2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 8499 Коментари: 40 Гласове:
Последна промяна: 11.09.2017 18:51
И ще ме чака той в Несебър
Дали сърцето ми е меко,
или си идва с възрастта:
подушват сякаш отдалеко
в мен котките добра душа.
За миг приятели – и скоро
с претенции за пълна власт –
в дома, в градината и в двора
търпя ги аз, че са ми страст.
Но идва лято – морски саги
дори насън реди умът.
Изравям старите дисаги
и –котки, чао! – тръгвам в път.
Тъй в седмица, откакто юни
подкара слънчевия дрон,
сама в несебърските дюни
откривам летния сезон.
От котки никаква потреба
не чувствам. Тихо си лежа.
Вълни и пясък. И Несебър.
Над мене гларуси кръжат.
Но днес по пътя ми обратен
към моя курортистки дом
дочух познат – и непонятен –
глас котешки – като фантом.
Бе малко черно коте – хърбо,
трепереше от глад и страх.
Обърнах се към него гърбом,
закрачих твърдо и… се спрях.
До моята тераса скромно
ме следва – и се настани.
Щастлива съм – не е бездомно,
но… как успя да ме склони!
Делим си пушеното пиле,
похапва Whiskas и бекон,
храна и ласки в изобилие
от мен изисква по закон.
Какво пък – нека! Щом наесен
си тръгна с щъркелите пак,
ще знам – тук чака ме чудесен,
пораснал, верен котарак!
Щастливо лято в Несебър и където и да си!
Щастливо лято в Несебър и където и да си!
Благодаря ти, скъпа Доче!
Всъщност аз вече съм вкъщи. Бързо се настоявам, където и да съм. Лятото е прекрасно точно с това, че предлага толкова примамливи дестинации. Надявам се обаче да съм оставила котето в добри ръце - накупих храна и помолих охраната да му дава сутрин и вечер. Вярвам, че и то своевременно ще им напомня - не е коте, което не си знае интереса - огладнее ли, целия блок вдига на крак:))) Пък живот и здраве - ще ходя през две-три седмици да го наглеждам - чудесен повод за нови срещи с любимото лятно море!
Весело лято и на тебе, Доче, щастливи отпускарски емоции!
Благодаря ти за хубавите думи, скъпа Еми, едва ли заслужавам и половината от тях, но ти както винаги си много мила - и добра приятелка!
То добротата не ходи сама по хората, води след себе си и глупостта - доведох това коте от плажа гладно, мокро и уплашено, съжалих го и го прибрах, а то като извади един глас - за най-малкото неудобство тероризира квартала. Затова минахме да диета с пушено пиле - дано млъкне, да остане доволно. Мисля, че е много малко, липсва му майката, уплашено е от това, че е само в тези високи треви, в този студен вятър от брега, сигурно му липсва още и майчиното млечице. Но - съдба... мисля, че взе да свиква.
Светло лято с много обич, с щастливи емоции и на тебе, мила приятелко! Прегръдка!
Благодаря ти, Марине! Прав си - пушеното пиле е нещо хубаво, но едва ли ще е достатъчен мотив за вярност. Но пък и котараци много - през цялото време два други великолепни екземпяра - единият също черен, а другият сив - се навъртаха наоколо с идеята да си откраднат от угощението на малкия. Разбира се, и за тях имаше почерпка :)))
Честито лято - синьо и безметежно да ти е! Поздрави!
Да, така е, Стани, родените сред природата са по-оцеляващи. Това толкова малко коте не е отишло да пие вода от морето - нито е окотено в пясъка. Сутринта, като минавах, чух от паркинга непосредствено преди плажната ивица жално мяукане - явно някой го е докарал с колата си и го е изхвърлил. Расло е сред хора - макар и уплашено, личеше, че е свикнало с човешка ръка и присъствие. Стана ми много мъчно за мъничето. Но то си е оцеляващо. И хитрец! Разпозна безпогрешно на кого сърцето му е меко, кой няма да го прогони - и ...ме последва. А толкова хора минаваха насам-натам. Следваше точно мене, и все - аха-аха да ме изгуби, но ме намираше в навалицата. Съжалих го и го взех. Имало е късмет да оцелее.
Благодаря ти за добрите думи! Поздрави, мила Стани!
