Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2014 06:23 - Кой обича рози да бере в снега?
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 22488 Коментари: 34 Гласове:
37

Последна промяна: 11.12.2014 21:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


image



Не му е времето… 
                                              

                               
на Вася


Не му е времето сняг да вали –

последните цъфнали рози  немеят-

склонили глави, мен питат дали

да спят– или още да аленеят.

 

Объркана работа – сняг рони цвета

на люляка, цъфнал  набързо на двора.

За люляков цвят не е време сега,

че пролетта хич не я чакаме скоро.

 

Не му е времето – жълти листа

със сняг и с кокичета кално се смесват,

че зима и пролет наред с есента

искат да властват – безумно, безсвестно…

 

Не му е времето…За какви грехове

Боже, наказваш ни?...Не отговаря…

Пророчество  мрачно се сбъдва, че зле

 всичко, природо, на теб все стоваряхме…




image



image


image



image




image



image




image


image






Гласувай:
37



1. paciencia - Привет, Вени!
27.10.2014 11:01
Повтарям се, но ме изуми колко образно си го казала! Точно така си представях горките рози и натрупалия сняг. Сега видях, че и пролетта се е забъркала. Горкият люляк, първо го разцъфва без време, а след това го оставя на Баба Зима да му метне пряспа сняг:( Явно сезоните нещо са се скарали и се борят за надмощие. Ама защо все клетата и толкова красива Златна Есен е потърпевша? При мен пък надделява Циганското Лято. Ето, пак от територията на Есента си открадва. Май трябва да направим подписка в нейна защита:)Поздрави за хубвия стих и да ви е топличко!
Приятелска прегръдка с едно голяяяяямо Благодаря:)
P.S. Изглежда няма да слушаме Есента на Вивалди тази година!
цитирай
2. benitta - Милите розички! Под тежестта на ...
27.10.2014 11:03
Милите розички! Под тежестта на белия товар изглеждат така крехки и въпреки това - красиво подали главици.
Природата е едновременно могъща и безсилна. Безсилна пред нашето главозамайване, пред зверското й унищожаване от кривоизбухващото развитие на човечеството.... Блъскаме гнусотии върху нея, а тя е нашият дом, нашият живец, сърцето ни.... Заслужаваме цялото зло, на което е способна, Вени! Чак се ядосах сега!
Но...глобални теми, какво да се прави :)))
Идва топла есен в началото на ноември, така че - погали розите и събличай кожуха - слънце ще е! ;)
цитирай
3. donchevav - Повтарям се, но ме изуми колко об...
27.10.2014 11:38
paciencia написа:
Повтарям се, но ме изуми колко образно си го казала! Точно така си представях горките рози и натрупалия сняг. Сега видях, че и пролетта се е забъркала. Горкият люляк, първо го разцъфва без време, а след това го оставя на Баба Зима да му метне пряспа сняг:( Явно сезоните нещо са се скарали и се борят за надмощие. Ама защо все клетата и толкова красива Златна Есен е потърпевша? При мен пък надделява Циганското Лято. Ето, пак от територията на Есента си открадва. Май трябва да направим подписка в нейна защита:)Поздрави за хубвия стих и да ви е топличко!
Приятелска прегръдка с едно голяяяяямо Благодаря:)
P.S. Изглежда няма да слушаме Есента на Вивалди тази година!


Мила далечна Вася! Благодаря ти за топлите думи и твоето приятелство! Хубаво циганско лято - и ако може, и от зимата да си открадне - аз лично, както се настудувахме тук през октомври, няма да се разсърдя да продължи чак до януари:)))) Прегръдка с благодарност и от мене! Лека и усмихната да е работната ти седмица! Доскоро!
цитирай
4. mt46 - Поздрави!...
27.10.2014 11:50
Чудесно стихо, хубави снимки... Да, снегът дойде рано... Може би природното време е резултат от човешките действия...
Лек ден!...
цитирай
5. donchevav - Милите розички! Под тежестта на ...
27.10.2014 12:00
benitta написа:
Милите розички! Под тежестта на белия товар изглеждат така крехки и въпреки това - красиво подали главици.
Природата е едновременно могъща и безсилна. Безсилна пред нашето главозамайване, пред зверското й унищожаване от кривоизбухващото развитие на човечеството.... Блъскаме гнусотии върху нея, а тя е нашият дом, нашият живец, сърцето ни.... Заслужаваме цялото зло, на което е способна, Вени! Чак се ядосах сега!
Но...глобални теми, какво да се прави :)))
Идва топла есен в началото на ноември, така че - погали розите и събличай кожуха - слънце ще е! ;)


