Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2015 06:19 - ПРОЗОРЕЦЪТ СЪС ЗАКОВАНИТЕ КРИЛА
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 16069 Коментари: 49 Гласове:
42

Последна промяна: 26.09.2017 20:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg




 

image

 



 

 

 

Прозорецът със закованите крила

 

Прозорецът горе

стоеше отворен

и чакаше тръпен и ням

така да се случи,

че да получи

възможност за миг да е сам.

 

И щом из вратата

с припряност позната

излизаха всички навън,

прозорецът горе,

крилата разтворил,

политаше като в сън.

 

И дълго в простора,

де нямаше хора,

а само звезди и слънца,

летеше, летеше,

и  истински беше

щастлив, сам със свойта мечта.

 

Но тази голяма

мечта бе измама –

илюзия някаква, блян -

че стар и раздрънкан,

отвътре, отвънка

бе с гвоздеи той закован.

 

Прозорецът горе

е вечно затворен,

с опушени, мътни стъкла.

Години се нижат

в тревога и грижа

по свитите, болни крила.

 

Боята му блажна,

напукана, влажна

от дъжд, от конденз, от сълзи,

се рони и пада -

той... вече не страда:

нощ тъмна към него пълзи.

 

Но в миг бурен вятър

листата размята,

в стъклата захвърли ги с бяс.

Прозорецът трепна,

огъна се сепнат,

усетил пак старата страст.

 

Пирони ръждиви

сред писъци диви

на буря и чам разхвърчан,

се разпиляват –

прозорецът става

отново крилат, размечтан.

 

Но скоро се спира,

крилата прибира,

къде ти с тях той ще лети!

За друго съдбата

му връща крилата -

в тях  да люлее звезди!


image

 









Тагове:   буря,   НОЩ,   мечта,   прозорец,   крила,   летеж,   закован,


Гласувай:
42
0



1. veninski - Човек без мечти е като кокошка - може ...
27.06.2015 07:54
Човек без мечти е като кокошка - може да прелети криво-ляво от единия до другия край на курника, но не може да се възвиси като истинска птица в небето...
Поздрави от Павелско!
цитирай
2. donchevav - Вярно е, Васко, мечтите дават кр...
27.06.2015 08:14
Вярно е, Васко, мечтите дават крила. Но с годините доста неща се променят...мечтата да летиш към звездите се сменя с мечта да люлееш на крилете си малки звезди. И ти имаш една такава звездичка вкъщи, приятелю - да ти е жив и здрав малкият /пораснал вече:)))/ Марти! И да му купиш гайда! Поздрави на тебе, на внука и на любимото Павелско!
цитирай
3. megg - Крилата
27.06.2015 09:28
приютяват небето, просторът е техният дом. Тогава човек е себе си - дори и само насън, дори когато:

И в миг разумява:
крила му се дават
в тях тихо да слизат звезди!

Прекрасно е стихотворението, Вени, и натъжаващо, и просветляващо, и напомня - направени сме от мечти!
Прегръдки!
цитирай
4. donchevav - Добро утро, Ани! Благодаря ти за ...
27.06.2015 09:30
3. анонимен 08:58
Здравей, Вени и Добро утро! Как хубаво си го казала! И ние така се сепваме и размечтаваме :)))) Особено като ни разклати някоя емоция - вятър! Много ми хареса прозореца - око, поглед, копнеж за летеж, за простор, за действие! Чудесно е, Вени! Благодаря ти за хубавото изживяване и сърдечна прегръдка от мен!

Добро утро, Ани! Благодаря ти за съпреживяването, приятелко, ти винаги ме разбираш! Но защо си излязла анонимна - какъв е този тормоз върху тебе?!
Хубава събота - почивна и зареждаща да ти е! Прегръдка от сърце и от мене!
цитирай
5. donchevav - Крилата приютяват небето, прос...
27.06.2015 09:51
megg написа:
Крилата приютяват небето, просторът е техният дом. Тогава човек е себе си - дори и само насън, дори когато:

И в миг разумява:
крила му се дават
в тях тихо да слизат звезди!

Прекрасно е стихотворението, Вени, и натъжаващо, и просветляващо, и напомня - направени сме от мечти!
Прегръдки!


