Най-популярни
1. shtaparov
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. milena6
8. donkatoneva
9. ambroziia
10. vidima
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. milena6
8. donkatoneva
9. ambroziia
10. vidima
Най-активни
1. lamb
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. vesonai
10. mimogarcia
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. vesonai
10. mimogarcia
Постинг
01.07.2018 08:00 -
Усетих с котешката си душа
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 10204 Коментари: 50 Гласове:
Последна промяна: 01.07.2018 14:11

Прочетен: 10204 Коментари: 50 Гласове:
42
Последна промяна: 01.07.2018 14:11


Среденовековното българско общество (893...
Благодарим ти, Господи!
Не отлагай нищо за другия ден...- автор ...
Благодарим ти, Господи!
Не отлагай нищо за другия ден...- автор ...
Не усети ли с котешката си душа, че отдавна чаках да се появиш. Май си доловила нещо, защото ме развесели с това свежо и хубаво стихотворение.
цитирайrosiela написа:
Не усети ли с котешката си душа, че отдавна чаках да се появиш. Май си доловила нещо, защото ме развесели с това свежо и хубаво стихотворение.
Усетих, усетих, скоро не беше ми гостувала, рекох да не вземеш я да ми се разсърдиш:) Весело и късметлийско лято, Росе!
РАДВАМ СЕ, че отново си тук !
цитирайgermantiger написа:
РАДВАМ СЕ, че отново си тук !
Благодаря ти, germantiger! Един път в месеца гледам все пак да мина - да не се забравяме! Весело лято!
Здравей, Вени. В стихотворението има и морска тематика. Песента"Детелини" си я пусках преди 3 години, когато намерих единствената засега четирилистна детелина.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Вени, радвам се да те видя и аз.
Котешка душа, казваш...
Ами да, понякога котките имат по-силни сетивни способности от хората...
А аз съм във Варна и тук идва една бяла котка, Анджи я наименувах, влиза често при мен, но роднините ми не искат да я пускам вътре. А тя свети, чистичка, бяла, и се умилква, иска да се гали, как да не я пуснеш )))
И скришом я пускам, когато никой не ме вижда, и я галя и й давам нещичко за хапване ))
А стихчето ти е много трогателно!
Поздрави от Варна на Несебър!
цитирайКотешка душа, казваш...
Ами да, понякога котките имат по-силни сетивни способности от хората...
А аз съм във Варна и тук идва една бяла котка, Анджи я наименувах, влиза често при мен, но роднините ми не искат да я пускам вътре. А тя свети, чистичка, бяла, и се умилква, иска да се гали, как да не я пуснеш )))
И скришом я пускам, когато никой не ме вижда, и я галя и й давам нещичко за хапване ))
А стихчето ти е много трогателно!
Поздрави от Варна на Несебър!
barin написа:
Здравей, Вени. В стихотворението има и морска тематика. Песента"Детелини" си я пусках преди 3 години, когато намерих единствената засега четирилистна детелина.
Поздрави!
Поздрави!
О, да, Иване - действието се развива в Несебър. Четирилистните детелини открай време ме преследват - още от оная пролет, когато берях на стиски и топях в буркани - и до юни се омъжих. :))) Оттогава съм по-внимателна с тях - появяват се обикновено като знак за промяна - натрапчиво, категорично - като съдба. Преди време бях качила в блога постинг със снимки от една разходка за гъби и едноименно стихче:
Боже, защо никога нямам късмет!
Обикалях, заничах, накрая ми писна!
Търсих гъби, но откривах в тревата навред
все детелини – и то – четирилистни!
Дано този път промяната да е за добро!:)))
Весело лято, Иване, поздрав на слънчева Варна - и успешен, късметлийски сезон!
Тук е все още добре. Радвам се, че се завърна...
цитирайХубава творба.
Честит Първи ЮЛИ, мила Вени!
Желая ти от все сърце весело, ползотворно и щастливо лято!
цитирайЧестит Първи ЮЛИ, мила Вени!
Желая ти от все сърце весело, ползотворно и щастливо лято!
за хубавото пожелание! И на теб свежо и пъстро лято желая! Поздрави!
цитирайБлагодаря мила Вени за прекрасните пожелания.Вярвам в предсказанието от песента и мисля,че срещите ви са показателни!Вярвай и ти:)Нека всяка нова промяна за теб да е за добро!С пожелание за цветни,свежи и изпълнени с прекрасни емоции летни дни!Прегръдки!
цитирайvalben написа:
Тук е все още добре. Радвам се, че се завърна...
Благодаря ти, Вал! Слънчево лято - с обич и късмет!
vesever написа:
Вени, радвам се да те видя и аз.
Котешка душа, казваш...
Ами да, понякога котките имат по-силни сетивни способности от хората...
А аз съм във Варна и тук идва една бяла котка, Анджи я наименувах, влиза често при мен, но роднините ми не искат да я пускам вътре. А тя свети, чистичка, бяла, и се умилква, иска да се гали, как да не я пуснеш )))
И скришом я пускам, когато никой не ме вижда, и я галя и й давам нещичко за хапване ))
А стихчето ти е много трогателно!
Поздрави от Варна на Несебър!
Котешка душа, казваш...
Ами да, понякога котките имат по-силни сетивни способности от хората...
А аз съм във Варна и тук идва една бяла котка, Анджи я наименувах, влиза често при мен, но роднините ми не искат да я пускам вътре. А тя свети, чистичка, бяла, и се умилква, иска да се гали, как да не я пуснеш )))
И скришом я пускам, когато никой не ме вижда, и я галя и й давам нещичко за хапване ))
А стихчето ти е много трогателно!
Поздрави от Варна на Несебър!
