Не усети ли с котешката си душа, че отдавна чаках да се появиш. Май си доловила нещо, защото ме развесели с това свежо и хубаво стихотворение.

Усетих, усетих, скоро не беше ми гостувала, рекох да не вземеш я да ми се разсърдиш:) Весело и късметлийско лято, Росе!

РАДВАМ СЕ, че отново си тук !

Благодаря ти, germantiger! Един път в месеца гледам все пак да мина - да не се забравяме! Весело лято!

Здравей, Вени. В стихотворението има и морска тематика. Песента"Детелини" си я пусках преди 3 години, когато намерих единствената засега четирилистна детелина.
Поздрави!

Вени, радвам се да те видя и аз.
Котешка душа, казваш...
Ами да, понякога котките имат по-силни сетивни способности от хората...
А аз съм във Варна и тук идва една бяла котка, Анджи я наименувах, влиза често при мен, но роднините ми не искат да я пускам вътре. А тя свети, чистичка, бяла, и се умилква, иска да се гали, как да не я пуснеш )))
И скришом я пускам, когато никой не ме вижда, и я галя и й давам нещичко за хапване ))

А стихчето ти е много трогателно!
Поздрави от Варна на Несебър!

О, да, Иване - действието се развива в Несебър. Четирилистните детелини открай време ме преследват - още от оная пролет, когато берях на стиски и топях в буркани - и до юни се омъжих. :))) Оттогава съм по-внимателна с тях - появяват се обикновено като знак за промяна - натрапчиво, категорично - като съдба. Преди време бях качила в блога постинг със снимки от една разходка за гъби и едноименно стихче:

Боже, защо никога нямам късмет!
Обикалях, заничах, накрая ми писна!
Търсих гъби, но откривах в тревата навред
все детелини – и то – четирилистни!

Дано този път промяната да е за добро!:)))
Весело лято, Иване, поздрав на слънчева Варна - и успешен, късметлийски сезон!

Тук е все още добре. Радвам се, че се завърна...

Хубава творба.
Честит Първи ЮЛИ, мила Вени!
Желая ти от все сърце весело, ползотворно и щастливо лято!

за хубавото пожелание! И на теб свежо и пъстро лято желая! Поздрави!

Благодаря мила Вени за прекрасните пожелания.Вярвам в предсказанието от песента и мисля,че срещите ви са показателни!Вярвай и ти:)Нека всяка нова промяна за теб да е за добро!С пожелание за цветни,свежи и изпълнени с прекрасни емоции летни дни!Прегръдки!

Благодаря ти, Вал! Слънчево лято - с обич и късмет!

Благодаря ти за поздравите, мила Веси - от мене и от любимия Несебър! И аз пратих поздрави на твоята Варна - успя ли да й ги предадеш по време на разходката, или си още на плажа?:)))
А твоят разказ за Анджи е толкова мил - и толкова познат! Котките вкъщи ми създават усещането за пълнота и безметежност - но съпругът ми често казва: "Тпррруст!" и ги гони. Е, не че те излизат, знаят, че той само тъй си вика, по навик, и изобщо не го отразяват, когато и аз съм там. Но няма ли ме, хм, абсолютна дисциплина:))))))
А твоята варненска приятелка, бялата красавица Анджи, аз май я помня от есента на миналата година. Страхотна е, красива, грациозна, гордо развяваща вирната опашка насам-насам - разцелувай я от мене по мустаците!
И си права за котешката душа - не случайно я сложих ни в клин, ни в ръкав в заглавието. Човек носи природното в себе си и то се проявява именно в такива мигове, когато с премрежени от безброй тревички очи открива единствената детелина - оня знак на природата лично към него, белег и печат на неговото законно присъствие и участие в природната хармония.
Благодаря ти за интересния отговор, мила Веси! Чакам нов котарашки постинг от тебе - толкова хубави неща направи миналата година, разглеждам си ги и до днес с удоволствие, а сега нещо си загърбила котарашката тема:)))))))))
Прегръдка, приятелко! Варненски бриз, слънце и сол по кожата - и много щастие в сърцето! Весело лято!

Благодаря ти, мила Доче! Честит Първи юли! Весели летни дни и за тебе, пълни с безгрижна радост, щастие и късмет!

