Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2018 06:00 - Капан за лястовици
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 7040 Коментари: 36 Гласове:
33

Последна промяна: 03.02.2018 17:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg




image





image
image
 

image




image
 






Гласувай:
33



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vania23 - Прекрасно е, Вени!
01.02.2018 08:12
И лично, и тъжно, и с подарена надежда - и черно, и бяло...
И майсторски написано! Поздрави и "весели предпролетни дни"!
цитирай
2. wonder - Тъга от бялото кокичеста и све...
01.02.2018 08:54
Тъга от бялото кокичеста
и светостта на всяко "мамо!",
по спомените на момиче
сърцето ще прикъта с пламък.

И на теб, Вени, снежнолик и светъл февруари!

цитирай
3. rosiela - Страхотно е, Вени.
01.02.2018 08:54
Един живот, една болка и една надежда си събрала в няколко стиха. Поздравления!
цитирай
4. donchevav - И лично, и тъжно, и с подарена над...
01.02.2018 10:03
vania23 написа:
И лично, и тъжно, и с подарена надежда - и черно, и бяло...
И майсторски написано! Поздрави и "весели предпролетни дни"!


Благодаря ти, Ваня! Родено е от изживяванията по време на семейните ни следколедни завръщания в осиротелия бащин дом...традиционно - и все по-мъчително. А нашата майка продължава да ни липсва болезнено - макар да минаха вече повече от четири години... В такива моменти семейството, децата са тия, които те връщат обратно към смисъла на живота и радостта от него. Поздрави, Ваня! Весел февруари!
цитирай
5. donchevav - Тъга от бялото кокичестаи све...
01.02.2018 10:32
wonder написа:
Тъга от бялото кокичеста
и светостта на всяко "мамо!",
по спомените на момиче
сърцето ще прикъта с пламък.

И на теб, Вени, снежнолик и светъл февруари!



Благодаря за красивия поетичен отзив! Всяко "мамо!" - дори рутинното, навичното, рефлекторното - е свято - в този свят на студенина и чуждост!
Светли февруарски дни, Дела!
цитирай
6. donchevav - Един живот, една болка и една над...
01.02.2018 10:39
rosiela написа:
Един живот, една болка и една надежда си събрала в няколко стиха. Поздравления!


Благодаря ти за харесването, Роси! Животът е болка и радост, смърти и рождества - човек с разума си го разбира, но сърцето му анархистично все отказва да приеме тази диалектическа зависимост, суровата логика на съществуването ни - и се хваща и за най-слабите кълнчета на надеждата. И слава Богу!
Поздрави, Роси! Ползотворни февруарски дни!
цитирай
7. mt46 - Привет, Вени!
01.02.2018 13:20
Хубаво стихо... Добре е, ако имаш скъп човек, когото да очакваш. И ако той дойде...
Благоприятен, свеж ден и месец!...
цитирай
8. donchevav - Хубаво стихо. . . Добре е, ако имаш ...
01.02.2018 13:43
mt46 написа:
Хубаво стихо... Добре е, ако имаш скъп човек, когото да очакваш. И ако той дойде...
Благоприятен, свеж ден и месец!...


Свежа предпролет и на тебе, Марине, успешен февруари!
Благодаря за насърчителните думи! Поздрави!
цитирай
9. nalia - Да са винаги пълни капаните ни с лястовичи надежди, Вени!
01.02.2018 17:24
Честит Малък Сечко:)
цитирай
10. donchevav - Честит Малък Сечко:) Лясто...
01.02.2018 18:01
nalia написа:
Честит Малък Сечко:)


Лястовичи надежди - хареса ми! Благодаря ти, мила Налия!
А иначе тази рок балада от преди близо 50 години има тъжен, дори трагичен текст - за черната лястовица, запратена от силния вятър върху една църковна катедрала и останала нейна вечна пленница. Няма как да постна текста тук заради специфичните буквени знаци, а за превод нямах самочувствие. Затова вградих точно този клип, в информацията под който е приложен и пълният текст на полски - за другото се осланям на милостта на Гугъл преводач:))))
Поздрави, Налия! И дано Малък Сечко тази година е милостив, да не се опитва да надмине батко си! Весели февруарски дни!
цитирай
11. inel379 - Кокичесто предчувствие за пролет ранна! Раздяла и посрещане в душа - небесна манна...
01.02.2018 22:24
Каква студена красота
има в месеците зимни
и как даряват я със топлина
кокиченцата нежни и невинни,
че майката земя не спира да ги храни
с любов и във снега, която ще остане.
Тъга сърцето ни изпълва,
когато губим свидни хора,
но семенцата нови щом покълнат,
радостта се връща без умора.

