2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 16839 Коментари: 48 Гласове:
Последна промяна: 04.08.2016 13:48
Загубих котката си преди шест месеца.
Легнала в отворения багажник с двете си котета –и заспала. Притъмняло, съпругът ми затворил багажника, запалил автомобила и – на края на града – по работа… Когато двигателят спрял да буботи, котките се окопитили и излезли през отвореното прозорче. Кучетата, които патрулирали наоколо, ги подгонили и те се скрили в един голям гараж под един трактор. Там седем дни стояли без храна, без вода. Само майката сиамка излизала по веднъж на ден и се биела с местната котка за храната, която един път дневно оставял нейният стопанин.
На осмия ден трите котки, макар и уплашени, излезли и се скрили в близкия храсталак пред една порутена къща, където два дни се крили горе-долу успешно от седемте патрулиращи кучета. На третия ден дошли хора с резачки и почнали да чистят храстите. Ужасени, котките се разбягали… Мъжкият поел на юг – да си търси сам късмета, и доброто обоняние и опитът от скитанията преди из махалата го насочили на прав път – след още три дни митарства и рисковани преходи сред фучащи коли, зли кучета и още по-зли хора, застанал мръсен и охърбавял пред прозореца на стопанката си…Минал месец и още един, после още един…заесеняло, завалели дъждове, после паднал обилен сняг – от двете сиамки – майка и дъщеря, нямало и следа…
КОТКАТА МИ Я РАЗКАЗА - ТЯ ДНЕС
СЕ ПРИБРА!!!
Не вярвате ли? Не познавате моята котка!
И изобщо – не познавате сиамците!
Когато точно в последния ден на шестия
месец ми се обадиха късно вечерта да ми
кажат, че сиамката се появила с две котета
и още една друга котка, помислих, че са
телефонни терористи!
Толкова места бях пребродила, толкова хора бях разпитала, толкова обяви бяхме пуснали с всичките ни телефони и с обещания за награди, че не беше невъзможно някой да се досети, че давам мило за драго за такава информация. Рано сутринта на другия ден имахме среща с човека – да, човекът дойде, но от котките – ни следа. Оставихме храна за всеки случа и си тръгнахме – и оттогава – нищо. Носим храна, аз повикам половин час „Мими, Мими!”, понаправим шоу на трактористите и другите там хора – подозирам – с не най-фината душевна нагласа и състрадание- и убита от нова мъка, си тръгвам.
котката била излязла и се греела на топлото
слънчице с котетата на припек.
Изстреляхме се с колата по най-бързия начин – и пак нищо. Трима души я видели, но все едно – ние не я виждахме. Виках, обикалях, виках, обикалях на територия поне 20-тина дка с изоставени и полусъборени сгради и буренясали бивши площадки и алеи! Нищо! Прегракнах, краката ми се подбиха – и кандисах да си тръгнем. Потеглихме – и аз отвърнах поглед от този сюрреалистичен декор, плачеше ми се.
И ТОГАВА Я ВИДЯХ!
Стоеше пред нова-новеничка бяла постройка с кокетни прозорчета в щори, а зад щорите – саксии с цъфтящи цветя. Отстрани друга, по-дълга постройка с две чисти бели алуминиеви врати – може би на складове, довършваше интериора, в който уморените ми от взиране в разсипията очи се плакнеха. Отпред нова метална ограда с масивна врата и ред равно подстригани туи даваше на сградите вид на луксозен имот.
Тук се беше приютила моята котка сиамка – луксозна и тя, елитна, екземпляр от върха на селекцията…. Телефонът ми иззвъня в мига, в който я видях! Няма да повярвате – стопанинът на имота ми се обаждаше да ми съобщи, че котката ми е пред неговата врата…а аз вече бях там! Магия!
Опулил невярващи очи, още с телефон в ръка,
човекът ми отвори и аз бавно се приближих.
