Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2015 06:00 - Ескиз за чайка, тръни и пера
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 11704 Коментари: 30 Гласове:
40

Последна промяна: 26.09.2017 20:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



 


  
   
image





 

Свободата да летиш...

Съвършеният смисъл на живота...



 
 




 
image  
   
 

 

                          

 

Ескиз за чайка, тръни и пера

 

А моят дух остава прикован

към земното, към грижата за хляба…

 

Нали човек бил на света  призван

небе да търси и да му се радва?

Нали дошли сме в своя кратък миг

да сътворим от нищото безкрая,

прахосващи броените си дни

вселенските загадки да узнаем?

Нали крила, отказани от бог,

сами си правим от пера и тръни,

и с тях летим – де купола висок

уцелили, де пропасти бездънни?

 

Нали? Дали? Или пък не съвсем…

 

Отдавна изпопадаха перата

и ръсим сухи тръни, дето спрем –

пълзим, с очи, забодени в земята.

И мъдрост следваме – уж за добре:

летящи птици – вятърът ги вее!

Виж раковина в бурното море

на дъното как  тихо си живее.

 

И аз живея – тихичко, без грях,

в черупката на малката си къща.

Но падне ли нощта,  не сещам как

с перата снежнобели се загръщам.

 

 


 

 

 


http://chitanka.info/text/721/0

Ричард Бах
Джонатан Ливингстън Чайката
 


„Хората, които създават свои собствени правила, когато са убедени, че са прави…

Хората, които изпитват особена наслада от добре свършената работа, дори когато не получават признанието на другите…

Хората, които знаят, че в живота има нещо повече от нещата, които виждат очите ни…

Всички те ще следват неотклонно Джонатан чайката до последната страница на книгата.

Други може би просто ще се потопят в магията на едно прекрасно приключение — триумф на свободата и полета на човешкия дух.”

Ричард Бах


 
 




Гласувай:
40



1. valben - Привет, Вени!
09.05.2015 07:49
Отново е събота, отново е стих... Как само е казано: крила сами си правим... крила от пера и тръни... и с тях летим... - Как да не се замислиш?
Благодаря за удоволствието да прочета!
Пожелавам прекрасен ден!
Вал
цитирай
2. donchevav - Отново е събота, Вал. Отмора и ра...
09.05.2015 08:33
Отново е събота, Вал. Отмора и радост за душата и тялото, глътка въздух преди поредната изтощителна седмица... Благодаря ти, че усети...Това с изкуствените криле е за ония, които нямаме дарбата да летим. А има и хора крилати...ти може да си от тях, Вал, аз за себе си отдавна съм разбрала, че не съм:))) И мъкна своите пера и тръни по света - но не мога без илюзията за летене - в душата ми от години е загнездила някаква перната - чайка ли е, бяла врана ли е - не знам, но иска, горката, и тя от време на време да лети:))))))
Поздрави, скъпи Вал! Събота е хубав ден – срещаме се в блога:))) Прекрасен ден ти желая и аз!
цитирай
3. emi1ts - "...Но падне ли нощта, усещам как перата снежнобели си възвръщам."
09.05.2015 09:56
Благодаря мила Вени!В живота ни има вдъхновяващи моменти ,които ни променят за цял живот !Тази басня е точно това - може да промени съзнанието и начина по който възприемаме света!Поздрави Вени!Хубави почивни дни!Прегръдки!
цитирай
4. donchevav - Да, така е, Еми! Тази книга на Ричард ...
09.05.2015 10:33
Да, така е, Еми! Тази книга на Ричард Бах е излязла през 1970г. Оттогава близо половин век тя моделира съзнания, насочва, подтиква, пречиства - не познавам по-вдъхновена творба, която в такъв чист вид да опоетизира вечния човешки стремеж напред и да утвърждава служенето на човешкия род като най-висша форма на самопостигане.
Хубави почивни дни и за тебе, Еми! Прегръдки!
цитирай
5. mt46 - Поздрав, Вени!...
09.05.2015 12:44
Мнозина не търсят мъдрост... Малцина се учат от летящите птици... Някои предпочитат да вярват в летящите чинии, други - в чиниите на масата... :)
Приятни почивни дни!...
цитирай
6. donchevav - Да, хората са различни. . . Както е и в ...
09.05.2015 13:15
Да, хората са различни...Както е и в книгата: от 100 чайки само една ще вдигне поглед към небето и ще полети, останалите 99 ще летят с погледи, забити в повърхността на океана с една единствена мисъл: да се нахранят, за да останат по-дълго на земята. Но финалът показва, че ако примерът е достатъчно натрапчив, повтарящ се, поразителен с различността си, друга една птица, а по нея още 2-5-15-25, ще вдигнат глави и за миг ще забравят храната, наслаждавайки се на свободата да летят.
И какво излиза - всичко е пак във водача...:)))))
Поздрави, Марине! Хубав съботен ден!
цитирай
7. eliana - „Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!“ („Джонатан Ливингстън Чайката“)
09.05.2015 14:39
Поздрави за публикацията,Вени!

