Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2019 08:00 - Синкоп в минор, в най-ниския регистър
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 3334 Коментари: 19 Гласове:
32


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg





image








СИНКОП В МИНОР, В НАЙ-НИСКИЯ РЕГИСТЪР


 

Когато тръгна си сиамската ми котка

и плачех, и я търсех – появи се,

но да си ходи пуснах я, смирих се

пред царския й нрав. Такава котка!

 

И натопих в стакан с вода

едно цветенце живо,

а то от моята тъга

изсъхна тъй красиво.

 

Когато по света се пръснаха децата,

аз плаках и се молех – и ги връщах,

но дом им бяха вече други къщи

и плахи, все поглеждаха вратата.

 

След тях топя в стакан с вода

с любов цветенца живи,

а те от моята тъга

изсъхват тъй красиво.

 

Когато майка ми отиде си без време,

и плаках, и се молех  – и не можех

да си я върна, щом по пътя божий

човешката душа веднъж поеме.

 

Топя до днес в стакан с вода

по две цветенца живи,

а те от моята тъга

изсъхват тъй красиво.

 

Когато всеки ден отива си по малко

животът – да се моля, да проклинам ли?

Стакан с отрова – обичта отминала

цветята живи в прах превръща жалка.

 

От земна прах дошла си ти

и пак на прах ще станеш.

От мъртвите цветя, уви,

не правят икебани.

image

 

 

Ноември… Тъжен месец… В него загубих и двамата си родители – в десетина дни, с разлика от 43 години. Дълги, тягостни есенни дни... А казват, били най-късите в годината! Мъката е все същата – не се свиква. Но с годините научих поне това – да не късам живите цветя на устремената в полет душа, за да ги топя пред олтара на своята тъга и болка. Радостта от живота е дар от Бога и светло благословение, което трябва да приемаме с усмивка и благодарност заради уникалната възможност да сме тук, да сме живи, и заради всички ония, които по една или друга причина са били лишени от тази земна благодат.






image






Гласувай:
32



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Здравей, Вени!
01.11.2019 10:18
Хубаво, интересно стихо... Изтъгувано...
Благоприятен месец!...
цитирай
2. donchevav - Хубаво, интересно стихо. . . Изт...
01.11.2019 11:47
mt46 написа:
Хубаво, интересно стихо... Изтъгувано...
Благоприятен месец!...


Благодаря ти, Марине! Честит празник! Бъди здрав и все така обичан, все така четен от деца и възрастни! Успешен месец ноември!
цитирай
3. batogo - !!!:))) Здравей, Вени!
01.11.2019 12:00
Според мен всички онези, които сме обичали, макар телесно да не са вече с нас, продължават да живеят в сърцата и душите ни и да се радват за нас, когато ние се радваме на Живота и не падаме духом. Защото всички сме едно в Духа Божи, който е същността на всеки от нас.
Затова нека уважаваме техният избор да напуснат този свят и да им изпращаме своята любов, чиято енергия ще ги радва там, където са.
Светли дни, Вени!
цитирай
4. анонимен - Честит празник!
01.11.2019 12:03
Честит празник на всички будители!
Стихотворението е много хубаво, Вени! Споделям чувствата ти!
Таня Чардакова
цитирай
5. emi1ts - Поздрави мила Вени!
01.11.2019 12:22
Тъгата е силна емоция изживяна и пресъздадена от теб с прекрасният ти постинг!За съжаление може би е че имаме само един живот,едно сърце,една душа...и има и ще има много още "изпуснати мигове".Въпреки това да сме благодарни и да се радваме на тази възможност- живота!Благодаря ти за красивите пожелания!Много здраве,радостни и щастливи моменти ,много късмет ти пожелавам и аз!Честит празник също!Прегръдки!
цитирай
6. milady - Честит празник,учителке!
01.11.2019 12:54
аре, стига с тез минорни преструвни..
ние имаМЕ мн животи..
а този,тук е само един ..пореден урок..а, Тялото един..балтон, назаем..
казвам го с най..идеално намерение и премерена емоция..
/разб се, ти винаги триеш тези, които не ти се мазнят
това ,е норма в блогето..затова и..ви присмивам, и закачам..
пусни Хляба по водите, и не тъжи..Той ще се върне.
бъди Жена на място, мила ми венето въ...
намиг, аз Юлия
цитирай
7. donchevav - Според мен всички онези, които сме ...
01.11.2019 13:04
batogo написа:
Според мен всички онези, които сме обичали, макар телесно да не са вече с нас, продължават да живеят в сърцата и душите ни и да се радват за нас, когато ние се радваме на Живота и не падаме духом. Защото всички сме едно в Духа Божи, който е същността на всеки от нас.
Затова нека уважаваме техният избор да напуснат този свят и да им изпращаме своята любов, чиято енергия ще ги радва там, където са.
Светли дни, Вени!


