Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
29.04.2014 21:53 -
Кога пишем пълен и кога - кратък определителен член? Две вълшебни думи за безпогрешно определяне.
Автор: donchevav
Категория: Други
Прочетен: 23345 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 30.04.2014 06:27
Прочетен: 23345 Коментари: 22 Гласове:
21
Последна промяна: 30.04.2014 06:27
Когато създаваме писмен текст, често се колебаем как да членуваме имената от мъжки род единствено число - с пълен член -ът, -ят или с кратък -а, я. Чувала съм много препоръки: виж кой е вършителят на действието и думата, с която е изразен, членувай с пълен член.
Или - членува се само подлогът.
И друг един интересен съвет: членувай с пълен член думата, която е в началото на изречението - тя най-често е подлог, защото по закон изречението започва точно с подлога като вършител на действието.
Колко верни и правилни са тези съвети?
Най-общо казано, нито един от тях не може да се изведе като правило, а още по- малко- като безусловна норма.
Първо, не винаги логическият вършител съвпада с граматическия подлог / т.н. страдателна синтактична конструкция/. Например в изречението Камъкът беше отместен от човека вършителят естествено е човекът, не камъкът, но членуването е според службата на думите камък и човек в изречението - камък е подлог и като такъв се членува с пълен член -ът, а човек като косвено допълнение в изречението получава кратък член -а.
Второ, подлогът често стои не отпред в изречението, а на по-задна позиция. Това се случва, когато важен е не вършителят, а резултатът от действието или някаква друга информация за него. Например в изречението Не толкова от снега, колкото от студа се плашеше младият градинар вършителят на действието и подлогът в изречението съвпадат, но се намират в крайна позиция, а отпред стоят косвените допълнения снега и студа, които дават по-важната информация от какво се страхува вършителят на действието.
Трето, с пълен член се членуват имената от мъжки род единствено число не само когато са подлози в изречението. По правило пълен член получават главните части на изречението - подлогът и сказуемото.
За подлога - ясно, той в общия случай винаги се изразява с име, най-често - със съществително. Но сказуемото? Дори и децата във втори клас знаят, че сказуемото като част на речта е глагол. Да, но само простото сказуемо. Освен него обаче има и два вида съставни сказуеми: глаголно /започвам да пея, продължавам да пея, спирам да пея/ и именно. Точно за именното става въпрос - думата, която е име в него, се членува с пълен член.
Какво представлява съставното именно сказуемо?
Обикновено съставното именно сказуемо се намира в конструкция от форма на спомагателния глагол съм + съществително, прилагателно, числително име или местоимение.
Например:
Брат ми е човекът, когото най-много уважавам.
Брат ми е най-добрият човек, когото познавам.
Брат ми бе първият човек, който повярва в мене.
Брат ми е нашият спасител.
В позицията на спомагателния глагол съм могат да бъдат поставени и глаголи като оказвам се, наричат ме, ставам и др.
Например: Така брат ми се оказа нашият спасител.
Още по проблема можете да откриете и тук:
http://knigite.bg/vibration.php?id=253
В крайна сметка кога пишем пълен член? Трябва ли винаги да анализираме частите на речта и на изречението, да мислим дали една дума е вършител или не е, дали е подлог или не, дали не е някакво съставно сказуемо и пр.?
Когато говорим, проблемът с пълния член почти не съществува - и говорителят, и слушателят сами поставят логическите ударения в текста и определят коя е важната информация.
Когато пишем, можем да прилагаме едно единствено и много просто правило - правилото на заместването с думите ТОЙ и НЕГО. Ако думата, за която се колебаем, може да се замести с ТОЙ, пишем пълен член -ът, -ят; ако думата, за която се колебаем, може да се замести с НЕГО, пишем кратък член -а, -я.
Например:
Камъкът /той/ беше отместен от човека /от него/. Или: Той беше отместен от него.
