2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 13102 Коментари: 38 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2017 23:16
Адажио...
В памет на тази, която не просто ни роди,
а ни предаде и чудната ненасита към живота,
вечното усещане за предпролет и светло начало...
15 януари - денят, в който ни събираше на рождения си ден...
Щом разпилее се зимният ден
в тъмен бакър, над градчето угаснал,
с ледния полъх пристига при мен
жалост по нещо нетрайно, неясно.
На свечеряване сив е светът,
мислите, чувствата – даже мечтите.
Стръвно, досадно в мен още бръмчат
живи, на делника нервен мухите…
Някаква сънна, прастара тъга
сварвам в леглото ми кротко да дреме…
Как да й кажа, че нямам сега
за нея ни сили, ни обич, ни време…
Искам да спя – а препускат в нощта
сенки, насън кукумявката чули
как призовава с плач сродна душа,
гост да й бъде в тъмничните кули.
Гоня кошмарите в мрака студен–
колко ли още до утрото има?
Вече копнея за новия ден
в края на дългата, тягостна зима…
Клонче от дрян на прозореца вън
свежда се в пъпки и нова надежда.
С вятъра южен в дует моя сън
в пролетна песен за мен пренарежда.
15.01.2015 година
Поздрави за творбата!
Съчувствам ти за неизмеримата загуба!
Споменът и чувствата са в душата и сърцето и там ще бъдат винаги!
Поздрави и прегръдки мила Вени!
Съчувствам ти за неизмеримата загуба!
Благодаря, мила Или! Хубав ден, изпълнен с положителни емоции! Прегръдка!
Привет, Валеска! Стихът се роди на ранина ей така, уж като поздрав към всички вас, моите приятели, но нещо в душата ми все още явно е сбъркано - та така...получи се друго...Благодаря ти за съпричастността! Прегръдка!
Споменът и чувствата са в душата и сърцето и там ще бъдат винаги!
Поздрави и прегръдки мила Вени!
Мила Еми, в недоспалата ми днес душа има толкова милост, толкова обич към приятелите ми, толкова благодарност! Прегръщам те с обич! Светъл и ползотворен ден ти желая!
А аз , Васенка, едва днес на ранина получих просветление защо не мога да качвам клипове от Flash - просто Adobe flash player-ът ми е бил остарял и трябваше да си инсталирам нов. И ето - и аз вече имам клипчета с музика, която се стартира, когато си пожелая и в каквато позиция искам да бъде /или мога да скрия клипчето/. Проста работа, но толкова време не можах да се досетя:)))) Другото...то е мъка...но няма какво да се прави! Благодаря ти, мила Васенка, за добрите думи! Спорен, късметлийски ден! Прегръдка с обич!
15.01.2015 11:07
Поздрав и прегръдка, Вени!
Благодаря ти, Ани, за светлите думи на утеха и топлото приятелско отношение! Хубав следобед с много положителни емоции! Прегръдка!
Поздрав и прегръдка, Вени!
Да, мила приятелко, хубавите моменти продължават да живея в спомените на живите...Така липсата става по-голяма, мъката постоянно се подклажда от нови и нови възпоменания, но обичта, подхранена от топлите думи в памет и светите сълзи на вечната тъга, изубява по-силна, по истинска! Прегръдка, мила Иве! Хубав да е денят ти!
Не избледняват спомените за обичните ни хора!
Спохождат ни с различни послания, свързани с конкретни наши моменти, преди и сега ... И все за да ни подкре`пят по пътя напред, както си написала ти:
"Клонче от дрян на прозореца вън
свежда се в пъпки и нова надежда."
Прегръдка! Светъл ден!
Лек ден!...
Не избледняват спомените за обичните ни хора!
Спохождат ни с различни послания, свързани с конкретни наши моменти, преди и сега ... И все за да ни подкре`пят по пътя напред, както си написала ти:
"Клонче от дрян на прозореца вън
свежда се в пъпки и нова надежда."
Прегръдка! Светъл ден!
