2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Прочетен: 14131 Коментари: 74 Гласове:
Последна промяна: 27.06.2018 18:20
Винаги съм се усещала откъм страната на тия, които са правили добрини – просто не съм имала непреодолима потребност някой да направи добро за мене. В последния месец обаче ми се случиха някои неблагополучия – и се оказах от другата страна. И почувствах – 40 нюанса съжаление и милосърдие и още толкова – опити за добротворство. И безсилие. И невъзможност. И правене на добро въпреки и противно на всичко.
И разбрах – от добро до добро има разлика. Спомних си една от последните творби на Хр. Смирненски, писана с последен в болните гърди въздух, с толкова хумор и толкова крещяща човешка болка – „Как ще си умра млад и зелен”.
Не умрях. Само още малко изглупях. Щом и в този най-висш човешки акт – добротворството, взех да виждам нюанси и смисли. Може би. Със сигурност знам обаче едно – да правиш добрини не е милосърдие или съжаление, не е кауза, нито афиш, реклама в пиар кампания, самодоказване или пречистване на съвести – добротворството е просто и естествено – почти невидимо, деликатно и все пак надеждно и сигурно – като дишането, като биенето на сърцето в гърдите ни. Или като самоотвержения труд на лекари и сестри – последни петдесет-шейсет-седемдесет и пет годишни мохикани в една прокълната земя.
И си мисля за някогашните будители – били са безкористни добротворци. И родолюбци. Незабележими в залягането над народното добруване. Велики в самоотречението си. Днес… всички ни мислят доброто – и все добрини ни правят. В неблагополучията си от последния месец успях да усетя доста от тях:)))
Вярвам в добротворството. В безкористното добро, което не търси награда. Особено в ден като днешния, Деня на народните будители.
Честит празник, приятели!
Тагове:
Благодаря, Марине!
И на мене за будителите ми беше първата мисъл тази сутрин. Вярвам в добротворството. В безкористното добро, което не търси награда. Особено в ден като днешния, Деня на народните будители. Толкова повече ме боли за фалшивата, гръмко прокламирана добродеятелност, която ни залива. Нагледах се на примери, особено в последния месец, в който имах известни неблагополучия със здравето.
Честит празник, скъпи приятелю!
Харесвам лекотата, с която пишеш по тежки теми:)
Честит празник, мила!
Благодаря, скъпи Батого! Размислих се тази сутрин на ранина защо до най-простите житейски истини човек стига с цената на най-много неволи и изпитания... Уж всичко е просто и ясно, виждаме, разбираме всичко, но когато сме добре, когато всичко ни е наред, май не отчитаме реалностите, поспираме само за малко, махваме с ръка и преминаваме напред, към новите си задачи...А не трябва да е така - едно частичка от нашето обременено от трудното ежедневие съзнание трябва да остава будно, във верен резонанс на общественото битие.
Честит Ден на народните будители!
Харесвам лекотата, с която пишеш по тежки теми:)
Честит празник, мила!
Благодаря ти, мила Налия - за добрите думи и за отношението!
Винаги съм се усещала откъм страната на тия, които са правили добрини – просто не съм имала непреодолима потребност някой да направи добро за мене. В последния месец обаче ми се случиха някои неблагополучия – и се оказах от другата страна. И почувствах – 40 нюанса съжаление и милосърдие и още толкова – опити за добротворство. И безсилие. И невъзможност. И правене на добро въпреки и противно на всичко.
И разбрах – от добро до добро има разлика. Спомних си една от най-късните творби на Хр. Смирненски, писана с последен в болните гърди въздух, с толкова хумор и толкова крещяща човешка болка – „Как ще си умра млад и зелен”.
Не умрях. Само още малко изглупях. Щом и в този най-висш човешки акт – добротворството, взех да виждам нюанси и смисли. Може би. Със сигурност знам обаче едно – да правиш добрини не е милосърдие или съжаление, не е кауза, нито афиш, реклама в пиар кампания, самодоказване или пречистване на съвести – добротворството е просто и естествено – почти невидимо, деликатно и все пак надеждно и сигурно – като дишането, като биенето на сърцето в гърдите ни. Или като самоотвержения труд на лекари и сестри – последни 50-60-75-годишни мохикани в една прокълната земя.
И си мисля за някогашните будители – били са безкористни добротворци. И родолюбци. Незабележими в залягането над народното добруване. Велики в самоотречението си. Днес… всички ни мислят доброто – и все добрини ни правят. В неблагополучията си от последния месец успях да усетя доста от „екстри”:)))
Прегръдка, мила приятелко! Честит празник!
Мила Еми, на днешния ден му прилягат размисли за добротворството - за истинското и фалшивото правене на добрини...
Честит празник, мила приятелко - за повече добри дела, за светлина и просперитет!
Доброто - то обикновено ражда добро
и обикновено „в човека доброто побеждава".
Струва се да се прави.
Поздравления за творбата!
Чудесно си го казала "че доброто е лавина"
Честит празник! Един учител - будител винаги си остава такъв.:)
Весел ден!
Доброто - то обикновено ражда добро
и обикновено „в човека доброто побеждава".
Струва се да се прави.
Поздравления за творбата!
Права си, скъпа Доче - големият поет го е казал толкова добре:
"Защото, макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто".
И аз вярвам в това - безпрекословно! И ме боли за гримираните по хелоуински намерения, които често ни лансират като истински добрини за нас.
Ще ти дам пример.
Бях доста време в болница - в инфекциозно отделение. Здравословни проблеми, връхлетели ме в резултат на добри намерения - саниране на старата ни къща. Материалите се оказаха токсични :)))
Втори пример: В инфекциозното отделение имаше само една работеща тоалетна - две циментови стъпки и дупка - за мъже и за жени. При всичките различни и толкова тежки зарази! И при препарати за дезинфекция, които стигат само за 1 седмица от месеца:))). Организирахме с общи усилия на болни и персонал закупуване на материали за ремонт на две тоалетни - майсторите обявиха, че искат само 50% заплащане, сполай им за доброто - после набързо циментираха всичко и набучиха по една тоалетна чиния - страхували се от зараза - и... представи си, за по-евтино не оставили канал /сифон/ на пода и сега ремонтираните тоалетни съвсем не могат да се дезинфекцират:)))
Нагледах се на много добрини и в порядките на здравната система - да не отварям тази тема! Добре, че човешкият фактор си остава непроменен от 50 години - златни хора, а не съзнават какво добро правят, какво героично дело извършват всекидневно!
