Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08 08:00 - Романс за немска овчарка и питбул
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 724 Коментари: 14 Гласове:
28


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

                            

                                

                           
 


image
                                  
   
                            




                 РОМАНС ЗА НЕМСКА ОВЧАРКА И ПИТБУЛ


 

       Дай ми фейсбука си, да ти пратя клипчета със Сара.

       Просто изпиши Добрин и Кинка Петрови и ми прати покана – успя да каже момичето, докато настаняваше следващата клиентка...

Чу познатия звук и се спусна  към телефона. Прие поканата и отвори първия файл. От екрана я гледаше нейното куче.

Беше загубила следите на Сара преди близо двайсет години. Мислеше, че няма да я види повече – и излезе права. Онази клиентка, Мария се казваше май, я била  гледала до старост, стояла край нея в последните й часове и я погребала в градината си. На гроба й засадила здравец. Не знаеше как разговорът беше стигнал дотук - в Центъра за самочувствие, където работеше като маникюристка, много тайни се разнищваха така от дума на дума, от всичко за всички. Клиентката споменаваше Сара с толкова обич. А в сърцето на Кинчето бе останала само мъката. Не искаше да мисли за това, но пред очите й – сякаш бе днес – всичко бе толкова живо... Малкото кученце, донесено отнякъде – старонемска овчарка от сой, беше казал баща й; пълното щастие – с кучето лягаше, с кучето ставаше, и се хранеше, и играеше само с него – и само за него говореше; мъката в края на лятото, когато разбра, че няма място за кучета в подредения им градски дом; крещящото нетърпение да се върне отново на село, да види Сара, и ужасът – продали я бяха на някакви хора. Стари били дядо й и баба й, пък такова куче искало много грижи, слугуване, много ядяло… през зимата с тия затрупани пътища… Дали я у едни добри хора, почти съседи. Но съседите мънкаха гузно – отвели я някъде, в друго някакво село, заминавали за чужбина…

     
image

Спомените се редяха един след друг, нахлуваха, въртяха се, кръжаха пред очите й в живи картини, раздуваха се като балони, пукаха се като мехури – и й ставаше болно и страшно. Като в онова време…

Тогава не плака. Намрази селото – баирите, по които се беше надбягвала със Сара, реката, в която се бяха плискали, огнището, около което редовно заспиваха капнали вечер. Не обвини дядо си, нито родителите си. Но завинаги разбра, че е сама в този свят. Дори когато се омъжи и на свой ред имаше дом и деца, част от това усещане за празнота не я оставяше. Може би затова заживя в къща с двор – и в двора й винаги имаше място за бездомни и бедстващи кучета. Случи на мъж, строител и кучелюб, както сам се шегуваше –  той пълнеше градината вместо с домати и чушки с кучешки къщички и заслони…

Маникюрът на клиентката беше готов. Златистото фолио проблясваше нежно върху издължените плочки в преливащ бананов нюанс. Механично пое банкнотите, прибра ги в джоба и забрави да извади ръката си. Една мисъл я осени – да отиде на гости на Мария. Защо не – ще й се обади още сега…

…Когато след час Мария я водеше по пътеката между бухнали лилиуми и сини кандилки, усети, че е в дома на Сара. Лъхна я миризмата й, чу лая й. Изтръпна. Стисна очи, седна на стъпалото и заплака… Чу стъпки и в следващия миг с радостен лай две лапи се стовариха върху раменете й, а един топъл,  познат и жадуван език облиза тила й! Сара! Отвори очи и замря. Пред лицето й,  развълувано, страстно, дъхтеше непознато някакво куче. Питбул! Скочи, но Мария я спря:

       Това е Джина, спокойно, много е мила, не бой се!



      image
 

       Джина… – заекна. – Джина, здравей!

Любвеобилното младо куче се хвърли в прегръдките й и я облиза по цялото лице.

       Много е умна! – продължаваше Мария. – И е родена със сребърна лъжичка в устата, дето се вика. Майка й е от развъдника в Долни Богоров, а баща й само заради нея и двете й братчета е летял чак от Брюксел – елитен американски териер.

       Джина, ах, Джина! – не спираше да се пренася Кинчето. – Прекрасна е!

Много е хубава наистина – съгласи се Мария. – Но е обречена. Дадохме двете мъжки в добри семейства, нея оставихме уж за добро. Но не се погажда с майка си, не можем да я задържим. Два пъти вече я е захапвала, едва успявахме да ги разтървем. Като стисне зъби, не пуска, а Джаки, майката, е вече стара – някой път, когато ни няма, ще я убие.

       Две кучки… Винаги е така. И какво ще я правите?

       Не знам… – въздъхна Мария. – Говорихме с Динко, мъжа ми,  да я дадем в приюта… не е редно, такова животно, но какво да правим – никой не я ще, кой гледа куче на днешно време? Пък и с тази кампания срещу питбулите... Страх ни е да не свикне да напада, да не стане агресивна – че тогава ще трябва да я приспим. Няма да имаме избор.

