2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1389 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2016 13:39
* * *
От баира се спуска тънка мъгла,
гъста роса по чемшира се стича.
На врАтнята чакаш от заранта
и топли ти Сара краката отичащи.
Отрано ошетала, поглеждаш навън
с надежда - ще си дойдат Венетка и Тишко.
В печката кротко догаря огЪн,
подклаждаш го, тихо отронваш въздишка.
Супа топчета, баничка - изстиват встрани
на тухлата горе, а пладне е вече!
И питката - "слюсна се, съдЕ две кори
остана - къде се бавите още, ма, Венче!"
И пак с телефона - за кой път - макар
да знаеш - навън сме, не можеш се свърза -
и слушаш гласа ми в телефонния секретар,
и всичко на него да кажеш пак бързаш.
Подредени са Мима и Сара, и Мариян,
кокошки, градини - нямате грижа!
Само вкъщи...ремонт...нов проблем - май голям! -
ще трябва пак Тишко да опъва каиша!
Угасва навън денят, пада лятна тъма,
чемширът притихва, прибират се всички.
Пред врАтнята сякаш спира кола...
Пердето отдръпваш с надежда едничка.
Ура! /ти обичаше да казваш така/.
Идват си! Ма, защо тъй късно, ма, Юле!
Сядаме, лапаме, говорим с пълни уста,
"в устата се зяпаме", а теб някой ще чуе ли?
За ДОката питаш - той пак не дойде...
"Блъска се много. Да е здрав - не ще ме остави.
Яси и Венци - внуците, кой вятър отве
толкоз далече, но... и те да са здрави!"
После си тръгваме - тук не преспали дори.
В последно време все не прилягаше някак.
Отново самичка оставаш си ти
до другата седмица търпеливо да чакаш.
По пътя си тръгваме, всеки с грижите пак.
Знаем - всички са тъй - лошо време настана.
И се лъжем, и се оправдаваме как
ще дойде време, ще... Но не, не остана!
Мила майко, прости ни самотните дни,
в очите ти майчини спотаената влага!
С всяка мисъл тревожна при нас беше ти,
с благослов - господ винаги да ни помага.
Той помага - Амин! - но ти къде си сега?
Там, където отиде, дали имаш си къща?
Тази тука, без тебе, затрупва снегът -
и е глуха, и страшна - не е вече същата...
Разпиляхме се пак...Страшно време е - да!
Твойте думи и болка всеки пази във спомена.
И се връщаме тук не за твойта чорба,
не за питката мамина - а само за помени.
Няма как да си върнем щастливите дни.
Няма как при нас, майко, теб вкъщи да върнем.
И остава утехата - донякога ти
в твойта къща небесна да ни посрещнеш, прегърнеш...
А дотогава, майче, спокойна бъди,
където сме - вярвай, не ще те посрамим!
В обич и в сговор през света ще вървим,
с грижа - име добро като теб след нас да оставим!
На 24.02. се навършват 3 месеца
от онзи тежък за семейството ни
момент, който все още не можем
нито да назовем, нито да приемем.
23.02.2014 година