Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07 08:30 - Салон за разкрасяване
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 1247 Коментари: 22 Гласове:
41

Последна промяна: 14.07 08:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

          image

 

Наближаваше петнайсети, а тя още нямаше идея какво ще облече. Не можеше да отиде с костюма от предния път – дори и само заради снимките. Изду бузи и издиша шумно, с досада – навик, останал й от онова, другото време, когато седеше пред монитора с часове, загледана в една точка... Впрочем сега нямаше какво толкова да му мисли – трябваше просто да вземе един душ, да облече някоя хубава дрешка и да отиде до центъра. Но преди това трябваше да направи нещо с косата си. И да не забрави старателно да изчисти ноктите си. И да сложи повечко парфюм, за всеки случай.

Замахна по-рязко с вилата и подплаши телето. То си беше такова – плашливо. Плашливо и гнусливо – женско теле. Мъжкото пък беше малко диво – биеше с глава по преградата и хвърляше чифтета като магаре. Приключи с чистенето, изнесе тора и запримъква пълните кофи с вода към животните. Тежки бяха тия баки, с които мъжът й поеше телетата –  не можеше да им свикне. Както и с вилите тор – огъваше се под тях на дъга – а-ха, гръбнакът й да се прекърши. Ако оставеха на нея, доста женски хитринки щеше да вкара, да опрости нещата, по друг начин да си подреди работата. Но не искаше нищо да променя – Динко се дразнеше от всяко нововъведение. Държеше се така, като че е въпрос на ден-два да си подхване пак работата – но и двамата знаеха, че трябва пазене – поне два месеца, беше казал докторът след операцията. Забраната да вдига тежко на моменти му беше непоносима и тя трябваше да го гледа с четири очи какво пипа.

 – Хей, теленце-момченце, пийна ли водичка? Стига де, пак ме облиза! Хитрец такъв! Чао ви, мили, че ме чакат прасетата.

Обичаше да си говори с животните. Дори песни им пееше, а думите се подреждаха някак си в стихове – рима след рима. Унесена, не усещаше как минаваше през зайците – клетка по клетка: смески, вода и люцерна – заключ! и пак смески, вода и люцерна – заключ! –  до петнайсет, колкото бяха клетките. Гълъбарниците пък бяха пет – и трудностите в грижата за тия близо хиляда скъпи на мъжовото й сърце пернати бяха от друг порядък. Но навсякъде заключването беше най-важно – заради лисицата. Впрочем затова отговаряха трите кучета – да не забрави да премести за през нощта дворното близо до квачката, да я пази.
                               image

 – Зър-р-р-р!

Ало? Кажи, Мише!... Разбира се, че ще дойдете…Как да не съм – съм, съм… `Айде, чакам…Да, до скоро.

Беше сготвила по-рано, докато правеше нещо из градината. Под фолиото месцето беше станало крехко-крехко, топеше се в устата. Оставаше салатата. Но май нямаше набрани домати, и краставичка трябваше да откъсне. И да приготви кутиите с храна за младите за утре – на работа са и двамата. Все бързат, ако остане на тях, никога няма да си сготвят домашна храна. А пък продукти дал господ. Но младите сега повече топлите витрини, а не печките ги влекат, помисли и тръсна глава. Ох, Марийке, щеше да забравиш котките! На себе си ли говореше? Сбъркана работа!  Извинявайте, мили, пис-пис-пис ето манджичка с ориз! Имаха си такава закачка с котките. Те винаги я разбираха – и съучастнически примигаха срещу нея, мъркайки и потривайки опашки в босите й крака.
                             image

Трябваше да бърза, че ей мръкна, пък вечеря, гости, после миялна, пералня, а трябва да се ляга – че на другия ден и животни, и градини – копане, връзване, пръскане – всичко нея чака. Но не е беда за умиране – предпочиташе го пред онова въртене на стола пред монитора – и пред изцъкления поглед на шефа. Те и затова с Динко в един ден напуснаха – изтеглиха кредит и купиха тази ферма. Бърнаут му казвали, болест било, прегаряне. Така се и чувстваха. Но тук, в ранчото, всичко отново разцъфна.

