2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 13046 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2019 23:32
"Разплака ме, приятелче! Следващия път напиши нещо противоположно. Сигурна съм, че ще можеш и да ме разсмееш."
На Литатру - обещаната весела история от нашия двор:)))
С усмивка и пожелание към всички приятели –
да се научим да живеем тук и сега:))))
Слънце и радост в почивните дни!
Историята на един паток дзен
Юрдекът ни Пачо, шестнайсетгодишен,
на майка ми в двора на почит и чест,
бе хранен редовно, изкъпан, обгрижен,
но сам - и затуй премного злочест.
А после, ех, после отиде си майка
и Пачо преместихме в нашия двор.
Да го заколя бе толкова жалко -
смъртта замених с доживотен затвор.
И мислех си с болка, че тъй го обричам
да оцелява в народа пернат,
че бързо в таз сложна йерархия птича
ще му отстине божият свят.
Но случи се друго - старчокът препатил,
живял тъй самотно, все клан-недоклан,
на стари години опашка заклати -
и факт, че завърза любовен роман.
С юрдечка и с втора в триъгълник сложен
заплете той страстен, греховен сюжет
и вижте го, крачи с ход невъзможен -
куц, тромав, артритен, но горд и напет!
Природни закони уж вече забравил:
какво е да бъдеш мъж и баща,
юрдекът ни Пачо не се злепостави -
две патици снасят от него яйца.
И тръгна мълва, че яйцата са празни,
но дядо ви Пачо нехае, разбрал,
че клюки и слухове има ги разни,
по-важно е колко и как си живял.
Живее юрдекът шестнайсетгодишен,
изпратил отдавна стопанка, жена.
Не задълбава в дилеми излишни -
знае - животът е тук и сега!
Картинки: Интернет
изпратил отдавна стопанка, жена.
Не задълбава в дилеми излишни -
знае - животът е тук и сега!
Поздрави от Родопите!
Слънце и радост и за теб в почивните дни!
Благодаря, Силви! След толкова жалостиви постинги)))) Весела събота!
Слънце и радост и за теб в почивните дни!
Да, моят Пачо е паток дзен - убедих се! Животните могат да ни научат на много неща - но трябва да разбираш езика им:))) Поздрави, мила Ати!
Поздрави!
С удоволствие чета всичките ти стихотворения, независимо от сюжета им!
Прегръдки - Литатру!
Да, вече е и по-голям с година и половина:))) Аз не знам до колко години живеят пернатите в двора - у нас кокошка се коли само ако е болна - и не ядем месото, естествено. Освен определени млади птици, които отглеждаме точно за храна, другите доживяват до дълбока старост. Майка ми имаше гъсок на 30 години – с годините очите му бяха станали небесносини - той постоянно обръщаше ту лявата, ту дясната страна на главата си нагоре, особено когато минаваха самолети - и гледката на синеокия бял гъсок, загледан в небето, беше прекрасна. Умря от естествена смърт и го погребахме:)))) Не сме някакви сектанти, храним се с месо - свинско, телешко, агнешко, птиче - което произвеждаме, но това няма нищо общо с животните, с които живеем, които са ни приятели:)))) Е, не е съвсем честно, но няма как – нали и ние трябва да живеем:)))
Поздрави, скъпа Марти, хубави почивни дни!
Добро утро, мила Вени! И поздрав за това стихотворение - весело, жизнелюбиво, размислящо; хубаво!
Благодаря ти за слънчевото настроение, мила Вени! Радостни почивни дни!
Поздрави!
Чудесно си го казал, приятелю - животът може и да е прекрасен - но трябва да търсим - да открием за себе си чудото - в една билка или в една усмивка, или в едно голямо патешко сърце:))) Благодаря ти! Поздрави!
С удоволствие чета всичките ти стихотворения, независимо от сюжета им!
Прегръдки - Литатру!