Благодаря ти за поздравите, мила Веси - от мене и от любимия Несебър! И аз пратих поздрави на твоята Варна - успя ли да й ги предадеш по време на разходката, или си още на плажа?:)))
А твоят разказ за Анджи е толкова мил - и толкова познат! Котките вкъщи ми създават усещането за пълнота и безметежност - но съпругът ми често казва: "Тпррруст!" и ги гони. Е, не че те излизат, знаят, че той само тъй си вика, по навик, и изобщо не го отразяват, когато и аз съм там. Но няма ли ме, хм, абсолютна дисциплина:))))))
А твоята варненска приятелка, бялата красавица Анджи, аз май я помня от есента на миналата година. Страхотна е, красива, грациозна, гордо развяваща вирната опашка насам-насам - разцелувай я от мене по мустаците!
И си права за котешката душа - не случайно я сложих ни в клин, ни в ръкав в заглавието. Човек носи природното в себе си и то се проявява именно в такива мигове, когато с премрежени от безброй тревички очи открива единствената детелина - оня знак на природата лично към него, белег и печат на неговото законно присъствие и участие в природната хармония.
Благодаря ти за интересния отговор, мила Веси! Чакам нов котарашки постинг от тебе - толкова хубави неща направи миналата година, разглеждам си ги и до днес с удоволствие, а сега нещо си загърбила котарашката тема:)))))))))
Прегръдка, приятелко! Варненски бриз, слънце и сол по кожата - и много щастие в сърцето! Весело лято!
ambroziia написа:
Хубава творба.
Честит Първи ЮЛИ, мила Вени!
Желая ти от все сърце весело, ползотворно и щастливо лято!
Честит Първи ЮЛИ, мила Вени!
Желая ти от все сърце весело, ползотворно и щастливо лято!
Благодаря ти, мила Доче! Честит Първи юли! Весели летни дни и за тебе, пълни с безгрижна радост, щастие и късмет!
natali60 написа:
за хубавото пожелание! И на теб свежо и пъстро лято желая! Поздрави!
Благодаря ти, скъпа Натали! Успешенн летен сезон - и много свежи изживявания, забава и релакс! Поздрави!
emi1ts написа:
Благодаря мила Вени за прекрасните пожелания.Вярвам в предсказанието от песента и мисля,че срещите ви са показателни!Вярвай и ти:)Нека всяка нова промяна за теб да е за добро!С пожелание за цветни,свежи и изпълнени с прекрасни емоции летни дни!Прегръдки!
Благодаря ти, мила Еми! Чудесен коментар, съзвучен с моите грижи и тревоги:)))
Дано да е на добро. Постоянно намирам четирилистни детелини. Впрочем не аз, те ме намират, примамват погледа ми и аз реагирам несъзнателно, най-често докато говоря с някого или си мисля за нещо друго, приковават ме - и няма мърдане. В гората, докато берем гъби, в градината, докато копая, уж унищожавайки плевелите и тревата до последен стрък, на тротоара, под пейката, даже и на гробищата са ме намирали:))) Но в Несебър...
Това ме накара да се замисля за онази природна сила, която все мислим, че сме надвили, погребвайки я под желязо и бетон. Но не - тя е там, диви се на нашето човешко самодоволство, надсмива се над онова вродено късогледство, което не ни позволява да видим, че природата е над всичко, че не може да бъде победена. Рано или късно всяко наше човешко творение се руши, изчезва - и идва тревата. Когато ние си отидем от този свят - идва тревата. Тя, нежната на вид, невинно полюшваща се на вятъра, тъпкана под краката ни, рязана, сечена, тровена, жилава, вечна трева.
Толкова много детелини тази година - от дъжда ли, от слънцето ли, не знам, но всички се накичили с по четири, пет, шест листа - намерих дори една с девет листенца - като малка розичка. Мутанти някакви, знак от природата, белег в душата ни за съдбовност, печат за природност, за право на присъстие и участие на човека във всеобщата природна хармония.
Чудесно е усещането да намираш четирилистни детелинки - трепет, боязън и кротко очакване - и радост от нова надежда.
Пожелавам ти цялата палитра от радостни чувства и късметлийски изживявания в това лято - и не само подсказани от детелинки, но и наяве, истински! Прегръдка, мила Еми! Честит Първи юли!
Честито лято и на тебе!
Пожелавам ти хубава почивка в Несебър!
Да се заредиш физически/ и творчески, разбира се/ за дългата зима!
Хубава вечер!
цитирайПожелавам ти хубава почивка в Несебър!
Да се заредиш физически/ и творчески, разбира се/ за дългата зима!
Хубава вечер!
Благодаря за хубавите пожелания и за свежия оптимистичен стих, който зарежда с позитивизъм!
Като тревичката бъди – успяваща и вечна!
Честит и благословен юли!
цитирайКато тревичката бъди – успяваща и вечна!
Честит и благословен юли!
и още нещо... Умееш да стопляш с думи и чувства, красиво сътворени,
мъдро подредени, мила Вени... :) Прекрасен постинг !
Прегръщам те !
цитираймъдро подредени, мила Вени... :) Прекрасен постинг !
Прегръщам те !
leonleonovpom2 написа:
Честито лято и на тебе!
Пожелавам ти хубава почивка в Несебър!
Да се заредиш физически/ и творчески, разбира се/ за дългата зима!
Хубава вечер!
Пожелавам ти хубава почивка в Несебър!
Да се заредиш физически/ и творчески, разбира се/ за дългата зима!
Хубава вечер!