Спирам дотук - примерите нямат край.
Но съм разколебана в съвременните стойности и измерения на добротворството. Струва ми се, че доброто за едни често се оказва недобро за други:)))
Поздрави, скъпа приятелко! Честит празник! Ползотворен месец ноември!
Чудесно си го казала "че доброто е лавина"
Честит празник! Един учител - будител винаги си остава такъв.:)
Весел ден!
Добро утро, мила Кате! И честит празник!
Благодаря ти за добрите думи и за отношението към мене - задължава!
Вярата в доброто е основа духовна сила, стожер на чистата и силна нравственост! Нека имаме тази сила винаги - тя ще ни помогне да надмогнем неблагополучията и изпитанията, през които все ни се налага да минаваме!
Весел и щастлив месец ноември!
Поздрави!
Доброто се сее, като житото и като него расте, и покълва, и се множи.
Хубав ден!
Таня
Поздрави!
Благодаря ти, мила Ати! Честит празник! За повече добрини и сполука около нас!
Весел месец ноември!
Доброто се сее, като житото и като него расте, и покълва, и се множи.
Хубав ден!
Таня
Благодаря ти, скъпа Таня! И аз вярвам в истинското, безкористно, ненатрапчиво добро, направено от сърце и хвърлено "през рамо". Мисля, че добрите дела трябва да се множат, иска ми се да има само добри хора край нас - нещо повече, вярвам, че всеки носи добротата у себе си, важно е да намери сили и воля да я прояви дори в един единичен нищожен жест - за да заблести от този акт на добротворство. Какво ме огорчава - това, че под маската на "добро" за нас - неискано, непотребно и натрапено, днес ни се лансират какви ли не лъжи и измами. На мене лично ми става все по-трудно да се отърсвам от такива добронамерени акции и мероприятия - и да вярвам, че всичко се прави за мое, за наше добро:))))))))
Поздрави, скъпа Таня! Честит Ден на народните будители! Здраве и късмет през ноември!
Поздравявам ви за добрината - и Вас, и майсторите.
Аз също. Единственото, в което нямам колебание в този живот, е, че трябва да бъдем добри - и да се усмихваме.
Поздрави, скъпа Ива! Честит празник! Весела ваканция!
Поздравявам ви за добрината - и Вас, и майсторите.
:))))))))
Да, точно за такава добрина става дума, bumerang, благодаря за верния акцент! Поздрави!
Може ли да отговоря малко по-пространно? Предварително се извинявам! Живея в наследствена къща на кръстопът - с две външни врати към двете улици. Къщата е от 1907г. и 100 години не е знаела какво е ключ - влизали и приятели, и непознати, и бедстващи, и празнуващи - беше много весело. От десетина години обаче заключваме навсякъде, макар че много ни е мъчно - от полицията ни задължиха, било наш граждански дълг:))) Та и с блога е горе-долу същото - старая се да пазя виртуалната си къщичка далече от набези на зложелатели.
Поздрави, bumerang, благодаря ти за това първо посещение! Винаги си добре дошла! Не те познавах, но сега ще поправя грешката си - ще надникна при тебе и съм сигурна, че ще ми хареса!
Честит месец ноември!
:))))))))) Ех, ако беше само тъпота, да им прости човек! Отнесохме въпроса до шефовете им във фирмата изпълнител. Излязохме виновни - трябвало изрично да им изредим екстрите, които сме искали - всяка се заплащала отделно; поставянето на тръба за канал струвало по още 10лв. на тоалетна. Но било късно - трябвало всичко да се сваля, да се кърти и - пак наново, а това щяло да струва още два пъти по толкова, колкото сме платили:)))))))))
Ето ти мечешка услуга, истинска "добрина" от тия, за които става дума и в стиховете. А за модерацията - благодаря за съвета. Ще си помисля - но не харесвам агресията. Тук съм заради приятелите си, нищо друго не ме задържа в блога:)))
Хубава вечер!
PS А начинът, по който пишете, наистина ми хареса. Поздрави!
Днес има огромна нужда от гальовна лавина, която да пробуди доброто у хората, спящо зимен сън. Лавина, която да подтикне обществото към уважение и взаимопомощ. Лавина, която да затрие стаената в гърдите злоба, търсеща върху кого да се излее...
Мастилото, стичащо се по перото на писателя прилича на лавина от думи и мисли, които помитат покварата и изкарват наяве много истини, които карат сърцето с доброта да се изпълни и да продължи с нови сили.
Бъди жива и здрава!
Успешна седмица на теб и твоите читатели :)
- Ахмед -
Днес има огромна нужда от гальовна лавина, която да пробуди доброто у хората, спящо зимен сън. Лавина, която да подтикне обществото към уважение и взаимопомощ. Лавина, която да затрие стаената в гърдите злоба, търсеща върху кого да се излее...
Мастилото, стичащо се по перото на писателя прилича на лавина от думи и мисли, които помитат покварата и изкарват наяве много истини, които карат сърцето с доброта да се изпълни и да продължи с нови сили.
Бъди жива и здрава!
Успешна седмица на теб и твоите читатели :)
- Ахмед -
Скъпи Ахмед, много ми допадна публицистичният патос в твоя коментар. Радвам се, че и за тебе добротворството е кауза, за която си заслужава да се застъпиш, да работиш, да допринесеш с нещо, макар и малко, да направиш така, че по света добрите хора и добрите дела да се множат. Уважение и взаимопомощ - как копнея да видя хората да се обръщат един към друг добронамерено, с внимание и уважение, да са готови на съпричастност и помощ. Всъщност сред народа ни сигурно не са загубени тези човешки добродетели - виждаме го в малките градчета и селца - но как е в големите градове? Кое прави хората намусени и гневни, избухливи и непридвидими в реакциите. А младите хора? Знаеш ли, Ахмед, че в болничното отделение, в което бях, всяка вечер сестрите са пред инцидент - все ще се намери някой, който да влезе подпийнал, изнервен от проблема си, и да настоява приоритетно да му се окаже внимание, да претендира, че е дискриминиран, да се гневи и заплашва. Една сестра ми разказа и за случая, който беше я довел почти до срив предната вечер - студентка първи курс с майка си - слагат й система, а тя с другата ръка проверява по телефона всяка дума, която сестрата й каже: защо трябва да й се постави абокат, а няма ли по-малък, детски, какви лекарства има в системата и защо няма други и пр.:)
Какво се обърка и как ще се оправи? ...
