2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 13229 Коментари: 44 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2017 19:46
По Коледа тръгват ония големи завръщания,
с мисълта за които живеем цяла година.
Има ги във всеки дом – и в моя също.
Обичам ги, чакам ги.
Но не по-малко очаквам ритуалното вече
следколедно връщане
в скъпата бощина къща,
където самотни
под стария орех, в пустия двор,
дремят детските спомени.
15.01.2016г.
Един юбилей -
недочакан -
и очакван от нас
в тъга и обич.
Минорно след Коледа за клони и корени
Разбудени сенки зоват ме назад,
размиват се, чезнат, отново изплуват,
припомнят ми детския приказен свят,
нашепват ми тихо, че той съществува.
Докосват тъгата ми, махват с ръце
и споменът в миг се превръща в реалност.
Почувствала в себе си малко дете,
усмихнато трия сълзата печална,
подавам ръка и поглеждам назад,
искрица възкръснала обич да зърна…
Под ореха стар поспряла на хлад,
оставям се споменът да ме обгърне –
и с дъх упоил ме от родния свят,
в тих корен завинаги да ме превърне.
Поздрави!
Поздрави!
Благодаря, скъпа Амброзия! Хубав ден!
Познати чувства, но не всеки може да ги изрази като теб.
Хубав и слънчев ден ти пожелавам!
Какво по-хубаво от това!
Поздравявам те!
в скъпата бащина къща,
където самотни
под стария орех, в пустия двор,
дремят детските спомени."
Владеят мисли от следа оставена в душите ни
Поздрави и прегръдка, мила Вени!
Познати чувства, но не всеки може да ги изрази като теб.
Хубав и слънчев ден ти пожелавам!
Благодаря ти, мила Кате! Тъжен е поводът - на този ден майка ми щеше да навърши 85 години. Беше много жизнелюбива и възторжена ! Казваше, че ще живее до 2031г. Позна цифрите, но не и числото - почина през 2013 година. Още не можем да свикнем с тази мисъл, та - затова толкова тъжно. Съжалявам - и ти благодаря, приятелко! Прегръдка!
Какво по-хубаво от това!
Поздравявам те!
Да, скъпи Вал, съгласна съм, че тъгата е нещо хубаво - изплаква болката, става ти по-светло! Благодаря ти за топлите думи, за красивия изказ! Хубав ден!!
в скъпата бащина къща,
където самотни
под стария орех, в пустия двор,
дремят детските спомени."
Владеят мисли от следа оставена в душите ни
Поздрави и прегръдка, мила Вени!
Мила Ати, има следа - и всеки път се удивлявам колко светло и пречистващо ни действа. След всяко посещение - повече като на поклонение, отколкото с намерение нещо да правим, да променяме - чувстваме такова енергизиране, връщаме се така презаредени и устойчиви, че си мисля: да, има нещо, не знам какво, но нещото съществува:) Усмихнат ден, скъпа приятелко!Прегръдка!
Прегръдки, мила donchevav!:)
Прегръдки, мила donchevav!:)
Вярно е - и е тъжно, когато е само спомен. Но и споменът усмихва, макар и през сълзи. Прегръдка с благодарност, мила Валеска!
орехът е любимото ми дърво
прекрасно
орехът е любимото ми дърво
прекрасно
Благодаря ти, мила Факти. Замислих се какво точно знам за ореха като символ и разбрах - май много малко. Ето какво намерих в Интернет:
Орех
Някога, по време на големия потоп, Господ хапвал орехи. Черупките от тях станали спасителни ладии за малцината, избрани да се спасят. В древен Рим и Гърция вярвали, че орехът увеличава плодовитостта. Орехът е свързан с живота на човека и със силите на отвъдното, с оная невидима връзка между световете. Ореховото дърво, асоциирано като дърво на живота, е посредник между двата свята – на живите и на мъртвите. Затова на Духовден под краката се слага орехова шума, за да видят мъртвите, а после шумата се отнася вкъщи. Като символ на живота, на Гергьовден рано сутринта вратите се украсяват с орехови листа, а овцете се изкарват с орехово клонче. Ореховата шума гони змейове и самодиви, затова през Русалската неделя (седмицата след Спасовден) моми и булки слагат в пазвата си орехови листа и пелин. Орехът се използва и в различни гадателски практики. На Бъдни вечер по него се гадае за здраве и живот. По орехите, хвърлени с житото над сватбата, гадаят за мъжките деца на новото семейство. На засевки в ситото с брашното се слагат орехи. Орехи се слагат и при дървото, от което е отсечена дръжката за знамето, а също и при украсата на самото знаме. В чашата с вино на свещеника има орехови ядки. Младоженците се запойват с вино от купа, на дъното на която са сложени орехови ядки (за здраве и дълголетие). Орех или орехова фиданка не се садят, защото когато дървото порасне и дънерът му стане дебел колкото врата на човека, който го е садил, той ще умре.
