Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
16.05.2015 05:55 -
Пътят, който води към равното
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 15797 Коментари: 49 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2019 23:50
Прочетен: 15797 Коментари: 49 Гласове:
42
Последна промяна: 29.04.2019 23:50
Пътят, който води към равното…
Тази седмица бях много тъжна...
Едни от приятелите ми задълбаха в безкрайно изясняване на вини и обиди, други просто си тръгнаха...поредните.... повече от десет в последните три месеца...
Усещам, че и моят път се заравня...
Картинки: Интернет
Клипът е прибавен по идея на чудесната Катан.
Благодаря ти, мила Кате!
vishi, Вишничке - когато говориш за няко...
Новогодишни украшения
Семь друзей ATACMS - Белгород, Курск, Бр...
Новогодишни украшения
Семь друзей ATACMS - Белгород, Курск, Бр...
Следващ постинг
Предишен постинг
Пътят, който води към равното… Права си. За съжаление.
Иначе в едно по-старо време тук бе уютно местенце...
цитирайИначе в едно по-старо време тук бе уютно местенце...
Да, Васко, тъжно...Аз съм само от година и нещо в този блог, но за малкото време от февруари 2014г. се запознах с толкова качествени хора - разгърнах нови вълнуващи страници, които едва ли бих прочела иначе, надникнах в изложбени зали, слушах концерти, смях се, плаках, радвах се - не можех да дочакам съботния ден, в който да споделя и моите мисли и чувства, да влея и моята капчица обич и вяра. До тази седмица... За пръв път усетих, че голяма част от приятелите ми си отидоха от блога, че нямам желание да публикувам... През тази седмица се деактивира и Paciencia, прекрасен човек и блогър със завидни умения и принос... Липсва!
Благодаря ти, скъпи Васко, за отношението! Хубави почивни дни!
цитирайБлагодаря ти, скъпи Васко, за отношението! Хубави почивни дни!
Тъжно, много е тъжно наистина. Когато си отиде приятел е тъжно до болка. Но още по-страшно е когато си отиде приятелство! Ами май ни остава само да си спомняме...
цитирайБлагодаря ти, приятелю! Ти сигурно си преживял много такива раздели – толкова отдавна си в блога...Отказвам да живея със спомени – или пък да свиквам да си затварям очите пред страданието на добри хора, влечени във въртопите на пустословието и пошлостта. Наистина пътят се заравни… Така го чувствам...
Поздрави, скъпи Вал! Хубав ден!
цитирайПоздрави, скъпи Вал! Хубав ден!
Неприятна седмица… това не е сайт за запознантсва, има достатъчно раздели, където човек да разкрие своите интереси. Във виртуалното пространство е трудно да намериш истински приятел… Никога не взимам отношение към караниците тук, защото не знам къде е истината… Когато ми писне да чета неприятни неща, отивам в блога на Дидо, където се срещам с чистотата и добрината… Поздрав за теб, donchevav…
https://www.youtube.com/watch?v=xvRV7PlgjHk
цитирайhttps://www.youtube.com/watch?v=xvRV7PlgjHk
Права си за блога на Дидо...И за невъзможността да разбереш кой кой е - макар че този проблем го имаме и в реалността - не можеш да си сигурна, че познаваш човека, макар да сте работили 2 или 5 години един срещу друг, често изненадите са големи... Е, разбира се, има постинги и коментари, от които нищо не можеш да разбереш - застанали зад чужди имена и аватари, хората, спокойни зад своята анонимност, копират чужди материали - и са щастливи ...всъщност не знам точно от какво. Моите приятели не са такива - те са творци - възвишени, благородни, отдадени, чисти. С някои се срещаме в реалността, с други имаме уговорки да се срещнем. Но не това е най-важното. Не бива никой да си отива от блога обезверен, унижен, отвратен. Права си и затова, че не е добре да вземаме отношение - никого не познаваме, не можем да сме сигурни. Пък и така само раздухваме интригата.
Опитвам с мълчание - не става, още повече боли…и започват самообвиненията.
Най-лесно е просто да си отидеш…Или да потънеш в блога на Дидо…По-трудно е да се бориш, нещо да промениш към по-добро…Макар да съзнаваш, че е обречено усилие...
Поздрави, мила Валеска, непознато другарче, в което вярвам:))))))) Прегръдка!
Благодаря за чудесния поздрав!
цитирайОпитвам с мълчание - не става, още повече боли…и започват самообвиненията.
Най-лесно е просто да си отидеш…Или да потънеш в блога на Дидо…По-трудно е да се бориш, нещо да промениш към по-добро…Макар да съзнаваш, че е обречено усилие...
Поздрави, мила Валеска, непознато другарче, в което вярвам:))))))) Прегръдка!
Благодаря за чудесния поздрав!
Напълно разбирам тъгата и чувството ,че нещо е минало и липсват приятелите, прекрасните хора!За съжаление и ти знаеш -сбогуването е част от живота!Надявам се да са добре защото ,според мен са силни хора!Цял живот се учим!
Много красиви стихове Вени - за смисъла ,трудностите и уроците в живота!Благодаря ти!Поздрави!Приятни почивни дни!
цитирайМного красиви стихове Вени - за смисъла ,трудностите и уроците в живота!Благодаря ти!Поздрави!Приятни почивни дни!
Случват се такива неразбирателства, разочарования... Интересното на живота е, че не знаем накъде продължава - нагоре, надолу, встрани...
Лек ден!...
цитирайЛек ден!...
Еми, права си, мила. Животът е една гара...някой го беше казал...Изпращаме, посрещаме - после пък нас изпращат - така е и в блога. Но има значение как си тръгват хората - и ми е тъжно, че нашите приятели ни напускат без желанието да го правят,заради едното самосъхранение.