Поздрави, скъпи Ахмед! Успешен месец ноември!
Честит празник, и само добрини да те съпътстват!
Стихчето е много мило!
И аз мисля, че трябва да се уважава свободната воля на човека и да не се натрапва непоискано добро..
Поздрави!
Ето, днес например: Хора, чието призвание е да се занимават с наука са излезнали на протест. За будителите се сещаме навярно само в деня на будителите, и то за да се отбележи деня като празник. А питаме ли се как живеят тези хора? Какви заплати получават. Същото е положението и с писателите - кога се сещаме за тях? Когато си отидат от този свят! И веднага в медийното пространство започва да се говори благи думи за тях...
Понякога се питам, дали стигнахме дъното на лицемерието или има още какво да се види...
Извинявай, знам че обичаме ласкателствата, но трябва да бъдем и реалисти - да виждаме това, което се случва около нас и да говорим за него, както и да работим за промяна - както лична, така и обществена.
Нека бъдем задружни и да не се сещаме за будителите едва когато се преселят в отвъдното...
Честит празник, и само добрини да те съпътстват!
Стихчето е много мило!
И аз мисля, че трябва да се уважава свободната воля на човека и да не се натрапва непоискано добро..
Поздрави!
Добротворецът е като лекар. Доброто е вид лекарство. Представете си, че сте лекар и виждате на пътя човек, който е получил сърдечен пристъп - нима няма да му помогнете, ако не вика и крещи за помощ?... Подобен е и примера с доброто - има много хора, които имат нужда от топла длан, която да им се подаде, но по една или друга причина не споделят, че имат нужда от помощ. А има и такива хора, които дори не знаят, че се нуждаят от спешна помощ - душата им е мрачна и потънала в злоба... Понякога с блага дума, с усмивка, с чаша топъл чай можем да разсеем надвисналите тъмни облаци над човек, потънал в скръб и тъга...
Днес има нужда от лекари, които да лекуват болната човешка душа, но не боравещи с брадва или с нож, а с усмивка и подадена ръка...
Букет от усмивки :)
Така е, да правиш добрина е изкуство, трябва да улучиш това, което човек желае и иска!
Хубава, празнична вечер!
Честит празник, и само добрини да те съпътстват!
Стихчето е много мило!
И аз мисля, че трябва да се уважава свободната воля на човека и да не се натрапва непоискано добро..
Поздрави!
Да знаеш колко съм ти благодарна, Веси! Взех да се съмнявам какво и как съм казала. Да, аз съм за това, да се зачита свободната воля на човека да приеме или не добрината, която другите му правят. Насила зло да направиш - нормално, но насила добро - не бива. Има една непрекосновена граница, която ако се наруши, личността престава да бъде личност. Какво, че било за мое добро - а ако аз не желая това добро? Доброто е добро само тогава, когато е прието от другия с благодарност - иначе е вероломство:))))))))))
Поздрави, мила Веси! Прегръдка от сърце!
Ето, днес например: Хора, чието призвание е да се занимават с наука са излезнали на протест. За будителите се сещаме навярно само в деня на будителите, и то за да се отбележи деня като празник. А питаме ли се как живеят тези хора? Какви заплати получават. Същото е положението и с писателите - кога се сещаме за тях? Когато си отидат от този свят! И веднага в медийното пространство започва да се говори благи думи за тях...
Понякога се питам, дали стигнахме дъното на лицемерието или има още какво да се види...
Извинявай, знам че обичаме ласкателствата, но трябва да бъдем и реалисти - да виждаме това, което се случва около нас и да говорим за него, както и да работим за промяна - както лична, така и обществена.
Нека бъдем задружни и да не се сещаме за будителите едва когато се преселят в отвъдното...
Скъпи Икра, поставяш много сложни въпроси. И даваш решения, които разбирам и приветствам. Чудесно ще бъде, ако "бавно и полека" можем да направим така, че народът ни, както казва дядо Вазов, да порасне "на няколко века". Щом един единствен човек като Левски е могъл да го постигне, защо не и ние, всички заедно... Аз обаче повече вярвам в активното действие - и в силата на икономиката. Както живеем, така и се чувстваме, така и се държим. И си прав за учените и за писателите. Така са и учителите, и лекарите. Така са ж.п.работниците и летците, и селските стопани, и работниците.
В нашия град не разпродадоха заводите, а развиха бизнеса - няма безработица, заплатите са доста над 1000лв., има социална политика, някак си няма политически пристрастия. Хората са спокойни за бита си - и сякаш не са толкова отчуждени. Е, и това, че сме провинция, си казва думата...
В едно си прав - всеки трябва да полага усилие, да работи за промяната към добро.
Поздрави, скъпи Икра!
Честит празник, и само добрини да те съпътстват!
Стихчето е много мило!
И аз мисля, че трябва да се уважава свободната воля на човека и да не се натрапва непоискано добро..
Поздрави!
Добротворецът е като лекар. Доброто е вид лекарство. Представете си, че сте лекар и виждате на пътя човек, който е получил сърдечен пристъп - нима няма да му помогнете, ако не вика и крещи за помощ?... Подобен е и примера с доброто - има много хора, които имат нужда от топла длан, която да им се подаде, но по една или друга причина не споделят, че имат нужда от помощ. А има и такива хора, които дори не знаят, че се нуждаят от спешна помощ - душата им е мрачна и потънала в злоба... Понякога с блага дума, с усмивка, с чаша топъл чай можем да разсеем надвисналите тъмни облаци над човек, потънал в скръб и тъга...
Днес има нужда от лекари, които да лекуват болната човешка душа, но не боравещи с брадва или с нож, а с усмивка и подадена ръка...
Букет от усмивки :)
Не съм съгласна, скъпи Икра. По тази логика близките ми донякога могат за мое добро да ме пратят в психоболницата или в старческия дом - да бъда там на сигурно място, под добър медицински контрол и квалифицирани грижи. Едно голямо добро, плод на загриженост и обич - въпреки моето несъгласие. Не си давам свободата сама да избирам какво за мене е добро, да го приемам или отхвърлям. Това е изконно право на личността:)))
Извинявай, че се изкуших да рекоментирам този твой коментар към друг блогър, не се сдържах!
Поздрави! Хубава вечер!
Така е, да правиш добрина е изкуство, трябва да улучиш това, което човек желае и иска!
Хубава, празнична вечер!
