Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03 08:21 - Лисица в градината
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 4234 Коментари: 36 Гласове:
33


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                              

   image


                          image




                                                   


 

                                         ЛИСИЦА В ГРАДИНАТА

                                                         
                                       От мене ли, към мене ли отиват стъпки?
                                                                                      Биньо Иванов

 

        
                            image

 

 

          Когато я видя за пръв път, Пеньо Апостолов, по прякор Апата, не повярва на очите си. Снегът, който от два дни трупаше преспи в градината, бе спрял и луната, бледа и призрачна, правеше всичко наоколо да изглежда нереално и малко зловещо. Първо видя гърба й – светъл, проблясващ матово на месечината, загладен. „Охолно животно“ – мина му през ума. Огромната опашка на лисицата метеше пухкавия, неслегнал още сняг, а късите й крака оставяха дълбоки следи по затрупаната пътека. Апата изпусна тежко въздух – беше забравил да диша. Чакаше тази лисица  от години. Беше я мразил, беше се заканвал, псувал и клел, беше залагал примки и капани. Но никога не беше я виждал. Заради нея взе дворно куче, да пази, заради нея оставяше свободни и двете питбулки вън, да дежурят. Те изпълняваха стриктно, но малко безстрастно задълженията си. Скатаваха се вечер зад гаражите, лягаха на домъкнатите отнейде парцали и картони, до едно време се заяждаха за нещо си, после дружно захъркваха. Тя идваше в три часа. Първо лайваха далечните махленски кучета, после по-близките, в един момент изригваше и вързаното дворно куче – Апата не го пускаше свободно, че все намираше откъде да се измъкне, помиярът му с помияр, и се губеше с дни. Само питбулките мълчаха – до момента, в който едно гръмовно разтърсване на земята не възвестеше, че нападат – без лай, без звук. Здравите им мускули добиваха пъргавината на пружини и изстрелваха масивните им туловища напред като торпеда. Никога не ги видя как нападат – но и никога не намери и фъндък от лисичата козина – бе хитра и пъргава, гадината.

          Беше му отмъкнала осем кокошки наведнъж – а които не взела със себе си, удушила. Не можа да прежали сребристите ярки, тъкмо бяха пронесли, завалийките. Само петелът, запиран вечер отделно в обора, че беше много гласовит и будеше цялата махала още в ранни зори, оцеля, но незадълго – прокопа злостната гад дупка под прага и го измъкна, не му прости. После нападна зайците – вадеше със зъби ситно накованата рабица и ги душеше по пет, по шест. Апата се изхитри да прехвърли оцелелите в яки железни кафези, подсили с метални релси и гълъбарниците, но тогава тя нападна пък котките. Не остана кьораво коте в махалата. Комшии разправяха, че я виждали след полунощ, към три часа, да пресича пустата улица с коте ли, зайче ли, с нещо бяло в уста. Пропищя околността.

           Но той никога не беше я виждал. А сега я видя с очите си – белезникава такава една, и голяма, по-едра от дворното куче. Лапите й оставиха по мекия сняг дълбоки, отчетливи следи току под прозореца – правилни четирилистни детелинки с късо стволче отзад, осеяли цялата градина. Трябваше да излезе, но не – стоя притихнал зад пердето, заслушан в бумтенето на сърцето си. Студът отвън бе взел да стяга, безброй снежни искрици замрежваха въздуха и правеха нощта някак особена, почти тържествена. Тишината бе пълна – каквото и да правеше лисицата, то си оставаше една нощна тайна, неподвластна на кучешките страсти и човешките страхове. Дивата, непозната на човека, страховита природа бе влязла в малкия двор – Апата осъзнаваше цялата невъзможност и безсмислие да противостои на тази сила и продължаваше да седи като парализиран.

          Оттогава я виждаше кажи-речи всяка нощ. Залаят ли далечните кучета, знаеше, приближава. Скачаше като войник и се курдистваше зад прозореца. А тя не го оставяше дълго да чака – след минута пристигаше. Плуваше като кораб сред морето от сняг, душеше навремени тук и там, свиваше вдясно и вляво с неочаквани финтове, сякаш танцуваше из заскрежената градина, замитатайки с разпухена опашка следите си като с шлейф, после с отскок се обръщаше и продължаваше пътя си – посоката в крайна сметка си оставаше все една, все към двора на човека, към питомното му. И макар да беше сигурен, че е подлостил всички врати на клетките, сърцето му се свиваше – дали за котките – то май не бяха останали вече и котки, или за хайванчето, дръзнало да слезе от гората в този чужд и враждебен свят на кучешки зъби, примки и изстрели, на примитивна омраза и разделение. Не можеше да каже точно. Стоеше зад прозореца с очи, вперени в пустата градина, и си мислеше за сложния и объркан свят на хората. Знаеше, че за своето човек и брат си убива, камо ли една лисица, дошла от нищото.