Благодаря ти, скъпи Лео! Несебър наистина е едно райско кътче - не е шумно като Слънчев бряг, а има всички достиженията на цивилизацията - както на мене ми харесва. Не обичам да ходя по диви места - имам си ги предостатъчно у дома:))) Впрочем в момента не съм на морето - вкъщи съм, да поотхвърля малко работа, че след дъжда всичко плаче за човешка грижа - да се върже, да се окопае, да се напръска. Вече и реколта има - да се прибере. А и котките и куетата се бяха затъжили за мене. Ще остана десетина-петнайсет дни - и отново на морско заточение:))) Прав си - чудесно зареждане за зимата е, а тя при нас, в Предбалкана, е дълга и сурова. Безценно е слънцето и морският въздух, и горещият пясък, и спокойствието - трябва да гребем с пълни шепи сега, на лято, през зимата ще го търсим това слънчице:)))
Поздрави с пожелание за чудесни летни дни, прекарани интересно и смислено, за хубав отдих и почивка, за веселие и забава! Щастливо лято!
stih написа:
Благодаря за хубавите пожелания и за свежия оптимистичен стих, който зарежда с позитивизъм!
Като тревичката бъди – успяваща и вечна!
Честит и благословен юли!
Като тревичката бъди – успяваща и вечна!
Честит и благословен юли!
Благодаря ти, мила Ели! Тревата е страшна сила - търпелива, методична - умее да чака. После превзема всичко. Затова съм я сложила в моя постинг - оная, кичозната анимирана тревичка - да се поклаща там и да ни напомня. А иначе четирилистните детелинки са си вълнуващо усещане! Пожелавам ти цял откос детелинки с четири листа - да те намерят и да ти подарят късметлийски случвания и щастливи изживявания! Ползотворно и весело лято!
stela50 написа:
и още нещо... Умееш да стопляш с думи и чувства, красиво сътворени,
мъдро подредени, мила Вени... :) Прекрасен постинг !
Прегръщам те !
мъдро подредени, мила Вени... :) Прекрасен постинг !
Прегръщам те !
Мила Танче, а ти умееш с две изречения да грабнеш сърцето на човека, да направиш така, че той да се почувства специален.! Благодаря ти за милия коментар и за приятелството! Весело и щастливо лято! Прегръдка с обич!
23.
tota -
Мила Вени, благодаря за пожеланията! Поздрави за детелинките, надничащи от стиховете ти!
01.07.2018 23:46
01.07.2018 23:46
Нека те изпълнят с надежда за красиви, зареждащи мигове! Благословена бъди! Светли и щастливи да са дните ти! С обич!
цитирайМила, Вени! Появяваш се загадъчна и скрита в коментари и ето, накрая отново като заря блясваш, с ярки и прекрасни редове, нанизани и с тъжни, и с красиви думи като броеница. И ми напомни за нашата сладка и пухкава Пъструшка, която ни разбираше по човешки, само дето не можеше да говори. Нейният свят бяхме само ние, семейството, тя не познаваше други живи същества.... И детелинките са чудни - букети късмет и щастие. Пожелавам ти ги от сърце!
Щастливо и слънчево лято в красивия Несебър, при чайките бели, шума на сините морски вълни и необятната шир!
Бъди щастлива!
цитирайЩастливо и слънчево лято в красивия Несебър, при чайките бели, шума на сините морски вълни и необятната шир!
Бъди щастлива!
и хубавото стихотворение, Вени! Прекрасно лято и на теб!
Да, доброто, "сбъдването", съществуването винаги ги има, но за да се проявят често е нужно "да им дойде момента". За много от тях това са всичките 31 дни на новия месец Юли.
Да действаме за тяхното сбъдване! :)
цитирайДа, доброто, "сбъдването", съществуването винаги ги има, но за да се проявят често е нужно "да им дойде момента". За много от тях това са всичките 31 дни на новия месец Юли.
Да действаме за тяхното сбъдване! :)
tota написа:
Нека те изпълнят с надежда за красиви, зареждащи мигове! Благословена бъди! Светли и щастливи да са дните ти! С обич!
Благодаря ти, мила Ати! Дали са знак или просто феномен на природата, или и двете, детелинките с четири листа стоплят, носят надежди за добро. Късметлийско лято и на тебе, здраве и светли, щастливи дни!
gessos написа:
Мила, Вени! Появяваш се загадъчна и скрита в коментари и ето, накрая отново като заря блясваш, с ярки и прекрасни редове, нанизани и с тъжни, и с красиви думи като броеница. И ми напомни за нашата сладка и пухкава Пъструшка, която ни разбираше по човешки, само дето не можеше да говори. Нейният свят бяхме само ние, семейството, тя не познаваше други живи същества.... И детелинките са чудни - букети късмет и щастие. Пожелавам ти ги от сърце!
Щастливо и слънчево лято в красивия Несебър, при чайките бели, шума на сините морски вълни и необятната шир!
Бъди щастлива!
Щастливо и слънчево лято в красивия Несебър, при чайките бели, шума на сините морски вълни и необятната шир!
Бъди щастлива!
Говори ми, говори... Толкова обичам тъжните, пропити с обич разкази за котки, не за сегашните /макар че и тях слушам с огромно удоволствие/, а ония за котките, които сме имали и които никога няма да забравим. Те наистина са били част от семейството - и сме си общували с тях като с хора. Аз дори стигнах дотам да си мисля, че един много специален котарак - порода бял канадски тигър, ми се струваше прероден близък човек, когото бях загубила и за когото много страдах. Котаракът се казваше Мек-Мек и беше с под контрола на един научен институт - беше рядка кръстоска между сиамска котка и канадски тигров котарак. Уникален! Живя осем години - спеше при мене и се хранеше с нас на масата:))) Погребахме го на любимото му място за криене - в градината под един люляков храст. Оставих му камъче над главата с надпис: "Мек-Мек, липсваш ми!" Много мили неща загубих оттогава, но болката ми по този синеок котарак не стихна. Обичам да гледам през прозореца към люляковия храст - и да си спомням.
Та така - котешка душа съм, може би затова така реагирам на всичко природно - тревички, детелинки, гъбки, любимата градина... Общуването с животните и с природата не е просто здраве, то е щастие - вярвам в това.