Много ми хареса този коментар, скъпи Лео! Твоето "да улучиш", "желае и иска" падна като благ мехлем върху душата ми! Да, и аз съм за това - ненатрапчивост, деликатност - и диалог. Непоисканото добро, нежеланото, насила приетото добро не е добро, колкото и другият да си мисли обратното. Прави ли ти впечатление колко хора наоколо ни желаят доброто - как се опитват да ни дават съвети и настояват още на момента да ги изпълним, как ни поучават, как ни натрапват своя опит и разбирания като единствено правилните за нас? Може би съм много частна и крайна - но мисля, че това е другата страна на злото и агресията - натрапчивото навлизане в личното ти пространство с добри и благородни намерения:)))
Поздрави, скъпи Лео! Честит месец ноември, да ти е спорен и весел!
Прегръдки!
Прегръдки!
Честит празник, мила Вили!
Благодаря ти, че поспря и прочете!
Светли ноемврийски дни, мила приятелко, здраве и късмет!
Прегръдка!
Да правиш добро днес е деликатна работа - хората се отчаяха, затвориха, обезвериха - и от никого не искат и не чакат нищо. И мисля, трябват не кръстоносни походи за преобръщане във вярата, а реално подобряване на бита, което би върнало и самочувствието, и добрите мисли, и поривите към добри дела.
Да, и моят отговор се оказа пространен, мили Еми, вълнувам се, затова:)))
Прегръдка, приятелко!
Благодаряти, Еми! Но - какъв опит? Цял живот съм стояла в една стая, зад една катедра - а пред мене се минавали децата на малкото ни градче:))))
Съгласна съм с тебе за ония, материално обезпечените. О, да, те най-малко биха могли да бъдат удовлетворени! Под подобряване на бита имах предвид развита икономика, работещи институции, по-добра социална политика и пр., което би дало възможност на обикновения човек да диша спокойно, да се усмихне без страх. Но това е друга приказка :)))
Поздрави, мила приятелко, много ми беше приятно да разменим мисли с тебе - впрочем винаги ми е приятно! Благодаря ти!
Хубав ден! Аз отивам на контролен медицински преглед след едноседмичен престой вкъщи - стискай палци! :)))) Прегръдка!
По дело добротворно отново сме във час!
За къде сме, ако загубим вярата в доброто,
тъй само ще направим щедър дар на злото,
което чака някой врата да му отвори,
някой...който не иска да се бори.
В живота често сме на кръстопът,
духовният дом не винаги уют ни дава,
но светлината ума просветлява
и избираме доброто, защото ни успокоява.
Ти си истински войн на светлината, искрице!
Събуждай все така красивото в душите
със силата на словото - изкуство
и мъдро следвай светлината,
пътувайки с приятно чувство!
Нека миговете, извисяващи духа се множат!
Страхотен клип си избрала!
Пусках си го няколко пъти.
Наслаждавах се на музиката,
а думите просто си откликваха в сърцето ми...
Много се радвам,
че си преодоляла здравословния проблем, мила!
Изпращам ти своите топли поздрави и усмивки!
Стискам палци!
Благодаря ти!
Прекрасна си!
По дело добротворно отново сме във час!
За къде сме, ако загубим вярата в доброто,
тъй само ще направим щедър дар на злото,
което чака някой врата да му отвори,
някой...който не иска да се бори.
В живота често сме на кръстопът,
духовният дом не винаги уют ни дава,
но светлината ума просветлява
и избираме доброто, защото ни успокоява.
Ти си истински войн на светлината, искрице!
Събуждай все така красивото в душите
със силата на словото - изкуство
и мъдро следвай светлината,
пътувайки с приятно чувство!
Нека миговете, извисяващи духа се множат!
Страхотен клип си избрала!
Пусках си го няколко пъти.
Наслаждавах се на музиката,
а думите просто си откликваха в сърцето ми...
Много се радвам,
че си преодоляла здравословния проблем, мила!
Изпращам ти своите топли поздрави и усмивки!
Стискам палци!
Благодаря ти!
Прекрасна си!
Не, ти си прекрасна, мила Инел! Всеки път, като влезеш, огряваш като слънце моята страничка с доброта, нежност и толкова талант! Благодаря ти от цялото си сърце!
Толкова добре си ме разбрала - и как фино си откроила свои акценти - деликатно, ненатрапчиво, добротворно! Невероятна си! Благодаря за доверието и хубавото чувство!
Много харесвам Недялко Йорданов - любим ми е! Цялата му поезия пее, а е толкова човечна, така земна. Пише, както диша! Невероятен поет! Имаше няколко клипчета по стихотворениението "Песничка за доброто", най-много харесах това. И откак го вградих тук, все си го пускам - и заради музиката, и за хубавите стихове.
Благодаря ти за гостуването и чудесното настроение, което ми създаде, за хубавите благопожелания! Прегръдка, скъпа Инел! Щастливи ноемврийски дни с много топлина и обич!
А това: " не благодарност и награда –
нетърсено ли е, досада ..." ми напомни за "Смъртта на чиновника" от Чехов:).
Там е малко по-различно - за извинението ...
Дали и с незваното добро е така?!
Поздрави, Венетче!
А това: " не благодарност и награда –
нетърсено ли е, досада ..." ми напомни за "Смъртта на чиновника" от Чехов:).
Там е малко по-различно - за извинението ...
Дали и с незваното добро е така?!
Поздрави, Венетче!
Ами да - мисля, че е същото - ти се опитваш любезно да откажеш, но той, благодетелят, настоява, ти му се извиняваш, че му отказваш и гледаш да избягаш, той тича след тебе и... Пресен пример имам с един познат рибар. Лови явно по незаконен някакъв начин, защото винаги има риба. Вкъщи обожаваме риба, той разбра и ни носи - но не иска пари. А е толкова беден - пенсионер по болест. Ние сме производители, така че лесно решаваме проблема - предлагаме му да направим бартер с месо, кайма, домашна наденичка и пр. - и той приема. Но започва да носи през ден - напълних цял фризер с неговата риба. Отказвам му, а той почва да ми я носи изчистена и дори замразена. Спираме да му отговаряме на телефонните повиквания, но се научи да ни причаква пред къщата. Нищо не иска, често бяга, щом ни даде рибата, или приема нещо символично, например една тиква или десетина яйца. Не е заради това, което му даваме - просто мисли, че прави добро:))) И след два-три дни - пак:)))) И винаги пуска ей тъй, уж небрежно, и по 1-2 бурканчета рибни консерви. А аз не ги харесвам - и ги трупаме, и се чудим на кого да ги пласираме.
