Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2015 06:10 - Отново на 25
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 14951 Коментари: 58 Гласове:
38

Последна промяна: 26.09.2017 20:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 


image 

 

 

 

         Когато хоризонтът се стесни

и изгрев залезът не обещава,

отдръпва се от стръмните скали

морето – в дълбините се снишава…





 

 
 

Как отново се върнах на 25 



През декември т.г. ще направя 60 години. Не че ме радват, но не ме и плашат - създават ми поне външно комфорт на мъдър и улегнал човек - нещо, към което цял живот съм се стремила, но - подозирам - не съм успяла да култивирам у себе си.

 

През лятната ваканция на учениците инвестирах в енергията и работоспособността си през следващата учебна година - знаете, с  възрастта нещата се случват все по-трудно. Събирах сили - да има -  да остане чак до матурата и бала идната година. Тогава ще видим - ех, май на хоризонта най-после, след 40г. учителски стаж, се задава пенсиониране!

 

Почивах цели два месеца - смъкнах 5 кожи по родните плажове, отмахнах 20 години от себе си!

 image


Влязох в блога, направих постинг, получих  толкова сърдечни поздравления - и им отговорих  - поне 5 години още свалих от плещите си!

 

И тъй - млада-младина, 35-годишна по дух, сили и хъс, пристъпих уверено прага на родното училище.


 

Посрещнаха ме мило - така е било през всичките 40 години досега. Благодаря ви, колеги, винаги съм се чудила как намираме сили да останем заедно, да дишаме леко и да ни е хубаво - жени и мъже вече на възраст, притиснати от битийност и служба, от задачи и проблеми. Как успяваме да оцелеем - и да останем приятели!


От ръководството ме засипаха с куп задачи - но нямаше страшно - така е в началото на всяка година. Бяха поставени коректно и ясно - благодаря! Истината е, че при нас и шефовете теглят наравно каруцата. Пък и са впрегнати най-отпред!

 

Няма шега, няма измама -  лятото свърши, солетите вече ги няма. Стига консуматорски глезотии - време е за сериозна работа!

 

И започнах!

 

 image

За ден само трябваше да подготвя като председател на методическо обединение 33 файла годишни разпределения по ЗИП - мои и на  колегите ми, да ги разпечатам и подредя, надлежно окомплектовани с титулни страници, подписи, списъци, концепции, тематични планове, срокове и пр.,  номерирани, перфорирани, заскобени и с красива указателна страница отпред на всяка папка.  Направих го - е, 10 години от релакса ми хвръкнаха, но какво пък - чувствах се все още енергична и мотивирана - като на 45!

 

Председателствах комисия по квалификацията - ох, трябваше да поема да правя открит урок в нов клас - и то в пети - за приемственост! Никак не му разбирам на това - нали съм в горен етап от много години... Ама съм правела хубави уроци. Боже, методически урок  пред инспектори и 20-30 учители  в общински формат - още 5 години разходих! Но здраве да е!

Запознах се с учебния план - бях се с сдобила със седми клас - подготовка за изпити за външно оценяване. Но нали миналата година бях - като си спомня какъв маратон беше само... Е, нищо - пак,  изкарала си такива резултати... Честито - още 5 години толеранс изчезнаха яко дим.

 

Погледнах в плана на дейностите на училището – охо, моето име беше през ред! Отговарях за разни неща - големи и малки, някои даже на сцена... И - о, ужас, дори и празника на училището не ми бяха спестили - сценарий, репетиции, стиковка на екипи - от октомври до февруари! Е, не, грохнах от всичките тези очаквания! Почувствах се 100-годишна!


image
 

 

А имах две паралелки дванайсетокласници. Нахъсани, мотивирани. Трябваше да ги отведа до финала. Подготовка за държавни зрелостни изпити, тестове, теми, проверки, проверки - на домашни, на упражнения, есета, съчинения, разработки, план-тезиси, план-конспекти, диктуване, изпитване и още...и още...И изпити, треперене, нерви, надежди, очакване. Пък бал, организиране, тичане, нервене, спорене, доказване, отстояване, отбраняване, утвърждаване, работа, работа, работа...


image

 

След което започваше истинската работа - подготовка на документите. Лични картони, попълване, проверка, попълване, проверка от всички минали години - цифра по цифра - и пак попълване, проверка, изчисляване, преписване - и най-после - след месец каторжен труд и - естествено - с  нови очила с 1 диоптър поне завишение -  раздаване на дипломи! Тържество /организация/, цветя, музика, благодарствени думи и сълзи - и пак треперене - дано няма сгрешени дипломи, да стискаме палци!

 

Не, краката ми омекнаха, устата ми беше пресъхнала, сърцето нещо отказваше - почувствах се грохнала, прехвърлила отдавна столетната граница.

 image

Потърсих синдикална защита - смях! Боже, на кого ли съм плащала отчисления цял живот! И за какво? Може би мълвата, че някои синдикалисти преживяват в училище тихи старини, облажени от пенсийка и заплатка едновременно, не е съвсем безпочвена? Е, не - туна беда!


И тогава потърсих директора - за ранно пенсиониране. Каза "Да!"… Благодаря ти, шефе - как никога не разочарова моите очаквания! Небето се отвори - летях и благославях! После разбрах - той мислел, че  искам да се пенсионирам, но да продължа да работя. Туна беда ли? Само че аз вече бях вкусила свободата, макар и за миг. Почти изкрещях: "Нее!!!! Не искам вече да работяя!"

 

И сега си имате ПЕНСИОНЕРКА!

image




 

P.S.   Процедурата по назначаването на нов учител бе открита и честна. Не напуснах училище, преди да се убедя, че оставям децата си в ръцете на чудесен специалист - млад, красив, интелигентен, сърцат, с опит в дипломирането на дванайсетокласници. Че как иначе, бях обещала на ония, с които 8 години бях заедно, че след месец ще кажат : "Всяко зло - за добро! Добре, че стана така!":))))
Нека работи! Работата е за младите!
А аз, лека като перце, като на 25, стоя на кръстопът: Несебър или Хисаря - и двете дестинации през есента са приказни!

image

 

E, това е... Извинете за обстойния разказ и за отегчението, но...все още преживявам:)))) И все още се лутам от една крайност в друга - месец след деня, в който в един миг само взех решение да се откажа от онова, което смятах за смисъл на живота си. Дали не сгреших?
Едва ли. Едно стихотворение на скъпата за мене съблогърка faktifakti ми върна убедеността, че човек трябва да остава верен на себе си, да следва поривите си и да не допуска мисълта за хляба и топлото да  превръща живота му в недостатъчност...