          Много пъти осъмва Пеньо Апата зад онова прашно перде с поглед, втренчен в градината, много лисичи дири изпроводи към двора си. Кучетата взеха сякаш да обръгват и само от немай-къде пролайваха към три часа. Едната питбулка се сдоби с малки от дворния пес и вече не клечеше зад гаражите, другата се навърташе все край нея – тревожно, с усещане, че присъства на нещо важно и тайнствено. Снегът бе отстъпил място на кокичетата и градината се изпълваше с живост и сила. Гълъбите не спираха да пеят дори през нощта, а зайците се чифтосваха като за последно. Идеше пролет.

          Една сутрин някой чукна на прозореца. Възрано беше, затова Пеньо трепна, защура се насам-натам.

          – Пена, ей, Пена, спиш ли още, бе?

          – А, не спя, не спя, кащяло да спя по туй време!

          – Излез тогава да ти кажа нещо, комшу, да та зарадвам!  

          Апата грабна старото яке от закачалката – беше останало от Апостола, големия му син,  не ходеше с туй яке при кокошките, а го държеше за пред хора. Пресегна се за цървулите, обу ги на босо и се показа.

          – Айде, давай мюждето! Свърши се с лисицата! – изстреля от упор срещу му ухиленият комшия.

          – Кога бе, комшу? Как стана? – запремигва Апата и нещо му възгорча в устата.

          – Кога-кога, нощес. Малкото Перекенде, на бай Марин Перекендето синът, й видял сметката.-– заразправя комшията. –  Проследил я с такова ... кажи го де, топлинното,  дето засича температурата на тялото, изчакал я и – в главата, че кожата й била безценна.

       Апата смънка нещо като "е, щом е" и "какво пък" – и побърза да си влезе. Ловджии, какво ли не измислят. Лисици много, може да е била друга лисица. Сигурно е била друга.

          Не вярваше твърде на бъбривия си комшия, не вземаше присърце приказките му. Но когато цяла седмица животното не се появи, взе да го свива под лъжичката. Напразно очите му търсеха знаци – по разпрашената пътека сутрин нямаше нови следи и нито една тревичка в градината не бе прекършена или смачкана. Остави за проба един умрял гълъб – нищо, провеси две заешки кожи на мрежата – тъй си изсъхнаха. Тогава разбра. Потътри цървули по калния двор - през нощта беше валяло и градината бе подгизнала. Отвори вратата на кокошките – широко, докрай, и я подпря с една тухла. Гледаше под вежди младите ярки как енергично разпухват пера в прахта под сайванта и се гонят из двора, как притичват ту една, ту друга в някакъв известен само на тях строг порядък до скритите полози, как с весел глъч възвестяват появата на всяко ново яйце като нов триумфиращ живот във Вселената. Вечерта не ги затвори – нямаше вече нужда. И уж трябваше да му олекне от тази мисъл, пък само въздъхна. Легна си рано и цяла нощ спа като упоен.

          Когато на сутринта видя перушина току под прозореца, преглътна на сухо. Задави се, закашля, превит одве,  и бос, по долни дрехи, изскочи на двора. Нагази в студената кал, понечи да викне – нямаше глас. Отри очи, прокашля се гръмовно и продължително, изсекна се и изруга злостно. Иззад комина надникна жълтоокото като лисица слънце, прехвърли косо градината и заби лъч право в промката зад гаражите, сега пълна с перушина и кокоши крака. Апата пристъпи в неусвест, потри попотеното си чело, погледна натам, после нагоре и някакъв странен смях заклокочи в гърдите му – дълбок, първичен и облекчителен.

 




                                         Разболя се Лисана

           /Опит за превод на чудесната детска песничка в клипа/


                                       Разболя се Лисана,

                                       като вейка вехне

                                       и церят я дни наред

                                       все с лекарства техни.

 

                                       Неизвестна, болестта

                                       лошо я наляга.

                                       Лиско бързо във файтон

                                       зайци яки впряга.


                                       „Мила, да ти търся лек

                                        в сто гори ще влезна,

                                        ще преплувам смело аз

                                        двеста морски бездни.“

 

                                        Едри сълзи Лисана

                                        в лапичката скрила:

                                        „Гъска да бях хапнала,

                                        бих се подобрила!“

 

                     image








Гласувай:
34
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Честита баба Марта, Вени.
01.03 08:27
Здраве и дълголетие в дома ви, да пишеш и да обикаляш по почивки.
Лисицата е много красива, пустата му хищница. Малко прилича на мене, да му се не знае, ама така е.
цитирай
2. vania23 - Лисицата - символ на дивата природа -
01.03 09:13
унищожителна, хитра, оцеляваща въпреки... И любовта на човека към нея - също с многото "въпреки"...
За малко се пренесох в градината на Апата, почувствах зимата и идващата пролет. Бях Апата, бях и лисисцата... Сложен е животът, Вени, еднопосочни отговори - няма.

