2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 19765 Коментари: 48 Гласове:
Последна промяна: 15.12.2014 19:00
Този, когото
виждах в сияние,
на колесница –
с лавров венец,
когото сънувах как
вдига десница,
морето прорязва
и крачи напред;
този, с когото
зората се будеше
и ронеха гълъби
ябълков цвят,
когото ревнувах как
с чайките плуваше
в тихия залез
над сънния бряг;
този, с когото
се раждах безименна –
за да ме кръсти
с безброй имена
когото видях как
разбулва енигмата
за моето идване
и път през света;
този, когото
оставих на воля
в мен да променя
всички черти,
когото попивах аз
така неизменно,
че всичко свое
изгубих, изтрих;
този, когото
в безветрие срещнах,
а сто урагана
в мене пося,
когото не сетих как
в душата безгрешна
завихри безумно
торнадо от грях.
Този ли? Свърши
с това, да подменя
моята същност
с порив жесток,
истина проста
проблесна у мене:
няма ни Дявол,
нито пък Бог.
Онзи, когото
срещнах в сияние,
днес черна сянка
в света ми любим-
копие бледо,
безлико създание,
бавно изтля и
превърна се в дим.
Скри се и- де го?
Вече е спомен,
че съм го срещала
нейде в света…
В моя живот,
тъй кротък и скромен,
обич ми трябва,
не божества.
Тракийската писменост е най-старата в св...
11 ЖИВОТЪТ НА ИСУС ХРИСТОС И НЕГОВОТО КР...
Да обичаш, значи да се докоснеш до Бог...
Защото само любовта може да ни промени към Добро.
Благодаря за внушената мъдрост, Вени! :)
Видях и клипчето. Песента е чудесна, много подходяща за текста!
Топъл поздрав! :)
Хубава вечер!...
Благодаря ти, Марине! Хубава вечер!
Поздравления, Вени! Хубава събота! И - неделя! :)
Поздрави!
Поздравления, Вени! Хубава събота! И - неделя! :)
Благодаря, Мег, за вдъхновения коментар. Това за сърцето много вярно си го усетила. Очите, ръцете, мозъкът дори - можеш да излъжеш - сърцето - никога. Хубава вечер, мила - да е топла, да е обичлива!
В моя живот,
тъй кротък и скромен,
обич ми трябва,
не божества.
Поздравления, Вени!
не божества.
Поздрави от Родопите!
Бог е любов и е ЕДИН, другото са кумири, които се превръщат в дим, прах или нещо подобно.
Най-много ми хареса края, защото на тези няколко думи се крепи животът на всеки човек:
"В моя живот,
тъй кротък и скромен,
обич ми трябва,
не божества."
Прегръщам те с поздрав и ОБИЧ!
в началото
когато е пролет
зелена и бяла
лека светла въздушна
цъфтят разточително цветята `и
птици окичват дърветата
с гирляндите на песните си
и говорим
говорим безспир
оглупели от ослепителния блясък в началото
преминали като в сън упоителното `и лято
изпитали
хладните листопадни прегръдки на есента `и
дълбоко мълчим в зимата
в дълбоко мълчание пада любовният сняг
и затрупва
затрупва
трупове
труповете на
думи
някаква бяла пепел от слънце
Когато обичаш представата за един човек, а не него самия накрая реалността си казва думата. Много сложно стана, но и твоето стихче не е леко и повърхностно.:)
Поздрави!
Бог е любов и е ЕДИН, другото са кумири, които се превръщат в дим, прах или нещо подобно.
Най-много ми хареса края, защото на тези няколко думи се крепи животът на всеки човек:
"В моя живот,
тъй кротък и скромен,
обич ми трябва,
не божества."
Прегръщам те с поздрав и ОБИЧ!
Благодаря ти, Катенка, ти винаги ме разбираш... Бог е любов - но права си, той е един на небето...а ние все си създаваме кумири и после се чудим защо сме разочаровани....поздрави, Кате, хубава да е съботната ти вечер! Прегръщам те също с ОБИЧ, мила приятелко!