***
Луната и слънцето
не познаха спирките,
щурците в тревата,
непрекъснато свиреха,
а лястовиците отлитаха
винаги на разсъмване..
През целия си живот
се стремих да отида
в усамотение,
в гората - самодостатъчност,
но не изпълних желанието си.
Животостоящи ситуации
и страх от бедност
ми пречеха
да живея като отшелник..
Напускам в недостатъчност..

***
Посрещам есенна заря
в градината със хризантеми.
Със завист гледам птиците
и мислено летя.
А хората откъсват си пера от мене
и някак голишарче чувствам се сега..
Чета си книгите,
отпивайки от виното за двама
и трудните пасажи ги пропускам.
Отшелникът във мен,
отказал ми промяна - дреме.
А аз живота
с боси ходила напускам.
..И без пера летя,  в безвремие...

                http://faktifakti.blog.bg/izkustvo/2015/09/25/bezvremie.1394436



           
Благодаря ти, мила Факти! Прегръдка!
        Поздрави на всички приятели - с обич!


image


 


И обещавам - няма да се сърдя -
заслужила съм всичките си минуси!!!

:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))


image









Гласувай:
38
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anin - Добро утро, Вени!
15.10.2015 07:09
Ти си ми от любимките тука!
Знаех си, че си оправна жена и учителка!
Пожелавам ти още дълги години да си такава свежа, чевръста и млада по дух!
<3
цитирай
2. donchevav - Благодаря ти, мила Ани! Твоята п...
15.10.2015 07:57
Благодаря ти, мила Ани! Твоята подкрепа значи много за мене! Прегръдка!
цитирай
3. paciencia - Привет, Вени!
15.10.2015 08:10
Много, много ме развълнува! И написаното, и стихът на Факти! Хубав момент да спреш бързането и да полетиш свободно накъдето ти душа иска:) Лети, Вени! А всичко изживяно от теб в тази прекрасна професия, споменът за децата на които си дала крила...ще те топли в твоя полет. Прегръщам те и много те обичам, мила Вени!
цитирай
4. dobrota - Donchevav, запази 25-те като горна ...
15.10.2015 08:19
Donchevav, запази 25-те като горна граница!
Усмихнат ден!
цитирай
5. marrta - Ех, Вени, направо
15.10.2015 08:33
променяш представи ;)))

Жива и здрава да се радваш на свободата дъълги години!
цитирай
6. donchevav - Благодаря ти, мила Васенка! Как ...
15.10.2015 09:00
Благодаря ти, мила Васенка! Как добре ме разбираш! Колко близо те чувствам до мене - и мисля - това не е за първи път!
Скоро прочетох нещо при Иво за приятелството:
http://ivoki.blog/lichni-dnevnici/2015/10/13/spodeleno.1399143
Васенка, приятелко, бъди здрава и щастлива, все така фино изтъкана от нежни чувства и силни усещания, все така истинска, все тъй устойчива, силна, добра! Прегръщам те с обич! Светъл да е денят ти, лека и спорна – работата ти!
цитирай
7. donchevav - Donchevav, запази 25-те като горна ...
15.10.2015 09:02
dobrota написа:
Donchevav, запази 25-те като горна граница!
Усмихнат ден!


Ще запазя - обещавам - и горната граница, която ми препоръчваш, и това прекрасно пожелание - в сърцето! Благодаря ти, мила Доброта! Усмивки!
цитирай
8. donchevav - променяш представи ;))) Жива и ...
15.10.2015 09:14
marrta написа:
променяш представи ;)))

Жива и здрава да се радваш на свободата дъълги години!


А, Мартичка-а-а-а, нищо не съм обещавала, нищо не съм заблуждавала:))) - но се досещам, че може би не четеш тукашната проза - конкретно блоговата сатира в жълтата й част - интересува те поезията, красотата, обичта между хората- както и повечето ми приятелки тук - затова сигурно е станало така, не си разбрала....А представите тепърва ще си ги създаваме, обещавам! Очаквай включване от СПА комплекс "Център", гр. Априлци:)))))))
Прегръдка, приятелко, и слънчев ден с много усмивки!
цитирай
9. tota - Поздрави, Вени!
15.10.2015 09:26
Пожелавам ти дълги години полет, Вени! Бъди удовлетворена от изминатия път и щастлива в продължението му, освободена от товара. Макар да се съмнявам, че винаги ще е свободен. Има какво още да дадеш от себе си.
Прегръдка, мила Вени!
цитирай
10. marrta - :)
15.10.2015 09:29
нищо не съм разбрала, обикновено последна научавам - и в живота и тук, както се оказва :) заплес класически
цитирай
11. donchevav - Пожелавам ти дълги години полет, ...
15.10.2015 09:35
tota написа:
Пожелавам ти дълги години полет, Вени! Бъди удовлетворена от изминатия път и щастлива в продължението му, освободена от товара. Макар да се съмнявам, че винаги ще е свободен. Има какво още да дадеш от себе си.
Прегръдка, мила Вени!


Мила Ати, благодаря ти! Толкова си права - когато преди три дни за пръв път не тръгнах както винаги на работа, мислех, че цялото време на света ми принадлежи. Но така се постарах набързо да го запълня, че просто не знам докъде ще ми стигне за толкова желания, толкова мечти, които все съм отхвърляла като непригодни за случая! Е, сега му е времето, но...май пак няма време! Е, само здраве да е, на всичко друго му се намира лека! Прегръдка от сърце, приятелко! Благодаря ти за хубавите думи и подкрепа!
цитирай
12. donchevav - нищо не съм разбрала, обикновено ...
15.10.2015 09:44
marrta написа:
нищо не съм разбрала, обикновено последна научавам - и в живота и тук, както се оказва :) заплес класически


:)))))))))))))
Не, нищо не си изпуснала - пък и аз така си ви обичам моите приятелки - реални, земни, непресторени и все пак далеч от грубия битовизъм на живота:)))) Благодаря ти! Прегръдка!
цитирай
13. katan - ЧЕСТИТО, ВЕНЕТЧЕ!!!!!
15.10.2015 10:06
За теб часовникът трака назад:).
Подмладявай се:). Многото грижи, работа и умора правят човека тъжен.
А ти лети - между, Несебър, Хисаря и Марагидик!
Търси най-красивите ЛУНАПАРКОВЕ и най-високите Виенски колела!
Калейдоскопът е пред теб! Печи солети и поглеждай и в него:).
Прегръщам те!
цитирай
14. flymore - На добър час, Венка!:))
15.10.2015 10:10
Пожелавам ти в здраве, усмивка, в сърцатост да доживееш дълбоки старини!
Обичай, радвай се на всеки ден и обичана да СИ!:)
Прегръщам те топло, мила дружке!<3<3<<3
Бог да бди над теб!!!
цитирай
15. donchevav - За теб часовникът трака назад:). ...
15.10.2015 10:53
katan написа:
За теб часовникът трака назад:).
Подмладявай се:). Многото грижи, работа и умора правят човека тъжен.
А ти лети - между, Несебър, Хисаря и Марагидик!
Търси най-красивите ЛУНАПАРКОВЕ и най-високите Виенски колела!
Калейдоскопът е пред теб! Печи солети и поглеждай и в него:).
Прегръщам те!


