Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
21.05.2016 06:01 -
Между две врати
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 17850 Коментари: 64 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2017 19:15
Прочетен: 17850 Коментари: 64 Гласове:
50
Последна промяна: 26.09.2017 19:15
Видео: Пуси Райът Интернейшънъл
Изправи се - смело напред!
Истината на един народ е в думите на ези...
Изправи се - смело напред!
Истината на един народ е в думите на ези...
Поздрави от Павелско!
цитирайритъм, мелодия, приказен текст!
Желая ти ягодов май до края :-)
цитирайЖелая ти ягодов май до края :-)
veninski написа:
Поздрави от Павелско!
Благодаря, скъпи Васко! Поздрави и от мене на красивата майска планина!
nalia написа:
ритъм, мелодия, приказен текст!
Желая ти ягодов май до края :-)
Желая ти ягодов май до края :-)
Ягодово-черешов :))))) Любим сезон - береш-ядеш, береш-ядеш и се забравяш от сладост! Благодаря ти за хубавите думи, скъпа Налия! Весел празник утре!
Страхотна история в стихове!Вероятно е за твоята фамилия.Времената са били трудни и интересни.Хората по-сплотени и искрени.Има какво да научим от предците ни - за единството и взаимопомощта,за мъдростта и смисъла!Благодаря мила Вени!С пожелание за хубави дни!
цитирайМного хубаво стихо!... Може би без последната строфа ще е по-добре...
Благоприятни дни!... :)
цитирайБлагоприятни дни!... :)
emi1ts написа:
Страхотна история в стихове!Вероятно е за твоята фамилия.Времената са били трудни и интересни.Хората по-сплотени и искрени.Има какво да научим от предците ни - за единството и взаимопомощта,за мъдростта и смисъла!Благодаря мила Вени!С пожелание за хубави дни!
Да, мила Еми, това е историята на нашата фамилия /на съпруга ми/ и на нашата фамилна къща. Някога прадядо ни Дончо живеел богато със семейството си в центъра на града, на самия площад. Къщата и досега си стои - величествена с трите си етажа, с витите си балкони, с красиви гипсови орнаменти над прозорците - приказка! После се разорил, продал къщата и си купил място накрая на града, близо до турските гробища. Набързо струпал къщичка от кирпич с две стаи и заживял със семейството си там. Когато отново си стъпил на краката, пристроил още две стаи. С времето се случили две неща - първо: синове и внуци добавяли всеки по нещо и къщата станала…не мога да опиша: стълби надолу, площадки нагоре, нива и пр.; и второ: през 50-80-те години на миналия век градът се разраснал дотолкова, че изведнъж имотът с оказал на главна улица, на кръстопът, през който трябва да минеш за учреждения, банки, заводи и предприятия и пр. И до днес в пиковите часове за заводските смени по улицата става манифестация. Така и не претръпнах към великото усещане от бесния шум и движение отвън да пристъпя през вратата /западната:)))/ и веднага да попадна в прохладата на вечната круша /уникална с дребните си плодове, от които половин град прави сладко от цели крушки с опашките/.
Мила Еми, благодаря ти за сърдечния отзив и за приятелското отношение! Прегръдка с пожелание за светли празници!
mt46 написа:
Много хубаво стихо!... Може би без последната строфа ще е по-добре...
Благоприятни дни!... :)
Благоприятни дни!... :)
Е, недей така! Или аз нещо греша... Двете врати реално съществуват - и наистина са широко отворени ... и за приятели, и за всеки, който реши да се отбие. И май това ни е богатството - мога да го кажа след толкова години, когато животът ни клони към заник...Как да я затрия тая строфа - тя е обобщение за смисъла на един живот, преминал на вечно течение между две отворени врати:)))
Благодаря ти, скъпи Марине! Поздрави с пожелание за сладка отмора и празнуване в предстоящите почивни дни!
Мъдри хора са били предците ни!
насред този мрачен свят има място, където винаги ще сме добре дошли – в бащиното огнище.
цитирайнасред този мрачен свят има място, където винаги ще сме добре дошли – в бащиното огнище.
valeska написа:
Мъдри хора са били предците ни!
насред този мрачен свят има място, където винаги ще сме добре дошли – в бащиното огнище.
насред този мрачен свят има място, където винаги ще сме добре дошли – в бащиното огнище.
Точно! Но мисля, че не са го правили само за себе си. Поне нашите родови предания сочат това:))) - прадядовците са обичали да отбиват от пътя познати и непознати на отдих и раздумка, слагали всичко, което имат, на масата– кюфтенца ще спържат забързо в тигана или няколко яйца от полога ще цвърнат, пиленце ще подварят – та и музика ще повикат да им свири – тъй както са на теферич – и започвали едни песни и веселби – до първи петли . Но когато им се наложело да търсят помощ за нещо - на ливадата спешно сено да приберат или от нивата - стоката да извозят - о, ела да види колко помощници се отзовавали тогава! И досега е така у нас - явно е кодирано в кръвта на съпруга ми - и тази трогателна съпричастност и приятелство на всякакви хора не престава да ме учудва и вълнува! Изобщо – живот с две отворени врати – купонът никога не свършва:))) Поздрави, Вал! Весели празници!
Чудесно!
цитирайmarrta написа:
Чудесно!