в началото
когато е пролет
зелена и бяла
лека светла въздушна
цъфтят разточително цветята `и
птици окичват дърветата
с гирляндите на песните си
и говорим
говорим безспир
оглупели от ослепителния блясък в началото
преминали като в сън упоителното `и лято
изпитали
хладните листопадни прегръдки на есента `и
дълбоко мълчим в зимата
в дълбоко мълчание пада любовният сняг
и затрупва
затрупва
трупове
труповете на
думи
някаква бяла пепел от слънце
Ехей, Мартичка, това, което си написала, е много хубаво! Толкова ми хареса! Точно така е , както си го описала: в началото говорим, говорим, а около нас е пролет...после бясно препускаме през лято и есен, за да спрем изведнъж, осъзнали колко сме изстинали - идва зима, а думите бавно се стелят - като вкочанени трупове - и всичко е пепел от лятното слънце на любовта ни. Мислим еднакво...за съжаление:))) Поздрави, Марти, положи вкочанелите думи пред камината на привичката, разръчкай навика - знаеш ли, може пък да пропука незагаснал въглен, да прехвръкне искра - и да лумне огън - ето ти спасение от зимата, която, уви, ни очаква! Прегръдка!
Благодаря ти, Гошо...много ти багодаря! Хубава вечер с любимите съботни неща, които осмислят завършека на този жадуван през цялата седмица почивен ден! Поздрави!
Мислиш ли, Майче? Не знам...толкова превъплъщения, такова поляризирано отношение...Мразя ти - обичам те...Луда работа! Но може и да си права, сигурно си права...Времето ще покаже...Поздрави, мила приятелко, хубави почивни дни на тебе, на кандидат шофьора и на цялото семейство! Прегръдка!
Когато обичаш представата за един човек, а не него самия накрая реалността си казва думата. Много сложно стана, но и твоето стихче не е леко и повърхностно.:) Поздрави!
Благодаря, Катя! По женски се лъжем, търсим лъскавите стъкълца, после плачем, като се порежем - и пак по женски се молим някой да целуне порязаното пръстче - за да му простим:))) Ех, женското сърце...ето кое се казва сложно и трудно за разгадаване - не моето стихче:))) Поздрави и усмивки, приятелко!
Поздрави от Вал!
В моя живот,
тъй кротък и скромен,
обич ми трябва,
не божества.
Но оживя, нали...Защото, мила Неви, ако не беше го направила, сигурно нямаше да си жива вече! Такива хора като октоподи оплитат всичко: мислите, чувствата, действията, преценките - всичко лично у тебе - бавно подменят цялата ти същност - системно, методично, от позицията на единствения, който може да взема решения, на безгрешния, който единствен знае какво ти е необходимо, кое е най-добро за тебе...Чудесно, ако си тип овца, коза или кокошка, или живееш в харем някъде в Ориента, но ако си мислещо същество със своя представа за добро и зло...разривът е предопределен...Слава на бога - в семейството ми има толеранс и зачитане пространството на другия...все още има и сияние - оная пъстра дъга от цветове, за която аз все уж се въздържам да говоря, мълча-мълча, па току я възпея в пореден любовен дитирамб. Но не всички жени са имали това щастие...Поздрави, Неви, благодаря ти за точния и така съпричастен коментар! Прегръдка!
тъй кротък и скромен,
обич ми трябва,
не божества."
В тези четири стиха си казала всичко. Поздрави!
Поздрави от Вал!
В моя живот,
тъй кротък и скромен,
обич ми трябва,
не божества.