Ти, Кате, нямаш ли подобни случаи? Аз веднага се сещам за една добрина, която от симпатия исках да направя за тебе в началото на нашето запознанство, но ти ме спря - после ми стана ясно защо. Ами ако бях настояла? Аз и досега мисля, че щеше да бъде хубаво да го сторя:)))))))
Благодаря ти, че ме подсети за този разказ на Чехов. За пореден път ме изумяваш с интуиция! Прегръдка, мила приятелко! Радвам се, че вече те виждам тук-там, макар и много по-рядко от преди! Липсваш ми!
Хубави есенни дни с много поводи за радост, с много усмивки!
Мисля, че има една тънка граница и точно в нея е разковничето.
Ако човекът има нужда да му се направи доброто и може да го приеме, разбира се!
Но понякога и дори често се случва хората да насилват близките си и да опитват да им натрапят своите виждания за добро и по този начин задушават човека отсреща.
Лично на мен ми се е случвало, затова и написах за свободната воля.
Когато човек е наясно със себе си, с избора си и пътя си в живота, и е щастлив със своя избор, а някой дойде да го "спасява", защото се мисли за много виждащ и знаещ и велик, тогава стават стълкновения, а "спасяващият" дори е убеден, че прави добро.
Това го казвам, отново повтарям, във връзка с мои преживявания в реала, с хора, които съм смятала за близки - задушавали са ме по този начин и са ме отблъсквали.
Мисля, че /образно казано/ за всеки влак има пътник и всеки сам избира накъде да се насочи в живота си, и наистина няма как насила да се повлияе на човека...
Поздрави, Вени, и Ахмед, не успях да изчета останалите коментари, по-късно ще прочета всичко.
Този, който се опитва да направи добро, задължително трябва да успее да види, разбере и приеме гледната точка и чувствата на "получаващия" доброто. Инак става като валяк, който "мачка" човека отсреща.
Мисля, че има една тънка граница и точно в нея е разковничето.
Ако човекът има нужда да му се направи доброто и може да го приеме, разбира се!
Но понякога и дори често се случва хората да насилват близките си и да опитват да им натрапят своите виждания за добро и по този начин задушават човека отсреща.
Лично на мен ми се е случвало, затова и написах за свободната воля.
Когато човек е наясно със себе си, с избора си и пътя си в живота, и е щастлив със своя избор, а някой дойде да го "спасява", защото се мисли за много виждащ и знаещ и велик, тогава стават стълкновения, а "спасяващият" дори е убеден, че прави добро.
Това го казвам, отново повтарям, във връзка с мои преживявания в реала, с хора, които съм смятала за близки - задушавали са ме по този начин и са ме отблъсквали.
Мисля, че /образно казано/ за всеки влак има пътник и всеки сам избира накъде да се насочи в живота си, и наистина няма как насила да се повлияе на човека...
Поздрави, Вени, и Ахмед, не успях да изчета останалите коментари, по-късно ще прочета всичко.
Да, Веси, всички, които искаме по целия свят да възцари доброта, обич и хармония, се стремим да раздаваме доброто навсякъде, където поминем:))) Много често чуваме: "Няма нужда! Благодаря, но недей! Мисля, че ще се оправя и сам!" - понякога от притеснение и неудобство, но най-често искрено, с нежелание другият да навлиза в личното ти пространство. И си толкова права - това е тънка граница, която не бива да се престъпва. Но как да я усетим, как да се спрем - и да не правим от една безкористна от наша гледна точка добрина нежелана натрапеност и досада?
Благодаря ти за изразеното мнение! Радвам се на споделеното, на разбирането ти по проблема, на подкрепата ти! Поздрави с пожелание за приятел ден!
Аз се върнах да разкажа една случка от преди малко.
Отивам да пазарувам в селския кооп и виждам една съседка, леля Пепи. Имаме се с нея, периодично пием кафе.
Миналата седмица идва изненадващо и ми носи саксия с Исусов Венец. Много ме зарадва. Тя знае, че обичам цветя и че събирам всякакви. Имала две такива цветя и ми носи едното.
Никога не бих си поискала, но съседките, с които съм близка, ми носят цветя понякога.
И сега я виждам, че си купува брашно, а аз имам 10-ина пакета, подарък са ми от майката на приятеля ми и й предложих да й дам поне 2 пакета, уговорихме се да дойде през уикенда да пием кафе и да й ги дам.
Бих отишла у тях да й ги занеса, защото се познаваме доста добре и знам, че ще се зарадва и няма да е натрапване, но така или иначе се уговорихме тя да дойде.
Но си мисля, че с хора, които не познаваме толкова добре, не можем да си позволим такава близост, за да не се почувстват един вид "притиснати"...и притеснени.
Приятен ден и на теб, мила Вени!
Този, който се опитва да направи добро, задължително трябва да успее да види, разбере и приеме гледната точка и чувствата на "получаващия" доброто. Инак става като валяк, който "мачка" човека отсреща.
Да, Веси, точно като валяк мачка, пресира неисканата доброта. Колкото и да е чистосърдечно добронамерен човекът отстреща, с времето става досаден и неприятен, ако нетактично продължава да настоява на своето. Имаме съседи, които все ни носят по нещо - корички хляб, обелки от картофи или дори дребни картофчета - да не ги хвърлят. Е, с моя съпруг естествено ги хвърляме ние - нашите животни се гледат с най-чиста екологична храна. Например двете прасета, които колим за нас, последните два месеца се хранят само с тикви - месото става без сланина и невероятно крехко, а прасетата обичат тиквите почти колкото мене:))) Та ние хвърляме в контейнера тези кухненски отпадъци и молим да не ни носят други, но...уви! А по Коледа, познай, години наред вече тези съседи идват, открито си искат и месо, и кокали, и нещо за кървавица и пр. - и естествено напомнят колко пъти са носили храна на животните.. Не че някога не сме им давали и без това - ех, цялата махала се събираме - и всеки отнася армаган и за вкъщи. А ние почваме да разнасяме, на когото се сетим. Но така- "добрини":)))
Поздрави, Веси!
Аз се върнах да разкажа една случка от преди малко.
Отивам да пазарувам в селския кооп и виждам една съседка, леля Пепи. Имаме се с нея, периодично пием кафе.
Миналата седмица идва изненадващо и ми носи саксия с Исусов Венец. Много ме зарадва. Тя знае, че обичам цветя и че събирам всякакви. Имала две такива цветя и ми носи едното.
