Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2020 16:35 - Призракът на свободата: Измамността на лозунга
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 446 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Измамността на лозунга

 

     Малко неща са причинили толкова пакост в човешкото общество, колкото лозунгът – това изчадие на инертната мисъл и на стремежа да се убеждава!

     Жертва след жертва взема той във всички области на живота в този земен свят!

     Преди всичко друго лозунгът пречи на тези, които му робуват, да мислят самостоятелно.

     Всеки човек с ленива мисъл лесно се оставя да бъде хванат, стига само на врата му да бъде хвърлено ласото на подходящо подбрания лозунг, а попадне ли веднъж в тази примка, тъй бързо забравя по-раншната си свобода…

     Твърде скоро всяка съпротива се превръща в крайно противоестествена раболепност и накрая жертвата тръгва вече с истинска наслада след опънатото въже, докато не влезе в ограденото място, приготвено от матадорите на лозунга за техния улов.

     Твърде рядко на някого се удава да избяга от там, – твърде рядко се събужда дори желанието за бягство у попадналите вътре.

     Повечето се чувствуват в приятна „сигурност“ и отдавна са изгубили всяка самостоятелност на мисълта.

     Така те се превръщат в постоянна заплаха за останалите отвън оградата, също както опитомените слонове биват използвани като примамка за улавяне на себеподобните им, запазили все още своята свобода…

 

     Лозунгът може да създаде илюзията, че изразява много неща, които всъщност не отговарят на неговото съдържание, – а усещането за „удар“*, нанесен ни вътрешно и каращ ни да сведем пред него глава, се дължи най-често на слисването, изпитано от нашата ленива мисъл. –

(* На немски „лозунг“ е „Schlagwort“, което буквално преведено ще рече „ударна дума“. – бел. прев.)

     Макар да е вън от всяко съмнение, че мисленето може да се превърне и в най-зъл враг на човека, то е абсолютно необходимо като оръжие навсякъде, където думите се опитват да ни обезоръжат.

     А по същество лозунгът не е нищо друго освен думи, които се стремят да ни обезоръжат, като парализират логическото ни мислене!

     Той може да удържи победа само ако неговата „ударна сила“ не срещне съпротива!

     Но съумеем ли да му се противопоставим с будно съзнание, използвайки отбранителното оръжие на логически последователното мислене, лозунгът бързо губи своята сила и се сгърчва като уродливо малко чудовище…

     Целта, към чието осъществяване е призовавал, се оказва тогава празна илюзия, – и единствено готовността да се върви след този мираж е представлявала преди това истинска опасност

     Нямат брой хората, принудени да следват подобна илюзия, проявяваща се в най-различни форми, само защото не са оказали съпротива, когато са били неочаквано нападнати от някой лозунг! –

     В тази безкрайна редица на подведени от измамността на лозунга има мъже и жени, разумни и неразумни, стари и млади, глупави и особено интелигентни, и тази редица расте от ден на ден, тъй като малцина се осмеляват да мислят свободно, щом бъдат умело нападнати с подходящо подбран лозунг…

 

     Неизмеримо голяма опасност за всяка форма на човешкия живот се крие в тази готовност да се дава ухо на всеки новопоявил се лозунг!

     В много случаи така и не могат да бъдат компенсирани нанесените по този начин щети и в големите, и в по-малките сдружения, възникнали в съвместния живот на хората!

     И в най-малкия от тези съюзи – свързването на две човешки същества в брака – лозунгът твърде често нанася неизличими вреди. – –

     Дори невръстният дребосък внася в семейството, като дар от съучениците си, своя непонятен още за самия него лозунг, – деца и родители се поддават на изкушението и се превръщат във враждуващи страни, всяка със свой собствен лозунг.

     Ала най-страшна е опасността там, където целият обществен живот се оставя без съпротива да бъде воден за носа от един лозунг! –

     Тогава лозунгът напира да нахлуе и през най-малките пролуки във всеки дом и не допуска да се организира срещу него будна съпротива.

     Цели народи могат да станат беззащитна плячка на такива измамни лозунги, за тържествуваща радост на онези, които не са обрекли мозъка си на съсипващо бездействие и не са се спрели пред никакви трудности, пред никакви напъни на мисълта, само и само да станат изкусни майстори на лозунга…

     Каква помощ могат да очакват вече техните тежко пострадали жертви, ако накрая все пак пожелаят, въпреки всичко, да отхвърлят от плещите си тази робия?!

     Прекалено дълго са си служили самите те с лозунги в желанието си да държат другите в подчинение, преди да намерят и те своите майстори, умеещи още по-сръчно да мятат ласото на лозунга…

     Само съзнателният, категоричен отказ от измамния свят на лозунгите може да донесе спасение! – –

     И крайно време е наистина!