О, определено! Вкъщи имам един такъв - нежен, нежен, чак истеричен - купичките пълни с различни квалитетни храни, а той все в краката ми - спъва ме и врещи с пълен глас. Не ми остава нищо друго освен да го взема на ръце. А иначе е голям мачо - котараците от целия квартал му имат страха:)))
Котките наистина много помнят - аз нали където помина, все котки приятелки оставям - не ми се е слувало да се върна и някоя котка да не реагира радостно, че ме е познала, независимо колко месеца или дори години са минали:))) И това си е щастие, нали?:))))
Прегръдка, мила Налия, много ти благодаря за успокоението, а то след коментара на Марин се бях размислила...
Поздрав на варненския край! Ех, морето! Весело лято!
Хубава вечер и весело лято!
А ти- богата с такива благодарни приятелчета! :)
Щастливо Несебърско лято, мила! :)
Прегръдки,
Криси
Хубава вечер и весело лято!
Ще ми повярваш ли, Кате, че при толкова котки май никога не съм имала черна. Първото коте на сиамката Мими беше станало прекрасен черен котарак, но нещо се разболя и не можахме да му помогнем - а нямаше навършена годинка.
Не знам как го правиш - но си ме усетила - ти отговори на всичките ми въпроси и терзания: трябваше ли да го вземам, все пак и други хора въвличам в тази авантюра, защото като мечи, пречи на всички в блока да спят:))) После - защо толкова гръмогласно недоволства, защо постоянно мяука, а и как да го оставя - като трябва поне за 2-3 седмици да си отида, дали ще ме помни, като се върна.
Все важни въпроси, както виждаш !Но това са отпускарски въпроси, курортистки. Когато се върнах вкъщи, бързо забравих котето, като ме подхванаха поизоставените задачи. Но то е там, чака ме - благодаря ти за допълнителната информация!
Прегръдка, мила приятелко! Весело лято!
А ти- богата с такива благодарни приятелчета! :)
Щастливо Несебърско лято, мила! :)
Прегръдки,
Криси
Благодаря ти, мила Криси! Аз вече се завърнах от Несебър, защото трябва да поотхвърля мако работа вкъщи, после сигурно ще отида и до другата любима дестинация - Хисаря, и пак отново вкъщи. Така редувам нещата през лятото - имам много животни, растения, градини, села и какви ли не ангажименти, които сама си измислям и май всяка година увеличавам, увеличавам. Но грейне ли слънчицето малко по-настойчиво, бързо казвам сбогом на всички иначе любими занимания и припвам към морето. Любим Несебър! Дано котенцето чака - ще ми бъде мъчно, ако не ме посрещне!:)))
Лятно слънце и щастливи емоции и за тебе, мила Криси, където и да си! Прегръдка!
Демокрацията не изпълнява задължението си да пръска срещу курлежи- от това страдат животните, а "къщовницата" котка ги занася до стопаните си, а с това и лаймската болест.
Това не е причина да си намразя котака... но и той се нуждае от грижи и препарати - така сме все в ръцете на лекарствената мафия..
Успешна седмица
Демокрацията не изпълнява задължението си да пръска срещу курлежи- от това страдат животните, а "къщовницата" котка ги занася до стопаните си, а с това и лаймската болест.
Това не е причина да си намразя котака... но и той се нуждае от грижи и препарати - така сме все в ръцете на лекарствената мафия..
Успешна седмица
Да, през всички тези перипетии преминаваме и ние със съпруга ми - аз с моите котки и кучета, той - с гълъбите и зайците си. Всеки със своите хобита, страсти и тревоги за своите любимци. И с разходите по лекарства, витамини и специализирани храни - край нямат! Но пък денят ни е пълен с едни такива емоции, които човек може да получи само от любимите си животни или, да речем, в любимата си градина.
Благодаря за разбирането и съпричастността, скъпи Зав! Успешна седмица и весело лято! Поздрави!
Мен ме просълзи!
Дано има повече такива хора, Вени.
Прегръдка!
Мен ме просълзи!
Дано има повече такива хора, Вени.
Прегръдка!
Благодаря ти за съпреживяването, Веси! Сега, далече от котето, чувствам нещата по-реално, някак поуспокоено, но си спомням как една нощ там, когато валеше и духаше силен вятър, не можах да спя от притеснение за мъничено:))) А то е такъв хитрец, такъв велик комбинатор - сигурна съм, че ще оцелее!
Хубав ден - спорен и весел да ти е, приятелко! А довечера съм при тебе - чакам с нетърпение:))))) Прегръдка!
А музата, представих си я кацнала на дясното ти рамо! :))))
Хубаво лято, мила Вени! Където и да си.
Жалко, че проблемът с тях не е решен на социално ниво...
Бъди здрава и все така добра и отзивчива!
