2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 18615 Коментари: 49 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2017 20:13
Прозорецът със закованите крила
Прозорецът горе
стоеше отворен
и чакаше тръпен и ням
така да се случи,
че да получи
възможност за миг да е сам.
И щом из вратата
с припряност позната
излизаха всички навън,
прозорецът горе,
крилата разтворил,
политаше като в сън.
И дълго в простора,
де нямаше хора,
а само звезди и слънца,
летеше, летеше,
и истински беше
щастлив, сам със свойта мечта.
Но тази голяма
мечта бе измама –
илюзия някаква, блян -
че стар и раздрънкан,
отвътре, отвънка
бе с гвоздеи той закован.
Прозорецът горе
е вечно затворен,
с опушени, мътни стъкла.
Години се нижат
в тревога и грижа
по свитите, болни крила.
Боята му блажна,
напукана, влажна
от дъжд, от конденз, от сълзи,
се рони и пада -
той... вече не страда:
нощ тъмна към него пълзи.
Но в миг бурен вятър
листата размята,
в стъклата захвърли ги с бяс.
Прозорецът трепна,
огъна се сепнат,
усетил пак старата страст.
Пирони ръждиви
сред писъци диви
на буря и чам разхвърчан,
се разпиляват –
прозорецът става
отново крилат, размечтан.
Но скоро се спира,
крилата прибира,
къде ти с тях той ще лети!
За друго съдбата
му връща крилата -
в тях да люлее звезди!
Поздрави от Павелско!
И в миг разумява:
крила му се дават
в тях тихо да слизат звезди!
Прекрасно е стихотворението, Вени, и натъжаващо, и просветляващо, и напомня - направени сме от мечти!
Прегръдки!
Здравей, Вени и Добро утро! Как хубаво си го казала! И ние така се сепваме и размечтаваме :)))) Особено като ни разклати някоя емоция - вятър! Много ми хареса прозореца - око, поглед, копнеж за летеж, за простор, за действие! Чудесно е, Вени! Благодаря ти за хубавото изживяване и сърдечна прегръдка от мен!
Добро утро, Ани! Благодаря ти за съпреживяването, приятелко, ти винаги ме разбираш! Но защо си излязла анонимна - какъв е този тормоз върху тебе?!
Хубава събота - почивна и зареждаща да ти е! Прегръдка от сърце и от мене!
И в миг разумява:
крила му се дават
в тях тихо да слизат звезди!
Прекрасно е стихотворението, Вени, и натъжаващо, и просветляващо, и напомня - направени сме от мечти!
Прегръдки!
Мила Мег, толкова хубаво си го казала, че се изкушавам да го повторя:
"Крилата приютяват небето, просторът е техният дом."
Благодаря ти, мила приятелко! Мечтите са човешки - и растат с човека - растат и се променят. Старият прозорец няма да лети - той ще люлее звезди. Но това, вярвам, ще го направи не по-малко щастлив!
Прегръдка, мила Мег! Да сбъднеш поне една малка мечта в днешния прохладен юнски ден!
Прекрасно! Благодаря, че ме накара да размисля!
Вал те поздравява!
Признавам, „Прозорецът със закованите крила” се появи сутринта ей тъй, набързичко. Публикувах го в суров вид – просто за да спазя традицията, а сега постоянно го редактирам – за което съжалявам и се извинявам. Лични изживявания по конкретен повод ме подтикнаха към този текст. Да, прозорецът /особено старият прозорец/, както и огледалото /май мярнах днес постинг на подобна тема/ са сложни образи символи в литературата и във фолклора, част са и от вярванията в задгробния живот като вратичка и път за отвъдното. Но за мене прозорците са светлите очи на къщата, през които топлината на слънцето, красотата на звездите и пъстротата на човешкото общежитие влизат при нас –да ни предпазят от самотата и изолацията, да ни направят част от този прекрасен свят. Моят прозорец трябва да е светъл символ – и да носи позитивни послания – иначе не бих била аз:)))))))))
А разсъжденията ти са толкова интересни – богати, многопластови, разнопосочни – с удоволствие си ги прочетох няколко пъти – не възразяваш, нали?:))))
Поздрави и успешен ден!
27.06.2015 11:57
А аз направих беля - макар че не бях сигурна, одобрих един анонимен коментар, че му и отговорих - като визирах тебе, пък то явно не си била ти:)))))))
Прегръдка, приятелко! Хубав съботен ден!
Прилича ми на ретроспекция на цял един живот.
Когато къщата е пълна с гълчава и е многолюдна мечтаем за миг тишина и полет към мечтите...
После времената се менят - идва времето на гвоздеите ... Тъжно време ... Тягостно и непоносимо...
"Боята му блажна,
напукана, влажна
от дъжд, от конденз, от сълзи,
се рони и пада -
той... вече не страда:
нощ тъмна към него пълзи."