Е, може и така да се каже! Влизат и излизат - но остава топлината от общуването - независимо от въздушното течение, което правят двете врати. Понякога е малко досадно наистина - особено когато се връщаш отнякъде и очакванията ти за усамотение и почивка се разминават с действителността:)))) Но няма как – къща сред полето, не е апартамент да се заключиш в него.
И вие май имахте подобна наследствена къща, Доре - тази, на която миналата година сами сменяхте покрива:))) И череши си имате, и ягоди, и макове - и цяла армада перести облаци! Щастливка! Светло да ти е, приятелко!
интересно стихотвоение. Вашите деди едва ли са предполагали, че така ще бъде описан живота им. Когато в семейството има любов и разбирателство всичко се преодолява.
Хубава вечер, приятелко!
цитирайХубава вечер, приятелко!
Върна ме в добрите, стари времена, които панелните блокове задушиха...
В дядовата къща, в която имаше всичко- загриженост към всеки, разбиране, любов!
Хората бяха задружни!
Хубавото, старо време!
Хубави празници!
цитирайВ дядовата къща, в която имаше всичко- загриженост към всеки, разбиране, любов!
Хората бяха задружни!
Хубавото, старо време!
Хубави празници!
Този стих е като паметник на един пълноценен и красиво преминал живот на дедите ти, Вени.
Залог за щастието на идните поколения на рода...
Светли празнични дни!
цитирайЗалог за щастието на идните поколения на рода...
Светли празнични дни!
troia написа:
интересно стихотвоение. Вашите деди едва ли са предполагали, че така ще бъде описан живота им. Когато в семейството има любов и разбирателство всичко се преодолява.
Хубава вечер, приятелко!
Хубава вечер, приятелко!
Чудесно формулирано, Кате! Обич, уважение, приятелство, задружност - в малкия град, където всеки познава всекиго, доскоро тези отношения бяха нещо нормално, дори задължително. Е, нещата се променят малко по малко - и не към по-добро. Все пак остава относителното спокойствие, възможността да влезеш в магазина, без да си заключиш колата или велосипеда, или да си оставиш вратата на къщата отворена с мисълта, че който и да влезе, за добро ще е. Само дето все повече къщи на нашата улица остават сами, опустяват...
Поздрави, приятелко, благодаря ти за топлия отзив! Хубава съботна вечер!
Много ми хареса.
Домът не е стени, прозорци, тухли /кирпич/ и мазилка.
Домът е топлина, обич и разбирателство, загриженост в семейството. И всичко това предавано от поколение на поколение...
Много ми харесаха двете отворени врати - за изгрева, за залеза и за всеки, който влиза в този дом...
Прииска ми се да избягам от бетона и да вляза в тази топла къща:
"днес къщата наша се гуши
с два декара двор,
с гугутки, простор,
с два бора, асми, стара круша."
Поздрави за теб и къщата, която ме върна мноооооого години назад в едно хубаво и задружно време.
Благодаря ти!
Хубава вечер и поздрави!
цитирайДомът не е стени, прозорци, тухли /кирпич/ и мазилка.
Домът е топлина, обич и разбирателство, загриженост в семейството. И всичко това предавано от поколение на поколение...
Много ми харесаха двете отворени врати - за изгрева, за залеза и за всеки, който влиза в този дом...
Прииска ми се да избягам от бетона и да вляза в тази топла къща:
"днес къщата наша се гуши
с два декара двор,
с гугутки, простор,
с два бора, асми, стара круша."
Поздрави за теб и къщата, която ме върна мноооооого години назад в едно хубаво и задружно време.
Благодаря ти!
Хубава вечер и поздрави!
leonleonovpom2 написа:
Върна ме в добрите, стари времена, които панелните блокове задушиха...
В дядовата къща, в която имаше всичко- загриженост към всеки, разбиране, любов!
Хората бяха задружни!
Хубавото, старо време!
Хубави празници!
В дядовата къща, в която имаше всичко- загриженост към всеки, разбиране, любов!
Хората бяха задружни!
Хубавото, старо време!
Хубави празници!
"Старите времена, които панелните блокове задушиха"! Толкова добре си го казал, скъпи Лео, толкова добре си ме почувствал! Тази къща оцеля по чудо/впрочем на нашата улица има още няколко такива, но с орязани от блоковете дворове, с по една малка градинка само/. Ще ми повярваш ли, че когато се омъжих и дойдох да живея тук, цели 10 години държах дрехите си в куфари и кашони - бяха ни блокирали за събаряне - щяха да стоят на мястото паркинг за един завод. Така до Десети ноември, после заводът фалира:)))) Това беше единственият завод в нашия град, който потъна - останалите имаха късмет да изплуват и оцелеят, защото не ги разпродадоха като скрап, а ги купиха големи американски, италиански, немски и пр. компании - те живнаха, слава Богу - и до днес.
Имах колебание дали да използвам за къщата глагола "се гуши" - не е много нормално да се гушиш на 2 дка място:))), но сега, като чета твоя спомен за дядовата ти къща, се убеждавам, че това е точната дума.
В старите къщи има всичко - кокичета, божур и здравец, лимонови дръвчета и рози, асми и дюли - и за да оцеляват, цъфтят и връзват благополучно, им трябва много слънце, обич и разбирателство. Няма как - даваме им ги - родовият спомен задължава:)))
Поздрави, Лео! Весели и одухотворени майски празници!
stih написа:
Този стих е като паметник на един пълноценен и красиво преминал живот на дедите ти, Вени.