О, да, Оги, така е, напълно съм съгласна с тебе - и за това, че починалите ни близки продължават да живеят в нас /а може би и около нас, защо не?/, и за Божия дух като наша същност, за енергията, която даваме и получаваме в любовта си и която някак си минава границата между живота и смъртта. Мисля, че разбирам и това за избора. Знам, че човек си отива тогава, когато се примири, когато животът му отстине от сърцето - толкова пъти съм го виждала в реалния живот...
Благодаря ти за това откровение, Оги! Честит празник на духа и на българщината!Светли ноемврийски дни!
цитирай
8. donchevav - Честит празник на всички будите...
01.11.2019 13:09
анонимен написа:
Честит празник на всички будители!
Стихотворението е много хубаво, Вени! Споделям чувствата ти!
Таня Чардакова

цитирай
9. donchevav - Честит празник на всички будите...
01.11.2019 13:16
анонимен написа:
Честит празник на всички будители!
Стихотворението е много хубаво, Вени! Споделям чувствата ти!
Таня Чардакова


Честит празник, мила Таня! Това, което правиш за родния си край, за своите съграждани, за опазване и популяризиране на българското, те прави един от достойните примери за будителство в днешно време! Бъди здрава и много щастлива!
Благодаря ти за хубавите думи! Поздрави!
цитирай
10. donchevav - https://www.youtube.com/watch?v=8SbUC-UaAxE
01.11.2019 13:46
emi1ts написа:
Тъгата е силна емоция изживяна и пресъздадена от теб с прекрасният ти постинг!За съжаление може би е че имаме само един живот,едно сърце,една душа...и има и ще има много още "изпуснати мигове".Въпреки това да сме благодарни и да се радваме на тази възможност- живота!Благодаря ти за красивите пожелания!Много здраве,радостни и щастливи моменти ,много късмет ти пожелавам и аз!Честит празник също!Прегръдки!


Да, мила Еми, и аз не съм фен на теориите за многото животи - не че съм против, но някак изместват фокуса от чудото на онзи уникален, само наш живот, който живеем сега и който трябва да се стремим да усещаме пълнокръвно, осъзнато, с всичките си сетива, със съзнанието, че някоя беда или нещастна случайност в следващия момент може да ни отнеме завинаги тази възможност.
Благодаря ти за прекрасните пожелания! Щастливо изживени мигове и за тебе - и много усмивки през ноември! Честит празник!
Поздрав за тебе:
https://www.youtube/watch?v=8SbUC-UaAxE
And shadows still remain...
цитирай
11. donchevav - аре, стига с тез минорни престру...
01.11.2019 14:03
milady написа:
аре, стига с тез минорни преструвни..
ние имаМЕ мн животи..
а този,тук е само един ..пореден урок..а, Тялото един..балтон, назаем..
казвам го с най..идеално намерение и премерена емоция..
/разб се, ти винаги триеш тези, които не ти се мазнят
това ,е норма в блогето..затова и..ви присмивам, и закачам..
пусни Хляба по водите, и не тъжи..Той ще се върне.
бъди Жена на място, мила ми венето въ...
намиг, аз Юлия


Благодаря, Юлия, за отношението, за премерената доброта!
"Той ще се върне".
Припомни ми един постинг от 2015г., началото на февруари:

http://donchevav.blog/poezia/2015/02/03/i-kyde-e-kotkata-mimi-kak-kyde-u-doma-a-a-a-a.1335135

Честит празник!