Извиках и котката ми отговори – не беше ме
забравила. Започнах да хвърлям към нея храна –
любимата й - на Royal Canin от 15 лв. кг, и тя
бавно се приближи. Помилвах я по гърба –
нещо, което не беше позволила на никого за
шест месеца….После я прегърнах…Тя замърка
. ..и май нищо повече не помня…Сега, почти
20ч. по-късно, пулсът ми продължава да бъде
120, но котката спи до мене, ако стане нужда,
тя ще се погрижи - такива качествени
сърдечни масажи прави....
А, КОТЕТАТА! ЩЯХ ДА ЗАБРАВЯ!
Котетата нямаше как да взема – бяха родени и отрасли на свобода – не можех нито да ги уловя, нито да ги задържа вкъщи. Но те вече бяха големи – поне на 5 месеца, а и оставих леля им Сиви при тях. Стопаните на постройката ме помолиха и аз се съгласих. Тя е полусиамка и по-добре се приспособява към дворните условия, пък и да надзирава малките още някой и друг месец – и без това ги е отгледала, докато майка им е ходела на лов.
Та това е в общи линии историята съссиамката Мими.
Ето моята котка - отново вкъщи - мирише
рози- първото, което й направи впечатление
след шестмесечно изгнание! Аристократка!
Обожавам моята Мими – уж не бях загубила вяра да я срещна пак, пък бях й посветила такъв тъжен постинг: http://donchevav.blog.bg/poezia/2014/09/17/obich-oshte-ima-no-viara-i-nadejda.1297772
Коя е котката Мими? Приятелю Пиер, ти, който така хубаво ме раздумваше и успокояваше! Това е котката Мими! Вече сме заедно и дано не се разделяме повече! Благодаря ти за твоя постинг, той направи чудо!!!
http://pvdaskalov.blog.bg/history/2015/01/28/boje-moi-koia-e-kotkata-mimi.1333701
Светът през очите на една риба
ЕДИН ВАЖЕН КОМЕНТАР ОТНОСНО ПРАЗНИКА НА ...
жива и здрава!Ти също!Да й се радваш!Поздрави и прегръдки мила Вени!
Бъдете живи и здрави!
Лек ден :)
жива и здрава!Ти също!Да й се радваш!Поздрави и прегръдки мила Вени![/quote/]
Благодаря ти, мила Еми! Да, изживяването е разтърсващо! Благодаря на съдбата, че вчера не бях на работа - учениците са във ваканция, учителите - в отпуска. Днес бях на един курс - решавам казуси, правя презентация - а в мисълта ми - котката - и копнежът по-скоро да я видя, да я докосна, да се уверя, че не е изчезнала....Не знам как ще я караме занапред двете - по реакцията й, когато се върнах, разбрах, че и тя ме е очаквала със същия копнеж - от вратата ми се хвърли на рамото:))))))))) Освен да я вземам и нея в училище:))))))))))))))
Поздрави, Еми! Благодаря, че сподели радостта ми, благодаря ти и за поздравите и прегръдките! Прегръдка и от мене!
Бъдете живи и здрави!
Лек ден :)
Ох, тъжна история!!! Нямам сили да я коментирам, нито да те утешавам - знам какво e. Аз изгубих тигров сиамец, още не мога да го прежаля - девет години оттогава. Но ме посъветваха: "Клин клин избива" - и след три години мъка, в спомени и въздишки с обич и покруса си взех малко сиамско коте - Мимето. Вече шест години тя спи буквално на носа ми и държи на ежедневните стриктни прегледи по тялото ми за болежки и евентуални проблеми – и всичко лекува с масаж и котешки някакви биотокове:)))
Който е притежавал сиамка, по принцип не повтаря грешката да отглежда котка! Котката не ти е приятел като кучето, тя те обсебва, ставаш й роб...ако е истинска. Твоята е била такава, скъпи Икра, мъчно ми стана от това, което прочетох. Но ти е оставила прекрасни спомени поне, нали? Поздрави, приятелю! Желая ти слънчев и спокоен ден с късмет в работата и мир в душата!
Бъдете живи и здрави!
