно определени стандарти за глава, око, качулка, шия, стойка, опашка, крака - се оценяват на 4-5 хиляди лева. Но разбира се, в днешно време никой няма такива пари и ... гълъбчетата стават просто интернет звезди. Всеки ги лайква и им се радва, но не може да си ги позволи.
Аз нямам нищо общо с гълъбите на съпруга ми - просто нямам достъп:))) Но когато му се наложи да отсъства, аз съм единственият човек, на когото се доверява да ги остави - и аз гледам да не го разочаровам. Та затова поназнайвам малко - и се уча в движение.
Поздрави, Марине!
Впрочем има и русенски гълъби - те, особено качулатите, малко приличат на плевенските, но са с по-остри човки:)))
Хубав месец ноември - безвирусен, успешен и весел!
цитирай
13. vania23 - Актуален разказ, Вени...
08.11.2020 09:41
И дващ широко поле за размисъл за всеки, който желае да мисли.
Контрол, изкуствен и естествен подбор и къде е тънката граница между тях? Това са направленията, по които пое мисълта ми след прочита му.
цитирай
14. donchevav - И дващ широко поле за размисъл за ...
08.11.2020 17:55
vania23 написа:
И дващ широко поле за размисъл за всеки, който желае да мисли.
Контрол, изкуствен и естествен подбор и къде е тънката граница между тях? Това са направленията, по които пое мисълта ми след прочита му.


Да, Ваня - това са направленията... Контрол и сигурност или свобода с всички рискове и последствия...
Мисля, че макар да обичаме свободата си, отдавна се възприемаме като стадни животни - и следваме прайда:)))
Поздрави, мила Ваня - и благодаря за точния разрез!
Здраве и весело сърце ти пожелавам, и очи за цветното в живота! Прегръдка!
цитирай
15. kasnaprolet9999 - Страхотен разказ си написала и м...
09.12.2020 21:19
Страхотен разказ си написала и много актуален. Можем само да се поучим от случилото се с горките заразени гълъбчета . Хората трябва да са наясно, дали са заразени, преди да се ваксинират. Ако вируса е в тях, трябва първо да опитат да се стабилизират и като оздравят да мислят за имунизация, защото ваксината засилва действието на вируса, който се е настанил у нас.
цитирай
16. donchevav - Страхотен разказ си написала и м...
09.12.2020 21:59
kasnaprolet9999 написа:
Страхотен разказ си написала и много актуален. Можем само да се получим от случилото се с горките заразени гълъбчета . Хората трябва да са наясно, дали са заразени, преди да се ваксинират. Ако вируса е в тях, трябва първо да опитат да се стабилизират и като оздравят да мислят за имунизация, защото ваксината засилва действието на вируса, който се е настанил у нас.


Благодаря, Неви! Човек с добра медицинска култура като тебе бързо напипва същността. При ваксиниране болните са обречени. Ваксинацията по време на епидемия е повече изкупление, отколкото спасение. Но като стигнат нещата дотам...
Поздрави, приятелко! Посещенията ти тук са толкова редки - и толкова специални за мене! Бъди здрава! Весели и щастливи празници!
цитирай
17. donchevav - Привет отново, скъпа Неви! Не ...
10.12.2020 14:21
Привет отново, скъпа Неви!
Не влизам често във Фейсбук, не съм разбрала, че си ме изтипосала там:))) Разбрах по нарасналия брой харесвания на поста тук, в блог.бг. Потърсих и намерих твоята публикация и коментар /същия като тук/ в групата "Тайната на билките". Исках да коментирам, но коментарите бяха спрени.
Не съм съгласна с интерпретацията на разказа като заклеймяване на ваксината и ваксинирането. Напротив - като стопанин на много и различни животни мога да ти кажа, че само своевременното ваксиниране при сегашните условия на епидемии една след друга са начинът да запазиш много животи и в крайна сметка - целите ята и стада. Иначе всичко е обречено. Виждала съм как умират за една нощ хиляди зайци например, само защото предния ден е трябвало да им се постави ваксина, а стопанинът не го е направил...
Какво отношение има този разказ към проблемите на хората - не съм сигурна, писан е по-рано, пък и е в най-голяма степен измислица - нашите гълъби не боледуват, ние си знаем как да ги защитим навреме.:))). Знам едно: че съм твърдо за ваксините. В края на месец ноември си направихме със съпруга ми всички рутинни изследвания и след консултация с личния лекар си поставихме ваксина срещу грип. Никакъв проблем. Сега, като ми мине рожденият ден, ще ходя да ми направят ваксина против тетанус и дифтерит - подлежаща съм според имунизационния календар. Да, болните не трябва да се ваксинират, да, ще има и такива, които не знаят, че са болни, сигурно ще има сто проблема - но чакам ваксинацията против ковид като спасение и единственото ми притеснение е да не закъснее...
Не разбирам коментарите под твоя постинг във Фейсбук - нямат нищо общо нито с разказа ми, нито с разумното приемане на обстановката. Пък и нали ваксинирането ще бъде доброволно - какъв е проблемът?
Поздрави, мила приятелко! Не ми се сърди, трябваше да си го кажа:)))
Прегръдка!
цитирай
18. kasnaprolet9999 - Здравей адашке
10.12.2020 19:10
Споделих разказа ти, защото реших, че ще е от полза за хората, които решат да се ваксинират, те трябва да са здрави. А понастоящем доста хора носят вируса и не знаят за това, нужно е да направят както ти и съпругът ти сте подходили. Някои хора са решили да променят темата и да покажат своето отношение към ваксините изобщо, затова спряхме коментарите.
цитирай
19. kasnaprolet9999 - Казваш, че разказа ти е в голяма с...
10.12.2020 19:18
Казваш , че разказа ти е в голяма степен измислица, а в отговор на Таня горе казваш, че това се е случило преди дни във вашия двор- временен...
А историята е истинска - от преди няколко дни в нашия двор... Съпругът ми преживя малко болезнено тази принудителна ваксинация, макар да му напомнях колко по-страшни неща стават сред хората... Така паралелът си дойде сам, не съм го търсила. Но е тъжно и страшно - и предизвестено, и контролирано... Вярвам обаче, че краят е близо - дано само Господ запази повече хора, и нас сред тях:)))
Прегръдка с обич, мила Танче! Здрава и щастлива да си в прекрасния, любим сезон!
цитирай
20. donchevav - Споделих разказа ти, защото реших, ...
11.12.2020 00:43
kasnaprolet9999 написа:
Споделих разказа ти, защото реших, че ще е от полза за хората, които решат да се ваксинират, те трябва да са здрави. А понастоящем доста хора носят вируса и не знаят за това, нужно е да направят както ти и съпругът ти сте подходили. Някои хора са решили да променят темата и да покажат своето отношение към ваксините изобщо, затова спряхме коментарите.