Мила Мег, толкова хубаво си го казала, че се изкушавам да го повторя:
"Крилата приютяват небето, просторът е техният дом."
Благодаря ти, мила приятелко! Мечтите са човешки - и растат с човека - растат и се променят. Старият прозорец няма да лети - той ще люлее звезди. Но това, вярвам, ще го направи не по-малко щастлив!
Прегръдка, мила Мег! Да сбъднеш поне една малка мечта в днешния прохладен юнски ден!

цитирай
6. valben - Добро утро, Вени!
27.06.2015 09:55
Често, за да схвана смисъла на написаното и да изградя свое мнение, аз чета по няколко пъти написаното. Мисля и размислям. Но този път ми беше необходимо само едно прочитане. В това твое писание ти толкова плътно си се доближила до моето мислене, че на мен не ми оставяш време да размислям! :). Мога отговорно да заявя, че "Прозорецът със закованите крила" е най-доброто написано в блога от теб до този момент. Поне за мен. И все пак ще кажа нещо... Знаеш какъв символ е прозорецът в света на литературата. Особено в руската ритература. В тази насока може да се приветства идеята той да бъде закован. "Но тази голяма/мечта бе измама/илюзия някаква, блян.../" Ето това пишеш ти. Но дали това е така? Дали тази врата към отвъдното задължително трябва да бъде закована? Не трябва ли кокошката от коментара на Венински все пак да полети? И ти даваш отговора - ...му връща крилата /в тях да люлее звезди!
Прекрасно! Благодаря, че ме накара да размисля!
Вал те поздравява!
цитирай
7. donchevav - Благодаря ти, Вал – ти винаги изб...
27.06.2015 10:14
Благодаря ти, Вал – ти винаги избираш най-топлите и поощрителни думи за мене.
Признавам, „Прозорецът със закованите крила” се появи сутринта ей тъй, набързичко. Публикувах го в суров вид – просто за да спазя традицията, а сега постоянно го редактирам – за което съжалявам и се извинявам. Лични изживявания по конкретен повод ме подтикнаха към този текст. Да, прозорецът /особено старият прозорец/, както и огледалото /май мярнах днес постинг на подобна тема/ са сложни образи символи в литературата и във фолклора, част са и от вярванията в задгробния живот като вратичка и път за отвъдното. Но за мене прозорците са светлите очи на къщата, през които топлината на слънцето, красотата на звездите и пъстротата на човешкото общежитие влизат при нас –да ни предпазят от самотата и изолацията, да ни направят част от този прекрасен свят. Моят прозорец трябва да е светъл символ – и да носи позитивни послания – иначе не бих била аз:)))))))))
А разсъжденията ти са толкова интересни – богати, многопластови, разнопосочни – с удоволствие си ги прочетох няколко пъти – не възразяваш, нали?:))))
Поздрави и успешен ден!
цитирай
8. anin - Здравей, Вени
27.06.2015 11:57
На всяка възраст се живее по-леко и приятно, ако сме вдъхновени от някоя мечта или стремеж, за да са по-смислени дните ни...:)
цитирай
9. donchevav - Да, така е, Ани! Без мечти човек о...
27.06.2015 12:34
Да, така е, Ани! Без мечти човек оскотява, живее само заради едната храна - дори котката ми е по-възвишена - вечно мечтае за някакви котараци:)))))
А аз направих беля - макар че не бях сигурна, одобрих един анонимен коментар, че му и отговорих - като визирах тебе, пък то явно не си била ти:)))))))
Прегръдка, приятелко! Хубав съботен ден!
цитирай
10. katan - Прекрасно си го казала, мила Венетче!
27.06.2015 13:17
Защо ли този прозорец със заковани крила ми прилича на ... жив човек?!
Прилича ми на ретроспекция на цял един живот.
Когато къщата е пълна с гълчава и е многолюдна мечтаем за миг тишина и полет към мечтите...
После времената се менят - идва времето на гвоздеите ... Тъжно време ... Тягостно и непоносимо...
"Боята му блажна,

напукана, влажна

от дъжд, от конденз, от сълзи,

се рони и пада -

той... вече не страда:

нощ тъмна към него пълзи."