Лек ден :)
Ох, тъжна история!!! Нямам сили да я коментирам, нито да те утешавам - знам какво e. Аз изгубих тигров сиамец, още не мога да го прежаля - девет години оттогава. Но ме посъветваха: "Клин клин избива" - и след три години мъка, в спомени и въздишки с обич и покруса си взех малко сиамско коте - Мимето. Вече шест години тя спи буквално на носа ми и държи на ежедневните стриктни прегледи по тялото ми за болежки и евентуални проблеми – и всичко лекува с масаж и котешки някакви биотокове:)))
Който е притежавал сиамка, по принцип не повтаря грешката да отглежда котка! Котката не ти е приятел като кучето, тя те обсебва, ставаш й роб...ако е истинска. Твоята е била такава, скъпи Икра, мъчно ми стана от това, което прочетох. Но ти е оставила прекрасни спомени поне, нали? Поздрави, приятелю! Желая ти слънчев и спокоен ден с късмет в работата и мир в душата!
Благодаря за пожеланията :)
Да, мила Вал, това е цяло чудо - пипам черните лапички, белите мустаци, хладните уши, влажното носле, попивам синевата на очите й, нежността на мъркащата й обич и примирение пред бурните ми ласки - и не мога да повярвам, че е отново при мене, че не съм я изгубила безвъзвратно!!! Съжалявам, приятелко - още ден-два и ще си възвърна равновесието - но засега не успявам....Обикновено не съм така непремерена нито в скръбта, нито в радостта - не е на добро, казват хората...ама не мога да спра - много страдах по тази котка:)))))))))))
Прегръдка от мене, скъпа Валеска! Слънчев следобед с много усмивки за тебе, приятелко!
03.02.2015 15:48
Да, и още нещо - извинявай, забравих! Реших се да взема нова котка, защото една непозната жена в Хисаря ми каза: "Ти обичаш котките - не лишавай душата си от щастието на общуването с тях. Вземи си котка. Но гледай да избереш различна от тази, която си прежалила - така ще оставиш спомена за нея жив. Дай шанс на някоя нещастна душа, подхвърлена на произвола на съдбата, да живее и да усети силата на обичта ти." Вслушах се и прибрах една малка мръснобяла топчица, свита до един контейнер - стана разкошен котарак - Вили:))))). После добрата съдба и една случайност ми пратиха и Мимето. Не знам защо исках да ти разкажа това...може би за да си дадеш на душата още един шанс за обич:)))) , не знам....извини ме! Поздрави!
Ани, мила, благодаря ти! Аз съм до котката, котката е тук - до мене...сякаш в момента нищо друго не ни трябва....Само дето стана време май да приготвям вечерята. И няма да е никак лесно - с котка на рамото:))))) Хубава вечер, приятелко!
Поздрави, мила Марти, уютна и споделена да е вечерта ти, с много обич!
Приятна вечер, Вени!...
Радвам се за теб, приятелко.
Поздрави и приятна вечер с твоето другарче.:))
Приятна вечер, Вени!...
Благодаря ти, Марине, но...не е история - това е живият живот. Котката е реална - тук до мене, малко ми ръмжи, че й дадох хапче за паразити и сигурно я боли стомахът...дано не е сериозно! И на мене ми звучи като история - и направо като чудо, но това е положението - реална, от плът и кръв котка - след като от шест месеца я бях отписала и много, много страдах!!!
Благодаря ти, че откликна! Хубава вечер, приятелю!
Благодаря ти, Иве! Аз пък не смея да се порадвам - шокът все още малко ме държи. Но ще трябва да го преодолея - утре с тебе сме на училище - никой няма да ни пита къде сме били и какво сме преживели...Аз и днес бях на някакъв курс, но едва изтраях - исках да се прибера, да си видя котката:)))))
Поздрави, приятелко! На добър час през втория учебен срок! Прегръдка!
Радвам се за теб, приятелко.