Никога не бих си поискала, но съседките, с които съм близка, ми носят цветя понякога.
И сега я виждам, че си купува брашно, а аз имам 10-ина пакета, подарък са ми от майката на приятеля ми и й предложих да й дам поне 2 пакета, уговорихме се да дойде през уикенда да пием кафе и да й ги дам.
Бих отишла у тях да й ги занеса, защото се познаваме доста добре и знам, че ще се зарадва и няма да е натрапване, но така или иначе се уговорихме тя да дойде.
Но си мисля, че с хора, които не познаваме толкова добре, не можем да си позволим такава близост, за да не се почувстват един вид "притиснати"...и притеснени.
Приятен ден и на теб, мила Вени!
Да, такива взаимоотношения стоплят. Аз също вкоренявам цветя и храсти - кани, лянове, рози, хибискус и лози - и ги раздавам на приятели. А и те ми носят мушката и сакъзчета - знаят, че са ми слабост:))) Обожавам отношенията в градчета като нашето или по селата - всички се познават, хората са приятели, почти като роднини; когато си в нужда - всички ти се притичат - и всичко е толкова просто, естествено - всичко стопля сърцето! Щастливка си, Веси, че си взела това решение да живееш на село - мъдро и далновидно е - и сигурно вече работи за тебе и за децата ти. Прегръдка, приятелко!
Мисля, че има една тънка граница и точно в нея е разковничето.
Ако човекът има нужда да му се направи доброто и може да го приеме, разбира се!
Но понякога и дори често се случва хората да насилват близките си и да опитват да им натрапят своите виждания за добро и по този начин задушават човека отсреща.
Лично на мен ми се е случвало, затова и написах за свободната воля.
Когато човек е наясно със себе си, с избора си и пътя си в живота, и е щастлив със своя избор, а някой дойде да го "спасява", защото се мисли за много виждащ и знаещ и велик, тогава стават стълкновения, а "спасяващият" дори е убеден, че прави добро.
Това го казвам, отново повтарям, във връзка с мои преживявания в реала, с хора, които съм смятала за близки - задушавали са ме по този начин и са ме отблъсквали.
Мисля, че /образно казано/ за всеки влак има пътник и всеки сам избира накъде да се насочи в живота си, и наистина няма как насила да се повлияе на човека...
Поздрави, Вени, и Ахмед, не успях да изчета останалите коментари, по-късно ще прочета всичко.
Разбирам, че сме имали предвид различни неща. Естествено че нямаме право да се бъркаме в личното пространство на когото и да е било. Надявам се да сте разбрали идеята и умисъла на коментара ми.
С пожелание за приятна вечер :)
Мисля, че има една тънка граница и точно в нея е разковничето.
Ако човекът има нужда да му се направи доброто и може да го приеме, разбира се!
Но понякога и дори често се случва хората да насилват близките си и да опитват да им натрапят своите виждания за добро и по този начин задушават човека отсреща.
Лично на мен ми се е случвало, затова и написах за свободната воля.
Когато човек е наясно със себе си, с избора си и пътя си в живота, и е щастлив със своя избор, а някой дойде да го "спасява", защото се мисли за много виждащ и знаещ и велик, тогава стават стълкновения, а "спасяващият" дори е убеден, че прави добро.
Това го казвам, отново повтарям, във връзка с мои преживявания в реала, с хора, които съм смятала за близки - задушавали са ме по този начин и са ме отблъсквали.
Мисля, че /образно казано/ за всеки влак има пътник и всеки сам избира накъде да се насочи в живота си, и наистина няма как насила да се повлияе на човека...
Поздрави, Вени, и Ахмед, не успях да изчета останалите коментари, по-късно ще прочета всичко.
Разбирам, че сме имали предвид различни неща. Естествено че нямаме право да се бъркаме в личното пространство на когото и да е било. Надявам се да сте разбрали идеята и умисъла на коментара ми.
С пожелание за приятна вечер :)
Да, Ахмед, различно е! Доброто, направено с приятелски протегната към другия ръка и искрена усмивка, не може да бъде зло; дори да остане неосмислено в момента, то рано или късно ще бъде осъзнато като верен приятелски жест в точен момент. Благодаря ти за тази човеколюбива и алтруистична позиция!
Разбираш вече, че моята съпротива е срещу друго - срещу нахалното, безпардонно или просто неуместно, настоятелно до досада желание нещо у другия да бъде променено според разбиранията на доброжелателя за добро и справедливост. Под маската на "добро" - и уж за наше добро, се вършат толкова безчинства днес:)))
Поздрави, приятелю! И не ни забравяй!
04.11.2017 11:31
Мисля, че има една тънка граница и точно в нея е разковничето.
Ако човекът има нужда да му се направи доброто и може да го приеме, разбира се!
Но понякога и дори често се случва хората да насилват близките си и да опитват да им натрапят своите виждания за добро и по този начин задушават човека отсреща.
Лично на мен ми се е случвало, затова и написах за свободната воля.
Когато човек е наясно със себе си, с избора си и пътя си в живота, и е щастлив със своя избор, а някой дойде да го "спасява", защото се мисли за много виждащ и знаещ и велик, тогава стават стълкновения, а "спасяващият" дори е убеден, че прави добро.
Това го казвам, отново повтарям, във връзка с мои преживявания в реала, с хора, които съм смятала за близки - задушавали са ме по този начин и са ме отблъсквали.
Мисля, че /образно казано/ за всеки влак има пътник и всеки сам избира накъде да се насочи в живота си, и наистина няма как насила да се повлияе на човека...
Поздрави, Вени, и Ахмед, не успях да изчета останалите коментари, по-късно ще прочета всичко.
Разбирам, че сме имали предвид различни неща. Естествено че нямаме право да се бъркаме в личното пространство на когото и да е било. Надявам се да сте разбрали идеята и умисъла на коментара ми.
С пожелание за приятна вечер :)
Да, Ахмед, различно е! Доброто, направено с приятелски протегната към другия ръка и искрена усмивка, не може да бъде зло; дори да остане неосмислено в момента, то рано или късно ще бъде осъзнато като верен приятелски жест в точен момент. Благодаря ти за тази човеколюбива и алтруистична позиция!
Разбираш вече, че моята съпротива е срещу друго - срещу нахалното, безпардонно или просто неуместно, настоятелно до досада желание нещо у другия да бъде променено според разбиранията на доброжелателя за добро и справедливост. Под маската на "добро" - и уж за наше добро, се вършат толкова безчинства днес:)))
Поздрави, приятелю!