Благодаря ти, мила Кате! Подмладявам се аз, но и нови грижи ме затиснаха. Бяхме на хижа, знаеш, но решихме да си дойдем, защото в града ни от днес до неделя има панаирни дни. Та аз съм размятала месали да правя мъстакулки - традиционни сладки за панаира. Ще има и пържени пилета, задушени с картофки, жито ашуре, баници с тиква и всякакви тиквени деликатеси - естествено, нали сме Тиквенбург- града на тиквите. Така че пак не ми стига времето...А си мислех, че цялото време на света ще бъде мое...Е, щом свършат празниците, ще се опитам да се възползвам от умело подхвърлените от тебе идеи за любими дестинации:)))))
Прегръдка, мила приятелко! Благодаря ти за цялата грижа, съпричастност и подкрепа, с които ме обгради! С обич и мисъл за тебе ти пожелавам красив, смислен и добър октомврийски ден с много слънце и усмивки!

цитирай
16. donchevav - Пожелавам ти в здраве, усмивка, в ...
15.10.2015 11:08
flymore написа:
Пожелавам ти в здраве, усмивка, в сърцатост да доживееш дълбоки старини!
Обичай, радвай се на всеки ден и обичана да СИ!:)
Прегръщам те топло, мила дружке!<3<3<<3
Бог да бди над теб!!!


Мила моя, чудесна Флай!
Толкова е хубаво да те видя при мене, толкова ти се радвам! Абсолютно си права - всеки миг е щастливо ликуване, усещане за полет, за свобода! Не знам в кой момент съм щяла да се гордея с постиженията си в работата си - може и да дойде с времето, сигурно ще дойде – но сега изпитвам само чувство на облекчение и малко гордост - че съм се оказала не чак толкова вдаскалена, колкото всички /и аз самата/ мислехме, че мога да сложа точка, да поставя ново начало. Надявам се, че и в новата си роля ще съумея да остана полезна - на семейството и близките си, на хората около мене - и на себе си - след 40 години труд в реализиране на чуждите планове и мечти май е време да помисля и за своите. Чакат ме толкова проекти, полузабравени във времето...
Благодаря ти за топлите думи на подкрепа! Бъди здрава и ти – и много щастлива, заслужаваш го толкова много, нежна моя приятелко, цветенце Флай! Прегръдка!
цитирай
17. stela50 - Мила Вени... как само те разбирам...
15.10.2015 12:20
изчетох написаното от теб с вълнение... налага се понякога да се взимат
бързи и трудни решения, друг път - просто е усещане...
Човек трябва да напусне любима работа и добри приятели - колеги
достойно и с обич, с усмивка и доверие да посрещне другия, който идва.
Тогава и дните напред продължават да носят любовта към професията,
но и да отключват други врати, за които дори човек дори не подозира.
Не винаги си готов за тази промяна, особено след дълги години на едно
място, но мисля, че тя е много благотворна и необходима.
Радвай се на хубавите есенни дни, бъди... остани на 25 - всъщност
сърцето не остарява... и мечтата за полет не отминава.
Скъпа приятелко, пожелавам ти щастливи дни, вълнуващи преживявания,
радости, приятни изненади... и още, и още...
Прегръдки !
цитирай
18. sande - Поздрави, Вени!
15.10.2015 13:01
Добре дошла при нас.

При тези, които са богати с време.

А времето е скъпо.

Времето вече ще ти принадлежи по-пълно и по-справедливо.
цитирай
19. donchevav - stela50 - Мила Вени. . . как само те ...
15.10.2015 13:46

stela50 - Мила Вени... как само те разбирам...
изчетох написаното от теб с вълнение... налага се понякога да се взимат
бързи и трудни решения, друг път - просто е усещане...

Мила Танче, както винаги нищо не остава скрито от твоя поглед - и от сърцето, с което четеш. Да, много е трудно да решиш така - "раз-раз". Още повече, когато целият ти живот е минал на едно място, в една дейност, с едни хора. Не знаех как ще го направя и как ще ми се отрази дори тогава, когато му дойде времето - а се случи това, че взех решение за десетина минути, така - в порив на свободолюбие и самосъхранение - при това за ранно пенсиониране. Не съжалявам - даже малко се гордея, особено като гледам как някои от колегите ми вдигнаха глави и почнаха да се противопоставят на нелепиците, които всекидневно ни се сервират, с думите: "Умната, че ако речем всички да се пенсионираме..." :))))) Е, няма да го направят, защото съществува и социалната принуда, кредитите, образованието на децата, дребните радости за внучетата и пр. Е, а аз избрах свободата. Когато няма закони и социална защита от държавата, няма синдикати, никой не се интересува от тебе, а от крайния резултат - пък той от некомпетентност ли, що ли, става все по-съмнителен, за работещия човек няма друг изход освен да излезе от системата. Но не е лесно - матрицата е навсякъде!
Така че – урра! – освободих се, просто не ми се вярва, но е факт!
Сега – живот и здраве да е само – другото се нарежда!
Прегръдка, мила Танче! Щастливи дни с много радостни усмивки, с обич и топлина в сърцето и за тебе!

цитирай
20. donchevav - Добре дошла при нас. При тези, които ...
15.10.2015 14:24
sande написа:
Добре дошла при нас.

При тези, които са богати с време.

А времето е скъпо.
Времето вече ще ти принадлежи по-пълно и по-справедливо.