Поздрави и приятна вечер с твоето другарче.:))
Да, така е , вече втори път случвам с добри сиамци. Котаракът ми Мек-Мек почина на 8г. възраст от отравяне на кръвта. Беше много умен, всички ми казваха, че е прероден:))) Беше голяма трагедия, която още не съм надживяла. Беше умен и интелигентен - и много добър. Мимето – също, но когато се разсърди, прави скокове по по няколко метра, очите й стават червени и изпускат искри. Всъщност тя затова се и изгуби. Окоти се с едно коте - и то беше с две глави. Тя искаше да го кърми, но то постепенно изстиваше и умря. Аз го загъртах в една полиетиленова торбичка и го хвърли в контейнера; като се обърнах, Мими беше зад гърба ми. Измъкна го - и сигурно си помисли, че аз съм го убила. Тя, която 6-години спи буквално на носа ми, дори когато има котета, от този момент реши да живее с другите котки отвън, в двора. Така е попаднала с тях в багажника на колата....А някои, на които разказах тази история, дори се опасяваха, че може да е решила да избяга от мене, за да ми отмъсти...Кой да ти каже кое как е? Питам я - мълчи:)))))) Много се е настрадала обаче, горката, за тия шест месеца, в които при напълно непригодни условия тя, глезената принцеса, е трябвало да се грижи сама за себе си, че и за още няколко живота. Ех,Кате, голямо сътресение - още не мога да дойда на себе си! Но Мими е при мене вече - и това е най-важното!
Хубава вечер, вярна приятелко! Прегръдка с обич!
Точно моментът на първата ни среща, Галя, беше най-силен! Представи си, аз шест месеца ходя през ден, през два по тия места - обиколила съм такава територия - носех храна и като в приказката, в която двете деца хвърляли камъчета, а после и трохички, за да не се изгубят, и аз хвърлях скъпа суха храна, от любимата й - зрънце по зрънце - за да може тя евентуално по храната да намери пътя към дома! И виках, толкова я виках с пълен глас. Вчера пак - крещях името й 2-3 часа, докато я търсехме - гърлото ми пресъхна. И си тръгнахме - просто я нямаше. Изминахме известно разстояние с колата - около 500м - и изведнъж я виждаме - далече зад една заключена врата. Аз излязох от колата и викнах. Тя вдигна глава, ослуша се и явно измяука - мога да се обзаложа, че чух това, макар че беше далеко. Моето приближаване с маневри /защото всички ми казваха, че страшно била дива, правела огромни скокове, не позволявала никой да приближи/, нейното движение стъпка по стъпка към мене и колебанието й - защото зад себе си оставя две котенца...и как се вкопчи в дрехите ми и се притисна...драма! Истинска драма! Не си падам по мелодрамите, мила Галя, но това нещо така ме разтърси - щом съпругът ми два дни само за това говори - можеш да си представиш -все пак е мъж, по-хладнокръвен и обран ... Както и да е! Надявам се да няма последствия. Обезпаразитих я - и дано всичко е наред!
Поздрави, приятелко! Хубава вечер!
04.02.2015 11:44
Съвсем друго чудо ми се отплати... Случайността!
Гласувах под номер 26 - най-любимото ми число след съвършените 6, 28 и 496.
На него завършва ЕГН-то ми, но и това не е причината. От античните богини ми е най-любима Зевсовата щерка Атина. Нейната хризоелефантинна статуя в Партенона, изработена от Фидий, е била висока 26 лакти.
Поздрави от мен!
П и е р
Почти не вярвах и аз да се върне твоята Мими, но ето чудото стана!
Знам колко се обичат тези мили животинки и колко е тежка загубата им.
Направи ме щастлива с този разказ!
Мими си е у домааааа! Урааааааа!
Гушкайте се сега на воля и я глези с любимите храни!
И моята Грюн ядеше само Роял Канин.
Една хубава новина на фона да другите.
Радвам се заедно с теб!!!
Прегръщам ви с Мими!
