2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 17856 Коментари: 37 Гласове:
Последна промяна: 17.12.2014 07:33
***
Обич поравно...
Има ли някой да се съмнява в това?
Мама обича поравно и силно
всичките свои мили деца -
котета, патета - всички немирници.
Мислите, че това й досажда, нали?
Моля ви - не, не го заслужава!
Трябва да сучат - а все бягат встрани,
но - споко - всички се забавляват!
Ако можехме с други очи да погледнем природата... Да видим как се отнася към различните, как разпръсква доброта и позитивизъм наоколо, как никой извън закона за самосъхранението не пречи на другите да съществуват и да се развиват, как всички си помагат...
Напоследък в интернет пространството нашумя видеоклип, в който е заснето как котката на едно младо ирландско семейство осиновява три патенца и ги отглежда заедно с двете си котенца:)))
Гледах, гледах, стана ми мило...Прииска ми се да го споделя с вас, приятели...
Ако нямате време
да изгледате целия клип,
превъртете към края на втория -
заслужава си -
иначе ще пропуснете
възпитателната мярка
"дърпане на опашка":)))))))))
щом природата го е наредила?
Трябва да слушкат дори при игра,
а мама им дава и здраве и сила!
за патенца малки и сладки...
Затуй впечатлих се от тази история-
и още за мен е загадка...
Здравей, Вал! Не можах да кача клипа с цялата история - в момента нещо не мога да добавям клипове от YouTube. Това е разказ на едно младо ирландско семейство, чиято котка, която имала малки котенца, осиновила три патенца. Патенцата били на 1 седмица, когато с майка им се случила злополука. Напразно търсили те състрадателно сърце из целия птичи двор - никой не ги гушнал, никой не ги стоплил. Така те стигнали до сандъка под стълбището, където котка кърмела двете си малки котета. Привлечени от топлината, патенцата се приближили и напъхали човки в топлата козина на мама котка. Котката не се поколебала и ги обгърнала с лапа, за да ги стопли - и започнала да ги ближе, което явно много им харесало... Днес трите патета са големи бели гъсоци, неколкократно по-големи от котката, но продъжават да крачат след нея в индийска нишка - важно-важно поклащайки се и въртейки опашки. За разлика от котетата, които се пръснали из махалата и рядко се прибират да видят майка си.
Та това беше видеоисторията, която, за съжаление , не мога поне засега да добавя, но ще опитам по-късно.
Поздрави, Вал!
Хубави почивни дни!
Приятни почивни дни!... :)
Приятни почивни дни!... :)
Благодаря, Марине! Да, да обичаш поравно и силно. Мисля, че всички майки обичат така...Поздрави!
:)))))))))))))))))))))))))))
Мила Васенка, любима приятелко....Смая ме! Как така съм ти написала предварително? Можех да се закълна, че видях коментара ти - получих го някъде към 3,30ч. Но погледнах към бога - и вече в нищо не съм сигурна. Може би съм те сънувала...спомням си, че последното, което видях снощи - беше твоето име в моя блог - и съм сънувала, че ми пишеш, станала съм и съм ти отговорила:))))))))))))))). При това разбрах и нещо за себе си - по принцип и на сън съм можела да не допускам грешки /освен безброй изпускания на букви Л и Р и др./ по причина на затегнати клавиши от клавиатурата:(((.
Благодаря ти за коментара, мила Васе, но виждаш ли - и да не ми пишеш, аз знам, че се каниш да го направиш - мисля за тебе, приятелко, при тебе съм! Приготвила съм палачинки - заповядай, с кафето! Красиви и топли да са изживяванията ти в този късен ноемврийски ден! Прегръдка!
Поздрави!Хубав ден!
https://www.youtube.com/watch?v=570khFoaE4s
Поздрави, Еми! Хубав - весел и релаксиращ, съботен ден!
Дали ще го осъзнаем?
Поздрави за постинга!
За клипа в последния ти коментар: https://www.youtube.com/watch?v=570khFoaE4s
Системата ще ти разруши, когато премахнеш защитата му S след http.
Ще го качиш в този вид: http://www.youtube.com/watch?v=570khFoaE4s
Хубав ден!