Живей и се радвай,осмисляй и се наслаждавай! :)
цитирай
8. donchevav - Чудесни пожелания, благодаря ти, ...
09.05.2015 15:11
Чудесни пожелания, благодаря ти, Ели! Много верен цитат! И аз вярвам в това, че развитието е в движението. Важното е нещо да се случва, да има промяна, застоят е равен на самоубийство...
Поздрави, Ели! Весели почивни дни!
цитирай
9. distrelets - Аааах, как хубаво те разбирам, В...
09.05.2015 23:18
Аааах, как хубаво те разбирам, Вени! Аааах, как СЪЩАТА чайка е и в мен!
"...към земното, към грижата за хляба...." - това е, което ни спира.
Добре, че са нощите! Тогава е истинското летене :))))))
Прегръщам те!
цитирай
10. donchevav - Да, иначе да сме отлетели. . . Но з...
09.05.2015 23:43
Да, иначе да сме отлетели...Но земните хора си имат и земни грижи... Поздрави, Дид! И прегръдка от мене!
цитирай
11. tryn - Не като птиците...
10.05.2015 01:50
И човекът лети. Но не с крила, а с поривите и мечтите си.
Когато вложиш сърце във всичко, което равиш, душата ти е в полет.
Ти си от хората с окрилени души, Вени.
Бъди!
цитирай
12. paciencia - Здравей, Вени!
10.05.2015 02:41
Обичам Ричард Бах, а Джонатан Ливингстън Чайката беше първата негова книга, която прочетох. Чудесен е стихът ти, Вени, оформлението също! Късно долетях при тебе. Напоследък май ми е доста трудно да летя, ами то крила не останаха от толкова блъскане. Дремя в раковината на морското дъно:) А висотата зове - сама със себе си, вятърът бие в гърдите...свобода. Често падаме рязко надолу, минаваме почти на косъм от земята, от гребена на режещите вълни, събираме сили в последния момент и отново се издигаме в полет. И все по-високо и по-високо...до следващото падане. Летим, пълзим, забиваме, учим се цял живот...
Благодаря за удоволствието, Вени! С обич те прегръщам!
цитирай
13. hel - "Но падне ли нощта, усещам ...
10.05.2015 04:25
"Но падне ли нощта, усещам как
перата снежнобели си възвръщам."
Не се губи лесно способността за летене! През деня - борба за хляба, но през нощта - летим!
Поздрави, Вени!
цитирай
14. donchevav - И човекът лети. Но не с крила, а с п...
10.05.2015 07:50
tryn написа:
И човекът лети. Но не с крила, а с поривите и мечтите си.
Когато вложиш сърце във всичко, което равиш, душата ти е в полет.
Ти си от хората с окрилени души, Вени.
Бъди!