Да си купи рокля… за петнайсети. Беше последната й мисъл, преди да заспи.








                          image

  Хей, момиче, какво си направила със себе си!

  Аз ли, нищо особено…ми… – бе притеснена. Беше намерила в гардероба една рокличка кажи-речи от ученически дни, облече я на шега, но май беше поотслабнала – рокличката тъй й залепна, че не потърси друга. Обувки, прическа, маникюр и парфюм – всичко й беше наред и пак се притесняваше. А не биваше – познаваха се от сто години, съученици бяха и с времето ставаха все по-близки, като роднини.

  Силво, какво питаш пък ти? Не си ли спомняш на предната сбирка Марчето как се тръшкаше, че ще напуска работа…и знаеш ли какво си мисля? … Марче,  на бас се хващам, че този Център за красота „Maria`s beauty salon“, дето го откриха до вас, е твой! Нали?

  Не, не!

Хм, пък и фръцла! Кожа, нокти, коса и тия пъргави мускули... Имам опит – и казвам ви, най-малко два месеца процедури са туй. Цял салон за разкрасяване е работил за нея!

 
Няма лошо, ама защо да отрича?

А бе, ма`ни я  кифла!
                                                
                       image






Гласувай:
41
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emi1ts - Поздрави мила Вени!
14.07 10:46
Свежо,майсторски и с лекота си описала един толкова динамичен и натоварен ден.Създава едно ведро настроение ,което ми допадна много! Грижата с любов за всички!Благодаря!Пожелавам ти красиво,емоционално и вълнуващо лято мила Вени!Прегръдки!
цитирай
2. donchevav - Свежо, майсторски и с лекота си о...
14.07 11:20
emi1ts написа:
Свежо,майсторски и с лекота си описала един толкова динамичен и натоварен ден.Създава едно ведро настроение ,което ми допадна много! Грижата с любов за всички!Благодаря!Пожелавам ти красиво,емоционално и вълнуващо лято мила Вени!Прегръдки!


:)
Благодаря ти, мила Еми! Динамичен и натоварен е наистина всеки божи ден в една ферма - и няма почивка, няма празник. Но си мисля, че не е по-напрегнат и тегав /прости ми, тази думичка не е от моя речник, но я чувствам най-точна в този контекст:)/ от деня на един чиновник, напротив - всичко е някак по-леко, по-ведро и винаги свежо, както си го усетила безпогрешно и ти, приятелко.
Да, понякога има сериозни, дори драматични ситуации като тази в разказчето. Но когато всичко се върши с любов - и в името на любовта, нещата са прости и лесни, увличат и вдъхновяват. И е много здравословно в крайна сметка:))) Разбира се, не мисля, че всички трябва да станат кравари и свинари, за да са здрави и щастливи. Но е важна хармонията - и усещането за пълноценност, за завършеност. И за любов - изгубим ли любовта в това, което правим, по-добре да си търсим нова реализация...
Такива едни мисли се въртят напоследък в главата ми след завръщането от Несебър - наред с нечестивите спрямо съпруга, кучетата и котките ми планове как най-скоро да се телепортирам пак на морския бряг:)))
Слънчеви, ласкаво сини, безгрижни и весели - и морски!!! - летни дни, мила приятелко! Прегръдки и от мене!
цитирай
3. vesever - Хах, Вени, направо ме разби. Уни...
14.07 12:53
Хах, Вени, направо ме разби. Уникално.
Колко истинско, колко познато...
Леле, ако знаеш и аз колко често се чувствам точно като героинята ти.
От градината, както съм боса, кална, да се спретна за града, за сред хората, смесени усещания - хем умората, хем вдъхновението от земята и градината, при мен и едно приключенско е усещането, все едно да влизаш от един свят в друг...но само човек, който живее така, може да го разбере. )))
Това е богатство и въпреки трудностите от живота на село, лично аз не бих го заменила за градския, изкуствения живот...там си е бърнаут наистина )))
Прегръдка, Вени, много ми хареса не само сюжетът, а и усещанията, които носи разказът.
При мен много работа тези дни и не успявам много да влизам в блога, нито да коментирам по-задълбочено, но ти знаеш, че те ценя.