Дълбок разказ, майсторски написан! Поздравления!
цитирай
3. emi1ts - Честита
01.03 10:56
Баба Марта мила Вени!Поздрави за прекрасния разказ,дълбок и с фино познание за начина на живот на село който е в много близък контакт с природата!Увлекателно написано и ми беше много интересно да прочета!Благодаря ти за топлите приятелски поздрави и пожелания!Много здраве,радост и щастие,обич и късмет за теб и близките ти!Прегръдки!
цитирай
4. avangardi - Честита баба Марта, Вени!
01.03 11:37
Бъдете живи, здрави, бели и червени във вас да блика щастие и любов! Възраждащата сила на пролетта отново да озарява с обич сърцата Ви и нека вълшебно да пребъде чрез думите навеки! Прегръдка, Вени!

цитирай
5. leonleonovpom2 - Честита Баба Марта, Венета!
01.03 13:21
Да си жива, здрава и все така талантлива!
Преводът и разказът са великолепни!
Песничката ми напомни за случай от детството
Наистина видях " умряла" лисица!
Пътувахме с баба ми за Родопски курорт Тя помоли шофьорът на автобуса да седна отпред, за да гледам Автобусът пъплеше по нагорнището Изведнъж някакво животно пресече пътя и легна на пътя пред автобуса? Шофьорът каза ,че е лисица , спря автобуса и слезе Тръгна към нея! " Умрялата " лисица изведнъж скочи и се шмугна в храсталака Явно прецени, че рискува да пътува в затворен автобус!

Всичко най- добро ти желая!
цитирай
6. donchevav - Здраве и дълголетие в дома ви, да ...
01.03 13:27
rosiela написа:
Здраве и дълголетие в дома ви, да пишеш и да обикаляш по почивки.
Лисицата е много красива, пустата му хищница. Малко прилича на мене, да му се не знае, ама така е.


Благодаря, Росе! Лисицата е не само красиво и умно, но и много бързо сприятеляващо се с хората животно. Неслучайно лисицата, която Малкият принц открива, го моли да я опитоми. В древността никой не ходил на лов за лисици, защото не кучето, а именно лисицата била одомашнено животно и се ползвала с големи привилегии в къщата. Когато някой починел, в гроба наред с любимите му вещи заравяли и трупа на домашната му лисица. В Пакистан и Йордания са открити подобни семейни гробници, датиращи от преди 16500 години. За сравнение кучето е опитомено почти 4000 години по-късно.
Хареса ми това, че се оприличаваш на лисичка. Харесвам лисиците!
Честита Баба Марта! Здраве и късмет и на твоя дом! Весел празник!
цитирай
7. donchevav - унищожителна, хитра, оцеляваща ...
01.03 13:47
vania23 написа:
унищожителна, хитра, оцеляваща въпреки... И любовта на човека към нея - също с многото "въпреки"...
За малко се пренесох в градината на Апата, почувствах зимата и идващата пролет. Бях Апата, бях и лисисцата... Сложен е животът, Вени, еднопосочни отговори - няма.

Дълбок разказ, майсторски написан! Поздравления!


Благодаря ти, мила Ваня! Далеко съм от истинското съдържание на понятието "разказ". Давам си сметка и за архаичните средства, които използвам, и за неумелата постройка - и най-вече за това, че звучи като текст от началото на 20-ти, а не 21-ви век. Но тази лисица ме мъчи цяла зима - и в преносен, и в буквален смисъл. Пеньо Апата - това съм аз:))). И нощес е видях, както в много нощи тази зима. А само преди два дни звярът видя сметката на още една сребриста ярка. То не че кокошката не си беше виновна сама - научила се беше, като храня котките, да краде от месото им. Аз нарочно почнах да храня котките /дворните котки, т.е. ония, които живеят на двора и спят в плевнята/ по тъмно, когато кокошките вече са легнали, но лакомата ярка взе да се изхитрява и тя да закъснява - е, и се случило да затворим вратата на кокошарника, а тя още да стои в очакване на котешките лакомства. И през нощта сама се превърнала в лакомство за лисицата:))) Както може би усещаш, клоня към оправдаване на лисицата. Какво да се прави - борба за живот. Грешките в природата всеки заплаща с живота си:))))
Честита Баба Марта, мила Ваня! Бъди здрава и много щастлива! Весел месец март!
цитирай
8. rosiela - Не знаех това. Благодаря, че ми разказа.
01.03 14:10
donchevav написа:
rosiela написа:
Здраве и дълголетие в дома ви, да пишеш и да обикаляш по почивки.
Лисицата е много красива, пустата му хищница. Малко прилича на мене, да му се не знае, ама така е.


