ЧРД
на този, който все още ме води
по гълъбов пух към Луната




Казваш, че имаме всичко и аз
вярвам в това – но все гледам луната
как пълна-препълнена, намига към  нас,
но нямаме шанс – вкопани в земята.  

Луната – Земята – денят ни – нощта –
с прибежки животът край нас отминава.
Ту хванем му края – ту пак за беда
опашката дяволска в нас контра остава.  

И мислим си – споко – и утре е ден,
и лягаме кротко, бесовете приспали,
но в утрото дебне зад вратата стаен
нов възел от грижи – и пак на педали.  

Не, няма да стане – животът пред нас
превърнахме в ластик - да ни заблуждава,
че още е дълъг, опъвайки с бяс
парчето, което все по-малко остава.  

Сменихме горенето в делника къс
с празно очакване, с надежди неясни.
Към риск и печалба изгубихме хъс –
дори да поспорим е вече опасно.  

Аз с котки, ти – с гълъби – тъй се тешим,
че нещо в живота си все още правим.
И май не остана за какво да скърбим,
какво да запомним, какво да забравим.  

И все пак, когато изгрее луна
и влезе в очите ти светла пътека,
аз виждам  как тръгва по нея една
душа още млада, ефирна и лека.  

И слагам в дланта ти аз моята длан,
повярвала – имаме шанс и надежда.
С гълъбов пух е пътят постлан,
по който към лунния свят ме повеждаш.
 

19.04.2014 година

Не бях чел тук толкова хубаво стихо.
Моите поздравления,госпожо.

Благодаря, всъщност на моя съпруг не му харесаха - каза, че стихотворението е много тъжно. А аз така го чувствам - и мислех, че завършвам оптимистично :))))
Благодаря, че се отбихте в моя блог, господин ok3223! Весели празници!

С гълъбов пух е пътят постлан,
по който към лунния свят ме повеждаш."
И аз казвам същото.Прекрасен стих,топъл,пухкав...!
Подходящ за случая!
Поздрави от мен!

Благодаря, Precoria! И аз така се чувствам - но моят съпруг не бе поласкан от това - каза, че му звучало тъжно...Мъже! Искат всичко да им е едно към едно - просто, ясно, старателно сдъвкано. Поздрави и от мене!

Мъжете рядко имат нашата тънка чувствителност и дълбока емоционалност, нали знаеш. А да ти кажа пък аз, някой път просто се притесняват от нашите причудливи изблици и затова реагират леко неадекватно. Харесало му е, даже се е трогнал, но не знае как точно да реагира :)))
Прекрасно стихотворение, още повече, че е посветено на любимия човек просто от любов...
Поздрави!

Благодаря, сигурно си права. А може би мъжете също искат да изглеждат в очите ни вечно млади, както ние, жените, бихме искали да изглеждаме в техните. А аз съм започнала да правя едни обобщения, едни психоанализи:))) Изобщо не помислих. Но той хареса питката и тортата "Гараш" в негова чест - това беше по-важно - и за него, и за мене! Поздрави!

Чудесно посвещение! Много нежно и топло и с толкова обич! А заедно с Гараша и питката е чудесен подарък! Още дълги години да бъдете заедно!

Благодаря много! Поздрави!