Искам да посветя,
на теб поема, но тя
все излиза някак неискрено.
Как да включа, не знам,
твоя дух, твоя плам,
в стих - не само красив, но и истинен.

Ти си много добра,
ти си моя сестра -
и не си – много, много си special.
Как успяваш, кажи,
да се предпазиш от зли
думи тежки до ден днешен.

Трудно ми е сега
някак си да обясня
в какво точно се крие проблемът.
Не че има проблем,
но е странно за мен
отде толкоз търпение вземаш?

После - друго, нали
уж със теб сме сестри,
но не сме - а обичта си запазихме.
Толкоз време откак
с брат ми сключихте брак-
и какво - не ме ли намрази?

Ха-ха, виждам как ти
смееш се , но уви -
по света има много омраза.
А ние тримата все
си живеем добре
и зла дума никой не казва.

В тежки дни и беда

като родна сестра

ти до мен си и – сполай, че те има!

Мила Юле, честит

Осми март! И бъди

все така неотразима!

8.ІІІ.2014 година