Скъпи Санде, благодаря ти за гостоприемството! Добре съм ви заварила! И как те разбирам само! Какви наполеоновски каскади е трябвало да правя винаги - като семейна жена: съпруга и майка, и дъщеря, и снаха и пр.; като работеща жена - на 8 и повече астрономически часа през деня и още 3-4 часа домашна работа вечер в подготовка за следващия ден при регламентирани и платени 2-3-4 максимум учебни часа дневно по 45 минути; като гражданка със съответните задължения, като селянка с вечната мотика /но и с кошница наесен/ в ръка, като банска прима на Хисаря и първи морж /има ли женски род тази дума?/ из дюните на Несебър; като постоянно присъствие и неотменен блогов инвентар на Блог.бг, не на последно място. Ех, не ми говори за време! Макар за мене то да е било разтегливо понятие, да е имало по 36 и 54 часа в денонощието, пак не ми е стигало. А сега цялото време на света е мое! :))))))))
Щастлива съм от този факт - но да видим докога - вече с тревога установявам, че май-май и сега ми е кът - а имам толкова неща за вършене, толкова загърбени идеи примамници, толкова потиснати тръпки. Но...здраве да е, едно по едно!
Благодаря ти за добрите думи, за куража, който ми даваш! Поздрави от сърце!



цитирай
21. vilish - Поздрави, мила Вени!
15.10.2015 15:59
За 25-тата годишнина, за куража и за свободата! :)
И не се отказвай да последваш загърбените "идеи примамници"!
Годините в училище са оставили твоята диря в не малко младежки умове и сърца. Добрината, разбирането, чувството за хумор и младежки дух, не се забравят!

Пожелавам ти ЗДРАВЕ! Останалото, каквото ти решиш! ;)
Гората, морето, небето ... Очакват те! :)))
Прегръдка!
цитирай
22. donchevav - Благодаря, мила Вили! Годините в ...
15.10.2015 16:43
Благодаря, мила Вили! Годините в училището бяха смисълът на живота ми - беше ми хубаво, беше забавно - беше мечта. Всеки час, всяко общуване, всяка случка и лице, всяка детска обич и родителско доверие - останали през годините - какво богатство! Ноооооооо.... Но училището, поне днешното училище, е може би само 1 /10 общуване с деца и преподаване. По-скоро е всичко останало, за което можеш да се сетиш, свързано с престиж и най-вече с пари. Всякакви компромиси, чупки в кръста, товар на гърба, болки в главата, срам на душата и чувство за незаслужена вина - в сърцето - това е съвременното училище. И се снишаваш, снишаваш - ти от директора, той- от общината и регионалния инспекторат - не знаеш откъде ще ти дойде. И седиш така спотаен, и се чувстваш като смок под камък - влажно, студено и тъмно отвсякъде - и тежко, толкова тежко.
Децата - те са това, което ни крепи! Да знаеш, Вили, какви деца дойдоха сега в пети клас - вървят пред материала с три урока и разпитвал ли, разпитват - дъх не можеш да си поемеш! Уникални! Да, има надежда за българското училище, има надежда за България с това ново, умно, едновременно интуитивно и технологично поколение!
Но моето място е в запаса – иначе рискът е да дочакам пенсиониране с бастун и памперс. Е, на кого ще съм необходима тогава?
А така, малко по-рано, човек все се лъже: ще започна това, ще направя онова:))))) Но пък всъщност защо не? Никъде нищо не ме боли, нищо не ме тревожи, чувствам се млада и енергична, изпълнена с воля за промяна - защо да не си подаря един нов отрязък живот? А то нито държавата, нито синдикатите ще се сетят за защита при пенсиониране, както правят всички цивилизовани държави /там защитата е от 5 до 10 години - никой не може да те пипне да те товари със задължения извън длъжностната ти характеристика, ходиш на работа, а ако те уволнят, ти плащат всички месечни заплати до редовното пенсиониране):))))
Благодаря ти, мила Вили, за пожеланията!
Поздрави и прегръдки, приятелко! Хубава предпетъчна вечер! Прегръдка!
цитирай
23. emi1ts - Поздрави мила Вени!
15.10.2015 17:27
Толкова изпъстрен от емоции и преживявания постинг!Личи си че си изненадана от случващото се!Да,наистина взела си трудно решение но както казват винаги се намира позитивното и в трудните избори!Поздрави за пенсионирането!Бъди жива и здрава да се радваш на разкошната градина за която винаги си разказвала,на грижата за любимците ти и разбира се ще имаш повече време за блога и приятелите!С най-искрени пожелания за много позитивни емоции и усмивки!Прегръдки!
цитирай
24. ikra - Здравей и от мен :)
15.10.2015 19:02
Много емоционален постинг... Не мисля, че ще получиш минус! Надявам се да продължиш напред с увереност, която не ти липсва. Животът е едно дълго пътуване. Работата, семейството и всички останали дейности са просто неговата украса.
Бъди себе си, с пенсионирането нищо не свършва, но разкрива пред теб нови възможности - възползвай се от тях :)
Хубава вечер :)
цитирай
25. donchevav - 23. emi1ts - Поздрави мила Вени!...
15.10.2015 19:42
23. emi1ts - Поздрави мила Вени!
17:27
Толкова изпъстрен от емоции и преживявания постинг!Личи си че си изненадана от случващото се!