Благодаря, Росе! Лисицата е не само красиво и умно, но и много бързо сприятеляващо се с хората животно. Неслучайно лисицата, която Малкият принц открива, го моли да я опитоми. В древността никой не ходил на лов за лисици, защото не кучето, а именно лисицата била одомашнено животно и се ползвала с големи привилегии в къщата. Когато някой починел, в гроба наред с любимите му вещи заравяли и трупа на домашната му лисица. В Пакистан и Йордания са открити подобни семейни гробници, датиращи от преди 16500 години. За сравнение кучето е опитомено почти 4000 години по-късно.
Хареса ми това, че се оприличаваш на лисичка. Харесвам лисиците!
Честита Баба Марта! Здраве и късмет и на твоя дом! Весел празник!

цитирай
9. donchevav - Баба Марта мила Вени!Поздрави за ...
01.03 14:12
emi1ts написа:
Баба Марта мила Вени!Поздрави за прекрасния разказ,дълбок и с фино познание за начина на живот на село който е в много близък контакт с природата!Увлекателно написано и ми беше много интересно да прочета!Благодаря ти за топлите приятелски поздрави и пожелания!Много здраве,радост и щастие,обич и късмет за теб и близките ти!Прегръдки!


Благодаря ти, мила Еми! Честита Баба Марта! Здраве и щастие на тебе и твоите близки, късмет и благодат на цялата къща!
Права си да мислиш, че действието се развива на село - кокошки, зайци, лисици... А истината е, че е случка от живота в нашия малък град. Хората вдигнаха ръце от една лисица - хареса й да бъде гражданка явно и започна да кръстосва нощно време улиците - и където реши - хоп! - отбие си и си открадне нещо! Пропищя светът от нея !В минали постинги, например в "Две врати", и в коментари съм разказвала за нашата фамилна къща, построена някога от фалиралия ни прадядо на самия край края на града, и как после, при урбанизацията, имотът ни се е оказал на главна улица/по-точно кръстопът от две главни улици почти в центъра на града/. Това не е променило статута на земята й обаче - 4-та категория, разрешаваща отглеждане на домашни животни, нито манталитета на обитателите й - четвърто и пето поколение земеделци, винаги с много земи и коне, овце, крави - и в непрекъснати селскостопански грижи и тревоги. Ето в такъв дом попаднах - и заживях сред котки и кучета, зайчарници и гълъбарници, градини и овощни плантации... Животът на Пеньо Апата - това е моят живот, а лисицата - тя е онова чудо, което всяка нощ за 2-3 минути като на филмова лента преминава пред очите ми. Чудото на природата, намерило пресечната точка между човешката цивилизация и дивия свят на животните точно в моята малка, безинтересна, пуста по зимному градинка:)))
Благодаря ти, че надникна, приятелко! Весели мартенски дни, щастливи празници!
цитирай
10. xubavka - Честита Баба Марта!
01.03 14:24
Майсторски разказ, присъединявам се към мнението на Ваня!
Харесах и звученето, обичам да чета твоите стихове и разкази, удоволствието беше за мен, така както и когато четях "Чернишка" на Ем. Станев и "Ако можеха да говорят" разказите на Йовков. Бъди жива и здрава и вдъхновена за още нови идеи!
Поздрави!
цитирай
11. donchevav - Бъдете живи, здрави, бели и червени ...
01.03 14:27
avangardi написа:
Бъдете живи, здрави, бели и червени във вас да блика щастие и любов! Възраждащата сила на пролетта отново да озарява с обич сърцата Ви и нека вълшебно да пребъде чрез думите навеки! Прегръдка, Вени!



Честита Баба Марта, мила Или! Благодаря за чудесните пожелания! И аз ти желая много здраве и благословение - на теб и на всички вкъщи! Весела пролет! Прегръдка!
цитирай
12. donchevav - Да си жива, здрава и все така тала...
01.03 14:40
leonleonovpom2 написа:
Да си жива, здрава и все така талантлива!
Преводът и разказът са великолепни!
Песничката ми напомни за случай от детството
Наистина видях " умряла" лисица!
Пътувахме с баба ми за Родопски курорт Тя помоли шофьорът на автобуса да седна отпред, за да гледам Автобусът пъплеше по нагорнището Изведнъж някакво животно пресече пътя и легна на пътя пред автобуса? Шофьорът каза ,че е лисица , спря автобуса и слезе Тръгна към нея! " Умрялата " лисица изведнъж скочи и се шмугна в храсталака Явно прецени, че рискува да пътува в затворен автобус!

Всичко най- добро ти желая!


