ТАЗИ ТЪЙ НЕЖНА ЛУДОСТ


  Eдинството, противопоставяйки се само на себе си, се съединява по-силно, също както хармонията, търсеща още противостоящи си  елементи, постига по-чисто съзвучие /Платон/.


                   ***

Има ли смисъл 
да противостоим
на тази тъй нежна
лудост:))))

             ***

Крило от гълъб в моя сън незримо
докосва ме и и ме повежда с нежност
към върхове на страст неутолима, 
към  брегове на тиха безметежност.

      
             ***

За гълъбарските страсти на един любим човек...и за още нещо

 Имате ли познат гълъбар? Не? И дори не знаете какво точно значи тази дума? Ами вие в такъв случай нищо не знаете за човешките страсти. За онова, което някои наричат "хоби", други - "краста", трети "сачма", и всички определения семантично кръжат около значението на понятието "лудост". Поне аз мисля така. Много съпруги на гълъбари - също. Но го казваме не с гняв, а със загриженост,  с любов и все пак с мъ-ъ-ъничко гордост.
      Да бъдеш гълъбар означава да посветиш времето си, мислите си, общуването си, парите си, организацията на цялостния си живот и не на последно място - пространството на дома си и на сърцето си - на едно малко същество, което няма нито инстинктите на котката, нито предаността на кучето, нито благородството на коня - има само пух и перушина, две кръгли, почти немигащи очи, и две малки розови крачета, които колкото по-малко се виждали, гълъбът бил по-ценен  /поне що се отнася до двете породи гълъби, които съпругът ми отглежда/.
      И двете породи са български - Плевенски и Варненски качулати и безкачулни гълъби - които за непосветените, а и за доста гълъбари, са едно и също. Трябва да бъдат възможно най-ниски, с широки гърди, с високо вдигната дълга опашка от 18-19 пера с чупка в кръста, с голямо бистро око, идеално овална глава, дълга шия, широко чело, широка и къса папагалеста човка /гага/, горда осанка и т.н. Изискванията са много, а отглеждането-изключително трудно. Понеже тази порода гълъби имат удивително малки човки, налага се да се отглеждат специални гълъби /храначи/, които да поемат грижите за малките. Сещате се, че това не става така лесно - трябва да се следят датите на ешене, снасяне на яйца, мътене, излюпване и при двете двойки и това време да се синхронизира до часове - иначе приемните родители няма да имат достатъчно от задължителната каша в гушите си, за да захранят малките, няма и да легнат върху тях. Най-добрите храначи се оказват пощите /и донякъде салтанетите, чайките и др./ - умни, интелигентни, с достатъчно дълги и маневрени човки, едри и грижовни.  Единственият им недостатък е точно едрината - с тялото си те идеално покриват две малки, но пък са тежки и често ги смачкват.
      Гълъбите, отглеждани при домашни условия, нямат нищо общо с пивгите, летящи свободно навън, които сме свикнали да виждаме накацали по покривите или на улицата, понякога на огромни ята. Домашните гълъби искат големи грижи и още по-големи инвестиции. Храната, с която се отглеждат, е специална смеска, в която има десетина вида семена, пет-шест вида зърна, минерали, витамини и пр. и струва доста скъпо. Още по-скъпи са витамините и минералите, а такива се дават в умопомрачително количество - за краката, за перата, за костите, за окото, за запетайката /качула/ и т.н. Следват лекарствата - ужас! - те всичките са скъпи и се предлагат от някакъв внос, дето някой все в последния момент случайно и точно сега, като за вас, е направил - и най-добрите естествено са на черно. Най-важна е профилактиката - дезинфекциране на помещенията, обезпаразитяване, ваксини и др.- все екстри, които човек, борещ се за хляба в трудния си ден, не би могъл и да си помисли да си позволи. А и защо ли да го прави?