И аз ти благодаря, скъпа Литатру - за свежото ти присъствие, за различния начин, по който надникваш в нещата, за дребните жестове на доброжелателство и симпатия, с които ме поощряваш и вдъхновяваш за повече усмивки:))) Прегръдка от сърце, приятелко!
Добро утро, мила Вени! И поздрав за това стихотворение - весело, жизнелюбиво, размислящо; хубаво!
Благодаря ти за слънчевото настроение, мила Вени! Радостни почивни дни!
Добро утро, мила Меги! Навън слънцето облива с топлина развеселената от последния дъжд градина, в градината сиамката Мими играе с малкото си котенце Петя, младата питбулка Джаки се препича с наслаждение, а под рехавата сянка на прасковата немската овчарка Сара изживява последните си часове. Тя също е на шестнайсет години – и също дойде у нас след смъртта на майка ми. Много е живяла и много е препатила. И ето – отива си и тя – полупарализирана, сигурно с болки, но заобиколена от внимание и грижа, сред хора, които я обичат. Надявам се да го чувства. И още – надявам се и аз някога в старостта си да имам поне малко от топлината, която тя получава….Тъжно!
Сигурно животът е това – низ от светли и тъмни мигове, радост и тъга, редуващи се, преплитащи се, наслагващи се едно върху друго късчета реалност! Да, голям учител е природата около нас – растенията и животните – и особено нашите любимци!
Мила Меги, дано не съм те разтъжила. Защо ли винаги те вземам за изповедник – прости ми! Прегръдка с обич!
Благодаря ти, мила Еми! Точно това споделих и аз в отговора към Меги... Голям учител е природата около нас - растенията, животните, домашните ни любимци - стига човек да има очи и сърце - и време, и спокойствие, и още много други неща, които все ни липсват...Поздрави, приятелко! Весели и безгрижни юнски дни, много усмивки!
Приятен ден!...
06.06.2015 12:16
Хубави картинки си подбрала ;)
Приятен ден!...
:)))))))))
Абсолютно си прав, Марине! И аз не харесвам. Даже си спирам звука - и на моите, и на чуждите постинги. А когато става въпрос за сериозен текст, даже и картинки избягвам. Но тук целта не е толкова осмисляне на стихотворението, а цялостното весело и закачливо настроение - та затова. Но ще го имам предвид - благодаря ти! Поздрави!
Хубави картинки си подбрала ;)
Здрасти, Ани! И аз вярвам в това! Млади по дух - това е разковничето! Благодаря ти! Хубав ден, приятелко!
Благодаря, скъпи Санде! Душата има нужда и от разпускане - пък и го дължах на колежката Литатру, бях й обещала:))) Поздрави на Пастух!
Твоите поетични разкази много напомнят приказки, притчи,
басни... различно... ту тъжно, ту оптимистично...
нещата от живота, поднесени красиво, нежно, обичливо.
За пример на всички е твоят герой :
... С юрдечка и с втора в триъгълник сложен
заплете той страстен, греховен сюжет
и вижте го, крачи с ход невъзможен -
куц, тромав, артритен, но горд и напет!...
Прегръдки !
Твоите поетични разкази много напомнят приказки, притчи,
басни... различно... ту тъжно, ту оптимистично...
нещата от живота, поднесени красиво, нежно, обичливо.
За пример на всички е твоят герой :
... С юрдечка и с втора в триъгълник сложен
заплете той страстен, греховен сюжет
и вижте го, крачи с ход невъзможен -
куц, тромав, артритен, но горд и напет!...
Прегръдки !
Моят герой:)))))) Моят герой, мила Танче, в момента се къпе в една голяма разрязана гума от трактор, пълна със студена вода от герана, помпата работи и водата прелива, той плеска с разперени криле по повърхността и крещи - сигурно си мисли, че е на реката или ...знам ли? Но е щастлив, личи му! Около него няма никого - сигурно заради наводнението, което прави - никой не смее да приближи! Цар!