Мила Бени, благодаря ти за тези споделени мисли за отношението ни към природата - не можеш да си представиш какво бедствие е тук! Аз днес съм в принудителен отпуск - заради бедственото положение: преспите бавно се топят, но снощи по улиците имаше сняг от 50-70 см до 2 метра преспи. Днес никой не работи, децата не учат. На толкова години вече - не помня сняг преди първи ноември...А после, ето - и ти казваш, циганското лято сигурно ще продължи до Коледа /че и след това/. След безснежната зима пък ще започнат да ни заливат студени циклони чак до юни /че и през лятото/. Познат сценарий от последните години, нали? Споделих пред една приятелка, научен работник, физик, за това, което се изписа в блога ни за ХААРП - мислех, че ще ми се изсмее, а тя каза:"Да, има такава програма, та тя е от 1956 година, как не си чувала?"- и продъжи да ми разяснява чудесии и ужасии - да не ги популяризирам тук, че не са хубави работи... От друга страна - замърсяването на природата, изтъняването на озоновия слой, глобалното затопляне и парниковият ефект - все едни такива страхотии...виждаш ли какви апокалиптични и и апоплексични мисли са ме налегнали:))) Само нежните цветенца под снега - треперещи, но живи, жилави, с воля за още живот и цъфтеж - ме крепят...така е , като седя без работа ...и плета...:)))
Топъл, слънчев ден на тебе, моя мила приятелко Бени! Рядко ме навестяваш напоследък, мъчно ми е...Прегръдка!
цитирай
6. donchevav - Чудесно стихо, хубави снимки. . . ...
27.10.2014 12:47
mt46 написа:
Чудесно стихо, хубави снимки... Да, снегът дойде рано... Може би природното време е резултат от човешките действия...
Лек ден!...


Благодаря, Марине! Рано дойде и много ни затисна....Направо си е за страх - само октомври е, а от юни с неговите 30 градуса за по-малко от 24 часа стана средата на януари с - 4С и преспи по улиците. Като си помисля, че имам видео от 22 октомври от Несебър преди две години - плажът многолюден, 23 градуса температура на водата, 28 градуса - на въздуха /всичко това ние го казваме във видеото, за да се фиксира - и докато говорим, гълтаме вода, но продължаваме да кръжим около шамандурата - помня, че три пъти влизахме по за половин час/.
Кой какво ни е замислил, природа или човек е в основата - не знам...но не е добре! Поздрави, Марине, благодаря за хубавите думи! Лек ден!
цитирай
7. martiniki - Да ни наказва?...
27.10.2014 15:57
Да ни стоварва сняг по никоето време на октомври...
Не е така, не е небесен грях, а розов цвят подир снежинките се рони
и смесва се небесна благодат и ласкавите мекички листенца...
Да ни е наказанието сняг, над рози - красота до съвършенство
цитирай
8. megg - Тъжни образи в стих
27.10.2014 17:07
за една странна реалност:

Не му е времето - жълти листа
със сняг и с кокичета кално се смесват

И въпреки всичко, красивото пленява, а може би повече, когато сияе в тъгата...
Поздрав за хубавото стихотворение, Вени!
Приятна седмица, лека и спорна, с повече хубост и с усмивки!

цитирай
9. donchevav - Дали е благодат - не знам, не се то...
27.10.2014 17:11
Дали е благодат - не знам, не се тормозя.
Но трети ден под сняг разкошните ми рози
затрупани лежат с листенца, цели в скреж...
и ражда вик сърцето, а обичта- копнеж
навън в студа да ида - и някак да ги сгрея-
с тях да остана, пък...дано да оцелеем.
Но подло си оставам в топлото легло
с мотива, че доброто за тях -за мен е зло.