Благодаря ти, скъпа Натали! Успешенн летен сезон - и много свежи изживявания, забава и релакс! Поздрави!

Благодаря ти, мила Еми! Чудесен коментар, съзвучен с моите грижи и тревоги:)))
Дано да е на добро. Постоянно намирам четирилистни детелини. Впрочем не аз, те ме намират, примамват погледа ми и аз реагирам несъзнателно, най-често докато говоря с някого или си мисля за нещо друго, приковават ме - и няма мърдане. В гората, докато берем гъби, в градината, докато копая, уж унищожавайки плевелите и тревата до последен стрък, на тротоара, под пейката, даже и на гробищата са ме намирали:))) Но в Несебър...
Това ме накара да се замисля за онази природна сила, която все мислим, че сме надвили, погребвайки я под желязо и бетон. Но не - тя е там, диви се на нашето човешко самодоволство, надсмива се над онова вродено късогледство, което не ни позволява да видим, че природата е над всичко, че не може да бъде победена. Рано или късно всяко наше човешко творение се руши, изчезва - и идва тревата. Когато ние си отидем от този свят - идва тревата. Тя, нежната на вид, невинно полюшваща се на вятъра, тъпкана под краката ни, рязана, сечена, тровена, жилава, вечна трева.
Толкова много детелини тази година - от дъжда ли, от слънцето ли, не знам, но всички се накичили с по четири, пет, шест листа - намерих дори една с девет листенца - като малка розичка. Мутанти някакви, знак от природата, белег в душата ни за съдбовност, печат за природност, за право на присъстие и участие на човека във всеобщата природна хармония.
Чудесно е усещането да намираш четирилистни детелинки - трепет, боязън и кротко очакване - и радост от нова надежда.
Пожелавам ти цялата палитра от радостни чувства и късметлийски изживявания в това лято - и не само подсказани от детелинки, но и наяве, истински! Прегръдка, мила Еми! Честит Първи юли!

Честито лято и на тебе!
Пожелавам ти хубава почивка в Несебър!
Да се заредиш физически/ и творчески, разбира се/ за дългата зима!

Хубава вечер!

Благодаря за хубавите пожелания и за свежия оптимистичен стих, който зарежда с позитивизъм!
Като тревичката бъди – успяваща и вечна!
Честит и благословен юли!

и още нещо... Умееш да стопляш с думи и чувства, красиво сътворени,
мъдро подредени, мила Вени... :) Прекрасен постинг !
Прегръщам те !

Благодаря ти, скъпи Лео! Несебър наистина е едно райско кътче - не е шумно като Слънчев бряг, а има всички достиженията на цивилизацията - както на мене ми харесва. Не обичам да ходя по диви места - имам си ги предостатъчно у дома:))) Впрочем в момента не съм на морето - вкъщи съм, да поотхвърля малко работа, че след дъжда всичко плаче за човешка грижа - да се върже, да се окопае, да се напръска. Вече и реколта има - да се прибере. А и котките и куетата се бяха затъжили за мене. Ще остана десетина-петнайсет дни - и отново на морско заточение:))) Прав си - чудесно зареждане за зимата е, а тя при нас, в Предбалкана, е дълга и сурова. Безценно е слънцето и морският въздух, и горещият пясък, и спокойствието - трябва да гребем с пълни шепи сега, на лято, през зимата ще го търсим това слънчице:)))
Поздрави с пожелание за чудесни летни дни, прекарани интересно и смислено, за хубав отдих и почивка, за веселие и забава! Щастливо лято!

Благодаря ти, мила Ели! Тревата е страшна сила - търпелива, методична - умее да чака. После превзема всичко. Затова съм я сложила в моя постинг - оная, кичозната анимирана тревичка - да се поклаща там и да ни напомня. А иначе четирилистните детелинки са си вълнуващо усещане! Пожелавам ти цял откос детелинки с четири листа - да те намерят и да ти подарят късметлийски случвания и щастливи изживявания! Ползотворно и весело лято!

Мила Танче, а ти умееш с две изречения да грабнеш сърцето на човека, да направиш така, че той да се почувства специален.! Благодаря ти за милия коментар и за приятелството! Весело и щастливо лято! Прегръдка с обич!