цитирай
12. vania23 - Честит празник, Вени!
01.11.2019 15:21
Бъди здрава и вдъхновена! Загубите са част от живота. Може би са важни уроци по пътя ни. Сигурно, когато най-много ни боли, най-бързо се учим. Може би, ако свършат уроците, свършва и пътя ни... Не знам, Вени - загадка си остава докрая, както живота, така и смъртта.
Есента е тъжен сезон, но колкото е тъжен, толкова е и красив. Преди забелязвах само тъгата, сега забелязвам и красотата. Хубаво стихотворение! Изстрадано...
цитирай
13. donchevav - Бъди здрава и вдъхновена! Загубите ...
01.11.2019 16:36
vania23 написа:
Бъди здрава и вдъхновена! Загубите са част от живота. Може би са важни уроци по пътя ни. Сигурно, когато най-много ни боли, най-бързо се учим. Може би, ако свършат уроците, свършва и пътя ни... Не знам, Вени - загадка си остава докрая, както живота, така и смъртта.
Есента е тъжен сезон, но колкото е тъжен, толкова е и красив. Преди забелязвах само тъгата, сега забелязвам и красотата. Хубаво стихотворение! Изстрадано...


Загубите странно маркираха цели периоди в живота ми...Годините, в които живях със сиамската си котка Мими, бях толкова щастлива! И годините, в които всяка сутрин, ръка за ръка, отивахме със сина ми в гимназията - той на училище, аз -на работа... И времето, в което можех да вдигна телефонната слушалка и да набера номера на майка си и после дълго-дълго, понякога с часове, да си говорим с нея за...нищо... Не знам дали загубите ни правят по-силни, но че изсушават сърцата ни - в това съм сигурна. Мъча се ката ден да поливам пресушената си душа с дребни радости - имам много котки и котенца, които вървят по петите ми и се закачат с мен:), имам мъничка внучка-слънчице - протяга ръчички и чака да я взема, имам нов, модерен телефон - и когато ми се обадят децата, все ми се ще това да продължи до безкрай и удължавам ли, удължавам разговорите... колко ли съм досадна?:)))

Есента е тъжна, но ще я преживеем. Да знаеш колко е уютно с плетка до парното, а на печката да клокочи някоя тенджерка!:))) Пък като ми омръзне - с внучката - и на Хисаря - така де, има нужда от много разходки детето, защо ще се тъпчем в задимения град:))))))))
Прегръдка, мила Ваня! Щастливи есенни дни и много усмивки!
цитирай
14. litatru - Добър ден, Вени!
03.11.2019 09:54
Творбите,които прочетох
са пропити с чувства - непреодолими.
Всякаква утеха от моя страна
няма да спре тъгата ти, но приеми съболезнованията ми,
за да се стъпче поне малко болката ти.
Зная, че силата на духа, който притежаваш и обичащите те близки
и приятели, ти помагат да вървиш напред. Помагат ти и грижите,
които полагаш за тях, защото се чувстваш полезна в този живот.
Прекрасните ти стихове също ти отвличат вниманието от тъгата,
а за читателите и за мен са удоволствие.
Пожелавам ти нови творчески успехи!
С уважение!
Литатру
цитирай
15. donchevav - Творбите, които прочетох са п...
03.11.2019 17:51
litatru написа:
Творбите,които прочетох
са пропити с чувства - непреодолими.
Всякаква утеха от моя страна
няма да спре тъгата ти, но приеми съболезнованията ми,
за да се стъпче поне малко болката ти.
Зная, че силата на духа, който притежаваш и обичащите те близки
и приятели, ти помагат да вървиш напред. Помагат ти и грижите,
които полагаш за тях, защото се чувстваш полезна в този живот.
Прекрасните ти стихове също ти отвличат вниманието от тъгата,
а за читателите и за мен са удоволствие.
Пожелавам ти нови творчески успехи!
С уважение!
Литатру


