Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2014 19:56 - От баира се спуска тънка мъгла...
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 1066 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 25.04.2016 13:39




* * *
                 

От баира се спуска тънка мъгла,
гъста роса по чемшира се стича.
На врАтнята чакаш от заранта
и топли ти Сара краката отичащи.

Отрано ошетала, поглеждаш навън
с надежда - ще си дойдат Венетка и Тишко.
В печката кротко догаря огЪн,
подклаждаш го, тихо отронваш въздишка.

Супа топчета, баничка - изстиват встрани
на тухлата горе, а пладне е вече!
И питката - "слюсна се, съдЕ две кори
остана - къде се бавите още, ма, Венче!"

И пак с телефона - за кой път - макар
да знаеш - навън сме, не можеш се свърза -
и слушаш гласа ми в телефонния секретар,
и всичко на него да кажеш пак бързаш.

Подредени са Мима и Сара, и Мариян,
кокошки, градини - нямате грижа!
Само вкъщи...ремонт...нов проблем - май голям! -
ще трябва пак Тишко да опъва каиша!

Угасва навън денят, пада лятна тъма,
чемширът притихва, прибират се всички.
Пред врАтнята сякаш спира кола...
Пердето отдръпваш с надежда едничка.

Ура! /ти обичаше да казваш така/.
Идват си! Ма, защо тъй късно, ма, Юле!
Сядаме, лапаме, говорим с пълни уста,
"в устата се зяпаме", а теб някой ще чуе ли?

За ДОката питаш - той пак не дойде...
"Блъска се много. Да е здрав - не ще ме остави.
Яси и Венци - внуците, кой вятър отве
толкоз далече, но... и те да са здрави!"

После си тръгваме - тук не преспали дори.
В последно време все не прилягаше някак.
Отново самичка оставаш си ти
до другата седмица търпеливо да чакаш.

По пътя си тръгваме, всеки с грижите пак.
Знаем - всички са тъй - лошо време настана.
И се лъжем, и се оправдаваме как
ще дойде време, ще... Но не, не остана!

Мила майко, прости ни самотните дни,
в очите ти майчини спотаената влага!
С всяка мисъл тревожна при нас беше ти,
с благослов - господ винаги да ни помага.

Той помага - Амин! - но ти къде си сега?
Там, където отиде, дали имаш си къща?
Тази тука, без тебе, затрупва снегът -
и е глуха, и страшна - не е вече същата...

Разпиляхме се пак...Страшно време е - да!
Твойте думи и болка всеки пази във спомена.
И се връщаме тук не за твойта чорба,
не за питката мамина - а само за помени.

Няма как да си върнем щастливите дни.
Няма как при нас, майко, теб вкъщи да върнем.
И остава утехата - донякога ти
в твойта къща небесна да ни посрещнеш, прегърнеш...

А дотогава, майче, спокойна бъди,
където сме - вярвай, не ще те посрамим!
В обич и в сговор през света ще вървим,
с грижа - име добро като теб след нас да оставим!

На 24.02. се навършват 3 месеца
от онзи тежък за семейството ни

момент, който все още не можем
нито да назовем, нито да приемем.


 

                                                       23.02.2014 година





Тагове:   майка,   болка,   дълг,   спомен,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. priqtel12 - Поклон пред паметта й!
05.08.2014 14:15
Такива прекрасни думи си събрала във стих, за да покажеш обичта си!
цитирай
2. donchevav - Да, обичта ми е голяма, болката. ...
08.08.2014 00:16
Да, обичта ми е голяма, болката . също...Съжалявам, ако съм загубила баланса на чувствата, но...все още ми е много трудно...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 2115441
Постинги: 286
Коментари: 6862
Гласове: 37128
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031