Нека те изпълнят с надежда за красиви, зареждащи мигове! Благословена бъди! Светли и щастливи да са дните ти! С обич!

Мила, Вени! Появяваш се загадъчна и скрита в коментари и ето, накрая отново като заря блясваш, с ярки и прекрасни редове, нанизани и с тъжни, и с красиви думи като броеница. И ми напомни за нашата сладка и пухкава Пъструшка, която ни разбираше по човешки, само дето не можеше да говори. Нейният свят бяхме само ние, семейството, тя не познаваше други живи същества.... И детелинките са чудни - букети късмет и щастие. Пожелавам ти ги от сърце!
Щастливо и слънчево лято в красивия Несебър, при чайките бели, шума на сините морски вълни и необятната шир!
Бъди щастлива!

и хубавото стихотворение, Вени! Прекрасно лято и на теб!
Да, доброто, "сбъдването", съществуването винаги ги има, но за да се проявят често е нужно "да им дойде момента". За много от тях това са всичките 31 дни на новия месец Юли.
Да действаме за тяхното сбъдване! :)

Благодаря ти, мила Ати! Дали са знак или просто феномен на природата, или и двете, детелинките с четири листа стоплят, носят надежди за добро. Късметлийско лято и на тебе, здраве и светли, щастливи дни!

Говори ми, говори... Толкова обичам тъжните, пропити с обич разкази за котки, не за сегашните /макар че и тях слушам с огромно удоволствие/, а ония за котките, които сме имали и които никога няма да забравим. Те наистина са били част от семейството - и сме си общували с тях като с хора. Аз дори стигнах дотам да си мисля, че един много специален котарак - порода бял канадски тигър, ми се струваше прероден близък човек, когото бях загубила и за когото много страдах. Котаракът се казваше Мек-Мек и беше с под контрола на един научен институт - беше рядка кръстоска между сиамска котка и канадски тигров котарак. Уникален! Живя осем години - спеше при мене и се хранеше с нас на масата:))) Погребахме го на любимото му място за криене - в градината под един люляков храст. Оставих му камъче над главата с надпис: "Мек-Мек, липсваш ми!" Много мили неща загубих оттогава, но болката ми по този синеок котарак не стихна. Обичам да гледам през прозореца към люляковия храст - и да си спомням.
Та така - котешка душа съм, може би затова така реагирам на всичко природно - тревички, детелинки, гъбки, любимата градина... Общуването с животните и с природата не е просто здраве, то е щастие - вярвам в това.
Прегръдка, мила gessos! Желая и на тебе най-живо общуване с нещата, които обичаш, вътрешна хармония, природност и естественост - и много, много щастие! Нека синеокото лято бъде за тебе свежо и забавно!

Детелинките с четири листа са знак за нещо добро. Не вярвам твърде в това, не се осланям на него, но... цял живот малките детелинки се опитват да ме опровергават и то доста успешно. Но сега, може би защото бях в центъра на лятната цивилизация, в оная стоезична лудница, наречена Несебър и Слънчев бряг, натрапчивото присъствие на тези детелинки на този презастроен, преурбанизиран, ултрамодерен неприроден фон ми се стори неестествено, предупредително - като ония червени шипкови плодчета от разказа "Нежната спирала" на Радичков на фона на белия сняг, които следят групата ловци и поведението им става все по-гневно, заплашително, вампирско. Такива ми се сториха тези мили тревички, гледащи ме сякаш с иронична усмивка на укорително поклащащото се четвъртито лице: "Тук сме и ще останем. По-здрави сме от бетонните плочи, под които ни погребвате, по-силни сме от вас, защото сме вечни. Вие ще си отидете, ние ще останем - и ще покрием със забвение стореното от вас." Е, явно още не им е дошъл моментът - и дано никога не дойде:)))
Такива мисли ми се въртяха в главата - тогава. Тази седмица съм вкъщи - и тук тревичките, особено след този дъжд - са превзели всичко. Пак ще играе мотиката:))) До другия дъжд, когато пак ще се върнат. Впрочем народното "по-нисък от тревата" невинаги значи нещо добро - може да носи нюанса на лицемерно спотайване, изчакване, дебнене с мисъл за действие и крайна победа. Всички ще си отидем рано или късно от този свят. Над нас ще триумфира тревата.
Не знам как ще ти хареса такава трактовка - надявам се да не те отблъсне много. Не исках да се правя на интересна, почувствах го силно - и споделих.
Прегръдка, мила Ваня, с пожелание за весело и ползотворно лято!