И още: орехът е символ на мъдрост, устойчивост, плодовитост и връзка с отвъдното.
:)))))))))))))))
Поздрави, мила Факти! Спорен да ти е последният работен ден от седмицата! Прегръдка!
Хубав ден!
Хубав ден!
Ще се радвам, ако е станало така, скъпи Лео! Няма по-пречистващ въздух от родния и по-светъл стимул за суровия ни живот като възрастни от спомена за безметежните години, преживени в обич и обгриженост под родната стряха!
Хубав ден и на тебе! Поздрави!
Благодаря, мила Еми! Топлината на тая връзка с родния дом и нашите родители се опитваме да съхраним през целия си живот - дори когато тях вече ги няма. До голяма степен и успехът ни в тоя живот - и в семейството, и в обществото, зависи от това колко щастливо сме живели в детството си!
Поздрави и прегръдки, мила приятелко!
Лека вечер и благодатни дни!...
Пожелавам ти да запазиш тази емоционалност - като част от душевното ти богатство.
Поздрави!
Лека вечер и благодатни дни!...
Благодаря ти, Марине! Всъщност този "сонет" се роди импровизирано като посвещение на Вася в коментар на неин постинг миналата година, мисля, че за Нова година. Не мислех да го публикувам, но миналия ден, като си ходихме на село, ми звучеше така натрапчиво, че седнах и го пренаписах - а поводът съвпадна с тъжна дата за нашето семейство, затова не написах посвещението под заглавието, пък и не съм го съгласувала с Вася - страхувам се, че може и да ми откаже:)))
И...много си прав, орехът не е декоративно дърво, напротив, той е символ на плодородието. Плодовете също са важни, да, много са важни - но мисля, че за родовото дърво не са чак толкоз съществени, там от значение са здравите корени и многобройните разклонения:))))
Поздрави, скъпи Марине! Хубава вечер!
Пожелавам ти да запазиш тази емоционалност - като част от душевното ти богатство.
Поздрави!
Благодаря ти, мила Ели! Аз също много харесвам това, което пишеш- всичко, което публикуваш, винаги, всяка вечер:)))) - и не преставам да се изненадвам и възторгвам! Усещам те много близка по душевност! Благословена бъди!
Прегръдка!
Точно! Не съм се замисляла досега, но като се разтърсих по сайтовете - така се оказва. И си обясних рекламата на една марка трайни колбаси и луканки - защо свързва приемствеността на майсторлъка с вековните орехи:)))
Благодаря ти, мила Майче! Още ли си на кон? Ние също имаме коне, но аз не припарвам - за тях се грижат други хора на ранчото, конете слушат тях и съпруга ми, а мене ме гледат с бялото на очите си:))))
Поздрави, мила приятелко! Хубави почивни дни - уютни и снежни!
Мила Васенка, това е твоето стихотворение, в коментар към твоя постинг миналата година с песента на Емил Димитров за бащиния край, мисля, че публикувано на самия 1 януари. Като пътувахме към село, то така натрапчиво ми се загнезди в мозъка - сякаш някой ми го диктуваше. А бях съвсем го забравила. Прибрах се вкъщи, записах го и реших да го използвам в нарочен постинг за завръщането. Музиката и тя някак от раз се намери. Другото е емоция - а ние с тебе си я имаме достатъчно:))))
Благодаря ти за хубавите думи, мила приятелко! Много красиво си описала спомените за ореха в детството! Започвам да мисля, че всеки в детството си е имал един орех и една люлка на него - и там са били най-щастливите ни детски игри! Да сме живи и здрави онези люлки пак да се върнат - и ние да ги връзваме и люлеем:)))) Прегръдка с обич, мила Васенка!
Жалко, че юбилярите ги няма! С нас са, но не съвсем ...
Тази песен на Емил Димитров ме стисна за гърлото. Слушала съм са я хиляди пъти, защото ми напомня моята майка, която не дочака старостта и косите й не успяха да побелеят..., но още чувам незабравимия й глас...
След няколко дни моят татко щеше да е юбиляр, но реши да остане на 72 ...
Мъка, носталгия, спомени за времето, в което всички бяхме заедно и всичко беше детски свят, приказен и безкраен.
Благодаря ти за светлата тъга!
Жалко, че юбилярите ги няма! С нас са, но не съвсем ...
Тази песен на Емил Димитров ме стисна за гърлото. Слушала съм са я хиляди пъти, защото ми напомня моята майка, която не дочака старостта и косите й не успяха да побелеят..., но още чувам незабравимия й глас...
След няколко дни моят татко щеше да е юбиляр, но реши да остане на 72 ...
Мъка, носталгия, спомени за времето, в което всички бяхме заедно и всичко беше детски свят, приказен и безкраен.
Благодаря ти за светлата тъга!