Но после, после идват нови бурни ветрове-детски гласчета - любими, звънливи, които карат прозорецът жив отново да стане крилат и размечтан. Политва, но скоро разбира, че:
"За друго съдбата
му връща крилата -
в тях тихо да слизат звезди!
По-хубаво от това стихотворение-живот-мечта-полет не мога да си представя!
Прегръщам те с обич, мила моя приятелко!
Благодаря ти за красотата!
Приятен ден!Прегръдки!
Прилича ми на ретроспекция на цял един живот.
Когато къщата е пълна с гълчава и е многолюдна мечтаем за миг тишина и полет към мечтите...
После времената се менят - идва времето на гвоздеите ... Тъжно време ... Тягостно и непоносимо...
"Боята му блажна,
напукана, влажна
от дъжд, от конденз, от сълзи,
се рони и пада -
той... вече не страда:
нощ тъмна към него пълзи."
Но после, после идват нови бурни ветрове-детски гласчета - любими, звънливи, които карат прозорецът жив отново да стане крилат и размечтан. Политва, но скоро разбира, че:
"За друго съдбата
му връща крилата -
в тях тихо да слизат звезди!
По-хубаво от това стихотворение-живот-мечта-полет не мога да си представя!
Прегръщам те с обич, мила моя приятелко!
Благодаря ти за красотата!
Ехе-е, ти си истински литературен критик, мила Катенка! Веднага ме разконспирира. Да, настроила се бях тази сутрин по-лирично, заела поза на полузаспал мислител - е, и това измисли спящата ми душа. Но признавам си - олекна ми. Видях, че има светлина в тунела, че и на прага на тъмната нощ пак може да има и мечти, и криле - и звездички дори!
Благодаря ти, че така хубаво прочете, приятелко! Светлина и полети и в твоя живот. И нека никога никой не се чувства "прозорец със заковани крила". Прегръдка с обич и от мене!
Всеки прозорец трябва да си знае мястото... :)
Вдъхновени дни, Вени!...
Приятен ден!Прегръдки!
С времето мечтите се менят - младежките мечти и полети се сменят със зрели и целенасочени, трезви и прагматични такива - и обратното се приема за инфантилност. После идва старостта - тя няма тая сила на крилете сама да полети, но и няма тази потребност - мъдростта и светлината на звездите сами слизат при нея.
Ех, че философ се извъдих!:)))) Но ми хареса да разсъждавам в твоята посока на мисли. Едва ли сутринта точно това съм имала предвид полузаспала, но камъчетата се наместват - още малко и сама ще знам какво съм искала да кажа с това стихотворение:)))))
Благодаря ти, мила Еми! Светъл следобед и едрозвездна юнска вечер ти желая! Прегръдки и от мене, приятелко!
Здравей, Вени и Добро утро! Как хубаво си го казала! И ние така се сепваме и размечтаваме :)))) Особено като ни разклати някоя емоция - вятър! Много ми хареса прозореца - око, поглед, копнеж за летеж, за простор, за действие! Чудесно е, Вени! Благодаря ти за хубавото изживяване и сърдечна прегръдка от мен!
Добро утро, Ати! Благодаря ти за съпреживяването, приятелко, ти винаги ме разбираш! Но защо си излязла анонимна - какъв е този тормоз върху тебе?!
Хубава събота - почивна и зареждаща да ти е! Прегръдка от сърце и от мене!
Ех, Дид, пък аз се прехвърлям от приятел на приятел - сменям имена, редактирам текст - нали знаеш - това, което можеш да кажеш на един, не би си позволил пред друг…гадая.. И Ани, и Ати са си откихали:))))) И все не можех да разбера какво точно не ми съответства - сега разбрах - липсвала ми е думичката "Дид"! Мила приятелко, доста отдавна изпитвам желание да ти посвещавам писанията си - толкова възторжено ги посрещаш - не съм го правила, защото просто не искам да те притеснявам - някак си го чувствам така. Но като знаеш, че съм го мислила, все едно, че съм го направила - каква е разликата?
Благодаря ти за милите думи и топлото отношение, мила Дид, приятелко! Сърдечна прегръдка с обич и от мене!
Всеки прозорец трябва да си знае мястото... :)
Вдъхновени дни, Вени!...
Ех, Марине, как можах да забравя - точно Далчев! Любимият! Особено с "Повест", "Къщата" и естествено - "Прозорец":
Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора от сребро.
Минало то моето утринно стихотворно съновидение покрай поезията на невероятния мислител Далчев:)))) Но го има елементът на диаболизъм - чудех се откъде! Аз и друг път съм го откривала - не го искам, но ме влече това, дяволското, във вещите! Благодаря ти!