Не избледняват спомените, мила Вили...Не стихва мъката...няма забрава. Но светлото начало, поставено преживе, възпитанието в любов към живота и в преминаване през него с книга на главата:))) - с манекенска походка с изправен гръбнак и високо вдигната глава, вечното усещане за предпролет дори в най-сковаващия житейски студ - всичко това се превръща в сила, която отново и отново връща спомена за скъпите на сърцата ни хора - и те продължават да крачат пред нас...
Толкова хубаво си го казала: "Не избледняват спомените за обичните ни хора! Спохождат ни с различни послания, свързани с конкретни наши моменти, преди и сега ... И все за да ни подкрепят по пътя напред..." Благодаря ти, приятелко!
Поздрав за тебе!
https://www.youtube.com/watch?v=dNGboPaULdM
Лек ден!...
Благодаря ти, скъпи Марине! Хубав да е и твоят ден - спокоен, слънчев, ползотворен!
и емоционално написано,
прочетох няколко пъти,поздравления!
Бъди здрава!
и емоционално написано,
прочетох няколко пъти,поздравления!
Бъди здрава!
Благодаря ти, мила приятелко... нощно будуване с мъка и обич в сърцето - това е рецептата за това стихотворение...хубав следобед с радостни чувства и свеж предпролетен полъх в душата! Поздрав за тебе:
https://www.youtube.com/watch?v=AvlR17hms8w
когато стихне дневната глъчка,тогава мислите се
разполагат,някак си,по -спокойно.....
Заб.:"Спомняйки се " да се чете- "Спомняйки си"
(изв.се ;)
Поздрави и от мен! ;)
и емоционално написано,
прочетох няколко пъти,поздравления!
Бъди здрава!
Благодаря ти, мила приятелко... нощно будуване с мъка и обич в сърцето - това е рецептата за това стихотворение...хубав следобед с радостни чувства и свеж предпролетен полъх в душата! Поздрав за тебе:
https://www.youtube.com/watch?v=AvlR17hms8w
когато стихне дневната глъчка,тогава мислите се
разполагат,някак си,по -спокойно.....
Заб.:"Спомняйки се " да се чете- "Спомняйки си"
(изв.се ;
Поздрави и от мен! ;)
и емоционално написано,
прочетох няколко пъти,поздравления!
Бъди здрава!
Благодаря ти, мила приятелко... нощно будуване с мъка и обич в сърцето - това е рецептата за това стихотворение...хубав следобед с радостни чувства и свеж предпролетен полъх в душата! Поздрав за тебе:
https://www.youtube.com/watch?v=AvlR17hms8w
Е, аз бих предпочела толкова други неща ....но...така се получи! И не се извинявай - много ясно е, че е "си" - подробности, Ели! Приятелко! Благодаря ти!
Никога не съм можела да доизкажа цялата тая магия на блога, силата, която ти дава, куража, който посява в сърцето ти...топлината, с която те сгрява....Миналата нощ имах чувството, че трябва да последвам оная кукумявка:))) Днес имам криле да полетя на юг, да сътворя чудо, като доведа слънцето по-скоро при тях - прекрасните ми приятели! Удивителни превъплъщения на духа под светлината на деня и топлите приятелски думи! Фокусирана, енергията от десетина сърдечни и искрени поздрава могат да направят това, което не може нито един магьосник или екстрасенс по света...
Благодаря ти, светла моя приятелко с псевдоним на пролет и име , означаващо май „дар, подарък”, нали? Твоите думи, твоето присъствие тук при мене в такъв момент са дар, награда за мене – благодаря ти от сърце, мила приятелко!
Не знам дали съм ти благодарила и за съвета да направя постинг за гълъбите пред „Кауфланд”, задължена съм ти!
Прегръдка от сърце, мила Марти! Хубава да е вечерта ти – да те облъхне с онази топлина, уют и споделеност, които ти дари на мене! Благодаря ти!
Силно стихотворение, вплело най - чистите чувства!
Прегръдка, мила Вени!
Силно стихотворение, вплело най - чистите чувства!
Прегръдка, мила Вени!
Мила Мариянче, толкова добре си го казала! "Спомените топлят...живи са..." Как да ти благодаря за тези сгряващи думи, приятелко? Поздрав за тебе:
https://www.youtube.com/watch?v=ApzeNsMJfuI
Нежна да е вечерта ти! Прегръдка!