И аз се надявам да са добре. Цял живот се учим. И как няма - блогът е наистина умален размер на обществото - затваряме очи, мълчим, а когато стане непоносимо - емигрираме:))))
Поздрави, мила Еми! Благодаря за споделената тъга и разбирането! Светли, безоблачни майски дни!
цитирайИ аз се надявам да са добре. Цял живот се учим. И как няма - блогът е наистина умален размер на обществото - затваряме очи, мълчим, а когато стане непоносимо - емигрираме:))))
Поздрави, мила Еми! Благодаря за споделената тъга и разбирането! Светли, безоблачни майски дни!
преди шест години ... оредява,да.
За около две години и аз се бях "откъснала" оттук,
но се върнах с надеждата..... намерих нови
приятелства,някои от старите..
Странно място е тук-между отиване и връщане...
по средата -размисъл и любопитството -как ли е.
Вени,ако не се мамим,ако не очакваме какво ще
"изскочи" иззад ъгъла или след следващия завой...
защо тогава ... как ще се учим и продължим.
:)
Отново в събота сутрин : Здравей,Хареса ми!
Хубави дни и слънце!
цитирайЗа около две години и аз се бях "откъснала" оттук,
но се върнах с надеждата..... намерих нови
приятелства,някои от старите..
Странно място е тук-между отиване и връщане...
по средата -размисъл и любопитството -как ли е.
Вени,ако не се мамим,ако не очакваме какво ще
"изскочи" иззад ъгъла или след следващия завой...
защо тогава ... как ще се учим и продължим.
:)
Отново в събота сутрин : Здравей,Хареса ми!
Хубави дни и слънце!
Прав си, Марине! Нагоре-надолу, наляво-надясно...важното е да не се заравня, да не блокира, да не спира...Животът трябва винаги да е различен от очакванията ни, да ни изненадва - иначе какъв живот е - включително и този в блога! Лек ден!
цитирайeliana написа:
Чудесно време беше ...
преди шест години ... оредява,да.
За около две години и аз се бях "откъснала" оттук,
но се върнах с надеждата..... намерих нови
приятелства,някои от старите..
Странно място е тук-между отиване и връщане...
по средата -размисъл и любопитството -как ли е.
Вени,ако не се мамим,ако не очакваме какво ще
"изскочи" иззад ъгъла или след следващия завой...
защо тогава ... как ще се учим и продължим.
:)
Отново в събота сутрин : Здравей,Хареса ми!
Хубави дни и слънце!
преди шест години ... оредява,да.
За около две години и аз се бях "откъснала" оттук,
но се върнах с надеждата..... намерих нови
приятелства,някои от старите..
Странно място е тук-между отиване и връщане...
по средата -размисъл и любопитството -как ли е.
Вени,ако не се мамим,ако не очакваме какво ще
"изскочи" иззад ъгъла или след следващия завой...
защо тогава ... как ще се учим и продължим.
:)
Отново в събота сутрин : Здравей,Хареса ми!
Хубави дни и слънце!
Да, сигурно е хубаво да се отдръпнеш....да потъгуваш, да изкопнееш - и да се завърнеш.... само да не беше възклицанието в първото ти изречение! Тъгувам за моите приятелки Прекория, Флай, сега и Вася. А има поне 7-8 други, които почти не се появяват - Маконт, Бенита, Миленка, Дидка, Пиер - и колко още... А тези, които се прехвърлиха в "Откровения" или във ФБ? Отиват си от блога стойностни хора - като гледам преди 2-3 години само какво е било, какви постинги, какви дискусии, ех! - защо се е случило така, какво става?
Благодаря ти за споделеното, мила Ели! Прегръдка!
Блог.бг е 99.5% анонимен ! За Бога ! Освестете се!
Аз също не съм сигурна ,че вие сте Учителка /на сериозна възр. 58г ?
Но, да допуснем....
Надявам се , освен блога, да четете и др.литература, и да сте прочели
Книгата на книгите ? Та там е казано..простичко ...
Отделете Семето от плявата ....Матей гл.13
пс. да сте виждала Жито ,да скубе плевели ...
или рибар ,да бяга към морето.......
дискусията оставам отворена ......
Юлия П.Тодорова
цитирайАз също не съм сигурна ,че вие сте Учителка /на сериозна възр. 58г ?
Но, да допуснем....
Надявам се , освен блога, да четете и др.литература, и да сте прочели
Книгата на книгите ? Та там е казано..простичко ...
Отделете Семето от плявата ....Матей гл.13
пс. да сте виждала Жито ,да скубе плевели ...
или рибар ,да бяга към морето.......
дискусията оставам отворена ......
Юлия П.Тодорова
Наистина, ти късно дайде и не мажа да се порадваш на хубавите дни в това блогово пространство. И аз редко влизам вече тук, блога заприлича на политически форум, а тези неща мога да си ги чета в новинарски сайтове, вместо да гледам как се обиждат русофили и русофоби, никак не е забавно. Във фейса съм в една група, наречена билки-събиране и използване, в която членуват вече 10 000 човека . Хората са любознателни и позитивни, много от тях имат солидни познания и има какво още да науча за билките. По тази причина прекарвам голяма част от времето си там. Направи си страничка и ела при нас. Тук винаги можеш да прескачаш при някой, който харесваш отвреме навреме. Хубаво стихо си написала с философски подтекст за пътя, който изминаваме. Поздрави!!