Не за мъка,
за радост сме родени,
а изворът на светлите надежди
захранват ангели на смени...:)
Светъл предпролетен поздрав за теб, скъпа Вени!

цитирай
12. emi1ts - Поздрави мила Вени!
02.02.2018 09:22
Да,тъгата,скръбта,страданието могат да са с огромна дълбочина както в твоето стихо Вени!Важното е че винаги просветва надеждата някъде в кръговрата за смисъл нов ,нов порив...и отплата!С пожелание за хубави февруарски дни и за теб !Прегръдки!
цитирай
13. donchevav - Каква студена красота има в ме...
02.02.2018 10:08
inel379 написа:
Каква студена красота
има в месеците зимни
и как даряват я със топлина
кокиченцата нежни и невинни,
че майката земя не спира да ги храни
с любов и във снега, която ще остане.
Тъга сърцето ни изпълва,
когато губим свидни хора,
но семенцата нови щом покълнат,
радостта се връща без умора.

Не за мъка,
за радост сме родени,
а изворът на светлите надежди
захранват ангели на смени...:)
Светъл предпролетен поздрав за теб, скъпа Вени!



Стойностен и пламенен коментар, скъпа Инел - прекрасен е! Благодаря ти - за поетичното слово - и за разбирането. Да, природата не търпи празно място - всяка загуба и смърт бърза да компенсира с нови рождества, с нови надежди. Поздрави с пожелание за топли, уютни февруарски дни!
цитирай
14. donchevav - Да, тъгата, скръбта, страданието ...
02.02.2018 10:21
emi1ts написа:
Да,тъгата,скръбта,страданието могат да са с огромна дълбочина както в твоето стихо Вени!Важното е че винаги просветва надеждата някъде в кръговрата за смисъл нов ,нов порив...и отплата!С пожелание за хубави февруарски дни и за теб !Прегръдки!


Да, Еми, права си - винаги просветва надеждата. Така се случи, че в живота ми имаше три жени, на които казвах "мамо" - родната ми майка и двете майки на съпруга ми - биологичната и неговата осиновителка вуйна. Беше голяма идилия с тия две свекърви - двете семейства живееха в един двор и ние ходехме ту при едните, ту при другите - да не се сърдят. :))) Обичах май по равно и трите жени, към които се обръщах с "мамо" - не преувеличавам. И когато си отидоха - последна беше моята родна майка - зейна голяма празнина. Но до мене бяха децата ми - грижа и отговорност, опора и отплата - сполай на Бога! Та това е смисълът на тези стихчета за тъгата и надеждата! Прегръдка, Еми - и благодаря! Весели февруарски дни!
цитирай
15. gessos - Красиво, нежно и много тъжно. . . ...
02.02.2018 10:30
Красиво, нежно и много тъжно...особено, когато мама я няма, за да даде утеха в тъгата, да те погали, както в безвъзвратно отишлото си щастливо детство....
Малък Сечко е тук, но се усеща дъхът на Пролетта. Кокичетата цъфтят в пълния си блясък, милите предвестници на чаканите топли дни...
Благодаря за удоволствието и спомените, които събуди това прекрасно стихотворение!
Спокоен и ползотворен ден!
цитирай
16. donchevav - Красиво, нежно и много тъжно. . . ...
02.02.2018 11:02
gessos написа:
Красиво, нежно и много тъжно...особено, когато мама я няма, за да даде утеха в тъгата, да те погали, както в безвъзвратно отишлото си щастливо детство....
Малък Сечко е тук, но се усеща дъхът на Пролетта. Кокичетата цъфтят в пълния си блясък, милите предвестници на чаканите топли дни...
Благодаря за удоволствието и спомените, които събуди това прекрасно стихотворение!
Спокоен и ползотворен ден!