Е, не като птиците, Ели! Човек лети на крилата на младостта, на крилата на радостта, на крилата на щастието, на спомена, на мечтите и т.н. Така е. И Джонатан Ливингстон чайката е една огромна алегория за възможностите на човеците, не на чайките. И все пак…Ние си казваме, че летим - хипотетично и мислено, с душата си. Но идва време, в което това, което можем, омръзва. Искаме да летим наистина. Ти летяла ли си на сън? - тогава ме разбираш...
Човек трябва да изпробва нови и нови възможности, нови предизвикателства. Спре ли - умира - още Гьоте го е казал. Е, в такъв случай простата "борба за хляба" е равна на самоубийство. Хората не бива да вегетират – губят човешкото и се сливат с другите земни твари.
Поздрави, Ели! Хубава майска неделя!

цитирай
15. donchevav - Обичам Ричард Бах, а Джонатан Ли...
10.05.2015 08:47
paciencia написа:
Обичам Ричард Бах, а Джонатан Ливингстън Чайката беше първата негова книга, която прочетох. Чудесен е стихът ти, Вени, оформлението също! Късно долетях при тебе. Напоследък май ми е доста трудно да летя, ами то крила не останаха от толкова блъскане. Дремя в раковината на морското дъно:) А висотата зове - сама със себе си, вятърът бие в гърдите...свобода. Често падаме рязко надолу, минаваме почти на косъм от земята, от гребена на режещите вълни, събираме сили в последния момент и отново се издигаме в полет. И все по-високо и по-високо...до следващото падане. Летим, пълзим, забиваме, учим се цял живот...
Благодаря за удоволствието, Вени! С обич те прегръщам!


Колко красиво си го казала, Васенка, колко истински звучи - направо го виждам - а и съм го изживявала - всеки го е изживявал... Но за онова "нагоре, нагоре", което и сега, като четях коментара ти, ми ускори пулса, за това "нагоре, нагоре" е думата... Заради този порив, за този устрем да живеем – защото само с него само сме човеци.
Заслуша ли се в песента на Емил Димитров? Това е първата песен, която съм научила от радиото:))) и съм пяла на сцена, още преди да тръгна на училище - затова имам такъв сантимент. Създадена е през 1963г., автор на музиката – Атанас Бояджиев, на текста – Богомил Гудев. Обожавам тази песен, но винаги съм я възприемала с тъгата, разочарованието и просветлението, които носи… а смисълът й може би е съвсем друг, в духа на поривите на Джонатан… но сякаш досега не съм го разбирала…
Оформлението наистина е ново – за първи път подреждам постинга в таблица – харесва ми, макар че възможностите, поне откритите от мене, не са много – и те принуждават да работиш повече със снимков материал и да работиш в съответните програми – а аз харесвам най-вече ефектите за текст и видео.
Благодаря ти за прекрасния коментар, далечна и толкова близка приятелко! Слънчев майски ден с много щастливи емоции ти желая! Прегръдка!
цитирай
16. donchevav - "Но падне ли нощта, усещам ...
10.05.2015 09:06
hel написа:
"Но падне ли нощта, усещам как
перата снежнобели си възвръщам."
Не се губи лесно способността за летене! През деня - борба за хляба, но през нощта - летим!
Поздрави, Вени!