А музата, представих си я кацнала на дясното ти рамо! :))))
Хубаво лято, мила Вени! Където и да си.
Добре дошла, мила Вили! Толкова светлина и доброта носиш - благодаря ти! Весели и щастливи летни дни с много радост, почивка и безгрижие!
Прегръдка, мила моя добра приятелко!
Ех, Вал, знаех, че няма да им се размине на "Котките" - няма да убягнат на твоя поглед и слух:))) Благодаря ти за този коментар!
Стихчетата за малкото несебърско коте си дойдоха сами - с котето, не съм ги търсила, нито измисляла. А клипчето е с мисъл специално за тебе - знам, че харесваш музиката на Андрю Лойд Уебър. Чу ли оня мотив от "Фантомът на операта" на 1.53 мин. ? Обожавам мюзикъла "Котките"! Нека бъде и поздрав за тебе с цялото ми уважение и приятелство! Весело лято!
Жалко, че проблемът с тях не е решен на социално ниво...
Бъди здрава и все така добра и отзивчива!
Мила Ели, така е - макар че има наченки на подобряване. В Несебър миналата година станах свидетел как едни млади момчета спасиха едно гларусче. Гларусчето беше вече доста едро, почти като възрастните, но още с кафявите си пера. Лежеше примирено под един хлраст в парка и чакаше смъртта си - тъжна гледка, а аз се чудех какво мога да направя. Момчетата пристигнаха с кола - бяха с униформи, със специални превръзки на ръцете и зелени тениски с някакви инициали. Сигурно някой ги беше извикал. Те вдигнаха внимателно гларусчето от земята, сложиха го в една клетка и си заминаха - и изведнъж всичко около мене сякаш просветна! Колко му трябва на човек да се почувства щастлив!
А на нас със съпруга ни явно ни е тръгнало на спасяване. Докато съм била в Несебър, той видял едно малко куче, което скимтяло на една порта - стопаните се оплакали, че го били подарили на някакви съседи, но те не го хранели, биели го и той все бягал обратно там, където се е родил. Съпругът ми го съжалил и го взел. Сега си имаме куче пазач:))) Цял ден играе на прескочи-кобила със Заека с белия нос - един от зайците на съпруга ми, истински каратист, който не признава врати и ключалки - с един ритник на задните си крака отваря вратата, излиза и започва да "спасява" и другите зайци и особено зайки:))), като им отваря вратите. Принудихме се да го оставим свободен на двора и сега си има компания - малкото рижо куче Лиско.
Та така у нас - живеем с животните и растенията си, трупаме емоции с тях така, както някои сигурно трупат пачки - и продължаваме да вярваме в принципа "Предай нататък". Дано!
Поздрави, скъпа Ели, отдавна не съм наминавала при тебе - все съм в разход, но след малко ще го направя! Весели летни дни!
Жалко, че проблемът с тях не е решен на социално ниво...
Бъди здрава и все така добра и отзивчива!
Мила Ели, така е - макар че има наченки на подобряване. В Несебър миналата година станах свидетел как едни млади момчета спасиха едно гларусче. Гларусчето беше вече доста едро, почти като възрастните, но още с кафявите си пера. Лежеше примирено под един хлраст в парка и чакаше смъртта си - тъжна гледка, а аз се чудех какво мога да направя. Момчетата пристигнаха с кола - бяха с униформи, със специални превръзки на ръцете и зелени тениски с някакви инициали. Сигурно някой ги беше извикал. Те вдигнаха внимателно гларусчето от земята, сложиха го в една клетка и си заминаха - и изведнъж всичко около мене сякаш просветна! Колко му трябва на човек да се почувства щастлив!
А на нас със съпруга ни явно ни е тръгнало на спасяване. Докато съм била в Несебър, той видял едно малко куче, което скимтяло на една порта - стопаните се оплакали, че го били подарили на някакви съседи, но те не го хранели, биели го и той все бягал обратно там, където се е родил. Съпругът ми го съжалил и го взел. Сега си имаме куче пазач:))) Цял ден играе на прескочи-кобила със Заека с белия нос - един от зайците на съпруга ми, истински каратист, който не признава врати и ключалки - с един ритник на задните си крака отваря вратата, излиза и започва да "спасява" и другите зайци и особено зайки:))), като им отваря вратите. Принудихме се да го оставим свободен на двора и сега си има компания - малкото рижо куче Лиско.
Та така у нас - живеем с животните и растенията си, трупаме емоции с тях така, както някои сигурно трупат пачки - и продължаваме да вярваме в принципа "Предай нататък". Дано!