Благодаря ти за съпричастието, за споделения път назад в спомена! Има такива моменти - потъваме, потъваме, но едно укорно-нежно: "Мамо!" или "Татко!" край нас ни връща към реалността, към ежедневието с грижите и радостите по собствените ни деца. Трудно е да си средно поколение, наистина! Но... едва когато останах самотно клонче от върха, разбирах колко богати и пълни, макар и разнопосочни и изчерпващи, са били дните ми, изживяни в благодатните роли на майка и дъщеря едновременно.
Поздрави, gessos! Хубав петъчен ден, весели събота и неделя!
цитирай
17. tota - Ех, мила Вени, истини за живота и тъга пронизват стиховете ти!
03.02.2018 13:00
Когато си познал смисъла на живота и кратките срещи със скъпите на сърцето ни хора, тъгата се вселява в нас. С поличбата, че ние трябва да продължим вървежа си и да живеем с надежда и очакване, и намиране на "смисъл нов"!
Хубав, светъл месец февруари и за теб!

Подарявам ти едно стихотворение с такава тематика.
НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ
Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.
И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетим, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсим несъществуващи неща ...
Константин Антонов
цитирай
18. donchevav - Когато си познал смисъла на живота и ...
03.02.2018 14:21
tota написа:
Когато си познал смисъла на живота и кратките срещи със скъпите на сърцето ни хора, тъгата се вселява в нас. С поличбата, че ние трябва да продължим вървежа си и да живеем с надежда и очакване, и намиране на "смисъл нов"!
Хубав, светъл месец февруари и за теб!

Подарявам ти едно стихотворение с такава тематика.
НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ
Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.
И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетим, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсим несъществуващи неща ...
Константин Антонов


Мила Ати, каквото и да ни разправят, не радостта, а тъгата е най-истинското човешко чувство - него не можеш да залъжеш - не можеш да го забравиш, нито да го надживееш. Е, понякога си мислиш, че си го надвил - и когато си най-опиянен в радостта и щастието си, едно леко свиване под лъжичката ти напомня, че тя, тъгата, е там, стои си и само дебне повод да ти напомни за себе си.
Не познавам по-дълбока, по-опияняваща, по-светла тъга от тази по родния дом. Тя ме влече като наркотик - и се завръщам отново и отново в празната бащина къща - отгребвам с шепи от тъгата, отпивам от спомена топлина и обич - и се зареждам. До следващия път.
Благодаря ти за това чудесно стихотворение! Четох за Константин Антонов в един твой постинг преди време. Починал е почти неизвестен - а такива стихове е оставил! Трябва по-често да популяризираме подобни творби. Те са истинско богатство, не трябва да умират в забрава.
Така хубаво го е казал за душата. Всеки път се чувствам така - обременена от онова библейско синовно разкаяние за направения избор, за загърбения дом. И си мисля, че ако поискам прошка, ще ми олекне. Но...нищо подобно - и остава изначалната болка, и тъгата с нея.
Мила Ати, благодаря ти за топлите думи, за разбирането! Прегръдка, приятелко! Здраве и успех през февруари, светли предпролетни дни!
цитирай
19. stela50 - Вълнуващо, докосващо... истинско...
04.02.2018 14:29
Силно въздействащ стих, мила Вени... тъгата... силно и пречистващо чувство,
което оттласква и освобождава душата от нечистото и грозното...
в тъга са сътворени прекрасни неща... казват, че тъгата и радостта са неразделни.
Не трябва човек да носи неизменна тъга в душата си, или поне може да се опита
да обгърне по свой начин тъгата в светлина... мама ни напусна преди 38 години,
толкова млада и прекрасна, а ние бяхме почти деца, мислех, че няма да мога
да живея без нея и един ден... за кратко време превърнах с безкрайната си болка
в ад живота на татко и сестра ми, цяла година ми беше нужна, за да разбера,
че нашата майка не би одобрила поведението ми... и заживях с повече любов
към всички и всичко около мен, със скрита тъга... бяла и мека... разказите за мама, мълчаливите разговори с нея бяха вече изпълнени с красота, нежност, безкрайна обич, усмивки, гордост... е, имам си и до днес моментите на уединение и сълзи...
Размисли ме, скъпа приятелко... Прекрасен постинг ! И стих, и музика - страхотни !
Благодаря, Вени !
цитирай
20. donchevav - През зимата, край печката, без с...
04.02.2018 15:18
ledina написа:
През зимата, край печката, без страх от мечката, моля, Вени, пиши по-често! Ти си между най-четените поети. Стиховете ти са като в калъп излети, а словата с искреност споени!
Поздрави и от мене!
П и е р
ПС - Ах, талантливи момичета, вие сте моите кокичета. Е, имам си едно и в къщи, но то за мен е хляб насъщен. Пред него как да съм намръщен?