Но после, после идват нови бурни ветрове-детски гласчета - любими, звънливи, които карат прозорецът жив отново да стане крилат и размечтан. Политва, но скоро разбира, че:
"За друго съдбата

му връща крилата -

в тях тихо да слизат звезди!

По-хубаво от това стихотворение-живот-мечта-полет не мога да си представя!
Прегръщам те с обич, мила моя приятелко!

Благодаря ти за красотата!
цитирай
11. emi1ts - Променяйки се
27.06.2015 13:27
с времето се променят и мечтите - крилата с които политаме!Дори сами не знаем къде ще бъдем отведени!Благодаря мила Вени!
Приятен ден!Прегръдки!
цитирай
12. donchevav - Защо ли този прозорец със заковани ...
27.06.2015 13:59
katan написа:
Защо ли този прозорец със заковани крила ми прилича на ... жив човек?!
Прилича ми на ретроспекция на цял един живот.
Когато къщата е пълна с гълчава и е многолюдна мечтаем за миг тишина и полет към мечтите...
После времената се менят - идва времето на гвоздеите ... Тъжно време ... Тягостно и непоносимо...
"Боята му блажна,

напукана, влажна

от дъжд, от конденз, от сълзи,

се рони и пада -

той... вече не страда:

нощ тъмна към него пълзи."

Но после, после идват нови бурни ветрове-детски гласчета - любими, звънливи, които карат прозорецът жив отново да стане крилат и размечтан. Политва, но скоро разбира, че:
"За друго съдбата

му връща крилата -

в тях тихо да слизат звезди!

По-хубаво от това стихотворение-живот-мечта-полет не мога да си представя!
Прегръщам те с обич, мила моя приятелко!

Благодаря ти за красотата!

Ехе-е, ти си истински литературен критик, мила Катенка! Веднага ме разконспирира. Да, настроила се бях тази сутрин по-лирично, заела поза на полузаспал мислител - е, и това измисли спящата ми душа. Но признавам си - олекна ми. Видях, че има светлина в тунела, че и на прага на тъмната нощ пак може да има и мечти, и криле - и звездички дори!
Благодаря ти, че така хубаво прочете, приятелко! Светлина и полети и в твоя живот. И нека никога никой не се чувства "прозорец със заковани крила". Прегръдка с обич и от мене!
цитирай
13. mt46 - Браво!...
27.06.2015 14:03
Чудесно далчевско стихо! Подозирам, че Далчев е сред любимите ти поети...
Всеки прозорец трябва да си знае мястото... :)
Вдъхновени дни, Вени!...
цитирай
14. donchevav - с времето се променят и мечтите - ...
27.06.2015 14:10
emi1ts написа:
с времето се променят и мечтите - крилата с които политаме!Дори сами не знаем къде ще бъдем отведени!Благодаря мила Вени!
Приятен ден!Прегръдки!


С времето мечтите се менят - младежките мечти и полети се сменят със зрели и целенасочени, трезви и прагматични такива - и обратното се приема за инфантилност. После идва старостта - тя няма тая сила на крилете сама да полети, но и няма тази потребност - мъдростта и светлината на звездите сами слизат при нея.
Ех, че философ се извъдих!:)))) Но ми хареса да разсъждавам в твоята посока на мисли. Едва ли сутринта точно това съм имала предвид полузаспала, но камъчетата се наместват - още малко и сама ще знам какво съм искала да кажа с това стихотворение:)))))
Благодаря ти, мила Еми! Светъл следобед и едрозвездна юнска вечер ти желая! Прегръдки и от мене, приятелко!
цитирай
15. donchevav - Дид съм и това е недоразумение, а не ...
27.06.2015 14:25
анонимен написа:
Дид съм и това е недоразумение, а не беля :)))))))))
donchevav написа:
3. анонимен 08:58
Здравей, Вени и Добро утро! Как хубаво си го казала! И ние така се сепваме и размечтаваме :)))) Особено като ни разклати някоя емоция - вятър! Много ми хареса прозореца - око, поглед, копнеж за летеж, за простор, за действие! Чудесно е, Вени! Благодаря ти за хубавото изживяване и сърдечна прегръдка от мен!