      Гълъбите не се ядат, те на нас - непосветените - не носят и толкова емоции, колкото кучетата и котките например, защото не са така контактни и атрактивни в общуването с човека. И все пак отглеждането им е сред най-разпространените занимания за българските мъже /а и жени, разбира се/. Гълъбовъдите общуват в специализирани сайтове с хиляди регистрирани членове.
www.galabite.com/ 
www.pigeons.bg/
www.galabi.start.bg/‎
www.pigeons-bg.com
 Организираните членове /а и всички желаещи/ си правят ежемесечни национални сбирки и прегледи в цялата страна, организират изложби, знаят популацията на всеки един, отговарящ на всички изисквания гълъб 4-5 поколения назад, създали са пазар за гълъби /който в момента, както всичко в БГ, е доста свит/. Все пак един ценен гълъб от категория Плевенски гълъби върви от 200 до 2 000лв., а отделни гълъби стигат и до 4 0000 - 5 000 лв.  / Доста важно при оценката е изискването за цвят - черен, червен, жълт или бял, или текирест, т.е. мелез:)))/ 
      Българските гълъбовъди контактуват със събратя по страст от целия свят. Особено популярни са гълъбите от Полша, Сърбия, Русия и често гълъбарите правят обмен, за да подобрят качествата на собствената си селекция. Процесът на селектиране по принцип е много дълъг -5-7-10 и повече години, и изисква почти научни познания по генетика, които всеки уважаващ себе си стар гълъбар притежава.
      Моят съпруг е и стар, и млад гълъбовъд. Гълъби отглеждал като малко момче, после цял живот не бил се сещал. До преди 4 години, когато пак го хвана тази болест. Дълго се колеба, докато вземе първия чифт. Сега в двора има 4 гълъбарника /за различни нужди/ с незнаен брой гълъби в тях / е, той горе-долу си ги знае, надявам се/. Грижи се за тях, храни ги, лекува ги, ходи по сбирки из цяла България /точно когато ми е най-необходим/, говори по телефона непрекъснато само за пера, човки и опашки, и - познайте - не може да мръдне от вкъщи - на почивка, на екскурзия и пр., защото все някой ще се люпи, все някой трябва да се лекува или да се захранва и пр. А и кой  друг би се справил с 200-300 пернати, толкова капризни и нестандартни като грижа! 
      Как семейството гледа на заниманията на нашия гълъбар? Със страх - да не се разболее - толкова гори в своята страст. Със съжаление - не може да мръдне от двора - е, ама той и не иска да мърда - и защо, като у нас по цял ден е като в хан - идват приятели от града, а и от цяла България - познати и непознати - ей тъй, минавали близо до нашия град. Не че съпругът ми е толкова известен - не, но нали ви казвам - имат си хората сайтове - търсят информация и я намират. А и те сигурно са  не по-малко сачмалии от моя  мъж - в най-добрия смисъл на думата!  Съпругът ми също ходи на подобни мисии  - нахранва, дава вода и витамини и - тръгва с другари:))) - до Карнобат и Бургас, до Бяла и Русе, до Мездра и Враца, до Сандански и Петрич - там били най-хубавите  гълъби, най-ревностните гълъбари. Добре, че живеем в центъра на България - по на 200-300 км ни е всяка дестинация - колко му е!
          И така - аз си имам котки и кучета, съпругът ми си има гълъби. Весело семейство - няма как да скучаем, а и без теми за разговор не оставаме!
         И продължаваме през годините да отъпкваме и разширяваме ние с него  онази малка пътечка, която някога ни събра и ни поведе светло и нежно през студения свят - само дето вече цялата е покрита с топъл гълъбов пух и нежно галеща перушина. А аз си имам най-грижовния и любящ гълъб на света /и няма повече да отварям скоба - без забележки/!

Щастливи бъдете всред красивите гълъби. Усмивки!