Не толкова от снега /от него/, колкото от студа /от него/, се плашеше младият градинар /той/. Или: Не толкова от него, колкото от него, се плашеше той.
Брат ми /той/ е човекът /той/, който.... Или: Той е той /а не Той е него.../
Отговор: -ят, -а, -а, -а, -ът, -ът, -я, -а
Проверка: а/ Него се спущаше на едри снежинки - не е правилно.
б/ Той се чества всяка година - правилно
Верен отговор: б/
Това практическо правило действа безотказно и проблемите с пълния член напълно отпадат, стига да не забравяте да си проверявате своевременно написания текст, замествайки членуваните думи от мъжки род единствено число с вълшебните думи ТОЙ и НЕГО.
Добавената смъртност в България и Русия
Какво всъщност се случва с американското...
Световни спецове по НЛО на конгрес у нас
Какво всъщност се случва с американското...
Световни спецове по НЛО на конгрес у нас
Аз често бъркам, защото го пиша по усет, дори съм чел тук, в блога, че няма правило за поставяне, но явно има...
цитирайОле-ле-ее, кой твърди това? Правилата за употреба на определителния член са много строги - и няма изключения, както обикновено се случва с другите правила. Да употребиш пълен вместо кратък член е равносилно на това да кажеш, че 2х4=6, например. Определеността е като другите категории - род, число и пр. Дава ни информация дали този предмет ни е познат или не, дали той върши действието или действието се върши върху него. Например ако изпишем "Попитал вятъра камъка" , не е ясно кой кого е попитал, но когато кажем "Попитал вятъра камъкът", дори и в тази слаба позиция е ясно, че камъкът е вършител на действието. Извинете ме за пространния и вероятно отегчителен коментар! Поздрави!
цитирайКак се сети?Точно това ми трябваше.Колко лесно било,благодаря ти.Значи има и учители, които ни проверяват как пишем...
Винаги си интересна с постингите, а днес беше и полезна.
Поздрави!
цитирайВинаги си интересна с постингите, а днес беше и полезна.
Поздрави!
Здравей, Precoria! Ще се радвам, ако мога да помогна с нещо...Все пак това ми е работата :))) Благодаря ти за оценката! Поздрави!
цитирайЕх да можех да съм като камъкът - някой друг да ми вършеше действието...
цитирай:)))) Хубав ден! Поздрави!
цитирайза изнесеният урок. Полезен ми беше. Хубави майски празници!
цитирайАз мога да изкарам цяло есе на тази тема...
Знаеш ли какво все си мечтая: на всяко интервю за работа да има кратка диктовка по български език. Стига с тези чужди езици, нека апелираме към усъвършенстване на родния, пък тогава да се интервюираме на чуждия! Понякога ми прилошава от всеобщата неграмотност. Аз съм в голяма фирма, в която хвърчат десетки мейли на ден и положението е потресаващо...
Сетих се нещо интересно - спорих с леля ми как се пише отъпкан. Оказа се, че има разминаване и даже спор между професори. О или У? Аз смятам, че "О" стои по-добре, ти как го пишеш?
Поздрави и мнооого усмивки!
цитирайЗнаеш ли какво все си мечтая: на всяко интервю за работа да има кратка диктовка по български език. Стига с тези чужди езици, нека апелираме към усъвършенстване на родния, пък тогава да се интервюираме на чуждия! Понякога ми прилошава от всеобщата неграмотност. Аз съм в голяма фирма, в която хвърчат десетки мейли на ден и положението е потресаващо...
Сетих се нещо интересно - спорих с леля ми как се пише отъпкан. Оказа се, че има разминаване и даже спор между професори. О или У? Аз смятам, че "О" стои по-добре, ти как го пишеш?
Поздрави и мнооого усмивки!
Здравей, Benni! Да, проблемът е много голям. Аз не съм чак такъв пуритан и не ме дразнят думи, които нямат съответствия в българския език, например компютърните термини. Предпочитам да кажа "кликна" вместо "щракна" - може и да не съм права...
