Поредната пролет дава ми знак
от календара с усмивка приветна.
И аз се усмихвам на новия злак,
на новото слънце, на баграта цветна.

След сивата зима - небивал разкош
от звуци, от трели, от цветни мотиви.
Светът изведнъж става по-малко лош
и хората някак  по-добри, по-красиви.

Излизам навън - уж е същият път:
улица, втора и - речната дига,
но тъй чист, сияен изглежда градът,
че светлите покриви небето достигат.

Реката - и тя - уж  добрата река -
престаряла и мъдра - с оцеляващ оклей,
във върбалака нагазила чак
песента да послуша на един чичопей.

Пролетна лудост! Щърк дългокрак,
къс от хвърчило към гнездото понесъл,
домът ремонтира - той знае си как -
ще дойде стопанка - дано го хареса!

/Не знаех аз, глупава, този аспект: 
пристига пръв мъжкият- урежда нещата
в няколко дни, и горд и напет
посреща любимата - тя реди си перата!/

Не бях се заглеждала - но имам снаха,
на полско-български тя разясни ми.
Прозрях на мига  защо отлетя
синът ми да търси гнездо във чужбина.

Прозрях - и до толкоз. Поредна шега
прави си с мене поредната пролет.
Сама с  кучето на разходка вървя,
те за Варшава в три часа  имат полет.

Но пък е пролет! Хей, щърк дългокрак,
излез от върбака, недей се укрива!
Чакам от тебe нов хубав знак -
да ме направиш баба щастлива!

16.03.2014 година