Прочит: Йов 1:13-22 „Във всичко това Йов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.“ (Йов 1:22)


  Когато бях първа година в семинарията, слушах моя приятелка как описваше живота си. Изоставена от съпруга си, тя сама отглеждаше две малки деца. Заплатата ѝ беше малко над минималната и тя почти нямаше шанс да избегне бедността и опастностите, които съществуваха в нейния квартал.

  Като баща, бях трогнат от грижата ѝ за децата и попитах: „Как се справяш с всично това?“ Тя изглеждаше изненадана от въпроса, но ми отговори: „Правя всичко каквото мога и го оставям в Божиите ръце.“ Упованието ѝ в Бога всред изпитанията, ми напомни за вярата на Йов (1:6-22).

  Година по-късно тя се обади по телефона и ме помоли да отида с нея на погребение. Синът ѝ беше убит при стрелба от кола. Помолих се Бог да ми даде думи, с които да я утеша и мъдрост да не се опитвам да обеснявам необяснимото.

  Стоях с нея през онзи ден и се удивлявах като гледах как тя постоянно утешаваше другите - доверието ѝ в Бога беше останало непоклатимо при този ужасен удар. Когато се разделяхме, тя се обърна към мен и последните ѝ думи за дълбочината на вярата ѝ: „Моето момче е в Божиите ръце.“ Подобно на Йов, тя не „се изрази безумно спрямо Бога“ (ст.22).

  Ние също можем да изградим непоклатима вяра като вървим всекидневно с Господа. Р. Килгор

  В Христос съм намерил най-чудния мир на земята; мирът, който никоя сила не ще да поклати; мирът, който прави Спасителя тъй драгоцен; мирът, който никой не може да вземе от мен.  -  Бек


  НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ПОКЛАТИ ОНЕЗИ, КОИТО СА НА СИГУРНО МЯСТО В БОЖИИТЕ РЪЦЕ.