       Ами…не знам… Пък да я вземем ние. Да питам моя мъж, а? Чакай… Такова хубаво куче! А, Добри, ало, едно куче …такова…искат да го приспиват… питбулка… не, не е агресивна, много е хубава, ще видиш… да, да, непременно, да, благодаря ти!

Питбулката, досега притихнала и послушна, изведнъж скочи и с неистов лай започна да облизва новата си позната по лице, по шия, по ръцете и не преставаше да я гледа в очите, после, сякаш нещо разбра, взе да я дърпа нетърпеливо навън…

       Ех, Мария, каква стана тя? Май като в приказките! Да не повярваш! Виж – взе ми Господ Сара, върна ми Джина! И то все вие насреща, добри хора, истинско чудо! Хубавицата ми тя Джина – чакала ме е тя, мене е чакала!

Мария погледна кучето, но то беше забравило сякаш за нея. Поклати глава и се усмихна… Имаше някакъв ред в този свят, Боже, някакъв промисъл – как да не повярва човек!


 
              image





   image


 












Гласувай:
28
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emi1ts - Поздрави мила Вени!
17.08 09:00
Интересен и вълнуващ разказ.Вложила си сърце в него:)Благодаря!Много приятна изненада беше да разгледам твоите клипчеата - чудесни са и те поздравявам за тях.Със сигурност ще следя за всичко ново!Прекрасно ти се получило съчетание то по темата.
Благодаря ти сърдечно за хубавите пожелания.Щастие,любов и късмет и за теб мила приятелко!
цитирай
2. tota - Поздрави, мила Вени!
17.08 11:19
Отново, докосващи душата истории за хармонията между човека и животните. Кучето, не случайно е наречено най - добрият приятел на човека. Мисля, че това е валидно и за човека. Защото, привързаността им е взаимна. Който веднъж е имал куче за приятел и го е загубил по някакъв начин, той винаги се стреми към това. Отново и отново да има до себе си куче. Така е отредено, да не сме сами на този свят, да е споделен не само със себеподобните, а и с живите същества, които са сред нас.
Продължавай да споделяш преживени мигове и да ни радваш, с умението си да ги пресъздаваш!
Прегръщам те!
цитирай
3. mt46 - Поздрав, Вени!
17.08 20:53
Хубав разказ си написала. Дали ще можеш да напишеш роман?... :)
Благоприятни, топли дни!...
цитирай
4. donchevav - Интересен и вълнуващ разказ. Вл...
17.08 22:46
emi1ts написа:
Интересен и вълнуващ разказ.Вложила си сърце в него:)Благодаря!Много приятна изненада беше да разгледам твоите клипчеата - чудесни са и те поздравявам за тях.Със сигурност ще следя за всичко ново!Прекрасно ти се получило съчетание то по темата.
Благодаря ти сърдечно за хубавите пожелания.Щастие,любов и късмет и за теб мила приятелко!


Благодаря ти, мила Еми! И разказчето, и клипчетата, макар и правени по различно време, са действително с еднаква тематика и с едни и същи герои - Сара, Джаки и нейните кутрета, патокът Пачо, петелът и дамяновските кокошки /за Пачо имам някъде и друга публикация - да, намерих я - от 6.06.2015г. "Друга истинска история - оптимистична"/
http://donchevav/poezia/2015/06/06/druga-istinska-istoriia-optimistichna.1366804
:)))
Клипчетата са много лоши като изпълнение, снимките са с телефона ми. По-трудно направих първия клип, защото го бях замислила като презентация в Power Point, после го конвертирах във видеоформат с една програма, изтеглена от нета, и тогава го качих в YouTube:) През годините минах през период на увлечение по видеомонтаж, правих филмчета със Sony Vegas и Adope Premier, имах оригинални програми, лицензирани:) Качвах постоянно видеа в YouTube, повечето служебни, от мероприятия с ученици:) Откакто спрях да работя, не намирам време, имам много работа.:))) Ето и тия дни - бързам, бързам да свърша всичко за десетина-петнайсет дни напред, да си обиколя пак летните дестинации, че лятото не е вечно, още месец и ще запеем пак "Сбогом, море!" Гледам, и щъркелите вече взеха да се събират.
Благодаря ти за хубавите думи, мила Еми, за поощрението, за отношението! Прегръдка, приятелко!

цитирай
5. donchevav - Отново, докосващи душата истории ...
17.08 23:21
tota написа:
Отново, докосващи душата истории за хармонията между човека и животните. Кучето, не случайно е наречено най - добрият приятел на човека. Мисля, че това е валидно и за човека. Защото, привързаността им е взаимна. Който веднъж е имал куче за приятел и го е загубил по някакъв начин, той винаги се стреми към това. Отново и отново да има до себе си куче. Така е отредено, да не сме сами на този свят, да е споделен не само със себеподобните, а и с живите същества, които са сред нас.
Продължавай да споделяш преживени мигове и да ни радваш, с умението си да ги пресъздаваш!
Прегръщам те!