Вдъхновени почивни дни и на тебе, Марине!
27.06.2015 14:53
Значи Мацата пак се е размечтала ;)))
А малките котета как са, при вас ли още?
*anin
Значи Мацата пак се е размечтала ;)))
А малките котета как са, при вас ли още?
*anin
:))))) Да, Ани, тя си има един бял тигров сиамец - много го тачи, постоянно го кани на вечеря, а понякога и на нощни визити. Просто се сеща, че го иска тук и сега и аз трябва да излизам с нея, за да го викаме - независимо че може да е 2, 3 или 4 часа през нощта. После им сервирам и т.н. Е, тя има и други обожатели, де, но този е официално съпругът й. Само че съпругът не си стои нито при нея, нито поне в своята къща, а като всеки котарак маркира улиците, сигурно и контейнерите. А аз съм длъжна да го посрещам като джентълмен:))))
При нас остана едно коте – женско, женско, черно, с бяла гушка, бяла муцунка, терлички и ръкавички. На два месеца е само, а само по чудо не е съборило още къщата. Искаш ли го? :))))))))))))
Поздрави, мила приятелко! Слънчев следобед!
Дид
Да, Дид, щом намериш нещо за себе си, да знаеш, че ти го посвещавам....негласно:)))).
Съгласна съм, Катенка е направила такава алюзия - и на мене ми хареса. Човешкият живот много прилича на съдбата на този прозорец, наистина...и последната част най-много я мислих..не знам дали тази редакция е най-сполучлива, но замених "слизат" с "люлее", за да може не звездите, героят да бъде в активна позиция:))))))) Измислици разни такива!
Благодаря ти, Дид, за хубавите думи и за посещението - идвай по-често, щом ти харесва, и стой, колкото искаш - със или без обаждане:)))))
Прегръдка, миличка!Хубава вечер! Аз отивам да плета на плитки /сплитове/ зимния чесън - тази година е толкова много! Пожелай ми мислено успех да се справя по-бързо, че после ще гледам филмче на Анин:)))))) Поздрави, мила Дид! Прегръдка пак:))))
Погледнат от друга страна, прозорецът е връзката ни с външния свят. Той трябва да е отворен за сетивата и досега ни със заобикалящия ни свят. Никой не бива да налага ограничение. Настъпва моментът когато човек разбира, че „пироните, с които е окована душата му” са отнели полета му. Осъзнава, че дори полетът на върнатите му крила, не е същият, но той намира сили и става господар на съдбата си. „За друго съдбата му връща, крилата – в тях да люлее звезди! В тях да се оглежда неговият истински свят.
Поздрави и прегръдка, мила Вени!
Не е текст а ла Далчев, обаче! Моят прозорец е мил, романтичен, мечтателен, цял потънал в нетърпение да си излязат всички, или в копнеж - пак да полети. Той е авантюрист, той поема рискове. И е търпелив, когато трябва, и разсъдлив – когато се налага. Няма нищо общо с Далчевия диаболизъм. Това по-скоро е една светла приказка за пораснали деца. Старият прозорец няма възможност, но и няма потребност да лети - неговите мечти са други - пък е и събрал толкова мъдрост и светлина - че не той ще ходи при звездите - звездите сами ще слизат при него:))))) Вече май някъде го писах, извинявай!
Ех, увлякох се! Половината от нещата, които написах, ги измислих сега, за да се аргументирам – нищо такова не съм замисляла предварително – трябва честно да си го призная – така че нямам кой знае каква заслуга. И все пак благодаря за страхотния анализ и за хубавите думи!
Била си близо до нас? Сигурно пак в онази красива част на Централен Балкан, която аз толкова много харесвам! Дано да е било отморяващо и интересно!
Прегръдка, мила Ати! Светла да е съботната ти вечер, приятелко!
Благодаря ти от сърце - трогваш ме, мила Факти!
Благодаря ти, мила Вики! Трогната съм! Хубава вечер!
27.06.2015 23:08
Важно е любов да има, та дори и да е котешка ;))
Благодаря ти, Гошо! А мечтите трябва да са безкрайни, прав си! Но сигурно трябва да започнеш от сбъдването на ония, които са най-близко до тебе. Успех!
Важно е любов да има, та дори и да е котешка ;))
Да, латиноамерикански, от ония с многото любови и изневери, с внезапните обрати и жежки страсти! Същите сме. Цял ден всички – хора, котки, и кучета, сме търсили бялата котка с черните уши - да дойде да нахрани 5-те си малки котенца, но я намерихме чак вечерта, т.е. сама си дойде отнякъде - познай! Добре, че сестра й също има 5 котета, та накърми и десетте:))))))) Лека нощ, Ани!
Лека нощ, мила приятелко. И аз писах и окъснях.:)
както казваш :бледи сенки ,ярки отражения!