цитирай
4. donchevav - Хах, Вени, направо ме разби. Уни...
14.07 14:30
vesever написа:
Хах, Вени, направо ме разби. Уникално.
Колко истинско, колко познато...
Леле, ако знаеш и аз колко често се чувствам точно като героинята ти.
От градината, както съм боса, кална, да се спретна за града, за сред хората, смесени усещания - хем умората, хем вдъхновението от земята и градината, при мен и едно приключенско е усещането, все едно да влизаш от един свят в друг...но само човек, който живее така, може да го разбере. )))
Това е богатство и въпреки трудностите от живота на село, лично аз не бих го заменила за градския, изкуствения живот...там си е бърнаут наистина )))
Прегръдка, Вени, много ми хареса не само сюжетът, а и усещанията, които носи разказът.
При мен много работа тези дни и не успявам много да влизам в блога, нито да коментирам по-задълбочено, но ти знаеш, че те ценя.


Истинско е, Веси - знаех, че ти най-добре ще го усетиш:) До известна степен и ти си прототип на тази история. Не съм включила онзи момент с приключенското, права си - страха и неувереността от всяко ново нещо, с което се захващаш, трепета и очакването - и огромното удовлетворение от справянето, от съзнанието, че още веднъж си успял, че и това можеш, че и тук не си се провалил. Направих го съзнателно - не ми се вписваше в идеята:) Искаше ми се да акцентувам върху неразбирането на обществото, недоумението, погрешното тълкуване на всяко връщане назад към природния начин на живот като отстъпление, бягство, провал. Може би за целта просто трябваше да обърна композицията - да тръгна от разговора на съучениците и през очите на героинята в ретроспекция да разкажа всичко - но... някак си не ми се иска. Какво значение има кой какво мисли за хората, дръзнали да последват сърцето си?:)))) Радвам се, че ти си имала смелостта да го направиш! Знам колко щастлива те прави всичкото това богатство и разнообразие от истински неща, които създаваш. Има доста такива хора - и вярвам, ще стават повече. За тях е тази история.
Прегръдка, приятелко! Преживей всеки миг от лятото с обич!
цитирай
5. mt46 - Поздрави, Вени!
16.07 22:09
Хубаво, интересно разказче...
Пожелавам ти приятно лято!...
цитирай
6. donchevav - Хубаво, интересно разказче. . . ...
16.07 22:51
mt46 написа:
Хубаво, интересно разказче...
Пожелавам ти приятно лято!...


:)))В известен смисъл ме провокира твоята епиграма, Марине - за това кой как гледа говеда:))) Искаше ми се дори да я цитирам като мото, но не бях те питала, пък и малко встрани е от моята идея - виждаш, героинята ми е от другата страна на гледането:) Благодаря ти много! Поздрави!
Весело лято с много емоции! Пак ли ще си ми съсед на Поморие?:) Щастливи морски дни!
цитирай
7. vania23 - Едно е на повърхността,
17.07 10:06
съвсем различно в дълбочина... Такива са често хората - по на дълбоко не могат да стигнат.
Радвам се, че отново прочетох нещо от теб! Бях се затъжила за умното ти присъствие ... :)
Хубаво лято, Вени! Колкото остана от него...
цитирай
8. donchevav - съвсем различно в дълбочина. . . ...
17.07 18:09
vania23 написа:
съвсем различно в дълбочина... Такива са често хората - по на дълбоко не могат да стигнат.
Радвам се, че отново прочетох нещо от теб! Бях се затъжила за умното ти присъствие ... :)
Хубаво лято, Вени! Колкото остана от него...