мислех да допълвам и редактирам коментара си, но си казах, че сигурно ще ти отговоря с втори.
Тези "асфалт", "цимент", "бетон" - ех, те се опитват да задушат живота, но ... животът не се дава - той следва своя най-силен и мощен Закон - Закона за естеството на нещата - Закона за Живота.
Но все пак, ние - хората, сме също част от живота. Много арогантна и самовлюбена част, с претенцията да сме на върха на "пирамидата", но ... живи сме и има смисъл да ни има. Може би, за да се учим от грешките си...
Да, познат ми е твоя бунт срещу разрушителното в човека. Дано всички хора скоро да разберат, че не техните глупави стремежи към печалби, лукс и комфортен живот са ценното на този свят, не материалното е важното, а духовното. Дано се върнат към Закона за естеството на нещата и своята истинска същност.

Хубаво е, че си съпоставила живата природа с прекаления бетон, който ни се налага да търпим, когато е в повече и - не на правилното място.
Нека този символ за щастие да ти го донесе в пъти повече.
От сърце!
Литатру

Хубаво стихо... Но аз вече не вярвам в детелини...
Приятно лято, макар че започна студено!...

Прекрасно си доразвила моите мисли, мила Ваня, благодаря ти за разбирането! Бях сигурна - с тебе рядко имаме разминаване! Човекът в нежната спирала на природното. Усещането, че си център на Вселената, около който се върти светът, когато в действителност си само част от едно кръгче от това въртене, едно само ниво от спиралата в нескончаемото движение на природното в безкрайността.
Хубава вечер! Щастливи летни дни!

Мила Литатру, благодаря ти за този прочит! Щастие и късмет и на тебе - и весели летни дни! Поздрави!

Привет, Марине! И аз не вярвам - даже съм си го признала:))) Но такова чудо не бях виждала - да се връщаш от разходка с китки четирилистни детелини. Не ми се струва много естествено - и се размислих какво ли пък може да означава... А ти не се хващай за думата - лято е, това е важното. Слънцето се завърна, един ден пече и на мене пак ми замириса на море. А ти - нищо че си близо до такава голяма река, надявам се планираш да отскочиш за някой ден до северното Черноморие:))))
Весели летни дни -- и да си починеш хубаво! Презареждане - то трябва на всеки, че като мине Свети Еньо, мислим и за зимата:)))
Поздрави!