Добро утро, Ати! Благодаря ти за съпреживяването, приятелко, ти винаги ме разбираш! Но защо си излязла анонимна - какъв е този тормоз върху тебе?!
Хубава събота - почивна и зареждаща да ти е! Прегръдка от сърце и от мене!



Ех, Дид, пък аз се прехвърлям от приятел на приятел - сменям имена, редактирам текст - нали знаеш - това, което можеш да кажеш на един, не би си позволил пред друг…гадая.. И Ани, и Ати са си откихали:))))) И все не можех да разбера какво точно не ми съответства - сега разбрах - липсвала ми е думичката "Дид"! Мила приятелко, доста отдавна изпитвам желание да ти посвещавам писанията си - толкова възторжено ги посрещаш - не съм го правила, защото просто не искам да те притеснявам - някак си го чувствам така. Но като знаеш, че съм го мислила, все едно, че съм го направила - каква е разликата?
Благодаря ти за милите думи и топлото отношение, мила Дид, приятелко! Сърдечна прегръдка с обич и от мене!


цитирай
16. donchevav - Чудесно далчевско стихо! Подоз...
27.06.2015 14:47
mt46 написа:
Чудесно далчевско стихо! Подозирам, че Далчев е сред любимите ти поети...
Всеки прозорец трябва да си знае мястото... :)
Вдъхновени дни, Вени!...


Ех, Марине, как можах да забравя - точно Далчев! Любимият! Особено с "Повест", "Къщата" и естествено - "Прозорец":

Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора от сребро.

Минало то моето утринно стихотворно съновидение покрай поезията на невероятния мислител Далчев:)))) Но го има елементът на диаболизъм - чудех се откъде! Аз и друг път съм го откривала - не го искам, но ме влече това, дяволското, във вещите! Благодаря ти!
Вдъхновени почивни дни и на тебе, Марине!
цитирай
17. anin - :))))
27.06.2015 14:53
Нищо де, то верно тая година какво става, повечето пъти системата ме изкарва анонимна, преди не ми се случваше, ще се подписвам за всеки случай.
Значи Мацата пак се е размечтала ;)))
А малките котета как са, при вас ли още?
*anin
цитирай
18. donchevav - Нищо де, то верно тая година какво ...
27.06.2015 15:14
anin написа:
Нищо де, то верно тая година какво става, повечето пъти системата ме изкарва анонимна, преди не ми се случваше, ще се подписвам за всеки случай.
Значи Мацата пак се е размечтала ;)))
А малките котета как са, при вас ли още?
*anin


:))))) Да, Ани, тя си има един бял тигров сиамец - много го тачи, постоянно го кани на вечеря, а понякога и на нощни визити. Просто се сеща, че го иска тук и сега и аз трябва да излизам с нея, за да го викаме - независимо че може да е 2, 3 или 4 часа през нощта. После им сервирам и т.н. Е, тя има и други обожатели, де, но този е официално съпругът й. Само че съпругът не си стои нито при нея, нито поне в своята къща, а като всеки котарак маркира улиците, сигурно и контейнерите. А аз съм длъжна да го посрещам като джентълмен:))))
При нас остана едно коте – женско, женско, черно, с бяла гушка, бяла муцунка, терлички и ръкавички. На два месеца е само, а само по чудо не е съборило още къщата. Искаш ли го? :))))))))))))
Поздрави, мила приятелко! Слънчев следобед!
цитирай
19. donchevav - Голяма седянка стана! Ох, много ми е ...
27.06.2015 17:32
анонимен написа:
Голяма седянка стана! Ох, много ми е хубаво тук! Аз съм си възторжена, Вени, по принцип и това понякога ме дразни и се опитвам да съм по-малко патетична :)))) Много ми хареса коментара на Катето, защото и аз исках да кажа нещо подобно, но не ми се получи :))))) Що се отнася до посвещенията - права си, малко е притеснително, ако е често. Но вече ще знам, че щом открия нещо за себе си в твоите творби, то значи са посветени на мен ...... :))))) Поздрав с усмивка и намигване! <3
Дид