,,Активната ":-)ти позиция ,дето си я избрала,е не да ,,люлееш"звездите,а да ги отразяваш.
А отражението е на кукувиче гнездо!
Лека нощ, мила приятелко. И аз писах и окъснях.:)
О, сега ще надникна да видя какво си написала:))))) За пироните е точно така - ние сами си ги ковем, сами си ги вадим... А копнежът за полет е изначална човешка мечта - Литатру има в момента един постинг за Икар и Дидал. Чудесно е да имаш избор!
Прегръдка, мила Кате! Весела неделя!
както казваш :бледи сенки ,ярки отражения!
,,Активната ":-)ти позиция ,дето си я избрала,е не да ,,люлееш"звездите,а да ги отразяваш.
А отражението е на кукувиче гнездо!
Скъпа ponicka, припомни ми стари някакви задачи и цели, които ни задължаваха да пишем из плановете, че изграждаме всестранно развити личности с активна гражданска и житейска позиция. Ами аз съм такава – пасивна. Моите приятели знаят за какво става дума – и понякога ме съжаляват за моя разнопосочен 18-часов работен ден:)))
„Бледи сенки – ярки отражения” – тълкувам: Когато насочиш лъч /в случая дейността в блога/ към даден обект /в случая нечий живот/, част от светлината се поглъща, друга част се отразява /няма да се впускам в подробности как и защо/. Погълната светлина са емоциите, които възкресявам у себе си, а отразената – чувствата и преживяванията, които предизвиквам у другите. А сянката – това е неосветената част зад обекта. Та пожеланието ми в този девиз е – по-малко сенки /бледи, незабележими, незначителни/, повече ярки и запомнящи се отражения.
А за прозореца, люлеещ звезди, какво да добавя – толкова приятели писаха…Може би най-точно отговаря на твоя въпрос katan. Не можеш все да си активен – и все да летиш. В житейски план нещата са като в загадката на Сфинкс – сутрин броиш мравките под пейката, на обяд стягаш самолета за полет, а вечер люлееш на ръце малки внучета звезди – къде ти време и сили да летиш! Важното е да нямаш пирони в крилата, да имаш свободата да избираш – и да следваш мечтите си, а те с годините естествено се променят.
Това беше вложено като идея в този образ – пък ти – както кажеш! Въпрос на тълкуване. И не е задължително всички да харесваме всички!
А аз те харесвам – за откровеността и непримиримия дух, за чувството за хумор, за битката, която водиш с пошлостта! Благодаря ти! Поздрави, ponicka!
И мечта , и надежда,и крила !
Хубав неделен следобед, мила приятелко!
28.06.2015 19:41
*anin
Хубава вечер, мила Ани! Прегръдка!
28.06.2015 22:44
Няма какво да добавя, Вени. Усетих емоцията, съпреживях споделеното в стихотворна форма.
Благодаря!
Поздравявам те за силното перо и прегръдка топла, приятелко!<3
29.06.2015 00:05
Е, Майче, "страшна", но временна диагноза. Идва бурята и освобождава крилата от ръждивите пирони… Но си права - по-важното е, че старият прозорец никога не загубил желанието да лети, мечтите си.
Благодаря ти за оптимизма, споделям го напълно! Прегръдка!
Да, мила Неви, звездичките са си звезди - независимо дали стоят горди и непостижими високо в небето, или слизат кротко при тебе, да се полюлеят върху крилете ти... Те носят светлина, топлина и обич. Те са част от чистото свято небе, към което цял живот се стремим и което накрая само слиза до нас, без да сме го търсили:))).
Благодаря ти, мила Неви, за хубавите думи и пожелания! Светла вечер и на тебе, приятелко! Поздрави!
Хубава вечер!
Скъпа ponicka, благодаря ти от сърце! Не си длъжна да ми вярваш, но за мене един познат с реакции като твоите е много ценен – поне не те заблуждава несъзнателно и от страх да не нарани приятелските ти чувства:) И така си своевременно предупреден, ако кривнеш неволно от пътя. Искам само едно да те уверя – не гледам сериозно на „поетичните ” си изяви в блога. Пиша от една година само – и то просто защото по този начин общувам най-добре с приятелите си – пък и разтоварвам малко излишните емоции. Това, което съчинявам, е далече от поезия –сигурно затова го допълвам с картинки и музика – но това ми харесва, на приятелите ми – също. Все пак мисля от края на седмицата да се пооткъсна за някой и друг месец от блога – нездравословно е това застояване, така го чувствам. Така че довиждане и ….весело лято! Благодаря ти – и винаги ще съм ти благодарна за посещенията и коментарите при мене! ! Е, запазвам си и правото на отрицателни емоции – човешко е:))))) Поздрави, скъпа ponicka! Хубави летни изживявания!