Но наистина с тия английски чуждици положението е неудържимо!!!
Що се отнася до думата отъпкан, права си - пише се с О. И не е произволно, има си правило за това : с представка О се пишат думите, които означават нещо конкретно, физично, по повърхността/например омесвам, оцветявам, ослепявам/ а с У - думите, които означават нещо преносно, химично, вътрешно /или насочено надолу и навътре - удавям, увисвам/, нещо окончателно и трайно като качество /убивам, узрявам/, както и промяна в количеството, размера и пр. /удвоявам, умножавам, увеличавам/. Да напишем утъпквам, означава да мислим за действие, свързано с втъпкване навътре на нещо, за вътрешна промяна в качеството на нещото, което е отъркано. Разбира се, както и ти пишеш, има дублетни форми / напр. Оронихме царевицата -действие по повърхността, но : Това уронваше достойнството му - вътрешно качество и преносно значение/. Думата ОТЪПКВАМ обаче няма лексикален дублет. Извинявай, дано не съм ти ти досадила! Хубав ден! Поздрави!
цитирайНо наистина с тия английски чуждици положението е неудържимо!!!
Що се отнася до думата отъпкан, права си - пише се с О. И не е произволно, има си правило за това : с представка О се пишат думите, които означават нещо конкретно, физично, по повърхността/например омесвам, оцветявам, ослепявам/ а с У - думите, които означават нещо преносно, химично, вътрешно /или насочено надолу и навътре - удавям, увисвам/, нещо окончателно и трайно като качество /убивам, узрявам/, както и промяна в количеството, размера и пр. /удвоявам, умножавам, увеличавам/. Да напишем утъпквам, означава да мислим за действие, свързано с втъпкване навътре на нещо, за вътрешна промяна в качеството на нещото, което е отъркано. Разбира се, както и ти пишеш, има дублетни форми / напр. Оронихме царевицата -действие по повърхността, но : Това уронваше достойнството му - вътрешно качество и преносно значение/. Думата ОТЪПКВАМ обаче няма лексикален дублет. Извинявай, дано не съм ти ти досадила! Хубав ден! Поздрави!
Имаше предложения и настояване на компетентни хора, това членуване да се премахне, като ненужно в повечето случаи. Доколкото знам този спор още не е приключил.
Министърът бе, доколкото си спомням Игнатов се казваше, египтолог в НБУ, който се обяви решително против това. С мотива, че по правилната и неправилна употреба на определителния член можело да се определи, кой е интелектуалец, и кой не е.
Това заяви на всеуслушание. Ако го премахнем, каза,по какво ще се различаваме ние, интелегентните, интелектуалците, ОТ ПРОСТИЯТ
НАРОД.
Изгониха го за мошеничества и далавери.
Какво мислиш, като специалист, по този въпрос.
Може ли, правилната, или неправилна употреба на пълния и непълния член, да служи за нещо като ... ТЕСТ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ.
цитирайМинистърът бе, доколкото си спомням Игнатов се казваше, египтолог в НБУ, който се обяви решително против това. С мотива, че по правилната и неправилна употреба на определителния член можело да се определи, кой е интелектуалец, и кой не е.
Това заяви на всеуслушание. Ако го премахнем, каза,по какво ще се различаваме ние, интелегентните, интелектуалците, ОТ ПРОСТИЯТ
НАРОД.
Изгониха го за мошеничества и далавери.
Какво мислиш, като специалист, по този въпрос.
Може ли, правилната, или неправилна употреба на пълния и непълния член, да служи за нещо като ... ТЕСТ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ.
Сега открих този блог. Много съм доволен. Ще го посещавам редовно. Споделям отношението към животните. Граматическите правила, които излагате, са полезни както за мен, така и за много от блогърите, защото, струва ми се, мнозинството от тях са зле с правописа, а някои и просто - неграмотни. Имам две молби: 1. Да направите стилистичен и провописен разбор на написаното до тук. Това много ще ми е от полза. 2. Да публикувате специален постинг с възможно най-пълни списъци на вметнати думи и изрази, които се отделят или не със запетая.