Да, мила Кате, юбилярите ги няма. През м. ноември се навършиха 45 години от смъртта на баща ми и 2 години, откак си отиде и майка. Вчера тя щеше да навърши 85 години. Вечна им памет на нашите – и моите, и твоите родители! Мъката не отминава, тъгата се сгъстява, когато си отидем в бащината къща. Посреща ни старият орех в двора - и той грохнал, докога ли ще издържи? Всичко е пусто - и вече си личи, че е необитаемо място, колкото и да се стараем... Но...нищо на този свят не е вечно, ние също. Важното е да живеем достойно живота си - и да се усмихваме, макар понякога през сълзи! Чудесно е, че поспря, приятелко! Благодаря ти за топлите думи и съпричастието! Прегръщам те с обич! Хубава съботна вечер!
Благодаря ти, мила Ели! Снежен, красив и лежерно-почивен да е неделният ти ден! Прегръдка!
Особено, свързаните с родния дом и детството ...
Дори и когато навяват тъга! Но тя, тъгата сякаш ни подкрепя и дава сили да продължим напред в годините към зрелостта и заника на нашите дни!!!
Поздрави, мила Вени!
Особено, свързаните с родния дом и детството ...
Дори и когато навяват тъга! Но тя, тъгата сякаш ни подкрепя и дава сили да продължим напред в годините към зрелостта и заника на нашите дни!!!
Поздрави, мила Вени!
Прекрасно качество на ума да задържа само хубавите спомени, мила Вили!:))))
А сред тях най-топлите, най-светлите са тези за родния дом и детството. Те ни съпътстват през целия живот - и странно свойство на паметта! /или на склерозата:)))/ - възкръсват все по-живи и по-ярки пред очите ни, колкото повече се приближаваме към този "заник на дните", за който ти говориш. Благодаря ти, приятелко! Поздрави с пожелание за белоснежна радост и много усмивки в чудния почивен януарски ден!
Ахнах от тази формулировка, от разбирането - ясно, синтезирано, дълбоко - и толкова съзвучно с моята нагласа. Благодаря ти, мила Стани! Поздрави!
Поздрав, мила Вени!
Поздрав, мила Вени!
Мила Меги, знаеш, че някога във всеки имот имало поне едно орехово дърво. Орехът носел свежест и здраве с тънкия йоден мирис на листата си, пазел завет, давал сянка, стоял като стаж на къщата и домочадието, събирал в клоните си всички птици, а под чадъра си - цялото семейство и кротките домашни животни. Орехът е благослов за фамилията, знак за мъдрост, гаранция за дълголетие и плодородие.
Когато дойдох в мъжовата си фамилна къща в града, открих, че всичко е по-различно - включително родовото дърво. Заварих зад портите бор, вече на 30-40 години. След още 30 стана такова достолепно дърво - с връх по-висок от най-високите сгради наоколо. Под него двуетажната къща изглеждаше картонена кутийка, а температурата в стаите и зиме, и лете беше 20 градуса:))) Най-малко сто гугутки мътеха рожби в него. Но за съжаление корените на бора са много плитки. С времето старият бор се наклони към къщата - и трябваше да го отрежем. Да не ти казвам какъв проблем и премеждие беше това!!!:)))
А орехът е друго нещо - благородно дърво! Патриархален символ на българщината!
Благодаря ти за емоцията и добрите думи, мила Мег! Нека имаме повече подобни светли спомени - с тях се диша по-леко!
Хубав следобед, приятелко!
Привет, мила приятелко! А аз надничам, надничам в блога ти - все те няма:))) Здраве и щастие, много любов и късмет! И нека спомените ни топлят и осветяват пътя ни към повече обич и добротворство !Прегръдка!
Мила Неви, за спомените няма нито фиксиран ден от календара, нито определен сезон - те идват и си отиват невикани, нечакани, разтъжават ни, разбунят позаспалата мъка в нас, разчоплят раните - и си отиват. Но след тях остава частица от онзи живот, който никога няма да се върне, но обичта и щастието на който продължава да ни свети по житейския път. Поздрави, приятелко! Хубави почивни дни!
27.01.2016 11:04
Въздействаш, скъпа Венка!<3
Въздействаш, скъпа Венка!<3
Благодаря ти, мила Флайче! Знаеш как е - размислиш се, разтъжиш се- и сълзите на очи. Трудно завръщане, но - винаги светло, винаги с обич и с чувство за голяма, все по-осмислена, все по-пречупена през сърцето признателност...Пък...дано и нас някога ни спомнят от време на време:))))! Прегръдка, приятелко!
30.01.2016 19:30
Благодаря ти, мила Усмивка! Поздрави с пожелание за хубава съботна вечер!
Благодаря ти, мила Марти! Да, това сме ние - и корени, и клони - и сойката на клона - листо и плод, и песен, и шепот поднебесен от минали софри под орехова сянка...но все ни няма там - а дворът все мълчи в копривената дрямка.
Поздрави, мила Марти!