Прегръдка, мила gessos! Желая и на тебе най-живо общуване с нещата, които обичаш, вътрешна хармония, природност и естественост - и много, много щастие! Нека синеокото лято бъде за тебе свежо и забавно!
vania23 написа:
и хубавото стихотворение, Вени! Прекрасно лято и на теб!
Да, доброто, "сбъдването", съществуването винаги ги има, но за да се проявят често е нужно "да им дойде момента". За много от тях това са всичките 31 дни на новия месец Юли.
Да действаме за тяхното сбъдване! :)
Да, доброто, "сбъдването", съществуването винаги ги има, но за да се проявят често е нужно "да им дойде момента". За много от тях това са всичките 31 дни на новия месец Юли.
Да действаме за тяхното сбъдване! :)
Детелинките с четири листа са знак за нещо добро. Не вярвам твърде в това, не се осланям на него, но... цял живот малките детелинки се опитват да ме опровергават и то доста успешно. Но сега, може би защото бях в центъра на лятната цивилизация, в оная стоезична лудница, наречена Несебър и Слънчев бряг, натрапчивото присъствие на тези детелинки на този презастроен, преурбанизиран, ултрамодерен неприроден фон ми се стори неестествено, предупредително - като ония червени шипкови плодчета от разказа "Нежната спирала" на Радичков на фона на белия сняг, които следят групата ловци и поведението им става все по-гневно, заплашително, вампирско. Такива ми се сториха тези мили тревички, гледащи ме сякаш с иронична усмивка на укорително поклащащото се четвъртито лице: "Тук сме и ще останем. По-здрави сме от бетонните плочи, под които ни погребвате, по-силни сме от вас, защото сме вечни. Вие ще си отидете, ние ще останем - и ще покрием със забвение стореното от вас." Е, явно още не им е дошъл моментът - и дано никога не дойде:)))
Такива мисли ми се въртяха в главата - тогава. Тази седмица съм вкъщи - и тук тревичките, особено след този дъжд - са превзели всичко. Пак ще играе мотиката:))) До другия дъжд, когато пак ще се върнат. Впрочем народното "по-нисък от тревата" невинаги значи нещо добро - може да носи нюанса на лицемерно спотайване, изчакване, дебнене с мисъл за действие и крайна победа. Всички ще си отидем рано или късно от този свят. Над нас ще триумфира тревата.
Не знам как ще ти хареса такава трактовка - надявам се да не те отблъсне много. Не исках да се правя на интересна, почувствах го силно - и споделих.
Прегръдка, мила Ваня, с пожелание за весело и ползотворно лято!
мислех да допълвам и редактирам коментара си, но си казах, че сигурно ще ти отговоря с втори.
Тези "асфалт", "цимент", "бетон" - ех, те се опитват да задушат живота, но ... животът не се дава - той следва своя най-силен и мощен Закон - Закона за естеството на нещата - Закона за Живота.
Но все пак, ние - хората, сме също част от живота. Много арогантна и самовлюбена част, с претенцията да сме на върха на "пирамидата", но ... живи сме и има смисъл да ни има. Може би, за да се учим от грешките си...
Да, познат ми е твоя бунт срещу разрушителното в човека. Дано всички хора скоро да разберат, че не техните глупави стремежи към печалби, лукс и комфортен живот са ценното на този свят, не материалното е важното, а духовното. Дано се върнат към Закона за естеството на нещата и своята истинска същност.
цитирайТези "асфалт", "цимент", "бетон" - ех, те се опитват да задушат живота, но ... животът не се дава - той следва своя най-силен и мощен Закон - Закона за естеството на нещата - Закона за Живота.
Но все пак, ние - хората, сме също част от живота. Много арогантна и самовлюбена част, с претенцията да сме на върха на "пирамидата", но ... живи сме и има смисъл да ни има. Може би, за да се учим от грешките си...
Да, познат ми е твоя бунт срещу разрушителното в човека. Дано всички хора скоро да разберат, че не техните глупави стремежи към печалби, лукс и комфортен живот са ценното на този свят, не материалното е важното, а духовното. Дано се върнат към Закона за естеството на нещата и своята истинска същност.
Хубаво е, че си съпоставила живата природа с прекаления бетон, който ни се налага да търпим, когато е в повече и - не на правилното място.
Нека този символ за щастие да ти го донесе в пъти повече.
От сърце!
Литатру
цитирайНека този символ за щастие да ти го донесе в пъти повече.
От сърце!
Литатру
Хубаво стихо... Но аз вече не вярвам в детелини...
Приятно лято, макар че започна студено!...
цитирайПриятно лято, макар че започна студено!...
vania23 написа:
мислех да допълвам и редактирам коментара си, но си казах, че сигурно ще ти отговоря с втори.
Тези "асфалт", "цимент", "бетон" - ех, те се опитват да задушат живота, но ... животът не се дава - той следва своя най-силен и мощен Закон - Закона за естеството на нещата - Закона за Живота.
Но все пак, ние - хората, сме също част от живота. Много арогантна и самовлюбена част, с претенцията да сме на върха на "пирамидата", но ... живи сме и има смисъл да ни има. Може би, за да се учим от грешките си...
Да, познат ми е твоя бунт срещу разрушителното в човека. Дано всички хора скоро да разберат, че не техните глупави стремежи към печалби, лукс и комфортен живот са ценното на този свят, не материалното е важното, а духовното. Дано се върнат към Закона за естеството на нещата и своята истинска същност.
Тези "асфалт", "цимент", "бетон" - ех, те се опитват да задушат живота, но ... животът не се дава - той следва своя най-силен и мощен Закон - Закона за естеството на нещата - Закона за Живота.
Но все пак, ние - хората, сме също част от живота. Много арогантна и самовлюбена част, с претенцията да сме на върха на "пирамидата", но ... живи сме и има смисъл да ни има. Може би, за да се учим от грешките си...