Скъпи Пиер, благодаря ти за поетичния коментар, за добрите думи - и най-вече за това, че се появи - беше ми станало вече мъчно...
Поздрави за тебе, прегръдка за Лида! Много хубаво си го казал: насъщен хляб ви е тя - от най-чисто брашно, двойно пресято - симид и нафора в едно.
Успешна седмица!
цитирай
21. donchevav - Силно въздействащ стих, мила Вени. ...
04.02.2018 15:36
stela50 написа:
Силно въздействащ стих, мила Вени... тъгата... силно и пречистващо чувство, което оттласква и освобождава душата от нечистото и грозното...в тъга са сътворени прекрасни неща... казват, че тъгата и радостта са неразделни.
Не трябва човек да носи неизменна тъга в душата си, или поне може да се опита
да обгърне по свой начин тъгата в светлина... мама ни напусна преди 38 години,
толкова млада и прекрасна, а ние бяхме почти деца, мислех, че няма да мога
да живея без нея и един ден... за кратко време превърнах с безкрайната си болка
в ад живота на татко и сестра ми, цяла година ми беше нужна, за да разбера,
че нашата майка не би одобрила поведението ми... и заживях с повече любов
към всички и всичко около мен, със скрита тъга... бяла и мека... разказите за мама, мълчаливите разговори с нея бяха вече изпълнени с красота, нежност, безкрайна обич, усмивки, гордост... е, имам си и до днес моментите на уединение и сълзи...
Размисли ме, скъпа приятелко... Прекрасен постинг ! И стих, и музика - страхотни!
Благодаря, Вени !


Права си, мила Танче: "не трябва човек да носи неизменна тъга в душата си, или поне може да се опита да обгърне по свой начин тъгата в светлина..." Баща ми почина, когато бях 14-годишна. Не помня колко съм плакала тогава - но от този момент сълзите ми сякаш секнаха, просълзявах се само от възторг и умиление. Не тъгата, а радостта от живота, светлината, сладостта трябва да ни водят, знам го. Но...миналата есен бях в болница /писах преди малко коментар при gessos, явно съм под влияние/ - оттогава е тази нова тъга... белите стени и мухълът, състрадателните погледи и гласове в полутон, и кръв, и смърт - и това животинско примирение... Вместо да се уплаша, развих явно някакъв стокхолмски синдром:))) чувствах се защитена - не ми се тръгваше, да ме прости Господ! Остана ми някаква тъга - и миризма на мухъл...
Но - животът продължава, трябва да се усмихваме на всеки подарен нов ден! Много февруарски усмивки пожелавам и на тебе! Прегръдка, мила приятелко!
цитирай
22. leonleonovpom2 - Поздравления, Венета!
05.02.2018 11:19
Чудесно, трогателно стихотворение!
За тъгата по родителя!
И, че вече сме заели мястото му в кръговрата на живота. Поне с обръщението към нас. Но съпроводено и с отговорност и вина донякъде, заменяме ли го пълноценно?!

Хубав ден ти пожелавам!
цитирай
23. donchevav - Чудесно, трогателно стихотвор...
05.02.2018 13:04
leonleonovpom2 написа:
Чудесно, трогателно стихотворение!
За тъгата по родителя!
И, че вече сме заели мястото му в кръговрата на живота. Поне с обръщението към нас. Но съпроводено и с отговорност и вина донякъде, заменяме ли го пълноценно?!