Мила приятелко, дано не си ми се обидила. Нямам нищо против да споделиш разказа ми, просто малко се стреснах. Добре, че сте спрели коментарите - много хейтърски ми прозвучаха въпреки харесването на моя пост:) Променя се и темата - права си, така че браво на вас!

цитирай
21. donchevav - Казваш, че разказа ти е в голяма с...
11.12.2020 01:05
kasnaprolet9999 написа:
Казваш , че разказа ти е в голяма степен измислица, а в отговор на Таня горе казваш, че това се е случило преди дни във вашия двор- временен...
А историята е истинска - от преди няколко дни в нашия двор... Съпругът ми преживя малко болезнено тази принудителна ваксинация, макар да му напомнях колко по-страшни неща стават сред хората... Така паралелът си дойде сам, не съм го търсила. Но е тъжно и страшно - и предизвестено, и контролирано... Вярвам обаче, че краят е близо - дано само Господ запази повече хора, и нас сред тях:)))
Прегръдка с обич, мила Танче! Здрава и щастлива да си в прекрасния, любим сезон!


:)))))
И е така, и не е така. Случката е истинска - съпругът ми ваксинира гълъбите и няколко умряха, защото бяха заразени. Това, че заразените животни при ваксиниране умират, се знае априори - и си е риск, който стопанинът приема. Оттам нататък всичко е художествена измислица - включително и видът на заболяването - жанрът го позволява и дори го изисква по дефиниция. Надявам се написаното да се приема като художествена литература, а не като документалистика, като някакъв дневник или нещо от сорта:)
Извини ме, ако с тона си в първия коментар съм те засегнала - днес съм рожденичка и бях под напрежение цял ден - уж нямаше да се събираме, уж никой нямаше да идва, а се оказа, че по време на пандемия ще се отбият повече хора - ей тъй, за малко, без да влизаме - и ще създадат повече грижи и трополак, отколкото в нормално време някъде навън, на заведение.
Весел трополак обаче!
Надявам се и занапред на твоето приятелско отношение! Ценя онова, което правиш!
Поздрави, Неви!Впрочем аз съм Венета, но много хора ми казват "Невена" - и права си, започнах да се възприемам като твоя адашка:) Хубава вечер, Невена!:)

цитирай
22. kasnaprolet9999 - Честит рожден ден
11.12.2020 17:39
Бъди здрава и дълголетна, още много творчески разкази да напишеш тук.
цитирай
23. donchevav - Бъди здрава и дълголетна, още много ...
11.12.2020 18:45
kasnaprolet9999 написа:
Бъди здрава и дълголетна, още много творчески разкази да напишеш тук.


Благодаря ти, мила Неви - за чудесните пожелания - и за това, че не ми се сърдиш:)))
Прегръдка, приятелко!
цитирай
24. litatru - Много силен разказ!
30.01.2021 23:28
Развълнуваме мила Вени.
Благодаря ти!
Топла нощ!
:)
цитирай
25. donchevav - Развълнуваме мила Вени. Благодаря ...
31.01.2021 21:39
litatru написа:
Развълнуваме мила Вени.
Благодаря ти!
Топла нощ!
:)


Благодаря, мила Литатру!
За много години!
Здрави и благодатни дни желая на тебе и на семейството ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3042662
Постинги: 329
Коментари: 7832
Гласове: 53378
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031