цитирайЗдравейте, ok3223! В никакъв случай определителният член не може да служи като тест за интелигентност! Познавам много уважавани хора - знаещи, можещи, интелигентни, които не могат да поставят на правилните места запетаите и пълния определителен член. Според мене това е въпрос на четене на художествена литература, на езикова култура, на грамотност - но това са по-частни неща. Не е задължително да си грамотен, за да си уважаван или да те приемат за интелигентен - поне днес е така - за съжаление.
Не мога да взема отношение по въпроса с компетентността на бившия министър на просветата Игнатов. Е, спомняме си, че точно той спретна седянката с финансовия министър по време на нашата стачка - но пък имаше хъс за работа, направи някои неща и - после всичко замря.
За бъдещето на определителния член също нямам мнение - аз съм само една редова учителка по български език и литература в средното образование. Знам само, че категорията определеност ни помага, както ни помагат с информация другите категории от парадигмата на имената. Например родът - в някои езици няма такава категория - мъжки, женски, среден род. Мисля, че всеки ще разбере смисъла на изречението, ако кажа "Майката беше излязъл". И ако отпадне родът - ще го казвам. Но предпочитам да казвам "Майката беше излязла". Така е и с определителния член. Предпочитам да напиша "Ученикът попита учителя" вместо "Ученика попита учителя" - в първия случай е ясно "кой кого?", а във втория - не. Всъщност може би това е генералната стратегия - нов отговор на въпроса "Кой кого?" - разбира се, с разменяне на ролите. Е, всичко е в кръга на шегата! Поздрави!
цитирайНе мога да взема отношение по въпроса с компетентността на бившия министър на просветата Игнатов. Е, спомняме си, че точно той спретна седянката с финансовия министър по време на нашата стачка - но пък имаше хъс за работа, направи някои неща и - после всичко замря.
За бъдещето на определителния член също нямам мнение - аз съм само една редова учителка по български език и литература в средното образование. Знам само, че категорията определеност ни помага, както ни помагат с информация другите категории от парадигмата на имената. Например родът - в някои езици няма такава категория - мъжки, женски, среден род. Мисля, че всеки ще разбере смисъла на изречението, ако кажа "Майката беше излязъл". И ако отпадне родът - ще го казвам. Но предпочитам да казвам "Майката беше излязла". Така е и с определителния член. Предпочитам да напиша "Ученикът попита учителя" вместо "Ученика попита учителя" - в първия случай е ясно "кой кого?", а във втория - не. Всъщност може би това е генералната стратегия - нов отговор на въпроса "Кой кого?" - разбира се, с разменяне на ролите. Е, всичко е в кръга на шегата! Поздрави!
Много полезно за хора ходили отдавна на училище и не внимавали много в часовете по български.
цитирайБлагодаря, Merlin68! Мисля че сте прекалено самокритична, а и правописната грамотност не винаги е най-важната. Убедена съм, че талантът и искреността са нещото, което в този блог би трябвало да се цени най-много. И се цени - тук се запознах с удивително талантливи творци,прочетох уникални творби, някои от тях си ги препрочитам - изобщо - общуването в този блог може да бъде разтърсващо преживяване, постоянна емоция от най-висок регистър, истинска среща с изкуството - и с щастието - защо не? Поздрави!
цитирайЗдравей, много поучително нуждаех се от такъв урок, защото понякога греша.
Приятни празници.
цитирайПриятни празници.
Здравейте, г-н Jelezov! Благодаря за посещението и коментара! Не мисля, че правописната правилност е най-важното в един текст, особено в блог. По-важни са талантът и искрената емоция. Но разбира се, хубаво е човек да е грамотен - това говори много за него - и създава отношение. Пък е и въпрос на себеуважение - и на уважение към другите, които ще четат нашите писания. Вие в това отношение можете да бъдете спокоен - имате чудесен стил и безукорен правопис и пунктуация. Но не е моя работа да ги коментирам, извинете ме.