Здравей, мила! Нали ми написа "Говори ми, говори...Толкова обичам тъжните, пропити с обич разкази за котки..." И ето:
А ние имахме маца Пъструшка. Стефан, съпругът ми я донесе като съвсем малко котенце, намерено в една ремонтираща се студена и пуста сграда, мяукащо, съдиращо тънко гласче със зов за мама, за помощ. Аз не бях много съгласна заради алергията на сина ни, но след като го изкъпахме и видях как прегърна топлите тръби на парното в банята, колко нещастно изглеждаше, се примирих. Години наред беше и радост, и забава, но усети моето по-особено отношение, въпреки че я галех, гушках. Винаги ме гледаше крадешком с недоверие и не ме посрещаше така както посрещаше сина ми и Стефан - изкатерваше се по дрехите им и направо до лицата, като кученце. Даже ги и близваше. Мен посрещаше до вратата, но седеше спокойна и чакаше храна. Тя не беше виждала други живи същества , ние и гостите ни бяхме външния свят за нея.
Една ранна утрин, слизайки от авобуса пред завода, където работех, чух силно мяукане, писъци и видях около една кола дузина кучета, които дебнеха и чакаха.
Кучетата бяха наши, ние с колегите ги хранехме, те ни познаваха и се обичахме взаимно. Успях да ги прогоня и извадих нещастното същество - едно миниатюрно котенце, току-що прогледнало, с огромни уши, с дълги крачета, побиращо се върху дланта ми, за която казваха, че е малка. Взех от стола мляко, от закуската, която си носех, го нахраних и цял ден се разхожда върху една маса, спа в малка кутийка пак на масата - беше невъзможно да скочи долу.А долу не трябваше да бъде - в химическа лаборатория има много опасни неща. Беше петък и аз го взех у дома за двата почивни дни. После щях да го донеса отново в завода - в склада за готова продукция имаше няколко котки, жената се грижеше добре за тях и бях сигурна, че ще вземе и него. Но тя отказа. Котките били големи, щели да го убият и т.н. Но у дома това сладко същество ни плени и въпреки несъгласието ми, пак го донесох. Ядеше неспирно и за една седмица заприлича на барбаронче. Така го и нарекохме - Барбарончо. Стана страхотен котарак, красавец с дълги крака, с чудна муцунка. Някак си от само себе си се научи да ни посреща изправен на задни крачета, а предните протегнати за прегръдка.
И всекиго от нас така посрешаше- обгръщаше ни с предни и задни лапички (така синът ми се вкопчваше в мен, когато ми свърши майчинството и трябваше сутрин рано да тръгвам на работа).
Пъструшка много ревнуваше и винаги, когато Барбарончо се доближаваше до нея, го цапардосваше с лапа. По нослето му имаше белези от ноктите й. Пък и тя си пазеше територията и бяха разделени в различни стаи, на различни места тоалетни и т.н. Пъструшка беше спокойна, горда, замислена. Винаги се качваше на най-високото място ( а библиотеката беше почти до тавана, върху нея също имаше много книги и тя беше успяла да избута напред няколко, за да си направи недостъпно място зад книгите). Имало е дни, когато сме я търсели, а тя ни е гледала през някой процеп между книгите. Голям смях падаше. Но три пъти пада от петия етаж. Последния път синът ми я намери на прозорчето на едно мазе чак след три дни след като я бяхме търсили из къщи. Беше изпосталяла, гладна, мръсна. Задното краче се влачеше и кога и как беше успяла да се метне в гардероба, така и не разбрахме. Появи се чак след 4 дни още по-слаба, но крачето беше оздравяло, а тя търсеше храна, вода. През тези дни Барбарончо все я търсеше страхливо, но после си обяснихме защо се навърташе около гардероба в коридора.
Времето минаваше, Барбарончо беше лудетина, ядеше, растеше, дебелееше. И непрекъснато търсеше Пъструшка. Преди да вземем мерки - заетост, отсъствие от дома по цял ден - той си беше маркирал своята територия по познат котешки начин. Посрещна ни миризма, после последва цяла нощ пране (безсмислено), изхвърляне на завивки, дюшеци, възглавници и...окончателното отпътуване на Барбарончо в къщата на моите родители. Там из двора, на воля и свобода. Оказа се, че бил страхотен ловец на мишки и съседи започнали да го искат под наем, хаха (в нашето мазе нямаше мишки, той е ловувал по цялата улица) Нашите го дали на един от тях, който го отнесъл в някакво близко село и така и не го върнал. Прославил се Барбарончо като незаменим ловец. Една неделя ходихме да го видим и странно, не ни позна. Изгледа ни равнодушно както си лежеше и се сви на кълбо да спи, сит и доволен. Това беше утеха за сина ни, най-много той страдаше, когато го отнесох. Мислеше, че и Барбарончо страда за нас.
А Пъструшка отново започна да се разхожда навсякъде, но винаги се оглеждаше, търсеше. В кухнята не влизаше, когато аз съм там. Седеше в коридора, зад вратата и ме гледаше с едното око. Ако я погледнех сърдита, драсваше в другата стая. Ако й говорех ласкаво, заставаше така, че да я виждам цялата и чакаше храна. Всичко разбираше, само дето не можеше да говори. Умря от рак, гръбчето беше с бабуна до бабуна.
И досега страдаме.