Обичам моите рози. Някои съм отгледала от коренче, други - от пъпка, защото аз съм ги пресаждала, кръстосвала, облагородявала - две шарени рози направо са ми рожби - години наред ги селектирах и мисля, че други в света като тях няма:))): червени, с жълто поръбени отвътре и бархетно-восъчно бежови - отвън; дори прецъфтели, си запазват формата и не се разпиляват на листенца. Трепя по тях гъсеници, бълхи, въшки, мушички, плевели, охлюви - че всичко иска да ги яде:)))) Сега пък този сняг! Само да се стопи - веднага ще ги изрежа и ще ги приспя- и те, и аз да сме спокойни!
Благодаря ти, Марти, че ми се обади, споделям твоето усещане за красота...в природата има такава хармоничност, такава подреденост, такова съвършенство, че нищо повече не можем да измислим, нито да добавим! Поздрави с пожелание за уютна вечер!
цитирай
10. donchevav - за една странна реалност: Не му ...
27.10.2014 17:21
megg написа:
за една странна реалност:

Не му е времето - жълти листа
със сняг и с кокичета кално се смесват

И въпреки всичко, красивото пленява, а може би повече, когато сияе в тъгата...
Поздрав за хубавото стихотворение, Вени!
Приятна седмица, лека и спорна, с повече хубост и с усмивки!



Благодаря, Мариянче!
Как фино чувстваш нещата! "...сияе в тъгата..." Тъжна красота...и болка....Почти физически усещах как студът пари нежните листенца на розите, на каните, на латинките....Страдах. Но днес небето се поизясни, температурите се вдигнаха над нулата и - чудо - ами че то нищо не било измръзнало! Пухкавият сняг - като в народното творчество - покрил всяко нежно цветенце с дебел топъл шал - и така го спасил от лапите на минусовия студ! Велика е природата - и съвършена!
Поздрави, Мариянче!
Топла, уютна и щастлива да е за тебе настъпващата вечер!
цитирай
11. valeska - :)
27.10.2014 17:42
Трудно ни е да се зарадваме на снега... когато безмилостно засипва всичко навред. Не му е времето… Приятна да е вечерта, donchevav!:)
цитирай
12. donchevav - Да, Валеска - точно така е. . . Днес се ...
27.10.2014 18:38
Да, Валеска - точно така е... Днес се беше постоплило, но не дотам, че да стопи двуметровите преспи. А сега отново заваля. Бедственото положение остава...
Не му е времето! Благодаря за съпричастността! Приятна да е и твоята вечер, Валеска! Усмивки!
цитирай
13. tryn - Времето си знае...
27.10.2014 18:59
Щом се е случило, значи има причини...
И нека го приемем мъдро и с благодарност, че все пак, не е пагубно бедствие...

Харесах стиха и снимките.
Поздравления, Дончева!
цитирай
14. donchevav - Ами да, не е пагубно. . . макар че е ...
27.10.2014 19:12
Ами да, не е пагубно...макар че е страшно...всички дървета са изпочупени, някои са разцепени по средата, други са останали без нито един клон - не знам дали можеш да си представиш мащабите на бедствието /и няма нужда/...дървото се възстановява по-трудно и от път, и от мост, и от къща дори...Е, благодарни сме, че опази домовете ни - поне нашите тук, в града - селата в радиус от 15 км. обаче отново са наводнени...
Поздрави, tryn! Благодаря ти за съпричастността! Хубава вечер и спорна седмица!
цитирай
15. flymore - Тъжно ми стана...
27.10.2014 21:38
Няма кого да виним!
Стихът ти е жив, пулсира!
Просто те прегръщам, скъпа Вени, както и тези прекрасни рози!<3
цитирай
16. donchevav - Нали и ти си цветенце - разбираш б...
27.10.2014 22:02
Нали и ти си цветенце - разбираш болката на цветята и им съчувстваш...Не тъгувай, мила Флай - снегът си отива, под преспите се показват лист по лист, клонче по клонче без време приспаните рози - и о, чудо! Изправят се и...мисля, че още ще цъфтят милите - ако слънцето се завърне. А то ще се завърне, сигурна съм, не му е време да вали сняг през октомври, нали? Поздрави, цветенце, прегръдка от мене!А, а, особено мило ми стана от изпратената прегръдка към моите рози! Благодаря ти от сърце и от тяхно име! Спокойна нощ!
цитирай
17. tota - Привет, Вени!
27.10.2014 23:08
Чудесен стих, прекрасно посвещение на Вася! Наистина не му е времето. И мен ме заболя за розите привели стъбълца до земята от тежестта на снега. За нежните цветове да не говорим.
Не обичам зимата, но тя пак почука на вратата ни преждевременно.