Благодаря ти за съпричастието, скъпа Хел! Така е - като със скока от високо, като с гмуркането - или надбягването с вятъра - пробваш ли веднъж, за цял живот остава копнеж по него... Поздрави с пожелание за полет в този слънчев майски ден!
цитирай
17. tota - Поздрави, Вени, за прекрасния постинг!
10.05.2015 20:42
" Всъщност всеки от нас въплъщава идеята за Великата чайка, безграничната идея за свободата — говореше им Джонатан вечер на брега, — а безупречният полет е стъпка към изразяването на истинската ни същност. Трябва да отхвърлим всичко, което ни ограничава. Затова са всички тези упражнения за постигане на висока скорост, на ниска скорост, за усвояване на фигурите от висшия пилотаж… "
Затова е и копнежът ни за летене, затова са крилата, които "сами си правим... крила от пера и тръни... и с тях летим..." За къде сме без този копнеж и опит за летене?
Прегръдка, Вени!
цитирай
18. donchevav - Ех, как точно си хванала моята въ...
10.05.2015 21:16
Ех, как точно си хванала моята вълна, мила Ати, приятелко - как добре ме чувстваш! Точно този цитат имах предвид и аз, точно за тази свобода и за този полет като изразяване на истинската ни същност ставаше въпрос... И за копнежа и опитите за летене, за стремежа към постигане на безупречния полет!:))))
Благодаря ти за чудесния коментар, скъпа Ати! Спорна и добра да е идващата седмица за тебе! Прегръдка и от мене!
цитирай
19. paciencia - Здравей, Вени!
11.05.2015 09:11
Минах отново с кафето да послушам песента на чайката. Бях забравила тази песен. Аз също сега я виждам в нова светлина. Естественият порив към свобода - да полетиш към нови непознати светове, свободата да ги обикнеш, но също и свободата да се завърнеш в родното гнездо когато те подгони носталгията. Даже птиците се завръщат. Все повече се убеждавам, че свободата е някъде нагоре - в облаците, птиците, звездите, в безкрая, в полета...а може би тук, на земята, но трябва да съумеем да свалим оковите от крилата...Благодаря ти за всичко, мила Вени! За хубавите думи, които винаги намираш, за подкрепата, за удоволствието да общувам с теб и за чудесните ти стихове, които са самият живот, без маска и грим. Прегръщам те, приятелко!
цитирай
20. donchevav - Да ти е сладко кафето, мила Вася - ...
11.05.2015 09:28
Да ти е сладко кафето, мила Вася - парче млечна торта? Тъкмо и аз ще приседна за минута при тебе - имам записан час - малко грижа за външния вид:), а после - тежък ден с класни работи, репетиции и пр. - бързам, но знам, че и ти бързаш за работа.
Да, това е една от първите песни на Емил. И много точно си я разчела - или поне точно като мене:))))
Извини ме, Васенка, мене много неща в живота ме възторгват - чистите, благородни, смели прояви - на първо място - и тогава ставам малко непремерена... Съжалявам! Но ми даваш поредни поводи да ти се възхищавам:))) И да се притеснявам за тебе:)))
Благодаря ти за хубавите думички, мила приятелко, така топлят!
Хубава да е работната ти седмица - лека, весела, спорна! Прегръдка!
цитирай
21. stela50 - Прекрасен стих, Вени... познато усещане...
11.05.2015 18:49
неизменният копнеж за полет, стремеж към висините, свободата...
Чудесно е, поздравления !
и нещо от мен :
http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/07/11/vseki-nov-den-oshte-edna-otvorena-stranica.1128888
цитирай
22. donchevav - Благодаря ти, Танче! Страхотен ...
11.05.2015 20:10
Благодаря ти, Танче! Страхотен постинг си направила тогава - през лятото на 2013г.! Всъщност аз го видях, преди да започна да правя моя. И постинги на много други колеги разгледах, дори поставих в началото на моя пост текст за това - колко много блогъри са писали за тази книга, какви теми са засегнали – после го изтрих, защото много ми се искаше акцент да останат стиховете:)))).
Аз тръгнах от стихотворението - първо написах него, тогава се сетих за книгата. Образът на чайката нося дълги месеци в главата си и в интерес на истината визията не е съвсем същата - не знам, може би трябва да има продължение:)))
Второ, много ми се искаше да поработя в таблица - и това всъщност е първият ми проект с такава организация. Интересно ми е, но няма много възможности, освен ако не се работи в снимков формат предварително с някоя съвместима програма. Ти имаш хубави решения в това отношение!
Така че - както виждаш - и в двете посоки съм твоя ученичка:)))) Благодаря ти! Всеки ден - нова страница - нали така? Това е идеята!
Поздрави, мила Танче! Хубава майска вечер - тиха, топла и добра!
цитирай
23. metlichina - ти мила, Вени... си една от ония 100 чайки
11.05.2015 21:48
вдигнала поглед към небето, летяща към простора да намери своето
призвание и свобода... много мъдър и красив постинг, благодаря ти
за това удоволствие... поздрав и прегръдка за теб, от сърце..
цитирай
24. donchevav - Благодаря ти, Метличинке, толкова ...
11.05.2015 22:40
Благодаря ти, Метличинке, толкова си мила, толкова добра, толкова задължават твоите думи... Всички търсим - всеки ден отгръщаме по една нова страница от себе си - с надежда! И копнеем за полет!
Прегръдка с обич и от мене, мила приятелко!
цитирай
25. stela50 - Свободата да летиш... Съвършеният смисъл на живота...
12.05.2015 08:44
Добро утро, мила Вени... стихотворението ти е прекрасно,
именно то ме върна към книгата на Ричард Бах, която често
препрочитам и към стария ми постинг. За стиха беше
и коментарът ми... а песента допълва това звучене...
Прекрасен ден и прегръдка от мен !
цитирай
26. faktifakti - аз си избрах този красив откъс :)
12.05.2015 18:37
Виж раковина в бурното море