Ех, Танче, магия е сигурно да старееш така - с радост на сърце и страстен порив за живот! Но…какво да се прави, не сме юрдеци, мислещи същества сме, все му сеем на корена ряпа и си усложняваме живота! А Пачо - като Бай Ганьо в немската обществена баня :”Булгар, Булгаааар!” – няма какво да го сбърка:)))
Поздрави, приятелко! Хубава съботна вечер! Прегръдка!
Поздрави за поетичната басня!
Юрдекът Пачо, макар и на преклонна възраст доказва, че е от мъжки род.
Поздрави и за Литатру, която те е провокирала да публикуваш това хубаво стихотворение!
Хубав следобед и прегръдка от мен!
Има такива хора, които времето и болестите не са в състояние да сломят. Жадни за живот. Слънчеви хора, край които е ведро и хубаво.
Благодаря за хубавия стих, Вени! Много подходяща музика. Освен стиховете ти харесвам много и оформлението на постингите. Поздрави и прегръдка.
Поздрави за поетичната басня!
Юрдекът Пачо, макар и на преклонна възраст доказва, че е от мъжки род.
Поздрави и за Литатру, която те е провокирала да публикуваш това хубаво стихотворение!
Хубав следобед и прегръдка от мен!
Привет, Кате! Благодаря ти за хубавите думи. И може да ти звучи като басня, но за мене си е истинска история, действителна случка с конкретен герой. Мислиш ли, че ми е лесно в такова обкръжение: влюбеният гугут, юрдекът дзен будист, сиамката Мими.:)))И още куп други - цяла менажерия. Всеки с характера си и всеки иска първо на него да обърнеш внимание. Добре, че поне Пачо си решава проблемите сам - след като се сдружи с двете юрдечки, не го мисля. Проблем е, че те си имат мъж, че са и от друга порода - той е от породата "няма патица", а те не са. Но - както и да е, щом на тях не им пречи. Аз имам сега грижа с немската овчарка Сара, но ...не знам - прогнозите са лоши, тя е много стара вече. Както и да е - да не те товаря с моите проблеми!
Хубава вечер, мила Кате! Хубаво ми е, когато ми се обаждаш така, не ме забравяй! Прегръдка!
Има такива хора, които времето и болестите не са в състояние да сломят. Жадни за живот. Слънчеви хора, край които е ведро и хубаво.
Благодаря за хубавия стих, Вени! Много подходяща музика. Освен стиховете ти харесвам много и оформлението на постингите. Поздрави и прегръдка.
Ех, Васенка, а ти ме хвалиш ли, хвалиш! Благодаря ти за всичко!
Да си призная, понякога ми идва в повече и веселото, и тъжното…Сега отивам да дежуря, че имаме проблем с животно. После ще ме смени съпругът – няма как. Едва ли ще взема лаптопа… Лека нощ от мене! И да си направите една хубава неделна разходка утре – надявам се и при вас времето да е така по юнски чудесно, както тук! Прегръдки, мила приятелко! До скоро!
Поздравления, Вени! :)
Поздравления, Вени! :)
Ами, честно казано, много ми се искаше някой да го усети. Всъщност стихотворението се появи като релатив /съзнателно използвам тази дума, термин в психологията/ към смъртта на майка ми - тежка загуба, която всички понесохме зле. Патокът на майка ми, немската овчарка Сара /която тази вечер изгубихме - беше много стара и болна/, трите дамяновски кокошки и петелът Кондьо - са образи символи - на обичта и вярата, на волята за живот и стоицизма, на жизнелюбието, които всеки трябва да притежава, за да оцелее - майка ми, тази обикновена селска жена, ги имаше в изобилие. Та – опитах се да изведа от конкретния факт някаква философия на оцеляването, това е всичко:)))
Поздрави, Ели! Благодаря ти за проникновения прочит! Успешна седмица!
Усмихнато да ти е, мила Вики! Поздрави!
Благодаря, скъпа Факти! Усмивки и от мене! Хубава вечер!