Да, познат ми е твоя бунт срещу разрушителното в човека. Дано всички хора скоро да разберат, че не техните глупави стремежи към печалби, лукс и комфортен живот са ценното на този свят, не материалното е важното, а духовното. Дано се върнат към Закона за естеството на нещата и своята истинска същност.
Прекрасно си доразвила моите мисли, мила Ваня, благодаря ти за разбирането! Бях сигурна - с тебе рядко имаме разминаване! Човекът в нежната спирала на природното. Усещането, че си център на Вселената, около който се върти светът, когато в действителност си само част от едно кръгче от това въртене, едно само ниво от спиралата в нескончаемото движение на природното в безкрайността.
Хубава вечер! Щастливи летни дни!
litatru написа:
Хубаво е, че си съпоставила живата природа с прекаления бетон, който ни се налага да търпим, когато е в повече и - не на правилното място.
Нека този символ за щастие да ти го донесе в пъти повече.
От сърце!
Литатру
Нека този символ за щастие да ти го донесе в пъти повече.
От сърце!
Литатру
Мила Литатру, благодаря ти за този прочит! Щастие и късмет и на тебе - и весели летни дни! Поздрави!
mt46 написа:
Хубаво стихо... Но аз вече не вярвам в детелини...
Приятно лято, макар че започна студено!...
Приятно лято, макар че започна студено!...
Привет, Марине! И аз не вярвам - даже съм си го признала:))) Но такова чудо не бях виждала - да се връщаш от разходка с китки четирилистни детелини. Не ми се струва много естествено - и се размислих какво ли пък може да означава... А ти не се хващай за думата - лято е, това е важното. Слънцето се завърна, един ден пече и на мене пак ми замириса на море. А ти - нищо че си близо до такава голяма река, надявам се планираш да отскочиш за някой ден до северното Черноморие:))))
Весели летни дни -- и да си починеш хубаво! Презареждане - то трябва на всеки, че като мине Свети Еньо, мислим и за зимата:)))
Поздрави!
Здравей, мила! Нали ми написа "Говори ми, говори...Толкова обичам тъжните, пропити с обич разкази за котки..." И ето:
А ние имахме маца Пъструшка. Стефан, съпругът ми я донесе като съвсем малко котенце, намерено в една ремонтираща се студена и пуста сграда, мяукащо, съдиращо тънко гласче със зов за мама, за помощ. Аз не бях много съгласна заради алергията на сина ни, но след като го изкъпахме и видях как прегърна топлите тръби на парното в банята, колко нещастно изглеждаше, се примирих. Години наред беше и радост, и забава, но усети моето по-особено отношение, въпреки че я галех, гушках. Винаги ме гледаше крадешком с недоверие и не ме посрещаше така както посрещаше сина ми и Стефан - изкатерваше се по дрехите им и направо до лицата, като кученце. Даже ги и близваше. Мен посрещаше до вратата, но седеше спокойна и чакаше храна. Тя не беше виждала други живи същества , ние и гостите ни бяхме външния свят за нея.
Една ранна утрин, слизайки от авобуса пред завода, където работех, чух силно мяукане, писъци и видях около една кола дузина кучета, които дебнеха и чакаха.
Кучетата бяха наши, ние с колегите ги хранехме, те ни познаваха и се обичахме взаимно. Успях да ги прогоня и извадих нещастното същество - едно миниатюрно котенце, току-що прогледнало, с огромни уши, с дълги крачета, побиращо се върху дланта ми, за която казваха, че е малка. Взех от стола мляко, от закуската, която си носех, го нахраних и цял ден се разхожда върху една маса, спа в малка кутийка пак на масата - беше невъзможно да скочи долу.А долу не трябваше да бъде - в химическа лаборатория има много опасни неща. Беше петък и аз го взех у дома за двата почивни дни. После щях да го донеса отново в завода - в склада за готова продукция имаше няколко котки, жената се грижеше добре за тях и бях сигурна, че ще вземе и него. Но тя отказа. Котките били големи, щели да го убият и т.н. Но у дома това сладко същество ни плени и въпреки несъгласието ми, пак го донесох. Ядеше неспирно и за една седмица заприлича на барбаронче. Така го и нарекохме - Барбарончо. Стана страхотен котарак, красавец с дълги крака, с чудна муцунка. Някак си от само себе си се научи да ни посреща изправен на задни крачета, а предните протегнати за прегръдка.
И всекиго от нас така посрешаше- обгръщаше ни с предни и задни лапички (така синът ми се вкопчваше в мен, когато ми свърши майчинството и трябваше сутрин рано да тръгвам на работа).
Пъструшка много ревнуваше и винаги, когато Барбарончо се доближаваше до нея, го цапардосваше с лапа. По нослето му имаше белези от ноктите й. Пък и тя си пазеше територията и бяха разделени в различни стаи, на различни места тоалетни и т.н. Пъструшка беше спокойна, горда, замислена. Винаги се качваше на най-високото място ( а библиотеката беше почти до тавана, върху нея също имаше много книги и тя беше успяла да избута напред няколко, за да си направи недостъпно място зад книгите). Имало е дни, когато сме я търсели, а тя ни е гледала през някой процеп между книгите. Голям смях падаше. Но три пъти пада от петия етаж. Последния път синът ми я намери на прозорчето на едно мазе чак след три дни след като я бяхме търсили из къщи. Беше изпосталяла, гладна, мръсна. Задното краче се влачеше и кога и как беше успяла да се метне в гардероба, така и не разбрахме. Появи се чак след 4 дни още по-слаба, но крачето беше оздравяло, а тя търсеше храна, вода. През тези дни Барбарончо все я търсеше страхливо, но после си обяснихме защо се навърташе около гардероба в коридора.