53. ikra - И аз съм напълно против някой да налага своето мнение, желание и цели - това не е добро, а диктатура, чиято презумция най-вече е личностно облагодетелстване!...
Е, не е е задължително:) По-горе аз затова споделих примери за невинна, но досадна с настъпателността си безкористна добрина. Знаеш, всичко има по света, важно е ние да сме настроени позитивно, доброжелателно - и да не губим мярката...
Поздравления за новия сайт и тук, скъпи Ахмед! Пожелавам ти многобройни читатели и висок рейтинг! На добър час!
Използвам пространството, ако нямаш нищо против, да публикувам и адреса на новата ти придобивка.
НОВ САЙТ НА ИКРА:
http://ikrabulletin.wixsite/bulletin/single-post/2016/04/17/%D0%9E%D0%BC%D0%B0%D1%80-%D0%A5%D0%B0%D1%8F%D0%BC
Поздрави!
53. ikra - И аз съм напълно против някой да налага своето мнение, желание и цели - това не е добро, а диктатура, чиято презумция най-вече е личностно облагодетелстване!...
Е, не е е задължително:) По-горе аз затова споделих примери за невинна, но досадна с настъпателността си безкористна добрина. Знаеш, всичко има по света, важно е ние да сме настроени позитивно, доброжелателно - и да не губим мярката...
Поздравления за новия сайт и тук, скъпи Ахмед! Пожелавам ти многобройни читатели и висок рейтинг! На добър час!
Използвам пространството, ако нямаш нищо против, да публикувам и адреса на новата ти придобивка.
НОВ САЙТ НА ИКРА:
http://ikrabulletin/bulletin/single-post/2016/04/17/%D0%9E%D0%BC%D0%B0%D1%80-%D0%A5%D0%B0%D1%8F%D0%BC
Поздрави!
Много благодаря за пожеланията! Надявам се повече хора да се възползват и да получат мотивация да продължат напред, въпреки трудностите и проблемите, с които се сблъскват...
Приятни почивни дни на теб и твоите добри читатели :)
53. ikra - И аз съм напълно против някой да налага своето мнение, желание и цели - това не е добро, а диктатура, чиято презумция най-вече е личностно облагодетелстване!...
Е, не е е задължително:) По-горе аз затова споделих примери за невинна, но досадна с настъпателността си безкористна добрина. Знаеш, всичко има по света, важно е ние да сме настроени позитивно, доброжелателно - и да не губим мярката...
Поздравления за новия сайт и тук, скъпи Ахмед! Пожелавам ти многобройни читатели и висок рейтинг! На добър час!
Използвам пространството, ако нямаш нищо против, да публикувам и адреса на новата ти придобивка.
НОВ САЙТ НА ИКРА:
http://ikrabulletin/bulletin/single-post/2016/04/17/%D0%9E%D0%BC%D0%B0%D1%80-%D0%A5%D0%B0%D1%8F%D0%BC
Поздрави!
Много благодаря за пожеланията! Надявам се повече хора да се възползват и да получат мотивация да продължат напред, въпреки трудностите и проблемите, с които се сблъскват...
Приятни почивни дни на теб и твоите добри читатели :)
Благодаря ти, скъпи Ахмед! Поздрави с пожелание за хубави почивни дни!
Темата за доброто е винаги актуална. И аз съм на мнение, че да правиш добро, не е същото като да даваш съвет. :)
Поздрави и щастие - Литатру!
Темата за доброто е винаги актуална. И аз съм на мнение, че да правиш добро, не е същото като да даваш съвет. :)
Поздрави и щастие - Литатру!
Благодаря ти, скъпа Литатру! Малко по малко се възстановявам - с Божията помощ и с много лежане...
Да, нали? Досадно е да даваш непоискани съвети и да настояваш за изпълнението им - това добро рядко се оказва истинско добро, то е направо досада. Сигурно и ти си се сблъсквала... Да бъдеш тактичен е изкуство и добрият човек обикновено го владее. Досадни са само неискрените, фалшивите доброжелатели. Трябва да умеем да ги различаваме и избягваме - натрапеното добро често граничи със злото.
Прегръдка, мила Литатру! Весел и ползотворен месец ноември!
Прегръдки!
<3
Литатру
Амин, дай, Боже! Колкото повече добри хора край нас, толкова повече усмивки, толкова повече сълзи на радост в очите. Можем да направим света по-добър, трябва толкова малко усилие - може би в посоката, която проповядва ИКРА - протегната ръка и усмивка за всеки.
http://ikrabulletin/bulletin/single-post/2016/04/17/%D0%9E%D0%BC%D0%B0%D1%80-%D0%A5%D0%B0%D1%8F%D0%BC
Прегръдка, мила Жозета! Осмислен, ползотворен и ведър месец ноември!
Прегръдки!
<3
Литатру
Благодаря ти за подкрепата! Хубав неделен ден - с усмивка и много пориви на добродеятелност! Прегръдка!
да, натрапеното добро често граничи със злото, но това се отнася за неискреното,
измъченото, фалшивото добро, което е по-опасно понякога от липсата внимание
и съпричастие... сложни са човешките отношения, особено по време на объркани
стойности и отхвърлени достойнства... обичам твоите философски поетични размисли, но днес ме натъжиха особено... толкова болка и разочарование има в тях,
а носят някаква топла мекота и човечност... това е истинската доброта - горда, наранена, опрощаваща... естествена и неангажираща, деликатна и разбираща...
Пожелавам ти от всичко достатъчно - колкото е необходимо, за да се чувстваш добре, да са светли и благословени дните ти напред, мила Вени...
Прегръщам те с обич !
да, натрапеното добро често граничи със злото, но това се отнася за неискреното,
измъченото, фалшивото добро, което е по-опасно понякога от липсата внимание
и съпричастие... сложни са човешките отношения, особено по време на объркани
стойности и отхвърлени достойнства... обичам твоите философски поетични размисли, но днес ме натъжиха особено... толкова болка и разочарование има в тях,
а носят някаква топла мекота и човечност... това е истинската доброта - горда, наранена, опрощаваща... естествена и неангажираща, деликатна и разбираща...
Пожелавам ти от всичко достатъчно - колкото е необходимо, за да се чувстваш добре, да са светли и благословени дните ти напред, мила Вени...
Прегръщам те с обич !