Да, Дид, щом намериш нещо за себе си, да знаеш, че ти го посвещавам....негласно:)))).
Съгласна съм, Катенка е направила такава алюзия - и на мене ми хареса. Човешкият живот много прилича на съдбата на този прозорец, наистина...и последната част най-много я мислих..не знам дали тази редакция е най-сполучлива, но замених "слизат" с "люлее", за да може не звездите, героят да бъде в активна позиция:))))))) Измислици разни такива!
Благодаря ти, Дид, за хубавите думи и за посещението - идвай по-често, щом ти харесва, и стой, колкото искаш - със или без обаждане:)))))
Прегръдка, миличка!Хубава вечер! Аз отивам да плета на плитки /сплитове/ зимния чесън - тази година е толкова много! Пожелай ми мислено успех да се справя по-бързо, че после ще гледам филмче на Анин:)))))) Поздрави, мила Дид! Прегръдка пак:))))

цитирай
20. tota - Мила, Вени,
27.06.2015 20:10
Надникнах рано тази сутрин при теб, но понеже ме зовеше път към твоя край, не успях да те поздравя за прекрасното ти стихотворение. И аз като Марин ще кажа, не само Далчев ти е любим поет, но тази твоя творба кореспондира с неговия стил на писане. Толкова много метафора има в този прозорец със заковани крила. Очите на дома са вече затворени, останала е само къщата, самотна, без хората, чийто живот е кипял в нея. Той ...прозорецът „ вече не страда: нощ тъмна към него пълзи.” Ще получат свобода крилата, но в тях ще се люлеят звездите. Прозорецът вече няма да може да служи и на къщата дори.
Погледнат от друга страна, прозорецът е връзката ни с външния свят. Той трябва да е отворен за сетивата и досега ни със заобикалящия ни свят. Никой не бива да налага ограничение. Настъпва моментът когато човек разбира, че „пироните, с които е окована душата му” са отнели полета му. Осъзнава, че дори полетът на върнатите му крила, не е същият, но той намира сили и става господар на съдбата си. „За друго съдбата му връща, крилата – в тях да люлее звезди! В тях да се оглежда неговият истински свят.
Поздрави и прегръдка, мила Вени!
цитирай
21. donchevav - Здравей, мила Ати! Може би си раз...
27.06.2015 20:58
Здравей, мила Ати! Може би си разбрала, аз днес на два пъти те припознавах в анонимни коментари. Имало защо - това, което си написала, е толкова пълно, толкова аналитично. Всичко с това стихотворение се случи така бързо - за половин час сутринта около 6ч., заедно с търсенето и вграждането на картинки и музика - че можеш да ми вярваш - не съм търсила преднамерено никакви метафори. Но историята на самия прозорец наистина беше замислена като алюзия за историята на един човешки живот. Нещо като в загадката на Сфинкса... И оттам и иносказанието, което ти усещаш. Много ми беше интересно да прочета - и не само веднъж.
Не е текст а ла Далчев, обаче! Моят прозорец е мил, романтичен, мечтателен, цял потъна в нетърпение да си излязат всички, или в копнеж - пак да полети. Той е авантюрист, той поема рискове. И е търпелив, когато трябва, и разсъдлив – когато се налага. Няма нищо общо с Далчевия диаболизъм. Това по-скоро е една светла приказка за пораснали деца. Старият прозорец няма възможност, но и няма потребност да лети - неговите мечти са други - пък е и събрал толкова мъдрост и светлина - че не той ще ходи при звездите - звездите сами ще слизат при него:))))) Вече май някъде го писах, извинявай!
Ех, увлякох се! Половината от нещата, които написах, ги измислих сега, за да се аргументирам – нищо такова не съм замисляла предварително – трябва честно да си го призная – така че нямам кой знае каква заслуга. И все пак благодаря за страхотния анализ и за хубавите думи!
Била си близо до нас? Сигурно пак в онази красива част на Централен Балкан, която аз толкова много харесвам! Дано да е било отморяващо и интересно!
Прегръдка, мила Ати! Светла да е съботната ти вечер, приятелко!
цитирай
22. faktifakti - прозорците на душите ни
27.06.2015 21:40
чудесен замисъл и стих
цитирай
23. donchevav - Е, сигурно може да се каже и така! ...
27.06.2015 22:13
Е, сигурно може да се каже и така! Макар че драмата, която изживява и като прозорец, не е малка:)))) Благодаря ти, мила Факти! Хубава съботна вечер!
цитирай
24. faktifakti - наистина прекрасен стих
27.06.2015 22:24
отново го четох
цитирай
25. zemela - Браво, Вени! Чудесно!
27.06.2015 22:27
Браво, Вени! Чудесно!
цитирай
26. donchevav - отново го четох Благодаря ти от ...
27.06.2015 22:44
faktifakti написа:
отново го четох


Благодаря ти от сърце - трогваш ме, мила Факти!
цитирай
27. donchevav - Браво, Вени! Чудесно! Благодаря ...
27.06.2015 22:46
zemela написа:
Браво, Вени! Чудесно!