Времето минаваше, Барбарончо беше лудетина, ядеше, растеше, дебелееше. И непрекъснато търсеше Пъструшка. Преди да вземем мерки - заетост, отсъствие от дома по цял ден - той си беше маркирал своята територия по познат котешки начин. Посрещна ни миризма, после последва цяла нощ пране (безсмислено), изхвърляне на завивки, дюшеци, възглавници и...окончателното отпътуване на Барбарончо в къщата на моите родители. Там из двора, на воля и свобода. Оказа се, че бил страхотен ловец на мишки и съседи започнали да го искат под наем, хаха (в нашето мазе нямаше мишки, той е ловувал по цялата улица) Нашите го дали на един от тях, който го отнесъл в някакво близко село и така и не го върнал. Прославил се Барбарончо като незаменим ловец. Една неделя ходихме да го видим и странно, не ни позна. Изгледа ни равнодушно както си лежеше и се сви на кълбо да спи, сит и доволен. Това беше утеха за сина ни, най-много той страдаше, когато го отнесох. Мислеше, че и Барбарончо страда за нас.
А Пъструшка отново започна да се разхожда навсякъде, но винаги се оглеждаше, търсеше. В кухнята не влизаше, когато аз съм там. Седеше в коридора, зад вратата и ме гледаше с едното око. Ако я погледнех сърдита, драсваше в другата стая. Ако й говорех ласкаво, заставаше така, че да я виждам цялата и чакаше храна. Всичко разбираше, само дето не можеше да говори. Умря от рак, гръбчето беше с бабуна до бабуна.
И досега страдаме.
цитирайА ние имахме маца Пъструшка. Стефан, съпругът ми я донесе като съвсем малко котенце, намерено в една ремонтираща се студена и пуста сграда, мяукащо, съдиращо тънко гласче със зов за мама, за помощ. Аз не бях много съгласна заради алергията на сина ни, но след като го изкъпахме и видях как прегърна топлите тръби на парното в банята, колко нещастно изглеждаше, се примирих. Години наред беше и радост, и забава, но усети моето по-особено отношение, въпреки че я галех, гушках. Винаги ме гледаше крадешком с недоверие и не ме посрещаше така както посрещаше сина ми и Стефан - изкатерваше се по дрехите им и направо до лицата, като кученце. Даже ги и близваше. Мен посрещаше до вратата, но седеше спокойна и чакаше храна. Тя не беше виждала други живи същества , ние и гостите ни бяхме външния свят за нея.
Една ранна утрин, слизайки от авобуса пред завода, където работех, чух силно мяукане, писъци и видях около една кола дузина кучета, които дебнеха и чакаха.
Кучетата бяха наши, ние с колегите ги хранехме, те ни познаваха и се обичахме взаимно. Успях да ги прогоня и извадих нещастното същество - едно миниатюрно котенце, току-що прогледнало, с огромни уши, с дълги крачета, побиращо се върху дланта ми, за която казваха, че е малка. Взех от стола мляко, от закуската, която си носех, го нахраних и цял ден се разхожда върху една маса, спа в малка кутийка пак на масата - беше невъзможно да скочи долу.А долу не трябваше да бъде - в химическа лаборатория има много опасни неща. Беше петък и аз го взех у дома за двата почивни дни. После щях да го донеса отново в завода - в склада за готова продукция имаше няколко котки, жената се грижеше добре за тях и бях сигурна, че ще вземе и него. Но тя отказа. Котките били големи, щели да го убият и т.н. Но у дома това сладко същество ни плени и въпреки несъгласието ми, пак го донесох. Ядеше неспирно и за една седмица заприлича на барбаронче. Така го и нарекохме - Барбарончо. Стана страхотен котарак, красавец с дълги крака, с чудна муцунка. Някак си от само себе си се научи да ни посреща изправен на задни крачета, а предните протегнати за прегръдка.
И всекиго от нас така посрешаше- обгръщаше ни с предни и задни лапички (така синът ми се вкопчваше в мен, когато ми свърши майчинството и трябваше сутрин рано да тръгвам на работа).
Пъструшка много ревнуваше и винаги, когато Барбарончо се доближаваше до нея, го цапардосваше с лапа. По нослето му имаше белези от ноктите й. Пък и тя си пазеше територията и бяха разделени в различни стаи, на различни места тоалетни и т.н. Пъструшка беше спокойна, горда, замислена. Винаги се качваше на най-високото място ( а библиотеката беше почти до тавана, върху нея също имаше много книги и тя беше успяла да избута напред няколко, за да си направи недостъпно място зад книгите). Имало е дни, когато сме я търсели, а тя ни е гледала през някой процеп между книгите. Голям смях падаше. Но три пъти пада от петия етаж. Последния път синът ми я намери на прозорчето на едно мазе чак след три дни след като я бяхме търсили из къщи. Беше изпосталяла, гладна, мръсна. Задното краче се влачеше и кога и как беше успяла да се метне в гардероба, така и не разбрахме. Появи се чак след 4 дни още по-слаба, но крачето беше оздравяло, а тя търсеше храна, вода. През тези дни Барбарончо все я търсеше страхливо, но после си обяснихме защо се навърташе около гардероба в коридора.
Времето минаваше, Барбарончо беше лудетина, ядеше, растеше, дебелееше. И непрекъснато търсеше Пъструшка. Преди да вземем мерки - заетост, отсъствие от дома по цял ден - той си беше маркирал своята територия по познат котешки начин. Посрещна ни миризма, после последва цяла нощ пране (безсмислено), изхвърляне на завивки, дюшеци, възглавници и...окончателното отпътуване на Барбарончо в къщата на моите родители. Там из двора, на воля и свобода. Оказа се, че бил страхотен ловец на мишки и съседи започнали да го искат под наем, хаха (в нашето мазе нямаше мишки, той е ловувал по цялата улица) Нашите го дали на един от тях, който го отнесъл в някакво близко село и така и не го върнал. Прославил се Барбарончо като незаменим ловец. Една неделя ходихме да го видим и странно, не ни позна. Изгледа ни равнодушно както си лежеше и се сви на кълбо да спи, сит и доволен. Това беше утеха за сина ни, най-много той страдаше, когато го отнесох. Мислеше, че и Барбарончо страда за нас.