на дъното как тихо си живее!



И аз живея – тихичко, без грях,

в черупката на малката си къща.

Но падне ли нощта, усещам как

перата снежнобели си възвръщам.
цитирай
27. donchevav - Добро утро, мила Вени. . . стихот...
12.05.2015 23:16
stela50 написа:
Добро утро, мила Вени... стихотворението ти е прекрасно,
именно то ме върна към книгата на Ричард Бах, която често
препрочитам и към стария ми постинг. За стиха беше
и коментарът ми... а песента допълва това звучене...
Прекрасен ден и прегръдка от мен !


Извинявай, че закъснях с коментара, мила Таня - но последните няколко дни са ми направо непосилни - уроци, класни работи, изпити, репетиции, градинки - всичко в едно:))) И проверки на писмени работи по нощите...Е, няма да е винаги така! Идва лято!
Благодаря ти за хубавите думи... Поздрави, мила Танче Хубава вечер!
цитирай
28. donchevav - Виж раковина в бурното море на ...
12.05.2015 23:36
faktifakti написа:
Виж раковина в бурното море
на дъното как тихо си живее!

И аз живея – тихичко, без грях,
в черупката на малката си къща.
Но падне ли нощта, усещам как
перата снежнобели си възвръщам.


Мила Факти, добре дошла! Да, и аз бих избрала тези стихове...През повечето време май всички живеем, свити като раковини....Но на всеки му трябва малко лично пространство и време, за да бъде макар няколко минути себе си. Знаеш как е в приказката за оная жаба грозница, която нощем се превръщала в приказна хубавица и на която женихът изгорил жабешката кожа :))) А чайката е – ако не друго – то поне красива метафора за копнежа по свободата:)))
Поздрави, мила Факти! Нежна и красива да е нощта ти!
цитирай
29. faktifakti - тази приказка не я знам,
13.05.2015 16:43
но със сигурност всеки обича да лети по различни начини.
усмивки.

donchevav написа:
faktifakti написа:
Виж раковина в бурното море
на дъното как тихо си живее!

И аз живея – тихичко, без грях,
в черупката на малката си къща.
Но падне ли нощта, усещам как
перата снежнобели си възвръщам.


Мила Факти, добре дошла! Да, и аз бих избрала тези стихове...През повечето време май всички живеем, свити като раковини....Но на всеки му трябва малко лично пространство и време, за да бъде макар няколко минути себе си. Знаеш как е в приказката за оная жаба грозница, която нощем се превръщала в приказна хубавица и на която женихът изгорил жабешката кожа :))) А чайката е – ако не друго – то поне красива метафора за копнежа по свободата:)))
Поздрави, мила Факти! Нежна и красива да е нощта ти!

цитирай
30. donchevav - Е, как да не я знаеш - за Иван - царски ...
13.05.2015 18:42
Е, как да не я знаеш - за Иван - царски син и Василиса Премудра:)))))

http://chitanka.info/text/33854-tsarkinjata-zhaba

Прочети я, ще ти хареса:))) Но съм сигурна, че я знаеш:)))) Поздрави, мила Факти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3043451
Постинги: 329
Коментари: 7832
Гласове: 53381
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031