Да се зарадваме и изпълним душите си с мир, любов, доброта и благоговение към Бога и благоволение един към друг!

Много мило и малко носталгично ми стана от постинга ти!

Светъло и благословено ВЪЗКРЕСЕНИЕ!

ВО ИСТИНА ВОСКРЕСЕ!
Благодаря,Katan! Трудно ми е да свикна на село така - необичайно ми е, сякаш все нещо чакам...Но - това е положението! Ние вече сядаме на трапезата - малко закъсняхме, но тук, в не моята си кухня, всичко ми се случва по-бавно...
Здраве и благополучие и на тебе! И нека светлината на доброто, обичта и сполуката грее в твоя дом! Весел празник!

Убедена съм, че щом на този специален ден сте избрали уюта на майчиния дом, значи не сте били само двама... Какво по-хубаво за нея да види топлотата, която създаваш около себе си, вкусните козунаци (вероятно правени с майсторлък, научен от нея) и обичта, витаеща около теб?!
Много си добра, дано получаваш светлина и чистота така, както ти ги раздаваш!

P.S. Морето си е там по последни данни, даже и Несебър не се е преместил, така че, всичко е под контрол, чакат ви :))))) Здраве да е, ще изгрее това срамежливо слънце най-накрая!
;)

Христос воскресе, Benitta! Ох, тия свежарски коментари, които ми пишеш - действат ми като наркотик - пристрастявам се към светлото, позитивното, което носиш, и към онова леко твое намигане, с което поглеждаш сериозното и драматичното леко насмешливо и почти омаловажаващо - за да го подхванеш ти на свой ред издълбоко - издълбоко! Бъди винаги такава бяла и добра!
На Несебър са младите в една огромна компания - да са живи и здрави - сега им е времето! Цял следобед ги валял дъжд, но пак отиват на разходка в дъжда и вятъра - романтика!
А на село е хубаво. И тъжно. И пълно с мама - навсякъде. Но точно това е хубавото. Уморих се от толкова емоции, но не съжалявам, че избрахме да бъдем на село. И пак ме разконспирира - козунаците/преди тях месих три пъти - в четвъртък, петък и събота/ направих с неосъзнателния подтик, който ти много точно назова. Получиха се много хубави. Е, може и да поостане някое парче след Великден - тогава пък ще направим козуначена торта от сухите корички:))) Весел празник!

Тъжно ми стана...Продължили сте традицията и присъствието на мама, макар и невидимо е осезаемо - и в козунаците, и в боядисаните яйца, и в градинското ароматно букетче. Колко хубаво си го казала: „пълно е с мама - навсякъде“.

Много ти благодаря, Paciencia! Как ме разгадаваш във всеки коментар - иска се не само проницателност и интуитивност, според мене трябва голямо сърце, за да усетиш другия, при това - напълно непознат и почти анонимен. А ти го правиш! Благодаря ти за хубавото приятелско чувство и съпричастност!!