Благодаря ти, мила gessos! Страхотен разказ - имам чувство, че винаги съм познавала Пъструшка и Барбарончо - като живи са пред очите ми! А вие сте добри хора - никой не може да ме убеди, че човек, който не обича котките и кучетата, не приема грижата за тях като нещо нормално, по човешки естествено, не е изпитвал радостта от общуването с тях и болката по загубването им, е добър човек. Поне не е моят човек - отминавам го с безразличие:)))
Живеем в интересна /поне за мен/ къща: насредствена, от преди повече от сто години, но периодично ремонтирана и обзавеждана, за да гони модата на деня; на главна улица - и то на кръстопът, но с дворове и градини, с много пристройки и приспособления - за котки и кучета, за домашни животни, за неизброимите гълъби на съпруга ми. Историите с животни у нас нямат край - за сиамеца, който трябваше да затворим между двете крила на прозореца в една пристройка, за да не изяде ветеринаря - и който избяга, изваждайки със зъби гвоздейчетата на стъклата, за котката Микикей-кикей, на която печахме по една тава слънчогледови семки, и другата - все сиамки, която изяждаше по един пакет чипс или солети на ден. За питбулката, която кърмеше малкото сиамче след изчезването на майка му; за юрдека дзен, който живя трийсет години, радвайки се на живота и общуването с кокошките; за заека каратист, който прогони лисицата, за гълъба пощенец Попи и почивката му на Слънчев бряг, за петела и дебелата врана наемателка... Безброй истории... Те правят живота ни цветен, съществуването ни - смислено. Всеки ден е различен - и всеки ден е празник. Пращам ти няколко линка, погледни ги, ако имаш време.

http://donchevav/poezia/2014/03/09/vtori-shans-za-edin-patok-dzen.1246339
http://donchevav/poezia/2016/09/03/pitbulkata-djaki.1474145

И най-вече историята за котката на живота ми - сиамката Мими.
http://donchevav/poezia/2015/02/03/i-kyde-e-kotkata-mimi-kak-kyde-u-doma-a-a-a-a.1335135

Прегръдка, миличка gessos! Хубави юлски дни на тебе и семейството ти!

Прекрасно стихотворение, Вени, вдъхновяващо ...и любимата песен на Лили! От сърце ти пожелавам много щастие, сбъднато и светло лято, поздрави на Несебър, незабравимо да си изкараш! :) Прегръдки и благодаря за настроението и стоплящата, тиха мъдрост!

ps Чак сега се зачетох в коментарите, толкова живи са разказите ти за твоите домашни любимчета и разказът на gessos! :) И ние си имаме две - момченце и момиченце, но така и не успяхме да ги съберем, защото Котанчо е твърде войнствен към нея, макар иначе да е най-любвеобилният котарак на света! Това е дълга "Love story". Поздрав с онази стара хубава песен на Andy Williams и поздрав на вашите домашни любимчета! :) <3

Вени, това, че четирилистните детелини са дошли при теб, със сигурност не е случайно и наистина крие послание лично за теб! :) Не се съмнявам. До скоро, прегръщам те!

Мила Наде, благодаря ти от сърце - за хубавите пожелания, за съзвучните ти разсъждения, за чудесната котешка история, която толкова ми се иска да завърши с любовен хепиенд! Аз отново съм в Несебър - тук е чудесно, но... имам малко интернет и затова пиша по-кратки коментари. Което от друга страна си е много хубаво:))) Но ми е напълно достатъчен да ти благодаря за приятелството! Прегръдка, мила!

Ееееееее, написах ти хубав и дълъг коментар, но батерията ми свърши:(.
Сега с няколко думи:
Хареса ми "котешката ти душа":).
Котките са свръх сензитивни, а комбинирани с цели букетчета четирилистни детелини те подготвят за нещо много хубаво.
Пожелавам ти го от сърце!
Никой не е в състояние да спре Природата, камоли някакъв си бетон:).
Очаквам заедно с теб хубавото предстояще.
Прегръщам те, Венетче!

Благодаря ти, мила Кате! Винаги успяваш да ме усетиш, да ме зарадваш и да ме разчувстваш! Котки и четирилистни детелини, лято в Несебър - и усещането за нещо добро и красиво, което ни чака. И аз ти желая, мила приятелко, свежи летни емоции и щастливи случвания! Прегръдка!

Благодаря за светлите ти пожелания,
на детелинките се радвам с обожание!
Какво по-хубаво от слънчевото лято -
споделено с приятели, на радости богато!
Несебърски емоции сред пясък и море
и душа безбрежна, удивено полетяла
между земята и лазурното небе!
Много усмивки за теб!:)))

С усмивки и обич и аз към тебе, мила Инел, и с най-горещите ми пожелания за осмислени в радост и щастие, в почивка и забава летни дни! Прегръщам те!