Хубав ден ти пожелавам!


Толкова хубаво си го казал, Лео - кратко, синтезирано, със съпричастие и разбиране - благодаря ти! За мене лично най-трудни бяха годините, когато бях и майка, и дъщеря едновременно - работа, отговорности, тревоги по децата, застаряващи родители с техните грижи и проблеми - малко време и много нерви. И всеки очаква от тебе да приседнеш до него, да го заговориш - мило, сърдечно, спокойно, а нещо отвътре все ти ври, и все ти е уморено, все ти е недоспало... Моят съпруг имаше двама бащи и две майки - родните и осиновителите му вуйчо и вуйна - живееха в един двор и бяхме единствените им "млади":))). Майка ми беше сама - баща ми почина отдавна. Наши близки заминаха за чужбина и ни оставиха така, на линия:))) за майка си - с два удара и придружител, така, да я наглеждаме:))) Беше трудно време, в което пазарувах, тикайки пред себе си три колички - сметките трябваше да са ясни, да сме готови да даваме отчет - макар че харчехме основно наши със съпруга ми пари:))) Но никога не си позволих да нервнича - или да вляза при нашите родители без усмивка /сигурно съм го компенсирала пред съпруга си/ - представях си какво бих искала аз да получа след години, когато силите ме изоставят и остана на милостта на децата си... Е, малко по малко тия времена се приближават. Изпратихме старците, оженихме децата...остава да живеем:))) Сполай на Бога, не мога да се оплача - наобикалят ни, обгрижват ни, дори сметките ни са поели - с тия наши учителски пенсии:))) Но продължавам да се питам като тебе - всичко ли направихме, добър пример ли дадохме - и за толкова неща се упреквам. А тъгата остава...
Поздрави, скъпи Лео! Хубав ден, спорна и весела седмица!
цитирай
24. pvdaskalov - * 1 *
05.02.2018 23:26
През зимата, край печката, без страх от мечката, моля, Вени, пиши по-често! Ти си между най-четените поети. Стиховете ти са като в калъп излети, а словата с искреност споени!
Поздрави и от мене!
П и е р
ПС - Ах, талантливи момичета, вие сте моите кокичета. Е, имам си едно и в къщи, но то за мен е хляб насъщен. Пред него как да съм намръщен?
цитирай
25. hel - Изсипано, излято, искрено, с много ...
07.02.2018 20:39
Изсипано, излято, искрено, с много болка и надежда... Вълнуващо е, Вени! В понеделник бях с внука си и с приятелка и детенцето й край водопадите над ѝѝлокорско. Беше хубаво, но чувството беше някак смесено - усещах цялата си съдба и хубавия момент като част от всичкото. И хубаво, и носталгично... Като в твоето прекрасно стихотворение. Прегръдка, Вени!
цитирай
26. donchevav - Изсипано, излято, искрено, с много ...
07.02.2018 23:07
hel написа:
Изсипано, излято, искрено, с много болка и надежда... Вълнуващо е, Вени! В понеделник бях с внука си и с приятелка и детенцето й край водопадите над ѝѝлокорско. Беше хубаво, но чувството беше някак смесено - усещах цялата си съдба и хубавия момент като част от всичкото. И хубаво, и носталгично... Като в твоето прекрасно стихотворение. Прегръдка, Вени!