О-о-о-о, как за Мими! Добре де, нека да са повече целувките за Мими, а като дойде моят приятел Морчи- ще видиш ти - няма да оставя един мустак за тебе - всичките ще ги нацелувам аз:))))) И без това тия дни нищо не правя освен да целувам ту нещастната, смаяна от толкова любов котка, ту този вкъщи, който ми я намери - наистина голяма е радостта ми - и не мога да свикна! Пък и дано не свиквам скоро - хубаво си е така, в еуфория:)))
Благодаря ти, скъпа Мили, че си съпричастна на това събитие, че откликна! Прегръдка от мене - с обич, а от Мими - с примижаване от вида:"Абе айде от мене да мине!" Какво да правиш - сиамци! Ще им прощаваме! Хубав следобед, с много обич!
Разбирам какво искаш да кажеш...Ех, каква фина нагласа имаш, каква интуиция... Да, загубата на домашен любимец е тежко изживяване...не знам, сигурно не ти се е случвало, щом пишеш така...Всеки подобен момент се запечатва в съзнанието за цял живот с най-малките подробности и детайли...и боли години наред...почти като за човек, колкото и греховно да звучи... Но се примиряваме . Ако искаме да имаме щастието да общуваме с тия мили мустакати същества, трябва да живеем с мисълта, че след 10-12-15 години тях вече няма да ги има ...Макар че пак ще го изживеем!
Права си да се притесняваш...Но пък по тази логика трябва и за себе си да се страхуваме - и ние не сме вечни...Не, не, заслужава си! С домашните любимци животът ми е пълен, завършен, щастлив! Прегръдка, Или - с благодарност!
Васенка, моята котка е уникална - нека да ти разкажа само това! Вчера бях на един курс, цял ден мръзнахме под повредения климатик, пък и стояхме на едно място - ужас! Аз бях седнала до една колежка, явно болна от грип, която не спря да кашля и да говори, да говори и да кашля:)))) - и в крайна сметка вечерта се разподсмърчах и гърлото ми взе да дращи... Пих един чай с аспирин...и легнах, но усещах, че се задушавам - чак нещо в гърдите ми пареше...И ТОГАВА ДОЙДЕ КОТКАТА... Легна напреки през гърдите ми така, че гърбът й опираше в гръкляна ми - и започна да ме натиска, а лапите й мачкат ли мачкат дясното ми рамо /там в интерес на истината също изпитвах болка/. И изведнъж паренето спря. Махнах котката - пак започна да пари, прегърнах я пак - така, че се опря под брадичката ми - паренето спря. Заспала съм с котка на носа:))))) И тази сутрин ми няма нищо! Как да си го обясня....и не е за първи път. Може да си внушавам, но ми се струва, че тя винаги идва и ляга на болното място - и дали защото много й вярвам, дали защото много я обичам, но винаги болката ми минава! Еееех, такива хубави неща има по света - има за какво да се живее, Васенка! Моята котка е едно от тях! Благодаря ти, че през цялото време ме подкрепяше, - или както казва Пиер - от Испания чак се вълнуват за тази котка! Задължена съм ти, мила приятелко! Чудесна си! Прегръдка с обич от мене!
Съвсем друго чудо ми се отплати... Случайността!
Гласувах под номер 26 - най-любимото ми число след съвършените 6, 28 и 496.
На него завършва ЕГН-то ми, но и това не е причината. От античните богини ми е най-любима Зевсовата щерка Атина. Нейната хризоелефантинна статуя в Партенона, изработена от Фидий, е била висока 26 лакти.
Поздрави от мен!
П и е р
Скъпи Пиер, заслужава да се "надуеш" - заслугата ти е много, много голяма! Като прочетох заглавието на постинга ти, помислих, че са слезли извънземни...такова пък чак съвпадение...Съпругът ми ме чака отвън да ходим за котката, аз съм цялата само нерви и копнежи, и ужас, и надежди - а седнах да ти пиша предълъг коментар и да ти се обяснявам на тебе, непознатия човек! Каква Атина, какъв Фидий - тук е цялата загадка на мирозданието, поредицата от щастливи случайности, довели до откриването на нещастната изгубена котка! Ипосле ти ме ядосваше, че може да не е моята! А тя само дето по име не ме извика, като ме видя - така се втурна към мене!