Мила Еми, специални благодарности за това "личи си, че си изненадана". Не мога да повярвам, че съм го направила, че с лека ръка съм зачеркнала 40 години кариера, в която всеки миг съм воювала за своя авторитет, престиж, за доверие, за място сред най-добрите. Постигнах онова, което може да се постигне на тази позиция, в последните години се усещах освободена, разкрепостена от условностите, всичко ми се получаваше с едно махване на ръката - като на шега. Но....аз имам и други подобни периоди на светкавични решения. Не обичам рутината! Когато предизвикателствата свършат, става време да си ходя. Мила Решението ми беше мигновено, но категорично - претрупана от работа, която, като се справя, ми заменят с още по количество и още по-безсмислена дейност- не, това не е за мене:)))))) Толкова много тръпки има в живота - искам да напиша най-хубавите си стихове, да изуча техниката на маслената живопис, да плета на една кука, да бродирам, да посещавам без ограничение във времето любимите - а и много-много нови дестинации, да подобря селекцията на градинските цветя и пипера си /чесънът, доматите, лукът, ягодите и малините са мои лични достижения в селекцията, сортове, които съм получила след много години внимателен подбор и кръстоска и с които много се гордея:))) Е, виждаш ли, мила Еми, колко работа ме чака - и да, много съм изненадана от себе си, че с лека ръка доброволно отстъпих на друг една доста висока позиция, за утвърждаването на която ревностно съм работила десетилетия, но...накрая направо не ме сдържаше в училище - моята работа там можеше да я кара всеки:)))) А мене ме чакат такива вълнуващи неща - и най-вече свободаааааа!
Страхотно усещане! Пожелавам ти го, мила Еми, - след 10, след 20 - след колкото години пожелаеш - но да усетиш този полет и порив към промяна!
Прегръдка, мила приятелко! Благодаря, че ме подкрепи! Хубава вечер!
цитирай
26. troia - Вени,
15.10.2015 20:07
радвам се за теб! Радвам се, че си щастлива, защото ти си добър човек и го заслужаваш. В моето семейство има учители и много добре разбирам по какъв път си минала и какво те е очаквало като натоварване. Взела си най - доброто решение за себе си.
Пожелавам ти дълъг, щастлив, пенсионерски живот и да се радваш на внуци и правнуци. Сега /предполагам/, ще пишеш повече стихове.:)) Ако пътуваш често може и да преминеш към рубрика "Туризъм". Прави това което обичаш и те кара да се чувстваш щастлива.
Хубава и спокойна вечер, приятелко!:)
цитирай
27. donchevav - Каква мъдрост, дълбочина - впеч...
15.10.2015 20:34
Каква мъдрост, дълбочина - впечатлена съм, Икра! И съм с нагласа да възприема точно тази философия - за пътя на живота, който продължава с нови предизвикателства, за пенсионирането, с което свършва само външната принуда...И да си призная, много исках да приключа със задълженията към обществото, докато все още имам ищах да поживея и за себе си - малко егоистичен избор, съзнавам го - затова и очаквам минуси. Но на 60 години човек вижда края на хоризонта и разбира, че Земята невинаги непременно се върти, че не всеки залез предполага изгрев. Трябва да бързаме да живеем, докато някоя болест или нелепа случайност не са прекъснали дните ни... Мисля, че го беше казал руснак...Николай Островски в "Как закалялась сталь", може би:)))))))
Благодаря, скъпи Икра! Твоето мнение беше много важно за мене! Приятна вечер!
цитирай
28. mt46 - Здравей, Вени!...
15.10.2015 21:11
Изненада ме! Не очаквах такова нещо от тебе... :)
Но мисля, че хубаво си направила... По-добре млада пенсионерка, отколкото стара работничка... :)
Лека вечер и хвърковати дни!... :)
цитирай
29. donchevav - Благодаря ти, мила Кате! Нещата ...
15.10.2015 21:34

Благодаря ти, мила Кате! Нещата трябва да се назовават с точните думи. "Пенсионерски живот" - трудно ми е да свикна с тази мисъл - нито му беше още времето, нито бях мислила - просто се случи, прегорях за работата си, закопнях за друг живот... Всъщност наистина претоварването е в основата - и огорчението, че нямаш никаква защита - товарят те, я те потупат по рамото с няколко точки при диференцираното заплащане, я не, работиш по 8-10-12 /до 18 часа съм стигала в последните 5 години - и то твърде често, поне по 2-3 пъти в седмицата, защото водех извънкласни форми: клуб"Журналист"- правехме вестник, клуб "TV" - заснимахме видео и няколко телевизионни продукции, клуб "Литературна работилница" и пр. - а обработката на материалите, стиковането, редактирането, качването и пр. е много трудоемка работа - пък и не съм специалист, учех се в движение и всичко ставаше естествено доста по-бавно.
Както виждаш, Катенка, изобщо не говоря за подготовка на уроци, на мултимедийни и интерактивни форми и пр., както и за проверка на многобройните домашни работи, контролни, класни, теми, есета, тестове, особено в пети, седми и единайсети - дванайсети клас - там, където са изпитите. Не ти говоря и за задълженията като класен ръководител, като председател на различни комисии, на методическото обединение - изобщо май за нищо не трябва да ти говоря - произвол, беззаконие, издевателство над учителя за 600лв.:))) Но не парите са важното в случая.
Така че - да, избрах пенсионерския живот, избрах свободата! Сигурно заслужавам минуси за това, но..животът е един - и като нямаш социална защита, трябва да се спасяваш сам:)))) Късметът ми е, че ме пуснаха - благодарна съм на съдбата и на моя шеф:))))))))))))))))
Поздрави и прегръдки, приятелко! Хубава вечер!
цитирай
30. donchevav - Изненада ме! Не очаквах такова нещо ...
15.10.2015 22:28
mt46 написа:
Изненада ме! Не очаквах такова нещо от тебе... :)
Но мисля, че хубаво си направила... По-добре млада пенсионерка, отколкото стара работничка... :)
Лека вечер и хвърковати дни!... :)


Да, Марине, и аз не очаквах! Иначе щях да се пенсионирам по-рано, както си е редът. Но по-горе и в постинга, и в коментарите си се опитах да обясня най-надлежно каква беше логиката на моето решение. Има логика, макар да е спонтанно. Просто не искам повече да работя в ущърб на собствените си намаляващи сили и на здравето си. Какво ще остане от мене при това системно претоварване до времето на нормалното пенсиониране? И кога ще бъде то? На 61, 63 или 65? Кой да ти каже? И какво ще правя след такова едно пенсиониране, изчерпало ме докрай? Това поне знам - няма да ми остане нищо, освен да се моля да поживея още 5-6 годинки – в болести вероятно... Не знам, казват, каквото ти е писано, но май си искам живота обратно - не искам да го разменям вече за 600лв месечно, всъщност за 100-150лв. – разликата между пенсия и учителска заплата:)))))
Извинявай за този ред на мисли – материалното никога не ми е било нито водещ критерий, нито изобщо тема за разговор – но се опитвам да разглеждам нови и нови позитиви в подкрепа на това мое спонтанно решение, дано се изкарам по-малко виновна:))))))
Поздрави с пожелание за приятна вечер!

цитирай
31. stih - Мила Вени!
15.10.2015 23:07
Радвам се, че приемаш пенсионирането като нов етап в живота, а не като оттегляне на завет.
Ти си енергичен и инициативен човек и ще запълваш времето си с полезни неща.
Пожелавам ти здраве, бодрост и много човешки радости!
На добър път през годините! :)
цитирай
32. sestra - Много, ама много добър разказ
15.10.2015 23:09
за нашия хал - хора, които доста често нямат време за себе си и не искат такова дори. Взела си решението, благословена бъди, Вени :) Радващ избор с поезията на Факти.
цитирай
33. donchevav - Радвам се, че приемаш пенсионир...
15.10.2015 23:31
stih написа:
Радвам се, че приемаш пенсионирането като нов етап в живота, а не като оттегляне на завет.
Ти си енергичен и инициативен човек и ще запълваш времето си с полезни неща.
Пожелавам ти здраве, бодрост и много човешки радости!
На добър път през годините! :)


Е, не е ли така - ново начало си е! Започнали сме работа по на 20 години - какво сме живели дотогава? И ето аз вече 40 години все така - животът минава край мене, а аз всяка сутрин с дневника под мишница го поглеждам строго-строго - и отминавам! Не, животът не се плаши толкова лесно, нито спира да те изчака. Той просто отминава, усмихнат нехайно - като тийнейджър! Искам да бъда пак господар на живота си - за година - две - пет - петдесет, колкото е отредил Бог.
Сигурно всички искаме това, мила Ели - не знам какво ми стана, защо се паля толкова:)))))) Извинявай! Благодаря ти за съпричастието! Усмихнат следобед!
цитирай
34. donchevav - за нашия хал - хора, които доста ч...
15.10.2015 23:42
sestra написа:
за нашия хал - хора, които доста често нямат време за себе си и не искат такова дори. Взела си решението, благословена бъди, Вени :) Радващ избор с поезията на Факти.