А Пъструшка отново започна да се разхожда навсякъде, но винаги се оглеждаше, търсеше. В кухнята не влизаше, когато аз съм там. Седеше в коридора, зад вратата и ме гледаше с едното око. Ако я погледнех сърдита, драсваше в другата стая. Ако й говорех ласкаво, заставаше така, че да я виждам цялата и чакаше храна. Всичко разбираше, само дето не можеше да говори. Умря от рак, гръбчето беше с бабуна до бабуна.
И досега страдаме.
Благодаря ти, мила gessos! Страхотен разказ - имам чувство, че винаги съм познавала Пъструшка и Барбарончо - като живи са пред очите ми! А вие сте добри хора - никой не може да ме убеди, че човек, който не обича котките и кучетата, не приема грижата за тях като нещо нормално, по човешки естествено, не е изпитвал радостта от общуването с тях и болката по загубването им, е добър човек. Поне не е моят човек - отминавам го с безразличие:)))
Живеем в интересна /поне за мен/ къща: насредствена, от преди повече от сто години, но периодично ремонтирана и обзавеждана, за да гони модата на деня; на главна улица - и то на кръстопът, но с дворове и градини, с много пристройки и приспособления - за котки и кучета, за домашни животни, за неизброимите гълъби на съпруга ми. Историите с животни у нас нямат край - за сиамеца, който трябваше да затворим между двете крила на прозореца в една пристройка, за да не изяде ветеринаря - и който избяга, изваждайки със зъби гвоздейчетата на стъклата, за котката Микикей-кикей, на която печахме по една тава слънчогледови семки, и другата - все сиамки, която изяждаше по един пакет чипс или солети на ден. За питбулката, която кърмеше малкото сиамче след изчезването на майка му; за юрдека дзен, който живя трийсет години, радвайки се на живота и общуването с кокошките; за заека каратист, който прогони лисицата, за гълъба пощенец Попи и почивката му на Слънчев бряг, за петела и дебелата врана наемателка... Безброй истории... Те правят живота ни цветен, съществуването ни - смислено. Всеки ден е различен - и всеки ден е празник. Пращам ти няколко линка, погледни ги, ако имаш време.
http://donchevav/poezia/2014/03/09/vtori-shans-za-edin-patok-dzen.1246339
http://donchevav/poezia/2016/09/03/pitbulkata-djaki.1474145
И най-вече историята за котката на живота ми - сиамката Мими.
http://donchevav/poezia/2015/02/03/i-kyde-e-kotkata-mimi-kak-kyde-u-doma-a-a-a-a.1335135
Прегръдка, миличка gessos! Хубави юлски дни на тебе и семейството ти!
цитирайЖивеем в интересна /поне за мен/ къща: насредствена, от преди повече от сто години, но периодично ремонтирана и обзавеждана, за да гони модата на деня; на главна улица - и то на кръстопът, но с дворове и градини, с много пристройки и приспособления - за котки и кучета, за домашни животни, за неизброимите гълъби на съпруга ми. Историите с животни у нас нямат край - за сиамеца, който трябваше да затворим между двете крила на прозореца в една пристройка, за да не изяде ветеринаря - и който избяга, изваждайки със зъби гвоздейчетата на стъклата, за котката Микикей-кикей, на която печахме по една тава слънчогледови семки, и другата - все сиамки, която изяждаше по един пакет чипс или солети на ден. За питбулката, която кърмеше малкото сиамче след изчезването на майка му; за юрдека дзен, който живя трийсет години, радвайки се на живота и общуването с кокошките; за заека каратист, който прогони лисицата, за гълъба пощенец Попи и почивката му на Слънчев бряг, за петела и дебелата врана наемателка... Безброй истории... Те правят живота ни цветен, съществуването ни - смислено. Всеки ден е различен - и всеки ден е празник. Пращам ти няколко линка, погледни ги, ако имаш време.
http://donchevav/poezia/2014/03/09/vtori-shans-za-edin-patok-dzen.1246339
http://donchevav/poezia/2016/09/03/pitbulkata-djaki.1474145
И най-вече историята за котката на живота ми - сиамката Мими.
http://donchevav/poezia/2015/02/03/i-kyde-e-kotkata-mimi-kak-kyde-u-doma-a-a-a-a.1335135
Прегръдка, миличка gessos! Хубави юлски дни на тебе и семейството ти!
Прекрасно стихотворение, Вени, вдъхновяващо ...и любимата песен на Лили! От сърце ти пожелавам много щастие, сбъднато и светло лято, поздрави на Несебър, незабравимо да си изкараш! :) Прегръдки и благодаря за настроението и стоплящата, тиха мъдрост!
ps Чак сега се зачетох в коментарите, толкова живи са разказите ти за твоите домашни любимчета и разказът на gessos! :) И ние си имаме две - момченце и момиченце, но така и не успяхме да ги съберем, защото Котанчо е твърде войнствен към нея, макар иначе да е най-любвеобилният котарак на света! Това е дълга "Love story". Поздрав с онази стара хубава песен на Andy Williams и поздрав на вашите домашни любимчета! :) <3
Вени, това, че четирилистните детелини са дошли при теб, със сигурност не е случайно и наистина крие послание лично за теб! :) Не се съмнявам. До скоро, прегръщам те!