Прав си, Вал, човек трябва да запази себе си от ония компромиси, които го обезличават и зачеркват същностни характеристики у него...Знаеш какво казва Бр. Нушич за биографията на мъжа...но не само жените обичат да привеждат към нула биографиите на съпрузите си - съдбата на жената с един мъж тиранин също не е за завиждане. А в БГ такива ориенталци дал господ! Е, ние с тебе сме щастливци в това отношение - обичаме и ни обичат, но сме си и сами по себе си завършени планети, които летят свободно из звездната система на блога, необезпокоявани от своите половинки /спътници в живота, не и в блога/...Ако все пак решат да ни ограничат -любовно стихотворение с посвещение и - пътният лист из блога отново е разписан...Шегувам се, естествено. И все пак - щастие е да се чувстваш свободен, да нямаш нужда /и натиск/ да се променяш, да си щастлив с това, което си! Поздрави, Вал! Ползотворни почивни дни!
тъй кротък и скромен,
обич ми трябва,
не божества."
В тези четири стиха си казала всичко. Поздрави!
Благодаря ти, Ати! Всъщност това е втора редакция. Първоначално публикувах стихотворението с този финал:
"В моя живот,
тъй кротък и скромен,
не Бог- олтар е
за мен Любовта".
Но от коментарите усетих, че води до много разнопосочни тълкования - не се разбира:))) Разширих втората част и промених поантата...Дали пък не сгреших...?
Поздрави, скъпа Ати, благодаря ти за добрите думи! Хубава съботна вечер ти желая - обичлива и вдъхновена!
П.П. Може ли да си поръчам тема с рецепти за тиквите, които затрупват в момента отвсякъде??? Но не за тиквеник, а нещо по-простичко, примерно печена тиква, но по по-специална рецепта, с малко хитринки и особености, в което ти си корифей :))
Прегръдки и поздрави!
Ето ти четири основни начина за приготвяне на тиква:
1. Свинска тиква - режеш на парчета и вариш в голяма тенджера с малко захар. парчетата се остъргват, слага се захар и прясно мляко и се разбива на каша /с тел, вилица, миксер, пасатор- каквото имаш/.
2. Цигулка- разделяш на парчета, белиш и режеш на тънки резени,/2 см х 0,5 см х 0,5см./, които вариш в тенджера с малко захар, прецеждаш, поставяш в тенджера и заливаш със смес за крем карамел /5 яйца, 1л варено прясно мляко, 12 лъжици захар/ + няколко бучки масълце - и печеш не на водна баня, а директно в печката до порозовяване.
3. Кестенка: разделяш на парчета, белиш, режеш на малки резени и поставяш в тава. Поръсваш със захар /1,5 чаени чаши/, добавяш вода до 1/3 от нивото на тиквите и печеш до омекване.
4. Бяла тиква: Режеш на по-едри парчета. В голяма тава насипваш 2 чаени чаши захар и подреждаш парчетата тиква, захлупени с месестата част към захарта и с кората нагоре. Добавяш до 1/3 от нивото на тиквите вода и печеш до причерняване кожицата на тиквата.
Всяка тиква можеш да печеш по четирите начина, но у всеки сорт има особености, които обуславят използването на точно определен начин на приготвяне. Така че съобразяването не е задължително - има само ппоръчителенн характер.
Дано да съм ти била полезна, мила Бени! Поздрави и усмивки!
Що се отнася до рецептите с тиква - моя любима е тази с крем карамела. Става вълшебна! Освен това може да се изпекат парчета тиква с ябълки, круши, сушени плодове, ядки и също е много вкусно и подходящо за Бъдни вечер! Хубави почивни дни и нощи ;-) от мен, мила Вени!
Толкова суперлативи - за една обикновена, тривиална история. При това измислена:))) Но за другото съм съгласна -такива отношения, основани на илюзорна представа един за друг, избухват рано или късно, както казваш ти - като бомба.
Благодаря и за рецептата за тиква, печена с други плодове. Все се каня да пробвам.
Поздрави, приятелко Дид ! Пожелавам ти слънце и топлина в утрешния късноноемврийски ден! Спокойна нощ!
Вени, избрах за начало "Цигулка", защото звучи много апетитно. Страшна си!
Хубава неделя, с вкус и цвят! ;)
Ето ти още малко информация:
Обелваш тиквата /при цигулките това може да стане и с картофобелачката/.