цитирайkasnaprolet9999 написа:
Наистина, ти късно дайде и не мажа да се порадваш на хубавите дни в това блогово пространство. И аз редко влизам вече тук, блога заприлича на политически форум, а тези неща мога да си ги чета в новинарски сайтове, вместо да гледам как се обиждат русофили и русофоби, никак не е забавно. Във фейса съм в една група, наречена билки-събиране и използване, в която членуват вече 10 000 човека . Хората са любознателни и позитивни, много от тях имат солидни познания и има какво още да науча за билките. По тази причина прекарвам голяма част от времето си там. Направи си страничка и ела при нас. Тук винаги можеш да прескачаш при някой, който харесваш отвреме навреме. Хубаво стихо си написала с философски подтекст за пътя, който изминаваме. Поздрави!!
Да, Неви, прави ми впечатление, че все по-рядко се появяваш тук. Аз администрирам три служебни сайта, имам регистрации в няколко блога и социални мрежи, където, особено в "Откровения" и във Фейсбук, си общуваме с много от приятелите тук / и стават все повече/. Благодаря ти за поканата. наистина има какво да се научи в такава група /но дали аз ще имам някакъв принос…/. Аз съм в няколко групи във ФБ, имам 600-700 приятели. Но, честно казано, тук ми е сърцето. И ще се мъча, доколкото мога, но честно си признавам, тази събота никак не ми се искаше да публикувам. А това може да е началото на края...на пребиваването ми тук.
Благодаря ти за позитивния коментар, за поканата и за поощрителните думи за стиховете - да, наистина такова ми се искаше да бъде внушението, радвам се, че си го усетила! Хубава вечер, мила Неви! Прегръдка!
в това поне няма съмнение... посланията между редовете - също...
болката, тъгата, разочарованието също са част от живота ни,
но когато отрицателната енергия, грубостта, търсенето на интрига
вземат връх, тогава не всеки има сили да издържи, а и не е нормално.
Съгласна съм с Невена - когато аз се регистрирах в блога преди почти
6 години, беше наистина един оазис на поезия, проза, споделяне,
разбиране, взаимно уважение... подадоха ми ръка толкова прекрасни
стойностни хора, някои от тях вече напуснаха този свят, но никога няма
да забравя, други без да деактивират блога си са вече или само във ФБ,
или на други места в социалната мрежа... Споделям и друго казано
от Пролет - прекалено внимание се отделя на политиката и то за съобщения
и истории, прекалено известни и коментирани навсякъде, създават се
по този начин условия за противопоставяне по груб и дори неприличен начин.
Не разбирам и никога няма да разбера тези хора, жалко за приятелите, които
си отиват. Може да се каже, че не съм напускала блога, освен в много тежки
моменти или прекалено много ангажименти, преживяла съм, разбира се много
атаки и на лични, и в коментари, но никога не съм имала модерация досега...
въпреки всичко тук се намира къщичката на stela50 и много ми е трудно
да я напусна... въпрос на усещане може би, на приятелите, които не мога
да забравя, и на тези, които сега спират на моята страница с добри думи и чувства... Много ми хареса стихотворението, мила... колко хубаво казано -
Пътят, който води към равното… нашият път...
Музиката е вълшебна - пиша, слушам... и очите ми се премрежват...
Прегръщам те !
цитирайболката, тъгата, разочарованието също са част от живота ни,
но когато отрицателната енергия, грубостта, търсенето на интрига
вземат връх, тогава не всеки има сили да издържи, а и не е нормално.
Съгласна съм с Невена - когато аз се регистрирах в блога преди почти
6 години, беше наистина един оазис на поезия, проза, споделяне,
разбиране, взаимно уважение... подадоха ми ръка толкова прекрасни
стойностни хора, някои от тях вече напуснаха този свят, но никога няма
да забравя, други без да деактивират блога си са вече или само във ФБ,
или на други места в социалната мрежа... Споделям и друго казано
от Пролет - прекалено внимание се отделя на политиката и то за съобщения
и истории, прекалено известни и коментирани навсякъде, създават се
по този начин условия за противопоставяне по груб и дори неприличен начин.
Не разбирам и никога няма да разбера тези хора, жалко за приятелите, които
си отиват. Може да се каже, че не съм напускала блога, освен в много тежки
моменти или прекалено много ангажименти, преживяла съм, разбира се много
атаки и на лични, и в коментари, но никога не съм имала модерация досега...
въпреки всичко тук се намира къщичката на stela50 и много ми е трудно
да я напусна... въпрос на усещане може би, на приятелите, които не мога
да забравя, и на тези, които сега спират на моята страница с добри думи и чувства... Много ми хареса стихотворението, мила... колко хубаво казано -
Пътят, който води към равното… нашият път...
Музиката е вълшебна - пиша, слушам... и очите ми се премрежват...
Прегръщам те !
17.
anin -
Вени,
16.05.2015 21:06
16.05.2015 21:06
И аз харесвам много Вася, защото тя е от хората, които носят и излъчват доброта, човечност, деликатност, мярка, и не е нужно да съм я виждала на живо или говорила по телефона, за да я усетя че е такъв човек!
Има друг тип хора, които постоянно вдигат шум, за да привличат вниманието, забъркват се в скандали и интриги, измислят си каузи, но не печелят доверието ни, колкото и да пишат и говорят...
цитирайИма друг тип хора, които постоянно вдигат шум, за да привличат вниманието, забъркват се в скандали и интриги, измислят си каузи, но не печелят доверието ни, колкото и да пишат и говорят...
Таня, мила, как ти завиждам за тези 6 години в блога, особено за първите:))) Абсолютно сме на едно мнение както за ФБ, така и за аномалиите в Блог.бг в последно време. Нищо не може да се направи - но ми е мъчно, че Paciencia си отиде огорчена. Аз също бих си отишла. И модерация имам – съжалявам, не е от недоверие към приятелите – има причини:)))))
А музиката е на Вангелис – „Металически дъжд”. Скоро ползвах тази мелодия като фон за едно есе на сцена– представи си – за Левски! Но самото есе беше много лично, романтично – за звезди и светулки, а авторката /която го чете/ -- една прекрасна абитуриентка! Получи се нещо удивително!