Права си за това, че не бива да се делим по разни измислени принципи –не печелим нищо – напротив, губим; печелят само ония, които са ги измислили, за да ни разделят и държат слаби и зависими. Случвало се е в конкретна житейска ситуация да ми помогне някой различен – няма да уточнявам какъв – всякак е било – и съм се чудила защо точно той; и съм си отговаряла, че има добро сърце – от сърцето е. Ако добрите хора разберат това и спрат да се делят – ще изчезнат всички злини по света. Права си – кога ще го разберем, за да си помогнем сами?
А аз…трябва да ти призная - исках да помогна на едно място – исках да застана с малкия си глас и с никому неизвестното си име – и да коментирам една несправедливост, в която беше замесено и твоето име, но не можах. Не успях – докато събера информация и кураж – постингът беше изтрит. И слава богу – но се чувствам зле, че не действах, както трябва, по съвест. Съжалявам, не мога да си го простя! А ти си умна, толерантна, хладнокръвна и решителна – когато трябва. Страхотна си! Господ да те поживи! Поздрави!
Права си за това, че не бива да се делим по разни измислени принципи –не печелим нищо – напротив, губим; печелят само ония, които са ги измислили, за да ни разделят и държат слаби и зависими. Случвало се е в конкретна житейска ситуация да ми помогне някой различен – няма да уточнявам какъв – всякак е било – и съм се чудила защо точно той; и съм си отговаряла, че има добро сърце – от сърцето е. Ако добрите хора разберат това и спрат да се делят – ще изчезнат всички злини по света. Права си – кога ще го разберем, за да си помогнем сами?
А аз…трябва да ти призная - исках да помогна на едно място – исках да застана с малкия си глас и с никому неизвестното си име – и да коментирам една несправедливост, в която беше замесено и твоето име, но не можах. Не успях – докато събера информация и кураж – постингът беше изтрит. И слава богу – но се чувствам зле, че не действах, както трябва, по съвест. Съжалявам, не мога да си го простя! А ти си умна, толерантна, хладнокръвна и решителна – когато трябва. Страхотна си! Господ да те поживи! Поздрави!
Вени, не се терзай. Други трябваше да застанат до мене, но те нямаха смелостта. Независимо как се е стигнало до това, трябваше екипът към когото принадлежах да застане открито и да се обоснове за нападките. Както и да е. Но за сетен път се убедих, че блог.бг е огледано на съвременното ни общество. Не дай си боже да тръгнат срещу някого, всички ще се изпокрият като мишки, ще се дистанцират. Само и само ТЕ да не са. Такива сме, индивидуалисти и нихилисти. Няма друга такава държава в света като нашата, която на периоди от 50 години да отрича всичко, да срива всичко, да няма отношения към най - голямото богатство - човешкия ресурс. Колкото до конкретния случай все още съм като попарена. Но!
Поздрави, приятелко!
29.11.2014 19:20
В сърцето има достатъчно пространство за обич...
Благодаря за постинга и нека винаги има обич в дома ти!<3
Вени, не се терзай. Други трябваше да застанат до мене, но те нямаха смелостта. Независимо как се е стигнало до това, трябваше екипът към когото принадлежах да застане открито и да се обоснове за нападките. Както и да е. Но за сетен път се убедих, че блог.бг е огледано на съвременното ни общество. Не дай си боже да тръгнат срещу някого, всички ще се изпокрият като мишки, ще се дистанцират. Само и само ТЕ да не са. Такива сме, индивидуалисти и нихилисти. Няма друга такава държава в света като нашата, която на периоди от 50 години да отрича всичко, да срива всичко, да няма отношения към най - голямото богатство - човешкия ресурс. Колкото до конкретния случай все още съм като попарена. Но! [/quote]
Точно за това "като попарена" ми е най-голямата болка. Знам какво значи...Страдам с теб...Преди месец и нещо публикувах стихотворение, в което имаше един образ видение - на зелената коза, която ни гледа отгоре...нещо като Радичковите верблюди, биволи и крокодили - впрочем той и коза има, но се появява над леглото на героя...Видях се героиня на постинг изобличение /в нов блог на моя "приятелка" - почти веднага го изтриха;, в него "вижте тази учителка" беше най-малкото, което трябваше да понеса...И коментари имаше - всъщност бяха от същата приятелка от различни нейни профили...Помня първите коментари на моята страничка след това: Валеска, Вал, Марин и ти. След тях - още двайсетина най-малко...Бях толкова горда, щастлива с приятелите си... Вие ме подкрепихте в този момент - и аз няма да го забравя.