 

     Твърде дълго търсещият е следвал призрака на свободата, – твърде дълго самият той е бил негов пленник и се е опитвал да оплете другите с лозунги, за да ги накара да тръгнат след него.

     Сега той ще трябва най-после да осъзнае измамната същност на лозунга, който няма никога да го доведе до истинска свобода.

     Но търсещият е все още до такава степен в плен на старата си привързаност към лозунга, че в опита си да се предпази от други измамни лозунги става сега неволна жертва на лозунгите, изковани навремето от самия него, за да подмами с тях другите…

     При това, тласкан от тщеславна самоувереност, той твърде наивно си въобразява, че противникът му „няма да забележи“ как на неговия лозунг противопоставя свой собствен, защото не знае по какъв друг начин да отблъсне нападението.

     Ала тези, които са станали истински майстори на борбата с лозунги, понеже са били твърдо решени да доведат до съвършенство това свое умение, много добре разбират, че им се отвръща само с лозунги, и то отстъпващи по своята ударна сила на техните…

     Така те са отнапред сигурни в предстоящата си победа, – освен ако противниците им не решат в края на краищата да се откажат от това средство за водене на битката, което те бездруго са овладели само наполовина просто защото не са били готови да поемат прекалено голям товар върху съвестта си, само и само за да повишат ударната сила на избрания от тях лозунг. –

     Без съвест трябва да е онзи, който иска да овладее до съвършенство лозунга, защото ако имаше съвест, не би могъл да понесе бремето на цената, неизбежно заплащана за победата в тази борба! –

 

     А на разбралите, че с лозунги е невъзможно да се постигне свобода, може днес да се помогне само ако те най-последователно избягват лозунга!

     Други оръжия са им нужни, за да осигурят своята действена защита!

     Думите им трябва занапред да са добре „претеглени“ и да се стремят да въздействуват единствено чрез истината!

     Не всяка истина обаче е ефикасно средство за отбрана, защото не всяка истина може веднага да бъде разпозната като такава от едно неопитно око. –

     Само при условие че бъде незабавно почувствувана, истината е действително годна да послужи като защита срещу разпространяваната от лозунга заблуда!

     Ако човек се е домогнал най-сетне до разбирането, че зад всеки лозунг се е ширнала неизбродна пустиня, – ако е осъзнал, че тук всъщност вилнее, в една от най-страшните си разновидности, призракът на свободата, – той сигурно би положил, за да намери подобаващ израз на истината, същите усилия, би проявил същата настойчивост, каквато неуморно проявяват и всички, които са твърдо решени да изострят до краен предел прободния връх на лозунга. – –

     Той не бива да изпада в опиянение от своите думи, – не бива да ги превръща в евтина опора на собствените си убеждения!

     Нека винаги помни, че говори все още на „врагове“, които могат да му станат приятели само ако осъзнаят своите заблуди!

     Не бива никога да напада, – трябва да действува единствено чрез отбрана, и то такава, която да бъде зачитана от противника дори ако той си остане противник. –

     Не може да се очаква, че тръгналите след миража на един лозунг ще бъдат незабавно върнати към действителността!

     Също както лекарят, в старанията си да излекува помрачения мозък на един луд, е принуден на първо време да се прави, че споделя бълнуванията на болния, за да може – ако той подлежи на излекуване – да го върне към действителността, – така и всеки, който иска да изтръгне душата на ближния си от лапите на един лозунг, трябва да има предвид, че попадналият в плен на заблудата смята все още за „истина“ онова, от което трябва да се откаже, за да дойде отново на себе си! – –

     Клетникът, поразен от хипнотичната сила на лозунга, е все още неспособен да отхвърли стягащите мисълта му окови!

     Той не може да събере все още смелост да се опре на собствената си способност да разсъждава!

     Прекалено здраво го държи в своята омая лозунгът и макар да се опитва да се освободи, той не се осмелява още да последва свободата там, където тя се отдалечава твърде много от любимия лозунг. – –

     Изпадналият в подобна заблуда човек може да бъде спасен само чрез доброжелателно зачитане на неговата глупост – и само ако му се даде да разбере, че другите са готови да се съобразяват с него, той ще може в крайна сметка да събуди в себе си силата, която ще му позволи да осъзнае, че е бил просто воден за носа от лозунги тъкмо тогава, когато е бил убеден, че се ръководи от солидно обосновани доводи.




– – – – – – –
Източник: "Призракът на свободата"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "АТЛАНТИДА"
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415917
Постинги: 376
Коментари: 419
Гласове: 2832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031