Понякога от тъгата се раждат най-красивите творби. Съжалявам, че повода е толкова болезнен.. Любовта и спомените никога не умират, а майките се обичат вечно.
Приятна вечер, приятелко!
Много хубаво стихче , Вени ! Прегръдка с обич и топлина , Приятелко моя !
Тези кокичета ми напомниха кокичетата и чемшира, с които изпратихме татко преди 17 години.
Мъката и сега стяга гърлото ми и предизвиква сълзи в очите ми.
Утре има имен ден, на 23 рожден, а на 30 си отиде...
"Как да й кажа, че нямам сега
за нея ни сили, ни обич, ни време…"
Това ме тормози безкрайно, но ме и успокоява донякъде.
Беше при мен, аз го държах за ръката, аз го приготвих за дългия път, но все пак се чувствам виновна, че след като майка си отиде за него намирах малко време ...
Чувахме се по телефона по няколко пъти на ден, идваше да гледа децата, когато бях в дълга командировка ...
Не му дадох всичко, което заслужаваше. Той заслужаваше много!
Бог да ги прости нашите мили родители!
Прегръщам те с благодарност за предпролетното адажио!
Защо се терзаеш, мила Кате? Ние бяхме сбъркано поколение - и за децата, и за старците си понесохме толкова отговорности - работещи майки с работещи родители при насрещни планове, компромиси с личното пространство и жестока борба за хляба , от една страна, и работещи болногледачи при нереално трудни условия за получаване на социални и здравни услуги и подпомагане, от друга, средно поколение, пресирано между стари и млади, вечно тичащо, вечно ненаправило на никого, изкупителна жертва.
Можела си да стоиш повече време при баща си – но някой друг или нещо друго би лишила от това време – и си знаела това, и си си подбрала приоритетите. А родителят никога не е приоритет. Всичко друго вършим, но не и да е добре на родителите ни…и не защото сме лоши – защото силите не стигат към всички да сме добри. Трябва отдушник, бушон, луфт – какво по-удобно от майчиното и бащиното присъствие – те затова са тук, да обират отрицателните емоции, да охлаждат страстите ни, да ни завръщат. А когато вече ги няма – чувстваме липсата на това защитено пространство. И си казваме: „Ех, можеше и по друг начин!”
Неправилно! Вместо това може би трябва да си кажем: „Нека бъдем гръмоотвод за нашите деца! Да ги разбираме! И – никакво мърморене, никакви претенции към тях – не им е лесно, горките!” Горе-долу така се успокоявам аз, Катеринке! Дано поне малко нещо подобно те успокоява и тебе. Прегръдка, приятелко!
натъжи ме, Вени... за майките
с обич..
Понякога от тъгата се раждат най-красивите творби. Съжалявам, че повода е толкова болезнен.. Любовта и спомените никога не умират, а майките се обичат вечно.
Приятна вечер, приятелко!
Благодаря ти, Кате! Хубава вечер и на тебе!
Преди 10 години на Йордановден ме напусна и моята майка. (Бог да ги прости всичките!).
Ние страдаме, вълнуваме се, усмихваме се, радваме се. Сменят се нашите състояние, само душите ни си остават същите. Натрупваме с времето жизнен опит, градим своята карма и така пътуваме през лабиринтите на времето.
Каквото и да става не губете вашата душевност, страдайте, дарявате, отдавайте се и се стремете да бъдете добри и добронамерени. Прищевките и претенциите на физическо ниво са незначителни в сравнение с нашата душевност.
Светла памет на тези, които са ни напуснали!
Бъдете благословени всички!
Благодаря Ви от сърце за думите на утеха...Знам какво значи майката за един син, виждам как изживява загубата моят брат, присъединявам се към Вашата мъка....годините не помагат! Нека да е светла паметта на нашите майчици! Да живеем така, че където и да са те, да се усмихват, като ни гледат, и да ни се радват. А за помощ - те винаги помагат...винаги ни подкрепят, стоят зад всичко добро, което правим! Амин!
И - хайде да си говорим на "ти" - знаете, тук, в блога, всички го правят:))) Пък и ние не сме толкова непознати - такъв голям мост ни свързва все пак:))) Хубав ден, приятелю! Поздрави!