Поздрави, скъпа Ели, отдавна не съм наминавала при тебе - все съм в разход, но след малко ще го направя! Весели летни дни!
Бог си знае работата.
Благодаря ти, Росе! Наистина беше изгладняло, но най-вече беше ужасено - обезумяло от тази неизвестност, в която то - довчерашното галениче на мама и на стопаните, беше поставено - само, мокро, беззащитно. Изтощението му беше толкова голямо, че вървеше малко на зиг-заг след мене, пък и беше още бебе - но упорито ме следваше. Защо точно мене - тази, която искаше съзнателно да се направи, че не го забелязва, не знам - може би му миришех на котки - нали само преди 10-12ч. се бях разделила с моите любимци:)))
Хубаво лято и на тебе, Росе! По-малко проблеми, повече отдих и весели моменти! Поздрави!
Жалко, че проблемът с тях не е решен на социално ниво...
Бъди здрава и все така добра и отзивчива!
Мила Ели, така е - макар че има наченки на подобряване. В Несебър миналата година станах свидетел как едни млади момчета спасиха едно гларусче. Гларусчето беше вече доста едро, почти като възрастните, но още с кафявите си пера. Лежеше примирено под един хлраст в парка и чакаше смъртта си - тъжна гледка, а аз се чудех какво мога да направя. Момчетата пристигнаха с кола - бяха с униформи, със специални превръзки на ръцете и зелени тениски с някакви инициали. Сигурно някой ги беше извикал. Те вдигнаха внимателно гларусчето от земята, сложиха го в една клетка и си заминаха - и изведнъж всичко около мене сякаш просветна! Колко му трябва на човек да се почувства щастлив!
А на нас със съпруга ни явно ни е тръгнало на спасяване. Докато съм била в Несебър, той видял едно малко куче, което скимтяло на една порта - стопаните се оплакали, че го били подарили на някакви съседи, но те не го хранели, биели го и той все бягал обратно там, където се е родил. Съпругът ми го съжалил и го взел. Сега си имаме куче пазач:))) Цял ден играе на прескочи-кобила със Заека с белия нос - един от зайците на съпруга ми, истински каратист, който не признава врати и ключалки - с един ритник на задните си крака отваря вратата, излиза и започва да "спасява" и другите зайци и особено зайки:))), като им отваря вратите. Принудихме се да го оставим свободен на двора и сега си има компания - малкото рижо куче Лиско.
Та така у нас - живеем с животните и растенията си, трупаме емоции с тях така, както някои сигурно трупат пачки - и продължаваме да вярваме в принципа "Предай нататък". Дано!
Поздрави, скъпа Ели, отдавна не съм наминавала при тебе - все съм в разход, но след малко ще го направя! Весели летни дни!
Бог си знае работата.
Амин, дай, Боже, всекиму!:))) Весело лято, Росе!
О, да, Доре, казва се Белият нос. Едър, черен и само с едно бяло петно на носа, красив - и изключително свободолюбив.
След като разбрахме, че за него ключалки няма, го оставихме извън клетките. Движи се самосиндикално, като от време на време отворя на някои млади зайки по свой избор и настава такъв нощен купон в двора! :))) Но веднъж явно веселбите са били по-шумни, чула ги лисицата, дошла на купона - и отмъкнала 3 кокошки и 3 пораснали зайчета. Тогава моят съпруг взел онова куче Лиско, за което по-горе става дума, и прибрал Белия нос да не стане някой сакатлък, но той, нали е каратист, веднага приложил едно маваши гери на вратата - и навън! Оттогава с Лиско играят на прескочи-кобила - кученцето е видимо на 3-4 месеца, малко по-голямо от заека и на същия акъл като него:)))
Историите с животните в двора, мила Доре, нямат край - знаеш как е. Да взема да ги описвам, сто тома ще излязат- но защо, като си имаме непостижимия Йовков и неговите кратки и мъдри "Ако можеха да говорят". Накара ме да си спомня разказа "Скитник" и любимия ми герой - свободолюбивото и авантюристично по дух Жълто куче:))))))))
Прегръдка, мила Марти! Весели и щастливи летни дни!
Прекрасна си, приятелко, където и да се намираш,
приятели винаги ще намираш... и ще те чакат...
Прегръдки за теб и поздрав на морето !
Прекрасна си, приятелко, където и да се намираш,
приятели винаги ще намираш... и ще те чакат...
Прегръдки за теб и поздрав на морето !
