2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 17001 Коментари: 70 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2017 20:59
Една лоза пред къщата ни стара,
самата тя на повече от век –
в интериора градски тротоарен
се бори за живота си нелек.
Прадядо ми за клонките й вити
чардак салкъмов с табиет сковал
и сто години в бури страховити –
в дъжд, в сняг лозата горе той крепял.
Насила скоро махнахме чардака.
Салкъмът, вярвайте, не бе изгнил.
Не беше спешно – можеше да чака –
но с винкел нов лозата се сдоби.
И боядисахме желязото в зелено –
сега е тъй красиво – само виж! -
по-стилно някак си, по-подредено,
внушително и с по-голям престиж.
И ето, пет години оттогава
с любов лозата дядова редим,
по интернет надлежно разучавам
с какво да пръскаме и да торим.
Но нещо оттогава все й пречи:
ту мръзне зиме, ту на лято в пек
в мана остават само сухи клечки –
и грозде няма даже за адет.
Накратко: миналата пролет вече
едва успя да пусне малко сок,
през лятото изсъхна и се свлече
от винкела изискан и висок.
Отсякохме стъблото – без надежда,
че може някак да я съживим.
И цяло лято там дърва нареждах
за огрев – мястото да усвоим.
Но вчера – ах! – разчиствайки по двора
останките салкъм и клечетак,
филизче крехко лозово нагоре
съзрях – пълзи и търси си чардак.
* Чардак – от турски навес, сайвант, заслон“ (букв. „на 4 стълба“), в нашия край – дървена конструкция за асми тип „заслон”, асмалък.
Ркацители в превод от грузински означава...
Блог Вълна: Протест - Българска Роза, Ло...
Поздрави на всички с благодарност! Хубав ден - с много слънце и пролетно настроение! :)))))))))
Благодаря, Вал! Финалът е истина. И сега се чудим дали да качим пак асмата на винкела - да не избяга завинаги:)))Поздрави!
Привет, Дид! Аз също обожавам да се ровя из старите неща, да ги възкресявам за нов живот – когато направя нещо такова, ми се струва, че отгоре някоя прабаба ме гледа усмихнато и ме благославя. А празни къщи по селата и малките градчета – колкото щеш – пълни с реликви на българщината /ако не са разграбени:):)/. Аз самата се грижа за две такива в града и две на село – и ми се иска – както казваш ти, независимо от ремонтите, да продължи да диша в тях духът на онова време, когато са били пълни с детски глъч и песен. Това е уникално изживяване – например имам един лимон, който след смъртта на свекърва ми направо си беше отишъл – изсъхнал, без нито едно листенце; но се съживи – а е от 1907 година, посят от бабата на моята свекърва, когато построили тази къща на края на града, след като се разорили и продали къщата на площада в центъра на града; всъщност сега мястото е своеобразен център, толкова много се е разраснал градът, особено през 60-те – 70-те години на 20-ти век. Заслугата за това стихотворение не е моя, а на природата - и на здраво вкопаните корени...Аз само описах какво наистина се случи:))) Беше тъжно - а сега ми стана едно хубаво, едно ведро на сърцето...Благодаря ти, скъпа Дид, за милите думи! Успешна седмица! Прегръдка!
Има надежда, Марине! Докато корените са живи, все можем да дочакаме някой филиз да избие измежду клечетака:) Поздрави! Успешна седмица!
Хубава седмица,Вени!
20.04.2015 09:36
Говори и мило с любов и ще видиш... :)
Не си се отнесла, мила Васе! Салкъмът /акация/ е здраво дърво - като желязо е - особено ако се обгори, не гние десетки години. А е и красиво растение с широка, переста корона, с ароматни цветове - уханието на акацията през пролетта се конкурира с това на люляка и липата. И си права за живите корени - без тях и без подкрепата на близките хора за къде сме?