Благодаря ти, мила Стани! А стихотворението на Факти ме беше потресло и й го писах в коментара - тъкмо бях взела своето решение. Почувствах го като знак - помолих и тя ми даде разрешение да го публикувам:))))
Одобрението и подкрепата ти са ми важни - благодаря ти, мила приятелко! Бъди благословена и ти!
цитирай
35. faktifakti - аз си мислех, че си на 35,
16.10.2015 00:14
гледайки снимката ти в блога :)
човек има различни призвания и пътища.
сигурна съм, че ще откриеш следващата си мисия в живота,
която ще бъде достойна на предишната ти да създаваш личности.
познавам една учителка , която до ден днешен се просълзява от умиление ,когато я срещнат бившите й ученици с поздрав и благодарност :)
знаеш , че не мога да пиша дълги коментари, но изповедта ти ме развълнува много.
бъди силна и смела :)
цитирай
36. donchevav - гледайки снимката ти в блога :) ...
16.10.2015 07:48
faktifakti написа:
гледайки снимката ти в блога :)
човек има различни призвания и пътища.
сигурна съм, че ще откриеш следващата си мисия в живота,
която ще бъде достойна на предишната ти да създаваш личности.
познавам една учителка , която до ден днешен се просълзява от умиление ,когато я срещнат бившите й ученици с поздрав и благодарност :)
знаеш , че не мога да пиша дълги коментари,
но изповедта ти ме развълнува много.
бъди силна и смела :)


Привет, Факти! Снимката и е от преди 2 години, малко преди да изчезне сиамката Мими. Сложих я на всички профили от мъка през шестте месеца, когато търсех Мимето. Но когато я намерих, сърцето не ми даде да сваля снимките - и затова и досега навсякъде съм с котешка снимка. Актуални снимки имам във ФБ /от преди седмица/ и в този блог преди два постинга:))) Съжалявам за подвеждането - но благодаря за комплимента!:))))))))
Благодаря и за разрешението да публикувам стихотворението ти - сега разбираш ли защо то толкова ме беше разтърсило? Много го харесвам и често си го препрочитам - и двете му части.
За мисията - не знам. Мисля първо да върна всичките си свободи - не знаеш до какви елементарни битови детайли се ограничаваха те. Но с времето - ще видим, може би ще открия нова кауза, на която си заслужава да посветиш свободата и времето си:))))
Благодаря ти за всичко, мила Факти! Бъди здрава и щастлива - и ни радвай по-често с такива оригинални и талантливи творби! Прегръдка!

цитирай
37. hel - Привет, Вени! Като видях костен...
16.10.2015 10:05
Привет, Вени! Като видях костенурката, ми се сви сърцето - съвсем сериозно. Баща ми беше учител. Знам неволите, а сега е по-трудно! Ти наистина си млада по дух, имаш нужда от простор за летене. Имаш сили, имаш хъс за това, имаш идеи и най-важното обичаш живота в неговото многообразие, умееш да му се радваш и да го разбираш! Пожелавам ти здраве, сили, младост, за да летиш и заразяваш другите с жизнерадост. Ще ни поднесеш големи изненади, усещам аз!
Радвам се за теб от сърце. Животът е пред теб! Прегръдка!
цитирай
38. donchevav - Ех, след тези думи как да не полетиш! ...
16.10.2015 10:50
Ех, след тези думи как да не полетиш! Благодаря ти за доверието, мила Ели! Усещането за свобода е такъв генератор - и аз се надявам тази промяна да не е край, а ново начало! Но не бих работила вече за никого - днешният наемен труд носи кървави пари с всичките там компромиси, напрежение, претоварване, стрес, болести. Пък и стига толкова - на 60 години имаш усещането, че можеш да поживееш и още - 5-10-20 - 50...всичко зависи от Бог... и от тебе мъничко. Но трябва да знаеш кога да спреш - преди да е станало късно....Ако не е станало вече... Но да бъдем оптимисти!
Ведри да са мислите ти в този предпочивен петък, слънчице, радостно да е сърцето ти! А аз отивам на панаир:)))))) До скоро!
цитирай
39. eliana - Вени,пожелавам ти да си здрава,
16.10.2015 12:01
да се наслаждаваш на дните,
да пътуваш и пътешестваш, наяве
и до там,до където те отведе фантазията,
защото тя ще те отведе до места,несъвместими
с логиката,а това е дар,ще успееш и в това,и ще се радвам :)
Прегръщам те и сто усмивки от мен!
цитирай
40. donchevav - Ели, привет! Благодаря ти за хуб...
16.10.2015 15:17
Ели, привет! Благодаря ти за хубавите пожелания! Амин, дай, Боже! Бъди здравичка и ти - и много усмихната! Лови красотата навсякъде, където я срещнеш, запечатвай я с обектива и я споделяй - за да правиш и другите около себе си щастливи! Прегръдка от сърце!
цитирай
41. eliana - ОК!И аз благодаря!
16.10.2015 18:23
donchevav написа:
Ели, привет! Благодаря ти за хубавите пожелания! Амин, дай, Боже! Бъди здравичка и ти - и много усмихната! Лови красотата навсякъде, където я срещнеш, запечатвай я с обектива и я споделяй - за да правиш и другите около себе си щастливи! Прегръдка от сърце!

цитирай
42. donchevav - [quote=elian !]ОК!И аз благодаря!
16.10.2015 19:47
donchevav написа:
Ели, привет! Благодаря ти за хубавите пожелания! Амин, дай, Боже! Бъди здравичка и ти - и много усмихната! Лови красотата навсякъде, където я срещнеш, запечатвай я с обектива и я споделяй - за да правиш и другите около себе си щастливи! Прегръдка от сърце!