Да Ви е топло в душите! Хубава вечер!
цитирай
18. donchevav - Мила Ати, напълно споделям напи...
27.10.2014 23:39
Мила Ати, напълно споделям написаното от тебе. Ще дойде зимата - ще си влезе в пълно владение - никой не може да я спре. Но сега не му е времето. Хубава вечер!
PS: Подарих стихотворението на Вася, защото ми се обади с едно много хубаво писмо, което ме трогна - и исках да й направя подарък и да я зарадвам. Когато го публикувах, й го посветих. Вася е чудесна приятелка и голям човек - поне виртуалните ми усещания подсказват това. И нея, и много други приятели от блога - бих искала да ви познавам лично! Поздрави, мила Ати!
цитирай
19. kasnaprolet9999 - Все едно виждам моите рози, направо ...
28.10.2014 00:04
Все едно виждам моите рози, направо ми се къса сърцето като ги гледам. Мушкатите, амарантите и копривките също се скършиха в снига. Ами бедстващите хора? В градовете пак сме по-добре, но в селата е ужасно, без ток и вода, затрупани и наводнени къщи, направо си е трагично. Природата се обърка и това е вследствие човешка намеса.
цитирай
20. getmans1 - Хубав стих ...
28.10.2014 00:05
... изстинали рози, щастливи мечки а котарака!?
цитирай
21. donchevav - Все едно виждам моите рози, направо ...
28.10.2014 00:21
kasnaprolet9999 написа:
Все едно виждам моите рози, направо ми се къса сърцето като ги гледам. Мушкатите, амарантите и копривките също се скършиха в снига. Ами бедстващите хора? В градовете пак сме по-добре, но в селата е ужасно, без ток и вода, затрупани и наводнени къщи, направо си е трагично. Природата се обърка и това е вследствие човешка намеса.


Да, скъпа Неви, това е самата истина - само който цяло лято е обикалял час по час да обгрижва цветенцата си, знае за какво говоря, каква мъка е...Но си права, че хората страдат повече - тези бедствия край нямат...предполагам, че в основата е точно това, за което говориш - човешка намеса. Това трябва да спре - но знае ли някой как? Поздрави с пожелание за спокойна, топла и уютна нощ!
цитирай
22. donchevav - . . . изстинали рози, щастливи мечки ...
28.10.2014 00:27
getmans1 написа:
... изстинали рози, щастливи мечки а котарака!?


Благодаря за хубавите думи. Да, има и котарак /след като трите ми котки ме напуснаха/. Той е много млад - осинових го на 3 месеца и сега е на около година. Никога не е виждал сняг и истински се забавлява. Ляга в снега и се търкаля, докато не се измокри целия. Много обича да се къпе!Поздрави! Хубава вечер!
цитирай
23. iliada3 - Така и не разбрах, Валя дали ще по...
28.10.2014 10:16
Така и не разбрах ,Валя дали ще получиш коментара ми за прекрасния си стих,но окж ни си случи ,ще трябва да го повторя по памет:))
цитирай
24. vilish - Здравей, Вени!
28.10.2014 10:27
Странна и чудновата плетеница от сезони ...
Но днес есента се върна! С цветовете и светлото на небето ...
Хубав ден, красив и усмихнат! :)
цитирай
25. donchevav - Така и не разбрах, Валя дали ще по...
28.10.2014 13:22
анонимен написа:
Така и не разбрах ,Валя дали ще получиш коментара ми за прекрасния си стих,но окж ни си случи ,ще трябва да го повторя по памет:))

Да, Илинче, но ми изписа "анонимен" при модерацията. Все едно - аз разбрах, че си ти :D Благодаря ти за хубавите думи! Поздрави с пожелание за усмихнат ден!
цитирай
26. donchevav - Странна и чудновата плетеница от ...
28.10.2014 13:30
vilish написа:
Странна и чудновата плетеница от сезони ...
Но днес есента се върна! С цветовете и светлото на небето ...
Хубав ден, красив и усмихнат! :)