Салкъмовият чардак е красиво и здраво съоръжение. На него лозите се извисяват на 2-3 метра височина, после полягат хоризонтално в гъст, сенчест асмалък. Една масичка отдолу, добри приятели по икиндия - и тежки гроздове - нагъсто надвиснали над главите, наливащи сок в предчувствие за мека есен и гроздобер. Ех, Васе, какво му трябва на човек – и колко му трябва! И се сещам за едни мисли, прочетени някъде:
Попитали Чехов:
– Какво му трябва на човека – два квадрата земя.
– Не на човека, а на трупа. На човека му трябват цялото земно кълбо и небето в придатък – отговорил мъдро Антон Павлович.
Човешката душа няма насита на хубавото – и това е добре, то ни отличава от другите живи твари. Но трябва да пазим корените си – ти си права, и да се опираме на близките си…за да оцелеем в този жесток, студен, винкелно нежизнелюбив свят.
Прегръдка, мила Васенка, аз не видях, че си идвала миналия ден. Забелязах само, че главоломно растат одобрените от мене коментари, а реално съществуващите бяха само три:))))) И аз се уплаших…После всичко свърши – затвориха блога…Дано не се случва често – не е приятно! Спомням си твоя постинг по въпроса:))) Хубава седмица – успешна, усмихната, вдъхновена!
Говори и мило с любов и ще видиш... :)
Аз говоря, Ани, по-малко говоря, повече слушам... Приказки "под манастирската лоза"... Манастир няма, но приказките са не по-малко интересни - и мъдри, и упоителни. Хубава вечер, феичке любима! Прегръдка!
Разплака ме. Естествено за мен, когато открия нещо от детството си.
Накрая изтрих сълзите, защото видях надеждата във " ... филизче крехко лозово нагоре ..."!
Има на какво да се радва човек!
Едно филизче днес, а след години?
Чардак иска филизчето, а не винкел, дори боядисан в зелено за ... престиж ...
Поздрави и прегръдка!
Поздравявам те за майсторското описание и за постигнатите внушения!
Разплака ме. Естествено за мен, когато открия нещо от детството си.
Накрая изтрих сълзите, защото видях надеждата във " ... филизче крехко лозово нагоре ..."!
Има на какво да се радва човек!
Едно филизче днес, а след години?
Чардак иска филизчето, а не винкел, дори боядисан в зелено за ... престиж ...
Поздрави и прегръдка!
Да, Кате, ако беше някоя чужбинска лоза или нов, селектиран наскоро нашенски сорт, може би щеше да хареса повече модерния, прясно боядисан винкел, но старата лоза, макар и с нов филиз, е друго нещо – тя си иска салкъмовия дядов чардак. И ще го има – живот и здраве още това лято ще построим някакво съоръжение – намерили сме и майстора, и материала. Не е шега това – фамилната асма, лицето на къщата, знамето на един род. Явно корените й са жилави, сортът й – оцеляващ. Дай, Боже, да хвърля сянка над живота на много поколения поне сто години още! :)))))))))))))))))
Благодаря ти, приятелко – за твоята отзивчивост, за топлото ти отношение към мене! Прегръдка от сърце!
Поздравявам те за майсторското описание и за постигнатите внушения!
Ели,благодаря ти за този прочит! В основата е наистина реален факт - от начало до край :))) ....но не отричам, че ми се искаше някой да открие зад конкретиката и някакво обобщение. Благодаря и за хубавите думи - от майстор звучат двойно по-приятно! Поздрави!
Поздравлевия, мила Вени, и прегръдка! :)
Поздравлевия, мила Вени, и прегръдка! :)
Мила Меги, откъде намери тия мили, хубави думи! Какъв красив прочит! "Гласът на миналото"..."копнеж по простора"! Благодаря ти!
