2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 11853 Коментари: 38 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2017 19:10
Тия дни съм тъжна. Гневна съм, зла. В една седмица само изчезнаха сиамката Мима и белият котарак Мишо с разноцветните очи. Чакахме ги повече от 2 седмици - с надежда. После дворната котка си дойде с надута буза - сачма! Някой беше стрелял по нея. Бързо се сетихме и за други два любими котарака, изчезнали мистериозно преди по-малко от година...
Метаморфози…
Животът ми на пачи крак върти се, разхвърля, преподрежда всичко в мен. Не пъдя вещерското – няма смисъл – стъмни отдавна светлия ми ден.
Напразно своя път с цветчета рози неистово посипвах – газех кал, а цветният ми стих, в безлична проза магьосан, скиташе осиротял.
Без смисъл пазех в детския си спомен вълшебни дни на слънце и любов. Светът студен – тъй чужд и тъй огромен, за светли пориви не бе готов.
И ето ме – сама, презряна, жалка, насред гората в дом на пачи крак. Макар и да щадя дечица малки, признавам, хапвам възрастни с мерак.
И само някога, в потайни доби, кога и самотиите заспят, атавистично някак, безутробно, усещам – в мен зачева се денят.
И в женската си същност необятна разтворила и студ, и тъмнота, вълшебно млада, тиха, непонятна,
|
|
Имало едно време момент, в който Таня се...
Светли Коледни празници и успешна 2013 г...
:))))))))
БЛАГОДАРЯ! ХУБАВА СЪБОТА, zaw12929!
Сърдечен поздрав, Вени!
Благоприятни летни дни!...
Благодаря ти, скъпа Софи! Поздрави и на тебе с пожелание за прохлада в горещата августовска събота!
Сърдечен поздрав, Вени!
Благодаря ти, че разчете знаците! Понякога и аз се чувствам така - "свидетел, жертва и съдия" - като в социалните метафори на великия Кафка. Прегръдка, скъпа Налия!
Благоприятни летни дни!...
Като змийките - сменяме си кожите. Какво да правиш - природа:)))) Хубави летни дни и на тебе, Марине!
Да, мила Еми - както винаги, познаваш! Тези дни съм особено емоционална. Гневна. Отвратена. Преди по-малко от месец в една седмица само изчезнаха любимата ми сиамка Мими и белият котарак с различните очи Мишо. Оказа се, че са застреляни с въздушна пушка. В близкото ни обкръжение от къщи с дворове само двама души - зет и внук на наш съсед и приятел, имат такава пушка. Но естествено отричат. Е, без доказателства накъде! Уж имало закони... И като няма на кого да се сърдя, гневя се на себе си, себе си наказвам...
Благодаря ти за съпричастността, мила приятелко! Весело лято!
Важно е съзнателно и на отмерени глътки
да отпиваме от Него - Живота - „свежа доброта".
Венета, Творбата е прекрасна!
Поздравления!
Поздрави далечни от мен!
Важно е съзнателно и на отмерени глътки
да отпиваме от Него - Живота - „свежа доброта".
Венета, Творбата е прекрасна!
Поздравления!
Благодаря ти, Доче! Знаеш, твоето мнение е много важно за мене! И си права за добротата - особено за това "съзнателно и на умерени глътки". И от добротата можеш да се опиеш, да се самозабравиш:))) Трябва да сме умерени във всичко, което правим - и да не изпадаме нито в излишна омраза, нито в безпричинна доброта. За съжаление нещо не ми се получава и с двете:)))
Поздрави! Весела събота и неделя!
Поздрави далечни от мен!
Мила Васе, много се зарадвах на далечните поздрави от тебе, на твоето приятелско рамо в тъгата ми, на рабирането, на топлите ти думи. Да, няма я Мими - този път окончателно. И се укорявам, че преди година и половина я потърсих в ония гаражи на края на града - може би щеше да е живо, ако не беше ми се обадила тогава. Остана ми малкият Янчо - може би го помниш от едни снимки преди време. Той е вече на 3,5 месеца - висок, строен, синеок - и пълно копие на майка си. Той си намери и едно приятелче от двора - Тигър, и така, компанията пак се заформи. И да - щях да забравя - питбулката Джаки осинови Янчо. Не съм разбрала кога и как са се сближили, но тя сега му дава да суче, ближе го и по цяла нощ иска да го прегръща с тежката си черна лапа, а той се сърди - горещо му е. Каква сила е майчиният инстинкт! Не преставам да се чудя и сега още повече уважавам питбулката Джаки.