Благодаря ти, мила Танче - за добрите думи, за вярата в мене - и за това, че обърна внимание на клипа - любим музикъл, страхотен наистина!
Аз не съм вече на морето, прибрах се за малко, че тук се заформя една пиперено-доматена сага... поливане, копане, връзване - някакъв омагьосан кръг. Но до края на седмицата планирам ново бягство - може би към Хисаря, стига да си изпълня къщно-земеделския график:))). Е, и морето ще видя пак - нали съм оставила там верен приятел, няма как - но сигурно към средата на другия месец. Непременно ще му предам твоите поздрави - ако дотогава не си го поздравила сама:)))
Прегръдки и от мене, приятелко, с пожелание за свежо и зареждащо лято!
Всеки котарак е жаден за любов,
тя му носи истинска наслада,
за нея той на всичко е готов!
Похапването си е част от удоволствието,
затова е важно продоволствието,
а той все пак е живинка
и в своето желание да блесне,
суетно търси топлинка.
Така е също при човека,
за който любовта си е съдба,
а той готов е даже да гладува,
за да сбъдне своята мечта.
До време е май!:)
Те хората все пак са доста различни
и често поставят условия неприлични!:)
Да бъдем оптимисти в тоя слънчев ден
с доброта и с усмивки подсладен!:)
Интересни и спокойни летни дни ти желая, мила!
С радост да им се насладим!:)))
прегръдки
Всеки котарак е жаден за любов,
тя му носи истинска наслада,
за нея той на всичко е готов!
Похапването си е част от удоволствието,
затова е важно продоволствието,
а той все пак е живинка
и в своето желание да блесне,
суетно търси топлинка.
Така е също при човека,
за който любовта си е съдба,
а той готов е даже да гладува,
за да сбъдне своята мечта.
До време е май!:)
Те хората все пак са доста различни
и често поставят условия неприлични!:)
Да бъдем оптимисти в тоя слънчев ден
с доброта и с усмивки подсладен!:)
Интересни и спокойни летни дни ти желая, мила!
С радост да им се насладим!:)))
:)))))
Права си в тия чудесни поетични разсъждения, скъпа Инел! Ние, хората, толкова приличаме на котките - все търсим топлинка, нежност, внимание, всичко даваме да се галнем така с глава в нечие рамо:))) Само дето моето ново приятелче си е едно към едно малко черно коте - няма и помен от персонификация:))) Просто се размислих, че идвам толкова години на едно и също място - един път, два пъти, пет пъти на сезон - и все същото, отивам си наесен и не оставям след себе си нищо - сякаш не съм била. А това коте - о, това е нещо друго - поне една живинка ще ме очаква на другата пролет и лято - и тогава, надявам се, животът ще спре да започва като в някакъв кошмар все от една и съща изходна точка, все от нулата.
Поздрави, скъпа Инел! Много слънце и свежи летни изживявания!
прегръдки
О, Факти, обожавам усета ти към думите и тяхната съчетаемост - в няколко щриха даваш отговор на толкова въпроси и съмнения в мен, стопляш сърцето! Благодаря ти, приятелко! Прегръдки и от мене!
Прегръдки и обич от мен!
Прегръдки и обич от мен!
Благодаря ти, мила Дид! Абсолютно си права - котките отдалече ме подушват. Бях на един курс в Трявна - колежките ми се шегуваха, че за пет дни съм можела да направя пълна карта на котките в града:))) В момента съм в Хисаря - тук с една приятелка от София се грижим за една улична кучка майка и за един 9-годишен котарак с вроден дефект на предното краче. Знаем го от малко коте и вече 9 лета се грижим за него, а за зимата оставяме храната на един човек, живеещ наблизо. Преди няколко дни разбрахме, че хитрецът си имал и стопанка - много добра и грижлива жена. Смяхме се, когато женицата ни разказа как често писанчо се връщал сърдит вкъщи и не искал да вечеря, а тя се тревожела да не е болен. Но отдавна го разконспирирала:))) Та така с мене - навсякъде с котешки емоции:))) На морето ще бъда пак през втората половина на юли - дано малкият черно е там - нямам търпение да го видя! Ще предам твоите поздрави - но гледай и ти да отделиш някой ден за почивка! Весело лято, радостни и щастливи летни изживявания! Прегръдка с обич!
Удоволствие е да чета думичките, с които извезваш коментарите си, мила Ели! Благодаря ти за тази красота и нежност! А малките котенца са прелест, няма как да не се спреш и да ги погалиш! Душички!
Созопол е невероятно лятно кътче, пак да отидеш! Весело лято!