Благодаря ти, Ели! Ценя мнението ти - ти си възторжен, позитивен човек, щом не се обърна от мене, не ме подмина досадено, значи наистина нещо те е докоснало. Благодаря ти! Успокоявах наскоро една приятелка тук, която твърдеше, че читателите си искали оптимизма и не се интересували от тъга и страдание - говорех й с убеждението, че не е права и не трябва да спира да пише. Е, имала е известно основание - никой не иска за отмора и развлечение да чете аматьорски, при това депресантски стихове. Но пък... не може да си позволиш да бъдеш и фалшив:))) Благодаря ти, че намери съзвучна струна в сърцето си! Прегръдка, мила приятелко! Бъди здрава и щастлива! /мисля, че разбирам за какво говориш по-горе за чувствата пред водопада - изправени пред красотата на природата, ние често усещаме нашето несъвършенство и незначителност./ Весели февруарски дни!
цитирай
27. to4ilka - Здравей,Вени,
10.02.2018 02:08
Знаех си,че ако погледна тук при теб,все ще има нещо ново!Ново,ново,та чак класическо...Мнооого ми хареса,чета си го пак и пак,талант си е това,а с тази полска песен как ми навя тъга и спомени по една приятелка,свързана с полския език,която вече не е между нас...Поздрав най-сърдечен,твой приятел вечен...
цитирай
28. troia - Здравей, Вени!
10.02.2018 14:16
Отдавна четох стихчето ти, но ми беше трудно да го коментирам. Когато някой напише толкова лични и докосващи неща някак думите са излишни. Влизаш и излижаш тихо като в храм.
Много е хубаво.
Поздравления!
цитирай
29. donchevav - Знаех си, че ако погледна тук при ...
10.02.2018 15:16
to4ilka написа:
Знаех си,че ако погледна тук при теб,все ще има нещо ново!Ново,ново,та чак класическо...Мнооого ми хареса,чета си го пак и пак,талант си е това,а с тази полска песен как ми навя тъга и спомени по една приятелка,свързана с полския език,която вече не е между нас...Поздрав най-сърдечен,твой приятел вечен...


Привет, Галя! Сигурно поназнайваш полски /винаги съм си мислила, че вие там, край морето, се научавате да общувате на много езици/... Тази песен е толкова тъжна - и като мелодия, и като текст - балада за онази възторжена лястовица, подмамена от светналия като мачта на кораб кръст на църковната катедрала и останала във вечен плен на студената каменна сграда... Наистина има нещо общо с тъжната история, за която разказваш. Нека намери душата на твоята приятелка светлина и покой!
"Пленена лястовица" на Стан Борис е хит от средата на 70-те години, времето на Кингс, Блек Сабат, на Кис и ЗиЗиТоп - и напомня с нещо невероятните рокфиести на "Червените китари", на "Но То Цо и клавирния вълшебник Чеслав Ниемен. "Щастливи години - рокендролът беше млад!" /вечна му памет и на Г. Минчев в ден като днешния - Задушница/.
Мене също ме разтъжи...и си прехвърлих наново горчивите размисли за всичко онова, което стихчетата подсказват... Плахи лястовици в капана на живота...това сме ние - тъжни птици в плен на сляпото заблуждение, че сме и вечно ще бъдем, че ще останем, претворени в децата и внуците си... С тази лъжовна вяра линеем в тъмницата, която сами си изграждаме ден след ден, преглъщайки мисълта за пленничеството - и след време дори не се сещаме вече да дърпаме канапа, с който сме привързани всеки към своята клетка - просто люпим семки и чакаме... Кръговрат ли? Нищо не се завръща по същия начин, нищо не се повтаря... освен този плен и тази лъжа. Капан за лястовици е човешкият живот, Гале, не си ли съгласна?:))))
Прегръдка, приятелко! Отивам да си нагледам малките еднодневни питбулчета - после идвам при тебе. Хубава съботна вечер, весела неделя!
цитирай
30. donchevav - Отдавна четох стихчето ти, но ми ...
11.02.2018 11:45
troia написа:
Отдавна четох стихчето ти, но ми беше трудно да го коментирам. Когато някой напише толкова лични и докосващи неща някак думите са излишни. Влизаш и излижаш тихо като в храм.
Много е хубаво.
Поздравления!


Здравей, Кате! Благодаря ти за топлината и обичливостта, с които винаги коментираш моите стихчета! Наистина са плод на лични изживявания, но все си мисля, че са и общочовешки, класически, както се е изразила Галя в предния коментар. Всеки има моменти на подобни носталгични пристъпи, на жал по загубените близки, по отминалите щастливи времена... Дано не съм прекалила с личния момент, би било досадно:)))
Прегръдка, мила приятелко, нека имаш много радост в дните си, нека Малък Сечко ти донесе успех и късмет!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3042277
Постинги: 329
Коментари: 7832
Гласове: 53376
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031