Скъпи Лео, специално ти благодаря, че обърна внимание на песента! Влюбих се в тази детска песничка - до такава степен, че ми се прииска да й направя функционален превод на български, така, че да може да се запее. И - разбира се, мисля да я пея на внуците /които още нямам, но с божията благословия ще дойдат, няма как:)))/. А за лисиците си много прав - наистина се правят на умрели. Аз с очите си виждам всяка нощ как лисицата се справя с питбулките. Тича, тича и - хоп, в люляковия храст /който е на 2-3 метра от моя прозорец-наблюдателница/. Не че храстът ще я скрие, особено сега, през зимата - но такъв й е навикът. Изчака кучето, че като хукне - стрела! За една секунда се скрива в чемширите, а от там - през един не знам как разширен отвор между железните пречки на пътната врата - и на улицата. Виждала съм я и да спира на пътеката: както тича, бие спирачка с предни крака и се обръща с муцуна към преследвача, изчаква го секунда-две и пак хуква с развяна опашка. Прелест, не ти трябва Нешънъл джеографик:)))
Благодаря ти, че прочете и коментира, скъпи приятелю! Честита Баба Марта! Да се радваш на много здраве и късмет, да си засмян и щастлив през цялата година! Поздрави!
цитирай
13. donchevav - Здраве и дълголетие в дома ви, да ...
01.03 14:49
rosiela написа:
donchevav написа:
rosiela написа:
Здраве и дълголетие в дома ви, да пишеш и да обикаляш по почивки.
Лисицата е много красива, пустата му хищница. Малко прилича на мене, да му се не знае, ама така е.


Благодаря, Росе! Лисицата е не само красиво и умно, но и много бързо сприятеляващо се с хората животно. Неслучайно лисицата, която Малкият принц открива, го моли да я опитоми. В древността никой не ходил на лов за лисици, защото не кучето, а именно лисицата била одомашнено животно и се ползвала с големи привилегии в къщата. Когато някой починел, в гроба наред с любимите му вещи заравяли и трупа на домашната му лисица. В Пакистан и Йордания са открити подобни семейни гробници, датиращи от преди 16500 години. За сравнение кучето е опитомено почти 4000 години по-късно.
Хареса ми това, че се оприличаваш на лисичка. Харесвам лисиците!
Честита Баба Марта! Здраве и късмет и на твоя дом! Весел празник!



"Най-добрият приятел на човека е кучето, това се знае от векове. Но преди 16500 години хората са били на съвсем друго мнение. На гробището Уйун ал Хамам в Йордания били открити два гроба, в които заедно с хората били заровени лисици.

Самото гробище е на около 16 500 години и се отнася към мезолитичния период. Гробове, в които са били открити кучета, заровени със стопаните си, датират четири хиляди години по-късно.

В първия гроб, открит в йорданското гробище, са били погребани заедно мъж и жена, като близо до мъжа, заедно с други негови явно любими предмети, имало череп и раменна кост от лисица.

Във втория гроб имало цял скелет на лисица, където пък липсвали черепът и раменната кост. В гроба с лисицата имало няколко кости, които принадлежали на мъжа от съседния гроб..."

https://www7/groups/0ccda2b0d143/discussions/600856/

Мисля, че и в първия клип тук има подобна информация!
Поздрави, Роси!

цитирай
14. katan - Най напред - ЧЕСТИТА БАБА МАРТА, Венетче!
01.03 15:09
Нека бели и червени да са нишките на дните ни! Да ни носят здраве, късмет и берекет много години напред!

Сега за разказа ти - Изненада ме. Очаквах стихотворение.

"От мене ли, към мене ли отиват стъпки?"
Биньо Иванов

На мен ми се струва, че и от двете страни.
Апата ми хареса с неговата доброта и към питомното и към дивото.
Имам чувството, че той се поболява от вестта, която му донася "комшу"-ту.
През цялото време бях раздвоена - имах симпатия към лисицата, но изпитвах и недоволство...
Но предпочитах да се е върнала в гората, вместо Перекендето да я застреля /перекендишки работи, а и кяр една хубава лисича кожа .../.
Може да е грешно, но в последните редове очаквах да напишеш, че перушината е от сребърна кокошка или петел, а то било от слънцето...

Нека има слънце в душите ни всеки ден! Нека има стъпки от мен към теб и обратно! Нека живеем в мир с питомното и дивото!

Хубав превод на хубава песничка, която ме разведри:).

Прекрасен месец Март със слънце, усмивки, настроение и прегръдка от мен!
цитирай
15. vesever - ЧБМ, Вени! Всичко добро да ви д...
01.03 22:17
ЧБМ, Вени!
Всичко добро да ви донесе на теб и близките ти!
цитирай
16. donchevav - Майсторски разказ, присъединявам ...
02.03 14:55
xubavka написа:
Майсторски разказ, присъединявам се към мнението на Ваня!
Харесах и звученето, обичам да чета твоите стихове и разкази, удоволствието беше за мен, така както и когато четях "Чернишка" на Ем. Станев и "Ако можеха да говорят" разказите на Йовков. Бъди жива и здрава и вдъхновена за още нови идеи!
Поздрави!