Мила Танче, чародейна моя приятелко, коя от думичките, които си наредила по-горе, да си избера, коя да запомня, да скътам в сърцето си! Всички са толкова мили, добри, щадящи, проникновени - и падат като топли медени капки, като мек балсам в душата. Не, не съм наранена - досадена съм малко - навън едно слънце, в градинката ми едни димитровчета и хризантеми нацъфтели - а не мога да изляза да им се порадвам. Трябвало малко още да попазя леглото - докторите са така добри и внимателни с мене, че наистина ги подозирам вече в престараване. Е, малко остана. А за фалшивото добро си напълно права - почти винаги граничи със злото! Благодаря ти за тази свръхинтуитивност, за фината ти чувствителност и верния, съзвучен прочит! Прегръщам те с обич, моя мила приятелко! Успешна седмица!
Обикновено не съм видяла добро оттам, където помагам, а от другаде, където не очаквам. Резултатът е, че Бог не ме забравя никога!
Обикновено не съм видяла добро оттам, където помагам, а от другаде, където не очаквам. Резултатът е, че Бог не ме забравя никога!
И аз съм за действената доброта, Росе! Има такива ситуации, при които се чувстваш задължен да помогнеш, въпреки съмненията и недоверието на този, на когото помагаш. Това е трудно и - права си - често неблагодарно дело и не се възприема като добрина. Но пък си струва - заради собственото удовлетворение да докажеш правотата си, да направиш, каквото трябва, каквото съвестта и чувството ти за справедливост диктуват. А хората общо взето са неблагодарни или по-точно трудно признават стореното им добро - може би се страхуват да не се окажат задължени. И аз, да си призная, много пъти съм се оказвала....как да го кажа, в неловко положение - народът има доста цветисти изрази за такива случаи: "в небрано лозе", "на пачи яйца" и пр. :)))) И не благодарност дочаквам - виновна се оказвам. Но това е то - непоискано добро. Все пак като тебе много често не мога да се стърпя да гледам отстрани и да не се опитам да помогна.
Благодаря ти за споделеното! Поздрави с пожелание на успешна седмица и много положителни емоции през ноември!
Успешен ноември, Вени!
Успешен ноември, Вени!
О, да, Ели - не може да се правят добрини само ако ни помолят - тогава това биха били по-скоро услуги, не добрини. Моята тревога е друга - за размитите граници между доброто и злото, когато човек настоява да направи нещо за другия, което смята за добро - въпреки категоричния отказ на своята жертва. Не ти ли се е случвало? Истинска досада е, независимо дали става въпрос за съвет, който доброжелателят държи непременно и на минутата да изпълниш, нещо, което е решил на всяка цена да ти даде или подари - абсолютно ненужно и досадно за тебе, или което прави тайно от теб - за твое "добро". Крайно нетактично, депресиращо - и дори опасно за нас добротворстване. Миналия ден например аз се сдобих с чифт грамадни, тежки ботуши размер 52 и бутилка спирт за горене - жената си чистела тавана, сетила се за нас със съпруга ми и преценила, че тези вещи ще ни потрябват. И решила да не ги хвърля - да ни ги донесе подарък, добро да ни направи. Благодарих и твърдо отказах, защото категорично не ми трябваше нито едното, нито другото - и... трябваше да изслушам дълга лекция за практическата полза от спирта в домакинството и подкана веднага да си измия стъклата на прозорците с него /подканата беше придружена с крадлив поглед към прозорците ми и едно такова присвиване на устата - картинка!:))))))/.
Извини ме, Ели, аз все се обяснявам, обяснявам, давам примери и пр. - а си мислех, че е нещо, с което всеки се е сблъсквал, което ежедневно изпитваме на гърба си. Прощавай, сигурно съм ти досадила с по принцип доброто си желание да ти обясня моята позиция, да те убедя да я приемеш - ето - една непоискана от тебе, "незвана добрина":)))
Поздрави с пожелание за повече усмивки и късмет през ноември!
Дори напротив - ако ти направят ДОБРО, без да си молил или искал, е по-хубаво, по-приятно, отколкото ако си поискал, помолил да ти сторят ДОБРО!...
Лека вечер и добри дни!...
Дори напротив - ако ти направят ДОБРО, без да си молил или искал, е по-хубаво, по-приятно, отколкото ако си поискал, помолил да ти сторят ДОБРО!...
Лека вечер и добри дни!...
И аз така мисля, Марине - няма как да не е приятно съзнанието за неочаквано добро - без да си молил, без да си се надявал дори. И за добрината в кавички съм съгласна. Но има едни такива добрини, които хората, най-често близки или такива, които си мислят, че са близки до тебе, ти правят. Уж всичко е за твое добро, но ти не виждаш нещата по този начин - и не си съгласен. В един добър ден разбираш, че те все пак са действали - с убеждението, че са ти направили голямо добро и че трябва да им бъдеш благодарен... Как ще се почувстваш?:)))
Поздрави! Спокойна и уютна ноемврийска вечер!
Привет, Галя! Благодаря ти за добрите думи! Да, нали? И аз напоследък взех да се замислям за това, как все си предлагам услугите - с чисто сърце и добри помисли, но доста често ме отрязват - особено младите - да си почивам, да не бера грижа - те ще се оправят. И стигнах малко по малко до тая непонятна ми доскоро истина за досадното непоискано добро.
Прегръдка, мила Галка! Топлина и уют в студените ноемврийски дни!
А за другата, която заробва, дори не ми се отваря приказка. Имам пресен пример, от който много боли!
Поздрав за хубавото стихотворение и за темата, Вени!
А за другата, която заробва, дори не ми се отваря приказка. Имам пресен пример, от който много боли!
Поздрав за хубавото стихотворение и за темата, Вени!
Скъпата ми Ели! Както винаги сърдечна, откликваща и толкова, толкова интуитивна! Да, мила приятелко - всички моменти ги има: може да не си готов, да нямаш нужда и дори да е в твоя вреда това нечакано добро. И да е задължаващо, заробващо! Разбира се, че сме го изпитвали - колко пъти! И ни е струвало нерви и сълзи, и сили да се освободим от тежестта на нежеланото бреме! А трябва и да пазим да не обидим другия, да го оставим да си вярва, че ни прави добро, да продължава да си мисли, че сме му задължени. Тежко! За тази добрина ми е думата, много фино си почувствала всичко и си го доразвила в нюанси! Благодаря ти! Съжалявам за твоите скорошни изживявания, но нали знаеш - всичко минава, ние сме по-силни, отколкото мислим! Прегръщам те с обич!