Благодаря ти за този коментар, мила Ати, за начина, по който приемаш всичко, за отношението ти. И за мене връзката между човека и животното е основа на хармонията му със света. В думите ти има много мъдрост - част от нея може би плод на подобни преживявания. Случката е действителна - немската овчарка Сара беше на моя брат, а той я бе купил от едни хора, които не можели да се грижат за такова животно. А Джина е нашата питбулка и ние наистина имахме проблем с нея. И героинята Кинчето е истинска, макар и под друго име - нейният съпруг е внук на ония първи собственици на Сара - и това е единственото разминаване с действителността. Този млад човек наистина и до днес е травмиран от раздялата с любимото куче. Когато им изпратих клипчетата за немската овчарка, той, мъж с две деца, плакал като дете, каза жена му. После жената дойде у нас и се харесаха с Джина - останалото е хепи енд. Сега Джинито се разхожда свободно по зелени морави, а нощем спи в леглото между стопаните си:))) Всеки ден ходи на разходка, а в края на седмицата - на планина или на басейн. Такова щастие за милото животно не бях и сънувала, макар да усещам и къщата, и сърцето си малко празни. Но се радвам, щастлива съм, защото това животно - толкова умно, толкова чувствително, добро, така красиво, заслужава много. Благодарна съм на тия хора, а и те не спират да ни благодарят.
Прегръщам те и аз, мила Ати!
цитирай
6. donchevav - Хубав разказ си написала. Дали ще ...
17.08 23:25
mt46 написа:
Хубав разказ си написала. Дали ще можеш да напишеш роман?... :)
Благоприятни, топли дни!...


Благодаря ти, Марине! Минал покрай разказ моят текст, ама нейсе! Чак роман не знам, но цикъл разкази може да стане - образът на тази Мария ми е на сърце:)))
Поздрави и от мене с пожелание за благодатни дни с щъркелов размах, със смокинова сладост!
цитирай
7. vania23 - Успя да ме докоснеш, Вени :)
19.08 14:27
Факт е, че дори се просълзих. Обичаш животните, личи си.
цитирай
8. donchevav - Факт е, че дори се просълзих. Обичаш ...
19.08 19:10
vania23 написа:
Факт е, че дори се просълзих. Обичаш животните, личи си.


Благодаря ти за тази съпричастност, мила Ваня! Живея СЪС, а до голяма степен и ЗА моите кучета и котки, и зайчета, и гълъби, и теленца, и прасенца - те и цветята, и зеленчуците, които отглеждам, и плодовете, и още много други неща правят живота ми пъстър и весел, дават му смисъл:) Малко кухо звучи и декларативно, извинявай, но е самата истина.
Весел август с неповторими летни емоции! Прегръдка!
цитирай
9. litatru - Скъпа Вени!
06.09 20:59
Друг път не ме разплаквай с такива тъжни разкази!
Много ми хареса!
Хем с тъга, хем с хубав край!
Вълнуващ разказ!

Хубава вечер! :)
цитирай
10. donchevav - Друг път не ме разплаквай с такива ...
06.09 21:28
litatru написа:
Друг път не ме разплаквай с такива тъжни разкази!
Много ми хареса!
Хем с тъга, хем с хубав край!
Вълнуващ разказ!

Хубава вечер! :)


Благодаря ти, скъпа Литатру! Краят е щастлив и щастието продължава - поне това на Джина, която намери страхотни стопани, а следователно и моето, защото много, много обичам това куче, много е специално!
Прегръдка, мила Литатру! Успешен месец септември! Весело посрещане на есента!

PS Съжалявам, че съм те натъжила! Помниш ли, така се случи и с оная история за гугутката, но тогава ти разказах за патока дзен?:) Дължа ти и сега един весел разказ! Не съм го измислила, но няма да забравя:) Хубава вечер!
цитирай
11. rosiela - Сега открих твоя интересен разказ,
11.09 08:23
та го четох с удоволствие.
цитирай
12. donchevav - та го четох с удоволствие. :))) А ...
11.09 09:01
rosiela написа:
та го четох с удоволствие.


:)))
А аз помислих, че мразиш кучета:)
Благодаря ти, Росе! Красиви и успешни предесенни дни!
цитирай
13. batogo - !!!:))) Чудесен разказ, Вени!
13.09 10:44
Майсторски си предала деликатните моменти на тази плетеница от драма и радост, които хващат за сърцето четящия...
Нека са светли и творчески дните ти, защото имаш уникален усет към игрите на живота!
цитирай
14. donchevav - Майсторски си предала деликатните ...
13.09 14:23
batogo написа:
Майсторски си предала деликатните моменти на тази плетеница от драма и радост, които хващат за сърцето четящия...
Нека са светли и творчески дните ти, защото имаш уникален усет към игрите на живота!


Благодаря ти, Оги! Да създаде правдоподобност и усещане за динамика, да насити с драматизъм текста, е наистина умение на автора, но какво струва това умение, ако го няма финото съпреживяване на читателя, неговия емоционално интелигентен прочит, горещото му сърце! Благодаря, че прочете със сърцето си, приятелю! Красива есен, вдъхновена от добри помисли и радост в сърцето! Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 1887103
Постинги: 272
Коментари: 6515
Гласове: 31911
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031