Светът е толкова малък, скъпите неща, които наистина имат значение, са две или три, или пет - изброимо количество...Защо тогава затлачваме живота си с толкова ненужни вещи, с такива сложни отношения, с безброй рисковани, най-често безсмислено - цели и начинания? Можем да живеем и по-просто, и по-здравословно – и в крайна сметка по-щастливо. Но…почти винаги за сметка на престижа, а той е важен за съвременния човек. И още, и още - куп условности, в сянката на чиято паяжина вегетираме до края на живота си. Спомняш ли си Елин-Пелиновият отец Сисой какво направи с черните и белите бобчета, с които покойният отец Никодим цял живот надлежно маркирал греховете и праведните си дела – сготви бобена чорба:))) Суета сует! Всичко е тук, на земята – и колкото по-просто живеем, колкото сме по-близко до корените си, толкова повече живителни сокове пием, толкова по-силен е нашият филиз, устремен към простора, към бъдещето.
Поздрави, мила Меги! Извинявай за философстването – предизвика ме с този хубав коментар! Усмихната вечер и спокойна нощ! Прегръдка!
22.04.2015 01:35
останките салкъм и клечетак,
филизче крехко лозово нагоре
съзрях – пълзи и търси си чардак.
споделени мисли с ухание на пролет, съкровени спомени,
одухотворена природа... балада за силата на вековните
традиции, предавани през поколенията, независимо
от променящите се времена и случвания... тази невероятно
въздействаща близост с родната земя... Много харесах !
Благодаря, мила Вени.
Поздрави сърдечни !
22.04.2015 18:17
Ох, този винкел проклет! Да го намрАзи човек:)))))
Поздрави, мила Или! Хубава вечер!
22.04.2015 19:04
И за творбата, и за силата на лозата.
Срам ме е да разкажа аз какво направих със 100-годишната лоза в Калофер и с дървената конструкция от мишЕ под нея. Ще дойде ред и аз да я възпея.
Браво, Вени!
П и е р
:)))))) Както в живота, нали? Всеки край е едно ново начало... Поздрави и усмивки!
И за творбата, и за силата на лозата.
Срам ме е да разкажа аз какво направих със 100-годишната лоза в Калофер и с дървената конструкция от мишЕ под нея. Ще дойде ред и аз да я възпея.
Браво, Вени!
П и е р
Да я възпееш или да я възродиш? Побързай, скъпи Пиер! Лозата е живо същество - всичко помни! Прощава, но трудно забравя...Страда и с години й личи! Но пък как се отблагодарява за грижата и обичта! Вкъщи аз не позволявам на никого да се докосва до моите /всъщност на дядовците ни/ асми. Свалям ги от конструкциите есен /защото по нашия край температурите падат понякога до повече от -30 градуса, режа ги и ги заравям в траншеи в земята, през пролетта ги изравям, още веднъж ги режа и отново ги качвам на асмалъка. Следват чупене, връзване, пръскане /пръска съпругът ми:)))/ - едно време се пръскало до Петровден, а в последните години - почти до септември:))) Всяка пролет си вкоренявам лози и ги подарявам на приятели - те се радват, защото моите сортове са различни от тия по пазарите - стар Мискет, Афуз, Чауш, с неземни вкусови качества - такива вече няма...
Намери време за своята лозичка, скъпи Пиер, ще видиш каква небесна благодат е! Поздрави вкъщи! Хубава вечер!
От сърце Благодаря, с поздрав Жозета
Привет, мила Ваня! Не знам как се е промъкнал този прекрасен твой коментар между други няколко, без да го видя - извинявай:))) Добра е лозата...и силна....а ние явно сме лошите - щом съборихме старата дървена конструкция и на нейно място поставихме този несъвместим с живота винкел...Но- всяко зло за добро: сега ще имаме, живот и здраве, млада асма / с дълбоко вкопани стари, жилави корени/. Какво по-хубаво от това?
Поздрави от сърце! Хубава вечер и спокойна нощ, приятелко!
От сърце Благодаря, с поздрав Жозета
Благодаря ти, Жозетка, за чистата емоция и за хубавото отношение! Лозичката расте - за няколкото дни от събота се е извисила поне с още 50 см и засега я привързахме към един забит до нея салкъмов кол. Но скоро ще иска солидна конструкция. А винкелът – не знам – ще се реже сигурно:))))))
Поздрави, приятелко! Лека нощ и хубав ден утре – усмихнат и спорен да е!