2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 1834 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.03.2014 23:55
Тъжна-
чувствам се понякога така.
Свива се небето, пада ниско,
капки дъжд пропиват във пръстта.
И тежи калта, и ме притиска,
но не мога даже да крещя.
Гръм отеква, болката неистова
жарва нямата душа.
Споко, зная, няма нищо истинско -
просто, казват, криза в възрастта.
Възраст - нека бъде възраст -
аз усмивката си знам добре-
не часовникът пред мене бърза
радостта ми да краде.
Моята тъга оплита
прозата с неутолим копнеж.
Плитки детски иска все да сплита
във косите, дето дреме скреж.
Мъко, взе при мен да идваш често.
Мразя да се чувствувам
така.
Гневна -
чувствам се понякога така.
Плъзва в мисълта ми зла отрова
и пропива, въздуха суши.
Неподготвена ме сварва - неготова
да се защитя с сълза дори.
Гони клони
вятърът на склона -
разпилява сухата трева.
Овладей се, дръж се по-спокойно-
знаеш - риск е - криза в възрастта.
Криза - криза. Нека да е криза.
Хладния си разум знам
колко пъти от беда излизал е
с овладения навреме плам.
Но когато по лозата есенна
стичат се сокове, в зла оса
се превръща мисълта, понесена
към полета медена роса.
Гняв, при мене взе да идваш често.
Мразя да се чувствувам
така.
Мъдра-
чувствам се понякога така.
Тихо плискат мисли непоръбени
в клопката на здрав, циментов бент.
Вместо чувства голи и озъбени -
куп парцали на зида студен.
Вятър есенен единствен пази
този секънд хенд на старостта.
Споко - знам - далеч е тази
старост, просто- криза в възрастта.
Криза - да бе, вярвам - точно криза е!
Аз сърцето свое знам.
Всеки, който в него влизал е,
е излизал въглен обгорял.
Искам да съм мъдра - но не става -
няма мъдър вятър и роса.
Всичко тленно времето стопява -
мъдростта се рови в пепелта.
А в сърцето ми - сто черни бика
втурнали се - искат да бодат.
Под разпитени копита блика
нова жар и огън на кръвта.
И не питам, не, съвсем не питам
те дали са криза в възрастта.
Мъдрост, нямаш шанс при мене скоро,
храм езически е моята душа.
Ще се срещнем някога, в умора
ако тръгна с теб да се теша.
Днес все още искам да усещам
истинската тръпка на деня.
Огън, вятър, медена роса -
искам да се чувствувам
така.
23.03.2014 година
НИЕ-444 Кредитните милионери
САЩ забива нож в гърба на България 6
Всеки, който в него влизал е,
е излизал въглен обгорял...."
Кризата би трябвало да бъде личен проблем,а не да ни надъхват със всеобщи такива,за които друг би трябвало да отговаря.Но вече и на това свикнахме...
Поздрави!