Благодаря ти, мила Танче! Твоето мнение е много важно за мене - имаш толкова точна преценка за нещата, чувстваш, чуваш - със сърцето си сякаш:
"Харесах и звученето...". Само ти можеш да се изразиш така! Поклон!
Честита Баба Марта! Здраве и благополучие на тебе и цялото си семейство! Прегръдка!
цитирай
17. donchevav - Нека бели и червени да са нишките на ...
02.03 15:34
[quote=katan]Нека бели и червени да са нишките на дните ни! Да ни носят здраве, късмет и берекет много години напред!

Сега за разказа ти - Изненада ме. Очаквах стихотворение.

"От мене ли, към мене ли отиват стъпки?"
Биньо Иванов

На мен ми се струва, че и от двете страни.
Апата ми хареса с неговата доброта и към питомното и към дивото.
Имам чувството, че той се поболява от вестта, която му донася "комшу"-ту.
През цялото време бях раздвоена - имах симпатия към лисицата, но изпитвах и недоволство...
Но предпочитах да се е върнала в гората, вместо Перекендето да я застреля /перекендишки работи, а и кяр една хубава лисича кожа .../.
Може да е грешно, но в последните редове очаквах да напишеш, че перушината е от сребърна кокошка или петел, а то било от слънцето...

Нека има слънце в душите ни всеки ден! Нека има стъпки от мен към теб и обратно! Нека живеем в мир с питомното и дивото!
Хубав превод на хубава песничка, която ме разведри:).
Прекрасен месец Март със слънце, усмивки, настроение и прегръдка от мен!
[/quote

Привет, Кате! Получих още вчера коментара ти, но не исках да го вграждам изкуствено, изчаках да оправят бъга и тогава да го одобря. Благодаря за чудесните пожелания! Нека добрата баба и на тебе донесе здраве - много здраве, благополучни и усмихнати дни!

Права си за стъпките - насрещни са и средоточието им е моята пуста, по зимному некрасива, неатрактивна градина. Обичам Биньо Иванов, особено стиховете, в които се мярва силуетът на емблематичната домашна котка - карат ме да се усмихвам и мило, и сладостно, и малко тъжно.
Споделям твоето раздвоение в чувствата към горския звяр - и мене ме е обхванала вълна на съжаление, истински стокхолмски синдром:))) Но за финала не си права - жълтоокото слънце надниква само за да освети поразиите, направени от лисицата - оскубаната перушина със стърчащи из нея кокоши крака маркира пътя на нощната крадла в промката зад гаражите. Ако мислиш, че написаното не е достатъчно ясно, мога да променя текста. Прегръдка, Кате!
цитирай
18. donchevav - ЧБМ, Вени! Всичко добро да ви д...
02.03 15:42
vesever написа:
ЧБМ, Вени!
Всичко добро да ви донесе на теб и близките ти!


Благодаря ти, Веси! Честита Баба Марта! Здраве, пролетно велелепие, светли чувства и настроения, успешни начинания! Прегръдка, приятелко!
цитирай
19. troia - Вени,
02.03 20:48
чудесно разказче си написала и превода на песничката ти е много хубав. И аз започнах така като теб. Най-напред със стихчета, а после с разкази и приказки. Може би това е това е твоя стил на писане. Ще ми е интересно какво ще е следващото ти разказче.:)
Приятна и спокойна вечер!:)
цитирай
20. mt46 - Честита Баба Марта, Вени!
02.03 21:10
Хубав разказ си написала...
Поздрави и цветни дни!... :)
цитирай
21. donchevav - чудесно разказче си написала и п...
02.03 21:25
troia написа:
чудесно разказче си написала и превода на песничката ти е много хубав. И аз започнах така като теб. Най-напред със стихчета, а после с разкази и приказки. Може би това е това е твоя стил на писане. Ще ми е интересно какво ще е следващото ти разказче.:)
Приятна и спокойна вечер!:)


Честно да ти кажа, Кате, много по-лесно ми е със стихчетата. Те си идват готови - само ги записвам. А в разказа ми се налага по сто пъти да препрочитам и буквално да "издялквам" фразите - все ми се струва претрупано, неясно, усложнено. Проблем ми е прекалената обстоятелственост:) Винаги съм се възхищавала на твоята лаконичност, на умението ти с малко думи да кажеш толкова много неща! Благодаря ти за поощрението - значи много за мене!
А песничката, о, просто се влюбих в нея! И я преведох от раз, нали съм свекърва на западнославянски говоряща снаха:))), макар да не знам сръбски език. Вече я знам наизуст и на български, и на сръбски и си я тананикам вече няколко дни:)))
Прегръдка, приятелко! Светъл и одухотворен празник Трети март!
цитирай
22. donchevav - Хубав разказ си написала. . . Поз...
02.03 21:27
mt46 написа:
Хубав разказ си написала...
Поздрави и цветни дни!... :)