Благодаря ти за хубавите думи, за чудесния коментар, мила Танче! Прегръдка от сърце, приятелко!
цитирайА музиката е на Вангелис – „Металически дъжд”. Скоро ползвах тази мелодия като фон за едно есе на сцена– представи си – за Левски! Но самото есе беше много лично, романтично – за звезди и светулки, а авторката /която го чете/ -- една прекрасна абитуриентка! Получи се нещо удивително!
Благодаря ти за хубавите думи, за чудесния коментар, мила Танче! Прегръдка от сърце, приятелко!
Скъпа Ани, хората са различни - едни са тихи-тихи, не им се чуе гласът, други са шумни, невъздържани, експанзивни. Не можем да променим нито едните, нито другите - и не трябва. Всеки човек си има неприкосновена лична територия. Проблемът е, че някои нарушават чуждото пространство. Нараняват. Тръгват си хора - незаслужено обидени. Не е правилно. Но... Голямото "но" на нашия блог:)))) Поздрави, Ани!
цитирайЗдравей! Съжалявам много за тъгата, която те е обзела и че съм една от причините. Затова пък се е родил още един чудесен стих. С болка го препрочетох, защото с болка е написан...и хубава музика послушах. Прости ми, Вени...Побягнах без да зная накъде и докога. Исках да избягам от калта, нещо ме задушаваше, виждах несправедливост. Не исках да съм съучастник в нея. За мене хората в блога не са просто никове, а живи същества, които страдат, радват се, чувстват, плачат, обичат. Усещам душата на всеки човек, когото посещавам и ме боли чуждата болка така както ме радва чуждата радост. Наивна съм може би, но вярвам в хората до изчерпването на последния рекурс. Вяра…за къде сме без нея. Докъде ще стигнем съмнявайки се в почтеността на всички, наранявайки, обиждайки. Ами ако това стане причина за срив в живота на човека, който сме унизили, вярвайки в собствената си непогрешимост ще си го простим ли? Ако отношенията ни са чисти, коректни, без нападки и лични обиди блогът би бил едно чудесно място за общуване и споделяне. Благодаря ти, мила Вени за доброто сърце! Не ми се тръгва оттук заслушана в музиката на Вангелис...
P.S. Не тъгувай, Вени!
цитирайP.S. Не тъгувай, Вени!
Васенка, мила приятелко, добре дошла! Благодаря ти! Оценявам - и сигурно няма да бъда само аз! Много хора ще зарадваш!
Не си отивай пак! Трябва да бъдем заедно, да останем заедно... За да има радост в това, което правим. И да не позволим на тъгата да ни обхване. И да не допуснем злото да ни победи.
Аз няма повече да ти пиша сега - от страх да не те прогоня:))))) Но нали цялото блогово време е наше!:)))
Благодаря ти, приятелко! Спокойна нощ! Прегръдка с обич /и много усмивки/!
цитирайНе си отивай пак! Трябва да бъдем заедно, да останем заедно... За да има радост в това, което правим. И да не позволим на тъгата да ни обхване. И да не допуснем злото да ни победи.
Аз няма повече да ти пиша сега - от страх да не те прогоня:))))) Но нали цялото блогово време е наше!:)))
Благодаря ти, приятелко! Спокойна нощ! Прегръдка с обич /и много усмивки/!
И стихът, и коментарите са пълни с обич и болка...
Прекланям се пред силните чвешки чувства на тези големи сърца тук.
Бъдете здрави и обичани!
цитирайПрекланям се пред силните чвешки чувства на тези големи сърца тук.
Бъдете здрави и обичани!
Безброй пъти още ще се изкачваш на билото и поглеждаш към равното. Рано ти е да пристигнеш там и да се спреш. Наистина тук много неща се промениха, но това не пречи да продължиш. Знаеш, че всеки един има своите проблеми и те така го завихрят понякога, че няма избор.
Продължавай да ни радваш с твоите мисли тук, до тогава, докато ти е хубаво, Вени!
Светла неделя! Прегръщам те, Вени!
цитирайПродължавай да ни радваш с твоите мисли тук, до тогава, докато ти е хубаво, Вени!
Светла неделя! Прегръщам те, Вени!
Ели, толкова хубаво си го казала - тук има хора с големи сърца, способни на чисти и благородни пориви, на силни човешки чувства! За тях, нашите приятели, които си отидоха от блога, е моята тъга. Те не просто си тръгват оттук, защото имат лични проблеми. Тръгват си наранени, понякога омерзени, отвратени от това, което се случва, от посегателствата над личността и достойнството им. Това не е морално, сигурно не е и законно – но…Голямото „но” на нашия блог.
Благодаря ти за съпричастието, скъпа Ели! Поздрави от сърце!
цитирайБлагодаря ти за съпричастието, скъпа Ели! Поздрави от сърце!
Здравей, Вени! Прекрасен стих! Прекрасна музика! Сигурна бях, че Вася ще се върне! За мен това не е бягство. Тя е толкова добра и човечна, че не можа да понесе силата на интригите, но ето, че вече е тук. Аз не ги чета, опитах се, но усетих, че ми е прекалено в повече. Виждам, че започнеш ли, влезеш ли в тях, трудно се излиза. Една мътна вода те завлича... :-( !!! Вени, заради тези, които са стойностни си заслужава да сме тук, дори и понякога само като читатели. За мен е достатъчно да знам, че винаги мога да вляза и почета, да напиша нещо, да послушам музика. Да отдъхна... Тук има уникални хора и аз вярвам в тях. Другите не ме интересуват. Може да не е много смело, но реала ми стига ;-) :-)))))). Обичам те!
цитирайРазбирам за нещо, което съм пропуснала и хич не ме интересува за каква помия става въпрос!