Благодаря ти за този акцент, мила Ваня! Да, в днешно време често оставаме на повърхността на нещата, другото иска време и усилия. Но когато се гмурнеш в дълбокото, откриваш друг свят - по-различен, по-смислен и по-добър. Но до дълбокото достигат малцина - иска се и кураж, и сила, и здрави корени:)))
Лято е - посоките стават повече, желанията за разнообразие и пълнота - по-силни. Весели и щастливи летни дни, приятелко - пък на есен, пак с песен /може и в блога/:))) Прегръдка!
цитирай
9. distrelets - Здравей, Вени! Аз никога не съм ж...
20.07 15:00
Здравей, Вени! Аз никога не съм живяла такъв живот, но бърнаутът 😄😄😄 и мен ме гони от известно време ! Дано не ме настигне! Бях преди две седмици за два дни на едно село и така ми се услади тази волност и свобода на действията...!!!! Лягаш и ставаш в необичайно време, ходиш си леко небрежно, с каквото ти е удобно, късаш чушки и домати, скубнеш лучец, топнеш си залчето в салатката хахаах! Е, вярно, работа много и не всеки може, но тази свобода и мирис на село ме върна в детството, през ваканциите, чудни спомени! Поздравления за майсторското описание на този чуден свят, макар и с всичките му трудности! Аз вече бях на море и на планина! Посетих Приморско, Пловдив и любимия Триград. А сега се наслаждавам на градското лято. Нека да е лятоооооо! Хубаво да ти е и слънчево!
цитирай
10. donchevav - Здравей, Вени! Аз никога не съм ж...
22.07 00:38
distrelets написа:
Здравей, Вени! Аз никога не съм живяла такъв живот, но бърнаутът 😄😄😄 и мен ме гони от известно време ! Дано не ме настигне! Бях преди две седмици за два дни на едно село и така ми се услади тази волност и свобода на действията...!!!! Лягаш и ставаш в необичайно време, ходиш си леко небрежно, с каквото ти е удобно, късаш чушки и домати, скубнеш лучец, топнеш си залчето в салатката хахаах! Е, вярно, работа много и не всеки може, но тази свобода и мирис на село ме върна в детството, през ваканциите, чудни спомени! Поздравления за майсторското описание на този чуден свят, макар и с всичките му трудности! Аз вече бях на море и на планина! Посетих Приморско, Пловдив и любимия Триград. А сега се наслаждавам на градското лято. Нека да е лятоооооо! Хубаво да ти е и слънчево!


Мила Дид, ще ми простиш ли - никога не съм бавила толкова време отговорите си - нещо не ми спори напоследък:))) Май се вживях в ролята на моята героиня - търся си работа, измислям си я даже и все бързам, бързам, а вечер, когато за минутка вляза в блога, заспивам:) Познато до болка, нали? Ще ме попиташ ли за къде съм се разбързала така?:))) Ами и аз за море! Чудесно е, че ти вече си била /и аз веднъж, за две седмици, но отлетяха като два дни/. Време е да помислим и за още един тур! Е, аз най-после реших, че съм отхвърлила достатъчно работа, за да не липсвам на никого поне десетина дни. И заминавам утре сутринта рано-рано още в 4ч.:))) Но не можех да тръгна, без да ти се обадя!
Благодаря ти за споделените преживявания на село - много, много близко са до това, което е описано в тази историйка, много ме трогна това съпреживяване! Прегръдка, приятелко! И да помислиш за още морски емоции! Весело лято!
цитирай
11. rosiela - Добре че те открих
22.07 08:43
с този хубав разказ. Умееш да проникваш в душата ти. Вече бях решила, че цяло лято ще си по курорти и ще поливаш градината, но се яви и къде да те намеря - в "коментари" на Барин. Иначе не мога да те съзра. Поздрави, Вени.
цитирай
12. donchevav - с този хубав разказ. Умееш да про...
22.07 18:39
rosiela написа:
с този хубав разказ. Умееш да проникваш в душата ти. Вече бях решила, че цяло лято ще си по курорти и ще поливаш градината, но се яви и къде да те намеря - в "коментари" на Барин. Иначе не мога да те съзра. Поздрави, Вени.