Благодаря ти, Марине! Цветни пролетни дни и за тебе, честита Баба Марта!
Светъл национален празник в утрешния ден!
цитирай
23. veninski - Поздрави от Павелско! Честит на...
03.03 16:30
Поздрави от Павелско! Честит национален празник! Желая здраве и благоденствие!
цитирай
24. inel379 - Светлина душите озарява!:)
03.03 16:44
Миловидната хитрана
знае своя интерес,
затуй успява тя да мами
и по светло, и нощес.
Това дава отговор на всякакви въпроси,
подсказва ясно и защо "болен здрав носи".:)
Хищница, но умна и красива,
наслада за очите е природата й дива.
Да. Върши поразии
и гладничка не би заспала,
затуй аламинут се прави на умряла.
И все пак...чарът й ни омагьосва,
защото разказът ти с нежност ни докосва.
Като при Йовков.
Благодаря ти!
Честита Баба Марта, мила!
Бъди здрава и все така вдъхновяваща!
Честит национален празник!
Общите радости крепят духа ни!
Сърдечни поздрави и усмивки!:)
цитирай
25. donchevav - Поздрави от Павелско! Честит на...
03.03 20:20
veninski написа:
Поздрави от Павелско! Честит национален празник! Желая здраве и благоденствие!


Светъл национален празник, скъпи Васко!
Честита Баба Марта! Здраве и благодатни дни за тебе и твоето семейство! Поздрави на прекрасното Павелско!
цитирай
26. donchevav - Миловидната хитрана знае своя ...
03.03 20:42
inel379 написа:
Миловидната хитрана
знае своя интерес,
затуй успява тя да мами
и по светло, и нощес.
Това дава отговор на всякакви въпроси,
подсказва ясно и защо "болен здрав носи".:)
Хищница, но умна и красива,
наслада за очите е природата й дива.
Да. Върши поразии
и гладничка не би заспала,
затуй аламинут се прави на умряла.
И все пак...чарът й ни омагьосва,
защото разказът ти с нежност ни докосва.
Като при Йовков.
Благодаря ти!
Честита Баба Марта, мила!
Бъди здрава и все така вдъхновяваща!
Честит национален празник!
Общите радости крепят духа ни!
Сърдечни поздрави и усмивки!:)


"Светлина душите озарява."... Само това да беше написала, мила Инел, пак щеше да е достатъчно да стоплиш душата, а ти си създала цяла ода за смелата хитроумна гостенка в човешкия ни свят ! Безценни са твоите коментари /не ми омръзва да се повтарям:)/, защото съдържат и мъдрост, и сила, и приятелска подкрепа, доброта и обичливост - и много, много поетична красота. Благодаря ти, приятелко! Честит национален празник!
цитирай
27. katan - Не е нужно да поправяш нищо, Венетче.
04.03 21:07
Разказът ти е чудесен! На мен ми се искаше и "вълкът да е сит и агнето цяло", но не става.
Жълтото око на слънцето осветява всички поразии на пакостницата, но все пак ми беше и симпатична...
Поздрави, прегръдки и хубава вечер!
цитирай
28. donchevav - Разказът ти е чудесен! На мен ми се ...
05.03 01:53
katan написа:
Разказът ти е чудесен! На мен ми се искаше и "вълкът да е сит и агнето цяло", но не става.
Жълтото око на слънцето осветява всички поразии на пакостницата, но все пак ми беше и симпатична...
Поздрави, прегръдки и хубава вечер!