Аз от доста време влизам тук за толкова кратко и го правя толкова рядко, че едва успявам да изчета всички пропуснати постинги поне на един от любимците ми. Буквално все едно имам с вас определена стаичка, сепаренце, диванче, ако щеш, а настрани не поглеждам. В началото обикалях из блога, търсех, разглеждах, но се оказа, че хубавите хора ме намират сами, така че събрах достатъчно ценни приятели. Няма начин да избягаме от помията, а и изпробвано правило е, че игнорирането е добро решение. Нещастните хорица, които плетат интриги и търсят популярност чрез тях, ако не получат ответ, остават сами в собствената си локвичка. Това е.
Сега ще разгледам другите твои неща и си тръгвам от този постинг успокоена :))) Не за друго, а защото в първия момент много се стреснах, че се е случило нещо ужасно в живота ти, че си се отчаяла и куп други щуротии, които е способна да съчини човешката мисъл само за секунди ;) (леле, колко съм встрани от реалността в блогбеге-то) :)
Прегръдка от Бени, която няма да "затваря" блога си! :-)
цитирайАз от доста време влизам тук за толкова кратко и го правя толкова рядко, че едва успявам да изчета всички пропуснати постинги поне на един от любимците ми. Буквално все едно имам с вас определена стаичка, сепаренце, диванче, ако щеш, а настрани не поглеждам. В началото обикалях из блога, търсех, разглеждах, но се оказа, че хубавите хора ме намират сами, така че събрах достатъчно ценни приятели. Няма начин да избягаме от помията, а и изпробвано правило е, че игнорирането е добро решение. Нещастните хорица, които плетат интриги и търсят популярност чрез тях, ако не получат ответ, остават сами в собствената си локвичка. Това е.
Сега ще разгледам другите твои неща и си тръгвам от този постинг успокоена :))) Не за друго, а защото в първия момент много се стреснах, че се е случило нещо ужасно в живота ти, че си се отчаяла и куп други щуротии, които е способна да съчини човешката мисъл само за секунди ;) (леле, колко съм встрани от реалността в блогбеге-то) :)
Прегръдка от Бени, която няма да "затваря" блога си! :-)
tota написа:
Безброй пъти още ще се изкачваш на билото и поглеждаш към равното. Рано ти е да пристигнеш там и да се спреш. Наистина тук много неща се промениха, но това не пречи да продължиш. Знаеш, че всеки един има своите проблеми и те така го завихрят понякога, че няма избор.
Продължавай да ни радваш с твоите мисли тук, до тогава, докато ти е хубаво, Вени!
Светла неделя! Прегръщам те, Вени!
Продължавай да ни радваш с твоите мисли тук, до тогава, докато ти е хубаво, Вени!
Светла неделя! Прегръщам те, Вени!
Мила Ати, благодаря ти за поощрението, за добрите думи, за доверието. Всеки има своите проблеми и моменти, в които му се иска да напусне. Но помниш ли къщичката под снега със светнали през мрежата от снежинки прозорци - подари ни я Бенита - приличала й на нашия блог? Горе-долу така чувствам и аз това пространство – не просто платформа, а нашата платформа, нашето свободно пространство, нашият дом. А човек не напуска дома си при всеки проблем – дори този дом да е обхванат от пламъци, пак не бяга – а се втурва да гаси.
Иска ми се да мисля така за Блог.бг – може би преувеличавам, преекспонирам, изпадам в излишен сантиментализъм. Но ти най-добре знаеш, че преди по-малко от година не мислех така, чувствах се слаба и случайно попаднала тук, без собствена физиономия, без приятели, без бъдеще. Всичко добро и красиво, което срещнах тук, ме научи да милея за блога и за десетките – а сигурно стотици и стотици чудесни, стойностни хора в този блог. И ми е тъжно, че народът пак ще се окаже прав – и една капчица катран разваля цялата тенекия мед.
Щастлива съм, че Paciencia се върна – без нея блогът би изгуби много от човещината, баланса, благородството си! Благодаря ти, мила Вася!
Благодаря и на тебе, Ати, че намираш време да наминаваш – при цялата си ангажираност! Прегръдка от мене – с обич!
Здравей, Венетче!
Най-напред поздрави за прекрасното стихотворение!
Много върхове има, които трябва да изкачим и да тръгнем по пътя към равното и отново към билото и отново към равното ...
За тъгата си много права!
Вчера си мислех за хората, които оставиха следи в блог.бг./гледай ти, какво съвпадение!/ - едни си отидоха завинаги, други напуснаха ...
Мислех си за СПАРОТОК и изведнъж ... го виждам в цяло предаване по ТВ...
Преди известно време погледнах коментарите, които съм писала - 1137 стр.
Пиша коментари не по задължение и от куртоазия, а когато нещо ме развълнува и докосне ...
Бях много тъжна, когато видях десетки празни страници ..., което означава, че блоговете са деактивирани или изтрити, а хората са отишли на друго място ...
Но ... право на свободен избор.
Спомни си песента от "Оркестър без име" - Оставаме, оставаме ...:)
Хубава неделя и прегръдка от мен!
цитирайНай-напред поздрави за прекрасното стихотворение!
Много върхове има, които трябва да изкачим и да тръгнем по пътя към равното и отново към билото и отново към равното ...
За тъгата си много права!
Вчера си мислех за хората, които оставиха следи в блог.бг./гледай ти, какво съвпадение!/ - едни си отидоха завинаги, други напуснаха ...
Мислех си за СПАРОТОК и изведнъж ... го виждам в цяло предаване по ТВ...
Преди известно време погледнах коментарите, които съм писала - 1137 стр.
Пиша коментари не по задължение и от куртоазия, а когато нещо ме развълнува и докосне ...
