Една, по една
на тавана на живота
заспиват ни мечтите,
по рафтове ги покрива прах,
уви
тъга по сънища несбъднати,
се сипе върху им,
и няма сила
де да промени това!
Мечтите някак
спихнати заминаха,
оставиха разбити,
стъпкани сърца след тях,
и таз въздишка
тъй отминала,
от любов оная,
станала на прах!
На тавана на живота,
по рафтове мечти лежат,
и сбъднали не сбъднали
подреждат път нататък
от мечти в съдба!

Максим Велков