Благодаря ти, мила Вики! Трогната съм! Хубава вечер!
цитирай
28. gosho568 - Много красив стих, моите мечти, ...
27.06.2015 22:47
Много красив стих, моите мечти, също са безкрайни..!!! Поздрави! :)))
цитирай
29. anin - Вени,
27.06.2015 23:08
То вашата история си е за любовен сериал!
Важно е любов да има, та дори и да е котешка ;))
цитирай
30. donchevav - Много красив стих, моите мечти, ...
27.06.2015 23:24
gosho568 написа:
Много красив стих, моите мечти, също са безкрайни..!!! Поздрави! :)))

Благодаря ти, Гошо! А мечтите трябва да са безкрайни, прав си! Но сигурно трябва да започнеш от сбъдването на ония, които са най-близко до тебе. Успех!
цитирай
31. donchevav - То вашата история си е за любовен ...
27.06.2015 23:41
anin написа:
То вашата история си е за любовен сериал!
Важно е любов да има, та дори и да е котешка ;))


Да, латиноамерикански, от ония с многото любови и изневери, с внезапните обрати и жежки страсти! Същите сме. Цял ден всички – хора, котки, и кучета, сме търсили бялата котка с черните уши - да дойде да нахрани 5-те си малки котенца, но я намерихме чак вечерта, т.е. сама си дойде отнякъде - познай! Добре, че сестра й също има 5 котета, та накърми и десетте:))))))) Лека нощ, Ани!

цитирай
32. troia - Привет, Вени!
28.06.2015 00:40
Този път си написала едно дълбоко философско стихотворение. Можем само да си пожелаваме да нямаме пирони на мечтите си. За съжаление понякога сами си ги забиваме и сме безкрайно тъжни. Харесва ми твоят вечен оптимизъм и вяра в свободния дух. С крилата на мечтите се достигат недостижимите звезди.
Лека нощ, мила приятелко. И аз писах и окъснях.:)
цитирай
33. ponicka - Дъра - бъра, Дончевава, както ка...
28.06.2015 02:02
Дъра - бъра, Дончевава,
както казваш :бледи сенки ,ярки отражения!

,,Активната ":-)ти позиция ,дето си я избрала,е не да ,,люлееш"звездите,а да ги отразяваш.
А отражението е на кукувиче гнездо!
цитирай
34. donchevav - Този път си написала едно дълбоко ...
28.06.2015 08:47
troia написа:
Този път си написала едно дълбоко философско стихотворение. Можем само да си пожелаваме да нямаме пирони на мечтите си. За съжаление понякога сами си ги забиваме и сме безкрайно тъжни. Харесва ми твоят вечен оптимизъм и вяра в свободния дух. С крилата на мечтите се достигат недостижимите звезди.
Лека нощ, мила приятелко. И аз писах и окъснях.:)


О, сега ще надникна да видя какво си написала:))))) За пироните е точно така - ние сами си ги ковем, сами си ги вадим... А копнежът за полет е изначална човешка мечта - Литатру има в момента един постинг за Икар и Дидал. Чудесно е да имаш избор!
Прегръдка, мила Кате! Весела неделя!
цитирай
35. donchevav - Дъра - бъра, Дончевава, както ка...
28.06.2015 09:47
ponicka написа:
Дъра - бъра, Дончевава,
както казваш :бледи сенки ,ярки отражения!

,,Активната ":-)ти позиция ,дето си я избрала,е не да ,,люлееш"звездите,а да ги отразяваш.
А отражението е на кукувиче гнездо!