Мила приятелко, идвай по-често! Толкова си далече и толкова ми липсваш! Прегръдка!
Привет, Вал! Радвам се, че ти харесва! Тя, вещерската проблематика, не ми е в стила, но - така се случи:))) Прегръдки и от мене!
перфектно написано. като по конец.
от мен шестичка:)
перфектно написано. като по конец.
от мен шестичка:)
:) Благодаря, Факти! Хубава съботна вечер!
в нежното добро сърце...
Много съжалявам, приятелко...
Прегръщам те !
Стихотворението - без коментар. Хубаво и вълнуващо, както винаги!
Пеперудата, преди да стане такава минава през няколко фази /да ги наречем метаморфози/. Минавайки от ларва, какавида към нещо нежно и красиво, което радва с красотата си.
А ние какво?!
Газим кал, живеем в безлична проза, в осиротял свят ...
Каква е нашата метаморфоза - /"Ние" е условно казано/?
От човеци се превръщаме в канибали /" ... признавам, хапвам възрастни с мерак."/.
Те като са възрастни хора ли са?!
Покърти ме с признанието за загубата на Мими и Мишо!
Особено Мими!
Колко се радвахме всички, когато се намери и ти дари нови дечица!
Що за метаморфоза у тези "хора"?!
Тъгувам заедно с теб, Венетче!
в нежното добро сърце...
Много съжалявам, приятелко...
Прегръщам те !
Мила Танче, благодаря ти от сърце, че сподели тъгата ми!
Мими вече я няма, да... Не съм на себе си от почти месец. Не знаехме каква точно е съдбата й, все се надявахме. Беше бременна - всеки момент я чакахме. Разпитвахме, търсихме - нищо. Една приятелка от Факултета по физика в СУ, която се занимава с различни енергии, сама ми звънна, за да ми каже, че има нещо лошо с котката, че е жива, но има някакво чуждо тяло в главата си - като имплантирано - всичко от миналия й живот е заличено - и няма да се върне никога. Май отчасти позна. После изчезна и Мишо. А преди няколко дни една дворна котка се прибра с подута буза - рана от сачма /организмът изхвърли сачмата и в момента е със страшна рана, но се оправя/. Сетихме се как изчезнаха преди година една по една три наши любими котки, как други дворни котки се връщаха със страшни рани, а ние мислехме, че са хапани от кучета. Така постепенно стигнахме до ужасната истина - наследниците на един съсед отглеждат гълъби /като нас/. И имат въздушна пушка. И... И дотук. Нищо не можеш да докажеш. Безсилна съм. И уплашена - имам малко коте, син на Мими - каква ще бъде неговата съдба?
Гневна съм - законът предвижда ефективни присъди за такова злодеяние - но как да се докаже? Пък и съседи, приятели... Но пък - Мима... Не знам. В полицията само ще ми се изсмеят - кой ще ти търси убиец на котки!
Благодаря ти, че повървя с мене, мила Танче! Отбивай се по-често, липсваш ми! Прегръдка с пожелание за прохладна съботна вечер в любимия Пловдив!
Стихотворението - без коментар. Хубаво и вълнуващо, както винаги!
Пеперудата, преди да стане такава минава през няколко фази /да ги наречем метаморфози/. Минавайки от ларва, какавида към нещо нежно и красиво, което радва с красотата си.
А ние какво?!
Газим кал, живеем в безлична проза, в осиротял свят ...
Каква е нашата метаморфоза - /"Ние" е условно казано/?
От човеци се превръщаме в канибали /" ... признавам, хапвам възрастни с мерак."/.
Те като са възрастни хора ли са?!
Покърти ме с признанието за загубата на Мими и Мишо!
Особено Мими!
Колко се радвахме всички, когато се намери и ти дари нови дечица!
Що за метаморфоза у тези "хора"?!
Тъгувам заедно с теб, Венетче!