Бях много тъжна, когато видях десетки празни страници ..., което означава, че блоговете са деактивирани или изтрити, а хората са отишли на друго място ...
Но ... право на свободен избор.
Спомни си песента от "Оркестър без име" - Оставаме, оставаме ...:)
Хубава неделя и прегръдка от мен!
distrelets написа:
Здравей, Вени! Прекрасен стих! Прекрасна музика! Сигурна бях, че Вася ще се върне! За мен това не е бягство. Тя е толкова добра и човечна, че не можа да понесе силата на интригите, но ето, че вече е тук. Аз не ги чета, опитах се, но усетих, че ми е прекалено в повече. Виждам, че започнеш ли, влезеш ли в тях, трудно се излиза. Една мътна вода те завлича... :-( !!! Вени, заради тези, които са стойностни си заслужава да сме тук, дори и понякога само като читатели. За мен е достатъчно да знам, че винаги мога да вляза и почета, да напиша нещо, да послушам музика. Да отдъхна... Тук има уникални хора и аз вярвам в тях. Другите не ме интересуват. Може да не е много смело, но реала ми стига ;-) :-)))))). Обичам те!
Хей, Дид, тези мисли, дето си ги споделила, приличат като две капки вода на моите. И аз не влизам в същността на интригите, не мога да ги чета - и да започна, бързо приключвам - не ги разбирам. И аз съм тук заради стойностните хора - да прочета, да послушам, да споделя. Цяла седмица съм читател, само в събота 2-3 часа рано сутрин съм си определила за публикуване - няма как, нали трябва да внеса и своя дял в изграждане общия облик на блога - не можем да бъдем само консуматори. И за реала съм съгласна – ние може би точно заради него, заради сивотата, студенината и жестокостта му сме тука. А Вася се върна, защото е човек с главна буква, емблема на доброта, човечност и нормалност.
Благодаря, че от време на време се завръщаш и ти - и се включваш. Знаеш колко ценно ми е твоето мнение, твоето емоционално отношение - идвай по-често, моля те! Прегръдка с много, много обич!
benitta написа:
Прегръдка от Бени, която няма да "затваря" блога си! :-)
Прегръдка от Бени, която няма да "затваря" блога си! :-)
Бени няма да затваря блога си, но ако се появява четири - пет пъти в годината по за 1-2 часа....какво е на практика това? Липсваш ми, Бени, прощавай, бях ти обещала, че няма да ти мрънкам - знам колко си заета...но и за тебе ми е мъчно. А за Петя така и не разбрахме нищо след Петровден:)))) Две-три съобщения на „лични” – и си отиде. Пиши ми на ЛС, ако имаш повече информация за нея…
За нещастните хорица, които печелят дивиденти от нашето възпитание да им отговаряме и от слабите ни нерви и липса на смелост да ги отрежем , и които плуват в свои води в морето от интриги, си абсолютно права. Без нашето внимание те ще киснат в собствената си локвичка и ще се молят да не пресъхне. Игнориране – чудесна думичка си намерила!
Мила приятелко, стягай банските, че юни е на прага. Миналата година в началото на лятото правихте одит на морето – дали става за почивка – преди да го посетите регулярно през юли и август – и идеята много ми хареса. Весели последни пролетни дни, а на каката – успешно завършване на учебната година! Прегръщам те с обич!
katan написа:
Здравей, Венетче!
Най-напред поздрави за прекрасното стихотворение!
Много върхове има, които трябва да изкачим и да тръгнем по пътя към равното и отново към билото и отново към равното ...
За тъгата си много права!
Вчера си мислех за хората, които оставиха следи в блог.бг./гледай ти, какво съвпадение!/ - едни си отидоха завинаги, други напуснаха ...
Мислех си за СПАРОТОК и изведнъж ... го виждам в цяло предаване по ТВ...
Преди известно време погледнах коментарите, които съм писала - 1137 стр.
Пиша коментари не по задължение и от куртоазия, а когато нещо ме развълнува и докосне ...
Бях много тъжна, когато видях десетки празни страници ..., което означава, че блоговете са деактивирани или изтрити, а хората са отишли на друго място ...
Но ... право на свободен избор.
Спомни си песента от "Оркестър без име" - Оставаме, оставаме ...:)
Хубава неделя и прегръдка от мен!
Най-напред поздрави за прекрасното стихотворение!
Много върхове има, които трябва да изкачим и да тръгнем по пътя към равното и отново към билото и отново към равното ...
За тъгата си много права!
Вчера си мислех за хората, които оставиха следи в блог.бг./гледай ти, какво съвпадение!/ - едни си отидоха завинаги, други напуснаха ...
Мислех си за СПАРОТОК и изведнъж ... го виждам в цяло предаване по ТВ...
Преди известно време погледнах коментарите, които съм писала - 1137 стр.
Пиша коментари не по задължение и от куртоазия, а когато нещо ме развълнува и докосне ...
Бях много тъжна, когато видях десетки празни страници ..., което означава, че блоговете са деактивирани или изтрити, а хората са отишли на друго място ...
Но ... право на свободен избор.
Спомни си песента от "Оркестър без име" - Оставаме, оставаме ...:)
Хубава неделя и прегръдка от мен!
Аз почти не познавам Спароток, но много съм слушала за него - и не знам дали е правилно, но често влизам в блога му и чета - и материалите, които е публикувал, и стотиците коментари след тях. Ето една изключителна творческа личност - обединителен център в блога. А какъв отпор, каква "помия" /да си послужа с думичка, използвана по-горе от някого/ - толкова несправедливо, незаслужено. Какво е това - принципно несъгласие с идеите, дребнава злоба, завист, лоши, кучешки характери или просто интересни хейтърски пози?...Да, точно за това говорим, мила Кате! И аз вече имам празни странички в коментарите, които за година и половина също не са малко - знаеш, че обичам да пиша:))) И боли!