Скъпа ponicka, припомни ми стари някакви задачи и цели, които ни задължаваха да пишем из плановете, че изграждаме всестранно развити личности с активна гражданска и житейска позиция. Ами аз съм такава – пасивна. Моите приятели знаят за какво става дума – и понякога ме съжаляват за моя разнопосочен 18-часов работен ден:)))
„Бледи сенки – ярки отражения” – тълкувам: Когато насочиш лъч /в случая дейността в блога/ към даден обект /в случая нечий живот/, част от светлината се поглъща, друга част се отразява /няма да се впускам в подробности как и защо/. Погълната светлина са емоциите, които възкресявам у себе си, а отразената – чувствата и преживяванията, които предизвиквам у другите. А сянката – това е неосветената част зад обекта. Та пожеланието ми в този девиз е – по-малко сенки /бледи, незабележими, незначителни/, повече ярки и запомнящи се отражения.
А за прозореца, люлеещ звезди, какво да добавя – толкова приятели писаха…Може би най-точно отговаря на твоя въпрос katan. Не можеш все да си активен – и все да летиш. В житейски план нещата са като в загадката на Сфинкс – сутрин броиш мравките под пейката, на обяд стягаш самолета за полет, а вечер люлееш на ръце малки внучета звезди – къде ти време и сили да летиш! Важното е да нямаш пирони в крилата, да имаш свободата да избираш – и да следваш мечтите си, а те с годините естествено се променят.
Това беше вложено като идея в този образ – пък ти – както кажеш! Въпрос на тълкуване. И не е задължително всички да харесваме всички!
А аз те харесвам – за откровеността и непримиримия дух, за чувството за хумор, за битката, която водиш с пошлостта! Благодаря ти! Поздрави, ponicka!
цитирай
36. eliana - Здравей,Вени!
28.06.2015 11:45
Пропуснала съм съботната среща и сутрин :)
И мечта , и надежда,и крила !
цитирай
37. donchevav - О, добре си дошла винаги, мила Ели, ...
28.06.2015 14:29
О, добре си дошла винаги, мила Ели, за никъде не си закъсняла! "Мечти, надежди и крила" - така можем най-кратко да наречем оня живот, достойния, вдъхновения, осмисления - живота-горене, който искаме да имаме! Благодаря ти за изчистените думички послания!
Хубав неделен следобед, мила приятелко!
цитирай
38. anin - Вени,
28.06.2015 19:41
То чак да им завиди човек на мацоранките, такива екстри им предлагаш и угаждаш ;))

*anin
цитирай
39. donchevav - Всъщност без да искам, съм изкри...
28.06.2015 21:00
Всъщност без да искам, съм изкривила информацията: бялата котка с черните уши си дойде малко настръхнала, а днес сутринта видях, че има рана на хълбока - най-вероятно от куче. Ама ние сме си виновни, че не обясняваме добре на котките си, че не всички кучета са милички като нашата питбулка Джаки. Та - сега нови грижи -- почистване на раната, пръскане, мазане...през няколко часа, защото е лято... - надявам се да не е нещо сериозно, че нали и аз заминавам...
Хубава вечер, мила Ани! Прегръдка!
цитирай
40. flymore - Музиката...
28.06.2015 22:44
тя е в пълен синхрон с всяка дума, строфа, стих.
Няма какво да добавя, Вени. Усетих емоцията, съпреживях споделеното в стихотворна форма.
Благодаря!
Поздравявам те за силното перо и прегръдка топла, приятелко!<3
цитирай
41. donchevav - Нежно цвете, приятелко Флай, ус...
28.06.2015 23:46
Нежно цвете, приятелко Флай, усетила си! Написах този текст много бързо, за някакви минути сутринта. Картинките също не бяха проблем. Но цяла сутрин пробвах различни мелодии - и редактирах постинга. Не беше много редно - но така се получи:))) Търсих този синхрон - радвам се, че мислиш, че съм го намерила! Винаги го търся, дори рецитирам и скандирам стиховете, за да усетя такта - но не винаги се получава:)))) Благодаря ти, приятелко! Светла, успешна и разведрена да е идващата седмица за тебе! Прегръдка с много обич, мила Флай!
цитирай
42. makont - "Закован" е страшна диагноза. Но дори закованите криле имат право на мечти.
29.06.2015 00:05
Понякога мечтите се сбъдват и....крилете политат отново. Звездите са за всички. Дано, аз съм оптимист.
цитирай
43. donchevav - Понякога мечтите се сбъдват и. . . . ...
29.06.2015 01:39
makont написа:
Понякога мечтите се сбъдват и....крилете политат отново. Звездите са за всички. Дано, аз съм оптимист.