Залог за щастието на идните поколения на рода...
Светли празнични дни!
Залог за щастието на идните поколения на рода...
Светли празнични дни!
Ех, Ели, само като си помисля какъв живот е бил само - спокоен, благат, честит! Разбира се, аз харесвам своя днешен живот - газовото отопление, екстрите в кухнята, нещата, които ни улесняват и радват, не мога без моите любими дестинации, където правя своите малки бягства, без пътуванията. Нашето време е интересно, динамично, прекрасно! Ех, ако можехме само да запазим и ония топли патриархални отношения помежду си! Но не - те явно вървят в комплект с къщите - блоковете и апартаментите са техните най-големи врагове!
Благодаря ти за добрите думи, мила Ели! Светли майски дни, вдъхновени празници!
katan написа:
Много ми хареса.
Домът не е стени, прозорци, тухли /кирпич/ и мазилка.
Домът е топлина, обич и разбирателство, загриженост в семейството. И всичко това предавано от поколение на поколение...
Много ми харесаха двете отворени врати - за изгрева, за залеза и за всеки, който влиза в този дом...Прииска ми се да избягам от бетона и да вляза в тази топла къща:
"днес къщата наша се гуши
с два декара двор,
с гугутки, простор,
с два бора, асми, стара круша."
Поздрави за теб и къщата, която ме върна мноооооого години назад в едно хубаво и задружно време.
Благодаря ти!Хубава вечер и поздрави!
Домът не е стени, прозорци, тухли /кирпич/ и мазилка.
Домът е топлина, обич и разбирателство, загриженост в семейството. И всичко това предавано от поколение на поколение...
Много ми харесаха двете отворени врати - за изгрева, за залеза и за всеки, който влиза в този дом...Прииска ми се да избягам от бетона и да вляза в тази топла къща:
"днес къщата наша се гуши
с два декара двор,
с гугутки, простор,
с два бора, асми, стара круша."
Поздрави за теб и къщата, която ме върна мноооооого години назад в едно хубаво и задружно време.
Благодаря ти!Хубава вечер и поздрави!
Благодаря ти, мила Кате, че заедно с мене си спомни с топло чувство онова минало, когато хората бяха задружни, отношенията им - ведри, плодовете на труда им - щедро споделени. Урбанизацията през 50-70-те години и още куп причини заличиха това. Високите панелни блокове изтриха от лицето на града еднофамилните къщи. Да имаш градинка беше буржоазна отживелица, да изкопаеш кладенец, направиш ремонт, посееш дърво в собствения си двор–самоволна дързост, отнемаща от колективното пространство, да отгледаш животно – престъпление към градския морал и нрави:))).
Всичко бързо изсивя, с къщите хората загубиха имената си, станаха безлични и отчуждени. Днес дори в малкия град хората в един блок рядко се поздравяват, камо ли да се събират, да общуват. Тъжно!
Но и това е минало. Знаеш ли, Кате, че в нашия град днес не цели къщи - цели входове, цели блокове се обезлюдяват. Това не е просто тъжно - страшно е. Страшно е, че след селата, които изтрихме от картата, идва ред и на малките градчета. А после? Ще се върнат ли тези милиони българи, прекарали живота си в чужбина - и какво ще намерят, ако все пак решат да се върнат, ще ги задоволи ли това, което ще заварят - или пак ще поемат по чуждите пътища подир синовете и внуците, родени в другия свят?
Благодаря ти за съпричастието, мила приятелко, приятно е да чувствам подкрепата и одобрението ти – благодаря ти! Весели празници!
Прочетох го на един дъх и ... видях всичко!
"Домът е там, където е сърцето"
Прегръдки, Вени!!!
Литатру
цитирай"Домът е там, където е сърцето"
Прегръдки, Вени!!!
Литатру
"...А двете врати
от двете страни
отворени вечно стоят си.
На кръстопът
се спира светът
и влиза тук като в дома си"
Тръгвам под луната със слънце в сърцето - какво ли ще сънувам, не знам, но тук съм обградена от светло и звезди! :) Прегръдки, радостна вечер!
цитирайот двете страни
отворени вечно стоят си.
На кръстопът
се спира светът
и влиза тук като в дома си"
Тръгвам под луната със слънце в сърцето - какво ли ще сънувам, не знам, но тук съм обградена от светло и звезди! :) Прегръдки, радостна вечер!
Оазис!
Бих написал куп суперлативи, но не зная как се спира автоматично зазвучаващата музика...
Поздрави!
Пи е р
цитирайБих написал куп суперлативи, но не зная как се спира автоматично зазвучаващата музика...
Поздрави!
Пи е р
да свием гнездо. Да има къде да се връщаме ..и там да ни чакат. Не знам кое е първичното в поста, прекрасната песен ли или пък стихът ти, но се е получило пълно допълване, както от бистрия извор да отпиеш две еднакви глътки вода!
Хубави празници! Те са най-твои, доказано и заслужено!
цитирайХубави празници! Те са най-твои, доказано и заслужено!
litatru написа:
Прочетох го на един дъх и ... видях всичко!
"Домът е там, където е сърцето"
Прегръдки, Вени!!!
Литатру
"Домът е там, където е сърцето"
Прегръдки, Вени!!!