Привет, Росе! Позна и за градината, и за курортите:) Опитвам се да съвместявам всички летни дейности, но най-често е за сметка на блога, права си. И на градината, и на Слънчака слънцето е еднакво силно, та до вечерта оставам без сили и желание да публикувам и коментирам. Но ще дойде есен - дано тогава поривите на душата станат по-целенасочени. Благодаря ти за хубавите думи! Весело лято с ползотворен отдих, весела забава и чисти вдъхновения!
цитирай
13. litatru - Поздравления! Хареса миии!
23.07 22:12
Хубава вечер!
:)
цитирай
14. donchevav - Хубава вечер! :) Благодаря ...
23.07 23:16
litatru написа:
Хубава вечер!
:)


Благодаря ти, мила Литатру! Дълъг живот, пъстър - понякога се случва и така...
:)
Хубава вечер и на тебе! Щастливо лято!
цитирай
15. vesever - Вени, да, усетих акцента ти, именно ...
24.07 22:26
Вени, да, усетих акцента ти , именно как изглеждат нещата за околните и какви са в действителност.
Знаеш ли, аз в голяма степен съм се капсулирала и много често не се замислям за това как изглежда моят начин на живот отстрани. Понеже съм се вглъбила в градежа си, в пряк и преносен смисъл, не поглеждам много настрани. ...
Но това е защото моят свят ми е много скъп, изграден с големи усилия и много го обичам )))
Благодаря ти, мила Вени!

цитирай
16. donchevav - Вени, да, усетих акцента ти, именно ...
25.07 23:03
vesever написа:
Вени, да, усетих акцента ти , именно как изглеждат нещата за околните и какви са в действителност.
Знаеш ли, аз в голяма степен съм се капсулирала и много често не се замислям за това как изглежда моят начин на живот отстрани. Понеже съм се вглъбила в градежа си, в пряк и преносен смисъл, не поглеждам много настрани. ...
Но това е защото моят свят ми е много скъп, изграден с големи усилия и много го обичам )))
Благодаря ти, мила Вени!



:))) О, три години вече не спирам да се опиянявам от тази свобода да не зависиш от общественото мнение! А то преди, с моята учителска професия - като в последния постинг на Milena6 - умиране има, отърване няма от очакванията на обществото към тебе:))) Свободата да избираш сам пътя си е нещо изключително - да не повтарям думите на славния идалго мъдрец - но колцина дръзват да я пожелаят и да й се отдадат! Ти си един от тези смели и вдъхновени хора - поклон! Прегръщам те, приятелко!
цитирай
17. stela50 - Мила Вени... Хубав разказ... много...
06.08 10:19
Ежедневното напрежение и стрес бавно убиват доброто, светлото,
усещането за свобода, любовта, мечтите... и още...
Душата копнее за нещо различно - за простор, безкраен хоризонт,
за мир и хармония... всеки го намира според разбиранията си,
способностите и възможностите. Прекрасно си описала преживяванията
на героинята, вплитайки в размислите й философски и поетично, мъдрост,
обич, удовлетворение, вълнения... искрено и истинско, естествено
и откровено. Финалът е страхотен...
Поздравления, приятелко !
цитирай
18. donchevav - Ежедневното напрежение и стрес ...
06.08 22:54
[quote=stela50]Ежедневното напрежение и стрес бавно убиват доброто, светлото,
усещането за свобода, любовта, мечтите... и още...
Душата копнее за нещо различно - за простор, безкраен хоризонт,
за мир и хармония... всеки го намира според разбиранията си,
способностите и възможностите. Прекрасно си описала преживяванията
на героинята, вплитайки в размислите й философски и поетично, мъдрост,
обич, удовлетворение, вълнения... искрено и истинско, естествено
и откровено. Финалът е страхотен...
Поздравления, приятелко ![/quote