Благодаря ти, мила Литатру, за добрите, утешителни думи. Ще мине! Всяка година през ноември е така - догодина ще станат петдесет години, откак на 12 ноември почина баща ми. Нищо не се промени с годините - като болна съм поне до 15-ти. А майка ми почина преди шест години на 24-ти ноември. Та затова и тия настроения. Ще ми мине! Живият живот винаги побеждава. Впрочем тия стихове не са толкова за загубите, както пише и Ваня, нито за скръбта по починалите близки, както гласи послесловът, идеята, която ми се въртеше в главата, беше да не изсушаваме живота си с прекомерна тъга и непрестанно оплакване, да ценим живота, да му се наслаждаваме - това е не само наше право, но и задължение като благодарност към Оня, който ни го е подарил.
Поздрави, Литатру! Слънце и обич за тебе в последните есенни дни, успех и късмет! Прегръдка!
цитирай
16. stela50 - Мила Вени...
16.11.2019 18:43
Всеки има своя месец на безкрайна болка и тъга...
понякога точно през този месец, човек сътворява
нещо силно, вълнуващо, затрогващо и красиво...
Много хубаво стихотворение ни представяш, приятелко...
Благодаря ти.
Пожелавам от сърце добри дни и случвания...
Прегръщам те !
цитирай
17. donchevav - Всеки има своя месец на безкрайна ...
16.11.2019 20:18
stela50 написа:
Всеки има своя месец на безкрайна болка и тъга...
понякога точно през този месец, човек сътворява
нещо силно, вълнуващо, затрогващо и красиво...
Много хубаво стихотворение ни представяш, приятелко...
Благодаря ти.
Пожелавам от сърце добри дни и случвания...
Прегръщам те !


Благодаря ти от сърце, мила приятелко! Дори само твоето присъствие тук е вече усмивка, а думите ти, а отношението ти... Винаги успяваш да ме трогнеш! Да, всеки има своя месец на тъга и болка... Но тъгата не отслабва сърцето - укрепва го, споменът за починалите близки не обезсърчава - носи топлина и сила, окриля духа, осмисля дните с нови добротворни дела.
Такава есенна благост е вън, мила Танче, такава красота - сетна слънчева ласка, меко докосване, топла прегръдка... Вълшебство в дар от южния вятър:))) Нека всички вълшебства на есента бъдат за тебе - ти толкова обичаш този сезон! Прегръщам те с обич!

цитирай
18. tota - Мила, Вени,
24.11.2019 12:56
дори и в края на ноември споделям всичко написано от теб. Не случайно хората са казали, животът е за живите и той трябва да се живее. Пътят ще е по лек, ако разбираме смисъла на живота. " Радостта от живота е дар от Бога и светло благословение, което трябва да приемаме с усмивка и благодарност – заради уникалната възможност да сме тук, да сме живи, и заради всички ония, които по една или друга причина са били лишени от тази земна благодат."
Прегръдка и от мен!
цитирай
19. donchevav - дори и в края на ноември споделям ...
24.11.2019 17:31
tota написа:
дори и в края на ноември споделям всичко написано от теб. Не случайно хората са казали, животът е за живите и той трябва да се живее. Пътят ще е по лек, ако разбираме смисъла на живота. " Радостта от живота е дар от Бога и светло благословение, което трябва да приемаме с усмивка и благодарност – заради уникалната възможност да сме тук, да сме живи, и заради всички ония, които по една или друга причина са били лишени от тази земна благодат."

Прегръдка и от мен!


Краят на ноември... На днешния ден, точно на 24-ти, по същото време, когато ти пиша, почина майка ми... Ходихме днес с мъжа ми на гробища, отбихме се и в майчиния дом - пуст и студен, поизметохме купищата мокри ръждиви листа, зазимихме чешми и води, постояхме, постояхме - и се прибрахме. Още ден-два - и болката ще се размие... до следващия ноември. Ще остане онова странно усещане за празнота, за сиротност и изоставеност, което не ни прилича на годините, но с което няма как да се преборим. Добре, че е семейството ми - и семейството на брат ми, разбира се, и всички близки около нас - бодри, жизнерадостни клонки от голямото родово дърво, зелени, разшумени, бързащи да живеят в слънце и радост, преди някой студен вихър да отбрули листата им завинаги. Се ла ви!
Разфилософствах се, прости ми, приятелко! В тъжен момент ме хвана... Но ноември си отива вече. Идва декември, идват най-светлите и зареждащи празници от годината /пък ние с тебе си имаме и специални дати в последния месец от годината:)))/
Прегръдка, мила Ати, с пожелание за повече радостни моменти, съживяващи духа, с повече смислени дни, с успех и късмет! До скоро!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3042780
Постинги: 329
Коментари: 7832
Гласове: 53380
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031