Абсолютно си права, Makont! Като имаш грижи по някого, забравяш за себе си, а тези - и пернатите, и мустакатите, и зъбатите :))) вечно имат някакви проблеми и всеки иска да му отделиш максимално грижи и любов. И така - всеки ден - няма време и да се скараме /пък и все някой друг - от любимците, междувременно е нарушил правилата и всичките гръмотевици се отклоняват към него. А на един гълъб или на една котка не можеш да се сърдиш дълго време. Здравословно е да се живее с домашни любимци.
Благодаря за поздравите и пожеланията! Желая и на тебе и всички любими същества покрай тебе много здраве, обич и щастие! Усмивки и от мене!

Много е весело при вас! Много любов и радости за семейството!

Благодаря, Hel, за хубавите пожелания! У нас е пренаселено - и както навсякъде, където има много живот на едно място - става купон, да! Весели празници с много слънце и усмивки и на тебе!

Не зная защо направих асоциация с блога :-) . Публикуваш нещо, следиш коментарите, отговаряш, искаш да не пренебрегнеш никой, който те е посетил и уважил. Коментираш постинг, после си казваш, еййй, тоз човек дали видя какво съм написал, отговори ли ми...? Прочетеш или видиш нещо стойностно, красиво, после искаш да видиш как са го приели приятелите от блога и се вълнуваш :-) :-). Знам, че не е подходящо сравнението, но е факт, че го направих :-). Наистина е пъстро у вас, кипи живот и няма скука :-) . Много ми хареса постингът ти, някак си жив, пълен с нежност, разбиране и обич, добро начало за деня :-) . А и понаучих нещо :-).

Привет, Distrelets! ? Благодаря за коментара и хубавите думи в него! Да, опитваме се да живеем с добро :))), а то -ако започнем с лошата - не знам къде ще му излезе краят. Все пак на едно място живеят кучета, котки, гълъби - и всички от деликатни породи - буйни и жизнени, с претенции за централно място под слънцето - питбули, немски овчарки, сиамци, плевенски /най-претенциозни /гълъби и т.н. Права си, няма скука - вечен купон, както писах някъде по-горе. Понякога, като изляза в двора /където моят съпруг отглежда различни - не толкова екзотични, но много-много интересни като характери животни, ми се иска да напиша роман. Толкова вълнуващи истории се случват постоянно. С юрдека Юри и патока Пачо, с младата дамяновска кокошка, с телето, дето само си държи биберона с мляко, притискайки го о каменната ясла и т.н. Пъстър е този свят, изпълнен с вълнуващи приключения и забавление нон стоп! Пожелавам красиви изживявания и много радост и наслаждение и на тебе, Distrelets! Поздрави!

Ех, колко имам да чета! Нямаше ме само няколко дни :)))
Вие сте едни чудесни хора - добри, позитивни и мнооого приятни! Като виждам теб, няма начин съпругът ти да е по-различен! Щом изпитвате такава любов към всички животни, значи раздавате от нея и на хората, а помежду ви - най-вече!
Дано да ви е мек пухът, да летите в любовта си и да сте така до края!

Хей, Бени, здравей! Къде беше? Чакаме постинги - да разкажеш! Много се радвам, че си вече тук. Аз пък отново не успях да стигна до морето - пак същото - децата заминаха, аз се разканих в последния момент - заради дъжда. Сигурно и до юни няма да се наканя. И сега си седя тук, на уютно и на сухо, от едната ми печка ухае на разни агнешки вкусотии, от другата - на поизгорен блат за торта - няма как - пак празник на прага!
Благодаря ти за прекрасните и поетични пожелания! Съпругът ми знае вече за тебе - и те поздравява! Той обожава гълъбите си, аз - него, а двамата - приятелите ни! Къщата ни е на кръстопът, в градината, под старата круша, имаме не една - две маси - защото най-често мястото не достига за приятелите ни, които все си намират повод да се отбият - ей тъй, от път - да си починат. Добре дошла, приятелко! Чакаме да разказваш:))))))