Пак ще ти кажа - имаш голяма заслуга...други ще кажат какви сили си привлякъл, какви енергии - аз не разбирам! Но ти благодаря, приятелю Пиер, първото мъжко сиамче ще кръстя на тебе! Поздрави с пожелание за много щастливи за тебе случайности, много положителни емоции, много радост!
Знам, Гошо, и честно казано, очаквах да ми се обадиш, за да ти се похваля, че пак си имам котка!!!! Благодаря ти, наистина са много хубави животни - и много умни, интелигентни! Живот и здраве - след някой и друг месец може и да подарявам сиамчета - първи си:))))) Поздрави!
Почти не вярвах и аз да се върне твоята Мими, но ето чудото стана!
Знам колко се обичат тези мили животинки и колко е тежка загубата им.
Направи ме щастлива с този разказ!
Мими си е у домааааа! Урааааааа!
Гушкайте се сега на воля и я глези с любимите храни!
И моята Грюн ядеше само Роял Канин.
Една хубава новина на фона да другите.
Радвам се заедно с теб!!!
Прегръщам ви с Мими!
Благодаря ти за хубавите чувства, Кате, знам какво е била Грюн за тебе, и аз бях покъртена от нейната история, и аз плаках!
Да, не вярвах, че мога да намеря жива котката си - и заради голямата територия, и заради това, че е ценна порода - всеки би я пожелал - а начини да се хване все пак има - всякакви, стига да искаш...Да не говорим за кучетата - боже, какви озверели кучета - и пуснати да се разхождат наоколо....Пък е и котка - нежна, галена, не видяла нито зло, нито трудност в живота - как може да оцелее. Хората, които са я виждали там, разказват легенди за нея: как скочила,къде се прехвърлила, кого надхитрила... Не е лесно да се грижиш за още две котки, а после и за две малки котенца...Изобщо - пълна трагедия! А с влизането вкъщи - сякаш нищо не е било...продължи си с изтягането на парното и с Роял Канина - ех, лесно се свиква с хубавото! Поздрави, мила Кате! Щастливи изживявания и за тебе и радостни случвания - заслужаваш го! Прегръдка!
С поздрав Жози
04.02.2015 22:38
Приятен ден,Вени, аз по навик пак си пия с тебе кафето:) И при нас е едно студено, вчера опита да прехвръкне сняг. Прегръдки и никога повече не се изгубвайте:)
Приятен ден,Вени, аз по навик пак си пия с тебе кафето:) И при нас е едно студено, вчера опита да прехвръкне сняг. Прегръдки и никога повече не се изгубвайте:)
Ох, Васе, не мога да свикна с тази радост...Сега съм на работа, но вече приключих с часовете и трябва да пращам някакви информации по Интернет. Така че използвах да направим един кратък чат с Бенита в Фб, че тя нещо не влиза вече в блога:)))). Видях твоето съобщение и много ти се зарадвах!
Ох, тук е толкова топличко и слънчево...но съобщиха, че следващата седмица се очакват снегове - сигурно от вас ще дойдат! Спорна да ти е работата днес и радостта да е повече от отрицателните емоции! Усмивки от мене, поздрави с мустаци от Мима! Прегръдка!
Наде, мила, привет! Много се радвам, че си тук, че ми се обади! Да, заедно сме - спи ми точно на носа и не ме пуска на работа. Щом реша да изляза от стаята, щом само си сменя мястото, щом мръдна само - ококорва големи сини очи и измяуква жално...Колко ли се страхува, какво ли си мисли? Затова бързам да се прибера - да не я оставям дълго да се тревожи... Благодаря ти за поздравите - към мене и особено към Мими - ще й предам всичките твои обичливи прегръдки и целувки! Благодаря ти, приятелко! Желая ти поне толкова радост, колкото изпитах аз - а радостта ми беше - и още е - ОГРОМНА! Прегръдка, мила Наде! С обич!
Приятна вечер с твоята аристократка!
Приятна вечер с твоята аристократка!