Няколко пъти препрочитах последните ти изречения - да, абсолютно си права...може би е робски страх това - да бързаш да се приспособиш към новите, като зачеркнеш цялото си минало, за да им се харесаш...Поздравявам те с една мисъл на Радичков от разказа "Верблюд": „Тъй ще се търкаляме ние през тоя живот, като жироскопи!“ — без да знае какво е това жироскопи. ...."
Прегръдка!
Благодаря, Гошо! Животните винаги са много точни в реакциите си, инстинктите никога не ги лъжат - хората трябва да изучават поведението на животните и да се учат от него. Поздрави!
Поздрави, приятелко!
Ха-ха, мишки ли? Със сигурност ще ги научи и мишки да ловят - като я гледам колко е упорита - всяко едно пате най-малко по пет пъти изтегля за опашката да отиде да суче - и накрая ги прибра под лапата си при котетата...Твърдоглава и държи на своето като всяка котка, ама и те не са лесни за възпитание - права си:)))) Поздрави, приятелко!
В сърцето има достатъчно пространство за обич...
Благодаря за постинга и нека винаги има обич в дома ти!<3
Здравей, мила Флай! Дори една котка знае, че всяко същество има нуждата от обич и заслужава да бъде обичано. Защо хората често не разбират това? Благодаря за хубавите пожелания - нека и в твоя дом намерят благоприятна почва те - да се сбъднат! Прегръдка с обич, нежна приятелко! Да ти е светла вечерта!
"Любовта на мама не е пита да се чупи на парчета за отделните мечета". Ох, колко сладко! Откъде е това? Явно, много отдавна не съм пяла детски песнички:))) Вярно, не се дели - аз в стихчетата съм го казала, но в заглавието нещо промених и се е получило недобре. Веднага го сменям с оригиналното "Мама обича поравно всички свои деца":)))) Благодаря ти, Майче! Разбрах, че днес си открила зимния туристически сезон на Витоша! Хубави зимни емоции ти пожелавам - тази зима да бъде хубава, снежна и добра за тебе! Усмивки!
Мама обича поравно и силно
всичките свои мили деца -
И още нещо - " Природата ни дава знак", така е; понякога обаче се препъваме в знаците и не ги забелязваме, все тичаме, тичаме...
Прегръдка, Вени, и нека е спорна и усмихната седмицата ти! И декември! :)
а животните припознават и чуждите деца като свои, щом са под крилото им..
стопля душата и сърцето този постинг... поздрав и прегръдка
за теб.. от сърце..
Мама обича поравно и силно
всичките свои мили деца -
И още нещо - " Природата ни дава знак", така е; понякога обаче се препъваме в знаците и не ги забелязваме, все тичаме, тичаме...
Прегръдка, Вени, и нека е спорна и усмихната седмицата ти! И декември! :)
Мила Мег, ...липсваше ми! Радвам се, че се обади! Ами да - поравно, макар че тук приятелките една през друга се надпреварват да ми правят забележки, че "поравно" значело да се дели, а майчината любов била неделима, тя била по много за всички...По много - по много, но поравно - нали така?:)))))))))))
И за природните знаци си права...не знам защо става така, но като че ли все повече се отдалечаваме от природата и все повече нехаем за нейната съдба - колкото повече говорим за екопроблеми, екокатастрофи и пр. Не разбираме природата, не ни боли за нея, не чуваме нейните SOS сигнали. Да разбираш различните, да си толерантен към тях, да им дадеш закрила и шанс да оцелеят, да се развиват пълноценно - ето проблеми, които могат да ни накарат да се замислим, да станем по-добри...Дано! Все пак сме хора, които претендираме, че имаме мозък и чувства по-развити, отколкото у една котка. Лично аз залагам на котката:)))))))))))
Поздрави, скъпа Мариянче! Пожелавам ти мноооого здраве - и щастливи случвания през декември! Прегръдка!
а животните припознават и чуждите деца като свои, щом са под крилото им..
стопля душата и сърцето този постинг... поздрав и прегръдка
за теб.. от сърце..