Благодаря за милите думи и за оптимистичния поглед - да, нагоре-надолу-нагоре-надолу по стълбичката на живота - така е...А заравняването няма да го мислим - то е за грешното тяло, не за душата.
Благодаря ти, мила Кате, за подсещането за „Оставаме”! С твое разрешение да взема да кача тази песничка в постинга, а?
Поздрави и прегръдки, мила приятелко! Светъл неделен ден!
Стиховете ти, отражение на теб самата. Така ги усещам и е важно въздействието им върху мен. Радостта и удоволствието ... болката и разочарованията, към които ставам съпричастна ...
Въпрос на личен избор! Кой какво пише и какви са мотивите му ... Всеки има право на свободна изява и го прави, според СОБСТВЕНАТА СИ СТОЙНОСТ ... Повечето хора тук, предполагам, не се познаваме, "скрити" зад съчетанието от няколко латински буквички.
И все пак истинското, красиво и стойностно, няма как да се скрие !!! И си заслужава ДА ОСТАНЕМ ! :)
Приветствам написаното от приятелите на твоята страничка !!!
И с убеждението, че загубите са неминуеми, но чрез тях израстваме, те прегръщам и желая слънчево настроение и вяра в доброто! :)
цитирайВъпрос на личен избор! Кой какво пише и какви са мотивите му ... Всеки има право на свободна изява и го прави, според СОБСТВЕНАТА СИ СТОЙНОСТ ... Повечето хора тук, предполагам, не се познаваме, "скрити" зад съчетанието от няколко латински буквички.
И все пак истинското, красиво и стойностно, няма как да се скрие !!! И си заслужава ДА ОСТАНЕМ ! :)
Приветствам написаното от приятелите на твоята страничка !!!
И с убеждението, че загубите са неминуеми, но чрез тях израстваме, те прегръщам и желая слънчево настроение и вяра в доброто! :)
Чудесно стихотворение, Вени! И... не си прави капитал от човешката глупост, няма за какво да ти послужи:) Поздрави!
цитирайМного мъдрост има в твоя коментар, Вили! Свободолюбие, толерантност, търпимост и благородство. Съгласна съм с това, че хората не могат да реагират по един начин - нека всеки пише за това, което го вълнува, по начин, по който умее и желае. Не упреквам хората, които нищят тук злободневни политически теми, макар да не ги разбирам... Не разбирам и някои научни трактати, но също ги приемам. Странни са ми катастрофичните теми и материалите за световната конспирация, и просто не ги чета. Аз съм тук заради художествените текстове, картини и музика, които създават или популяризират моите приятели. Знам, че и нашата група често бива иронизирана и дори обиждана. За тези обиди ми е думата. Всеки има правото да се изразява свободно, стига това, което пише, да не бъде посегателство върху личността на друг човек, да не уронва достойнството, да не дискредитира, да не обижда и наранява. И обръщам твърдението си, извинявай:))). Не може всеки да си пише това, което иска – грубо, вулгарно, асоциално – и безнаказано. Анархията не е свобода, байганьовщината не е начин на изразяване, а социална диагноза.
Вярвам, че рано или късно, отвътре или наложени отвън, но и в интернет пространството ще се въведат реални правила и закони. Беззаконието не е демокрация.
Извини ме… Благодаря ти за хубавите думи! Аз също с много приятно чувство посещавам страничката ти. Поздрави, мила Вили! До нови срещи – с по-приятни поводи:))))))) !
zemela написа:
Чудесно стихотворение, Вени! И... не си прави капитал от човешката глупост, няма за какво да ти послужи:) Поздрави!
Благодаря ти, Вики, ценя твоето мнение! Но...защо капитал? Дори и преносно, тази позабравена дума от политикономията си я превеждам като съвкупност от средства за производство и респективно за печалба /?/. Не печелим...всички губим от агресивната и войнстваща глупост... днес един, утре - друг. Да, това, което е в тебе, никой няма да ти го отнеме - но каква полза, като не можеш да усетиш радостта от споделянето и съпричастието, като някой все налива отгоре катран?
Не мога да тая мислите си - ни хубавите, ни лошите - и това не е капитал от хорската глупост, а моя лична, върховна глупост – глупост и безразсъдство. Но...шило в торба не стои, е казал народът. Пък съм и зодия Стрелец!
Поздрави, скъпа Вики, винаги се радвам на посещенията ти, а за коментара при мене специално ти благодаря! Дано не се обидиш на моята малко неуместна разпаленост! :))) Хубава вечер!
Пътят не е равен и не е ослан само с цветя. Всяко забодено трънче, или одраскана петичка оставя следа, но ние вървим.... И не спирай, равното е далеч.... Прегръдки!
цитирайДа, Майче, права си...постлан е и с цветя, и с тръни... И е толкова стръмен...пълзим, пълзим със сетни сили, оставяме, както казваш ти, следи от одраскани петички - и мислим, че още малко и а-ха – трудното ще свърши - ще изкачим заветния връх - и ще сме постигнали всичко... Но след това "всичко" има толкова път...пътя надолу по стръмното...кой на собствена скорост, кой по инерция…докато заравним накрая.
Благодаря ти, Майче! Весело изкарване на празника! Бъди най-красивата мама на най- блестящия абитуриент! Прегръдка и – доскоро!
цитирайБлагодаря ти, Майче! Весело изкарване на празника! Бъди най-красивата мама на най- блестящия абитуриент! Прегръдка и – доскоро!
Нямах време напоследък да чета покрай разни неприятности, но живота е така, спадове, върхове. Поздрави Вени, приятелко, много ми харесва, просто е чудесно.