[/quote]

:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай
43. faktifakti - знаеш, за мен свободата е над всичко.
16.10.2015 21:15
не мога да забраня или разреша нищо в нета,
защото сложиш ли го в интернет пространството - то е за всеки, който го пожелае :)
но се чувствам трогната от вниманието към стиховете ми от твоя страна.
наистина не зная какво се казва в такива ситуации.
:)

donchevav написа:
faktifakti написа:
гледайки снимката ти в блога :)
човек има различни призвания и пътища.
сигурна съм, че ще откриеш следващата си мисия в живота,
която ще бъде достойна на предишната ти да създаваш личности.
познавам една учителка , която до ден днешен се просълзява от умиление ,когато я срещнат бившите й ученици с поздрав и благодарност :)
знаеш , че не мога да пиша дълги коментари,
но изповедта ти ме развълнува много.
бъди силна и смела :)


Привет, Факти! Снимката и е от преди 2 години, малко преди да изчезне сиамката Мими. Сложих я на всички профили от мъка през шестте месеца, когато търсех Мимето. Но когато я намерих, сърцето не ми даде да сваля снимките - и затова и досега навсякъде съм с котешка снимка. Актуални снимки имам във ФБ /от преди седмица/ и в този блог преди два постинга:))) Съжалявам за подвеждането - но благодаря за комплимента!:))))))))
Благодаря и за разрешението да публикувам стихотворението ти - сега разбираш ли защо то толкова ме беше разтърсило? Много го харесвам и често си го препрочитам - и двете му части.
За мисията - не знам. Мисля първо да върна всичките си свободи - не знаеш до какви елементарни битови детайли се ограничаваха те. Но с времето - ще видим, може би ще открия нова кауза, на която си заслужава да посветиш свободата и времето си:))))
Благодаря ти за всичко, мила Факти! Бъди здрава и щастлива - и ни радвай по-често с такива оригинални и талантливи творби! Прегръдка!


цитирай
44. donchevav - 43. faktifakti - знаеш, за мен св...
16.10.2015 22:09
43. faktifakti - знаеш, за мен свободата е над всичко.
21:15
не мога да забраня или разреша нищо в нета,
защото сложиш ли го в интернет пространството - то е за всеки, който го пожелае :)
но се чувствам трогната от вниманието към стиховете ми от твоя страна.
наистина не зная какво се казва в такива ситуации.
:)


Мила Факти, усещам в стиховете ти /а и в отговорите на коментарите към тях/ твоето свободолюбие и чувствителност на тази тема... Аз не съм много съгласна с това, което се случва с авторските материали и с всичко, което касае личното пространство на човека в нета - мисля, че рано или късно това ще се регламентира и нарушенията строго ще се санкционират, но дотогава ще трябва да търпим...
Затова ти поисках разрешение като коментар към твоето стихотворение и в отговора ти прочетох твоето съгласие. Надявам се, че не съм сгрешила. А го пиша тук, за да няма съмнение – знаеш, че без съгласието ти нямаше да публикувам нищо твое - и ти вече поне малко ме познаваш:))))))))))))

А стихотворението наистина е уникално! Не казвай нищо, просто напиши и други:)))))))))))
Прегръдка, приятелко! Приятни почивни дни!

цитирай
45. distrelets - Ах, Венетке, Венетке :)))))П...
17.10.2015 18:45
Ах, Венетке, Венетке :)))))
Признавам си - изненадах се! Задъхах се от препускане да прочета всичко и всички! Така ти се радвааааам! Ама толкова мноооого ти се радвам, ако знаеш само колко много!?! Такава рядкост са хората като теб тук, в България, за огромно съжаление!!!! Да работиш всеотдайно, с радост и вдъхновение! Да осъзнаваш колко си полезен, уважаван и обичан, да се отблагодариш на благодарността с благодарност, да осъзнаваш мисията си! И когато усетиш, че си дал достатъчно, че си на някакъв предел - да имаш смелостта да кажеш СТОП! за да се съхраниш! За да продължиш да си полезен на себе си и на другите! Да имаш силата на 60 години да кажеш: Имам мечти и искам да ги осъществя! Дори виждам как блестят очите ти! Както обикновено, аз съм малко по-емоционална и удивителните ми са твърде много, но ти ме извади сякаш от едно състояние, в което не се чувствах много добре. Страхотна си, Вени! Осъществявай мечтите си една по една, а ако можеш и всичките наведнъж :)))))) ! Ти не си пенсионерка - ти само прекрачваш един праг на излизане, за да влезеш в друг свят. Всеки има право на такъв живот, какъвто е мечтал. Пожелавам ти много здраве и дълъг живот! СТАВАМ НА КРАКА И АПЛОДИРАМ ДОСТОЙНСТВОТО ТИ, СМЕЛОСТТА ТИ, ЖЕЛАНИЕТО ТИ ЗА ЖИВОТ и ПРИМЕРА, КОЙТО НИ ДАВАШ! <3
цитирай
46. donchevav - Ех мила Дид, приятелко моя емоци...
17.10.2015 22:22
Ех мила Дид, приятелко моя емоционална - и толкова предана! Благодаря ти за куража! И за разбирането също! Да, така е, пенсионирането не беше важно, то беше просто удобната форма - ако го нямаше, пак щях да напусна, но ставаше по-сложно - трябваше още да се работи, а не точно това исках:)))) Аз наистина се усетих на върха – дори и постинг направих: http://donchevav.blog/poezia/2015/05/16/pytiat-koito-vodi-kym-ravnoto.1361793
А след това накъде? Надолу сигурно. А не бива. Исках всички да ме запомнят в най-добрата ми форма:))) Последния месец обличах най-красивите си тоалети, купих и нови, слагах най-високите обувки с най-тънкия ток, следях за прическата и грима - всеки ден като на сватба! Повярвай ми, така се чувствах - и бях толкова щастлива и толкова нетърпелива! Колегите ми казваха: „Ти си толкова жизнена, толкова енергична, с млад дух, с много сили още, няма ли да размислиш?”! Е, в това „още” е проблемът! Нима трябва да чакам ставите ми да се изкривят, косата - да се проскубе, да се сбръчкам, да започна да се запъхтявам, да недовиждам и недочувам, да страдам от деменция, за да реша да се откъсна от училище? И какво ще ми остане тогава – да седна да чакам милостивия край ли? И го направих! Оттогава усмивката не слиза от лицето ми - не мога да повярвам, че отново мога да бъда господар на времето си, да живея без принуда, в хармония със себе си! Не знам дали всички пенсионери се чувстват така... дано!
Ех, мила Дид, пишеш ми за някакво твое тревожно състояние. Недей – съхрани себе си – на никого няма да помогнеш, ако се разболееш! Но ти си толкова силна – винаги си ми била пример за устойчивост и позитивизъм – знам, че ще съумееш да намериш светлинката, ще се усмихнеш! Усмивки и от мене, приятелко! Прегръдка с гореща благодарност и много обич!
цитирай
47. erato7 - Остани си все така енергична и млада ...
18.10.2015 18:16
Остани си все така енергична и млада по дух, Вени, заразяваща с доброта и красота!
Подкрепям те в решението ти! Прегръщам те и ти пожелавам ведри, динамични и изпълнени с много радости и свобода дни!
цитирай
48. donchevav - Благодаря ти, мила Ерато! Чудесно е ...
18.10.2015 22:37
Благодаря ти, мила Ерато! Чудесно е да се чувстваш подкрепян, да усещаш, че думите, че действията ти срещат разбиране! Трогна ме с този коментар! Успешна седмица - лека и забавна да ти е!
цитирай
49. pvdaskalov - * ! *
19.10.2015 09:30
Е, честито пенсиониране, ако е вярно. И аз бях в полет преди 13 години - щастлив, че съм на свобода... но се оказах по-зает отпреди.
Поздрави от мен и Лида!
П и е р
цитирай
50. donchevav - Е, честито пенсиониране, ако е в...
19.10.2015 22:12
pvdaskalov написа:
Е, честито пенсиониране, ако е вярно. И аз бях в полет преди 13 години - щастлив, че съм на свобода... но се оказах по-зает отпреди.
Поздрави от мен и Лида!
П и е р


