Можем ли без слънце
и слънцето - без нас?
ЧРД, сине!    





Може ли без слънце
росната гора,
може ли без зрънце,
плодната земя?  

Могат ли полята
пусти, без стада,
могат ли цветята
сухи, без вода?  

Зрънцето в полето –
ти си ни в света.
Слънце на небето,
въздух и вода.  

В лудналото стадо
най-отпред вървиш.
Спъваш се – не падаш –
и  ще издържиш.  

Знай, че зад гърба ти
винаги стоим.
Спреш ли се по пътя –
да те подкрепим.  

Ти за обичта ни
грижа не бери –
мисля, ще остане
с теб след нас дори.  

Всичко отминава –
в дива суета-
любовта остава
майчина една.    

10.04.2014 година    


Днес синът ми се ражда
/Стихотворение за ЧРД, посветено на мене :) /  

На десети април е синът ми роден.
Не мисля за него.
Той още спи в мен.
Вънка дъждът – вали ли, вали…
И дъжда не го мисля.
Сиви мъгли
по ниското гони вятър студен...
Синът ми единствен
днес е роден.
Помня тоз ден,
ден-изкупление.
Пак валеше.
И бе пак без значение
тази прогизнала
вечер априлска,
без луна – с облаци
сиви и ниски.
Значение имаше
само мигът.
Той дойде – този миг, 
проплака синът
и  стисна страхът
юмруци и зъби,
и устни вцепени,
че няма как повече
от мен обич да вземе.
Защото и тя, любовта,
от миг стана  безвремие.
Той дойде – този миг,
раждащ  вселени.
Дойде с много вятър и дъжд,
протягащи пръсти  досущ
като прилепи
през прозореца тесен.
Бе този миг тъй органичен и лесен -
нямаше в него чувство за вечност,
бе просто момент
на дълбока човечност.
Болка в болница –
без болест на тялото.
После – отмина  
и стана начало.
Начало на нова, непозната вселена,
така чакана
и предизвестена.
Хукнаха всички звезди и планети
от някакъв вихър космичен подети,
да създават клонирани
свръхгенерации,
забравили своите си гравитации.
Променена,
и аз без ориентация,
завъртях се, защурах се бясно,
гравитирайки /от ясно по-ясно/
около свойта звезда -
свръхнова в прогрес.
/честно казано – гравитирам  до днес/.
Днес синът ми – за кой път вече, роди се.
Дойде на света
и даде пак смисъл
на моето вечно кръжене,
дойде да ми каже,
че нямат значение
нито вятърът, нито дъждът,
ни тази вечер, по априлски студена.
Има значение само тангентата
на чудото, от нас сътвореното.
Важни  остават обичта, уважението,
ръцете, които с любов ни обнимат,
и пъпната връв, която уж сряза  сестрата,
но всяка година, на същата дата
напомня, че свързва за цял живот                                        
трима ни.

Все недостатъчно ми се струва описанието на чувствата, връхлетели при появата на децата ни. Дори и моето вдъхновение притихва - толкова е силно усещането!
Да е здраво твоето момче, да сте здрави и вие, за да се радвате дълго на успехите му!
Наистина празникът е и твой, както са две и твоите стихчета :) Прекрасни са!
Наздраве, хубав ден с много слънце около вас :)))

Благодаря, Benitta! Колко години вече не спирам да се вълнувам - и права си- чувствата са сложни, многопластови, неназовими с думи. Не знам защо, но този, а не собствения си рожден ден приемам като мой празник. Всъщност мисля, че знам отговора - не със собственото си раждане - с раждането на децата си ние се утвърждаваме като хора с място, с принос в света, чекваме своя подпис в еволюцията на естеството. Благодаря ти за пожеланията! Хубав и усмихнат ден! Поздрави!

Толкова са ни скъпи децата! Чудна е връзката с тях. Наскоро гледах видеоклип за едно новородено, което не иска да се отдели от майка си.
http://www.youtube.com/watch?v=0ZhqCayVKNM

Много хубави стихове! Днес ми беше много приятно да попадна на толкова хубави посвещения в блога.
Бъдете много щастливи и тримата и много да Ви радва синът:)

P.S. Много ме зарадва клипчето, отдавна не бях чувала песничката:)

Благодаря, Paciencia - за пожеланията и за адреса на клипа! И аз обичам тази детска песничка - връща ме далече...далече... Хубава вечер! Поздраави!

"Дойде на света, и даде пак смисъл
на моето вечно кръжене..."
Това е майката-тя на тази дата задължително празнува празника като свой.Става въпрос за сина ,който работи в Москва,заради който пролетта идва от север.
Поздрави и благопожелания и от мен за този рожден ден.

"Дойде на света, и даде пак смисъл
на моето вечно кръжене..."
Това е майката-тя на тази дата задължително празнува празника като свой.Става въпрос за сина ,който работи в Москва,заради който пролетта идва от север.
Поздрави и благопожелания и от мен за този рожден ден.

Да, Precoria, работи в Москва и пътува всеки петък заради нас /не точно заради мене и баща си - младоженец е и съпругата му е в БГ :)))/. В понеделник - обратно! Благодаря за хубавите пожелания! Хубава вечер! Поздрави!