А за теб поздрав от мен с нещо от ШЕКСПИР:
Винаги ще чувствам щастлив. Знаеш ли защо?Защото не чакам нищо от никого.Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай. Живей за себе си и запомни- преди да говориш слушай, преди да пишеш, мисли, преди да мразиш, обичай и преди да се предадеш опитай!
ПРЕДИ ДА УМРЕШ ЖИВЕЙ!
ШЕКСПИР.............
цитирайА за теб поздрав от мен с нещо от ШЕКСПИР:
Винаги ще чувствам щастлив. Знаеш ли защо?Защото не чакам нищо от никого.Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай. Живей за себе си и запомни- преди да говориш слушай, преди да пишеш, мисли, преди да мразиш, обичай и преди да се предадеш опитай!
ПРЕДИ ДА УМРЕШ ЖИВЕЙ!
ШЕКСПИР.............
astrojozi19 написа:
Нямах време напоследък да чета покрай разни неприятности, но живота е така, спадове, върхове. Поздрави Вени, приятелко, много ми харесва, просто е чудесно.
А за теб поздрав от мен с нещо от ШЕКСПИР:
Винаги ще чувствам щастлив. Знаеш ли защо?Защото не чакам нищо от никого.Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и
винаги се усмихвай. Живей за себе си и запомни- преди да говориш слушай, преди да пишеш, мисли, преди да мразиш, обичай и преди да се предадеш опитай!
ПРЕДИ ДА УМРЕШ ЖИВЕЙ!
ШЕКСПИР.............
А за теб поздрав от мен с нещо от ШЕКСПИР:
Винаги ще чувствам щастлив. Знаеш ли защо?Защото не чакам нищо от никого.Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и
винаги се усмихвай. Живей за себе си и запомни- преди да говориш слушай, преди да пишеш, мисли, преди да мразиш, обичай и преди да се предадеш опитай!
ПРЕДИ ДА УМРЕШ ЖИВЕЙ!
ШЕКСПИР.............
Да, чудесни мисли на Шекспир, благодаря ти! Преди да умреш, живей! А виж, това за неприятностите не е добре! Дано не са сериозни и бързо да ги преодолееш! Много съжалявам, Жозетка! И ти благодаря за топлите думи! Прегръдка със съпричастност от мене!
и " А мамеха" - тъга и горчилка... Права си, мила Вени, преди тук беше по - уютно. Но и сега пак си намираме градините, в които е красиво със слънца и небе, със звезди, извори; градини, в които сядаш, мислиш, търсиш, радваш се, тъгуваш... и отново поемаш по пътя. Нагоре, надолу и... така.
Много хубаво стихотворение, Вени! Поздрав и прегръдка!
цитирайМного хубаво стихотворение, Вени! Поздрав и прегръдка!
Мила Меги, съгласна съм с тебе...Има такива градинки - истински оазиси, където си почиват и очите, и душата... Аз влизам всеки ден там - чета и коментирам - само там. Но ми е тъжно за незаслужено наранените - и виждам, че почти никой не се включва в защита. Нормално е, всеки има някакви цели, с които се е регистрирал в блога, и сред тях едва ли е конфронтацията с когото и да било. Е, има и такива сигурно, които търсят сблъсъци - да, има и такива... Но моите приятели са ведри и оптимистични хора с чувство за хумор, с усет за красота. Гордея се с тях. А тебе, мила Мариянче, чакам винаги специално – заради нежността и обичта, заради топлата приятелски думи, заради чудесната ти душа, готова винаги да се раздава! Благодаря ти! Прегръдка, мила Мег – и весели празници!
цитирайМило, нежно и красиво!
Прегръдки - Литатру
цитирайПрегръдки - Литатру
Благодаря ти, мила Литатру! Къде се изгуби? Беше ми станало мъчно...Дано да си приключила със задачите и по-често да се виждаме в блога! Прегръдка!
цитирайпише чудесни стихове.
вероятно това, което се случва е урок и всеки трябва да си направи равносметка .
цитирайвероятно това, което се случва е урок и всеки трябва да си направи равносметка .
faktifakti написа:
Когато човек е тъжен, пише чудесни стихове.
вероятно това, което се случва е урок и всеки трябва да си направи равносметка .
вероятно това, което се случва е урок и всеки трябва да си направи равносметка .
Да, тъгата винаги е романтична предпоставка, стимул за творчеството. Тъгата и гладът...Е, трудно мога да се въздържа да остана гладна:))), но поне тъгата от време на време мога да си позволя...В случая обаче наистина имаше конкретен повод... и макар че някои неща в блога завършиха по щастлив начин, много и много още продължават да се заплитат. И продължавам да се питам защо - кому е нужно?
Поздрави, мила Факти! Хубави празнични дни!
...И пак така добре казано,накара ме да съм съпричастна отново и отново...!
цитирайЕх, мила Галя, твоето добро сърце е винаги съпричастно, знам! Златен човек си ти! Благодарна съм, че си ми приятелка! Бъди благословена!
цитирайно и тъгата е вид нежност, която ни кара да мислим... да сме съпричастни,
да заличим злото със сълзите си... знаеш, колко ми е близко и сродно
това твое чувство и стих... поздрав и прегръдка за теб, от сърце..
и в хармония с тази впечатляваща музика...
цитирайда заличим злото със сълзите си... знаеш, колко ми е близко и сродно
това твое чувство и стих... поздрав и прегръдка за теб, от сърце..
и в хармония с тази впечатляваща музика...
Благодаря ти, мила Метличинке, твоите думи и твоята топла съпричастност ме трогнаха! А музиката е на Вангелис - "Металически дъжд". Нека бъде поздрав за тебе - с пожелание за нежна и красива майска вечер...и един кехлибарен поглед, който да пресрещне тъгата ти на прозореца в топлия пролетен дъжд! Прегръдка!
цитирай