Ех ти, неверни Тома! Естествено, че е вярно! Вече 10 дни съм пенсионерка и - прав си - още не ми се вярва и на мене:)))) И за другото ще излезеш прав - от сутрин до вечер все се занимавам с нещо - и пак работата преваля:))))) Толкова планове, проекти, програми, идеи имам, а и толкова неща излизат и без план, но... явно не съм вече така умятна - старост-нерадост... Но стига жалби - свободата е над всичко! Не мога да се нарадвам на това усещане, че цялото денонощие си е мое, че мога да си правя в него, каквото поискам, че правя нещата за себе си - когато и както пожелая. Сякаш някой ме е държал на въже досега:))))))
Поздрави на Лида! Питай я като не иска котенце сиамче, не иска ли поне кученце питбулче /по-миролюбив вариант е от сиамските котки/. Нашата питбулка Джаки пак ще става майка. А на вас ви трябва сериозен пазач на калоферския имот!
Благодаря ти, че се обади, скъпи Пиер, хубава вечер и на двама ви с Лида! Поздрави!
цитирай
51. pvdaskalov - * ! * ! *
21.10.2015 08:44
donchevav написа:
[quote=pvdaskalov].......
Поздрави на Лида! Питай я като не иска котенце сиамче, не иска ли поне кученце питбулче /по-миролюбив вариант е от сиамските котки/. Нашата питбулка Джаки пак ще става майка. А на вас ви трябва сериозен пазач на калоферския имот!
Благодаря ти, че се обади, скъпи Пиер, хубава вечер и на двама ви с Лида! Поздрави!

Ако вземем кученце, то непременно ще е далматинче. За нашата Сара и в момента ми се пълнят очите... Но то ще ме обикне, а този път аз ще съм пръв. Не искам да му причиня болката, която познавам...
Бъди щастлива, Вени!
П и е р
цитирай
52. donchevav - Разбирам. . . Съжалявам! И аз стр...
21.10.2015 14:00
Разбирам... Съжалявам! И аз страдах 3 г. по любимия котарак, после ме придумаха да взема Мима. Пак ми е мъчно, но вярно са казали хората: "Клин клин избива"! Е, дано по-скоро си вземете ново далматинче! Поздрави от сърце, мило семейство!
цитирай
53. astrojozi19 - Мила Вени поздрави !
24.10.2015 00:34
Напоследък рядко влизам в блога, все ангажименти напред назад, но ето, сега прочетох това и то ме зареди с хубава енергия и ми даде отговор свързан и с мен самата, за нещо важно макар и от съвсем друго есетество, идеята за свободата,благодаря приятелко, поздрави. Ще ходя към Хисар но, май ноември края ще ти пиша, може да се видим:)Поздрав Жози
цитирай
54. donchevav - Привет, Жозетка! Радвам се, че си ...
24.10.2015 08:41
Привет, Жозетка! Радвам се, че си намерила своите отговори. Но и да не си - не е страшно: човек винаги търси, съизмерва себе си с останалите, преразпределя съотношения, размества детайли, трие връзки и създава нови, отказва, приема, променя, бори се, страда, ликува в малките победи - все в името на Нейно величесто Човешката свобода!
А Хисар е чудесен през есента - мисля за 10-на дни да отида до Несебър и ако не стане някой зимен природен катаклизъм по Шипка, да отскоча за седмица-две и до Хисаря - през втората половина на ноември. А после - Коледаааа!
Прегръдка, мила приятелко! Ще ми бъде приятно да се видим в Хисаря! До скоро!
цитирай
55. anin - https://youtu.be/IVj7hahNW2o
24.10.2015 20:36
Вени, твоят любим Хисар :)
цитирай
56. donchevav - Благодаря ти, Ани, виждаш ли колко ...
24.10.2015 23:17
Благодаря ти, Ани, виждаш ли колко красив град е моят любим Хисар?!И по-красив ще става, и по-модерен - всяка година изненадва посетителите си с нова придобивка, резултат от усвоен европейски проект! Поздрави, мила приятелко! Прегръдка!
цитирай
57. anin - Знаех си!
25.10.2015 07:36
Още като попаднах на видеото, веднага се сетих за теб! Казвала си, че лятото ходиш и ти харесва...
И аз съм ходила, но за кратко без преспиване и без
да ползвам разни там процедури...:)
цитирай
58. donchevav - Аз ходя не само през лятото - да знаеш ...
25.10.2015 10:32
Аз ходя не само през лятото - да знаеш колко е хубаво само по Нова година! Никъде снегът не е такъв едър, на меки, пухкави парцали, а температурите остават над нулата! Чист въздух, гореща минерална вода, навсякъде подредено, чисто! Мечтата ми е поне една година да поживея 6 месеца в Несебър и 6 месеца в Хисаря! Но...макар че съм по-свободна сега, май ще си остане мечта - задачите ми тук все не свършват:)))))))
Прегръдка с пожелание за хубав и мъдър неделен ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 2115268
Постинги: 286
Коментари: 6862
Гласове: 37128
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031