Интересно, и аз преживях подобен кошмар...Само че в него котката изяде собствените си деца - скри се под масата и им видя сметката, но когато разбрах какво прави, вече беше късно - и после обвини мене, че съм ги убила и излезе на улицата, а там коли, коли - и аз не мога да премина - като на филм! След този сън много мислих дали тя не е планирала бягство в багажника, за да ме накаже - можеше да го направи, достатъчно умна и отмъстителна е - вече ме беше наказала, като една седмица отказваше да се прибере вкъщи и спеше отвън с дворните котки:)))) Изобщо - объркана история. Само знам, че сиамците са много интелигентни, темпераментни, с лош характер и пословична злопаметност. Макар че се обичаме, аз постоянно ходя с драскотини, а тя постоянно ме следи с червени гневни очи...То пък затова е толкова специална! Уникална! И голяма лечителка – такива масажи на болните места прави – веднага ми минава и изстинка, и болка:)))) Поздрави, мила Кате! Хубава вечер – с прегръдка! Може и котешка - лековита:)))))
Голяма красавица е тази Мими, направо графиня :)))
Най-после! Покрай теб ще започна да гледам на котките с други очи (повече изпитвам симпатия към големите кучета).
Вени, започвам тур по четене в блога, стискай палци черна котка да не ми пресече пътя, че много ми е домъчняло...
Прекрасен ден ти желая! ;)
Голяма красавица е тази Мими, направо графиня :)))
Най-после! Покрай теб ще започна да гледам на котките с други очи (повече изпитвам симпатия към големите кучета).
Вени, започвам тур по четене в блога, стискай палци черна котка да не ми пресече пътя, че много ми е домъчняло...
Прекрасен ден ти желая! ;)
Мила Бени, добре дошла! Благодаря ти за хубавите думи - от мое име и естествено - от името на Мими - тя е тук до мене и суфлира:))) Имам и кучета /големи - немската овчарка е станала като мечка, защото е вече възрастна, малко се движи, а е много лакома/. Но няма нищо общо - кучетата те радват, а котките те обсебват, правят те свои роби. Нали знаеш анекдота за това какво си мислят кучето и котката за човека, който се грижел толкова добре за тях?:))))
Стискам палци на четенето, но не бива да се страхуваш от черната котка, дето можела да ти мине път- от моите черни котараци научих, че винаги е на голямо щастие! Идвай по-често, толкова различно е, когато си тук! Прегръдка с обич – за тебе и за малките принцески! Приятно забавление в блога!:)))))))
Благодаря, Ели! Вече пети ден - а не мога да свикна:))) Когато съм на работа - жадувам да се върна и да взема котката на ръце - предполагам, че и тя тъгува и очаква завръщането ми, защото щом се прибера, от вратата се хвърля на рамото ми - като маймунка! И така цяла вечер - готвя с котка на рамото, чистя, мия, пера - с котка на рамото:)))))))))))
Благодаря ти за телефонния номер! Ние също имаме големи кучета - в момента немска овчарка и питбулка. Вчера дадохме малките питбулчета на хората, на които ги бяхме обещали – кученцата бяха станали на 45 дни и се хранеха самостоятелно. Не си писала какви кучета отглеждате - може някой приятел да се заинтересува. Поздрави - с благодарност за посещението и коментара и с пожелание за много срещи, пълни с хубави емоции!
На мен ми откраднаха 2 кучета (пуделка и кучка коли) и още ми е мъчно за тях.
Сега се грижим и обикнахме кучка (от улицата) и черно коте (пак от улицата). Истината е, че те си ни избраха, а на нас ни дожаля и ги прибрахме, обезпаразитихме и изкъпахме. Сега си живеят царски и много разсмиват, особено, когато са заедно.
Сърдечни поздрави! Лита
Сега имаме други проблеми - търсим годеник за сиамката Мими, но е желателно и той да е сиамец:))) - и виж на какво се спряхме с Анин:)))))
http://republika.pl/blog_jt_3238726/3497362/tr/f3.jpg
Сърдечни поздрави и от мене, Лита!