"Както винаги..." Ах, ти, приятелко! Знаех си аз, че не трябва да коментирам причината за вещерските ми настроения, да не отклонявам в мелодрама вниманието към други неща... но си права, не са просто "неща". Това е моята Мима и аз наистина толкова й се радвах, толкова щастлива бях... И вие покрай мене - ти, Пиер и Лида, Таня, Дидка - всички приятели. А сега наистина мисля, че е трябвало да я оставя там, където се беше загубила - щеше да е жива. Но като си спомня как ми се зарадва, как по корем допълзя при мене, скочи на гърдите ми, вкопчи се - и 3 дни и 3 нощи не се пусна - като сиамски близнаци бяхме:). Добре, че беше 2-3-4 февруари и бяхме във ваканция, иначе май и на училище щях да ходя с котка:))))))
Да, Мими я няма...и прекрасният Мишо - беше толкова мил! Но Мима остави наследник - Янчо, който расте жив и здрав у нас и е толкова чаровен, че дори питбулката се трогна от неговото сирачество - и го осинови. Янчо има и две сестрички - подарихме ги на едно семейство в близко село - винаги можем да си вземем поне едната - но... Мима я няма.
Правилно си разчела ония знаци, които исках да стигнат до повече хора - социалната принуда, ожесточението, е, и хепиенда - пеперудения стадий:))) Благодаря ти! Прегръдка, приятелко! Благословена да си!
Здравей, Жозетка! Наистина скоро не си влизала при мене:))) Добре дошла! Радвам се, че си тук! Благодаря ти за хубавите думи! Идвай по-често! Поздрави, мила!
Здравейте, rosiela! Може би сте права...тази жестокост към невинните, красиви, беззащитни същества си е кошмар отвякъде и поражда много въпроси. Макар че, от друга страна, не само нашите котки са на прицел на злодеите - няколко съседи също се оплакаха, че са им изчезнали котките. Онези хора отглеждат гълъби и може би виждат в нашите животинчета заплаха, знам ли...
Сигурно и в ценностната си система нещо трябва да променя - благодаря Ви най-сърдечно за съвета! Всъщност аз вече съм поела тази линия - отглеждам и питбули - само трябва да ги потренирам малко:))))
Поздрави, rosiela - винаги сте добре дошра тук! Аз също Ви посещавам и чета стиховете Ви с удоволствие!
Хубав ден!
перфектно написано. като по конец.
от мен шестичка:)
:) Благодаря, Факти! Хубава съботна вечер!
перфектно написано. като по конец.
от мен шестичка:)
:) Благодаря, Факти! Хубава съботна вечер!
В десетката!
Поливайки градината тази сутрин, открих една мъртва котка. По миризмата:))) Заклещена между оградата и туите. Чужда котка. С рана във врата, колкото две стотинки - явно от сачма. Съпругът ми тъкмо се бори с проблема. Мисля все пак да се обадим в полицията - при толкова много инциденти са длъжни да обърнат внимание.
Благодаря ти, скъпа Факти! Трогната съм от съпричастността ти! Прегръдка!
08.08.2016 21:58
Благодаря ти, мила Усмивка! Весело и добротворно лято, приятелко! Прегръдка!
Оооо, Майче, добре дошла! Толкова ти се радвам! Права си, приятелко, светлата страна- тя е правилната... Пожелавам го и на тебе - от сърце! Прегръдка!
16.08.2016 09:22
Прекрасни, светли дни, мила дружке!<3
Прекрасни, светли дни, мила дружке!<3
Благодаря ти, мила Флай! Аз пък ще чакам при тебе нови красиви, нежни и добри постинги с мъдри и обичливи послания! Прегръдка, приятелко, весели летни дни и на тебе!
Благодаря ти, мила Мариники! Прегръдка от мене с пожелание за повече слънце и усмивки в последните августовски дни!
Да, мила Ели, така е - вещерското си е в нас и в моменти на гняв и безсилие излиза наяве и заплашва да се развихри. Е, от нас зависи доколко и какво ще му позволим. Гневна съм, още съм много гневна и безсилна. И много тъжна - все чакам отнякъде да се покажат любимите котета. Особено сиамката - няма как да е иначе, шест години беше все около мене - най-често на рамото ми - и денем, и нощем. Но пък расте малкият Янчо - вече е на 4 месеца и някак стряскащо прилича на нея - все не мога да свикна. Такива работи при нас:)))
Съжалявам за твоята Ейри. Няма забрава, така е. Сигурно трябва да се радваме, че сме ги имали - такива специални и толкова обичани. Това е такова богатство от спомени и изживявания - малко ми е тъжно за хората, които никога не са имали имали подобни емоции:)))
Благодаря ти за топлите думи, мила Ели, и за приятелството, което много, много ценя! И аз те прегръщам с обич, мила приятелко! Щастливи предесенни дни!