Да, Вили, малко по малко нещата се нормализират...преспите по пътищата си стоят / е, понамалели/, но всичко останало е есен - дори Слънчо се показа за малко. Тази сутрин розитесе бяха отръскали от снега - и наистина не са се повредили - но да видим :D:D:D:D Поздрави и усмивки!
цитирай
27. donchevav - Катя, мила, такъв хубав коментар - ...
28.10.2014 15:40
Катя, мила, такъв хубав коментар - така ме трогна! Какво се случи - на Илиянка го получих като анонимен, а твоя - макар че го одобрих и чаках достатъчно време - цели два часа - така и не се появи! Добре, че поне го прочетох предварително, че ти не би могла и да го възпроизведеш отново такъв! Е-е-е, направо си е за яд!
Поздрави, Катенка, радвам се, че моята кулинарна идея ти е допаднала! Хубави емоции в остатъка на деня...и пак ще разказваш, че аз нещо недоразбрах, но ще те питам друг път - с повод - или на лични:D:D:D Прегръдка!
цитирай
28. paciencia - Вени, благодаря ти!
28.10.2014 20:43
Ще си запазя този чудесен стих като скъп подарък, безценен.
Чудесен човек си,Вени! ТОпло е при тебе. Бъди здрава и дано да се нормализира обстановката и да отминат бедствията. Есента да сгрее розичките и мръзнещите хора.
Прегръдка!
цитирай
29. gosho568 - Ужас!
28.10.2014 21:04
И всичко това заради, болното и променливо време..!
цитирай
30. donchevav - Ще си запазя този чудесен стих като ...
28.10.2014 21:20
paciencia написа:
Ще си запазя този чудесен стих като скъп подарък, безценен.
Чудесен човек си,Вени! ТОпло е при тебе. Бъди здрава и дано да се нормализира обстановката и да отминат бедствията. Есента да сгрее розичките и мръзнещите хора.
Прегръдка!

Благодаря ти, Васенка, приятелко, бъди благословена!
цитирай
31. donchevav - И всичко това заради, болното и п...
28.10.2014 21:23
gosho568 написа:
И всичко това заради, болното и променливо време..!


Да, Гошо, и аз затова съм разстроена! Ужас! И няма на кого да се сърдиш - природа! Поздрави!
цитирай
32. distrelets - Толкова чувствено и чистосърдечно си
29.10.2014 22:42
го описала, че усетих тежестта на мокрия сняг, болката ти и желанието да съхраниш и съживиш цветята, отгледани с толкова труд, обич, желание. Природа, Вени... като всичко останало, което не зависи от нас. Прекрасно стихотворение! Поздрави ! С много обич! Дид :)))
цитирай
33. donchevav - Дидке, мила, това беше наистина ...
29.10.2014 23:11
Дидке, мила, това беше наистина едно много мъчително изживяване - слава Богу, че свършва! Казваха, че ще има сняг, мислех си, че ще прехвърчи слабо - кой е мислел за двуметрови преспи през октомври! Даже лютите ми чушки са в градината - завих ги с един двоен найлон - и снегът ги зарови - още не се е стопил да разбера живи ли са, или са измръзнали. Права си, природа! Не му е времето, но няма какво да се направи! Благодаря ти, Дид! Спокойни сънища! С обич!
цитирай
34. vestige - Изтлеждат
30.10.2014 21:42
красиво така, отрупани със сняг. Но при мисълта че това е попарило нежните цветчета...
цитирай
35. donchevav - Ох, Вили, така е - но за радост цве...
30.10.2014 21:50
Ох, Вили, така е - но за радост цветчетата не са попарени. Невероятно, но снегът се оказа милостив - обгърна розите с пухкав бял шал и не позволи на студа да ги попари. Сега, когато преспите изтъняха и само на места има по-големи снежни струпвания, розите взеха да се изправят, някои от пъпките им дори се разпукнаха. Животът продължава. Все пак аз ще обера цветовете и ще изрежа и заровя розите - те се нуждаят от заслужена почивка! Приятна почивка и на тебе, Вили, спокойна и обичлива нощ! Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3042241
Постинги: 329
Коментари: 7832
Гласове: 53376
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031