2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 3332 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2015 18:47
В плен на някакъв когнитивен дисонанс
Всичко, което докосна,
бяга встрани
като капка живак,
разпилян по погрешка.
Оказва се май
/ама че смешка/,
че живакът съм аз.
Всички ме гледат
някак с насмешка
и няма грешка -
не се и съмнявам,
за тях съм глупак.
Няма как -
първа крачка
правя и скок!
На пода съм , хей!
Светът е широк!
Бягам от хората -
те бягат от мене.
Мен не ми дреме –
стига със себе си
да нямам проблеми-
да се събирам-
да комуникирам
със сърцето на съвестта си.
Да не виждам в съня си
потери химици,
със стъкленици
хукнали мен да ловят.
Отровен живак –
няма как,
някой накрая ще ме плени,
ще ме окисли –
ще стана червен живачен оксид-
или нещо подобно.
Безподобно
падение за мечтите
и за дните достойни.
Ръжда. Червена. Но пък другите –
ще бъдат спокойни.
Нищо, че аз
ще съм вече покойник.
Живачен оксид!
Ще кажа „Мерси”
Мерси – друг път!
Чака ме път!
Търкул….под кревата.
Там, в цепнатината
на стария ламинат
оставам завинаги
лъскав и млад-
напук, на инат
и по воля собствена
да си живея!
Свободен – само така
ще оцелея…
Търкул… но защо…
Какво е това –
това малко петно –
аз ли съм – зла беда!
Изпарявам се, губя се.
Светът бил широк,
давал простор
на всички възможности…
Нека тогава покажа ви
малко способности!
Кой ви каза, че знаете-
можете да гадаете
какъв е цветът
на зловредните ми
изпарения!
Ето ви малко от тях-
наздраве – и честито преселение
на оня свят!
Отмъстен, макар прокълнат,
Дух свободен, честит,
смърт ще нося на смъртните –
аз- капка живак,
неприела да стане
червен живачен оксид.
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Приемам възхитителния риск...Спомен за Х...
Ставам ли за литературен критик? Шегувам се, разбира се. Но си е вярно - хареса ми рано сутринта, как си играеш с метафората. Който разбрал, разбрал. Който не е - здраве да е.
Бъди един свободен атом, който образува молекули само с други подобни симпатични атоми ;)
Ти правилно си усетила - не се отъждествявам с всичко това - благодаря ти за доловеното дистанциране и ирония. И изобщо - благодаря ти за подкрепата!
А, да , за да не ти пиша отделно съобщение - попаднах случайно на профила ти във Facebook и ти кликнах за приятелство - да не се чудиш кой е:))) Хубави почивни дни, Бени!
малко способности!..."
Друго не мога да кажа...
И поздрави!
"Навън почти е невъзможно.Търся емоционални скривалища.В реалността слабо се позиционирам,но може в това да е силата ми.Минавам понякога през взаимоизключващи се модели на мислене, това което си смятал за устойчиво днес,се руши утре,градиш друго и то ти носи удоволетворение."
За това става дума, поне ми се искаше да е така - но може и да не съм успяла...В никакъв случай не съм искала да демонстирам нещо, моля те да ми повярваш, мила Петя. Най-малко пък аз! Макар че май така се получава - и друг път ми се е случвало да се изтъквам пред тебе без заслуги - прости ми, ако си го почувствала така. Било е неволно - а и в случая аз не се отъждествявам с оловното човече - напротив - иронизирам го уж:))))! Поздрави и усмивки!
Защо да е самоизтъкване,не мислим на дребно...Може и да не е мащабно, но хващам размаха на един човекТой лети, защо да не го подпомогна с нещо...Особено приятел,радвам се с него.В тая връзка да кажа и това ,че тази" първа "скарва хората тук в блога, защото някои се борят само за нея и другите стават криви.Не бих искала да стоя там за да си запазя приятелствата.Аз лично се радвам като видя приятел там...Това го казах във връзка с изтъкването, което ти днес разглеждаш...
Поздрави,Венче и знай , че всичко е наред.
Хареса ми твоя когнитивен дисонанс.
Приятен ден, макар и облачен!
Поздрави