Не става, Кате, диво животно, не можеш го промени. В това е и чарът му. Но от друга страна, си права - в един съвременно звучащ разказ какво ли не може да се случи на финала. Идва ми вдъхновение за някакво прераждане например. Впрочем в първоначалния вариант лисицата наистина е убита, а Апата започва да се държи много странно - докато една сутрин го намират замръзнал по пътя към гората:))) И тъй, и тъй, виждаш, по-важна за разказа е не лисицата - тя си знае своето, не се променя, по-важен е човекът. Затова е и градината в заглавието - средоточие между човешкото, природното и небесното. Затова са последните думи "заклокочи смях... - дълбок, първичен и облекчителен." Човекът се зарадвал:))) Оттам нататък е читателят - какво, защо и пр. Замислих се и за твоя финал - той отвежда в друга посока, но какво би се случило, ако сутринта, отивайки при кокошките, Апата намери в отворения кокошарник лисицата, заспала между две сребристи ярки. Дали би я убил? И други идеи ми идват наум, но може да потрябват в друг разказ. Впрочем миналата нощ аз пак видях Лисана - точно в 3ч., и ако още малко се помая, мога и тази нощ да я дочакам:))) Лека нощ, приятелко! Прегръдка!
цитирай
29. emelika - Ех,лисици, лисици!
07.03 15:42
Откак се заселих в планината преди няколко години, слабост са ми. Срещаме се, гледаме се, чак ми се вярва, че с мисли си хортуваме и то тъй както с човек няма да си поговориш. Радвам се, че моята Лисича опашка си има дружка оттатък Балкана. Но още по се радвам на умилението, смирило яда от делата на пакостницата. Що да стори животинката? Празното коремче след инстинкта си тича. Преплела си чувствата, Вени, като усукани конци от мартенските гранки. Да ти е драго да ги докоснеш. Хвала, Мастерицо!
цитирай
30. emi1ts - Честит празник
08.03 23:34
мила Вени - 8 ми март днес!С най-искрени пожелания за здраве,щастие и много обич!Прегръдки!Хубави мартенски дни!
цитирай
31. donchevav - Откак се заселих в планината преди ...
09.03 20:18
emelika написа:
Откак се заселих в планината преди няколко години, слабост са ми. Срещаме се, гледаме се, чак ми се вярва, че с мисли си хортуваме и то тъй както с човек няма да си поговориш. Радвам се, че моята Лисича опашка си има дружка оттатък Балкана. Но още по се радвам на умилението, смирило яда от делата на пакостницата. Що да стори животинката? Празното коремче след инстинкта си тича. Преплела си чувствата, Вени, като усукани конци от мартенските гранки. Да ти е драго да ги докоснеш. Хвала, Мастерицо!


:)))) Не е оттатък Балкана, скъпа Емелика, в същия Балкан е - северните склонове на Централна Стара планина. Дори си мисля, че моята гостенка може да е някоя от твоите познати - какво са за една лисица 30 км. - това е разстоянието, което реално ни дели! А иначе за всичко си права - срещаме се с тази Лисана от доста време, стана ми навик да надничам през прозареца в 3ч. след полунощ . И никога не оставам разочарована - точна е като швейцарски часовник гадинката. Колкото до коремчето, не й личи да е гладувала. Напротив - покрай нея от безсъние и нерви аз взех да изпосталявам - все пак нямам под ръка нито зайче, нито коте като нея да прихапна.
Вече стана топло сутрин и съпругът ми командирова ту едната, ту другата питбулка да дежурят отвън през нощта. Докато едната караули, другата хърка на прага пред спалнята ни - на другата нощ се сменят. Впрочем това не промени съществено привичките на лисицата - само врявата към три часа стана повече:)))

Благодаря ти за хубавите думи, които си намерила за моето разказче! И плетениците, и майсторлъкът е при тебе - определено! Знайно е кой възкресява в блога Евтимиевото "плетение словес". Възхищавам се на твоите поетични текстове, особено на есеистиката ти - и това не е връщане на комплимент. Само по една линия търпиш укори - много рядко се появяваш! Пожелавам си занапред по-често да се срещаме!
Поздрави, Елена! Щастлива, вдъхновена пролет!
цитирай
32. donchevav - мила Вени - 8 ми март днес!С най-и...
09.03 20:29
emi1ts написа:
мила Вени - 8 ми март днес!С най-искрени пожелания за здраве,щастие и много обич!Прегръдки!Хубави мартенски дни!


Отговарям ти със закъснение - извинявай, Еми! Но пролетта пукна малко неочаквано рано и всичката кърска работа изведнъж стана приоритет - едно трябва да се сее, друго да се пикира, трето да се разсажда, оранжерии, градини, ниви, дръвчета, храсти, есенници, пролетници - всичко иска да се пипне. За рутинните задължения не говорим - те се подразбират. Както и нощните дежурства на прозореца в очакване на Кума Лиса. :))))
Но пък и дните стават по-големи, и времето е едно - "само за оране", както казва класикът:))) Така че блогът остава малко на по-заден план. А идва и лято, плажове, минерални водички - ех, чудесно е, че в този свят нещата се повтарят циклично - идват пак любимите ми дни от годината:)))
Весели и щастливи пролетни изживявания, приятелко! Прегръдка!
цитирай
33. tota - Честита Пролен, мила Вени!
20.03 22:45
Да те владее пролетното настроение! Прегръдка!
цитирай
34. donchevav - Да те владее пролетното настрое...
21.03 18:52
tota написа:
Да те владее пролетното настроение! Прегръдка!


Честита пролет и на тебе, мила Ати! Слънце, усмивки, успешни начинания! Прегръдка, приятелко!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 1887022
Постинги: 272
Коментари: 6515
Гласове: 31911
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031