Литатру
Ех, мила Литатру, каква душа си ти, с най-фини настройки! Да, в тази къща ми е сърцето - там, където преди 41 години ме е въвел моят съпруг и където от 40 години съм пълновластна господарка - чистя и редя, ремонтирам, поддържам, грижа се за цветята и растенията, някои от които са много проблемни, защото са засети в далечната 1907 година и искат специални умения по оцеляване и подновяване. Да, обичам тази къща - но не това е най-важното - прекланям се пред духа на ония,обитавали този дом в обич, сговор и разбирателство. В този стар дом е сърцето ми – и моето, и на съпруга ми –затова никога не пожелахме да го заменим за друг, по-нов - въпреки съблазнителните предложения по причина на стратегическото му положение:)))
Поздрави, скъпа Литатру! Хубава съботна вечер – с пълна луна и препълнено с обич сърце! Прегръдка!
malchaniaotnadejda7 написа:
"...А двете врати
от двете страни
отворени вечно стоят си.
На кръстопът
се спира светът
и влиза тук като в дома си"
Тръгвам под луната със слънце в сърцето - какво ли ще сънувам, не знам, но тук съм обградена от светло и звезди! :) Прегръдки, радостна вечер!
от двете страни
отворени вечно стоят си.
На кръстопът
се спира светът
и влиза тук като в дома си"
Тръгвам под луната със слънце в сърцето - какво ли ще сънувам, не знам, но тук съм обградена от светло и звезди! :) Прегръдки, радостна вечер!
Скъпа Наде, ще се радвам поне малко да съм допринесла за това светло, възторжено усещане! Пълно-препълнено да ти е сърцето - с обич и пролет, със слънце и звезди, със стих и песен - пълно като тая луна над нас в майската вечер! Светло да ти е, приятелко и щастливо! Прегръдки и от мене!
pvdaskalov написа:
Оазис!
Бих написал куп суперлативи, но не зная как се спира автоматично зазвучаващата музика...
Поздрави!
Пи е р
Бих написал куп суперлативи, но не зная как се спира автоматично зазвучаващата музика...
Поздрави!
Пи е р
Съжалявам за музиката! Ще дам по-голям размер на плейъра - заради тебе. Но не за да сипеш суперлативи - напротив - от мъдър, живял и препатил човек като тебе и майстор на писаното слово очаквам и препоръки, и забележки:)))
Надявам се последната строфа да дава отговор - макар обърнат и доста условен - и на въпроса, който поставяш в твоя постинг.
Поздрави, скъпи Пиер! Хубави празнични дни!
shveik5 написа:
да свием гнездо. Да има къде да се връщаме ..и там да ни чакат. Не знам кое е първичното в поста, прекрасната песен ли или пък стихът ти, но се е получило пълно допълване, както от бистрия извор да отпиеш две еднакви глътки вода!
Хубави празници! Те са най-твои, доказано и заслужено!
Хубави празници! Те са най-твои, доказано и заслужено!
Благодаря от сърце - за хубавите думи и за чудесни поздрав! Първи са стиховете, но музиката трябва да я чуя в тях - и честно казано, ако да напиша текста ми трябват 30 минути, за музиката отделям няколко дни по няколко часа, за оформянето - май още толкова:))) Светли празници!
Много мило и топличко ми стана от твоя стих. Спомени за други времена, когато хората бяха близки, помагаха си, заедно строяха, живееха няколко поколения в един дом и надграждаха, дострояваха, място имаше за всички. Чудесно е, че се съхранил този дом с душа, плод на задружни усилия!
Много хубав стих, коментарите също прочетох с интерес! Благодаря, Вени, уникална си!
П.П. Щях да забравя, адмирации за оформлението на поста!
цитирайМного хубав стих, коментарите също прочетох с интерес! Благодаря, Вени, уникална си!
П.П. Щях да забравя, адмирации за оформлението на поста!
Разбирам, че ти е скъпа последната строфа. Но мисля, че се нуждае от редактиране, за да се подобри изказът...
Е, с тези врати
не можем, нали,
натрупа имоти и злато.
Но нека стоят –
от изток денят,
изгрял, да залязва на запад…
Може да помислим и за по-добра редакция, която да обогати стихотворението...
Хубав ден!... :)
цитирайЕ, с тези врати
не можем, нали,
натрупа имоти и злато.
Но нека стоят –
от изток денят,
изгрял, да залязва на запад…
Може да помислим и за по-добра редакция, която да обогати стихотворението...
Хубав ден!... :)
paciencia написа:
Много мило и топличко ми стана от твоя стих. Спомени за други времена, когато хората бяха близки, помагаха си, заедно строяха, живееха няколко поколения в един дом и надграждаха, дострояваха, място имаше за всички. Чудесно е, че се съхранил този дом с душа, плод на задружни усилия!
Много хубав стих, коментарите също прочетох с интерес! Благодаря, Вени, уникална си!
П.П. Щях да забравя, адмирации за оформлението на поста!
Много хубав стих, коментарите също прочетох с интерес! Благодаря, Вени, уникална си!
П.П. Щях да забравя, адмирации за оформлението на поста!
Благодаря ти, мила Васе!