цитирайps Чак сега се зачетох в коментарите, толкова живи са разказите ти за твоите домашни любимчета и разказът на gessos! :) И ние си имаме две - момченце и момиченце, но така и не успяхме да ги съберем, защото Котанчо е твърде войнствен към нея, макар иначе да е най-любвеобилният котарак на света! Това е дълга "Love story". Поздрав с онази стара хубава песен на Andy Williams и поздрав на вашите домашни любимчета! :) <3
Вени, това, че четирилистните детелини са дошли при теб, със сигурност не е случайно и наистина крие послание лично за теб! :) Не се съмнявам. До скоро, прегръщам те!
malchaniaotnadejda7 написа:
Прекрасно стихотворение, Вени, вдъхновяващо ...и любимата песен на Лили! От сърце ти пожелавам много щастие, сбъднато и светло лято, поздрави на Несебър, незабравимо да си изкараш! :) Прегръдки и благодаря за настроението и стоплящата, тиха мъдрост!
ps Чак сега се зачетох в коментарите, толкова живи са разказите ти за твоите домашни любимчета и разказът на gessos! :) И ние си имаме две - момченце и момиченце, но така и не успяхме да ги съберем, защото Котанчо е твърде войнствен към нея, макар иначе да е най-любвеобилният котарак на света! Това е дълга "Love story". Поздрав с онази стара хубава песен на Andy Williams и поздрав на вашите домашни любимчета! :) <3
Вени, това, че четирилистните детелини са дошли при теб, със сигурност не е случайно и наистина крие послание лично за теб! :) Не се съмнявам. До скоро, прегръщам те!
ps Чак сега се зачетох в коментарите, толкова живи са разказите ти за твоите домашни любимчета и разказът на gessos! :) И ние си имаме две - момченце и момиченце, но така и не успяхме да ги съберем, защото Котанчо е твърде войнствен към нея, макар иначе да е най-любвеобилният котарак на света! Това е дълга "Love story". Поздрав с онази стара хубава песен на Andy Williams и поздрав на вашите домашни любимчета! :) <3
Вени, това, че четирилистните детелини са дошли при теб, със сигурност не е случайно и наистина крие послание лично за теб! :) Не се съмнявам. До скоро, прегръщам те!
Мила Наде, благодаря ти от сърце - за хубавите пожелания, за съзвучните ти разсъждения, за чудесната котешка история, която толкова ми се иска да завърши с любовен хепиенд! Аз отново съм в Несебър - тук е чудесно, но... имам малко интернет и затова пиша по-кратки коментари. Което от друга страна си е много хубаво:))) Но ми е напълно достатъчен да ти благодаря за приятелството! Прегръдка, мила!
Ееееееее, написах ти хубав и дълъг коментар, но батерията ми свърши:(.
Сега с няколко думи:
Хареса ми "котешката ти душа":).
Котките са свръх сензитивни, а комбинирани с цели букетчета четирилистни детелини те подготвят за нещо много хубаво.
Пожелавам ти го от сърце!
Никой не е в състояние да спре Природата, камоли някакъв си бетон:).
Очаквам заедно с теб хубавото предстояще.
Прегръщам те, Венетче!
цитирайСега с няколко думи:
Хареса ми "котешката ти душа":).
Котките са свръх сензитивни, а комбинирани с цели букетчета четирилистни детелини те подготвят за нещо много хубаво.
Пожелавам ти го от сърце!
Никой не е в състояние да спре Природата, камоли някакъв си бетон:).
Очаквам заедно с теб хубавото предстояще.
Прегръщам те, Венетче!
katan написа:
Ееееееее, написах ти хубав и дълъг коментар, но батерията ми свърши:(.
Сега с няколко думи:
Хареса ми "котешката ти душа":).
Котките са свръх сензитивни, а комбинирани с цели букетчета четирилистни детелини те подготвят за нещо много хубаво.
Пожелавам ти го от сърце!
Никой не е в състояние да спре Природата, камоли някакъв си бетон:).
Очаквам заедно с теб хубавото предстояще.
Прегръщам те, Венетче!
Сега с няколко думи:
Хареса ми "котешката ти душа":).
Котките са свръх сензитивни, а комбинирани с цели букетчета четирилистни детелини те подготвят за нещо много хубаво.
Пожелавам ти го от сърце!
Никой не е в състояние да спре Природата, камоли някакъв си бетон:).
Очаквам заедно с теб хубавото предстояще.
Прегръщам те, Венетче!
Благодаря ти, мила Кате! Винаги успяваш да ме усетиш, да ме зарадваш и да ме разчувстваш! Котки и четирилистни детелини, лято в Несебър - и усещането за нещо добро и красиво, което ни чака. И аз ти желая, мила приятелко, свежи летни емоции и щастливи случвания! Прегръдка!
Благодаря за светлите ти пожелания,
на детелинките се радвам с обожание!
Какво по-хубаво от слънчевото лято -
споделено с приятели, на радости богато!
Несебърски емоции сред пясък и море
и душа безбрежна, удивено полетяла
между земята и лазурното небе!
Много усмивки за теб!:)))
цитирайна детелинките се радвам с обожание!
Какво по-хубаво от слънчевото лято -
споделено с приятели, на радости богато!
Несебърски емоции сред пясък и море
и душа безбрежна, удивено полетяла
между земята и лазурното небе!
Много усмивки за теб!:)))
inel379 написа:
Благодаря за светлите ти пожелания,
на детелинките се радвам с обожание!
Какво по-хубаво от слънчевото лято -
споделено с приятели, на радости богато!
Несебърски емоции сред пясък и море
и душа безбрежна, удивено полетяла
между земята и лазурното небе!
Много усмивки за теб!:)))
на детелинките се радвам с обожание!
Какво по-хубаво от слънчевото лято -
споделено с приятели, на радости богато!
Несебърски емоции сред пясък и море
и душа безбрежна, удивено полетяла
между земята и лазурното небе!
Много усмивки за теб!:)))
С усмивки и обич и аз към тебе, мила Инел, и с най-горещите ми пожелания за осмислени в радост и щастие, в почивка и забава летни дни! Прегръщам те!
Търсене