Е, Майче, "страшна", но временна диагноза. Идва бурята и освобождава крилата от ръждивите пирони… Но си права - по-важното е, че старият прозорец никога не загубил желанието да лети, мечтите си.
Благодаря ти за оптимизма, споделям го напълно! Прегръдка!
цитирай
44. kasnaprolet9999 - Философията на живото прозърта в ...
29.06.2015 18:18
Философията на живото прозърта в твоето стихо, преминават различни етапи, настроения, мечти, възможности ш пр. Във всеки от тях има по нещо хубаво, важното е да го усетим навреме. Пироните остаряват, боята пада, но душите ни остават същите и търсят топлина и обич. Пожелавам ти да има звездички около теб. Поздрави!!
цитирай
45. donchevav - Философията на живото прозърта в ...
29.06.2015 18:35
kasnaprolet9999 написа:
Философията на живото прозърта в твоето стихо, преминават различни етапи, настроения, мечти, възможности ш пр. Във всеки от тях има по нещо хубаво, важното е да го усетим навреме. Пироните остаряват, боята пада, но душите ни остават същите и търсят топлина и обич. Пожелавам ти да има звездички около теб. Поздрави!!


Да, мила Неви, звездичките са си звезди - независимо дали стоят горди и непостижими високо в небето, или слизат кротко при тебе, да се полюлеят върху крилете ти... Те носят светлина, топлина и обич. Те са част от чистото свято небе, към което цял живот се стремим и което накрая само слиза до нас, без да сме го търсили:))).
Благодаря ти, мила Неви, за хубавите думи и пожелания! Светла вечер и на тебе, приятелко! Поздрави!

цитирай
46. iliada - Хубав стих. Все едно виждам стария ...
29.06.2015 20:59
Хубав стих.Все едно виждам стария прозорец постоянно,Вени!
Хубава вечер!
цитирай
47. donchevav - Благодаря ти, Или - за добрите думи, ...
29.06.2015 21:54
Благодаря ти, Или - за добрите думи, за прочита, за отношението! Всеки от нас е един стар прозорец - май и най-младите вече. Всеки носи през света своите рани от гвоздеи в прикованите крила - и мълчи, и пази надеждата, че това не е краят, че още ще има и полети, и звезди... Хубава вечер, скъпа Или!
цитирай
48. ponicka - дончева,
29.06.2015 23:50
Написах този коментар,за да не се опиваш и успиваш от празнодумия.Пътищата на всеки са застлани с добри намерения.
цитирай
49. donchevav - Написах този коментар, за да не се ...
30.06.2015 00:34
ponicka написа:
Написах този коментар,за да не се опиваш и успиваш от празнодумия.Пътищата на всеки са застлани с добри намерения.


Скъпа ponicka, благодаря ти от сърце! Не си длъжна да ми вярваш, но за мене един познат с реакции като твоите е много ценен – поне не те заблуждава несъзнателно и от страх да не нарани приятелските ти чувства:) И така си своевременно предупреден, ако кривнеш неволно от пътя. Искам само едно да те уверя – не гледам сериозно на „поетичните ” си изяви в блога. Пиша от една година само – и то просто защото по този начин общувам най-добре с приятелите си – пък и разтоварвам малко излишните емоции. Това, което съчинявам, е далече от поезия –сигурно затова го допълвам с картинки и музика – но това ми харесва, на приятелите ми – също. Все пак мисля от края на седмицата да се пооткъсна за някой и друг месец от блога – нездравословно е това застояване, така го чувствам. Така че довиждане и ….весело лято! Благодаря ти – и винаги ще съм ти благодарна за посещенията и коментарите при мене! ! Е, запазвам си и правото на отрицателни емоции – човешко е:))))) Поздрави, скъпа ponicka! Хубави летни изживявания!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 2115362
Постинги: 286
Коментари: 6862
Гласове: 37128
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031