2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 5064 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 13.06.2014 17:59
Срещали ли сте дума, за която сте сигурни, че се пише по определен начин, а в текста пред вас е написана различно?
Колебали ли сте се как трябва да напишете една дума – с „о” или „у”, с „а” или „ъ”, с „е” или „и”, дали трябва да се пише двойно „н” или „т”, дали трябва да се напише „т” или да се изпусне и пр.?
Никога не се колебаете? Хм-м-м, вярвам ви, имаше едно време едно такова четящо поколение, което се редеше на опашка за всяка новоизлязла по книжарниците книга, подкупваше продавачките с шоколади и банани /парите не бяха ценни/; което имаше потребност да превръща дома си в библиотечен клон, макар че във всеки квартал, „на една ръка разстояние”, имаше огромна за размерите на махалата библиотека.
И нашата махала си имаше такава библиотека – не много голяма, но каквото и да потърсех, никога не са ме връщали – намирах го.
После направиха там кебапчийница, а след като фалира – дюнер – и той не успя да се закрепи повече от половин година. Смени го офис за изкупуване на земя. Офисът съществува и до днес и явно хората се справят добре – схлупеното някога полутъмно помещение някак светна с алуминиевата си дограма отвън и лъскавата тръбна мебел и стъкло отвътре.
Не хленча по онова време, просто не мога да се примиря с пренебрежителното отношение към нормите на езика. Всеки, който се чувства несигурен в правилата, се обявява против тези правила, по-точно против всички правила – не били нужни, остарели били, ограничавали, никой вече не ги спазвал. Защо да пишем правописно правилно – само губене на време и излишно усложняване на едно и без това толкова трудно и неприятно нещо като писменото общуване? Това са аргументите на ония, които с космическа скорост чатят по форумите и не се вълнуват с „а” или „ъ” да напишат трудната дума – просто в латиницата няма „ъ” – всичко си е „а” – и „balgarski”, и „balgaria”/естествено с малка буква/.
На този фон ми е трудно да ви занимавам с правопис, да се спра конкретно за някое правило.
Или? Не, не му е мястото тук, в този постинг.
Все пак – престрашавам се – ще се опитам. Ето ви едно.
В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК СЛЕД ЧИСЛИТЕЛНИТЕ БРОЙНИ ИМЕНА СЕ ИЗПОЛЗВА СПЕЦИАЛНА БРОЙНА ФОРМА НА ИМЕНАТА ОТ МЪЖКИ РОД.
Тази бройна форма е запазена от старобългарския език , където всяко име след дума, означаваща количество, се поставя в родителен падеж / в другите славянски езици, които пазят падежите си, тази парадигма съществува и днес/.
Какво на практика означава това правило?
След думите „два”, „три”, „четири” и пр. съществителното име от мъжки род получава окончание „а”, „я”.
два стола
три коня
четири камъка
Да, ще кажете, знаем това! Няма българин, който да каже „два столове” или „четири камъни”.
Добре, тогава пробвайте да отговорите как е правилно да се каже: „два войника” или…
Бързате! Използвахте бройната форма и отговорихте „Да, „два войника”, но сгрешихте!
Защо ли? Защото има още едно правило:
СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА ЗА ЛИЦА НЯМАТ БРОЙНА ФОРМА!
Правилно е да кажем:
двама войници
трима ученици
четирима учители
/ а не „четири учителя” – не че някой ги смята за хора, както и учениците, и войниците впрочем:)))/
Правилото за отсъствие на бройна форма при имената за лица важи не само за позицията след числителни бройни имена /числата две, три, четири…десет…двайсет…сто и пр./, но и за думи като „колко”, „няколко”, „колкото” и др.
Например:
колко войници /а не войника/
няколко ученици
Заслушайте се в това, което звучи например по телевизията – няма значение от канала – шансът да чуеш как водещи с големи имена и години упражняване в публична реч грешат точно това правило, е почти 100% /знам няколко водещи, в интерес на истината, които се отличават с изключителна грижа за правилния изговор и спазване на нормите на устната книжовна реч, но не са повече от 2-3, за съжаление/.
Тъжно ми е – понякога се гневя, понякога се депресирам – отрицанието /да кажа ли нихилизмът?/ към правилата на устната и писмена реч, огрубяването на езика, пренебрегването на знанията по роден език заради приоритетното скъпо струващо изучаване на чужди езици – всичко това съсипва хубавия ни език.…Боже, и това ли трябва да преживеем? Да, знам отговора – и това, защото е част от онова…Онова голямото, което ни сполетява…На фона на всичко, което се случва с нас, правописът и правоговорът са просто… Чак ми се иска да ви се извиня, че ви занимавам с такива дреболии. Сори за отнетото време:)))
Защо българите не са „уногундури”?
Кой ще поправи всички допуснати грешки? ...
Искам да те попитам нещо: тъй като голяма част от грамотността се изгражда в човек още от детството, по време на лятното четене от списъка книги за ваканцията - възможно ли е сега (на стари години :) ), четейки все повече интересни, но грешно написани текстове, да се объркаме и несъзнателно да развалим граматиката?? Имам предвид основно правилното изписване на думите, но сега си давам сметка, че и правоговорът е потърпевш от цялата тази глобализация :)))
Благодаря, мила госпожо Дончева! Връщате ме в девети клас и се чувствам особено добре ;) <3
Чета с интерес и все едно съм в училище! Продължавай да ни занимаваш и да ни учиш! Нищо, че сме попрехвърлили годинки, но пък сме любознателни :-). Хубава вечер от мен!
12.06.2014 21:15
Поклон!!!
Хубава вечер и да ти е винаги светло в душата!
Прегръщам те, приятелко!<3<3<3
" Губя критериите си, губя себе си в желанието да се слея с останалите, да бъда приета, чута, разбрана - иначе мнозинството те смазва."
Не вярвам много на това, което пишеш... :-), но те разбирам, защото ми е познато. Не се сърди за шеговития ми тон....:-) Поздрави и ти благодаря за всичко!
" Губя критериите си, губя себе си в желанието да се слея с останалите, да бъда приета, чута, разбрана - иначе мнозинството те смазва."
Не вярвам много на това, което пишеш... :-), но те разбирам, защото ми е познато. Не се сърди за шеговития ми тон....:-) Поздрави и ти благодаря за всичко!
Мила Диди, такава, каквато си, си прекрасна! Остани си такава - не се сърдя, напротив, възхищавам ти се, мила приятелко! Поклон!