Благодаря, Метличинке! Стоплят душата тия малките, нали? А мама Маца е толкова отговорна: все се тревожи за непослушковците, дърпа ги за опашките, посочва им правия път- до нея- там е млякото, там е истината - я вижте котетата! Но природата не можеш да надхитриш - патетата са си патета - тегли ги да дърпат сламки, да откриват семенца - и дори гадни червеи –пфу! И все пак мама е така търпелива - просто прелест! Затова, както става ясно и от първото клипче - патетата остават завинаги задължени на мама - не само на думи, ами и буквално остават - движат се в колона след нея, следват я и тогава, когато дори собствените й котета я напускат. Природа! Винаги ме е изумявала! Да, човек има още много какво да учи! Дано да се вслуша в знаците на природата:))))
Поздрави, Метличинке! Благодаря ти за емоционалния коментар, за топлите думи, за поздравите! Хубава вечер и спорна седмица, приятелко! Прегръдка!
30.11.2014 20:13
"Любовта на мама не е пита да се чупи на парчета за отделните мечета". Ох, колко сладко! Откъде е това? Явно, много отдавна не съм пяла детски песнички:))) Вярно, не се дели - аз в стихчетата съм го казала, но в заглавието нещо промених и се е получило недобре. Веднага го сменям с оригиналното "Мама обича поравно всички свои деца":)))) Благодаря ти, Майче! Разбрах, че днес си открила зимния туристически сезон на Витоша! Хубави зимни емоции ти пожелавам - тази зима да бъде хубава, снежна и добра за тебе! Усмивки!
на Мечо се ражда братче и той много страда: "Мама има друго мече и не ме обича вече". Избягва, защото се чувства никому ненужен. Когато го намират, мама Меца му казва тези думи:"Любовта на мама не е пита да се чупи на парчета за отделните мечета". Много го харесах пък и синът ми също и при толкова прочити съм го запомнила. Ох, колко съм готова за баба. Усмивки!
01.12.2014 20:13
За сметка на това тази сутрин ми достави голяма радост, милост и усмивки, за което ти благодаря!
Няма да пиша за майчини чувства от един вид към друг - то е видно.
Това коте ми напомни моето коте Грюн, която беше невероятна майка.
Писала съм ти за нея.
След като пораснаха нейните 3 котенца и ги подарих тя се поболя от мъка. Не искаше да се храни, издаваше звуци наподобяващи плач, които ми разкъсваха сърцето.
Тук идва нещото, което я успокои за известно време.
Имахме гараж и там по някаква случайност малкият ми син открил едно кученце.
Донесе го завито в якето си.
Грюн, милата веднага го взе под "крилото" си.
Най-напред го "изми":), макар съпротивата от негова страна да беше голяма.
После се опита да го занесе в тоалетна си, но не можа, защото беше доста тежичко:), а и не се подчиняваше на нейните хигиенни навици.
Аз й помогнах - занесох го там, но то не прояви разбиране.
Виж за храната - там си хапна от нейната.
После му се доспа и тя легна върху него да го пази, като от време на време го близваше с обич.
Не се отделяше от него, докато синът ми не го подари.
Пак имаше мъка в огромните зелени очи, които сякаш ме обвиняваха.
После синът ми беше купи от Богров едно патенце и едно едно пиленце.
Историята се повтори.
Тя и на тях трепереше като родна майка.
Пиша тези истории, защото ми се иска да приличаме на животните, да сме добри и грижовни като тях не само към своите деца, а и към другите.
Поздрави, прегръдки и хубав ден!
А историята с осиновителката Грюн е уникална. Мисля, че тя подкрепя тезата ми, че животните са по-добри от нас, хората, че ние проявяваме задължителна нетърпимост към инакомислещите и към различните...Твоите разсъждения за отношението ни към природата са също в тази посока...
Благодаря ти, мила Кате, за споделеното! Хубав да е денят ти, емоциите ти да са положителни, заниманията ти - спорни! Прегръдка!
Не пропускам да разкажа случка, която ме е впечатлила.
Животните и птиците могат да ни научат на много неща, но хората трябва да знаят, те носят голяма отговорност. Тези същества могат да покажат истинската същност, само при условие, че са обградени с любов, доверие и грижа.
Така че съгласна съм с тебе, напълно...Ех, животът може да се живее и по-леко, а светът да бъде по-добро място за съществуване, ако всички ние не вървяхме против вечните закони на естеството, ако съблюдавахме прастарите правила и отношения в природата и обществото. Но уви...Поздрави, Санде! Благодаря за хубавите думи!