Слагаш в тенджера с капак, доливаш вода до 1/3 от нивото на тиквата, поръсваш с 2-3 супени лъжици захар и вариш до омекване /около 30 миути/.
Изцеждаш сварените парчета в гевгир :)))))) /извинявай, сетих се за един от първите ти постинги как си мила спагетите:))) - бях ти оставила сериозен коментар и дори линк към речниковото значение на думата - колко съм била /още тогава! :)))/ глупава, прости ми този коментар - или просто го изтрий:)/
Разстилаш изцедените тикви в тавичка среден размер, заливаш със смес за крем карамел и не забравяш да сложиш отгоре 20-30 грама краве масълце.
Печеш на умерена фурна до пооранжевяване на повърхността /а вътре, като провериш с лъжичка, да няма течност/.
След изваждане от фурната веднага поръсваш с пудра захар.
Понякога предварително сгорявам захар - точно както при крем карамела, но в последно време не го правя - предпочитам да си остане вкусът на тиквата.
Оставен в хладилника, това е десерт за цялото семейство поне до средата на седмицата. Успех, Бени! Прегръщам те с пожелание за много релакс в неделния ден!
Чудесен постинг се е получил за любов + тикви:) Уникална си, наистина! Много ми хареса стихът ти, но и аз оставам с последното четиристишие. Много, ама много ми хареса! И рецептите за тикви са съвсем на място, защото нали любовта на мъжа минавала през стомаха:) Хубав неделен ден, мила приятелко! Прегръдки!
Ох, добре, че си минала, Васенка. Че аз покрай асмите имах още няколко довършителни работи - и се прибирам чак сега. Но парчето ти го бях отделила, само че забравих да ти кажа, че ако ти хареса, има и допълнително:))) Е, нищо де, пак заповядай - когато се сетиш - винаги има тиква. Утре ще направя и рецептата на Невенка - да видим как ще опека цяла тиква с крем карамел:))))) Не съм правила такава. А на тебе, Васенка, спорна седмица с хубави изживявания! Прегръдка от сърце:)))
Благодаря, Неви, заинтригува ме много. Непременно ще направя такава тиква. Аз просто съм задължена да правя тиква всеки ден, защото тази година тиквите са толкова много и такива огромни - имаше няколко, които ги носеха трима мъже - двама души не могат да се справят. Моят мъж каза, че едната я теглили - била към петдесет килограма:)))) Гиганти! А не са торени /саамо малко оборска тор в гнездата при засяване - сигурно е от дъждовете. Така че аз, като разрежа една тиква, раздавам на цялата махала и пак ми остава да пека 3-4 пъти.
Хубава седмица, приятелко - забавна и късметлийска! Прегръдка!
С възхищение...и респект за истинския,вълшебен стих!
А поантата е просто....вълшебна,сякаш си си изляла душата в нея!
Необятно чувство.
Щастливите хора си приличат, нещастните - всеки си е нещастен по своему.
Бъди щастлива!
Да, любовта, даже и измислена, е красиво чувство - силно и драматично, необятно, както ти си се изразил. А образа на любимия в моето стихотворение нямаше защо да измислям - за мене той е персонифицираното движение на любовното чувство - от първото възприятие и сърдечни трепети до горчивите прозрения и движение на чувството в края. Благодаря за коментара! Поздрави!
С възхищение...и респект за истинския,вълшебен стих!
А поантата е просто....вълшебна,сякаш си си изляла душата в нея!
Е, недей така, Ели! Не бъркай работата със забавлението! Всичко е хоби...без работата в училище, разбира се, но тя пък ми е най-голямата страст...Е, и това не е точно, макар че е истина...всичко е рутина, организация и - наистина - забавлявам се с приятелите. Затова толкова обичам този блог...Благодаря ти за ласкавите думи за стиховете! Поздрави, Ели! Хубава вечер ти желая - пълна със свежи емоции и забавление! Прегръдка! И да направиш соления десерт, че към 1ч. озверявам:)))
Поздрави, скъпа приятелко! Прегръдка!