Като разбойник, спрял на кръстопътя...

***


Пиратската карта,          Беше безумство -
с която все търсех            няма да мисля
в житейските тайни       колко преглътнах,
смисъла нов,                        колко простих.
карта изтрита,                 От глупост и
с дупки от пура,                 от лекомислие 
с жълти петна                  оставих те
от ром и любов,                 да ме заблудиш.
пиратската карта,           С картата, сорри,
която ме води                     и тебе зад борда
през лабиринта                  метнах, реших се -
на моя живот -                  но ме боли.
вчера изхвърлих,                Пътя си търся
от днес съм свободна -     по небосвода. 
път ще ми сочи                 Тъжно ме гледат
небесният свод.                 добрите звезди.


Една безсмъртна поема:
"ПРИКАЗКА" - ДАМЯН ДАМЯНОВ

Прекрасен стих и клип,
...Безумието е облечено в надежда...
Поздрави!

Блатодаря, Melin! Обичам стиховете на Д. Дамянов - изстрадани и истински, такива едни дълбоки-дълбоки - философски...Поздрави!

Направо се пренесох някъде в тези 4 минути на приказката, а и добре подбрани красиви кадри...
Хубава вечер и поетични усмивки от мен! :)

Благодаря ти! И аз много обичам тези стихове. Хубава, топла, уютна и усмихната вечер и от мене!