Обещавам да подготвя постинг за вметнатие части на речта / включително някои частни случаи и изключения/, но на ниво школска практика- нямам самочувствието да качвам някакви научни езиковедски статии - аз съм практик - учител в сферата на средното образование. Поздрави!
цитирайОбещавам да подготвя постинг за вметнатие части на речта / включително някои частни случаи и изключения/, но на ниво школска практика- нямам самочувствието да качвам някакви научни езиковедски статии - аз съм практик - учител в сферата на средното образование. Поздрави!
Здравей, Melin! Всички грешим. Тук, в блога, мислим други нещо - и по друг начин. Искаме да кажем своята истина, стремим се да сме максимално искрени. По-свободни сме - и слава богу! Пред никого не се преструваме - като едно семейство сме - а знаете, вкъщи не говорим така официално и премерено, както навън. Може би затова и не пишем, както в службата - отговорно и контролирано. Нека всеки си пише, както може - важно е да бъде себе си. Не всички са езиковеди и филолози, но щом публикуват - трябва да са творци!
PS За себе си не знам защо се притесняваш - справяш се перфектно! Поздрави!
цитирайPS За себе си не знам защо се притесняваш - справяш се перфектно! Поздрави!
aip55 написа:
за изнесеният урок. Полезен ми беше. Хубави майски празници!
Не беше урок, ама май в края на краищата така се получи - то шило в торба не стои. Какво да се прави - професионална деформация! Съжалявам! Весели празници и на тебе!
Наистина е полезна информацията!
цитирайБлагодаря, kostadin! Ще се радвам, ако мога да бъда полезна. Весели празници!
цитирайТака хубаво си го написала, че ми идва да го разпространя :-) :-) :-). Извинявам се, че преминах на ТИ, но така го почувствах .
цитирайНе е нищо особено - всички ученици го учат от втори клас чак до матура. И не разбирам защо не се знае - толкова е просто. Изработваш си навик - когато пишеш, мисълта ти започва автоматично да заместа с ТОЙ и НЕГО и да проверява.
Неспазването на правилата за определителния член не е кой знае какъв грях, не е тест за интелигентност, както един приятел по-горе е писал, но все пак дразни читателя с елементарна грамотност - както дразни неспазването на правилата за главните и малки букви, за бройната форма или за винителната форма кой-кого - никой-никого и т.н. Съществуват, знаем ги, но от бързане, небрежност или под влияние на Интернет - ги неглижираме, не ги спазваме. И за по-лесно казваме - ами да отпаднат, остарели са! А правописната страна на думата /граматиката/ е половината от цялостното й значение / другата половина е семантиката/. Не може всичко да отпадне само защото някой не знаел правилата и от незнание и некомпетентност ги обявява за анахронизъм -- защото така му е по-лесно.
Извинявай за нравоучението - прекалих, чувствам. Обикновено не съм така войнствена:))) Поздрави! Весели празници!
цитирайНеспазването на правилата за определителния член не е кой знае какъв грях, не е тест за интелигентност, както един приятел по-горе е писал, но все пак дразни читателя с елементарна грамотност - както дразни неспазването на правилата за главните и малки букви, за бройната форма или за винителната форма кой-кого - никой-никого и т.н. Съществуват, знаем ги, но от бързане, небрежност или под влияние на Интернет - ги неглижираме, не ги спазваме. И за по-лесно казваме - ами да отпаднат, остарели са! А правописната страна на думата /граматиката/ е половината от цялостното й значение / другата половина е семантиката/. Не може всичко да отпадне само защото някой не знаел правилата и от незнание и некомпетентност ги обявява за анахронизъм -- защото така му е по-лесно.
Извинявай за нравоучението - прекалих, чувствам. Обикновено не съм така войнствена:))) Поздрави! Весели празници!