Като чета какво ми пишете всички вие, моите приятели - тук и на "лични, започвам да изпадам в безтегловност. Сякаш съм телепортирана от други векове - чувствам се стара като света. Не знам защо се получава така... Да, някога са живели точно така - задружно, всички заедно. Аз няма да описвам тук своето житие-битие, не е и необходимо - но винаги сме живели заедно с някого - и винаги в сговор и уважение. Нещо повече - свекърва ми, която имала три деца, дала едното - съпруга ми - за осиновяване в семейството на брат си, който нямал деца. И трите семейства живеехме в един двор в две къщи - и аз естествено имах две мами и тати там:)))) Но не ни е пречело. Изгледахме старците, а след смъртта им подновихме всичко в къщите, които наследихме - и заживяхме модерно и сами - но сега не ни е по-интересно. И затова вратите са широко отворени за приятели. Мисля, че можеш да имаш всичко - и сладкия дъх на старината, и тръпката на новото - ако си облъхнат от обичта на близките си, ако живееш в хармония със себе си и със зачитане и уважение към другия. И трите неща бяха много важни за мене - вярвам в тях и досега. Моля се само да сме ги предали и на младите!
Мила Васенка, аз поразредих постингите си, но и ти съвсем се изгуби! Правиш такива хубави неща – моето оформление е нищо пред тях – хайде, чакаме постинг, че не остана – идва лято! Прегръдка, мила приятелко!
mt46 написа:
Разбирам, че ти е скъпа последната строфа. Но мисля, че се нуждае от редактиране, за да се подобри изказът...
Е, с тези врати
не можем, нали,
натрупа имоти и злато.
Но нека стоят –
от изток денят,
изгрял, да залязва на запад…
Може да помислим и за по-добра редакция, която да обогати стихотворението...
Хубав ден!... :)
Е, с тези врати
не можем, нали,
натрупа имоти и злато.
Но нека стоят –
от изток денят,
изгрял, да залязва на запад…
Може да помислим и за по-добра редакция, която да обогати стихотворението...
Хубав ден!... :)
:))))))
Скъпи Марине, толкова съм ти задължена! Правиш предложения за редакция, обогатяваш и доизглаждаш почти всяко едно мое стихотворение. Майсторът си е майстор - усеща и се дразни от грапавините – и не се примирява с тях.
Да, последната строфа ще изглежда по-добре така, както ти предлагаш. Но понякога има и други неща - млад си, не ги усещаш още – и така трябва:))) Не знаеш какво е да чувстваш, че залезът ти наближава. Твоят, не в природата. Това е смисълът, който съм искала да вложа, подсилено с императивното "виж" –условната форма "да залязва", създаваща усещане за повторителност, в случая не ми върши работа.
Това, което се опитвам да кажа с последната строфа, е: при тези две вечно отворени врати не можем да спестим пари, да натрупаме богатство– всичко отива по купони с приятели; но нека е така – слънцето на нашия живот, изгряло отдавна, вече клони към залез– животът е кратък, да го изживеем весело, отворено, да го споделим със света!
Съжалявам, че не съм могла да го изкажа по-ясно, сигурно има начин – мисля и аз, но май толкова мога:))))
Благодаря ти, приятелю, ценя много твоите съвети и се опитвам да ги следвам – знаеш, правила съм и цялостни редакции под твое влияние. Разчитам и занапред! Хубав ден – любогреен и щастлив!
Изчаках, размислях и отново четях. Исках да погледна отвъд твоите думи. Не знам дали успях, но ми хареса.
"А двете врати
от двете страни
отворени вечно стоят си.
На кръстопът
се спира светът
и влиза тук като в дома си."
И двете врати са отворени, но на кръстопът. Ето това е животът. Лошото е ако са затворени. Значи имаме все пак избор, имаме надежда. Това са си мои мисли, които се осмелявам да споделя с теб. Ти не им вярвай. Вярвай на това, което си ти самата.
Поздрави от Valiata!
цитирай"А двете врати
от двете страни
отворени вечно стоят си.
На кръстопът
се спира светът
и влиза тук като в дома си."
И двете врати са отворени, но на кръстопът. Ето това е животът. Лошото е ако са затворени. Значи имаме все пак избор, имаме надежда. Това са си мои мисли, които се осмелявам да споделя с теб. Ти не им вярвай. Вярвай на това, което си ти самата.
Поздрави от Valiata!
Но "уви" значи съжаление /че не можем да натрупаме имоти и злато/...
Иска ми се финалът да е перфектен... Така не ти ли звучи по-добре:
Но нека стоят -
за спомен, за път...
Просторни. От Изгрев към Залез...
цитирайИска ми се финалът да е перфектен... Така не ти ли звучи по-добре:
Но нека стоят -
за спомен, за път...
Просторни. От Изгрев към Залез...
valben написа:
Изчаках, размислях и отново четях. Исках да погледна отвъд твоите думи. Не знам дали успях, но ми хареса.
"А двете врати
от двете страни
отворени вечно стоят си.
На кръстопът
се спира светът
и влиза тук като в дома си."
И двете врати са отворени, но на кръстопът. Ето това е животът. Лошото е ако са затворени. Значи имаме все пак избор, имаме надежда. Това са си мои мисли, които се осмелявам да споделя с теб. Ти не им вярвай. Вярвай на това, което си ти самата.
Поздрави от Valiata!
"А двете врати
от двете страни
отворени вечно стоят си.
На кръстопът
се спира светът
и влиза тук като в дома си."
И двете врати са отворени, но на кръстопът. Ето това е животът. Лошото е ако са затворени. Значи имаме все пак избор, имаме надежда. Това са си мои мисли, които се осмелявам да споделя с теб. Ти не им вярвай. Вярвай на това, което си ти самата.