Благодаря ти, мила Танче - за стройния и така пълен анализ, за добрите очи, с които си погледнала на този текст, написан без всякакви претенции за художественост, за доверието ти, за обичта ти! Харесвам тази героиня Мария - нейната простота и незлобивост, способността й да открива малки радости и големи смисли във всичко около себе си, женската обичливост и грижовност, мекотата, която носи, трудолюбието. Иска ми се да продължа някак си разказа си за нея, но ... не знам, още не знам как:))) Е, всяко нещо с времето си!
Благодаря ти, че си се сетила за мене, мила приятелко, а то аз - подобно на оная Мария по-горе - така съм се лутнала по летни задачи, че съвсем забравих блога:))) Е, още някоя и друга седмица - и лятото ще свърши. Ще дойде есента - твоят любим сезон. Дано тогава се засичаме по-често, че - съвсем ще се забравим.
Прегръдка с обич, мила Танче! Щастливи летни емоции!
цитирай
19. tota - Мила, Вени, истинно и докосващо
11.08 21:36
си пресъздала живота в хармония с природата, с околните и със себе си. Там, където всичко прави човек не само полезен, но и щастлив. Прекрасно е, когато е споделено.
Радвам се, че си отново тук. Поздрави и непременно продължавай да описваш преживяванията на твоята героиня!
Прегръдка, Вени!
цитирай
20. donchevav - си пресъздала живота в хармония с ...
15.08 20:31
tota написа:
си пресъздала живота в хармония с природата, с околните и със себе си. Там, където всичко прави човек не само полезен, но и щастлив. Прекрасно е, когато е споделено.
Радвам се, че си отново тук. Поздрави и непременно продължавай да описваш преживяванията на твоята героиня!
Прегръдка, Вени!


Благодаря ти, мила Ати! Живот по законите на природата, обич, споделеност - колко малко трябва на човек, за да се почувства щастлив! Но и колко голяма е крачката, която трябва да направи, за да намери отново изгубената някъде по пътя хармония! Трудно се взема такова решение - а и кой да ти каже вярната посока? Май най-често е на 180 градуса:)))
Благодаря ти за разбирането - аз през лятото най-често не знам къде се намирам - все бързам, все планирам нещо за някъде, все успявам в последния момент, на косъм:))) Извинявай за късния отговор - напоследък взе често да ми се случва. Но...щъркелите изчезнаха нанякъде, сигурно се събират да отлетят, идва есен и всичко ще си дойде на мястото:) Прегръдка, мила приятелко! Благодаря за подкрепата, ще се опитам утре да намеря време и да публикувам някоя друга история от живота на моята героиня Мария! Вдъхновени и късметлийски дни за теб! До скоро!
цитирай
21. rosiela - Тук вече съм била,
11.09 08:24
ама пак го четох с удоволствие.
цитирай
22. donchevav - ама пак го четох с удоволствие. Б...
11.09 09:09
rosiela написа:
ама пак го четох с удоволствие.


Благодаря ти - много си добра и ... снизходителна с мене, приятелко! Това е история, взета направо от живота, и не съм сигурна доколко съм я типизирала... пък и куп други слабости си има, чувствам ги... Но толкова ми е силата на разказваческото перо - то всичко си иска и талант, и практика:)))
Поздрави! Сияйни предесенни дни!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 1915985
Постинги: 273
Коментари: 6534
Гласове: 32329
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930