Поздрави от Valiata!
Привет, скъпи Вал! Днес имам много работа навън, но между черешобера и работата в оранжериите използвам да ти отговоря – защото не ми е приятно да те карам да чакаш:)))
Много ми хареса твоето тълкуване. Не съм се замисляла над нещата по този начин - винаги съм възприемала не себе си, а другите на кръстопът - нали са отвън:))), и ми е било приятно да си представям, че в лутането наляво или надясно са избрали посоката към нашия дом. Но идеята за двата избора ми хареса. Така е, макар че с времето двете врати постепенно се специализираха: западната е повече парадна, официална - и води към помещения за гости, а тази от изток е всекидневната - може би защото води към двора и градината.
Благодаря ти за положителното отношение, скъпи Вал - и за приятелството! Бъди здрав, приятелю! Весели празници!
mt46 написа:
Но "уви" значи съжаление /че не можем да натрупаме имоти и злато/...
Иска ми се финалът да е перфектен... Така не ти ли звучи по-добре:
Но нека стоят -
за спомен, за път...
Просторни. От Изгрев към Залез...
Иска ми се финалът да е перфектен... Така не ти ли звучи по-добре:
Но нека стоят -
за спомен, за път...
Просторни. От Изгрев към Залез...
Ех, приятелю, идеализираш ме, като мислиш, че няма да кажа "уви" за онова, което изтича между пръстите ни. Ние с мъжа ми сме пословично глупави - пръскаме, раздаваме, не можем да приемем ние да имаме нещо, а другите да нямат. Пресен пример от днес: набрахме две големи кофи череши и …в момента има само в една купа. Здраве да е – имаме толкова черешови дървета – и без това черешите ще изгният, няма как да ги изядем всичките, но бихме могли да се замислим, че са по 4 лв. килограм:))) Да, но не. Произвеждаме в индустриално количество, а изяждаме колко? - знаеш колко могат да изядат двама души. И нищо не продаваме, всичко раздаваме така, на приятели, познати и съседи. Но това не означава, че не съжалявам - и май все повече, колкото оня залез приближава.
Нека си стои така този финал, моля те - не е перфектен, но така го чувствам. Ще дойдеш на моите години, ще видиш, че не всичко е поезия - и не всичко е в мелодията. Има и истини - грапави истини, които трябва да се изрекат. Че има финали и финали. Това е моят финал - така го чувствам - и честно, харесвам си го, твоят е перфектен, наистина, отпраща към много посоки – към простор, към признателност, щедрост, отвореност, радостно ликуване от постигнатото и пр. - но не знам...не го чувствам по този начин.
Все пак оставам благодарна и задължена! Толкова време и усилия изгуби с мене! Благодаря ти! Пък ако имаш път през моя град – заповядай на черешобер – впрочем и ягодите вече зреят в изобилие:)))) Поздрави!
37.
flymore -
....
22.05.2016 22:10
22.05.2016 22:10
Тъжно ми стана...
<3
цитирай<3
не си падам под черешите!... :)
Може би наесен - ако не съм отнесен...
цитирайМоже би наесен - ако не съм отнесен...
flymore написа:
Тъжно ми стана...
<3
<3
Е, мило цвете, не тъжи! Докато носим и частица от спомена за хората, живели преди нас, докато ходим в техните стъпки, говорим с техните думи, живеем живота, който те са ни дали - и те живеят с нас. Прегръдка от сърце, мила Флай!
mt46 написа:
не си падам под черешите!... :)
Може би наесен - ако не съм отнесен...
Може би наесен - ако не съм отнесен...
:)))))))
На есен - на есен:))) Малините и ягодите тогава са разкошни!
Поздрави, скъпи Марине! Благодаря за всичко! Весели празници!
Приятно и красиво е при теб. И имате уютен дом :)))))))
цитирайradosslav написа:
Приятно и красиво е при теб. И имате уютен дом :)))))))
Благодаря ти, Радо! И при тебе е уютно - винаги някой ни очаква с красива песен на уста:))) Честит празник с пожелание за нови светли вдъхновения! Поздрави!
Поздрави и светли вдъхновения!... :)
цитирайЧестит празник,скъпа,драга Вени!Нек навек тези къщя и дворища и стари дървета,поля и треви,стени и прозорци и двете врати да бъдат пребъдат,а вътре наверно чешми и стари мебели,нека глъч да ехти и тропот на детски крачета,котаци и стари портрети,и птици в клонаци комшии да сбират,и...,и....,това го измислих на прима виста,и те приветствам за тази ода за старата фамилна къща,да бъде!
цитирайmt46 написа:
Поздрави и светли вдъхновения!... :)
Благодаря, Марине! Честит празник и на тебе! Нов полет на творчество, нови върхове! Поздрави!
to4ilka написа:
Честит празник,скъпа,драга Вени!Нек навек тези къщя и дворища и стари дървета,поля и треви,стени и прозорци и двете врати да бъдат пребъдат,а вътре наверно чешми и стари мебели,нека глъч да ехти и тропот на детски крачета,котаци и стари портрети,и птици в клонаци комшии да сбират,и...,и....,това го измислих на прима виста,и те приветствам за тази ода за старата фамилна къща,да бъде!
Мила Галя - не мислех да описвам къщата отвътре:))) Но ти ме провокира с твоите видения:)))) Много красиви представи имаш - но за съжаление само отчасти са верни. Дори да сме искали, няма как да запазим вида на къщата от далечната 1907г. Поколенията, живели в нея, са я ремонтирали и преобразявали според модата на своето време. И ние не останахме назад - днес всичко е ламинат, теракота, MDF, PVC - нищо по-различно от обзавеждането на един апартамент. Подновяваме и дръвчетата – например старата круша е внучка на родоначалничката круша /два пъти сечена до корен, за да се поднови, че е от много стар и ценен сорт/. Същото е и с останалите дървета, храсти и цветя. Та…стар е само духът на къщата, традициите, отношенията – и разбира се – двете врати, които естествено също не са в онзи си старовремски вид:))))
Благодаря ти за хубавите пожелания! Амин, дай, Боже! Честит празник! Светли и радостни майски дни! Поздрави!
както всеки път притежава дълбок смисъл и повод за размисъл. какво оставяме след себе си.
с възхищение от мен.
цитирайс възхищение от мен.
faktifakti написа:
както всеки път притежава дълбок смисъл и повод за размисъл. какво оставяме след себе си.
с възхищение от мен.
с възхищение от мен.
Както винаги си много мила към мене и щедра в похвалите си! Благодаря ти, мила Факти! Поздрави от сърце!
Интересно е и размислящо...
Поздрави от мен и приятна вечер :)
цитирайПоздрави от мен и приятна вечер :)
ikra написа:
Интересно е и размислящо...
Поздрави от мен и приятна вечер :)
Поздрави от мен и приятна вечер :)
Чудесно е, когато имаш насреща си приятели, които те разбират. Благодаря ти, скъпи Икра! Успешен ден!
Чета, слушам... и тъжно, и светло ми е някак.
..."От изток врата –
да влиза денят.
От запад пък – зло да излиза."...
Прегръщам те, мила приятелко !
цитирай..."От изток врата –
да влиза денят.
От запад пък – зло да излиза."...
Прегръщам те, мила приятелко !
stela50 написа:
Чета, слушам... и тъжно, и светло ми е някак.
..."От изток врата –
да влиза денят.
От запад пък – зло да излиза."...
Прегръщам те, мила приятелко !
..."От изток врата –
да влиза денят.
От запад пък – зло да излиза."...
Прегръщам те, мила приятелко !
Мила Танче, светло е, няма тъга. Нищо не е изгубено, нищо не е отминало, докато двете врати стоят широко отворени, за да отбиват от път стари и нови приятели! Прегръдка от сърце, мила приятелко!
Благодаря ти,Вени!
цитирай:)))) И аз ти благодаря, Или!
цитирайТолкова топлина и уют има при теб. Толкова благодарност към предците и традициите. Но се промъква и една тъга, че това няма да може да пребъде. Времето на панелките променя нещата. Все пак този дом е свещен и се надявам да запази атмосферата на задружност и любов. Трябва да имаме корени. Прегръщам те, Вени!
цитирайПрекрасна приказка в мерена реч! Браво, Вени!
цитирайhel написа:
Толкова топлина и уют има при теб. Толкова благодарност към предците и традициите. Но се промъква и една тъга, че това няма да може да пребъде. Времето на панелките променя нещата. Все пак този дом е свещен и се надявам да запази атмосферата на задружност и любов. Трябва да имаме корени. Прегръщам те, Вени!
Така е, мила Хели, всичко е така, както го казваш - и за предците, и за корените, и за бъдещето на тази родова къща - някакви бледи, нежни клончета се люшкат колебливо на върха на голямото родово дърво и аха-аха да отлетят с птиците нанякъде - на запад, на север, на юг. Е, засега горд и непостижимо висок и зелен е върхът - но докога? Силни са ветровете, коварни са житейските бури. Все пак старата круша оцелява - може би заради гнездата с гугутки, които всяка година стават все повече:)))) Прегръдка, приятелко! Сещай се по-често за блога - липсваш ми:))))
zemela написа:
Прекрасна приказка в мерена реч! Браво, Вени!
Благодаря ти, мила Вики! Твоето мнение е много важно за мене! Прегръдка!
Мила Вени, накара ме да се замисля, прекрасно е. Животът ни минава през различни етапи и е важно, как ще преминем през него.Благодаря, много е красиво, малко тъжно и истинско.
цитирайastrojozi19 написа:
Мила Вени, накара ме да се замисля, прекрасно е. Животът ни минава през различни етапи и е важно, как ще преминем през него.Благодаря, много е красиво, малко тъжно и истинско.
Животът ни преминава през различни етапи, а ние преминаваме през него като през един единствен етап - и е важно какви ще излезем накрая - за да имаме шанс отново да ни пресрещне:))) Поздрави, мила Жози! Благодаря ти, че повървя с мене:))) Прегръдка!
donchevav написа:
Така е, мила Хели, всичко е така, както го казваш - и за предците, и за корените, и за бъщещето на тази родова къща - някакви бледи, нежни клончета се люшкат колебливо на върха на голямото родово дърво и аха-аха да отлетят с птиците нанякъде - на запад, на север, на юг. Е, засега горд и непостижимо висок и зелен е върхът - но докога? Силни са ветровете, коварни са житейските бури. Все пак старата круша оцелява - може би заради гнездата с гугутки, които всяка година стават все повече:)))) Прегръдка, приятелко! Сещай се по-често за блога - липсваш ми:))))
hel написа:
Толкова топлина и уют има при теб. Толкова благодарност към предците и традициите. Но се промъква и една тъга, че това няма да може да пребъде. Времето на панелките променя нещата. Все пак този дом е свещен и се надявам да запази атмосферата на задружност и любов. Трябва да имаме корени. Прегръщам те, Вени!
Така е, мила Хели, всичко е така, както го казваш - и за предците, и за корените, и за бъщещето на тази родова къща - някакви бледи, нежни клончета се люшкат колебливо на върха на голямото родово дърво и аха-аха да отлетят с птиците нанякъде - на запад, на север, на юг. Е, засега горд и непостижимо висок и зелен е върхът - но докога? Силни са ветровете, коварни са житейските бури. Все пак старата круша оцелява - може би заради гнездата с гугутки, които всяка година стават все повече:)))) Прегръдка, приятелко! Сещай се по-често за блога - липсваш ми:))))
Гнезда с гугатки! Това е толкова прекрасно! От детството си не бях чувала гугатки. Скоро обаче в нашия квартал, където в последните години се настаниха гарги и свраки, се чу гугутка. Направо се разтопих. Такава е природата - справя се, оцелява въпреки панелките. В момента само врабчетата ги няма, но ще се върнат и те. Много харесвам синигерите и се радвам на песните им. Граченето поотстъпи на песните на пойните птици. Прегръдка, Вени!
hel написа:
Гнезда с гугутки! Това е толкова прекрасно! От детството си не бях чувала гугутки. Скоро обаче в нашия квартал, където в последните години се настаниха гарги и свраки, се чу гугутка. Направо се разтопих. Такава е природата - справя се, оцелява въпреки панелките. В момента само врабчетата ги няма, но ще се върнат и те. Много харесвам синигерите и се радвам на песните им. Граченето поотстъпи на песните на пойните птици. Прегръдка, Вени!
donchevav написа:
Така е, мила Хели, всичко е така, както го казваш - и за предците, и за корените, и за бъдещето на тази родова къща - някакви бледи, нежни клончета се люшкат колебливо на върха на голямото родово дърво и аха-аха да отлетят с птиците нанякъде - на запад, на север, на юг. Е, засега горд и непостижимо висок и зелен е върхът - но докога? Силни са ветровете, коварни са житейските бури. Все пак старата круша оцелява - може би заради гнездата с гугутки, които всяка година стават все повече:)))) Прегръдка, приятелко! Сещай се по-често за блога - липсваш ми:))))
hel написа:
Толкова топлина и уют има при теб. Толкова благодарност към предците и традициите. Но се промъква и една тъга, че това няма да може да пребъде. Времето на панелките променя нещата. Все пак този дом е свещен и се надявам да запази атмосферата на задружност и любов. Трябва да имаме корени. Прегръщам те, Вени!
Така е, мила Хели, всичко е така, както го казваш - и за предците, и за корените, и за бъдещето на тази родова къща - някакви бледи, нежни клончета се люшкат колебливо на върха на голямото родово дърво и аха-аха да отлетят с птиците нанякъде - на запад, на север, на юг. Е, засега горд и непостижимо висок и зелен е върхът - но докога? Силни са ветровете, коварни са житейските бури. Все пак старата круша оцелява - може би заради гнездата с гугутки, които всяка година стават все повече:)))) Прегръдка, приятелко! Сещай се по-често за блога - липсваш ми:))))
Гнезда с гугутки! Това е толкова прекрасно! От детството си не бях чувала гугутки. Скоро обаче в нашия квартал, където в последните години се настаниха гарги и свраки, се чу гугутка. Направо се разтопих. Такава е природата - справя се, оцелява въпреки панелките. В момента само врабчетата ги няма, но ще се върнат и те. Много харесвам синигерите и се радвам на песните им. Граченето поотстъпи на песните на пойните птици. Прегръдка, Вени!
Да, Ели, късмет и истинско щастие днес е да чуеш гугутка, особено в града. Но гугутките наистина се завръщат, чувам ги и в парка. Дано! Врабците не бяха се губили, имаме си ги:))) Лястовичките са много по-малко, ние за съжаление нямаме лястовички, някъде изчезнах. Затова пък на стълба имаме щъркелово гнездо. Естествено имаме и свраки, които крадат от лакомствата, предназначени за кучето:)))А тази пролет дойде ято птици, каквито не бях виждала - по-едри от косове, ръждивокафяви на петна - и пеят. Оказа се, че били дроздове. Никога не бях виждала дрозд. Велика е природата, Ели! Чудесно е да общуваш с нея! Поздрави!
поетична история... като милувка към някога...
толкова е обично, върна ме в едни щастливи мигове..
прегръщам те, Вени...
цитирайтолкова е обично, върна ме в едни щастливи мигове..
прегръщам те, Вени...
mariniki написа:
поетична история... като милувка към някога...
толкова е обично, върна ме в едни щастливи мигове..
прегръщам те, Вени...
толкова е обично, върна ме в едни щастливи мигове..
прегръщам те, Вени...
Благодаря ти, скъпа Мариники! Наистина много обичам дома си - понякога до болка:))). Особено в моменти като този, когато съм далече от него повече от седмица -две. Колкото и хубаво да е - а какво по-хубаво от Несебър през септември:))), след десетина дни ми става мъчно за дома - и поемам пътя на запад.
Поздрави, мила Мариники! Успешни и весели септемврийски дни! Прегръдка!